Декоративно кафе

Декоративно кафе

Кафето произлиза от Африка и Азия. Цъфти през август-септември. Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. През лятото разцъфват бели, звездовидни цветчета, които ухаят подобно на жасмина. От тях се образуват зелени плодчета, подобни на черешки, които се обират, щом станат блестящочервени. Всяко плодче съдържа две зърна кафе. Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.

Топлолюбиво растение – минимум 8°С през зимата. Ярка светлина, да се избягвa директно слънце. Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. А по време на растежа поливайте веднъж седмично с разредена, бедна на варовик течна тор.

Пресадете го през ранна пролет на всеки две – три години. Размножаването става от семена или връхни резници.

Семейство – Coffea

Дендробиум

Дендробиум

Описание: Дендробиум са сред най-често срещаните орхидеи. Те са епифитни растения, което означава, че в природата те растат върху други растения. Поради начина си на живот имат силно изразени псевдолуковици, където натрупват резерв от вода.
Това е отличната орхидея за начинаещите цветари поради факта, че едно растение може да цъфне с множество прекрасни бели цветове с обагрени в пурпурно краища и тъмно червен център. Съществуват и разновидности с жълти и розови цветове.
Така наречените „благородни“ орхидеи произхождат от Югоизточна Азия и Хималаите и растат на доста голяма надморска височина. Въпреки, че са лесни за гледане трябва да се спазват няколко важни правила за да се радвате не ежегоден богат цъфтеж.

Грижи:
Поливане: Тук се прави и основната грешка при отглеждането им от неопитните цветари.
Никакво поливане от средата на Ноември до Февруари.
Ако въздухът в помещението е сух, може да пулверизирате на 2-3 седмици. Въпреки това, е необходимо еднократно накисване на субстрата през 6-7 седмици. Това е задължително условие, ако искате да подтикнете растението към нов цъфтеж. Съществува много тънка граница между това да ги изсушите напълно, и да ги поддържате живи през този период. Описаното по – горе е необходимо заради техния начин на живот в естествената им среда в Югоизточна Азия, където зимите са студени със сух въздух, а лятно време е топло с висока влажност.
През Февруари започнете поливане за да стимулирате развитието на добра коренова система и на нови стъбла. През периода на активен растеж поливайте по 2 пъти на седмица до Ноември.

Температура: Възрастните растения се нуждаят от 10°C разлика в температурата между деня и нощта. Осигурете 15-16°C през ноща и 25-30°C през деня, като увеличите въздушната циркулация и влажност. При температури под 10° може да опадат листата или да загубите растението.

Торене: Трябва да се подава редовно през активния период. Идеалната комбинация се определя в голяма степен според субстрата. Като по правило е ползвайте добре балансиран тор със съотношение 10-10-10 или 12-12-12. Друго важно правило е да ползвате разтвор, 2 пъти по-слаб от предписания на опаковката. През зимата не се тори, тъй като растението е в покой и не се полива.

Пресаждане: На всеки 2 до 3 години преди кората, която ползвате да се е разпаднала. Пресаждайте внимателно в средно едра смес, като осигурите добро проветрение и предвидите място за 2 годишно прорастване. Предпочита и се развива по добре в по-малки по размер саксии. Място: Обичат много светлина през всички сезони, но трябва да се предпазват от директно слънце тъй като то може да „опърли“ листата. Поставете ги на най-светлото място в дома си дори и през зимата, за да могат да развият цветоносните си стъбла. Естествения растеж е изправен, без нужда от подпиране. Цветът на стъблото трябва да е маслинено зелен. Размножаване: Неприложимо в домашни условия. Съвет на градинаря: Ако искате да видите орхидеята си отново цъфнала запомнете:
Никакво поливане от средата на Ноември до Февруари!

Детелина

Детелина, Оксалис, Киселче

Оксалис е луковично тревисто растение. Луковиците се засаждат плитко (на 1 см дълбочина). Възможно е да се поставят и във вода, като се засаждат след като образуват коренчета. Различните видове и сортове се различават по формата и цвета на листата. Разпространени са цианови (Кралска детелина), по-светли или тъмнозелени, много едри, средни или дребни и прочие. Отделните сортове цъфтят по различно време. Така например Oxalis deppei (четирилистна детелина) цъфти през октомври-декември, а Oxalis regnellii (киселица) юли–август. Общото и за двата вида е, че се развиват добре на светло място и при редовно поливане. През зимата не обичат силно затоплените стаи.

Oxalis deppei

Този вид може да се изнесе на открито от средата на май и да стои там преди първите слани през есента. Това означава, че луковиците трябва да се почистят от пръстта и да се съхраняват на сухо и хладно място. От април младите луковици се засаждат в преобладаващо хумусна почва.
Четирилистната детелина се полива обилно с вода, като по време на цъфтежа се тори всяка седмица.

