Гербер

Гербер

Герберите се предлагат и като стайни растения, и като градински. Стайните са нискорастящи и компактни.
Като стайно растение герберът не е лесен за отглеждане, защото изисква изключително много светлина. Ако не е напълно огрян от слънцето, той ще го “търси” – стъблото му ще расте и ще се протяга докато намери желаното количество светлина.

През пролетния сезон поливайте своя гербер умерено с мека вода и гледайте почвата никога да не засъхва. През вегетационния период го отглеждайте при температура от 16-25°С, а през зимата 12-15°C. През периода на покой поливайте по-малко.
От април до септември торете всяка седмица с течен фосфорен тор. Пролетта е времето, през което може да пресадите по-старите растения в обикновена пръст за цветя. А през лятото да изнесете саксията с гербер на не ветровито място на балкона или в градината.

Размножава се със семена, а за по-големите е възможно и чрез разделяне на корените.
Ако листата започнат да стават сивкави, това е признак, че температурата за вашия гербер е прекалено ниска.

Семейство – Asteraceae

Гергина

Гергина (Dahlia)

Гергина Далия е сравнително малко разпространено цвете, рядко се продава и почти никога не се описва по книгите. Не е топлолюбива, най-добре се чувства при температури от 12-15°С. За сметка на това обича много светлина, но трябва да я пазите от преки слънчеви лъчи. Полива се обилно, през цялата година. Полезно е понякога да пръскате листата. След като престане да цъфти се изхвърля, а от семената напролет се получават нови екземпляри.

Семейство – Asteraceae

Гипсофила

Гипсофила – мишорка

Дивата гипсофила, която е „ майка” на градинските сортове, расте и у нас по сухи и варовити места в североизточните райони на страната. Градинската също обича много слънце и варовита почва, също има дълбок и неразклонен корен, но нейното стъбло е много по-силно и разклонено. То образува гъста мрежа от нежни клонки. Цветовете са многобройни, дребни и приличат на мънички звездички. Едно добре гледано растение ще образува туфа с диаметър около 1м и толкова височина.

Цветето дава много семена и се размножава само чрез тях, понеже коренът не може да се дели. Семената трябва да се садят през пролетта на гнезда там, където искате да ви радва цветето. До есента проскубвайте издънките така, че да останат по 3-4 стръка в гнездо, а през следващата оставете само две и то доста раздалечени. Така можете да създадете отделно кътче във вилния двор, да очертаете главния вход, да украсите скалния кът. Растенията са много ефектни и след прецъфтяването, защото чашелистчетата не окапват и приличат на цветчета.

Гладиола

Гладиола

Описание: В естествена среда растението гладиола се открива предимно в тропичните и субтропичните райони на Африка, на юг от Сахара, Средиземноморието и малко от умерените райони на Европа, Средна Азия. Тя е луковиче растение със саблевидни листа, изправени стъбла и отворени тръбести цветове с неправилна форма.

Съществува изключително голямо разнообразие. Височината на цвета е от 6 до 14 см. Срещат се едно- и многоцветни видове, с обикновени или качулати връхчета на венчелистчетата. В зависимост от големината на цвета гладиоли:
– гигант – 14 см;
– голям – 11-14 см;
– среден – 9-11 см;
– малък – 6-9 см;
– миниатюрен – 6 см.

В България най-разпространени са White City и Flower Song. Те цъфтят през лятото.

Грижи:
Добра почва и обилно поливане в сухо време (особено когато се появят първите цветоносни класове), както и обилна слънчева светлина, от това се нуждаят вашите гладиоли. Едноцветните хибриди имат нужда от подпора, но можете да ги оставите и да са полегнали.

Място: Размножаване: През месец март засадете луковиците на дълбочина десетина см. Края на есента извадете луковиците и отделете кормусите. Съхранявайте на топло място.

Важно: нормално е да минат две – три години преди гладиолите ви да цъфнат за пръв път. Обикновено грудколуковицата живее 2 години – през първата се оформя, а през втората от нея се развива цветоносния летораст.

Глоксиния

Глоксиния

Описание: Глоксинията (Gloxinia) е ценено стайно растение от векове. Харесвана е заради кадифените цветове във форма на камбанка. Цветовете са от тъмно червено и пурпурно до по-нежните тонове на розовото и дори бялото. Цветовете могат да бъдат единични или двойни, като често са оцветени в контрастни цветове по краищата. Глоксинията е близка по вид на други две популярни стайни цветя – африканската теменужка и стрептокарпуса. Подобно на тях глоксинията цъфти дълго, в продължение на седмици, за което не са нужни много грижи.

Родина на глоксинията е Бразилия и за първи път е описана от ботаници в края на 1700 година. Цветето е кръстено на Бенджамин Петер Глоксин – немски писател ботаник. През 1825 била извършена прекласифицикация и глоксинията била поставена в род сининия (Sinningia). Родът бил кръстен на главния градинар на университета в Бон – Вилхелм Сининг. Този род включва много разнообразни растения, които представляват истинско съкровище за ценители. Видовете варират по размер – от миниатюрната S. Pulsilla, която може да се побере в напръстник, до гигантската S. Macropoda, която може да достигне до метър. Модерните видове са много различни от първоначалните растения, открити в джунглите на Бразилия.

