Анигосантус

Анигосантус Кенгуруво цвете

Растението анигосантус е с екзотични и мъхести цветове, които наподобяват лапите на кенгуру. Кенгурувото цвете има приятен розовочервен или жълтозелен нюанс. Листата също са така мъхести, както цветовете в бледорезедава тоналност. Формата им е много елегантна. Цъфти през лятото.

Кенгуровото цвете се чувства добре и в обикновена градинска пръст, по-добре е, обаче, почвена смеска за азалии.
Обича светлината, но не и преките слънчеви лъчи. През лятото добре ще му се отрази да го изкарате на открито (на балкона или в двора) на полусянка. През зимата съответно живее при температури около 10°С.
През лятото поливатейте обилно с филтрирана вода. През зимата намалете количествата вода като внимавате почвата около корена да не засъхне.Тори се с течна тор през периода на вегетация на всеки две седмици. Ако е необходимо пресадете вашия анигосантус през пролетта в кисело-хумусна почвена смес.

Размножава се чрез семена или чрез връхни резници при температура на почвата около 20°С.
Кенгурувото цвете е податливо на набезите на паяковидните вредители, които го атакуват обикновено през зимата. Причината за това е обикновено високата температура в помещението, затова превантивно му осигурете хладина. В случай, че те вече са факт, измийте растението под течаща вода, след което го преместете на място с подходяща температура.

Семейство – Haemodoraceae

Антуриум

Антуриум

Описание: Антуриумът се отглежда предимно за направата на букети, но често се отглежда и като стайно растение. Понякога той се чувства по – добре в домашни условия, отколкото в оранжерия. Така той може да цъфти целогодишно. Отделните цветове издържат около 3-4 седмици. Родът включва повече от 800 вида епитафни растения и лияни, разпространени в тропическите райони на Америка. Родината на растението е Югозападна Колумбия и Северозападен Еквадор, където растението расте във високите влажни субтропични гори.

В превод от гръцки името на растението означава “цвете – храст”. Това е епитафно растение с късо стебло и многочислени корени. Листата са продълговати, във формата на сърце, дълги до 25 см. Цветовете са силно декоративни, приличат на широко сърце, ярко червени или бели, по – рядко – розови. Плодовете имат ярко оранжев цвят. 

Грижи:
Температура: 18-24° С , през зимата – не по – малко от 15° С.
Поливане: Полива се с възможно най – мека (дъждовна) вода. Както азалията и въобще блатистите растения, антуриумът има нужда от реагираща на киселини почва, ето защо, ако водата, а която го поливате, съдържа варовик, листата ще пожълтеят. Поливайте повече пролетта и лятото, а през зимата – умерено.
Подхранване: Веднъж на 2-4 седмици през пролетта и лятото. По време на растежа се препоръчва да се добавя течен тор към водата.

Почва: Най – добре антуриумът расте в груба, хумусна почва, която пропуска добре водата.
Добре се развива и в готови смески. Добра комбинация е пръст, торф и пясък в съотношение (1:1:1), като се добавят малко дървесни кори и дървесен мъх.

Влажност: Обича високата влажност на въздуха.Често трябва да се пръскат листата. Място: Светлина: Антуриумът обича светлите места, не обича пряката слънчева светлина. Размножаване: По – лесно е да се отделят малки екземпляри или отделни отводи, който почти винаги се вкореняват. Още по удобен е метода с въздушни отводи, където на стъблото бързо се образуват нови корени.
Съвет на градинаря: Често младите растения биват нападнати от охлювчета. Ако въздухът е прекалено сух, това благоприятства разпространението на щитоносни въшки и брашняни червейчета. 

Аристолохия

Аристолохия, Вълча ябълка

Растението аристолохия има здраво увивно стъбло и сърцевидни листа, чията горна част е тъмнозелена, а долната – синьозелена. Растението е само за опитни цветари – изключително трудно за отглеждане. Цветовете са изключително ефектни – големи и необичайни, фуниевидни в тъмнолилаво. А и ароматът му е странен – на мърша. Растението цъфти през лятото, но ще цъфне след няколко години. Най-често умира внезапно.

Най-добре е отглеждате вълча ябълка в зимна градина. Около саксията трябва да има много простор, за да се увива. Дългите лози се увиват около подпори. Възможно е да култивирате аристолохията като висящо растение в големи кошници.
Вълчата ябълка няма период на покой и следователно поливането е еднакво през всички сезони – обилно с филтрирана вода. Редовно оросявайте с вода листата му без да мокрите цветовете.

По време на растежа се тори всяка седмица. Не се пресажда. През зимата подрязвайте, за да стимулирате растежа.
Размножава се чрез резници през късната пролет.

Семейство – Aristolochinaceae

 

Аспарагус, Декоративна аспержа

Аспарагус, Декоративна аспержа

Двата по-разпространени вида аспарагус са ценени заради изящните, фини клонки, които често цветарите използват в своите композиции. Техните “листа” са видоизменени стъбла. Растението е непретенциозно, и лесно се приспособява към всякакви условия. Няма изисквания към влажността на въздуха и лесно се размножава.

