Градинар

Зимна градина – планиране и засаждане

През зимата, когато природата изглежда гола и пуста, копнежът за повече зеленина в жилището, за непомрачавана от нищо радост от растенията се засилва. Мечтата за цветна градина посред зима, пълна с красиви пъстри растения, е станала реалност за много любители – цветари. И наистина, зимната градина е рай за цветята и хората, които ги обичат. Една зимна градина разширява жилището с една зелена стая, подобрява климата, като го обогатява с кислород и по-висока влажност на въздуха. Едновременно с това се пести енергия от съхранената в стъклената къщичка слънчева светлина.
Остъкляването на балкона или верандата е най-простото разрешение на въпроса. То може да се осъществи както при едноетажни, така и при многоетажни къщи и жилищни блокове.

Жилище с интегрирана зимна градина

Голямата полза от остъклена градина е целогодишното включване на природата в жилищната атмосфера. Аромат на южни, екзотични страни, възхищение от красотата на тропичните и субтропични растения – това се осъществява само когато тези растения са защитени от влиянието на сезона и промените във времето със светлопропускливо стъкло. Преди да направите плана на зимната градина, е добре да проучите основно мястото и възможностите, с които разполагате. Важно е също да си изясните трябва ли да се поиска разрешение от съответните служби. Най-добре поговорете с архитект.

Подходящи растения за студена зимна градина

Трябва ли зимната градина да се използва през цялата година или става въпрос за студено място с температури между 5 и 10^оС? Студената зимна градина е идеална за всички средиземноморски растения като палми, агави, акации, бугенвилия, плумбаго, солейролия, ягода, евкалипт, смокиня, фуксия, кана, камелия, кливия, коралово храстче, олеандър, пеларгонии, гербера, мимози, пасифлора, агапантус, малва, сребърен дъб и т.н.

Подходящи растения за топла зимна градина

Топлата зимна градина може да се използва и като жилищно помещение с температури между 10 и 18 ^оС. Следните растения се чувстват много добре в топла зимна градина: банан, фикус, бенжамина, бромелин, драцена, стрептокарпус, бръшлян, антурия, палма „рибя опашка”, златноплодна палма, кобея, хлорофит, платицериум, каучуково дърво, кала, колумнея, стефанотис, кротон, дърво на съдбата, орхидеи, филодендрон, нефролепсис, рапис, шефлера, тибухина, хоя белла, юка, стайна липа, кипарисова трева.

Какво представлява зимната градина?

Зимната градина е остъклена конструкция, прикрепена към сграда като остъклена дневна. Тя е част от фасадата и от масивната част на сградата. Тя изпълнява жилищна и естетическа функция, т.е. разширява жизненото пространство на къщата и подобрява контакта между човека и природата. Зимната градина улеснява обитателите на къщата да поддържат връзка с растенията в къщата по всяко време на годината, но през лятото тя е по-малко подходящо място за живеене поради колебанията на високите температури. Трябва да се използват заслони, а растенията в контейнери да се оставят на лято извън зимната градина.

През студения сезон зимната градина има по-високи изисквания към отоплението в сравнение с обикновена стая. В конструкция, отворена към други жилищни помещения в къщата, кондензацията на пари се получава по топлинните мостове, но и самата влажност на въздуха може да доведе до разпространение на мухъл в къщата.

Как се изгражда?

Най-простият начин за изграждане на зимна градина е да се построи пристройка за тераса, която може да се издигне нависоко и да се свърже с балкон в двуетажна къща. Това разширява жилищното пространство на двата етажа.

Как да изолираме зимната градина?

Изолацията от пяна със затворена клетъчна структура е най-подходяща за изолиране на зимни градини. В допълнение към специалното многослойно стъкло трябва да се уверите, че подовете, таваните и стените са добре изолирани, тъй като по този начин от помещението изтича допълнителна ценна топлина. Според проучванията този процент може да достигне 30-40%.

Кипарисова трева семейство – Cyperaceae/кипарисови

Циперусът е приспособеният към стайни условия братовчед на египетския папирус (Cyperus papyrus). Родината на тази кипасисова трева подобно на палма растение е о-в Мадаскар. Там тази кипарисова трева вирее по бреговете на реки и водоеми. Растението е известно като острица или японско чадърче.
На височина достига между 30 и 120 см. Листата му са събрани в края на стъблото в коронообразна розетка. Лесно се отглежда, трябва единствено да се полива достатъчно и да се избягват преките слънчеви лъчи. Това е едно от растенията, на които няма да навреди, ако оставите саксията да кисне в пълна с вода чинийка, особено през летните жеги.
Трябва да се поддържа висока въздушна влажност, за да се наподоби климата в родината му. В противен случай връхчетата на листата изсъхват, а скоро и целите листа. Ако допуснете това да се случи, смело изрежете увредените листа близо до основата, така нови ще п
оникнат на тяхно място.