Цветовете на глоксинията гледат нагоре, вместо да висят надолу, и са много разнообразни по големина и форма. Работата по днешните хибриди е насочена към производството на по-компактни растения. Новите култивирани видове Sinningia x hybrida са компактни и времето им на отглеждане е много по-кратко, цъфтят по-рано, а цветовете са по-малки от тези на култивираните S. Speciosa.

Грижи:
Вкъщи, глоксиниите предпочитат светли места, а през зимата биха се справили добре на южен или източен прозорец. През лятото, внимавайте, растението да не е изложено на директна слънчева светлина. Ако светлината не е достатъчна, цветните пъпки може и да не се отворят. Глоксиниите обичат топлината, като оптималната температура е 18°C до 24°C.  Ако температурата е под 10°C, листата и цветовете ще почернеят, а температура над 27°C ще скъси живота на растението, защото пъпките ще увехнат, и изобщо няма да цъфнат. Както и африканската теменужка, поливайте глоксиниите с вода със стайна температура и по възможност не мокрете листата.В зависимост от сезона и условията вкъщи, растенията цъфтят от 2 до 6 седмици.

Място: Размножаване: В началото били произвеждани само глоксинии, които цъфтели през пролетта, и били отгледани от грудки, засадени през есента или пролетта. В днешно време по-голямата част от продукцията е на базата на семена, което позволява засаждането им по всяко време на годината. Покълването е трудно и бавно, би могло да отнеме от 6 до 9 седмици. В зависимост от сезона и желания размер на растението, времето, за да се стигне до цъфтеж, от посяването на семената, е около 5 до 7 месеца.

Глориоза

Глориоза

Описание: Родом от тропическа Африка, глориоза е национално цвете на Зимбабве.
Името на Gloriosa Rothschildiana идва от латински и означава чест, слава. Това прекрасно и екзотично цвете е кръстенона барон Z.W. Rothschild, специалист по птиците, който купил цветето от Африка и го показал на изложение на Английското градинарско общество в началото на века. Цвета се състои от шест деликатно извити венчелистчета, накъдрени по края и оцветени в червено до вишневочервено, преливащи към жълто. 

Грижи:
Полива се умерено с чешмяна вода. Преполиването и застоялата вода в саксията са пагубни. Пресъхало растение може да се възстанови, ако го натопите в вода за няколко часа. Лека, хранителна почва. Подходящи са всички готови смеси за тропически видове. Подхранва се по време на цъфтежа всяка седмица. Идеалният вариант е течна тор, която се добавя към водата за поливане.
Цветовете за много крехки и добре да не се мести по време на цъфтеж.

Място: Подсигурете на глориозата добро слънчево място. Светло, без преки слънчеви лъчи. По обяд е необходимо да го засенчвате, ако случайно се намира на южен прозорец. В останалите случаи не е необходимо. Глориозата презимува като грудка. Държи се на хладно място. През март се засажда с подходяща саксиея и се поставя на топло до светъл прозорец. След като покара може да изкарате саксията на открито. Цъфти от април до края на август. През септември растението се внася отново в дома, където повяхва. Отрязват се всички изсъхнали листа, а луковицата се прибира.

Размножаване: Размножава се чрез семена, посяти през септември – октомври директно в готова почва или равни количества градинска пръст и тор.
Поникването е бавно и най-често отнема 3-4 месеца. Новите растения бързо образуват грудки и цъфтят на третата година от засяването.
Друг начин е разделянето на грудката напролет преди да се засади. Трябва да има пъпка на всяка от частите, на който разделяте.
Поръсете разреза с счукани дървени въглища и оставете до 3-4 дни за да образува коричка, в противен случай рискувате да загние.

Съвет на градинаря: Глориозата всъщност е вид лоза, задължително осигурете някаква подпора или въженца, по които да се увива.

Дръжте далеч от деца и домашни любимци. Химичните анализи показват, че всички части на растението са отровни. Поглъщането им може да е фатално! 

Грамофонче

Грамофонче

Произход – тропиците на Америка. Растението ипомея е красиво едногодишно тревисто катерливо, увивно растение с дължина на стъблата около 300 см. Листата са с дръжки, прости, сърцевидни, късо заострени на върха. Цветовете са разположени по няколко в пазвите на листата на сравнително дълги съцветни дръжки. Цветовете са фуниевидни, едри с диаметър 10 см.

Цъфти непрекъснато от юни до падане на слана. При облачно време и през нощта цветовете се затварят.
Листата са малки, затова не можете да използвате ипомеята като почвопокривно растение. Ако използвате подпорки, чрез които да увивате растението ще получите своеобразен красив жив плет за своята градина или парапет на терасата си.

Развива се добре на слънчево и заветно място. Почвата трябва да е богата с хранителни вещества (най-подходяща е смеска от парникова почва, прегорял оборски тор и пясък). Поливайте обилно.
Размножава се чрез семена, които се засяват в отделни саксии под стъкло през месец март и се разсаждат в края на май.

