Градинар

Присаждане или как се размножават овощните растения?

Овощните растения се размножават чрез семена и по вегетативен начин. Семенното размножаване не се прилага в практиката, понеже получените по този начин растения не запазват качествата на родителските форми. Единственият начин за размножаване на овощните растения за задоволяване нуждите на плодовото производство е вегетативният. Чрез него се запазват качествата на родителските форми и се размножават бързо растенията с ценни биологични и стопански качества. Вегетативното размножаване става чрез присаждане, чрез коренови издънки, чрез разделяне на храсти, чрез вертикални, хоризонтални и въздушни отводи, чрез вкореняване на зрели и на зелени резници и на върхове на леторасти.

От какви части части се състои присаденото дърво?

Присаденото дърво се състои от две части: подложка присадник. Подложката е тази част от растението, върху което се присажда, а присадникът ази част от желания сорт, която се присажда върху подложката.

Какви биват подложките?

Подложките биват семенни и клонови (вегетативни). Семенните подложки се получават от семена, а клоновите подложки представляват вкоренени части на размножавани по вегетативен начин майчини растения.

Овощните дървета, присадени върху семенни подложки, са неизравнени по сила на растеж, но са по-устойчиви на неблагоприятни почвени условия.

Какви начини на присаждане се използват

Присаждането на дървесните овощни видове се извършва на пъпка или на калем. В първия случай присадникът представлява 1 пъпка от желания за присаждане сорт, а във втория – калем с 2 – 3 пъпки на него.

Кога и как се извършва присаждането (окулирането) на пъпка?

Обикновено присаждането на пъпка се извършва от средата на юли до 20 август за северните и по-високите райони на страната и до началото на септември за останалите райони. Това присаждане се нарича присаждане.

На „спяща пъпка“, понеже присадената пъпка се прихваща през есента, но покарва през пролетта на следващата година.

Присаждане на калем

Присаждането на калем зависи от овощния вид, състоянието на растенията за присаждане (със или без сокодвижение), квалификацията на присаждалите и наличните инструменти. Присаждането на калем в страничен зарез е един от най-подходящите начини за пролетно присаждане. По този начин може да се присаждат подложки, много по-дебели от присадника. Калемът трябва да има поне две пъпки. Горният му край се реже слабо наклонено над горната пъпка. Отрезът започва на обратната страна срещу пъпката и завършва над нея. На долния край на калема се правят два плоски отреза, започващи от основата на долната пъпка. Страничният зарез на подложката се прави с наклон около 45° спрямо оста й и с дълбочина, не по-голяма от 1/3 до 1/2 от дебелината й. Калемът се поставя в зареза, след като подложката се наклонява на противоположната страна, така че камбият на калема да съвпадне с камбия на подложката. Присаждането приключва с плътно и стегнато привързване с рафия в мястото на присаждането и замазване с овощарска замазка.

Присаждане чрез подобрена копулация

Присаждането чрез обикновена и чрез подобрена копулация се прилага, когато дебелината на присадника е еднаква с дебелината на подложката. При обикновената копулация отрезите на подложката и на присадника се правят под ъгъл 45° спрямо

Осите им и с дължина около 3cm. Отрезите на двете части на бъдещото растение се долепват плътно, така че кората им да съвпадне точно. След това внимателно се извършва превързване с рафия или с други превързочни материали, а мястото на присаждане и горният край на калема се замазват с овощарска замазка.

Подобрената (английската) копулация се различава от обикновената по това, че върху косите отрези на подложката и на присадника се правят успоредни на отрезите езичета.

Присаждане под кора

Присаждането под кора се прилага главно при присаждане на малоценни овощни сортове и при прерасли подложки, но с диаметър, не по-голям от 5-6cm. Калемът трябва да има поне две добре развити пъпки. Под долната пъпка се прави равен, плосък и дълъг 2-3cm отрез. Скелетните клони или подложките се прерязват с трион и се заглаждат предварително с косер. На кората под отреза се прави надлъжен нарез, дълъг приблизително колкото е отрезът на калема. Кората на подложката се повдига така, че калемът свободно да се пъхне под нея и да прилепне плътно.

