Отглеждане на овощни дървета в наклонени терени

Може ли да се отглеждат овощни дървета на наклонени терени?

В любителските градини почти всички мероприятия се извършват ръчно, поради което за засаждане на овощни дървета може да се използват места и със значително по-голям наклон до 35°. Почвата трябва да бъде достатъчно дълбока и богата с хранителни вещества. Обикновено на наклонени терени водата не се задържа и почвената влага се поддържа по-трудно, поради което се налага на всяка цена да има вода за по-често поливане. До 12° наклон мястото може да не се терасира, а при по-голям наклон терасирането е наложително.Засаждане на овощни дървета

Какви тераси се правят на места с голям наклон?

На места с наклон от 12 до 22° се правят тераси с платна, широки 4 – 4,5 т. Мястото се терасира преди предпосадъчната подготовка и преди засаждането на овощните дървета. При възможност терасите може да се оформят с каменни зидове, с бетонни стени или със затревени откоси. Откосите, каменните зидове и бетонните стени може да се използват за отглеждане на къпини или на декоративни храсти (бръшлян и др.). На места с наклон около 35° се правят площадки за всяко дърво.

По каква форма да се засаждат овощни дървета на места с малък и на места с голям наклон?

На места с малък наклон най-подходяща форма за засаждане на овощни дървета е шахматната (триъгълната). При нея всяко дърво от следващия ред се намира по средата между две дървета от първия ред. При свързване с прави линии на всеки три съседни дървета се образува равностранен триъгълник. При шахматната форма почвата и светлината се използват най-добре и броят на дърветата в декар е с 15 % по-голям. Тази форма на засаждане играе и противоерозионна роля.Поливане на дърво след засаждане

На места с голям наклон и на пресечени терени най-подходящата форма за засаждане е контурната. Дръвчетата се разполагат по хоризонталите на терена, като редовете им не винаги са прави и успоредни. Там, където наклонът е по-голям, редовете се приближават, а при по-малък наклон се отдалечават.

Как се маркира мястото за любителска овощна градина?

За маркиране на мястото за любителска овощна градина са необходими канап, рулетка (метър), колове, дълги 1,5 – 2 т, и спомагателни колчета. Най-напред се прекарва права линия, успоредна на границата със съседния парцел, на разстояние, равно на половината от междуредовото разстояние. По тази права линия ще се засадят дръвчетата от първия ред. В началото на правата линия се очертава прав ъгъл с помощта на канап, върху който са отмерени страни с 3, 4 и 5 т. След като се очертае четириъгълник, по страните му се нанасят местата на дръвчетата, като се забива по един кол.

Чрез визиране между коловете от два срещуположни реда се определят местата на дръвчетата в цялата градина. Маркирането на любителските овощни градини се извършва най-бързо и лесно от трима души. Двамата визират, а третият забива колчетата. С помощта на садилна дъска се поставят и допълнителните колчета.

Кога и как се изкопават посадъчните дупки за засаждане на дръвчетата?

На нериголвано място дупките се изкопават 2 – 2 ½ месеца преди засаждането, а когато мястото е риголвано, те може да се изкопаят непосредствено преди засаждането.Кайсия в градината

В любителската овощна градина дупките се изкопават ръчно. При риголвано място се правят с размери 60 х 60 х 50cm – колкото да се вместят корените на овощните дръвчета, а при нериголвано място – 100 х 100 х 70cm. Колкото размерите на дупките са по-големи, толкова по-добре се развиват и плододават овощните растения. На по-тежки почви и особено при непропусклив подпочвен пласт дупките трябва да бъдат още по-големи. В по-дълбоките дупки има възможност да се внасят по-големи количества торове, които се използват от растенията през по-късните периоди от техния живот. Най-добре е обаче, когато се риголва мястото на по-голяма дълбочина (1m).

Горният почвен пласт е по-богат с хумус и хранителни вещества в сравнение с по-долните пластове. Затова при запълване на посадъчните дупки почвата от горния пласт трябва да се постави по-близо до корените, т.е. на дъното на дупките. За да може да се направи това, при изкопаването почвата от дълбочина до 25cm се изхвърля от едната страна на дупката, а останалата – от 25 до 70cmдълбочина – на срещуположната страна.

Трябва ли да се прибавят минерални торове към почвата, с която се запълват посадъчните дупки?

Почвата, с която се запълват посадъчните дупки, се смесва с 15 – 20 кg добре разложен оборски тор. Преди да се запълнят дупките, на дъното им се поставят 60 – 80 kg калиев сулфат и 400 – 600 g суперфосфат и се смесват с почва. Те служат за по-късно използване от кореновата система на засаденото дръвче.

Кога и как трябва да се извърши засаждането на овощните дръвчета?

Засаждането на овощните дръвчета трябва да се извършва, когато температурата на въздуха е над нулата, защото кореновата им система е силно чувствителна на ниски температури. При нашите климатични условия най-добре е засаждането на овощните дръвчета да се извърши през есента, след листопада, но най-късно до края на ноември. През този период почвената влага и почвената температура са благоприятни за нарастване.

Може ли да се засади дръвче на мястото на изсъхнало дръвче, без да се копае голяма посадъчна дупка?