Характеристики на растението

C. alternifolius – достига до 120 cm височина. Той е много екзотичен и може да се засажда на дълбочина до 30 cm. Cyperus diffusus расте компактно, C. papyrus има влакнести листа, C. alternifolius има дълги и тесни листа.

Изисквания за отглеждане

Колерия – Семейство – Gesneriaceae

Стайното цвете корелия цъфти с оранжеви или червени цветове, а периодът на цъфтене е от пролетта до есента, но може да продължи почти цяла година. Расте при умерени температури, зимата не по-ниски от 12 С. Цветето колерия предпочита ярката светлина, но трябва да се пази от силното лятно слънце. Полива се умерено от пролетта до есента, и ограничено през зимата. Въздухът около листата трябва често да се овлажнява, като трябва да се внимава върху листата да не попада вода. Пресажда се ежегодно напролет. Размножава се с делене при пресаждането.

Описание

Ботаническо име: Kohleria bogotensis Nicholson, Kohleria amabilis Fritsch, Isoloma bogotense, Tydaea amabilis. В природата се срещат около 50 вида от тези растения. Те са предимно пълзящи и прави растения. Листата са яйцевидни до сърцевидни, обикновено фино набраздени. Цветът на листата при различните видове варира от тъмнозелен с червеникави петна по краищата на листата, както при „Kohleria eriantha“, светлозелен при „Kohleria digitaliflora“, сребристозелен с ивици от жилки при „Kohleria amabilis“. Цветовете са с форма на камбанка, единични и в гроздове. Цветчето може да е дълго до 5 см и да има пет широки венчелистчета. Цветовете са нежно розови, светлооранжеви, лилави до кафеникави. Цветовете са много разнообразни.
Род: Gesneriaceae, подцветен.
Произход: Тропическа Америка.

Отглеждане на колерия

Температура: Цветето Корелия изисква температури около 20-25°C (68-77°F) през лятото. Цветето Корелия има период на покой през зимата, през който не е добра идея да подрязвате надземните части на растението. Оставете леторастите да се приберат; те не трябва да загиват. Оптималната температура по това време е от 12 до 15°C, а зимният минимум е 10°C.
Светлина: Корелия е светлолюбиво растение. Нуждае се от ярка светлина и сянка от пряка слънчева светлина през най-горещите части на деня през лятото.
Поливане: Корелията се нуждае от обилно поливане през лятото, но много слабо през есента. Поливайте рядко, ако е необходимо, през зимата, когато презимуват в хладно помещение. Почвата не трябва да изсъхва.
Торене: Наторявайте цветето Корелия редовно от април до август с разтвор на минерални торове за цъфтящи стайни растения. Наторявайте веднъж седмично. Въпреки това не трябва да се тори през периода на покой.
Влажност: цветето Корелия обича високата влажност, но водата не трябва да попада върху листата. Затова поливаме околностите на растението и поставяме саксията в купа с влажна глина.
Пресаждане: Корелията се отглежда в по-широки саксии и контейнери, но не прекалено високи. Пресаждайте всяка година през пролетта.
Препоръчителен състав на почвата: 2 части листовка, 3 части трева, 1 част горска почва, 1 част торф, добавете речен пясък. Можем да закупим готова почва като Violet и др.
Размножаване: Цветето Колерия се размножава чрез основни корени на повърхността на почвата и резници от горните леторасти. Корените се засаждат в почвата на дълбочина около 3 cm. Поливайте внимателно, докато се появят младите листа.
Вредители и болести: Рядкост.

Мелокактус – семейство – Cactaceae/кактусови

Мелокактусът е сред най-ефектните видове от семейство кактусови, но и изключително труден за култивиране. Той е тумбест, разделен на резени като пъпеш, а бодлите му са разположени на кичурчета и образуват дъги, започващи от върха и стигащи до почвата. Точно на върха се намира цветът, който отдалеч прилича на странна шапчица. За първия цъфтеж на мелокактус са необходими поне 6-7 години.

