Градинар

Жива ограда

Тя се използва за ограждане на целия участък или на части от него: детски кът, спoртна площадка, басейн… Но живата ограда може да има не само декоративно, а и стопанско предназначение. Освен всичко останало, всяка жива ограда пази от ветрове, от навявяне на сняг, крие къщата от чуждите очи.

Живите огради се различават по начина на оформление: свободно растящи, „подстригани”, укрепени с различни конструкции. При последните се използват не храсти, а виещи се растения.
За живи стени и огради трябва да се избират растения, които могат да бъдат оформяни чрез подстригване, растат гъсто и разбира се са красиви. Можете да се спрете на видове с меки, бодливи или восъчни листа, листопадни и вечнозелени.

Каква жива ограда да изберем

Живите огради могат да бъдат едноредни, двуредни, триредни, с различна височина. Гъстотата им зависи от размера на растенията и височината на замислената ограда. За високи над 2м, оформени чрез подстригване огради и живи стени, могат да се изпозват пирамидални тополи, туя, обикновена елха, клен, някои видове глог.

Висока жива ограда може да се създадете и от лиани, но ще са ви нужни опори.

За средните по височина живи огради най-подходящи са люлякът, орловите нокти, жълтата акация, птичето грозде, дрянът.

За ниска жива ограда (по малки от 1м) са пригодни киселият трън, ливадникът, касисът, чимширът, дафиновото дръвче и някои други храсти с компактна листна маса и по-дребен ръст.

Ниските зелени огради се наричат бордюри. С тях могат да се отделят различните туфи цветя, да се оформят площадки и пътечки. Обикновено бордюрите са от един ред, но можете да опитате експериментално и в два реда – по-висок и по-нисък.

Как да направим жива ограда

За да направите жива ограда от храсти, трябва първо да изкопаете траншея с дълбочина 0,4 – 0,6 метра. Широчината й зависи от това в колко реда ще засадите растенията. Запълнете я с плодородна почва, обогатена с органични и минерални торове или торф. Ако сте се спрели на традиционното птиче грозде, засадете го шахматно през 15 см. Корените задължително трябва да намалите и леко да подрежете. Това ще стимулира растежа на кореновата система и ще ограничи изпаряването на влагата от листата.

Българският цветен пазар е богат и с други подходящи за целта дървета и храсти. Можете да си харесате евонимус (вечнозелен храст от рода на дафиновото дръвче или туя (иглолистно дръвче, което се предлага с различни височини – от 80 до 180 см). За жива ограда са подходящи и всички разновидности на кипариса.

Изключително разпространен е чимширът, който дава усещането за нещо много българско, носи духа на старата нашенска къща. Това е типично лаврово растение, което позволява оформянето в най-екстравагантни форми и понася добре рязането. Расте добре на сянка и полусянка, под високи дървета, на северно изложение. Късно през есента по-големите храстчета трябва добре да се завържат, за да не се изпочупят от вятъра и снега.

Необходими са редовни грижи

Живите огради стават изключително красиви, ако се посадят растения с различен цвят на листата. Например на един ред обикновен кисел трън със зелени листа, а на втория ред – сорт с пурпурни листа.
Много ефектни като декорация са комбинираните живи огради от два сорта растения с различна височина. Получават се изключително красиви композиции и се дооформя оградата, защото по-ниските храсти прикриват оголените долни клони на по-високите насаждения.
Грижата за вашата жива ограда се състои преди всичко в редовното й подстригване. Резултатът не закъснява – правилна и елегантна форма и по-голяма плътност.
Подрязването на храстите трябва да започне на втората година след посаждането. Първото подрязване се прави със секатор колкото е възможно по-ниско. След това – само с овощарски ножици, по вкус, за постигане на желаната форма.
При първото подрязване трябва да се отстранят 1/3 – 1/2 от израсналите през предишната година клонки. И всяка следваща година – 1/2 – 2/3 от листната маса на растенията.
Добре оформената жива ограда трябва да започва от височина 10-12 сантиметра.
Подрязването обикновено се прави два пъти годишно – през пролетта и в средата на лятото. Страничните части на живата ограда трябва да се подстригват отдолу нагоре. По този начин отрязаните клончета свободно падат на земята.
Красивите цъфтящи храсти не се подстригват, а само се изравняват странично.
Ако живата ограда е остаряла и съвсем е изгубила формата си, трябва да я „подмладите”, т.е. да я изрежете из основи – на 4-6 см от корените.
При подрязването на растенията трябва да имате предвид и биологичните им особености. Например в никакъв случай не режете клончета, които носят цветовете (става дума за богатоцъфтящите храсти). И още – след всяко подрязване добре разрохквайте почвата под растенията, наторете ги и обилно ги полейте.
Подрязването на всяка жива ограда трябва да се прави редовно и навреме – ако се наложи, и по няколко пъти през лятото, за да изпълнява своето предназначение. Трябва да се знае, че подрязването активизира образуването на филизи, които трябва да се отделят.

