Замиокулкас замиофолия

Замиокулкас замиофолия

Това листно декоративно цвете замиокулкас замиофолия е известно на повечето любители от сравнително малко време. Наричат го и ZZ за по кратко. За първи път е представено на цветарско изложение в Дания през 1996 година. Родината му е Танзания. Много е подходящо за отглеждане в домашни условия, тъй като е непретенциозно. Понася всякаква светлина, макар че предпочита умерената. Понася добре и по-голямата влажност, както и сушата. През зимата е най-добре почвата да се поддържа суха. Полива се един път седмично, а лятото е хубаво да е леко влажно. Издържа и на ниски температури, до около 0-4°C. 

Замиокулкас замиофолия достига на височина 60 до 80 см. Цъфти рядко, но цветовете му не представляват интерес, тъй като са невзрачни. Най-красиво у него безспорно са тъмнозелените месести листа. Изглеждат перфектно на изкуствена и дневна светлина. Много е важно да се знае, че тези листа освен красиви са и отровни, което го прави неподходящо за отглеждане, ако имате любопитен или лаком домашен любимец или пък малко дете. 

Размножаване и отглеждане

Размножава се чрез разделяне, но може и да получите младо растение от листо, което заровите в торф, смесен с пясък. В естествената му среда се размножава с листата си. Когато паднат на земята, от тях се образува малка луковица, от която по-късно се появява новото растение. Ако листата му започнат да капят, това е сигурен сигнал, че не се грижите добре за него.

Великденче

Великденче

Описание: Името на растението идва от времето, когато то цъфти обичайно – април – май, когато се празнува и Великден. Листата му са плоски и къси, с неправилна форма. Обича топлия и влажен климат. Цъфти в ярко червено до виолетово.

Грижи: 

Трябва редовно да се полива с дъждовна или филтрирана вода, но не бива да се задържа влага в саксията. Тори се със специална тор за кактуси от март до юни. През май следва да се постави на полусенчесто място, а от август има нужда от по-топло място и повече вода. През зимата следва да се полива рядко и да стои на хладно. В началото на пролетта се внася отново в топла стая.

Място: Идеално място за него би бил прозореца, но не бива да се излага на пряка слънчева светлина. На помещението трябва да се осигури добра въздушна вентилация. Температурата през топлите сезони не трябва да е повече от 20°C, а зимата – минимум 10°C, иначе растежът спира.

Размножаване: Става чрез крайник, по който са избили коренчета и се засажда в подходяща кактусова пръст.

Съвет на градинаря: Когато цъфрти, растението не бива да се мести. Добре изглежда и когато се постави във висяща саксия.

Венерина клопка

Венерина клопка – росянка

Описание: Dionaea muscipula
Това е известното като “Венерина клопка за мухи” растение, което е удивило Чарлс Дарвин, виждайки го за първи път.
”Клопката на Венера” е в състояние да се затвори с невероятно бърза скорост, ако е топло и малко по-бавно, ако е хладно. Веднъж уловило жертвата си, растението започва да се затваря и да затяга примката все повече и повече, докато стане почти плоско и само една единствена подутина напомня за агонизиращото насекомо вътре. Вътрешната повърхност на клопката секретира ензим, който разгражда растението, а остатъчната течност се абсорбира от растението.

Родината на растението е малка част от Североизточна Каролина, САЩ, и не може да бъде открито никъде другаде по света (освен в саксия!), но бързо губи битката за разпространение си, тъй като песъкливите блата които обитава бавно пресъхват и всички опити да му се намери нов дом другаде се провалят.

Механизмът и скоростта, с която растението хваща жертвата си, го прави уникално за целия растителен свят, въпреки че съществува и едно водно растение, наречено Aldrovanda, което има подобен механизъм – клопка, което обаче не се отглежда по изкуствен начин толкова често.

По един ред остри като шипове ресни се откриват върху двата дяла на растението, които представляват самата клопка и всяко едно лутащо се растение е в голяма опасност, когато клопката започне да се затваря и образува с ресните си истински затвор. Сложният механизъм е безпогрешен. Когато се възбуди само единият ред ресни, това е грешен сигнал, но когато влязат в действие двата, това означава, че “вечерята” е наблизо. Причината е, че растението хаби голяма част от енергията си, за да се затвори и затова не се впуска в излишни движения при фалшив сигнал.

