Минзухар

Минзухар

Описание: Стъблото на растението минзухар е отчасти скрито под земята и по време на цъфтежа има няколко остри, зелени листчета. Цъфти жълто – в по-топлите места през март, а по по-високите и през април. Има разновидности със сини, виолетови и оранжеви багри.

Грижи:
Предпочита дълбока, но песъчлива и влажна почва, на открито и сенчесто място.

Място: Този местен вид се среща из ливадите и каменистите поляни по цялата страна. Използва се за групови скални зацветявания. Размножаване: Размножава се чрез луковици и семена. Луковиците се изваждат през юли, почистват се и се засаждат в началото на септември на дълбочина 6-8 см и разстояние 7-8 см. Семената се засяват рано напролет в лека и пропусклива почва.

Описание: Минзухарите или шафранките са многогодишни растения, които се радват на добра пролетна и есенна реколта. Пролетните минзухари цъфтят веднага след стопяването на снега. През есента пък цъфти шафранът (Crocus sativus), чиито стигми са ценна подправка.
Височина: 0,05-0,15 м
Форма: букет
Лист: лъскав, твърд, подобен на трева
Цвят на листата: тъмнозелен
Цвят: фуниевиден, цветовете често са с ясно изразени жилки
Цвят на цветовете: бял, син/лилав, жълт/златист, оранжев
Плод: капсула
Изисквания към почвата: пропусклива, лека, хранителна
Изисквания към почвата: pH: неутрално
Изисквания за светлина: пълно слънце до частична сянка
Изисквания към влагата: по-високи
Атрактивност: цвете
Употреба: Минзухари цъфтят през пролетта, веднага щом се стоми снегът или земята се размрази. Често образуват обилни кичури и са подходящи за тревни площи, под храсти и в алпинеуми. Есенните шафранчета имат същото приложение, но цъфтят по различно време.
Цъфтеж: от февруари до април

Мирабилис

Мирабилис

Mirabilis
Растението мирабилис за лехи:  полуиздръжливо едногодишно

Названието на цветето идва от латинската дума „mirabilis“ — удивителен.

Цветето мирабилис  има разнообразни по багра цветове, които се отварят в следобедните часове, остават отворени през нощта и на следващото утро увяхват, затова народното й наименование е „нощна красавица“ или още по интересното „съмни-мръкни“.

Родината на мирабилиса е Мексико. Цветето е светло- и топлолюбиво, понася засушаване, но при дълга суша спира да расте и не цъфти. Предпочита дълбоки, глинести почви, не понася кисели. Образува разкошни храстчета от 30 до 100 см високи и цъфти от края на юни до есента с разнообразни по багра цветове, единични или събрани по няколко по върховете на клончетата.

Мединила

Мединила

Семейство – Melastomataceae
Широките листа на растението мединила са с ясно очертани жилки и изглеждат наистина великолепно. А висящите съцветия, които се развиват през късната пролет, са още по-красиви. Те достигат до 30 см дължина и се състоят от множество розови цветчета. Докато са пъпки, цветчетата приличат на малки плодчета. Мединилата предпочита влажна и топла зимна градина.

Мединилата обича светлината, влагата и свежия въздух. През лятото пазете растението от преките слънчеви лъчи. В този период най-добре го дръжте на сянка. През лятото цветето се чувства добре на стайна температура, така че не го вадете на открито.
През лятото мединилата се полива обилно с престояла открита 24 часа вода. За по-добро овлажняване, може да оставите влажен чакъл. Почвата не трябва да подгизва. Веднъж седмично правете и бани на цялото растение. Оросявайте листата поне през ден. Торете веднъж седмично с течна тор с много калий, добавена към водата за поливане.
Мединилата не е капризна към температурите, но температури под 15 С не са благоприятни. Също така избягвайте температурни колебания и течение.
Растението става много разклонено. Щом красивите цветове прецъфтят, ги отрежете от основата им. А когато се покажат първите цветни пъпки, не пипайте саксията и не я местете.
Подрязването се прави през пролетта. Тогава може да подмените и пръстта. Най-подходяща за мединилата е градинска пръст.
Мединилата бива нападана от паяковидни акари; знак, че е недостатъчна влажността на въздуха.
Размножава се при висока влажност на въздуха през март и април с връхни резници. Размножаването е много трудно.
По-интересни видове:
M Aphrodite – съществуват близо 100 разновидности. Цветовете на хибрида са розови и доста големи. На височина растението достига до 1 м.
M boliviensis – бели цветове с жълт център. При саксийно отглеждане израства не повече от 2 м.
M laxa – нежнобял вид. Цветовете му наподобяват тези на жасмина.