Какви растения да изберем

Тръгвайки да купувате, растения, не мислете само за това, че те трябва да бъдат много красиви. Имайте предвид естествените им изисквания и съчетаемостта между различните видове. Не е разумно да садите едно до друго светлолюбиви и сенколюбиви растения. Ако съумеете правилно да групирате видовете по височина, форма на короната и окраска на листната маса, ще получите невероятно красива жива ограда и бордюр.

Списък на растения, подходящи за живи огради и бордюри:

• Кисел трън (Berbebis vulgabis)
• Глог (Mespilus oxyacantha)
Арнолда (Crataegus arnoldiana)
Даурски (Crataegus dahurica)
• Орлови нокти (Loniceracaprifolium)
Алберта (Lonicera albebtii)
Алпийски (lonicera alpigena)
Златист (Lonisera chrysantha)
• Върба (Salix herbacea)
• Дрян (Cornus)
Обикновен (Cotoneaster integerrima)
Блестящ (Cotoneaster lucidus)
• Ливадник (Спирея)
Брезолистен (Spiraea betulifolia)
Дугласа (Spiraea douglasii)
Японски (Spiraea japonica)
• Чимшир (Bucus sempervivens)
• Дафиново дръвче (Laurus nobilis)
• Джел (Ilex acuifolium)
• Птиче грозде (Ligustrum ovalifolium)

Пеперудите в градината

Привличането на пеперуди в градината е трудно изкуство както да организирате пикник и да се чудите дали вашите поканени гости ще се появят. Пеперудите са придирчиви насекоми. Всеки градинар може да има Aphids, но за „Red Admirals“, „Painted Ladies“ и „Tiger Swallowtails“ са необходими определени условията.

Предостатъчната слънчева светлина е първото условие. Пеперудите избягват сенчести места. Идеалният случай е когато вашата градина има южно изложение. Пеперудите използват слънчевата светлина рано сутрин за препичане на слънце върху затоплени скали, тухли или павирани алеи. С повишаването на температурата с настъпването на деня, те започват да посещават техните любими цветя богати на нектар. Но винаги в осветените от слънце части на градината. 

Те предпочитат градини, които не са изложени на ветровете, а са максимално на завет. Ако вашата не е, може да засадите като жив щит в редица люлякови храсти, пеперудов храст, калина, или други храсти чиито цветове също са богати на нектар.

Какво обичат пеперудите

Видовото разнообразие на цветя, любими за пеперудите не е толкова важно, колкото това те да цъфтят в различно време в продължение на целия пролетно-летен сезон. За щастие, много от нашите най-обикновени едногодишни и многогодишни цветя са с високо съдържание на нектар. Само някои най-екстравагантни пеперуди имат космополитични вкусове. Те биха предпочели да вечерят с нектар от цветето Центрантус /Centranthus ruber/, докато повечето биха се задоволили с нашата собствена родна маточина, Monarda didyma.

Създаване на градина за пеперуди

Градината може да бъде украсена от всичко, но нищо не е по-благородно от пърхащите криле на пеперудите. Засадете правилните растения и създайте с градина за пеперуди. Ще определим добре видимо място в градинския кът за пеперуди.