Преди засаждането на дръвчетата почвата се риголва или се изкопават посадъчни дупки с размери 1 х 1 х 0,7m и съответно наторени. Затова попълването на местата на изсъхнали дръвчета може да се извършва, без да се копае посадъчна дупка с големи размери. В този случай се изкопава посадъчна дупка, колкото да се сместят корените на дръвчето. Понеже по-голяма част от почвата е улегнала, дръвчето се засажда така, че кореновата шийка да е на равнището на почвата. Засаждането на дръвчета на мястото на изсъхнали, без да се копаят посадъчни дупки с големи размери, е възможно до третата година. Попълването на празните места след 3 години се извършва, като се изкопават посадъчни дупки и се извършва торене както при засаждането на градината.

Може ли да се презасаждат (преместват) млади овощни дървета?

Всяко презасаждане (преместване) на овощни дървета е свързано със загуба на част от кореновата система и отслабване на дървото. Овощни дървета, които са преместени, никога не стават пълноценни и не могат да достигнат добивите, които биха се получили от тях, ако не се преместват. По-добри резултати ще се получат, ако се засади младо дръвче, вместо да се премества неколкогодишно дърво.

Защита от студа на вечнозелените дървета

Защита от студа на вечнозелените дървета – три основни принципа

Защита от студа на вечнозелените дървета в градината може да подобрим и ние сами. Три основни мероприятия – обилно поливане прези зимата, мулчиране и предпазване от вятър. Когато в средата и края на есента вали малко дъжд, опасността от зимни увреждания на вечнозелените иглолистни и широколистни дървета е особено голяма. Това, което градинарите често възприемат като увреждания от студ и измръзване, всъщност е причинено от суша. Листата на повечето вечнозелени растения издържат добре на екстремно ниски температури. Опасни за тях са колебанията в температурата, периодичното топене на снега и зимното слънце. Защото иглолистните изпаряват влага и през зимата, която трябва да попълват от почвата.Вечнозелени храсти и дървета през зимата

Ако в градината ви има иглолистни дървета, добре е да знаете, че те по принцип са по-податливи на поражения от измръзване и по-чувствителни към течение. В този случай е препоръчително да защитите дърветата от зимното слънце и силните пориви на вятъра, като им осигурите покривало, изработено от зоб, плат, нетъкан текстил или сламени рогозки.

Обилно напояване на вечнозелени дървета преди настъпването на зимата

Това е причината, поради която най-добрата защита за растенията през зимата е достатъчното им снабдяване с вода и защитата от загубата и. Рододендроните, смърчовете, тисът, боровете, елите и лавровите дървета се нуждаят преди първите големи студове от много вода. И то не наведнъж, а бавно, така че почвата около корените им да се просмуче с вода. Едва когато сте полели основно, можете да покриете площта около дървото, за да не се изпари водата твърде бързо.Иглолистни дървета през зимата

За защита от изсъхване всички прясно насадени дървета и храсти, предимно вечнозелените, да получат достатъчно влажност в областта около корените. От помощ е и насипването на полупрегорял компост между дърветата.

Мулчиране под дърветата – помага за защита от студа

Почвата се мулчира за запазване на зимната влажност и за защита срещу твърде дълбокото и измръзване. За мулчиране под вечнозелените дървета може да използвате всичко, което предлага градината: дребно нарязани клони, отпадъци от зеленчуци, стара слама, трици, шума, смърчови клони, иглички, дървесина, торф, или окосена трева. Накои градинари обвиват своите безценни вечнозелени дървета в чували. Това е излишно, защото садим вечнозелени дървета, за да им се радваме и през зимата. Мулчирането е ефективен метод на защита от студа на вечнозелените дървета.

Защита срещу вятър

Третата важна мярка срещу изсъхването е защитата от слънце и вятър. Най-опасни са сухите ветрове и местата, където винаги има течение, така наречените ветровити коридори. Най-елементарната защита е плет от съчки, тел и два кола, поставени възможно най-близко до растението, така че да спира вятъра и да предпазва от слънцето. Тъй като най-опасният период е през януари, коледното дърво, след като изпълни предназначението си, може да намери още веднъж приложение и тук. Когато вечнозелените, рододендроните примерно, навият листата си на руло, това е опит на растенията сами да си помогнарт срещу изпарението. Това показва, че водният им баланс е застрашен.

Кисела, неутрална или алкална почва, pH на почвата

Как да измерваме и регулираме рН на почвата: кисела, неутрална или алкална?

Когато отглеждате растения, е важно да знаете дали те имат полза от неутрална, кисела или алкална почва, както и какви са изискванията за слънчевата светлина и поливането. Ето защо рН на почвата е един от най-важните фактори, които трябва да се знаят. Как се измерва и регулира рН почвата и как съдържанието на калций влияе върху други свойства на почвата? Ph e водородният показател на даден разтвор – нарича се измерител на киселинността или алкалносттта. Измерване pH на почвата

Стойността на рН изразява химичната реакция на почвата: дали и до каква степен тя е киселинна, основна или неутрална. Той показва колко калций, обикновено под формата на калциев карбонат, има в почвата. Това е един от основните показатели при анализа на почвата и една от най-важните характеристики. Има растения, които понасят както кисели, така и алкални почви, но голяма част от тях са придирчиви.

Скалата от кисела до алкална почва

Разграничават се 6 вида почви според тяхното pH.

