Месец: февруари 2022

Ръчни свредла за почва – улеснение в градинските работи

Ръчните и механизирани свредла за почва и земя улесняват работата ви при засаждане на цветя и храсти и аериране на почвата. Те също се използват и при изграждане на огради и заграждения. Те се предлагат на пазара с ръчни, електрически или бензинови двигатели. Свредлото за почва е полезен инструмент за копаене на дупки в земята. За разлика от трудоемкото издълбаване с лопата или кирка, шнековото свредло за почва изкопава дупка с необходимия диаметър чрез завъртане на спиралната бургия. Дори при ръчно пробиване на дупки са необходими много по-малко усилия, отколкото с лопата, а копаенето също е много бързо.

Свредлата за почва с различни диаметри могат да се използват не само за лесно засаждане на храсти, дървета или луковици. Но много стопани им намират приложение и за поставяне на различни стълбове за огради и заграждения или за изграждане на пергола. Използват се и при поставяне на колове в лозови насаждения или овощни градини.

Ръчните свредла за почва за засаждането на храсти или дървета

Ръчните свредла за почва са най-простото оборудване. Спираловидния им шнек позволява пробиване на отвори с диаметър от десет до двадесет сантиметра и дълбочина до един метър. Пробиването се извършва просто чрез завъртане на дръжката с двете ръце. Някои производители предлагат различни приставки и комплекти, които позволяват последователно свързване на тръби и пробиване на отвори на дълбочина до пет метра.

Ръчните свредла за почва със специална система от сменяеми остриета се произвеждат от Fiskars. Например известното свредло за почва Fiskars QuikDrill М (Свредло за почва QuikDrill М, Ø150mm, 1000638, FISKARS) е подходяща за засаждане на луковици, аериране и наторяване на почвата и пробиване на дупки за по-малки колове. То включва дръжка от композитен материал и издръжливо стоманено стебло и режещи остриета. Ръчното свредло за почва позволява пробиване благодарение на острите остриета. Остриетата са прикрепени към дръжката с помощта на винтове. Към едно свредло за почва могат да се използват различни размери остриета. По този начин може да пробивате отвори в земята с необходимия диаметър, без да са ви необходими няколко свредла. Достатъчно е да смените само двете режещи пластини.

Свредлата с режещи пластини от този тип проникват по-лесно в по-твърда почва. Те не се заклещват в по-малки камъни или корени. Конструкцията на остриетата позволява по-бърза работа. В сравнение с конвенционалния винтов свредел не съществува риск остриетата на Fiskars да заседнат в глинеста почва. Остриетата могат да се заточват и дори да се сменят, ако са повредени.

Механизирани свредели за почва

Ако искате да си спестите малко повече ръчна работа, интересен вариант може да бъде електрическо задвижвано свредло за почва. То не достига параметрите на мощните професионални бензинови почвообработващи машини. Бензиновите машини се ползват главно от фермери или лесовъди. Затова пък електрическият свредел може лесно да обработва дупки с диаметър около десет сантиметра и дълбочина до шестдесет сантиметра. Така че можете да го използвате не само за засаждане или за периодично копаене на дупки за колове, но и за изграждане на огради, заграждения или подпори за дървета. Електрическата бормашина Hecht 1210 например се предлага на цени от около 300 лв

Закупуването на бензинови свредла за почва, чийто цена в ниския клас започва от 400 лева а при високия клас е над 1000 лв няма особен смисъл, освен ако няма да я използвате редовно или професионално. За еднократна работа с по-високи изисквания, като например изграждане на ограда, е по-изгодно да наемете машина от фирма за инструменти под наем.

Момина сълза

Описание: Името момина сълза произлиза от convalis – долина и rica – манто, намек за многобройните растения, които покриват полусенчестите, влажни долини на Азия, Европа и Средиземноморието.
Момината сълза е едно от любимите пролетни цветя, заради изящния аромат на нежните, бели звънчета, наредени по цветоносното стъбло, високо 12-20 см. Тя е многогодишно и зимоустойчиво растение. Всяка есен листата й изсъхват и напролет се появяват два светлозелени листа, навити на руло, които после се разгъват и стават продълговати и широки. Цъфти през април – май. 

Грижи:
Обича леки сенки, достатъчно влага, глинесто-песъчлива, добре отцеждаща се и достатъчно хранителна почва, която бързо се затопля напролет. Почвата трябва да бъде с неутрална или слабо кисела реакция (рН 5-6,5) и добре наторена с угнил тор.