Подходящо е слънчево място, което може лесно да се наблюдава от място за почивка, беседка или пейка. Редки и по-често срещани насекоми с характерни крила ще трептят на слънчевата светлина над пъстрите цветове на многогодишни растения, храсти и едногодишни растения.

Основата е съставена от растителни видове, които най-много се харесват на дългоносите летящи скъпоценни пеперуди. Пеперудите харесват нектара на определен растителен вид. Те включват едногодишни, многогодишни растения и храсти. Така че островче от смес от тези растения трябва да има някакъв състав.

Ако растенията са засадени в центъра на тревната площ или друг участък и гледката е възможна от всички страни, запълнете центъра с храсти и по-високи многогодишни растения, а краищата – с все по-ниски видове.

Когато се използва за гледка от една посока, засадете храстите и най-високите многогодишни растения най-далеч, а по-ниските и ниски растения постепенно се приближават към нас (гледната точка). Островчетата не са единствената възможност за засаждане.

Те са най-надеждните за привличане на рояци пеперуди, тъй като на едно място се събират множество пълни с нектар цветове, но можете да засадите и отделни растения, разпръснати из цялата градина. След това на много места ще срещнем божури, острици и трипси.

Мулчиране – благоприятно въздействие върху растенията

Мулчът представлява слой от органичен материал – торф, компост, слама, дървесна кора и др., който се разполага около стъблата на многодишните растения. Той спомага за поддържка на влагата през периода, когато растенията не се нуждаят от много вода. Чрез мулчиране се  подобрява структурата на почвата, за поддържане на по-топла почва през студените зимни месеци. Мулчирането допринася за потискане на растежа на едногодишните плевели. Най-подходящото време за мулчиране е през май, когато почвата е топла и още влажна.

Преди да се постави мулчът, мястото трябва да се почисти от плевелите, да се сложи тор и леко да се разрови с гребло. Дебелината на слоя мулч трябва да бъде около 5-7 см. Градинският мулч трябва да бъде разпределен по цялата леха, но не и да се покрити стъблата. През лятото не се пипа, а през есента се надупчава на няколко места с гребло и се оставя до месец май, когато се сменя с нов.

В градинарството се използва няколко вида мулч

Торф

Широко разпространен е и е сравнително евтин за малки пространства. Изглежда естествено, но когато изсъхне може да се разнесе или да се спече. Сфагновият торф поддържа киселинността на средата около непонасящите варовик растения.

Добре изгнил тор

Евтин е и най-добре подобрява качеството на почвата. Трябва да е добре изгнил. Добавяйте тор всяка година.

Градински компост

Не само че е безплатен, но и ще ви освободи от отрязаните треви, клъцнатите стъбла и т.н. Подобно на тора доставя известно количество хранителни вещества и подобрява състава на почвата, освен това действа и като изолатор, но най-често не е толкова ефективен. Трябва да е с добро качество.

Стар компост

Използваният торфен компост е с качествата и недостатъците на торфа, но съдържа малко хранителни вещества. Може да използвате компост от саксии или гъбен компост (само за растения, които не обичат варовик).

Дървесна кора за мулчиране

Дървесната кора е по-подходяща от торфа. Парченцата трябва да се дълги 1-5 см. Използва се като торфа, но издържа около 2-3 години. Наред с дървесната кора за мулчиране може да се изполват и смляни в клонотрошачката клони и стебла на дървета.

Слама

Лесна за намиране и евтина, особено в селските райони. Заедно с поставянето й трябва да добавите и богат на азот тор. Недостатъкът е, че обикновено в сламата има и семена на плевели, които се размножават бързо и затрудняват растежа на растенията.

Окосена трева за мулчиране

Късата трева от моравата може да се използва като плитък мулч (не повече от 2,5 см) около растенията. Не се използва, ако преди това около растенията е слаган препарат против плевели. Особено трябва да се внимава в тревата да няма цъфнали бурени. Окосената трева може да служи за мулчиране и на самата зелена морава. Това се прави като при косене тревата не се събира а остава на мястото. Разбира се става въпрос за редовно косене, където отрязаните тревички са до 2 см.