  • До pH 4,4 почвата е изключително кисела
  • При рН между 4,6 и 5 се нарича кисела
  • При pH 5,1 до 5,5 показва леко кисела почва
  • Неутралната почва има рН между 6,6 и 7,2
  • При pH 7,3 до 7,7 показва алкална, основна почва
  • Почва, чието рН е по-високо от 7,7, е силно алкална

Измерваме pH на почвата

Определянето на реакцията на почвата е част от агрохимичния анализ. Приготвя се суспензия от почвена проба и се измерва рН. Най-точното измерване е електронното.Кисела, неутрална или алкална почва

Можете също така сами да определите рН на същата подготвена почвена проба, като използвате индикаторни хартийки – лакмуси. Те могат да бъдат закупени от специализираните магазини за градински потреби. Те дават само приблизителни стойности с отклонение от 0,5 pH.

Реакцията на почвата може да се оцени и по наличието на плевели. Например киселецът, хвощът или живовлякът растат на кисели почви, а комунигата или горчицата – на алкални.

Повечето растения, отглеждани в градините, са подходящи за почви с неутрална до леко кисела реакция на pH.

Черните боровинки, червените боровинки и рододендроните например изискват кисела почва.

Алкална почва

За лехите с броколи, засегнати от зараза, е благоприятна алкална среда. Гъбичките, които причиняват заболяването, са чувствителни към високи нива на pH, затова се препоръчва силно варосване, за да се поддържа pH на почвата над 7.Видове почва

Алкалните почви са подходящи и за някои ароматни билки или скални растения.

Почвите, натоварени със замърсяване от т.нар. тежки метали, трябва да имат алкална реакция. В противен случай кадмий, живак, олово или други елементи, чиято прекомерна концентрация представлява сериозна заплаха за човешкото здраве, лесно биха попаднали в отглежданите култури.

Калцият влияе върху усвояването на други елементи от растенията

Както твърде ниските, така и твърде високите стойности на рН могат да имат отрицателно въздействие върху растенията.

Кисела почва

Ако рН е твърде ниско, растежът на растенията се възпрепятства. Основната причина за това е токсичното действие на алуминия, който преминава в почвения разтвор при ниски стойности на рН (под 4,5 до 5). Освен това той потиска дейността на микроорганизмите и земните червеи, поради което структурата на почвата се влошава. Тогава почвите са склонни към свличане и отлагане, което е особено неблагоприятно за тежките глинести почви. Въпреки това приемливостта на повечето хранителни вещества (с изключение на фосфор, магнезий и молибден) е добра в кисели почви.

Основният недостатък на високото pH е намалената приемливост на микроелементи (манган, желязо и бор). Дефицитът на микроелементи често се проявява при преовлажнени почви.

Неутрална почва

При неутрално рН структурата на почвата е много благоприятна, тъй като неутралното рН насърчава биологичната активност.

В централноевропейския климат и особено на по-голяма надморска височина неблагоприятното въздействие на киселинността на почвата се смекчава чрез варосване. Въпросът обаче е дали и кога това е правилното решение. Например наличието на мъх в тревната площ все още не е надежден показател за необходимостта от варосване, както често се случва по традиция, а по-скоро свидетелства за постоянна липса на грижи за тревната площ.

Лабораторията, която е изследвала рН на почвата, трябва да ни посъветва дали и как да добавяме вар. Ако установим, че почвата е била погрешно варосана и почвената реакция е над оптималната, обикновено е достатъчно да наторим с амониев сулфат.

Как да повишим киселинността на почвата?

Когато подкиселяваме почвата, не трябва да противодействаме на това, като я поливаме с твърда вода.

Използваме киселинен торф, иглички и сяра, за да подкиселим значително почвата за киселиннолюбивите растения. Може да се препоръча и редовно наторяване с амониев сулфат.

Торовете могат да променят реакцията на почвата

Всички азотни торове са физиологично киселинни – те изчерпват калция в почвата.

Азотната вар и калциевият йодид са изключения. Тези торове са физиологично алкални (обогатяват почвата с калций).

Всички суперфосфати, земни фосфати, всички калиеви торове, кизерит и гипс са физиологично неутрални, т.е. не оказват влияние върху почвената реакция.

Определяне на рН на почвения субстрат. Основни понятия

Измерването на киселинността или алкалността е една от основните характеристики, които се измерват в почвите. Почвената киселинност на земеделските почви е тясно свързана с някои физикохимични свойства на почвата, като например съдържанието на карбонати и необходимостта от варуване. За замърсени почви той е показателен за степента на замърсяване и се използва за определяне на вида на неутрализиращите агенти и за изчисляване на тяхното количество.

Филтрирането е лабораторен метод, използван за отделяне на твърди вещества от течности. Филтрирането може да се извършва при нормално или понижено налягане. Филтърният материал най-често е хартия или стъклена фрита. Степента на филтриране зависи от фиността на твърдите частици и размера на порите на филтърния материал.

Помощни средства за измерване на pH на почва

Помощните средства за измерване на pH на почва са: чаши, лъжица, стъклена пипета, индикаторни хартийки за pH – универсални, специални, pH метър, деминерализирана вода, въздушно изсушени почвени проби, филтърна хартия, филтърна фуния, ножица, спринцовка, градуиран цилиндър, везни.

Процедура на измерване на pH на повча

Запишете стойностите на атмосферното налягане, температурата и влажността на атмосферата в лабораторията и вида на използваната индикаторна хартия, както и данните за везната и рН-метъра, за да ги запишете в доклада.

В бехерова чаша се приготвя суспензия на почвен разтвор от 80 g почва и 200 ml дестилирана вода, като се разбърква и разклаща добре. След като почвените частици се утаят, течността се прелива във втора чаша и се филтрира. Полученият филтрат се използва за определяне на рН.