Мирта

Мирта

Семейство – Myrtaceae/миртови
Растението Мирта е вечнозелено растение, лесно за отглеждане. Листата са лъскави и тъмнозелени на цвят, по формата наподобяват тези на лавровото дръвче. В зависимост от желанието ви и предпочитанията ви можете да оформите вашата мирта и като храст, и като дръвче.
Цветовете на миртата са изключително ефектни – малки, нежни, обагрени в бяло, което прелива към светлорозово. Именно заради това миртата се смята за символ на плодовитостта, добродетелта, чистотата и нейните цветчета са украсявали булчинския венец.
Най-доброто място за растението е близо до прозорец. Но не и на самия перваз, тъй като не обича прекалената топлина. Но обожава слънцето, така че мястото в дома трябва да е доста осветено. Към средата на месец май, може да извадите саксията на открито. Целогодишно осигурявайте много свеж въздух. Преди настъпването на зимата, обаче, внесете своята мирта вътре. През зимата трябва да е в светло и проветриво помещение с температура от 5 градуса.
Растението се полива редовно, но с филтрирана или дъждовна вода. Не поливайте с варовита вода! Периодично оросявайте с вода листата й. През зимата се полива оскъдно, колкото да не изсъхне кореновата туфа. А от пролетта се увеличава обема на поливане.
Размножава се през лятото с резници. Те се засаждат в пясък под стъкло. Колкото повече подкастрите своята мирта, толкова повече тя ще стане по-пищна. Не оставяйте семенните капсули да узреят напълно, защото те отслабват растението.

Мимоза

Мимоза

Описание: Растението Мимоза (Mimosa) е храстовидно растение от Бразилия, Индия и Еквадор, което принадлежи към граховите растения, сем.Бобови.
Растението има бодливи стебла и фини, дълбоко нарязани листа. Цветовете на мимозата се образуват в малки топченца, които обикновено са розови или пурпурни. Растението е много чувствително и листата му се нагъват бавно, от върха на листото, до основата, дори само при полъх на вятъра. 

Грижи: Най – успешно се отглежда като едногодишно растение М. pudica. Почвата трябва да е равни количества глина, торф, гнили листа и пясък. Когато я присаждате, буцата пръст около корените, трябва да остане непокътната.

След пресаждането, растението се съхранява на сенчесто и влажно място. По принцип трудно презимува. M. speggazzinii образува нисък храст, който може да просъществува няколко години. Тя се отглежда по същия начин, както M. Pudica, с изключение на факта, че през есента може да бъде преместена в зимна градина или парник, вместо да бъде изхвърлена.

Минималната температура трябва да е 13C градуса, а почвата трябва добре да изсъхне, преди да се полива. В началото на март, растението трябва да се подреже наполовина и да се пръска често, докато отново започне да расте бързо. Разсаждат се в саксия, един размер по-голям от настоящата.

Място: Размножаване:  Растението Мимоза (Mimosa) се размножава най – добре от семена, посяти през март в почва от равни части торфен мъх и пясък. Използват се саксийки с височина 5 см, пълни до половината с натрошена глина, покрита с малко листа или корени. Напълнете саксийките с пръстта и поставете по три семена във всяка. Напоете почвата, след което подредете саксийките близо една до друга, например в картонена кутия и разхвърляйте наоколо влажен мъх. Покрийте кутията със стъкло, и я поставете в зимна градина или парник, при температура минимум 13C градуса.
М.speggazzinii и други многогодишни, могат да се размножават и чрез резници, взети пролетта. Отрязват се странични израстъци с дължина 5 см. Премахват се няколко от долните листа, а долният ръб се приглажда с остър нож. Резниците се поставят в кутия за образуват корени, ако температурата е мин.27C градуса.

Съвет на градинаря: Най – честата грешка при отглеждането на мимозата е нейното преполиване. Тя не се полива, преди почвата да изсъхнала съвсем, в противен случай корените лесно загниват. 

Замиокулкас замиофолия

Замиокулкас замиофолия

Това листно декоративно цвете замиокулкас замиофолия е известно на повечето любители от сравнително малко време. Наричат го и ZZ за по кратко. За първи път е представено на цветарско изложение в Дания през 1996 година. Родината му е Танзания. Много е подходящо за отглеждане в домашни условия, тъй като е непретенциозно. Понася всякаква светлина, макар че предпочита умерената. Понася добре и по-голямата влажност, както и сушата. През зимата е най-добре почвата да се поддържа суха. Полива се един път седмично, а лятото е хубаво да е леко влажно. Издържа и на ниски температури, до около 0-4°C. 