Мястото за този кактус трябва да е светло, но и защитено от преките слънчеви лъчи; да е топло, като от септември се охлажда до около 10 градуса.
През зимата мелокактусът не се полива, а през лятото има нужда от съвсем оскъдно количество вода. Пръскайте го редовно с вода, тъй като така се подсигурява с влага.
Почвата трябва да е кактусова с добавка на пясък в широка и плитка саксия, в която да се съберат разклонените му корени.
Разможаването е много трудно и по-добре го оставете на специалист.

Подробно описание

Този тропически кактус е ценно допълнение за колекционерите и ентусиазираните производители на кактуси. Тъй като Melocactus curvispinus не е подходящ за начинаещи, неговото отглеждане и цъфтеж са резултат от правилни грижи и носят дълбоко удовлетворение на градинарите.

Melocactus curvispinus е интересен кактус, известен тук като Melocactus curvispinus. Принадлежи към семейство Cactaceae. Мелокактусът (пъпешовият кактус) е известен още като „кактус с турска шапка“. Този род кактуси се отличава с това, че включва около 30-40 вида. Ареалът на Melocactus curvispinus се простира от Мексико до южно Перу и включва североизточна Колумбия, Венецуела и Карибския басейн. Този кактус има много променлива форма. Стъблото му е вдлъбнато, кълбовидно до късо, цилиндрично, светло- до тъмнозелено, леко лъскаво, с диаметър от 8 до 27 cm и височина от 6 до 20 cm.

Характеризира се с радиални бодли, които са силно извити назад и достигат дължина от около 28 mm, но също така и със сферични семена, които са по-малки от тези на другите подвидове. Мелокактусът изчаква тялото да приключи растежа си, преди да образува „главичка“. От него израстват четинки и малки, лилави до розово-червени цветове, а той може да расте с години. Понякога главата е по-висока дори от тялото на кактуса. Средната височина на тялото може да достигне около 8 см, но може да бъде и по-голяма.

Кактус Melocactus curvispinus подходящ за отглеждане на закрито. Това е отлично растение за стайни саксии. Подходящ е и за скални градини и пустинни пейзажи. Идеален за тераси и ботанически градини. Тези бавно растящи кактуси се засаждат в саксии за тераси, балкони, оранжерии и на закрито.

Инструкции за отглеждане на мелокактус

За разлика от повечето кактуси, Melocactus curvispinus се нуждае от редовно поливане, дори през зимата, и никога не трябва да се оставя да изсъхне напълно. Освен това се нуждае от добър дренаж. Предпочита директна светлина. На пълно слънце има склонност да става бронзов, а подходящото местообитание насърчава цъфтежа и образуването на тръни. През лятото наторявайте кактуса на всеки 4 седмици с тор с ниско съдържание на азот, богат на калий и фосфор.

Мелокактусът не понася студ, дори при сравнително ниски температури, затова е важно да се поддържа температура над 8-12 °C по всяко време. Сериозни повреди или смърт настъпват при температури, които не биха засегнали по-голямата част от кактусите. През зимата той предпочита по-често поливане от другите кактуси, например веднъж месечно.

Лобелия – Lobelia

Лобелия (Lobelia) – едногодишно растение. Лобелията е растение – джудже, средната височина е около 10 см. Образува компактни туфи. Цветчетата са малки, оцветени в бледожълто, бяло, синьо или лилаво. Lobelia tenuior е вид разпространен в Австралия, която расте до 30 – 50 см.височина. Цветовете и са тъмно сини с бял център. 

Грижи: Почвата трябва да се поддържа влажна. Място: Най – добре се развива в по – хладни райони, където лятото не е прекалено горещо. Лобелията предпочита частична сянка, но сутрин рано предпочита слънцето. Това растение – джудже е много подходящо за своеобразна рамка на други цветя в градината. Много често се засажда около ствола на дървета по паркове и градини. Влачещите видове пък стоят разкошно във висящи кошници, вази и сандъчета на перваза на прозореца.
Размножаване: Можете да посеете семената от януари до март, за предпочитане е в оранжерия или друго топло и влажно помещение. Засадете растенията още докато са много малки. Ако изберете градината, между растенията трябва да оставите минимум 15 – 20 сантиметра разстояние.
Лобелиите, които пълзят, могат успешно да се размножават от издънки, взети есента. Те трябва да цъфнат още през зимата.

Съвет на градинаря

Лобелията съдържа мощно отровно вещество, което се използва в медицината. Пред

и се е продавало без рецепта като средство за отказване на цигарите, но това му свойство не е доказано. Ако се приема в точното количество, лобелията може да “отвори” бронхите, които имат проблем. Външно се ползва при лечението на артрити, рани и натъртвания. Растението лобелия съдържа алкалоиди, чийто прием води първо до възбуждане на централната нервна система, но след това и до силна депресия.