Подготовка на филтъра

Кръгла част от филтърна хартия се сгъва наполовина и след това отново наполовина. Използвайте ножица, за да регулирате размера на филтърната фуния, така че хартията да не надвисва над ръба на фунията. Сгънатият филтър се поставя във фунията и се разгъва, така че от едната страна да има един слой хартия, а от другата – останалите 3 слоя. С помощта на спринцовка с дестилирана вода намокрете филтъра, така че да залепне за стените на фунията. За по-бърза филтрация може да се използва сгънат филтър – кръгла секция се сгъва наполовина и след това се сгъва допълнително, така че парчетата да са насочени приблизително към центъра, но не в една точка. Стеблото на филтърната фуния се поставя така, че да докосва дългата страна на скосената част на стената на чашата.

Процедура за измерване на pH на почва с индикаторни хартии

Налейте достатъчно количество от разтвора, който ще се оценява, в чашата. С помощта на стъклена пръчица капка от разтвора се нанася върху универсална индикаторна хартия. За около 1 сек. Цветът се сравнява със скалата и се определя рН на разтвора. В случай на специална pH хартия измерването на pH се извършва съгласно инструкциите. Използваната хартия се поставя в петриева чиния и след изсъхване може да се изхвърли в контейнера за отпадъци.

Лабораторни задачи:

  1. Измерете рН на утайката с помощта на индикаторни хартийки и рН-метър. Докладвайте резултатите под формата на таблица. Сравнете използваните методи за измерване по отношение на тяхната точност.
  2. Опишете външния вид на пробите от почвата и утайките.
  3. Използвайте получените резултати за рН на утайката, за да класифицирате почвените проби в групи в таблица.

Корейска ела (Abies koreana)

Корейска ела (Abies koreana) – красиво, симетрично иглолистно дърво с открояващи се лилави вертикално стоящи шишарки

Едно от най-популярните иглолистни декоративни дървета е красивата корейска ела. Принадлежи към семейство Борови. Латинското наименование на тази корейска ела е Abies koreana.  Иглите на дървото са къси и лъскави, тъмнозелени на лицевата страна и сребристи на обратната. Когато е млада, елата е украсена със синьо-лилави изправени вертикално шишарки. Формата на всяка корейска ела е правилна пирамидална и не е необходимо да се притиска. Във всяка композиция изглежда много спретнато и ефектно.

Подходящ е за малки градини, тъй като расте бавно и обичайната височина на растенията, отгледани от селектирани семена в разсадниците, е около 3-4 м. В пълна зрялост (след много десетилетия), ако и се предостави достатъчно пространство в парка или в дивата природа, корейската ела може да бъде два пъти по-висок и до 3 м по-широк.

Най-добре се чувства на пълно слънце и във влажна, леко кисела почва. Понася вятър, но не понася преовлажняване. Напълно издръжлив на поне -29°C .

Разпространение на иглолистната Корейска ела (Abies koreana)

Произлиза от планините Чири-сан в провинция Кейшо, в южната част на Корейския полуостров, и планината Халай-сан на малкия вулканичен остров Чеджу-дао (Чеджудо). Расте във вертикален диапазон от 1000-1850 м над морското равнище. За първи път се появява в Европа през 1908 г.

Екология на дървото корейска ела

През летния мусонен сезон валежите достигат около 1 600 мм, докато зимният сезон се характеризира с много силни северозападни ветрове и ниски температури. Расте на плитки, каменисти, бедни на хумус почви, върху рунически и гранитни скали. На остров Cheju-dao се среща или в чисти насаждения, или със смес от широколистни дървета, главно с бреза Betula ermanii, в южнокорейските планини Chiri-san с иглолистни дървета Picea jezoensis, Pinus koraiensis, Taxus cuspidata, Juniperus sargentii, също и с много широколистни дървета, напр. Quercus mongolica, Malus baccata, Cornus controversa, Styrax shiraiana, както и кленове Acer tchonskii, A. ukurunduense, A. tegmentosum, A. barbinerve, и редица храсти Corylus sieboldiana, Berberis amurensis, Deutzia coreana, Rosa acicularis, Rhododendron faurei, R. tschonoskii, Vaccinium koreanum, Viburnum sargentii и др.

Описание

Короната е широко конусовидна, гъсто разклонена, с тъп връх в напреднала възраст. На младини кората е гладка, светлосива с лилав оттенък и характерни смолисти мехури, а по-късно дълбоко набраздена, червеникавокафява отвътре. Letorostes плитко набраздени, сивкави до жълтеникави, по-късно червеникави, отначало фино окосмени, по-късно голи.

Пъпките на всяка корейска ела са кръгли, покрити с кафяви люспи, силно смолисти. Иглите са гъсти, покриват клонката отгоре, а отдолу се разстилат. Иглите са дълги 10-20 mm, широки 2-2,5 mm, разширяват се към върха, обикновено са извити в края, рядко заоблени или заострени. Гланцирана, тъмнозелена от горната страна с ясно изразена бразда, с много забележими тебеширенобели ивици отдолу, понякога сливащи се в плътна бяла зона.