Грижи:
За култивирането на растението е необходима смесена почва , която има свойството добре да се отцежда и да съдържа до 70% пясък, 20% торфен мъх и 10% дървен въглен. Тъй като почвата включва основно пясък, върху отворите на подложката трябва да се постави фина мрежа или подобна тъкан, за да не се отмива пясъка при поливането.

Растението трябва да се постави в плитък поднос или друг съд, който е по-голям от диаметъра на саксията. Този съд се пълни с чиста вода ( 2 – 3 пръста) за целия период от март до ноември, която се сменя всяка седмица, за да не застоява. От ноември до следващия март растението трябва да се полива по същия начин, но тъй като през това време то е в латентно състояние, не бива да се преполива в никакъв случай.

Обича светлината, но не и пряката слънчева светлина, за да бъде цветът му по – голям и по – светло червен. Идеално е за вътрешния двор или прозореца на кухнята, така то ще улавя много повече от неприятните насекоми през лятото.

Няма нужда от допълнително подхранване. Саксията трябва да се напоява всеки месец с чиста вода, за да се поддържа почвата свежа.
Място: На растението му е достатъчна температура от няколо градуса, може да се отглежда и на открито, дори и при умерен климат, но трябва да е на закътано място. През зимата е препоръчително да го внесете вътре вкъщи и да го държите на светло и хладно място.
Венерината клопка не е придирчива относно влажността на въздуха.

Газания

Газания –Gazania

Газания е растение за лехи:  полуиздръжливо едногодишно. Цветето е от сем. Астрови, наречено е в чест на Теодор от фон Газа — италиански свещеник, който превел трудовете на Аристотел и Теофраст. В Германия наричат цветето „Mittagsgold“ („Обедно злато“), защото съцветията на газанията се отварят около обяд и то само в слънчеви дни. Особенно прелестни са тъмните кръгове около тичинката на 

цвета. Цъфти обилно от юли до есенните слани, образува ниски розетки с височина 15-25 см. Светлолюбива и топлолюбива, сухоустойчива, газанията предпочита плодородни, леки почви. 

Семената се сеят през април-май. Цъфти след 80-100 дни след първите кълнове.
Може да се отглежда не само в градината, но и на балкона, в различни съдове, в алпинеуми, добре понася градска среда. 

Гардения

Гардения

Описание: Растението гардения е красиво, вечнозелено, храстовидно растение. Много популярна е заради кремообразните, ароматни цветове. Тя е чуствителна към условията на отглеждане и реагира добре на ниски температури, висока влажност на въздуха, постоянна влажност на почвата и светло до слънчево местоположение.

Грижи:
Светлина: Гарденията се нуждае от поне 4 часа слънчева светлина на ден.

Поливане: Предпочита да е постоянно влажна. За да се отстрани излишният изкуствен тор, поливайте веднъж месечно с дистилирана вода.

Температура: За предпочитане са по ниските температури. През деня около 18°C и под 16°C през ноща. По високите температури могат да доведат до опадане на пъпките или листата.

Въздушна влажност: Гарденията расте добре при висока влажност. Осигурете я с ежедневно опръскване или поставете растението на подложки с вода и камъчета или използвайте овлажнител за въздуха. Това помага и за предпазване от акари и други вредители, които виреят при по сухи условия.

Торене: През периода на растеж (Март до Септември) подхранвайте на всеки 2 седмици с течен тор с PH5.

Пресаждане: Когато се налага пресаждане, използвайте почвена смеска с 2 части торф, 1 част стерилизирана градинска пръст и 1 част пясък или перлит.

Подрязване: Може да се извърши по всяко време, но за предпочитане е това да се направи през периода след растежа. Така ще могат да „излекуват раните“ докато не растат интензивно. Това няма да попречи на цътежа следващата година.
Ако само искате да оформите компактна корона, просто пензирайте върховете докато расте. Това ще доведе до развитие на повече пъпки през следващата година. Място: Поставете на източен или западен прозорец. Гадренията се нуждае от много светлина през цялата година. Размножаване: Размножаването на гардения е възможно през пролетта чрез 8-12 см. стъблени резници, отрязани под листен възел.