Замиокулкас замиофолия достига на височина 60 до 80 см. Цъфти рядко, но цветовете му не представляват интерес, тъй като са невзрачни. Най-красиво у него безспорно са тъмнозелените месести листа. Изглеждат перфектно на изкуствена и дневна светлина. Много е важно да се знае, че тези листа освен красиви са и отровни, което го прави неподходящо за отглеждане, ако имате любопитен или лаком домашен любимец или пък малко дете. 

Размножаване и отглеждане

Размножава се чрез разделяне, но може и да получите младо растение от листо, което заровите в торф, смесен с пясък. В естествената му среда се размножава с листата си. Когато паднат на земята, от тях се образува малка луковица, от която по-късно се появява новото растение. Ако листата му започнат да капят, това е сигурен сигнал, че не се грижите добре за него.

Великденче

Великденче

Описание: Името на растението идва от времето, когато то цъфти обичайно – април – май, когато се празнува и Великден. Листата му са плоски и къси, с неправилна форма. Обича топлия и влажен климат. Цъфти в ярко червено до виолетово.

Грижи: 

Трябва редовно да се полива с дъждовна или филтрирана вода, но не бива да се задържа влага в саксията. Тори се със специална тор за кактуси от март до юни. През май следва да се постави на полусенчесто място, а от август има нужда от по-топло място и повече вода. През зимата следва да се полива рядко и да стои на хладно. В началото на пролетта се внася отново в топла стая.

Място: Идеално място за него би бил прозореца, но не бива да се излага на пряка слънчева светлина. На помещението трябва да се осигури добра въздушна вентилация. Температурата през топлите сезони не трябва да е повече от 20°C, а зимата – минимум 10°C, иначе растежът спира.

Размножаване: Става чрез крайник, по който са избили коренчета и се засажда в подходяща кактусова пръст.

Съвет на градинаря: Когато цъфрти, растението не бива да се мести. Добре изглежда и когато се постави във висяща саксия.

Венерина клопка

Венерина клопка – росянка

Описание: Dionaea muscipula
Това е известното като “Венерина клопка за мухи” растение, което е удивило Чарлс Дарвин, виждайки го за първи път.
”Клопката на Венера” е в състояние да се затвори с невероятно бърза скорост, ако е топло и малко по-бавно, ако е хладно. Веднъж уловило жертвата си, растението започва да се затваря и да затяга примката все повече и повече, докато стане почти плоско и само една единствена подутина напомня за агонизиращото насекомо вътре. Вътрешната повърхност на клопката секретира ензим, който разгражда растението, а остатъчната течност се абсорбира от растението.

Родината на растението е малка част от Североизточна Каролина, САЩ, и не може да бъде открито никъде другаде по света (освен в саксия!), но бързо губи битката за разпространение си, тъй като песъкливите блата които обитава бавно пресъхват и всички опити да му се намери нов дом другаде се провалят.

Механизмът и скоростта, с която растението хваща жертвата си, го прави уникално за целия растителен свят, въпреки че съществува и едно водно растение, наречено Aldrovanda, което има подобен механизъм – клопка, което обаче не се отглежда по изкуствен начин толкова често.

По един ред остри като шипове ресни се откриват върху двата дяла на растението, които представляват самата клопка и всяко едно лутащо се растение е в голяма опасност, когато клопката започне да се затваря и образува с ресните си истински затвор. Сложният механизъм е безпогрешен. Когато се възбуди само единият ред ресни, това е грешен сигнал, но когато влязат в действие двата, това означава, че “вечерята” е наблизо. Причината е, че растението хаби голяма част от енергията си, за да се затвори и затова не се впуска в излишни движения при фалшив сигнал.

Грижи:
За култивирането на растението е необходима смесена почва , която има свойството добре да се отцежда и да съдържа до 70% пясък, 20% торфен мъх и 10% дървен въглен. Тъй като почвата включва основно пясък, върху отворите на подложката трябва да се постави фина мрежа или подобна тъкан, за да не се отмива пясъка при поливането.