За достигане на максимален декоративен ефект, трябва да се постараете другите растения да не пречат на неговото развитие. Стои идеално във висяща кошничка, например. Изисква умерени температури, нощем не по-ниски от 10°С. Постоянно високата температура може да бъде пагубна за него. Може да се приспособява към ярка светлина или полутъмни помещения, но не понася добре прякото слънце.

Полива се обилно от пролетта до есента, и умерено през зимата. От време на време е полезно да го пръскате, особено ако помещението в което го държите се отоплява, защото там въздухът е сух. Пресажда се ежегодно, напролет. Размножава се с деление, по всяко време. Може и със семена напролет.

Семейство – Liliaceae/лилиеви

Асперула

Асперула

Растението асперула произхожда от Италия. Тя е многогодишно тревисто растение с височина около 25-30 см. Стъблата са крехки с квадратно напречно сечение. Растението образува плътен килим около почвата. Цветовете са събрани в гроздовидно съцветие на върха на стъблото. Цъфтят в началото на лятото с дреби, розови, звездовидни багри.

Вирее добре на слънчеви и полусенчесто места. Почвата трябва да е влажна, рохкава и богата на хранителни вещества. Засажда се през 20-30 см. Може да я отглеждате като почвопокривно растение, за скални градини, висящи саксии, аранжиране на ниски подпорни стени и вертикално озеленяване.
Размножава се чрез разделяне на растенията и чрез разсад от семена.

Семейство – Rubiaceae/брошови

Аспидистра

Аспидистра – Семейно щастие

Описание: Аспидистра  е лесно за отглеждане в домашни условия растение, чиято родина е Япония. Числи се към семейство „Лилиеви“.

Има широки, вечно зелени листа, достигащи често 70 см., а цветовете му са дребни, с лилаво – кафяв цвят. Те могат да бъдат открити след внимателен оглед, в основата на растението, близо до земята.

Някои видове имат кремави на цвят цветове, или нашарени с точки.

Грижи: Полива се често, независимо от сезона.
Добре е почвата да бъде обогатена с варовик.

 Обича добре обработена, наторена почва, но може да издържи и на по – бедни почви. 

За да изглежда добре, торете през активния период.

Място: Расте добре и на сянка, и на по – светли места, но не обича пряката слънчева светлина. Не се влияе от течения. Не обича твърде голямата влажност на въздуха.

Температурата на помещението през деня трябва да е около 20°C, а вечер – около 12 – 14°C.

Размножаване: Размножава се чрез разделяне. Крайниците се засаждат в обикновена пръст от градината например, но на по – голяма дълбочина от растението – майка. Това може да се прави по всяко време на годината.

Съвет на градинаря: Добре е листата често да се забърсват от прах. Често се сади в градината, може да образува естествена ограда.

Асплениум

Асплениум

Описание: Тази папрат е широка разпространена по цялата земя и наброява около 650 вида. За разлика от повечето папрати листата на тази са цели и образуват фуния. В природата расте като епифитно растение и достига огромни размери. В фунията му гнездят птици, откъдето идва и едно от имената му „гнездова папрат“.

За стайно отглеждане се използват най-вече тропическите видове. Най-популярни са :
A. viviparum Presl. – живораждащ, родина – о. Мадагаскар.
A. bulbiferum Forst. – луковичен, родина – Новая Зеландия, Австралия, Индия.
A. australasicum (J. Sm.) Hook. – южноазиатски, родина – Австралия, Полинезия. Епифитен.
A. nidus – гнездови, родина – Източна Африка и остров Мадагаскар до Малайския Архипелаг

Грижи: Поливане: Почвата трябва да бъде леко влажна по всяко време. За поливане използвайте само мека вода. Препоръчително е дъждовна.
Въздушна влажност: Добре му се отразява опръскване на листата. За да се развива добре поставете на подложка с вода и дребни камъчета.
Пресаждане:Почвената смес за млади растения се състои от листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък (2:2:1:1). Възрастни растения пресаждайте в смес от чимовка, листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък в съотношение 2:3:3:1:1. Добавете към нея сфагнов мъх и дървени въглища. Необходим е добър дренаж от камъчета или дървени въглища на дъното на саксията.
Вредители: Щитоносни въшки.

Място: Достатъчно светло, защитено от пряки слънчеви лъчи место. Зимата им е нужна температура не по-ниска от 15°С. 

Размножаване: Само чрез спори. Не се препоръчва са домашно размножаване.

Астра, Богородичка, Димитровче

Астра, Богородичка, Димитровче

Семейство – Asteraceae/сенникоцветни
Едногодишната фелиция цъфти през цялата година в зависимост от сорта си. Астра е градинско цвете, което се отглежда лесно и понася почти всякакъв климат. Съществува голямо многообразие от разновидности и багри. Спира цъфтежа единствено при наличието на студ и отсъствие на светлина. През зимата дръжте саксията на по-хладно място при температура на стаята не по-ниска от 11-12°С и не на течение.

