Колеус

Колеус, Пъстра Декоративна, Стайна коприва

Семейство – Labiatae/устоцветни
Растението колеус, пъстрата коприва, както личи от наименованието й, е пищно обагрено листно-декоративно растение. Четвъртитите й дръжки и острите, назъбени листа са типични за устоцветните. Цветовете на листата варират от розово, тухлено и пурпурночервено през жълто и оранжево до зелено, при което върху всеки лист са комбинирани по два до четири цвята. Листата са обагрени на ивици или на петна, а ръбовете им са равномерно или неравномерно нашарени.

Декоративната коприва се отглежда на много светло място – само тогава тя расте бързо. Ако я държите на южен прозорец, през лятото по обяд, я засенчвайте. През зимата пък добре понася застудяванията, но все пак температура под 10 градуса не е най-доброто за нея. Поливайте колеуса често, почвата му не трябва да изсъхва. Оросявайте го ежедневно с вода, така че листата му да са винаги влажни. Ако засъхне, веднага го нападат акари.  Подхранвайте го на всеки две седмици с течни торове, а през зимата – веднъж месечно.

За да може да изхрани пищните си листа, отстранявайте връхчетата с цветоносни стълбчета. За да придобие хубава форма, прищипвайте върховете.  В края на есента пък се подрязва ниско, след което напролет се пресажда в хумусна почва, когато корените се покажат през дупките на саксията. за почвена смеска най-добре подгответе листовка, угнил оборски тор, чимовка и пясък 4:1:1:1. Размножава се чрез резници, които лесно се вкореняват в почва или вода.

Декоративната коприва е двугодишно растение – втората година тя вече не е така ефектна, както преди.
Sabre е форма на джудже с дълги листа, Carefree има накъдрени листа с красива шарка. Червено оцветените листа на Black Dragon са с черен ръб. У нас се отглеждат предимно разновидностите – Херо ( с тъмновиолетови листа), Мария Луиза (с нашарени пурпурночервени-жълтеникави листа, с кадифено червени листа със златисти краища).

Колеус, атрактивната коприва: как да я отглеждаме, къде да засаждаме

Малко едногодишни растения имат толкова забележително оцветени листа като декоративната коприва, а освен това понасят и частична сянка. Макар че колеусът обикновено се класифицира като саксийно растение, съвременните сортове разшириха приложението му.

По-старите сортове се размножават главно чрез резници. Те са леко подправени със смес от пясък и торф. Още по-лесно е да поставите резен в чаша с вода, където той ще образува корени за кратко време.

Голям брой съвременни сортове колеус се размножават чрез семена

Семената са с форма на леща, черни на цвят и лъскави. Най-подходящото време за сеитба е от януари до края на март. Използвайте качествена посадъчна среда, тъй като разсадът на този вид е чувствителен към засоляването на почвата, т.е. към високото съдържание на сол в субстрата, в който ще покълне. Семената не се нуждаят от светлина, за да покълнат, и поради размера на семената е добре да покриете леко мястото на засяване с вермикулит или среда за засяване. При температура от 20-22 °C те покълват за около две седмици.

Първоначално покрийте съда за засяване с пластмасово фолио, за да осигурите 100% влажност на покълващите семена. Тя постепенно се премахва, когато се появят котиледоните. По-късно растенията се засяват и отглеждат при температура 15-18 °C; температури под 5 °C увреждат растенията. Разсадът се отглежда и в саксии с диаметър 8-10 см. Приблизително 12 седмици след засяването разсадът е готов за засаждане в окончателното си местообитание.