Характеристики на растението лобелия

Едногодишни растения:

• L. erinus е растение с височина от 10 до 15 cm. Малките, светлоз
  елени или червеникави листа растат от богато разклонени стъбла. Малките цветчета са сини, бели или лилави.
• Cambridge Blue (светлосиньо), Blue Pearl (синьо), White Lady (бяло), Rosamund (розово с бели очи).
• За висящи видове са подходящи L. erinus pendula – Blue Cascade (яркосиньо), Lilac Fountain (нежно люляково).

Многогодишни растения:

• L. fulgens цъфти от юли до септември с червени цветове. Вид: L. Queen Victoria е растение с височина до 90 cm, което цъфти с яркочервени цветове;
• L. cardinalis е по-късо растение с по-големи червени цветове; L. siphilitica (сини цветове) – растението обича сенчестите местообитания;
• L. speciosa цъфти от август до октомври с червени, розови или лилави цветове.
• 

Изисквания за отглеждане на лобелия

Мини градинско езеро – късче природа в съседство

Дори и тези, които нямат градина, не трябва да се отказват от идеята за очарованието на фонтаните и красивите водни растения. Течащата вода постоянно създава приятен, тих звуков пейзаж и отклонява вниманието ни от нормалната ежедневна суматоха.Размерът няма никакво значение. Все едно е дали ще изберете фонтан от композиция воденични камъни, водна струяр водна камбана, мини градинско езеро или керамични съдове с интересна форма – нито един от споменатите водни съоръжения не изисква много място и инсталацията не отнема много време.

Повечето от гореспоменатите водни декорации могат да бъдат закупени в комплект с електрическа помпа, събирателен резервоар и свързващ кабел. Пластмасовите резервоари същоимат предимството, че не е нужно да се притеснявате за конструкцията.

Въпреки това, за тези, които обичат да си изработват сами, оптималното и сравнително просто решение е използването на фолио за езеро, изненадващо е колко много водни растения могат да бъдат събрани в много малко пространство.

Бъчви с различни височини и различни диаметри се предлагат в градински центрове и могат да се превърнат в мини градинско езеро.

Водата ни носи радост и удоволствие през цялата година. Влажният и зелен оазис дава възможност да се доближите до природата, а освен това не изисква почти никакви грижи. Ако не направите грешка при направата на водната декорация, скоро ще се създаде биологичен баланс, който е необходим и благоприятен за всички животни и растения, живеещи в езерото.

Мини градинско езеро в съдове

Като съдове за миниатюрна градина могат да се използват стари и нови съдове от различни видове, които се предлагат в голямо разнообразие в градински центрове и хипермаркети със строителни материали. Оригинални произведения могат да бъдат закупени и в съответния магазин за декорации. Може и сами да си изработите

Дървени бурета

Тези съдове са характерни с рустикален външен вид, това са оригинални и често използвани съдове за мини градинско езеро. За целта могат да се използват и бъчви и бурета.

Тъй като такива съдове обикновено вече не са напълно водоустойчиви и могат да отделят вредни вещества, трябва да ги обработите с подходящо водоплътно покритие.

Винаги ги покривайте с фолио за мини градинско езеро. Това важи и за езерата за тераси и за кутиите, изработени от дърво, които също могат да бъдат използвани добре и включени в съществуващи системи на тераси или покривни градини.

Поцинковани вани и кофи подходящи за мини градинско езеро

Все още налични на селските пазари или в старите селски къщи са вани с от поцинкована ламарина. В тези дълготрайни съдове можете да създадете оригинално мини градинско езеро за терасата. В тях намират слънчево място множество водни растения.

Цинковите съдове са достъпни, леки и се считат за дизайнерски. Това се отнася не само за вани, използвани като миниатюрни съдове за растения, но и за кофи и лейки с всякакви размери.

За съжаление тези съдове често са пробити и страдат при транспортиране. Ето защо, преди да монтирате такъв съд и да го превърнете в мини градинско езеро, първо проверете дали съдът не тече и ако е необходимо, го запечатайте със силикон, епоксидна смола или друг уплътнител. Цинковите хранилки често се използват в селското стопанство и в селскостопанските предприятия, те също са подходящи.

Излезлите от употреба вани също намират интересни приложения като оригинални съдове, в които може да се създаде доста по-голямо мини градинско езеро.