Оборски тор

Оборски тор е най-силното средство за подобряване и поддържане на качеството на почвата. Препоръчва се да се използва всяка година, като единственото условие е, че трябва да е добре угнил. Може да се използва краве или овче оборски тор.

Какъв субстрат за вкореняване на резниици да поготвим? Кой е най-сигурният начин за размножаване и клониране чрез резници?

Докато растенията на открито се размножават без проблеми, при отглеждането им на закрито трябва да им помогнем малко. Размножаването чрез резници е един от най-лесните и най-използваните методи за клониране на растения, който може да се прилага често в домашни условия. За да бъдат успешни разсадите, е необходимо не само да се спазва правилната процедура, но и да има добре подготвен субстрат. Кой е най-добрият субстрат за вкореняване на резниици? Може да си закупите готов такъв, но може да си го направите и сами. Вижте как.

От какво се състои добрият субстрат за вкореняване на резници?  

Преди да пристъпим към същинската подготовка на субстрат за вкореняване за резници, нека първо поговорим за субстратите като цяло. Един от основните компоненти на субстрата е торфът. Той съдържа балансирано количество азот, фосфор и калий и също така олекотява почвата. Торфът трябва да представлява 30-60% от субстрата. Друг често срещан компонент на субстрата е хумусът. Той е по-тежък и плътен от торфа и не трябва да надвишава 30 %. Ако искаме да използваме хумус заедно с торф, делът на тези два компонента не трябва да надвишава 50 % от субстрата. Приблизително 40-60 % от субстрата е обикновена почва. Друг често използван компонент е перлит или пясък. Перлитът обикновено е по-подходящ, тъй като помага за олекотяване на субстрата и поддържането на въздушността му, за да може въздухът да достига до корените.

Универсален субстрат за вкореняване за резници

Субстратите могат да съдържат и много различни видове хранителни вещества или торове. Разбира се, преди да изберете конкретен субстрат, първо трябва да проверите дали той е подходящ за растенията, които възнамерявате да отглеждате. Случвало ли ви се е да не знаете какви са изискванията на вашите растения? В този случай можете да ги засадите в така наречения универсален субстрат за вкореняване за резници. Това е смес с приблизително неутрална реакция, която е проветрива, може да задържа достатъчно влага и съдържа хранителни вещества поне през първите един-два месеца. Универсалният субстрат се смесва от равни части градинска почва, компост, торф и пясък. Комбинацията от градинска почва, компост, торф и едрозърнест перлит в съотношение 2:2:1 също е работеща.

Субстратите за резници трябва да са бедни на хранителни вещества

Докато субстратите за сеитба трябва да съдържат достатъчно хранителни вещества за по-добро развитие на разсада, обратното важи за субстратите за резници. Бедният на хранителни вещества субстрат спомага за по-бързото развитие на корените на вкореняващите се растения. Вероятно най-разпространеният субстрат за вкореняване за резници е състав от торф, хумус, пясък, перлит, фино смлян варовик и ниско съдържание на хранителни вещества. Така например подходящи са перлит или пясък с торф в съотношение 2:1, перлит или пясък, торф и лека градинска почва в съотношение 2:2:1. Можете да използвате и само едрозърнест перлит или речен пясък.

Слабо киселите и неутралните почви са подходящ избор за вкореняване на резници

Можете да използвате и смес от почва за саксии, пясък и торф като субстрат за вкореняване на резници. Като алтернатива можем да препоръчаме използването на налична в търговската мрежа субстрат за саксии или градинарски субстрат, смесен на торфена основа. Затова са подходящи хумусни, леко кисели и неутрални градинарски почви със стойности на pH между 5,5 и 6,9. Съдържанието на хранителни вещества трябва да бъде между EC 0,8-1,2 mS/cm. Не сте сигурни дали можете сами да смесите подходящия субстрат? Лесно решение- просто посегнете към готовите субстрати.