Колеус Coleus Wizard Black Dragon
Колеус Coleus Wizard Black Dragon
Колеус Coleus Wizard Jade
Колеус Coleus Wizard Jade
Колеус Coleus Wizard Mix
Колеус Coleus Wizard Mix
Колеус Coleus Wizard Pineapple
Колеус Coleus Wizard Pineapple
Колеус Coleus Wizard Pink Coral Sunrise
Колеус Coleus Wizard Pink Coral Sunrise
Колеус Coleus Wizard Scarlet
Колеус Coleus Wizard Scarlet
Колеус Wizard Velvet Red
Колеус Wizard Velvet Red
Колеус Coleus Carefree Mix
Колеус Coleus Carefree Mix

Колкото по-късно цъфне, толкова по-добре

От сортовете, размножавани чрез семена, в Чешката република традиционно се отглежда сортът Macrophylus.

 

Сортове колеус Wizard

Утвърдената група сортове Wizard е много интересна. Основното предимство на тази група е много дългият период от време между сеитбата и образуването на първите съцветия на растенията. Щом Coleus започне да цъфти, растението губи своята компактност, трябва да отстраним избледнелите съцветия и т.н. При растенията Wizard съцветията се появяват едва в края на лятото. Всички сортове от тази група достигат височина от 30 cm:

  • Coral Sunrise има кораловочервени листа със зелено поле.
  • Wizard Scarlet е бронзовочервен със светлозелено поле.
  • Wizard Velvet Red е тъмночервен, подходящ за директно слънце, понася по-високи температури и по-рядко поливане.
  • Wizard Black Dragon е тъмночервеникавокафяв, с пестелив ръб на листата.
  • Wizard Mix предлага наистина разнообразен микс от всичките девет членове на тази група.
  • Carefree Mix е екзотичен със своите перисти листа.

Aurora

Групата Aurora е представител на съвременните сортове, размножавани с резници. Има малки листа и почти никога не цъфти. От него се получават широко разпространени растения, които са полезни като структурни растения в смесени насаждения в декоративни контейнери.

Колеус Aurora Black Cherry

Пазете се от прекомерно наторяване

Растенията в постоянното местообитание не изискват особена поддръжка. Това е вид с по-ниски хранителни изисквания, затова внимавайте да не прекалите с азотното торене. Наторявайте растенията с торове с по-високо съдържание на калий. Понася частично засенчени до сенчести местообитания, което е много рядко срещано при едногодишните растения. Растенията могат да бъдат оформени според нуждите чрез прищипване, но обикновено това не е необходимо.

Колеусът е „весел“ вид, първите истински листа на покълващите растения вече са ярко оцветени, а посятото блюдо изобилства от цветове. В бяла саксия с диаметър 30 см атрактивните цветови комбинации на листата привличат погледите.

Кордилине

Кордилине

Семейство – Agavaceae/агавови
Родина – Югоизточна Азия, Австралия.
Съществува многообразие в цветовата окраска на листата на  растението  кордилине. Срещат се в розови, зелени, пурпурночервени или многоцветни. Има видове, които се отглеждат на хладно, но най-разпространеният C. fructosа е изключително топлолюбив.
Изключително подходящ за хидрокултура. Смята се, че кордилинето носи късмет.

Топлолюбиво растение – минимум 12°С през зимата. Обича много светлина, но не директно слънце. Поддържайте почвата влажна през цялото време и никога не я оставяйте да изсъхне. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Пресаждайте само ако е необходимо – март или април. Ако вашето кордилине е засадено в торф, подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. Оголените растения може да подрязвате пролетта с десетина сантиметра.

Видовете кордилине с червени и по-тъмни листа не са толкова чувствителни към температурата и могат да се отглеждат при        18°- 22°С.  Студолюбивите видове (C. australis и C. indivisa), чиито листа от долу са синьо-зелени, а жилките червени или жълти, се развиват по-добре в зимната градина. През летния период изнесете тези видове навън. В периода на покой (октомври – април) ги поставете на хладно, много светло място при температура от около 18°С.

Младите растения имат нужда от повече влага в сравнение със старите. По-старите екземпляри е възможно дори да цъфтят.
Размножаването се извършва чрез връхни резници или издънки през пролетта, които се засаждат в смеска от пясък и торф. Високата температура на почвата и сгъстеният въздух улесняват вкореняването. Ако премахнете мъха от старото растение, ще направите своето кордилине прекрасно.