Женските шишарки при всяка корейска ела в края на клоните са тъмнолилави. Шишарките са късо дръжковидни, цилиндрични, 4-7 cm дълги и 2,5-2,8 cm широки, лилави преди узряването. Шишарките са най-изразителната част на една корейска ела. Семенните люспи са широки 15-20 mm, бъбрековидни, отдолу голи, опорните люспи са по-дълги, стърчат от конуса, извити назад. Семената, включително крилото, са дълги 10-12 mm, тъмнолилави. Шишарките узряват в края на октомври до ноември.

Приложение на красивата корейска ела

Корейска ела (Abies koreana) се използва широко в декоративното градинарство. Цени се най-вече заради малкия си ръст, много равномерното разклоняване, забележителната бяла креда от долната страна на игличките. Градинарите и собствениците на корейска ела я харесват поради факта, че почти ежегодно дава обилна реколта от шишарки, които се образуват дори при екземпляри с височина 1 m.

Кратки данни

  • Растеж: средно високо дърво
  • Височина: 3-6 м
  • Широчина: 1,5-2,5 м
  • Категория на листата: вечнозелени иглолистни
  • Цвят на листата: зелен
  • Категория на цветовете: слаби цветове / нецъфтящи
  • Устойчивост на слънце: предпочита слънчеви места
  • Usda зона (най-ниска): 5 (до -29°c)

Запазване на букети от свежи цветя

Запазване на букети от свежи цветя

Запазване на букети от свежи цветя – най-лесно. Как да забавим или дори да предотвратим тъжното опадване на листенцата на цветята в букета, независимодали е от оранжерийни, градински или полски цветя? Това явление, което се дължи на запушването напроводящите канали от бактерии, е съвсем естествено. Но има и трикове за забавянето му. Някои дорипозволяват да се удължи цъфтенето на саксийни растения.

Трайността на букетите зависи от датата на откъсване на цвета. Естествено, когато сутринта откъснетероза от градината си, тя ще остане свежа по-дълго време, отколкото онази, която ще купите от цветарскиямагазин. Втората роза е изчерпала част от жизнеността си по пътя от оранжерията през стоковата борса, транспортиращия камион до магазина.

Ето някои съвети как да удължите живота на красивите букети, независимо дали са “домашни” или от магазина:

  • Ако вие сами си правите букет, отрязвайте градинските цветя, когато не грее слънце, по възможност по-рано сутринта.
  • Никога не чупете стъблата с ръка, отрязвайте ги полегато с остри градинарски ножици.
  • Късайте розите и луковичните цветя на пъпки. Астрите и хризантемите обаче трябва да се късат само напълно разцъфнали.
  • Махнете листата и бодлите от стъблото, за да не замърсяват водата във вазата.
  • Не чукайте стъблата с чукче, потопете ги за няколко секунди в ледена вода и половин ден ги дръжте в студена вода.
  • Източете водата, за да я обогатите с кислород, и тогава напълнете вазата, която трябва да е добре измита.
  • Сложете парченце дървесен въглен във вазата, за да забавите развитието на гнилостните бактерии.
  • Подрязвайте краищата на стъблата полегато (с остър нож) или накръст (с бръснач или бръснарско ножче).
  • Във вазата наредете цветята рехаво, сложете по-високите в центъра, по-ниските отстрани.
  • Ако сте перфекционисти, можете да прибавите към водата един аспирин, няколко капки белина или дребна медна монета.
  • Сменяйте водата във вазата през ден (освен ако не сте й сложили някакъв стабилизатор) и подрязвайте стъблата с около 5 см. “Маниаците” подрязват цветята си под вода, за да не предизвикат въздушна емболия в стъблото.

Когато купуваме букет  от  цветарския магазин

  • Ако знаете кога са набрани цветята за букета, който купувате, ще ви е по-лесно да удължите живота му. Но все пак можете да направите някои неща, за да постигнете това:
  • Купувайте винаги цветя на пъпки, те траят повече.
  • Ако трябва да пренесете букета с кола, обвийте го с намокрен вестник и не го оставяйте на слънце на седалката или в багажника.
  • Гладиолите имат много деликатни цветове и ако веднага не ги увиете в намокрен вестник, рискуват да се повредят. Ако сте купили такъв букет един ден преди поднасянето му, оставете го за през нощта със стъбла, натопени в мивката, и цветове, увити в мокър вестник.
  • Полагайте едни и същи грижи и за пресния, и за по-стария букет. Ако сте сложили стабилизатор във водата, не я сменяйте.
  • Когато времето е топло, изнасяйте букетите за през нощта на прозореца или на балкона.

Запазване на букети от сухи цветя

Друга възможност да запазите дълго време букета е да изсушите цветята, като спазвате определени препоръки.
Окачете букета за няколко дни с цветовете надолу на тъмно място с добра вентилация и по възможност с малко прах. Можете да сушите цветята заедно или да ги отделите. Когато букетът ви изсъхне, го напръскайте с лак, за да не изглежда посърнал. Сложете го във ваза и редовно го чистете с прахосмукачка.

Съвет

Ако искате да консервирате няколко диви цветя, за да украсите някой абажур или за хербарий, сложете ги за няколко седмици в телефонния указател между два листа попивателна хартия.

Цветя в банята – най-добре от тропиците

Цветя в банята от тропиците са подходящи за украса

Въпросът за наличие на цветя в банята се разглежда съвсем отскоро. Разбира се, те трябва да са с размери по-големи от стандартните. Това са най-влажните и топли помещения в жилището. Ако желаете да ги украсите с растения, то в тях трябва да има поне малко достъп на светлина. Тогава ще трябва да изберете растения, дошли до нас от тропичните влажни гори. Не се престаравайте, спрете се на един или два вида. Задължително те трябва да се влаголюбиви.