Размножаване на туя чрез резници – основни стъпки

Туята е лесно за отглеждане иглолистно дърво, което често украсява градините ни и често се използва за жив плет. Искате ли да ги имате и в градината си или искате да имате повече растения? Имате две възможности – или да отидете в градинския център и да купите туя, или да се опитате да размножите туи сами. Лесно ли се размножава туя и може ли да го направим сами. Да всеки може да го направи сам, но успеваемостта е различна, просто трябва да експериментирате и да спазвате някои основни отправни точки

Кога се размножава туя

Преди да започнете да размножавате туи, е добре да знаете кога да вземете резници. Можете да събирате материали по всяко време на годината. Възможно е размножаването на туя през пролетта, лятото, есента и зимата.

Първият етап от растежа на дърветата настъпва през пролетта. Най-популярно е размножаването на туята чрез резници през пролетта, тъй като по това време на годината образуването на корени е по-бързо. Оптималното време за вземане на проби е април. Подходящото време за размножаване на резници е и края на лятото, когато все още е топло и резниците са добре снабдени с хранителни вещества.

Други градинари съветват: Вземайте резници от по-млади растения, за предпочитане през пролетта, преди края на февруари или март – здрави клонки с дължина 12-15 см.

Как се изрязват резници от туя

Резниците трябва да са с размер около 10-15 см. Вземете ги от млади леторасти, който откъснете от старото дърво с основата. Отстранете страничните леторасти от долната третина. Резниците не трябва да изсъхват, затова ги поставете в субстрата възможно най-скоро. Като помощно средство за вкореняване трябва да се използва прахообразен стимулатор, съдържащ подходящи хормони за стимулиране на коренообразуването. Можете да го закупите от всеки градински център. Можете да засадите резниците в леха или в подготвени саксии, които след това да поставите в парник или оранжерия. Растенията, които се захванат, ще започнат да поникват и растат през следващата пролет. Наторявайте и поливайте по това време.

Изберете голяма, силна туя за размножаване. Отрежете или откъснете клонче с дължина 10-15 см от върха на дървото. Важно е това да е най-горният клон, тъй като туите, размножени от странични клони, обикновено не са прави и добре оформени. Отрязвайте клонките с ножица и се старайте точката на срязване да бъде права.

Как се подготвят резниците за засаждане

Ако е възможно, оставете клончето да се вкорени веднага след отрязването. Клоните, които са оставени настрана за няколко дни, могат да изсъхнат. Ако нямате възможност да ги засадите веднага, увийте клончето в мястото на отрязване във влажна кърпа и го оставете на хладно място. Преди засаждане резниците трябва да се третират с вкореняващ агент или стимулатор за вкореняване.

Изборът на подходящи резници и събирането им е най-важната стъпка. Повечето вечнозелени растения се размножават чрез резници и самата туя не прави изключение. Трябва да изберете клончета по-близо до короната или на самата корона.

Препоръчително е да вземете резцици от храст, който е на 2-3 години. Клоните трябва да се откъснат с рязко движение, така че в края им да остане нещо като „пета“, остатък от миналогодишната кора. И колкото по-дълъг е този остатък, толкова по-добре. Друг важен момент: трябва да отрежете кората, която е започнала да се лющи. Долната част на клона трябва да бъде почистена от игличките на около 3 см.

Какъв субстрат за вкореняване на туи да използваме

Ако искате да имате хубав и гъст жив плет около къщата, терасата и т.н., за предпочитане е да размножавате туята чрез резници. За стимулиране се предлага гел-стимулаторът Stimulax III или по-добрият, но по-скъп Rhizopon AA (таблетки) в доза 50-100 mg/литър – след това резниците се накисват в разтвора за 12-24 часа. Стимулираните резници се посаждат в смес от лек торф и агроперлит в съотношение 1:1. След като се прободат, резниците се поставят в оранжерия, покрити с фолио и засенчени. Това поддържа субстрата влажен и предотвратява заразяването с гъбични заболявания.