След това подложката и калемът в мястото на присаждането се превързват с рафия и се замазват със замазка. При подложки с диаметър до 2cm се поставя един калем, а при подложки с диаметър над 2cm – по два или повече калеми.

Присаждане на разцеп

Присаждането на разцеп се прилага при присаждане на дървета с по-дебели клони. Отрезите на подложките и заглаждането им се правят както при присаждането под кора. Готовият отрез се разцепва със специален нож. За да се избегне разцепването на клона, предварително той се превързва с рафия на 10-12cm под отреза.

Калемът трябва да има 2 – 3 пъпки. Долната му част се заостря клиновидно чрез два срещуположни отреза, дълги от 2,5 до 3,5cm. Калемът се поставя в разцепа така, че камбиалната му тъкан да съвпадне с камбиалната тъкан на подложката. Присаждането завършва с превързване с рафия и замазване на раната с овощарска замазка.

Присаждане на кози крак

Присаждането на кози крак се прилага, когато подложката е 3 – 4 пъти по-дебела от калема. Отрезът на подложката се прави напречно. С помощта на специален инструмент или с овощарско ножче се правят два отреза и се изважда клин от кората и от дървесината на подложката. На долния край на калема се правят срещуположно два клиновидни отреза с големина, равна на отрезите’ на извадения клин от подложката. И при това присаждане камбиалната тъкан на калема трябва да съвпадне с камбиалната тъкан на подложката. Накрая се извършва превързване с рафия и замазване с овощарска замазка.

Присаждането на седло

Прилага се, когато подложката е 3 – 4 пьти по-дебела от калема. Отрезът на подложката се прави както при присаждането на разцеп и на кози крак. Вместо да се разцепва или да се изважда клин от кората и дървесината на подложката, тя се задялва. Калемът също се задялва около 1/3 от дебелината му и на дължина до 2 – 2,5cm. Долната част на калема се заостря, а горната се зарязва, за да може калемът да възседне прерязаната подложка и плътно да прилепне върху задяланата й част. След това калемът се превързва с рафия или полиетиленова превръзка и се замазва с овощарска замазка.

Мостово присаждане

В практиката, макар и рядко, намира приложение „мостовото“ присаждане. Чрез него се осигурява възстановяване на прекъснатата връзка между горната и долната част на кората на силно наранено място по ствола на овощното дърво вследствие на механични повреди, неприятели или измръзване. След надебеляване на присадените калеми раната се закрива.

Мостовото присаждане се извършва по два начина. При първия начин нарезите на кората на ствола – под и над мястото на нараняването. Отрезите на калемите се правят както при присаждане на калеми под кора. При втория начин двата края на калема се отрязват така, че се получават два клиновидни отреза с по две плоскости от вътрешната и от външната страна на калема. Кората на калема от вътрешната му страна, която ще установи контакт с дървесината на нараненото място, се обелва. Кората на ствола под и над мястото на нараняването се нарязва под формата на ленти в зависимост от броя на калемите, които ще се оставят.

Подготвените калеми и при единия, и при другия начин се втикват под кората на ствола, след като тя леко се повдига с помощта на овощарско ножче. Прикрепването на калема при първия начин става чрез превързване с рафия, а при втория – чрез заковаване с малки пирончета. Накрая се замазва с овощарска замазка.

Лимон – семейство – Rutaceae

Цветовете на всеки лимон са нежнобели и уханни. Растат в изобилие, но само малка част от тях връзват плодове.Най-благоприятната температура за развитие на растението лимон е между 18 и 25 градуса, поради това той не може да расте целогодишно на открито. Препоръчва се през летния период да бъде изнесен на двора, в градината под шарената сянка на някое дърво, за да не прегори от пряката слънчева светлина. През септември, когато времето започне да захлажда, го приберете в топла, южна стая и намалете поливането. Точният произход на лимоновите дървета не е уточнен, но се счита, че за първи път се появяват от Индия.