Антуриумът прави помещението елегантно

Един от най-подходящите е антуриумът (Anthurium). Той е изключително влаголюбив. Температурата винаги трябва да е над 15°С. Не понася пряко слънчево греене. Придава изтънчен вид на помещенията.

Листата на калатеата (Calathea) са оригинално изписани. Те са очарователно красиви само при висока въздушна влажност, което в изобилие предлага помещението на банята. Като се прибави и фактът, че калатеата не понася пряко слънчево греене, то със сигурност можете да я включите в списъка на екзотичните цветя със специално предназначение.

Пристигналата от Бразилия маранта (Maranta) у нас се отглежда с успех само в топли, влажни помещения. Често разочарова любителите, ако я изложат на слънце. При поливането и оросяването на листата трябва да се използва мека топла вода. Всичките й капризи с лекота може да бъдат задоволявани ако я поставите в модерната си баня.

“Лозата за апартаменти” не е за пренебрегване

Едрите сърцевидни листа на каладиума (Caladium) са ефектни само при осигурена висока въздушна влажност. Обича светлината, но в никакъв случай пряко огряване от слънцето. Почвената смес да е съставена от чимовка, листовка и разложен оборски тор в съотношение 2:1:1. Трябва да знаете, че наесен листата умират. Растенията се събуждат напролет. Тогава клубените се разделят, засаждат се в нови саксии и се полива изобилно.

В Европа цисусът (Cissus) е известен като “лоза за апартаменти”. От стотиците познати видове се използват само осем. Изискват температура около 10°С и много вода. Можете да оформите тази лиана в приказни форми.

За отглеждане в банята подхождат още филодендроните с пълзящи стъбла, всички видове фикуси, болшинството папрати, както и някои видове палми. Правилният избор за подходящ вид за вашата баня ще направите, като се съобразявате с размерите й, както и вашето лично предпочитание. Не прекалявайте с повече от две-три саксии.

Цветята и техните символи

Цветята и техните символи

Цветята са в домашната цветна градина, по прозорците и по балконите на жилищата, на работното място, в парковете. Те се отглеждат заради уюта, който създават, заради красивите им листа и пищни цветове. В народните вярвания съществува схващането, че малокръвният трябва да отглежда на балкона си червени цветя, тъй като червеният цвят притежава магическа сила, която тонизира нервната система. Това е най-активния цвят, отличаващ се с голямо разнообразие на тоновете. Така например светло червеният е възбуждащ, вълнуващ; тъмночервеният – сериозен, достоен, по-спокоен.

Червеният цвят символизира живот, кръв, любов, свобода, огън и страст, празник.

Жълтият цвят е топъл, светъл, слънчев, оживен, лек. Той символизира живот, светлина, радост, разкош, великолепие, почит към по-възрастните. Ярко жълтият символизира завист, своеволие, ненаситност, лъжовност.

Оранжевият е топъл, празничен, радостен цвят. Символизира дружба, великолепие, разкош, достойнство, величие.

Синият е тих, тежък, строг, отдалечаващ, хладен, но пълен с енергия цвят. Небесносините тонове са ясни и чисти. Символизират надежда, вярност, доверие, тъга, покой, мир, далечина, безкрайност.

Зеленият цвят е успокояващ, мирен, пасивен. Светлозеленият – оживен, весел, а тъмнозеленият – хладен, сдържан.

Белият цвят на цветята е неутрален, силно контрастиращ на всички останали цветове. В пъстрите съчетания внася светлина и оживление, увеличава обемността. Символизира чистота, невинност, целомъдрие.

Ако някой е обезверен, отчаян, обезсърчен, трябва да отглежда сини цветя. Според едно народно предание сините цветя са късчета небе, паднали на земята. У много народи съществува поверието, че синият цвят може да лекува болни, тъй като е цвят на бодрото весело настроение, идващо от небесата. 

Присаждане – размножаването на дървета

Присаждане или как се размножават овощните растения?

Овощните растения се размножават чрез семена и по вегетативен начин. Семенното размножаване не се прилага в практиката, понеже получените по този начин растения не запазват качествата на родителските форми. Единственият начин за размножаване на овощните растения за задоволяване нуждите на плодовото производство е вегетативният. Чрез него се запазват качествата на родителските форми и се размножават бързо растенията с ценни биологични и стопански качества. Вегетативното размножаване става чрез присаждане, чрез коренови издънки, чрез разделяне на храсти, чрез вертикални, хоризонтални и въздушни отводи, чрез вкореняване на зрели и на зелени резници и на върхове на леторасти.Присаждане с калем

От какви части части се състои присаденото дърво?

Присаденото дърво се състои от две части: подложка присадник. Подложката е тази част от растението, върху което се присажда, а присадникът ази част от желания сорт, която се присажда върху подложката.

Какви биват подложките?

Подложките биват семенни и клонови (вегетативни). Семенните подложки се получават от семена, а клоновите подложки представляват вкоренени части на размножавани по вегетативен начин майчини растения.

Овощните дървета, присадени върху семенни подложки, са неизравнени по сила на растеж, но са по-устойчиви на неблагоприятни почвени условия.

Какви начини на присаждане се използват

Присаждането на дървесните овощни видове се извършва на пъпка или на калем. В първия случай присадникът представлява 1 пъпка от желания за присаждане сорт, а във втория – калем с 2 – 3 пъпки на него.

