Ден: 23.04.2020

Аристолохия, Вълча ябълка

Растението аристолохия има здраво увивно стъбло и сърцевидни листа, чията горна част е тъмнозелена, а долната – синьозелена. Растението е само за опитни цветари – изключително трудно за отглеждане. Цветовете са изключително ефектни – големи и необичайни, фуниевидни в тъмнолилаво. А и ароматът му е странен – на мърша. Растението цъфти през лятото, но ще цъфне след няколко години. Най-често умира внезапно.

Най-добре е отглеждате вълча ябълка в зимна градина. Около саксията трябва да има много простор, за да се увива. Дългите лози се увиват около подпори. Възможно е да култивирате аристолохията като висящо растение в големи кошници.
Вълчата ябълка няма период на покой и следователно поливането е еднакво през всички сезони – обилно с филтрирана вода. Редовно оросявайте с вода листата му без да мокрите цветовете.

По време на растежа се тори всяка седмица. Не се пресажда. През зимата подрязвайте, за да стимулирате растежа.
Размножава се чрез резници през късната пролет.

Семейство – Aristolochinaceae

Аспарагус, Декоративна аспержа

Двата по-разпространени вида аспарагус са ценени заради изящните, фини клонки, които често цветарите използват в своите композиции. Техните “листа” са видоизменени стъбла. Растението е непретенциозно, и лесно се приспособява към всякакви условия. Няма изисквания към влажността на въздуха и лесно се размножава.

За достигане на максимален декоративен ефект, трябва да се постараете другите растения да не пречат на неговото развитие. Стои идеално във висяща кошничка, например. Изисква умерени температури, нощем не по-ниски от 10°С. Постоянно високата температура може да бъде пагубна за него. Може да се приспособява към ярка светлина или полутъмни помещения, но не понася добре прякото слънце.

Полива се обилно от пролетта до есента, и умерено през зимата. От време на време е полезно да го пръскате, особено ако помещението в което го държите се отоплява, защото там въздухът е сух. Пресажда се ежегодно, напролет. Размножава се с деление, по всяко време. Може и със семена напролет.

Семейство – Liliaceae/лилиеви

Аспидистра – Семейно щастие

Описание: Аспидистра  е лесно за отглеждане в домашни условия растение, чиято родина е Япония. Числи се към семейство „Лилиеви“.

Има широки, вечно зелени листа, достигащи често 70 см., а цветовете му са дребни, с лилаво – кафяв цвят. Те могат да бъдат открити след внимателен оглед, в основата на растението, близо до земята.

Някои видове имат кремави на цвят цветове, или нашарени с точки.

Грижи: Полива се често, независимо от сезона.
Добре е почвата да бъде обогатена с варовик.

 Обича добре обработена, наторена почва, но може да издържи и на по – бедни почви. 

За да изглежда добре, торете през активния период.

Място: Расте добре и на сянка, и на по – светли места, но не обича пряката слънчева светлина. Не се влияе от течения. Не обича твърде голямата влажност на въздуха.

Температурата на помещението през деня трябва да е около 20°C, а вечер – около 12 – 14°C.

Размножаване: Размножава се чрез разделяне. Крайниците се засаждат в обикновена пръст от градината например, но на по – голяма дълбочина от растението – майка. Това може да се прави по всяко време на годината.

Съвет на градинаря: Добре е листата често да се забърсват от прах. Често се сади в градината, може да образува естествена ограда.

Астра, Богородичка, Димитровче

Семейство – Asteraceae/сенникоцветни
Едногодишната фелиция цъфти през цялата година в зависимост от сорта си. Астра е градинско цвете, което се отглежда лесно и понася почти всякакъв климат. Съществува голямо многообразие от разновидности и багри. Спира цъфтежа единствено при наличието на студ и отсъствие на светлина. През зимата дръжте саксията на по-хладно място при температура на стаята не по-ниска от 11-12°С и не на течение.