Потопете резника в хормон за вкореняване. Поставете в лека почвена смеска с перлит и поддържайте влажно. След като се вкорени пресадете в малки саксийки с подобна почва. Съвет на градинаря: При отглеждането на гарденията има няколко изисквания, който трябва да се спазват за да цъфти продължително. Отстранявайте прецъфтелите цветове на възела под цвета. Подрязвайте на пролет за да поощрите разклоняването и поддържате компактна форма. Слънчево място, през летните месеци може да се засенчи на южно изложение. Кисела почва с PH между 5 и 6. Поддържайте почвата влажна, но никога не трябва да подгизва. Висока влажност или опръскване през деня. Често подхранване с тор богата на желязо на всеки 2 седмици по време на растежа.

Ниска температура вечерно време. Препоръчително е под 15 °C.

Гергина

Гергина (Dahlia)

Гергина Далия е сравнително малко разпространено цвете, рядко се продава и почти никога не се описва по книгите. Не е топлолюбива, най-добре се чувства при температури от 12-15°С. За сметка на това обича много светлина, но трябва да я пазите от преки слънчеви лъчи. Полива се обилно, през цялата година. Полезно е понякога да пръскате листата. След като престане да цъфти се изхвърля, а от семената напролет се получават нови екземпляри.

Семейство – Asteraceae

Гипсофила

Гипсофила – мишорка

Дивата гипсофила, която е „ майка” на градинските сортове, расте и у нас по сухи и варовити места в североизточните райони на страната. Градинската също обича много слънце и варовита почва, също има дълбок и неразклонен корен, но нейното стъбло е много по-силно и разклонено. То образува гъста мрежа от нежни клонки. Цветовете са многобройни, дребни и приличат на мънички звездички. Едно добре гледано растение ще образува туфа с диаметър около 1м и толкова височина.

Цветето дава много семена и се размножава само чрез тях, понеже коренът не може да се дели. Семената трябва да се садят през пролетта на гнезда там, където искате да ви радва цветето. До есента проскубвайте издънките така, че да останат по 3-4 стръка в гнездо, а през следващата оставете само две и то доста раздалечени. Така можете да създадете отделно кътче във вилния двор, да очертаете главния вход, да украсите скалния кът. Растенията са много ефектни и след прецъфтяването, защото чашелистчетата не окапват и приличат на цветчета.

Гладиола

Гладиола

Описание: В естествена среда растението гладиола се открива предимно в тропичните и субтропичните райони на Африка, на юг от Сахара, Средиземноморието и малко от умерените райони на Европа, Средна Азия. Тя е луковиче растение със саблевидни листа, изправени стъбла и отворени тръбести цветове с неправилна форма.

Съществува изключително голямо разнообразие. Височината на цвета е от 6 до 14 см. Срещат се едно- и многоцветни видове, с обикновени или качулати връхчета на венчелистчетата. В зависимост от големината на цвета гладиоли:
– гигант – 14 см;
– голям – 11-14 см;
– среден – 9-11 см;
– малък – 6-9 см;
– миниатюрен – 6 см.

В България най-разпространени са White City и Flower Song. Те цъфтят през лятото.

Грижи:
Добра почва и обилно поливане в сухо време (особено когато се появят първите цветоносни класове), както и обилна слънчева светлина, от това се нуждаят вашите гладиоли. Едноцветните хибриди имат нужда от подпора, но можете да ги оставите и да са полегнали.

Място: Размножаване: През месец март засадете луковиците на дълбочина десетина см. Края на есента извадете луковиците и отделете кормусите. Съхранявайте на топло място.

Важно: нормално е да минат две – три години преди гладиолите ви да цъфнат за пръв път. Обикновено грудколуковицата живее 2 години – през първата се оформя, а през втората от нея се развива цветоносния летораст.

Глоксиния

Глоксиния

Описание: Глоксинията (Gloxinia) е ценено стайно растение от векове. Харесвана е заради кадифените цветове във форма на камбанка. Цветовете са от тъмно червено и пурпурно до по-нежните тонове на розовото и дори бялото. Цветовете могат да бъдат единични или двойни, като често са оцветени в контрастни цветове по краищата. Глоксинията е близка по вид на други две популярни стайни цветя – африканската теменужка и стрептокарпуса. Подобно на тях глоксинията цъфти дълго, в продължение на седмици, за което не са нужни много грижи.

