Ден: 24.04.2020

Дендробиум

Описание: Дендробиум са сред най-често срещаните орхидеи. Те са епифитни растения, което означава, че в природата те растат върху други растения. Поради начина си на живот имат силно изразени псевдолуковици, където натрупват резерв от вода.
Това е отличната орхидея за начинаещите цветари поради факта, че едно растение може да цъфне с множество прекрасни бели цветове с обагрени в пурпурно краища и тъмно червен център. Съществуват и разновидности с жълти и розови цветове.
Така наречените „благородни“ орхидеи произхождат от Югоизточна Азия и Хималаите и растат на доста голяма надморска височина. Въпреки, че са лесни за гледане трябва да се спазват няколко важни правила за да се радвате не ежегоден богат цъфтеж.

Грижи:
Поливане: Тук се прави и основната грешка при отглеждането им от неопитните цветари.
Никакво поливане от средата на Ноември до Февруари.
Ако въздухът в помещението е сух, може да пулверизирате на 2-3 седмици. Въпреки това, е необходимо еднократно накисване на субстрата през 6-7 седмици. Това е задължително условие, ако искате да подтикнете растението към нов цъфтеж. Съществува много тънка граница между това да ги изсушите напълно, и да ги поддържате живи през този период. Описаното по – горе е необходимо заради техния начин на живот в естествената им среда в Югоизточна Азия, където зимите са студени със сух въздух, а лятно време е топло с висока влажност.
През Февруари започнете поливане за да стимулирате развитието на добра коренова система и на нови стъбла. През периода на активен растеж поливайте по 2 пъти на седмица до Ноември.

Температура: Възрастните растения се нуждаят от 10°C разлика в температурата между деня и нощта. Осигурете 15-16°C през ноща и 25-30°C през деня, като увеличите въздушната циркулация и влажност. При температури под 10° може да опадат листата или да загубите растението.

Торене: Трябва да се подава редовно през активния период. Идеалната комбинация се определя в голяма степен според субстрата. Като по правило е ползвайте добре балансиран тор със съотношение 10-10-10 или 12-12-12. Друго важно правило е да ползвате разтвор, 2 пъти по-слаб от предписания на опаковката. През зимата не се тори, тъй като растението е в покой и не се полива.

Пресаждане: На всеки 2 до 3 години преди кората, която ползвате да се е разпаднала. Пресаждайте внимателно в средно едра смес, като осигурите добро проветрение и предвидите място за 2 годишно прорастване. Предпочита и се развива по добре в по-малки по размер саксии. Място: Обичат много светлина през всички сезони, но трябва да се предпазват от директно слънце тъй като то може да „опърли“ листата. Поставете ги на най-светлото място в дома си дори и през зимата, за да могат да развият цветоносните си стъбла. Естествения растеж е изправен, без нужда от подпиране. Цветът на стъблото трябва да е маслинено зелен. Размножаване: Неприложимо в домашни условия. Съвет на градинаря: Ако искате да видите орхидеята си отново цъфнала запомнете:
Никакво поливане от средата на Ноември до Февруари!

Детелина, Оксалис, Киселче

Оксалис е луковично тревисто растение. Луковиците се засаждат плитко (на 1 см дълбочина). Възможно е да се поставят и във вода, като се засаждат след като образуват коренчета. Различните видове и сортове се различават по формата и цвета на листата. Разпространени са цианови (Кралска детелина), по-светли или тъмнозелени, много едри, средни или дребни и прочие. Отделните сортове цъфтят по различно време. Така например Oxalis deppei (четирилистна детелина) цъфти през октомври-декември, а Oxalis regnellii (киселица) юли–август. Общото и за двата вида е, че се развиват добре на светло място и при редовно поливане. През зимата не обичат силно затоплените стаи.

Oxalis deppei

Този вид може да се изнесе на открито от средата на май и да стои там преди първите слани през есента. Това означава, че луковиците трябва да се почистят от пръстта и да се съхраняват на сухо и хладно място. От април младите луковици се засаждат в преобладаващо хумусна почва.
Четирилистната детелина се полива обилно с вода, като по време на цъфтежа се тори всяка седмица.

Oxalis regnellii

Този вид оксалис вирее добре на полусянка при достатъчно влага и хладнина. Чувства се добре и в неотоплявана стая или коридор, но не понася течение!
По време на растежа поливайте редовно. През есента извадете луковиците от пръстта и ги съхранявайте на хладно (в мазето). Засадете на пролет.

Семейство – Oxalidaceae/оксалиеви

Евонимус, Фалшив лавър

Растението евонимус е със свежи зелени или пъстри листа е предпочитано, защото става както за градинско отглеждане, така и за тераси. Едно от най-ценните му качества е, че през зимата издържа температури до -15°C. Единственото важно условие при отглеждането му на закрито е през топлите месеци да му се подсигури прохлада.