Кореопсис, Жълтички

Кореопсис, Жълтички

Семейство – Asteraceae/сенникоцветни
Цветето Кореопсис е сред предпочитаните градински растения, който може да се отглежда и в саксия. Не е скъп, не е претенциозен, става кичест и освен това е ефектен. Цъфти най-често в жълто, откъдето идва и народното му название (Жълтички).
Жълтичките обожават слънцето. През лятото саксията задължително се изважда на открито.

Поливайте в зависимост от сезона: през лятото – обилно, а през зимата – по-оскъдно. В никакъв случай с варовита вода! Ако почвата подгизне, съществува реална опасност от развиването на гъбички, което рано или късно ще унищожи растението.
По време на цъфтежа торете всяка седмица. В противен случай, растението няма да цъфне. След първия цъфтеж го подрежете, за да цъфти отново. За хранителна среда използвайте обикновена градинска пръст.

Отглеждане:   На слънце, на умерено влажна и умерено плодородна почва. Прекаленото плодородие и прекалената влажност на почвата (особено през зимата) съкращават живота на растението. На 3-4 години е добре кореопсисиът да се дели – това запазва декоративността и удължава живота му.
Използване: Самостоятелно в цветни петна, смесени цветни групи и бордюри. Красиво и ярко лятно цвете, което добре се съчетава с вероники, салвия и други градински цветя. Като нисък сорт, кореопсисът Elfin Gold се сади на преден план

Размножава се със семена.
Най-популярни разновидности:
Badengold – класическо жълто; височина 1 м; цъфти юли – август.
Sonnenkind – златисто; до 30 см; цъфти от началото на юни до края на август.
Sunray, Baby Gold и Golden Queen – жълти; цветове до края на септември. До късна есен цъфтят Grandiflora, Moonbeam и Zagreb. Sweet Dream е с розови цветове.

Корифанта

Корифанта

Растението корифанта (Coryphantha) – името означава „цъфтящ отгоре”. Родът съдържа около 80 вида, разпространени от Южна Канада до Мексико. Растенията са кълбовидни или цилиндрични, на височина достигат до 15 см. Цъфтят редовно с едри, предимно жълти цветове. При отглеждането на различните видове трябва да се съобразяваме с особеностите на родните им места. Размножават се със семена и издънки, които обикновено се образуват обилно.

Кактусът Coryphantha (Coryphantha) – голям род от сочни растения от семейство кактуси. Кактусът е сходен по своите характеристики с рода Mamillaria (Mammillaria). Цветовете на корифантус са разположени в самия връх на стъблото.

Семената са набраздени с модел на решетка. Бразди, разположени на всеки туберкул гъсто опушен. В каналите с възрастта се образуват нектари – жлези, които произвеждат сладък нектар, който привлича насекомите.

Според класификацията на Бекенберг корифантът е представител на подсемейството Цереус (Cereoideae), част от огромно семейство кактуси. Стъблото е сферично, може да се разтегне във времето, придобивайки цилиндрична форма. Върховете на стъблото са гъсто опушени. Височината на стъблото варира от 3 до 25 см, в зависимост от сорта.

Видове Корифанта:

Слоноподобни (Elephantidens)

Стъблото е сферично, израства до 15 – 18 см в диаметър, Височината на кактуса е 13 – 15 см. Има 20 – 30 туберкули, закръглени на върха и разклонени до основата. Синусите между туберкулите са покрити с белезникави косми. Бодлите са плътни, леко извити, жълти. 6 – 8 см дължина. Цветовете са бледо розови, с диаметър до 7-8 см.