Методи за вкореняване

Най-лесният начин за вкореняване на резници е поставянето им във вода. Необходим ви е чист съд и вода. Резниците се потапят във вода на дълбочина 2 cm Максималният брой резници в контейнера е 3-5. Зелените части не трябва да се потапят във вода. Клоните и игличките ще изгният при контакт с течността. Грижите за разсада се състоят в осигуряване на подходящо осветление и смяна на водата. За дезинфекция към новата вода се добавят няколко кристалчета калиев перманганат. По този начин успешно се вкореняват брабант, хвойна, кипарис.

Образуването на корени в субстрат ще бъде по-активно, тъй като той е наситен с хранителни вещества, за разлика от водата. Преди засаждане върховете на клоните се третират със стимулатор на растежа. След това резниците се потапят под ъгъл 45° в предварително подготвени дупки с дълбочина 1,5-2 cm и почвата се засипва обратно. Контейнерът се покрива с полиетиленово фолио и се поставя на светъл перваз на прозореца. Фолиото трябва да се повдига периодично, за да се отстрани кондензацията от повърхността му, а субстратът да се напръска. Методът на вкореняване в субстрат е по-подходящ за пролетни резници.

Ускоряване на вкореняването с мед и канела

Искате да размножите любимото си стайно растение или храст през пролетта? Размножаването с резници е популярен метод. Проблемът обаче е, че тя не винаги пуска корени. Канелата и медът обаче лесно решават този проблем.

Сместа от канела и мед действа като коренов хормон. Съдържа ензими, които подпомагат растежа на корените. Освен това има антибактериални, антисептични и противогъбични свойства, така че резниците са защитени от гниене и инфекции. Установено е, че медът може лесно да се сравни с ускорителите за вкореняване. Така любителите на екологията могат спокойно да използват тази ароматна и сладка алтернатива върху своите растения.

Загребете мед с чиста лъжица и го оставете да капе върху чиния. Добавете канелата в съотношение 1:1 и разбъркайте добре, за да се съединят съставките на паста. Сега просто потопете края на резника в пастата и го покрийте добре. Поставете резника в подготвения отвор в почвения субстрат и го зарийте за да стои прав.

Ако слагате резниците във вода, изчакайте 2-3 минути, за да може пастата да се съедини с растителните влакна и да не се отмие веднага.

Не забравяйте да поливате растението, за да бъде вкореняването успешно. Почвата трябва да се поддържа влажна. След 5-10 дни трябва да се появят нови корени. По това време намалете интервала на поливане. След като резникът укрепне и има по-дълги корени, можете да го пресадите от водата в почвата или, ако сте засадили няколко резници в една саксия, да ги пресадите в отделни съдове.

Как да обработим субстрата преди вкореняване

Туя от клонче се вкоренява най-добре със субстрат за вкореняване. Субстратът е хранителна среда за растенията и приготвянето му не е толкова трудно. Смесете торф, листен хумус и пясък в равни пропорции. Поставете сместа във фурната и я загрейте до висока температура

Разрежда се разтвор на калиев перманганат и получената смес се излива. Както и при фолиото, резниците трябва да се поставят в разтвора за стимулиране на растежа за 10 часа. Съдовете за вкореняване на резници от туя през есента трябва да се избират с няколко отвора на дъното за по-добро насищане с кислород. Поставете на дъното дренаж – дребен чакъл. Напълнете съдовете със субстрат и направете малки вдлъбнатини за клоните. Поставете самите резници на разстояние около 2 см един от друг и ги посипете с пясък, като не би навредило да ги калцирате предварително.

Ако по туята са започнали да се появяват нови иглички, растението се е вкоренило добре. 

Колко дълго се вкореняват резници от туя

Вкореняването отнема 75-90 дни в зависимост от сорта (Brabant, Holmstrup, Malonyana, Sunkist, Smaragd и т.н.) Вкоренените резници се засаждат в саксии през лятото и на 2-рата и 3-тата година се получават 30/40 см разсад, подходящ за постоянно засаждане.