Грижи за лимона

Растението лимон се нуждае от богата почва и допълнително подхранване с естествени и изкуствени торове, смесени с вода, по време на вегетацията. Торенето с органичен тор се извършва през вегетацията, особено когато растението плододава и се е оформило като голямо дръвче. Използва се добре разложен, пресят през сито и обеззаразен оборски тор, като количеството му зависи от големината на съда. Еднократно се внася около 1 кг. За целта повърхностният слой почва внимателно се изгребва и на негово място се слага оборския тор.

Полейте обилно. Това се прави веднъж на 1 месец до есента. Лимонът може да се размножава семенно. Това е доста бавен процес – отгледаните по този начин растения дават плодове едва след 10-ата година. Затова през август лимони може да се ашладисват от специалисти.

Размножаване на лимони

Възможно е да захванете лимон от листен резник. Откъснете от растението майка съцветие при върха. Отрежете 1/3 от краищата на листата и директно вкоренете в малък съд. Похлупете с буркан и поливайте обилно. По време на процеса на вкореняване е възможно вашият лимон първо да цъфти. Отстранявайте цветовете, докато не се появят първите нови листа.

За да плододава растението, е много важна резитбата. Тя трябва да се прави от началото, така че да се оформят 3-4 второразредни летораста (разклонения) от стъблото с дължина до 20 см. В следващите резитби да се оставят на всеки летораст по 2 клонки от трети и четвърти разред с дължина 12-15 см. Лимонът плододава на клонките от четвърти разред.

При добро гледане един лимон ще има 2 или 3 растежни импулса годишно, след всеки от които трябва да се извършва резитба. Тогава се оформят само последните, най-малки клонки, от които ще се развият плододаващите разклонения.

Жълтият лимон цъфти обилно и ако го отглеждате с декоративна цел, оставете всичките цветове. Но ако искате да плододава, то тогава трябва да оставите 3-4 цвята, разположени към върха на клонките, а останалите (пъпки и разтворени) да отстраните.

Лимонът се цени не само заради богатите си на витамин С плодове, а и за това, че съдържанието му на фотонциди в кожестите му листа действат като естествен антибиотик и убиват микробите в стаята където расте.

Мушкато – описание, видове, грижи и размножаване

Описание: Цветето мушкато е едно чудесно, продължително цъфтящо растение, което много добре расте в стаята, на балкона или терасата, в двора.
Родината му е Южна Африка. Донесено е в Европа още през 17-18 век. Името произлиза от pelargos – щъркел, тъй като съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Младите леторасти са месести и мъхести, а старите – вдървени. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси. 

В декоративното градинарство се отглежда предимно видът мушкато Pelargonium zonale, който понастоящем има толкова много сортове и форми, че голяма част дори нямат название. Един от най-популярните например, Метеор – с ярко червени цветове, е създаден във Франция още през 1889 г.

Други известни сортове с различни багри на цветовете са: Edelweiss с прости бели цветове, Hohfeld – с прости розови цветове. Някои мушката се отглеждат заради пъстрите им листа, каквито са сортовете: Madame Salery – с бели краища на листата, Empress of India – листата имат бели, кафяви и зелени шарки, Mak Machagon – с големи листа с широки оранжеви краища и канелени кръгове, Pollock – със златисто жълти листа с карминени краища. 

Грижи

Непретенциозно е към почвата, но по-добре се развива на малко по-тежка почва, добре наторена.

Място: Расте на светли, полусенчести и дори на северни изложения.

Размножаване: Мушкатото се размножава чрез стъблени резници през септември, като се оставят да позасъхнат за няколко часа и след това се забождат в по-дълбоки съдове с богата хумусна почва, примесена с пясък или перлит. Така резниците презимуват в умерено топло помещение. През март всяко растение се посажда в саксия No 10-11, където покарват и след това се пресаждат на постоянно място.През пролетта преди пресаждането, старите растения добре се обрязват, като се съкращават страничните клонки.

Съвет на градинаря: Обилното поливане всяко мушкато намалява цъфтежа! Младите връхни части и вдървени стъбла обикновено не се вкореняват.

Какво е това мулчиране и каква е ползата от него?