Кога и как се извършва присаждането (окулирането) на пъпка?

Обикновено присаждането на пъпка се извършва от средата на юли до 20 август за северните и по-високите райони на страната и до началото на септември за останалите райони. Това присаждане се нарича присаждане.Присаждане с калеми

На „спяща пъпка“, понеже присадената пъпка се прихваща през есента, но покарва през пролетта на следващата година.

Присаждане на калем

Присаждането на калем зависи от овощния вид, състоянието на растенията за присаждане (със или без сокодвижение), квалификацията на присаждалите и наличните инструменти. Присаждането на калем в страничен зарез е един от най-подходящите начини за пролетно присаждане. По този начин може да се присаждат подложки, много по-дебели от присадника. Калемът трябва да има поне две пъпки. Горният му край се реже слабо наклонено над горната пъпка. Отрезът започва на обратната страна срещу пъпката и завършва над нея. На долния край на калема се правят два плоски отреза, започващи от основата на долната пъпка. Страничният зарез на подложката се прави с наклон около 45° спрямо оста й и с дълбочина, не по-голяма от 1/3 до 1/2 от дебелината й. Калемът се поставя в зареза, след като подложката се наклонява на противоположната страна, така че камбият на калема да съвпадне с камбия на подложката. Присаждането приключва с плътно и стегнато привързване с рафия в мястото на присаждането и замазване с овощарска замазка.

Присаждане чрез подобрена копулация

Присаждането чрез обикновена и чрез подобрена копулация се прилага, когато дебелината на присадника е еднаква с дебелината на подложката. При обикновената копулация отрезите на подложката и на присадника се правят под ъгъл 45° спрямо

Осите им и с дължина около 3cm. Отрезите на двете части на бъдещото растение се долепват плътно, така че кората им да съвпадне точно. След това внимателно се извършва превързване с рафия или с други превързочни материали, а мястото на присаждане и горният край на калема се замазват с овощарска замазка.

Подобрената (английската) копулация се различава от обикновената по това, че върху косите отрези на подложката и на присадника се правят успоредни на отрезите езичета.

Присаждане под кора

Присаждането под кора се прилага главно при присаждане на малоценни овощни сортове и при прерасли подложки, но с диаметър, не по-голям от 5-6cm. Калемът трябва да има поне две добре развити пъпки. Под долната пъпка се прави равен, плосък и дълъг 2-3cm отрез. Скелетните клони или подложките се прерязват с трион и се заглаждат предварително с косер. На кората под отреза се прави надлъжен нарез, дълъг приблизително колкото е отрезът на калема. Кората на подложката се повдига така, че калемът свободно да се пъхне под нея и да прилепне плътно.

След това подложката и калемът в мястото на присаждането се превързват с рафия и се замазват със замазка. При подложки с диаметър до 2cm се поставя един калем, а при подложки с диаметър над 2cm – по два или повече калеми.

Присаждане на разцеп

Присаждането на разцеп се прилага при присаждане на дървета с по-дебели клони. Отрезите на подложките и заглаждането им се правят както при присаждането под кора. Готовият отрез се разцепва със специален нож. За да се избегне разцепването на клона, предварително той се превързва с рафия на 10-12cm под отреза.

Калемът трябва да има 2 – 3 пъпки. Долната му част се заостря клиновидно чрез два срещуположни отреза, дълги от 2,5 до 3,5cm. Калемът се поставя в разцепа така, че камбиалната му тъкан да съвпадне с камбиалната тъкан на подложката. Присаждането завършва с превързване с рафия и замазване на раната с овощарска замазка.

Присаждане на кози крак

Присаждането на кози крак се прилага, когато подложката е 3 – 4 пъти по-дебела от калема. Отрезът на подложката се прави напречно. С помощта на специален инструмент или с овощарско ножче се правят два отреза и се изважда клин от кората и от дървесината на подложката. На долния край на калема се правят срещуположно два клиновидни отреза с големина, равна на отрезите’ на извадения клин от подложката. И при това присаждане камбиалната тъкан на калема трябва да съвпадне с камбиалната тъкан на подложката. Накрая се извършва превързване с рафия и замазване с овощарска замазка.

Присаждането на седло

Прилага се, когато подложката е 3 – 4 пьти по-дебела от калема. Отрезът на подложката се прави както при присаждането на разцеп и на кози крак. Вместо да се разцепва или да се изважда клин от кората и дървесината на подложката, тя се задялва. Калемът също се задялва около 1/3 от дебелината му и на дължина до 2 – 2,5cm. Долната част на калема се заостря, а горната се зарязва, за да може калемът да възседне прерязаната подложка и плътно да прилепне върху задяланата й част. След това калемът се превързва с рафия или полиетиленова превръзка и се замазва с овощарска замазка.

Мостово присаждане

В практиката, макар и рядко, намира приложение „мостовото“ присаждане. Чрез него се осигурява възстановяване на прекъснатата връзка между горната и долната част на кората на силно наранено място по ствола на овощното дърво вследствие на механични повреди, неприятели или измръзване. След надебеляване на присадените калеми раната се закрива.