Място:

Понася и пълна сянка. На едно място расте до 10 години, като на 1 квадратен метър се разполагат до 56 растения. Използва се за озеленяване и зацветяване на сенчести места и за отрязан цвят през пролетта.

Размножаване: Размножава се чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част и се разсаждат в лехи с разстояние 30 см между редовете и 5-6 см между растенията. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см. След посаждане и през лятото се поливат обилно.

Отглеждане:

Може и да се съхраняват през зимата на тъмно, при температура 4-6 градуса и да се засадят рано напролет. Така се запазват от измръзване или изгниване. Кълновете се нареждат вертикално, по възможност върху влажен мъх или пясък и коренищата се покриват с пясък, който е добре да се овлажнява периодично.

Поддава се на форсирано отглеждане. Подходящи са по-удебелените кълнове с форма на едностранно срязан конус. Засаждат се в сандъчета или саксии 20-25 дни преди срока за цъфтеж. Почвата може да бъде смес от торф и лиственица или трици. Много е хубаво да се покриват кълновете с влажен мъх, който е добър антисептик, а когато започнат да растат интензивно, се отстранява. Пресаждат се в отделни саксии и се държат на тъмно и на топло – около 22-25 градуса и се поливат. Ако се садят през декември, се поливат с топла вода 35-38 градуса. Когато кълновете станат 7-8 см и изкарат 1-2 пъпки, се слагат на светло при температура – 20 градуса.

Съвет на градинаря: Много важно е да се пази от плевели, особено такива с коренища – като пирея. Затова е добре да се плеви пет-шест пъти всеки сезон. 

Мразовец, Кърпи кожух

Описание: Названието на рода произхожда от Колхида – страната, в която според Диоскорид растението мразовец, кърпи кожух се намира в най-голямо количество. Родът обхваща около 30 вида, но у нас се среща местният вид Colchicum autumnale, разпространен по ливадите из цялата страна.

Растенията имат грудки, подобни на луковици. Листата се появяват през пролетта, те са от 3 до 6, остри, дълги до 25-30 см. Цветчетата имат по 6 листчета, сраснали във вид на тръбичка и са по едно или няколко, обагрени в светлорозово или розоволилаво, но се срещат и разновидности с други багри: Colchicum autumnale flor. albis – с бели цветове, C. a.flor. purpureus – с пурпурни цветове, C.a. flor. variegates – с шарени цветове. 

Грижи:
Предпочита дълбока, но песъчлива и влажна почва, на открито и сенчесто място.

Място: Мразовецът краси есенно време, а някои разновидности и през ранна пролет още, заснежените поляни на лесопарковете и планините. Той е много подходящ за зацветяване на ладшафтните части на парковете, засаден групово или единично, самостоятелно или в съчетание с храстови групи.

Размножаване: Размножава се чрез луковици и семена. Луковиците се изваждат през юли, почистват се и се засаждат в началото на септември на дълбочина 6-8 см и разстояние 7-8 см. Семената се засяват рано напролет в лека и пропусклива почва. Добитите от семена растения цъфтят след 3 години.

Лъвско ухо семейство – Lamiaceae /устоцветни

Заради ефектните си оранжеви цветове, разположени около стъблото и отдалеч приличащи на лъвска грива, цветето лъвско ухо е получило необичайното си название.

Стъблото му е дълго и твърдо – растението да увисне към земята; достига и до 30 см височина. Листата са с форма на копие и леко мъхести. Цветовете са изключително ефектни, в червеникаво-оранжево-жълти багри. Състоят се от голяма и малка долна устна, достигат до 5 см големина. Мъхести са и приличат на лъвски глави, откъдето идва и наименованието. Цъфти от края на лятото до късна есен. Подгответе условия още от пролетта, за да се наслаждавате на красиви цветове. Най-добре е да се отглежда в градина, но може да опитате и като стайно растение.

Отглеждане и грижи

Отглежда се на достатъчно слънчево и топло, но не прекалено горещо място, следователно че растението е подходящо за къщи в планината. Ако отглеждате Лъвско ухо в саксия, което не дава гаранции за успех, е добре през лятото да изваждате саксията му на открито, за да може да диша. Най-добри са температурите около 18 градуса.
Лъвското ухо е непретенциозно растение. То обича да пие повечко вода.

Поливайте редовно, но внимавайте почвата да не подгизва.
Почвата е смес от пръст, торф и пясък.
Размножава се трудно, чрез резници през април. За да се вкоренят, се нуждаят от много слънце.