Каква система за поддържане на почвената повърхност е почвеното мулчиране? Мулчирането е начин за поддържане на почвената повърхност в овощните градини. Чрез мулчиране почвата около дърветата в диаметър от 1 до 1,5m се покрива с пласт от слама, царевичак, папрат или други материали с дебелина 10-15cm. Почвеното мулчиране спомага за запазване на почвената влага и за по-пълно използване на падналите валежи. Освен това то предпазва почвата от ерозия. Ето защо тази система за поддържане на почвената повърхност е особено подходяща за неполивни райони и за овощни насаждения, създадени на наклонени терени.   

Какво представлява чимово-мулчирната система и какви са предимствата и недостатъците и?

В някои страни тревната растителност на естествения или изкуствено създадения чим се окосява. Тя се оставя да изгние след равномерно разпръскване по почвената повърхност. Тази система за поддържане на почвената повърхност в овощните градини е известна под името чимово мулчиране. Може да се прилага само на поливни площи. За да се ограничи разпространяването на кореновата система на тревната растителност в по- плитките почвени пластове и за да се ускори изгниването на окосената трева, тя се коси често.

Предимствата на чимово-мулчирната система се състоят в това, че окосената трева, разхвърляна върху повърхността на почвата. Тя запазва почвената влага, а заедно с, корените изгнива и обогатява почвата с органични вещества и подобрява структурата й. При тази система за поддържане на почвената повърхност растителнозащитните мероприятия се провеждат редовно. Независимо от това, че пръскането се извършва със силни отровни препарати. Понеже тревната растителност не се използва за храна на домашните животно не е опасно. Плодовете на дърветата при зачимени междуредия се оцветяват по-добре.

Недостатъците на чимово-мулчирната система са тези, че натрупаната органична маса създава условия за намножаване на мишки, които често пъти нанасят сериозни повреди на корените и стволовете на дърветата. За да се избягнат пораженията от мишки, окосената растителност не бива да се натрупва около стволовете на дърветата в диаметър 1m. В някои страни с цел да се натрупат повече органични вещества и да се задържи почвената влага към окосената трева се прибавя пласт от друг материал с дебелина 12 – 15cm.

Кокиче от семейство Аmaryllis

Galanthus или по–известно като кокиче, тези нежни растения са едни от най-рано цъфтящите луковични растения, най-често пробиващи снега. Цветето кокиче е род от семейство Аmaryllis състоящо се от малки луковични растения, които са сред най-очарователните ранно-пролетни цветя. Родом от средиземноморието, те могат да бъдат открити в планинските гори на Турция и по цяла Европа. Издръжливи са на ниски температури.

Расте в обикновена градинска пръст. Предпочита лека сянка. Достига височина от 20 до 25 сантиметра. Сади се на дълбочина 10 до 12,5 см през Септември. След цъфтенето се подхранва с тор, получена от изгарянето на кости на животни.

Място

Кокичетата са подходящи за градини, ливади, горски местности, и за саксии и сандъчета. Особено красиви са, когато са натурализирани в моравата с райграс или засадени под дървета или храсти. Луковиците всяко кокиче трябва да се засаждат на групи от поне 25 за да изглеждат добре.

Често трудно се захваща в градината, може да отнеме години, ако се засади на изцяло ново място, но е твърде възможно да образува впоследствие цяла гъста колония.Луковиците могат да се разделят, когато листата увехнат и пожълтеят.

Размножаване на кокиче

Чрез разделяне на луковиците, през периода на покой. Засадете веднага след разделянето на групи от поне 5.

Съвет на градинаря: Веднъж засадено, вашето кокиче не трябва да се пресажда всяка година.

Мандевила – Семейство – Apocynaceae, устрелови

Цветето мандевила цъфти с прекрасни цветове обикновено от март до октомври и се отглежда лесно. Тя е катерливо растение с вкореняващи се стъбла. Изтеглете растението на шпалир или пръчки. Цветовете издържат със седмици. Те са огромни, розови и свежо контрастират на тъмнозелените лъскави листа. Висят на гроздове, като във всеки един може да има до 100 дребни цветчета.

Цветето мандевила вирее на светло до полусенчесто място. Ако е прекалено светло, листа се навиват. Има нужда от много топлина през цялата година. През лятото – температури от 20 С, а през зимата – до 12-13 С.