Палмър (PalmeriЩ)

Стъблото е сферично, може да е с цилиндрична форма, светлозелено. Височината на цветето достига 7 – 9 см височина, диаметърът на стъблото е до 4 см. Туберкулите са малки, гъсто подредени в 13 реда, усукани в спирала. Радиални шипове 11 – 13 броя. Бодлите са бледожълти, в краищата черни, леко извити към стъблото. Дължината на шиповете е до 1 см. Централният гръбнак е плътен, с формата на кука, расте надолу, до 1 – 1,5 см дължина.

Кралица на нощта

Кралица на нощта

Семейство – Cactaceae/Кактусови
Наименованието на интересната представителка на семейство кактусови кралица на нощта произлиза първо от факта, че цветовете й се отварят нощем, а на зазоряване се затварят; и второ, защото цветовете достигат до 30 см в диаметър. Обикновено това явление се наблюдава юни-юли. Кралицата ражда червени плодове, считани за истински деликатес. По произход Кралицата на нощта идва от субтропични и тропични райони. Среща се на островите Галапагос, в Мексико, Аржентина, Куба и Ямайка.

Кралицата на нощта няма бодли и не е типичен представител на кактусови. И все пак не е трудна за отглеждане.
Осигурете й целогодишно топло и светло място, но защитено от ярките слънчеви лъчи. Както през зимата температурата не бива да пада под 10°С.

Всъщност отглеждането на Кралица на нощта не е толкова сложно, колкото изглежда. През лятото растението изисква обилно поливане, за да се справи с жегите. Зимно време обаче трябва да ограничите дозата до минимум.

Светлина.
Кралицата на нощта обича да е на светло и топло място, но без да я излагате на директна слънчева светлина. През зимата е много важно да я държите близо до прозорец и температурата в стаята да не пада под 10 градуса. В противен случай цветето може да загине.

През лятото поливайте обилно, през зимата – ограничете до минимум. Преди периода на цъфтеж, през април и май, този кактус понася добре пръскане с мека вода. В топлите месеци подхранвайте веднъж месечно с кактусова тор.
Размножава се с резници. Както и при другите кактуси, мястото на разреза трябва да съхне приблицително 3 седмици преди да се вкорени субстрат от богато съдържание на торф. А се пресажда в смес от градинска пръст и пясък.
Дългите, тънки леторасли се нуждаят от здрава подпора!

Красула

Красула, Дърво на живота, Дебела Мара

Семейство – Crassulaceae
Растението красула, дърво на живота, дебела мара е непретенциозно многогодишно растение с дебели, месести, восъчноподобни листа.
Дървоидната красула се отглежда на светло място, а от края на месец май дори може да се изнесе на открито. Растението красула се полива пестеливо и се тори веднъж месечно и не обича висока влажност на въздуха. Зимата, във фазата на покой температурата не трябва да е под 10°С, като е препоръчително поливането почти да се спре.

Родината на красула, дървото на живота е Южна Африка, а латинското му наименование – Classula ovate. Клонките му са дебели, а листа му – месести, гладки и овални с характерен ярък зелен цвят. Разположени са по двойки едно срещу друго. В случаите когато растението и изложени на директна силна слънчева светлина е възможно листата на дървото да придобият цвят с червеникав оттенък. Това е знак, които да ви подскаже, че отреденото му местоположение не е най-подходящото и се препоръчва да го преместите на по-сенчесто място, скрито от силните слънчеви лъчи.

Ако отглеждате правилно своето цвете, то ще цъфти в красиви бели и розови цветове, а височината му може да достигне до 2,8 метра. Дори да пропуснете да полеете красула, дървото на живота – не се притеснявайте. Идеалната ситуация, в която растението красула би започнало да се нуждае от вода, е една няколко дни след като почвата в саксията е напълно изсъхнала.

Колкото до зимните периоди – тогава препоръчваме да поливате най-много един път на месец. Преполиването на Дървото на живота би било пагубно за него. Симптоми за това са загубата на листенца (придобили вече специфична леко къдрава форма), а стъблото му изгнива.