Родина на глоксинията е Бразилия и за първи път е описана от ботаници в края на 1700 година. Цветето е кръстено на Бенджамин Петер Глоксин – немски писател ботаник. През 1825 била извършена прекласифицикация и глоксинията била поставена в род сининия (Sinningia). Родът бил кръстен на главния градинар на университета в Бон – Вилхелм Сининг. Този род включва много разнообразни растения, които представляват истинско съкровище за ценители. Видовете варират по размер – от миниатюрната S. Pulsilla, която може да се побере в напръстник, до гигантската S. Macropoda, която може да достигне до метър. Модерните видове са много различни от първоначалните растения, открити в джунглите на Бразилия.

Цветовете на глоксинията гледат нагоре, вместо да висят надолу, и са много разнообразни по големина и форма. Работата по днешните хибриди е насочена към производството на по-компактни растения. Новите култивирани видове Sinningia x hybrida са компактни и времето им на отглеждане е много по-кратко, цъфтят по-рано, а цветовете са по-малки от тези на култивираните S. Speciosa.

Грижи:
Вкъщи, глоксиниите предпочитат светли места, а през зимата биха се справили добре на южен или източен прозорец. През лятото, внимавайте, растението да не е изложено на директна слънчева светлина. Ако светлината не е достатъчна, цветните пъпки може и да не се отворят. Глоксиниите обичат топлината, като оптималната температура е 18°C до 24°C.  Ако температурата е под 10°C, листата и цветовете ще почернеят, а температура над 27°C ще скъси живота на растението, защото пъпките ще увехнат, и изобщо няма да цъфнат. Както и африканската теменужка, поливайте глоксиниите с вода със стайна температура и по възможност не мокрете листата.В зависимост от сезона и условията вкъщи, растенията цъфтят от 2 до 6 седмици.

Място: Размножаване: В началото били произвеждани само глоксинии, които цъфтели през пролетта, и били отгледани от грудки, засадени през есента или пролетта. В днешно време по-голямата част от продукцията е на базата на семена, което позволява засаждането им по всяко време на годината. Покълването е трудно и бавно, би могло да отнеме от 6 до 9 седмици. В зависимост от сезона и желания размер на растението, времето, за да се стигне до цъфтеж, от посяването на семената, е около 5 до 7 месеца.

Глориоза

Глориоза

Описание: Родом от тропическа Африка, глориоза е национално цвете на Зимбабве.
Името на Gloriosa Rothschildiana идва от латински и означава чест, слава. Това прекрасно и екзотично цвете е кръстенона барон Z.W. Rothschild, специалист по птиците, който купил цветето от Африка и го показал на изложение на Английското градинарско общество в началото на века. Цвета се състои от шест деликатно извити венчелистчета, накъдрени по края и оцветени в червено до вишневочервено, преливащи към жълто. 

Грижи:
Полива се умерено с чешмяна вода. Преполиването и застоялата вода в саксията са пагубни. Пресъхало растение може да се възстанови, ако го натопите в вода за няколко часа. Лека, хранителна почва. Подходящи са всички готови смеси за тропически видове. Подхранва се по време на цъфтежа всяка седмица. Идеалният вариант е течна тор, която се добавя към водата за поливане.
Цветовете за много крехки и добре да не се мести по време на цъфтеж.

Място: Подсигурете на глориозата добро слънчево място. Светло, без преки слънчеви лъчи. По обяд е необходимо да го засенчвате, ако случайно се намира на южен прозорец. В останалите случаи не е необходимо. Глориозата презимува като грудка. Държи се на хладно място. През март се засажда с подходяща саксиея и се поставя на топло до светъл прозорец. След като покара може да изкарате саксията на открито. Цъфти от април до края на август. През септември растението се внася отново в дома, където повяхва. Отрязват се всички изсъхнали листа, а луковицата се прибира.

Размножаване: Размножава се чрез семена, посяти през септември – октомври директно в готова почва или равни количества градинска пръст и тор.
Поникването е бавно и най-често отнема 3-4 месеца. Новите растения бързо образуват грудки и цъфтят на третата година от засяването.
Друг начин е разделянето на грудката напролет преди да се засади. Трябва да има пъпка на всяка от частите, на който разделяте.
Поръсете разреза с счукани дървени въглища и оставете до 3-4 дни за да образува коричка, в противен случай рискувате да загние.

Съвет на градинаря: Глориозата всъщност е вид лоза, задължително осигурете някаква подпора или въженца, по които да се увива.

Дръжте далеч от деца и домашни любимци. Химичните анализи показват, че всички части на растението са отровни. Поглъщането им може да е фатално!