Почвата на мандевилата трябва да е постоянно влажна, но без да подгизва. Събирането на вода в саксията е пагубно, затова направeте добър дренаж. Признак, че липсва влага, са отново навитите листа. Щом забележите този признак, бързо поливайте.

Торене

Торете вашата мандевила от април до края на лятото. За да се радвате на цветове напролет, трябва през февруари да подрежете ниско растението.
Пресаждайте всяка пролет в по-голям съд с прясна пръст. Ако саксията е малка, мандевилата цъфти лошо и бързо загива.

За да презимува вашата мандевила благополучно, поставете я на хладно и затъмнено място с температура до 15 градуса.

Млечният сок на мандевилата е отровен. При рязане на стръкове използвайте гумени ръкавици и очила.

Коледна звезда

Коледна звезда (Euphorbia pulcherima) е храст от семейството на млечките. Нейна родина е Мексико. Тя е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от сравнително скоро време и у нас. Ацтеките са я използвали като лечебно средство, както и за получаване на червена боя. Като декоративно саксийно растение Поинзецията е произведена за първи път в Америка и оттогава става популярна и обичана в целия християнски свят.

Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението коледна звезда. Освен класическите Червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат Поинзеции с бели, жълти, розови и мраморни прицветници.
В българските цветарски магазини се внасят растения предимно от Холандия, които се купуват масово за коледна украса на домове, офиси и магазини.

Мнозина обаче изпитват истинско разочарование, след като веднъж поставена в домашни условия, тяхната Коледна звезда загива. Най – упоритите обаче съумяват да положат необходимите грижи, за да запазят “красавицата” и за следващия сезон.

Грижи

Основното е да се има предвид, че всяка Коледна звезда развива листна маса през лятото, когато деня е дълъг, а зацъфтява през зимата, когато деня е къс.

Коледната звезда се тори с комплексен тор през лятото всяка седмица, за да се развие листната маса и на всеки 14 дни, докато цъфти, като торта трябва да съдържа повече калий, за да се подпомогне формирането на цветове.
Растението има нужда от достатъчно светлина и температури 17- 21 С през нощта и 20 – 24 С- през деня в зависимост от сорта. Ако тези температури се поддържат докато вашата Коледна звезда цъфти, се развиват по едри прицветници (истинските цветове са дребни и невзрачни, но са заградени от ярки прицветници, които си наричат „цветове“), но растенията изнежват и стават нетрайни.

Растението се полива само с вода със стайна температура, тогава, когато усетите с пръсти, че почвата е засъхнала. В никакъв случай не бива да се преполива. По време на коледните празници поливайте с малко вода, като държите почвата постоянно влажна. През лятото може да се пръска с вода.

Място

Трябва да се избягва пряката слънчева светлина в помещението, течение или близостта с отоплителни уреди. През лятото може да се изнесе на балкон, който не е ветровит.

Размножаване на коледна звезда

Всяка Коледна звезда се размножава чрез вкореняване на зелени върхови резници през лятото. След като се развият корени, резниците се засаждат в не големи саксии 9- 15 см. в богата , порьозна почва, с достатъчно микроелементи, сред които желязото е от особено значение.

Съвет на градинаря

За да се запазят цветовете за няколко седмици, първото правило е, привечер, към 17 – 18 часа, да се осигури пълна тъмнина в помещението, в което е саксията с Коледна звезда, в продължение на около 14 часа. Лесна за приложение идея е да поставите растението в картонена кутия или кашон. Поинзецията често се напада от гъбни и бактериални заболявания. Те се благоприятстват от много ниските температури и прекомерната влага. Най- честият вредител е белокрилката. Единственият изход е да се купуват здрави растения, да се поддържа добра хигиена и да се пръска редовно с подходящи препарати.

Често листата пожълтяват и окапват – причината може да в сухия въздух и висока температура в помещението в което е растението. Възможно е причината да е в прекомерното поливане или пък пълното засъхване на почвата около корените. Пагубни са всички резки колебания в температурата и недостатъчната светлина. Сортовете, които са най- подходящи за отглеждане у дома, са Freedom, Cortez, Star и Lilo и съответно техните разноцветни форми.