Растението трябва да се постави в плитък поднос или друг съд, който е по-голям от диаметъра на саксията. Този съд се пълни с чиста вода ( 2 – 3 пръста) за целия период от март до ноември, която се сменя всяка седмица, за да не застоява. От ноември до следващия март растението трябва да се полива по същия начин, но тъй като през това време то е в латентно състояние, не бива да се преполива в никакъв случай.

Обича светлината, но не и пряката слънчева светлина, за да бъде цветът му по – голям и по – светло червен. Идеално е за вътрешния двор или прозореца на кухнята, така то ще улавя много повече от неприятните насекоми през лятото.

Няма нужда от допълнително подхранване. Саксията трябва да се напоява всеки месец с чиста вода, за да се поддържа почвата свежа.
Място: На растението му е достатъчна температура от няколо градуса, може да се отглежда и на открито, дори и при умерен климат, но трябва да е на закътано място. През зимата е препоръчително да го внесете вътре вкъщи и да го държите на светло и хладно място.
Венерината клопка не е придирчива относно влажността на въздуха.

Газания

Газания –Gazania

Газания е растение за лехи:  полуиздръжливо едногодишно. Цветето е от сем. Астрови, наречено е в чест на Теодор от фон Газа — италиански свещеник, който превел трудовете на Аристотел и Теофраст. В Германия наричат цветето „Mittagsgold“ („Обедно злато“), защото съцветията на газанията се отварят около обяд и то само в слънчеви дни. Особенно прелестни са тъмните кръгове около тичинката на 

цвета. Цъфти обилно от юли до есенните слани, образува ниски розетки с височина 15-25 см. Светлолюбива и топлолюбива, сухоустойчива, газанията предпочита плодородни, леки почви. 

Семената се сеят през април-май. Цъфти след 80-100 дни след първите кълнове.
Може да се отглежда не само в градината, но и на балкона, в различни съдове, в алпинеуми, добре понася градска среда. 

Гардения

Гардения

Описание: Растението гардения е красиво, вечнозелено, храстовидно растение. Много популярна е заради кремообразните, ароматни цветове. Тя е чуствителна към условията на отглеждане и реагира добре на ниски температури, висока влажност на въздуха, постоянна влажност на почвата и светло до слънчево местоположение.

Грижи:
Светлина: Гарденията се нуждае от поне 4 часа слънчева светлина на ден.

Поливане: Предпочита да е постоянно влажна. За да се отстрани излишният изкуствен тор, поливайте веднъж месечно с дистилирана вода.

Температура: За предпочитане са по ниските температури. През деня около 18°C и под 16°C през ноща. По високите температури могат да доведат до опадане на пъпките или листата.

Въздушна влажност: Гарденията расте добре при висока влажност. Осигурете я с ежедневно опръскване или поставете растението на подложки с вода и камъчета или използвайте овлажнител за въздуха. Това помага и за предпазване от акари и други вредители, които виреят при по сухи условия.

Торене: През периода на растеж (Март до Септември) подхранвайте на всеки 2 седмици с течен тор с PH5.

Пресаждане: Когато се налага пресаждане, използвайте почвена смеска с 2 части торф, 1 част стерилизирана градинска пръст и 1 част пясък или перлит.

Подрязване: Може да се извърши по всяко време, но за предпочитане е това да се направи през периода след растежа. Така ще могат да „излекуват раните“ докато не растат интензивно. Това няма да попречи на цътежа следващата година.
Ако само искате да оформите компактна корона, просто пензирайте върховете докато расте. Това ще доведе до развитие на повече пъпки през следващата година. Място: Поставете на източен или западен прозорец. Гадренията се нуждае от много светлина през цялата година. Размножаване: Размножаването на гардения е възможно през пролетта чрез 8-12 см. стъблени резници, отрязани под листен възел.

Потопете резника в хормон за вкореняване. Поставете в лека почвена смеска с перлит и поддържайте влажно. След като се вкорени пресадете в малки саксийки с подобна почва. Съвет на градинаря: При отглеждането на гарденията има няколко изисквания, който трябва да се спазват за да цъфти продължително. Отстранявайте прецъфтелите цветове на възела под цвета. Подрязвайте на пролет за да поощрите разклоняването и поддържате компактна форма. Слънчево място, през летните месеци може да се засенчи на южно изложение. Кисела почва с PH между 5 и 6. Поддържайте почвата влажна, но никога не трябва да подгизва. Висока влажност или опръскване през деня. Често подхранване с тор богата на желязо на всеки 2 седмици по време на растежа.

Ниска температура вечерно време. Препоръчително е под 15 °C.