Oxalis regnellii

Този вид оксалис вирее добре на полусянка при достатъчно влага и хладнина. Чувства се добре и в неотоплявана стая или коридор, но не понася течение!
По време на растежа поливайте редовно. През есента извадете луковиците от пръстта и ги съхранявайте на хладно (в мазето). Засадете на пролет.

Семейство – Oxalidaceae/оксалиеви

Дифенбахия

Дифенбахия

Описание: Дифенбахия е красиво растение, което достига до 2-3 метра височина, но при нормални стайни условия някои от долните листа окапват и започват да изглеждат не особено привлекателно. Това растение не е много лесно за отглеждане.
Трудно понася ниските зимни температури и сухия въздух. С времето и не дотам добрите грижи може да останат само горните листа. В такива сличаи отрежете стеблото, като оставите 15 см от него. Резника може да използвате за вкореняване на ново растение. Големите и високо декоративни листа на растението го правят любимец на интериорните дизайнери.
Сокът на растението е отровен. Измивайте добре ръцете си, след като сте вземали резници.

Грижи:
Температура: Топло, защитено от течения помещение. Над 15°C през зимата.

Поливане: Редовно от пролет до есен. На 2 седмици през зимата.

Влажност: Пулверизирайте редовно. Поставете на поставка с вода и камъчета през зимата. Бършете листата редовно.

Пресаждане: През пролетта всяка година.

Вредители: Червен акар и щитоносни въшки. Място: Умерено слънце през лятото и близо до прозорец през зимата. Не поставяйте зад завеси. Размножаване: Съществуват различн методи. Отрежете и посадете върха на растението. Използвайте хормон за вкореняване и поддържайте висока температура. Част от стъблото с 2 или 3 листни възела засадето по същия начин.
Някои сортове пускат издънки от основата на стъблото. Отделете ги внимателно и засадете както резниците.

Съвет на градинаря: Омекване на стъблото – Загниването на стеблото се получава при преполиване и студ. Ако поражението е малко, изрежете и поръсете със счукани дървени въглища. Ако е значително, отрежете върха до здраво и се опитайте да го вкорените в топло помещение.

Обезцветяване на листата – силно обедно слънце. Преместете на по-сенчесто място.

Загуба на листа – ниски температури, сух въздух ако листата са млади, старите падат с течение на времето

Кафяви краища на листата – Пресъхване на почвата. Трябва да се поддържа влажно, но не и прекалено мокро. Студено помещение може да подейства по същия начин.

Драцена

Драцена

Описание: Нарича се още драконово дърво. Растението драцена е изключително издръжливо растение. Стволът му може да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украска листа – тесни, на ивици, пъстри. Негови култивации са: Dracaena deremensis, Dracaena marginata, Knerkii, Massangeana, Rothiana, Victoria.

Грижи:
През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато.

D.fragrans изисква най-малко грижи. Място: Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията. D.marginata може да вирее и в тъмни места, докато D. deremensis обича светлината. Размножаване: Използват се стъблени резници. Съвет на градинаря: Ако растението е станало твърде голямо, лесно може да бъде подрязано. Ако листата му са потъмнели покрая, можете да ги поорежите като съблюдавате първоначалната им форма

Евонимус

Евонимус, Фалшив лавър

Растението евонимус е със свежи зелени или пъстри листа е предпочитано, защото става както за градинско отглеждане, така и за тераси. Едно от най-ценните му качества е, че през зимата издържа температури до -15°C. Единственото важно условие при отглеждането му на закрито е през топлите месеци да му се подсигури прохлада.

В родината си (Япония) расте под формата на храст, достигащ до няколко метра на височина. Листата му са овални, кожести и лъскави в различни тоналности на зеленото. Най-добре се развива като малък храст, затова върховете трябва редовно да се подрязват. Цъфти от май до края на юли в нежни бяло-зеленикави цветчета. През лятото се полива често. Евонимусът има нужда от много влага през топлите месеци. Дръжте на шарена сянка – преките слънчеви лъчи не му понасят. Задължително е и да има много чист въздух. Затова, ако го отглеждате като стайно растение, задължително през лятото трябва да извадите саксията му на открито.

Поливането през есента е по-пестеливо. Пазете пръстта и коренът от засъхване. Преди поливане винаги проверявайте доколко е изсъхнала почвата и дали има нужда от вода.
Зимува при около 5°C, но понася и по-ниски температури. Пресажда се задължително напролет в градинска пръст. Тогава и подрежете.

Добре развити леторасли се вкореняват през март или август в специална почвена смес.
Видове:
Argenta Variegata – има зелени листа в две близки тоналности с тънки бели ивици по края.
Aureomarginatus – жълто-зелени листа със златисти ивици по края.
Microphyllus – ситни, петнисти листа в различни тоналности.
Luna – маслинено-жълти листа със зелени ивици по края.
Marieke – както със зелени, така и сиво-зелени листа с бледожълти ивици по края.
Най-подходящ за стайно отглеждане е Euonymus japonicus.