Резултатът от вкореняването зависи от сезона на резниците. Събраните през лятото клончета ще се вкоренят едва през пролетта. Летните резници са подобни на пролетните. Този метод не се използва в студените райони, тъй като младите разсади няма да имат време да укрепнат преди първите студове.

При каква температура разсаждаме туя

След това поставете саксиите в мини оранжерия. За целта можете да вземете такъв висок пластмасов контейнер или нещо друго, което да е подходящо за тази цел.

На дъното на оранжерият поставете дъска, а върху нея – саксиите с резниците. Горната част се покрива с капак или полиетилен и се поставя на пълна сянка (горещината и слънцето са пагубни за резниците). Интензивното образуване на корени при иглолистните дървета става при температура на въздуха и субстрата 21-24 °C.

Вътре в саксията се създава висока влажност, а в същото време саксийната среда „диша“, което е от съществено значение за образуването на корени. От време на време резниците се проветряват вечер, а водата се сменя, ако е позеленяла.

След около месец в основата на резника започва да се образува израстък, а след два – адвентивни корени. В това състояние оставяте резниците до края на лятото. В края на лятото постепенно започвате да привиквате резниците към открития терен, като ги оставяше да се проветряват вечер, първо за един час, после за два и т.н

Как се извършва размножаване на растения чрез коренови издънки, чрез разделяне на храсти и чрез отводи?

Размножаване на растения чрез коренови издънки е един от най-разпространените начини. Чрез коренови издънки се размножават малината, лешникът, джанката, вишнята и някои сливови разновидности, които образуват издънки. За да се осигури добре развита коренова система на издънките, необходимо е до отделянето им от майчиното растение да се извършва редовно торене и обработване на почвата в маточната градина.

Размножаване на растения чрез разделяне на храсти се прилага само когато се налага да бъде извадено майчиното растение. При разделяне на отделните части на растението се следи всяка от тях да има добра коренова система и жизнено стъбло. Размножаването чрез разделяне на храсти може да се приложи успешно при всички овощни видове, които развиват издънки или образуват корени върху при основната част на леторастите си.

Размножаване на овощни видове чрез отводи

Чрез отводи се размножават доста овощни видове. Отводите може да бъдат вертикални, хоризонтални и въздушни.

При размножаването чрез вертикални отводи (загърляне при основните части на леторастите) от адвентивните пъпки, разположени близо до почвената повърхност. Друг начин за размножаване на растения чрез отводи е от кореновите зачатъци на приосновните части на леторастите покарват нови леторасти. Този начин се използва при размножаване на френското грозде. Също се използва и при вегетативно размножаваните ябълкови и дюлеви подложки и при смокинята. Успешно може да се приложи при растения, отглеждани на богати, добре овлажнени и редовно разрохквани почви.

Загърлянето на дюлевите и дусеновите маточни растения се извършва още през пролетта, а загърлянето на маточните растения на френското и немското грозде — по-късно. През вегетационния период се извършват няколко разрохквания на почвата и допълнителни загърляния.

Първото разрохкване се прави, когато леторастите достигнат височина 15cm. Отделянето на леторастите от майчиното растение се извършва чрез изрязването им с остра ножица. Не се допуска отделяне на леторастите чрез отчесване, защото се образуват трудно зарастващи рани и се унищожават адвентивните пъпки.

Размножаване на растения чрез хоризонтални отводи

При размножаване на растения чрез хоризонтални отводи леторастите се навеждат в подложки, каквито са силно растящите на дюлята и някои сортове на ябълката и сливата.

Чрез въздушни отводи се размножават най-често лимонът, портокалът и мандарината. За целта в края на лятото, върху дървесинен летораст на растението се изрязва част от кората във вид на пръстенче с ширина 1,2-2,5cm (колцуване). Пръстеновидният нарез заедно с част от летораста -под и над него – се обгръща с ламаринена фуния. Във фунията се поставя мъх или пясък. Той се поддържа непрекъснато във влажно състояние. След образуване на коренчета леторастът се изрязва и се засажда в саксия.