Размножаване. Размножава се чрез връхни или листни резници, които от пролетта до есенна бързо се вкореняват и пускат леторасли в обикновена разсадна пръст или в торфено-пясъчна смеска. Местата на разрязването или на прекършването трябва да се подсушат, преди да се набучат в пръстта.

Криптантус

Криптантус

Семейство – Bromeliaceae/ананасови
Произход – Бразилия
Растението криптантус е дългогодишно растение със сърцевидно подредени розетки, които се разпространяват встрани и могат да покрият големи повърхности. Cryptanthus е род цъфтящи растения от семейство Bromeliaceae, подсемейство Bromelioideae. Името на рода е от гръцките криптоси и антоси. Този род има две разпознати подгенера: тип подрод и Hoplocryptanthus Mez. Всички видове от този род са ендемични за Бразилия. Общото име на всеки Криптанус е „Земна звезда“

В зависимост от оцветяването на листата, криптантусът обича от светло до полусенчесто място. Но, важното е да поддържате равномерна топлина и влажност на въздуха. Температурата трябва да е между 20°и 25°C, а през зимата не по-малко от 18°C. Затова добра идея е да отглеждате това растение в цветен прозорец или в композиция в бутилка.
Почва: богата на хранителни вещества, рохкава, с високо съдържание на хумус. Идеална за поливане е затоплената дъждовна вода, тъй като е бедна на варовик.

Криптантус се различава от epiphytic представители на семейството си от факта, че има добре развити корени, и той се нуждае от подхранване на почвата. Той също така има най-малките и зрелищни листни розетки. За отглеждане могат да се използват обикновени саксии, тъй като това цвете некапризен, въпреки, че му е необходима висока влажност на въздуха. Това растение в стайни условия се препоръчва да се извършва в полузакрытую или затворена капацитет от стъкло, например, в терариум или флорариум. Също така, те могат да бъдат допълнени с миниатюрна градина в бутилка, състоящ се от растения, които обичат влагата.

Отглеждане:  Торете умерено; през лятото на всеки 2-3 седмици. Пръскайте често листата.
Размножаване: чрез странични издънки при равномерна топлина и температура около 25°С.  За да стане вкореняването по-бързо, покрийте издънката с чаша или буркан.

Кротон

Кротон

Описание: Растението Кротон е популярно стайно растение заради ярките цветове на листата и необикновенните им форми. Твърдите листа са насочени нагоре и обикновенно са широки и с ясно изразени и красиво оцветени жилки.
Прекрасно изглеждащо растение в магазина или градинския център, но преди да го купите трябва да сте сигурни, че можете да задоволите неговите специфични изисквания.
Основният сорт е Codiaeum variegatum pictum, но напоследък има много разновидности с различни по форма и цвят листа. Повечето имат овални листа, но има и такива с подобни на вилица листа, като гребен, усукани или завъртяни. Разпознаването на сорта не е лесно и поради факта, че окраската на листата се мени от жълто до червено в различните периоди от растежа на растението.

Грижи:
Температура: Топло, минимална температура 16°C през зимата.
Светлина: Необходима е силна светлина, източен или западен прозорец е идеалното местоположение.
Поливане: Поливайте щедро от пролет до есен. През зимата намалете поливането. Поливайте когато почвата леко засъхне отгоре.
Въздушна влажност: Въздухът тряба да е влажен. Зимна градина е идеалното място. Пулверизирайте често, всеки ден ако е възможно. Почиствайте листата от прахта често.
Пресаждане: Само ако е необходимо през пролетта. Не обича големите саксии.
Обезцветяване на листата: Причината е недостатъчно светлина.
Паразити: Червения акар и въшките могат да бъдат проблем, проверявайте често и вземете необходимите мерки веднага за да отстраните неприятелите.