Мостовото присаждане се извършва по два начина. При първия начин нарезите на кората на ствола – под и над мястото на нараняването. Отрезите на калемите се правят както при присаждане на калеми под кора. При втория начин двата края на калема се отрязват така, че се получават два клиновидни отреза с по две плоскости от вътрешната и от външната страна на калема. Кората на калема от вътрешната му страна, която ще установи контакт с дървесината на нараненото място, се обелва. Кората на ствола под и над мястото на нараняването се нарязва под формата на ленти в зависимост от броя на калемите, които ще се оставят.

Подготвените калеми и при единия, и при другия начин се втикват под кората на ствола, след като тя леко се повдига с помощта на овощарско ножче. Прикрепването на калема при първия начин става чрез превързване с рафия, а при втория – чрез заковаване с малки пирончета. Накрая се замазва с овощарска замазка.

Лимон

Лимон – семейство – Rutaceae

Цветовете на всеки лимон са нежнобели и уханни. Растат в изобилие, но само малка част от тях връзват плодове.Най-благоприятната температура за развитие на растението лимон е между 18 и 25 градуса, поради това той не може да расте целогодишно на открито. Препоръчва се през летния период да бъде изнесен на двора, в градината под шарената сянка на някое дърво, за да не прегори от пряката слънчева светлина. През септември, когато времето започне да захлажда, го приберете в топла, южна стая и намалете поливането. Точният произход на лимоновите дървета не е уточнен, но се счита, че за първи път се появяват от Индия.лимон

Грижи за лимона

Растението лимон се нуждае от богата почва и допълнително подхранване с естествени и изкуствени торове, смесени с вода, по време на вегетацията. Торенето с органичен тор се извършва през вегетацията, особено когато растението плододава и се е оформило като голямо дръвче. Използва се добре разложен, пресят през сито и обеззаразен оборски тор, като количеството му зависи от големината на съда. Еднократно се внася около 1 кг. За целта повърхностният слой почва внимателно се изгребва и на негово място се слага оборския тор.

Полейте обилно. Това се прави веднъж на 1 месец до есента. Лимонът може да се размножава семенно. Това е доста бавен процес – отгледаните по този начин растения дават плодове едва след 10-ата година. Затова през август лимони може да се ашладисват от специалисти.

Размножаване на лимони

Възможно е да захванете лимон от листен резник. Откъснете от растението майка съцветие при върха. Отрежете 1/3 от краищата на листата и директно вкоренете в малък съд. Похлупете с буркан и поливайте обилно. По време на процеса на вкореняване е възможно вашият лимон първо да цъфти. Отстранявайте цветовете, докато не се появят първите нови листа.

За да плододава растението, е много важна резитбата. Тя трябва да се прави от началото, така че да се оформят 3-4 второразредни летораста (разклонения) от стъблото с дължина до 20 см. В следващите резитби да се оставят на всеки летораст по 2 клонки от трети и четвърти разред с дължина 12-15 см. Лимонът плододава на клонките от четвърти разред.

Лимон - дървоПри добро гледане един лимон ще има 2 или 3 растежни импулса годишно, след всеки от които трябва да се извършва резитба. Тогава се оформят само последните, най-малки клонки, от които ще се развият плододаващите разклонения.

Жълтият лимон цъфти обилно и ако го отглеждате с декоративна цел, оставете всичките цветове. Но ако искате да плододава, то тогава трябва да оставите 3-4 цвята, разположени към върха на клонките, а останалите (пъпки и разтворени) да отстраните.

Лимонът се цени не само заради богатите си на витамин С плодове, а и за това, че съдържанието му на фотонциди в кожестите му листа действат като естествен антибиотик и убиват микробите в стаята където расте.

Мушкато

Мушкато – описание, видове, грижи и размножаване

Описание: Цветето мушкато е едно чудесно, продължително цъфтящо растение, което много добре расте в стаята, на балкона или терасата, в двора.
Родината му е Южна Африка. Донесено е в Европа още през 17-18 век. Името произлиза от pelargos – щъркел, тъй като съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Младите леторасти са месести и мъхести, а старите – вдървени. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси. мушкато

В декоративното градинарство се отглежда предимно видът мушкато Pelargonium zonale, който понастоящем има толкова много сортове и форми, че голяма част дори нямат название. Един от най-популярните например, Метеор – с ярко червени цветове, е създаден във Франция още през 1889 г.

Други известни сортове с различни багри на цветовете са: Edelweiss с прости бели цветове, Hohfeld – с прости розови цветове. Някои мушката се отглеждат заради пъстрите им листа, каквито са сортовете: Madame Salery – с бели краища на листата, Empress of India – листата имат бели, кафяви и зелени шарки, Mak Machagon – с големи листа с широки оранжеви краища и канелени кръгове, Pollock – със златисто жълти листа с карминени краища. 

Грижи

Непретенциозно е към почвата, но по-добре се развива на малко по-тежка почва, добре наторена.мушкато розово

Място: Расте на светли, полусенчести и дори на северни изложения.

Размножаване: Мушкатото се размножава чрез стъблени резници през септември, като се оставят да позасъхнат за няколко часа и след това се забождат в по-дълбоки съдове с богата хумусна почва, примесена с пясък или перлит. Така резниците презимуват в умерено топло помещение. През март всяко растение се посажда в саксия No 10-11, където покарват и след това се пресаждат на постоянно място.През пролетта преди пресаждането, старите растения добре се обрязват, като се съкращават страничните клонки.

Съвет на градинаря: Обилното поливане всяко мушкато намалява цъфтежа! Младите връхни части и вдървени стъбла обикновено не се вкореняват.