Поливайте обилно, без да подгизва почвата. Напролет пресадете богородичката в нова хумусна пръст. По-старите растения трябва да бъдат регенерирани чрез подрязване, за да пораснат новите клонки кичести.
Размножава се чрез резници, които при нормална стайна температура се вкореняват през септември в градинска пръст под полиетилен. Малките вкоренени растения трябва неколкратно да се подрязват, за да израстат кичести и силни.
Някои видове през зимата запазват само клонките си и се отглеждат като вечнозелено растения. За тях подходящи са студените помещения без централно парно отопление.

Съществува голямо разнообразие от разновидности на богородичката. Ето някои от тях:
Albus (Бяла Красота) – бял цвят, цъфти май-юни, достига на височина 20 см.
Amelloides (наричана и синя маргаритка) – сини цветове с жълт център. Задължително се вади на открито през лятото, на шарена сянка.
Blue King – тъмнолилав цвят, цъфти август-септември, до 60 см.
Breslau – пурпурен, септември-октомври, 40 см.
Dunkele Scone – виолетов, май-юни, 30 см.
Goliath – светлосин, април-юни, 20 см.
Happy End – розов, май-юни, 30 см.
Ideal – светловиолетов, юни-август, 90 см.
Joseph Lakin – светлолилав, август-октомври, 50 см.
King George – синьолилав, август-октомври, 60 см.
Lac de Geneve – светлосин, август-октомври, 60 см.
Litle Carlow – син, септември-октомври, 80 см.
Lovely – розов, август-септември, 60 см.
Peace Blossom – розово-виолетов, август-октомври, 60 см.
Rudolf Goethe – лавандулов нюанс, август-септември, 60 см.
Triumph – лилав цвят с наситено оранжев център, юни-юли, 20 см.
Veilchenkonigin – тъмнолилав, август-септември, 50 см.
Сред най-ефектните хибриди са Alice Haslam със своите розово-червени цветове, достига 30 см височина, но цъфти до късна есен. В наситено синьо е обагрена Blue Baby, а в лилаво – Herbstgruss von Bresserhof. Jenny – яркочервена, Oktoberschneekupfel – снежнобяла. Brimstone е жълтобяла. Harrison’s Pink е кремаво-розова.

Ахименес

Описание: Растението ахименес е неголямо тревисто многогодишно растение. Листата му са продълговати, яйцевидни, тъмно зелени с червеникав или лилав отенък, назъбени по краищата. Стъблото и листата са покрити с гъсти власинки. Цветовете излизат от пазвите на листата по цялата дължина на стъблото и имат кадифен виолетово розов отенък. Цъфти обилно и продължително през цялата пролет и лято.

Грижи:Ахименесът се държи на светло. В периода на растеж и цъфтене се полива обилно и се подхранва регулярно. Ахименесът, както и всички растения от сем. Геснериеви (напр. Глоксинията) не трябва да се пръска, защото по листата се появяват кафяви петна, което разваля декоративния им вид.

Място: Заради красотата му го наричат “вълшебно цвете”. Родината на това интересно растение е тропическа Америка – Мексико, Гватемала.

Размножаване: В края на септември-октомври растението се подготвя за почивка. Наземната част засъхва, а в земята остават малки шишарко-подобни грудки. Саксиите с такива грудки се поставят на тъмно при 15-16°C, като се поливат рядко и по малко, колкото да не пресъхне съвсем земята. През януари-февруари грудките се вадят и пресаждат в нова земя и саксия.
Кореновата система на ахименеса не е голяма и се разполага близо до повърхността, затова е добре да се сади в по-широки саксии с дебел дренаж. Земята трябва да бъде лека – смес от листовка, торф, угнил тор и пясък. Прорастването започва след 8-10 дни.
Ахименесът може да се размножава също и чрез разделяне на коренището и чрез листа, като сентполията например.