Семейство – Convolvulaceae

Гузмания

Гузмания – Гуцмания

Описание: Родът на растението гузмания включва около 160 вида.
Достига до 45 – 50 см. височина. Листата и са твърди, жилави, във формата на меч и растат близо до земята. Прицветниците са в жълто, зелено, пурпурно. Цветовете са бели или жълти. За разлика от другите бромелиеви (ананасови), гуцманията няма бодли, което я прави желано стайно растение. Подходяща е и за градината.Тя е много атрактивна, тъй като цъфти дълго време – близо половин година.

Грижи: Поставете растението далече от директна слънчева светлина. Най- доброто място в градината е влажно и полусенчесто. Ако решите да я гледате вкъщи, тя се нуждае от 12 до 18 часа светлина на ден.

Място: Родината и е от Централна Америка до Еквадор и Боливия. Гуцманията най – добре вирее в субтропическите и тропическите райони. Растенията имат нужда от висока температура и сравнително висока влажност на въздуха. Размножаване: За да размножите гуцманията, изчакайте докато мине цъфтежа, отстранете малките издънки и ги засадете. Ако контейнерът е по – малък, това ще стимулира цъфтежа.

Съвет на градинаря: Пазете гуцманията от листни въшки, бели мушички, акари. Потенциални проблеми са гниенето на короната и гъбичките, поради което трябва да се внимава, да не се преполива.

Дамско сърце

Дамско сърце

Описание: Това многогодишно цвете краси градините през цялата пролет – от април до юни, с нежните и ефектни розови цветчета, висящи на едностранно разположени гроздове. Листата са наредени последователно, имат дълги дръжки и дълбоко врязани сегменти. Стъблата са разклонени, със синьозелен отенък и стигат до 50 – 60 см.

Названието на рода произлиза от dis – две и kentron – шип, намек за двата шипа на цвета. Цветчетата наподобяват формата на сърце, затова у нас се нарича „Дамско сърце“, руснаците му викат „Разбитое сердце“, а в латиноезичния свят носи страховитото име Bleeding Heart (Кървящо сърце).

Грижи:
Това красиво цвете е непретенциозно към почвата, но расте по-добре в лека, хранителна почва с умерена влага и е подходящо за сенчести места.

Място: Известни са около 20 вида, разпространени в Азия и Северна Америка. Размножаване: Размножава се чрез делене на храста, както и чрез стъблени резници. Храстчето се разделя през пролетта или през есента.
Може и да се форсира през зимата в топли помещения. В края на ноември се пресажда от градината и се държи при 20 градуса. Редовно се полива и подхранва с тор за цъфтящи. Започва да цъфти след 20 – 30 дни, около Нова година без някакъв специален режим.

Двуцветни рози

Двуцветни рози

Приказната красота на двуцветните рози спира дъха на градинарите. Розата е забележително растение за всяка градина и ненапразно я наричат кралица на цветята. Особено прелестни са двуцветните сортове с ефектна украса на венчелистчетата. Много от тях съществуват повече от не едно столетие, но през последните години сред тях все по-често започнаха да се появяват и нови.

Изпитан от времената, сорт Versicolor с червено-бели венчелистчета, известна още като Rosa mundi, принадлежи към френските рози (Rosa gallica) и се е появила на света още преди 16 столетия в резултат на естествена мутация без вмешателство на селекционерите. Така творец на този шедьовър е станал самата природа. Тази роза добре расте дори и на пясъчна почва. Храстът достига височина до 1.5 метра.

Нейни последователи са станали много нови сортове с пъстри цветове, които първоначално преимуществено били червено-бели. През последното десетилетие се появиха рози с повече дръзки нюанси: червеното сега може да се съчетае с жълтото, като например при розите, от т. нар. художествена серия Делбар, а яркорозовите биват оцветени с бели щрихи. Както на всички останали рози, и на тях им трябват слънчево място, плодородна почва и добра циркулация на въздуха за профилактика на гъбни заболявания.

Вписването на пъстрите рози в градината не е така просто, както изглежда на пръв поглед. Ярките красавици претендират за главната роля и не търпят близо до себе си конкуренция. Съседи за тях най-добре да потърсите сред едноцветните едногодишни цветя или тревните многогодишни, които повтарят някой от цветовете по листата на розите. Освен това, с червено-белите рози и розите от художествената серия хармонира синият цвят или виолетовата гама, като например котешка мента, салвия или камбанки.

Любов от пръв поглед
Роза Pur Caprice достига височина до 80 см – тя е майсторка на преобразяването. Променя цвета си по време на цъфтежа. В пика на цъфтенето нейните венчелистчета се украсяват в акварелни тонове с плавни нюанси от жълто и розово до светлозелени тонове.
През цялото лято на храстовидната роза Mozart в огромно количество разцъфват напомнящи по форма шипката цветове.
Миниатюрната роза Little Artist ще ви радва с дългото цъфтене, ако я посадите в саксия или в балконско сандъче. Височината на храстчето достига до 20-30 см.