Поливайте обилно, без да подгизва почвата. Напролет пресадете богородичката в нова хумусна пръст. По-старите растения трябва да бъдат регенерирани чрез подрязване, за да пораснат новите клонки кичести.
Размножава се чрез резници, които при нормална стайна температура се вкореняват през септември в градинска пръст под полиетилен. Малките вкоренени растения трябва неколкратно да се подрязват, за да израстат кичести и силни.
Някои видове през зимата запазват само клонките си и се отглеждат като вечнозелено растения. За тях подходящи са студените помещения без централно парно отопление.

Съществува голямо разнообразие от разновидности на богородичката. Ето някои от тях:
Albus (Бяла Красота) – бял цвят, цъфти май-юни, достига на височина 20 см.
Amelloides (наричана и синя маргаритка) – сини цветове с жълт център. Задължително се вади на открито през лятото, на шарена сянка.
Blue King – тъмнолилав цвят, цъфти август-септември, до 60 см.
Breslau – пурпурен, септември-октомври, 40 см.
Dunkele Scone – виолетов, май-юни, 30 см.
Goliath – светлосин, април-юни, 20 см.
Happy End – розов, май-юни, 30 см.
Ideal – светловиолетов, юни-август, 90 см.
Joseph Lakin – светлолилав, август-октомври, 50 см.
King George – синьолилав, август-октомври, 60 см.
Lac de Geneve – светлосин, август-октомври, 60 см.
Litle Carlow – син, септември-октомври, 80 см.
Lovely – розов, август-септември, 60 см.
Peace Blossom – розово-виолетов, август-октомври, 60 см.
Rudolf Goethe – лавандулов нюанс, август-септември, 60 см.
Triumph – лилав цвят с наситено оранжев център, юни-юли, 20 см.
Veilchenkonigin – тъмнолилав, август-септември, 50 см.
Сред най-ефектните хибриди са Alice Haslam със своите розово-червени цветове, достига 30 см височина, но цъфти до късна есен. В наситено синьо е обагрена Blue Baby, а в лилаво – Herbstgruss von Bresserhof. Jenny – яркочервена, Oktoberschneekupfel – снежнобяла. Brimstone е жълтобяла. Harrison’s Pink е кремаво-розова.

Афеландра

Афеландра

Описание: Цветето афеландра (Aphelandra sinclairiana) – това е един от най – прекрасните многогодишни храсти, със средна височина (45 – 50 см.). Максимална височина – 3 м. Това, което го прави толкова ефектно растение е странната комбинация на цветове – коралово розови и оранжеви цветове със светло розово съцветие. Има дълъг период на цъфтеж. Може спокойно да се развива и цъфти на сянка. Растението привлича всякакви събиращи нектар птици, пеперуди и др. Родината и е Централна Америка (Коста Рика, Никарагуа, Панама). Aphelandra sinclairiana в трудна за отглеждане в домашни условия.

Афеландра (Aphelandra squarrosa) е вечнозелен храст. Нарича се още “зеброво цвете”. Родината и са планините на Мексико и Бразилия.

Грижи:
Изисква редовно и обилно поливане. Изисква богата на хумус почва и не много силна светлина. Наторете, когато растението започне да образува цветни пъпки. Растението е чувствително на студ. Ако температурата се задържи под 16°C, листата започват да окапват. Замръзва при температура под 1°C. Трябва редовно да се напоява. Цъфти в жълто, по принцип късно през лятото или есента. След като прецъфти, растението се подкастря.

Място: Афеландра (Aphelandra squarrosa) обича полусенчести места. Сутрешното слънце е най – добро за растението.

Размножаване: Размножава се през пролетта – с резници или семена. 

Ахименес

Ахименес

Описание: Растението ахименес е неголямо тревисто многогодишно растение. Листата му са продълговати, яйцевидни, тъмно зелени с червеникав или лилав отенък, назъбени по краищата. Стъблото и листата са покрити с гъсти власинки. Цветовете излизат от пазвите на листата по цялата дължина на стъблото и имат кадифен виолетово розов отенък. Цъфти обилно и продължително през цялата пролет и лято.

Грижи:Ахименесът се държи на светло. В периода на растеж и цъфтене се полива обилно и се подхранва регулярно. Ахименесът, както и всички растения от сем. Геснериеви (напр. Глоксинията) не трябва да се пръска, защото по листата се появяват кафяви петна, което разваля декоративния им вид.

Място: Заради красотата му го наричат “вълшебно цвете”. Родината на това интересно растение е тропическа Америка – Мексико, Гватемала.

Размножаване: В края на септември-октомври растението се подготвя за почивка. Наземната част засъхва, а в земята остават малки шишарко-подобни грудки. Саксиите с такива грудки се поставят на тъмно при 15-16°C, като се поливат рядко и по малко, колкото да не пресъхне съвсем земята. През януари-февруари грудките се вадят и пресаждат в нова земя и саксия.
Кореновата система на ахименеса не е голяма и се разполага близо до повърхността, затова е добре да се сади в по-широки саксии с дебел дренаж. Земята трябва да бъде лека – смес от листовка, торф, угнил тор и пясък. Прорастването започва след 8-10 дни.
Ахименесът може да се размножава също и чрез разделяне на коренището и чрез листа, като сентполията например.