Място: Нуждае се от постоянна температура, която не трябва да пада под 16° и висока влажност. Пръстта трябва да се поддържа влажна по всяко време на растежа с хладка вода и трябва да се пази от течения. Постоянното подхранване е необходимо през активния период, но трябва да се прекъсне през зимата.
Вашата награда за осигурените подходящи условия, ще бъде цветен храст с отрупано с листа стебло.

Размножаване: Вземете стеблени резници през пролетта. Използвайте хормон за вкореняване за по бърз ефект. Необходимо е да е на топло място. Препоръчва се топлина отдолу.

Съвет на градинаря: Проблеми с опадане на долните листа: Ако върховете на листата са кафяви – въздухът или пръстта са прекалено съхи.
Ако крайчетата и ръбовете на листата са кафяви – температурата е много ниска.

Ктенанте

Ктенанте

Описание: Родът ктенате (Ctenanthe) е разпространен предимно в Бразилия. Както и калатеите, те са много атрактивни, но трудни за гледане.не обичат пряката слънчева светлина, температури под 15°C, студа и твърдата вода, както и торенето след пресаждане. Най-вероятно е да срещнете трицветната Ctenanthe oppenheimiana с листа на петна, с цвят на сметана.

Грижи:

Растението се полива с хладка филтрирана вода. Ежеседмично се тори с тор за листно – декоративни растения. Ктенантетото обича висока въздушна влажност и затова е добре ежедневно да се оросява, а в горещите летни дни може да се оросява и по два пъти дневно.
Пресаждане се налага не по-често от две – три години. Много важно е саксията да има добър дренаж.
Подходяща почвена смеска съставена от листофка, торф, пясък.

Температура: Средно топло, внезапни застудявания могат да увредят деликатните растения. Поддържайте минимална температура през зимата – 10°C за марантата, и 15°C за калатеята.
Вода: Поддържайте почвата влажна през цялото време, ограничете поливането през зимата. Използвайте мека чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Пръскайте листата редовно. Оградете саксията с влажен торф.
Пресаждане: Пресаждайте през пролетта всеки две години.

Място: Частична сянка, на много силна светлина цветовете на растенията избледняват. Не излагайте на пряка слънчева светлина. През зимата дръжте цветята на осветено, но не много слънчево място.

Размножаване:  Размножаването е изключително просто. Образуваните от растението – майка издънки внимателно се разделят и засаждат. Добре е младите растения да се покрият с прозрачна материя за да се ограничи изпарението на вода от листата и да се поддържа висока въздушна влажност.  Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване.

Съвет на градинаря

При твърде ниска въздушна влажност или при пряко слънчево огряване листата на ктенантето се завиват и стават кафяви.

 

Кученце

Кученце

Семейство – Scrophulariaceae
Растението Кученце е полуиздържливо едногодишно растение, подходящо е за лехи, а също така и за сандъчета на балкони. На височина достига от 45 до 70 см с класове тръбести цветове, които се отварят като ги стиснеш.
В България най-застъпен е сорта Анитиринум маюс (Antirrhinum majus). Среща се във всички багри – от бяла до почти черна. Цъфти от юли до октомври.

Известни са около 50 вида, чийто произход е от Средиземноморието, Азия и Америка. Това са многогодишни тревисти или полухрастовидни растения, които най-често се използват като едногодишни или двугодишни. Достигат височина от 15 до 150 cm. Цветчетата са прости или кичести, Венчето е сраснало, двуустно, в основата с торбовидна изпъкналост. Горната устна е двуделна, а долната – триделна. Характерната муцунка, която оформят венечните листенца се забелязва много добре при едроцветните видове и сортове. Ако венчето се стисне от двете страни “устата” се разтваря и се открива ярко оцветената вътрешна част.

Отглеждане

Пензирайте връхчето на нарастване, когато стане около 7.5 см високо, слагайте подпорки на високите сортове и отстранявайте повехналите класове.

Отглежда се в почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце. Полива се умерено.
Размножава се чрез семена, които се засяват февруари-март, а се разсаждат в края на май.