В родината си (Япония) расте под формата на храст, достигащ до няколко метра на височина. Листата му са овални, кожести и лъскави в различни тоналности на зеленото. Най-добре се развива като малък храст, затова върховете трябва редовно да се подрязват. Цъфти от май до края на юли в нежни бяло-зеленикави цветчета. През лятото се полива често. Евонимусът има нужда от много влага през топлите месеци. Дръжте на шарена сянка – преките слънчеви лъчи не му понасят. Задължително е и да има много чист въздух. Затова, ако го отглеждате като стайно растение, задължително през лятото трябва да извадите саксията му на открито.

Поливането през есента е по-пестеливо. Пазете пръстта и коренът от засъхване. Преди поливане винаги проверявайте доколко е изсъхнала почвата и дали има нужда от вода.
Зимува при около 5°C, но понася и по-ниски температури. Пресажда се задължително напролет в градинска пръст. Тогава и подрежете.

Добре развити леторасли се вкореняват през март или август в специална почвена смес.
Видове:
Argenta Variegata – има зелени листа в две близки тоналности с тънки бели ивици по края.
Aureomarginatus – жълто-зелени листа със златисти ивици по края.
Microphyllus – ситни, петнисти листа в различни тоналности.
Luna – маслинено-жълти листа със зелени ивици по края.
Marieke – както със зелени, така и сиво-зелени листа с бледожълти ивици по края.
Най-подходящ за стайно отглеждане е Euonymus japonicus.

Семейство – Celastraceae

Есхинантус

Родината на растението есхинантус е Югоизточна тропическа Азия. То е вечнозелено цъфтящо в красиви ярко червени, или жълто-оранжеви цветове, които са в приятен контраст с тъмнозелените, с правилна форма гладки и месести листа. Известни са стотина негови разновидности. Най-известните сортове на пазара са Mona Lisa, Purple Star и Topaz.

Растението е подходящо за отглеждане във висящи саксии, тъй като клонките му са дълги, увивни с восъчни островърхи листа. През пролетта и лятото в краищата на клонките израстват гроздчета от цветни тръбички с наситеночервени чашелистчета.
За съжаление и тук важи правилото, колкото по-красиво, толкова по-трудно за отглеждане. За да цъфне (обикновено лятото) вашия есхинантус, трябва да му осигурите тропически климат – много топлина и влага. При температурни колебания цветовете падат. Поддържайте температура от 18-20°С. През лятото може да се изнесе на слънчеви балкони и тераси, където закачените саксии са много красиви с висящите и отрупани с цветове стъбла.

Дръжте централната „ваза“ на цветето пълна с вода, използвайте дъждовна вода. Поливайте редовно с филтрирана вода. Редовно оросявайте листата му, също е с мека вода, защото в противен случай ще се появят петна по листата му. Не преполивайте!
Наторявайте два пъти месечно с течни торове през листата. Пресажда се пролетта. Почвата му трябва да е богата на хумус и с добри дренажни свойства.
Размножава се с петсантиметрови резници, през май или юни, които се вкореняват за 3 седмици в смес от торф и пясък или субстрат за азалии без варовик. Добре е в една саксия да се засадят от 3 до 5 резника.
Орязването на връхчетата стимулира израстването на странични клонки.
Есхинантусът често се напада от пухеста въшка и миниращи молци.

Семейство – Gesneriaceae

Еухарис

Растението еухарис е едногодишно луковично растение, което цъфти в средата на лятото. Стъблата му достигат до 30 см, а листата са широки и тъмнозелени. Цветът ухае много приятно и е доста траен и прилича на този на нарциса (от едно семейство са).
Доскоро еухарисът се е култивирал като рязан цвят, но поради издръжливостта на цвета, започва да се предлага и като саксийно растение. Почвата за отглеждане е смеска от торф и пясък и градинска пръст.

Вирее на светло място, защитено от директните слънчеви лъчи. Обича по-високите температури, затова не е подходящ за жилища без централно отопление. Ако поставите на перваза над парното, може да цъфне няколко пъти в годината.
Полива се пестеливо, но при висока влажност на въздуха (този ефект се постига с гъба за баня, обилно напоена с вода или съд с вода, поставен върху парното).
Тори се веднъж седмично, в периода на растеж. След като цъфне, намалете до минимум; почти спрете торенето и поливането за един месец. В този период е желателно температурата в помещението да се намали. След изтичането на този период и с започването на новия растеж температурата, поливането и торенето се увеличават.
Размножава се с луковици.
Видът grandiflora е най-често срещан; достига 70 см; цъфти в бяло от ранна пролет до края на лятото.

Семейство – Amarylliadaceae/кокичеви