Семейство – Celastraceae

Еониум

Еониум

Растението еониум (Aeonium arboreum) е необичаен сукулент от марокански произход, храст с голи стъбла увенчани с пищни розетки от месести листа, които при сорта A. atropurpureum са пурпурни до черни. Цъфти през пролетта с жълти цветове, но за съжаление след това цялото растение залинява, както при повечето представители на семейство Дебелецови. За да го запазите, може да вкорените няколко розетки.

През лятото еониумът се чувства отлично навън, на топло слънчево място. Поливайте го след като почвата изсъхне. Възрастните растения торете веднъж месечно.През зимата издържа до 10°С, при съответно намалено поливане. Най-добре поливайте едва когато листата позавехнат.

Преди новия растежен сезон пресадете градинска пръст с пясък и перлит. При нападение на паразити, прибягвайте до инсектициди само ако биологичните мерки не помогнат, защото всички Дебелецови реагират твърде зле на някои химикали.

Семейство – Crassulaceae/дебелецови

Еписция

Еписция

Описание: Екзотично растение, еписция е подходящо за отглеждане в домашни условия, във висящи саксии. Листата са мъхести, с цвят от кафяво до меденочервено. Цъфти от месец април до август с червени, бели или сини цветове. 

Грижи:
Въздухът в помещението трябва да е винаги влажен, затова е необходимо растението често да се пръска.
Температурата не бива да е под 16°C.
Поливането се извършва с филтрирана вода със стайна температура.През активния период растението се тори на всеки две седмици, а през есента и зимата не се тори и се полива съвсем рядко.

Място: Растението не обича пряката слънчева светлина през лятото, а през зимата трябва да е на светло, но далече от течение. Размножаване: Размножава се чрез вкоренени издънки или резници, които се слагат в почва с температура около 20°C.

Есхинантус

Есхинантус

Родината на растението есхинантус е Югоизточна тропическа Азия. То е вечнозелено цъфтящо в красиви ярко червени, или жълто-оранжеви цветове, които са в приятен контраст с тъмнозелените, с правилна форма гладки и месести листа. Известни са стотина негови разновидности. Най-известните сортове на пазара са Mona Lisa, Purple Star и Topaz.

Растението е подходящо за отглеждане във висящи саксии, тъй като клонките му са дълги, увивни с восъчни островърхи листа. През пролетта и лятото в краищата на клонките израстват гроздчета от цветни тръбички с наситеночервени чашелистчета.
За съжаление и тук важи правилото, колкото по-красиво, толкова по-трудно за отглеждане. За да цъфне (обикновено лятото) вашия есхинантус, трябва да му осигурите тропически климат – много топлина и влага. При температурни колебания цветовете падат. Поддържайте температура от 18-20°С. През лятото може да се изнесе на слънчеви балкони и тераси, където закачените саксии са много красиви с висящите и отрупани с цветове стъбла.

Дръжте централната „ваза“ на цветето пълна с вода, използвайте дъждовна вода. Поливайте редовно с филтрирана вода. Редовно оросявайте листата му, също е с мека вода, защото в противен случай ще се появят петна по листата му. Не преполивайте!
Наторявайте два пъти месечно с течни торове през листата. Пресажда се пролетта. Почвата му трябва да е богата на хумус и с добри дренажни свойства.
Размножава се с петсантиметрови резници, през май или юни, които се вкореняват за 3 седмици в смес от торф и пясък или субстрат за азалии без варовик. Добре е в една саксия да се засадят от 3 до 5 резника.
Орязването на връхчетата стимулира израстването на странични клонки.
Есхинантусът често се напада от пухеста въшка и миниращи молци.

Семейство – Gesneriaceae

Еухарис

Еухарис

Растението еухарис е едногодишно луковично растение, което цъфти в средата на лятото. Стъблата му достигат до 30 см, а листата са широки и тъмнозелени. Цветът ухае много приятно и е доста траен и прилича на този на нарциса (от едно семейство са).
Доскоро еухарисът се е култивирал като рязан цвят, но поради издръжливостта на цвета, започва да се предлага и като саксийно растение. Почвата за отглеждане е смеска от торф и пясък и градинска пръст.

Вирее на светло място, защитено от директните слънчеви лъчи. Обича по-високите температури, затова не е подходящ за жилища без централно отопление. Ако поставите на перваза над парното, може да цъфне няколко пъти в годината.
Полива се пестеливо, но при висока влажност на въздуха (този ефект се постига с гъба за баня, обилно напоена с вода или съд с вода, поставен върху парното).
Тори се веднъж седмично, в периода на растеж. След като цъфне, намалете до минимум; почти спрете торенето и поливането за един месец. В този период е желателно температурата в помещението да се намали. След изтичането на този период и с започването на новия растеж температурата, поливането и торенето се увеличават.
Размножава се с луковици.
Видът grandiflora е най-често срещан; достига 70 см; цъфти в бяло от ранна пролет до края на лятото.

Семейство – Amarylliadaceae/кокичеви