Керамични съдове

Керамичните и каменните съдове и купи са много популярни. те са абсолютно водоустойчиви, но не са устойчиви на замръзване, тъй като глината абсорбира влагата. За да предотвратите спукване на такива съдове, трябва да ги изпразните за зимата и да ги съхранявате на място, където няма да замръзнат.

Съдове в азиатски стил

Те са типични приглушени зелено-кафяви цветове. Този, който иска да расте тропически водните растения, листата ще оценят тези съдове като подходящи елементи. В крайна сметка производството на достъпна керамика отдавна се премести в Тайланд, Виетнам и Китай. За съжаление върху незащитените глинени повърхности скоро се образуват грозни варовити покрития, върху които в крайна сметка се установяват водорасли. В Англия това покритие е добре дошло. Англичаните ценят патината. Тези, които предпочитат чисти съдове, могат да премахнат натрупаните отлагания, като потопят съда за 1-2 седмици в меката вода. И това е достатъчно, просто изстържете леко съда и той веднага отново изглежда като нов.

Пластмасови съдове за мини градинско езеро

Съдовете, изработени от пластмаса, трудно могат да бъдат разграничени от съдовете от керамика в наши дни. Тъй като няма проблеми със зимуването при използване на пластмасови съдове за мини градинско езеро отпадат допълнителни грижи. Тези съдове също са значително по-леки и по-устойчиви на счупване, тяхното използване не е само въпрос на вкус – тези съдове просто имат значителни предимства, които често оправдават и по-високата им цена.

Амфори

Амфорите са популярен стилен елемент във водните градини. Въпреки това, тези съдове за масло или вино, внесени от Гърция, Испания или Мала Азия, са чувствителни към зимна влага и студ. Ето защо винаги е необходимо да ги изпразвате за зимата! И ги съхранявайте на място, където не замръзва. На пазара обаче се предлагат и нови изделия от глина или камък, които са гланцирани. Те са подходящи за мини градинско езеро, защото са водоустойчиви и ако са празни могат да зимуват навън.

За да се свърже захранването с вода (спирален маркуч) към такива съдове, трябва да се пробие по-голям отвор в дъното на глинената амфора. Ако използвате по-здраво свредло, съдът винаги ще се напука, така че първо пробийте с по-малко свредло или с диамантена боркорона. След като поставите маркуча, уплътнете отвора със силикон. В специализираните магазини за градинарство се предлагат и пластмасови амфори с готови връзки за инсталации.

Каменни корита за дизайнерско мини градинско езеро

Корита от естествен камък Те са особено хубави, освен това често това са уникални предмети, които днес могат да бъдат намерени само от време на време в селските имоти. Преди това тези корита са били използвани за водопой, днес те украсяват частни градини като колекционерски уникални предмети.

ащото коритата са издълбани от едно цяло парче камък. Производството им е доста скъпо. Освен това транспортирането на корита не е много лесно поради значителното им тегло. По-големите корита обикновено могат да бъдат преместени на правилното им място в градината само чрез търкаляне върху трупи или тръби. През повечето време тези съдове са достатъчно стабилни.

В специализираните магазини се предлагат корита за засаждане на водни растения от уплътнен бетон. За съжаление, те често са твърде тежки и могат да бъдат преместени само с трудности.

Изработка на мини градинско езеро от бетонни пръстени

Бетонни пръстени с малко по-грубо усещане могат да бъдат закупени на много ниска цена в няколко размера и височини в строителните магазини.

Тези пръстени могат да бъдат подредени един върху друг, така че можете бързо да създадете мини градинско езеро със значителна дълбочина. Поради по-голямото тегло се препоръчва бетонните пръстени да се преместват за предпочитане с багер.

Бетонните пръстени имат вертикални стени и поради това са особено изложени на замръзване и често се напукват. Ремонтът обикновено не носи очакваните резултати, така че е по-добре да предотвратите повреда и да покриете винта с фолио. Тогава няма да е необходимо да изолирате и долната част. Ако не използвате фолио, трябва да покриете дъното на вашето мини градинско езеросъс слой

бетон с дебелина около 15 см, който, благодарение на водоотблъскващи добавки, ще бъде относително водоплътен.

За всяка работа с бетон трябва накрая да почистите получените повърхности с разтвор на оцет, за да неутрализирате и отстраните остатъците от вар. Ако искате да запечатате пукнатини, причинени от замръзване, можете да използвате бързо втвърдяващ цимент или малко по-малко издръжлив полиуретан.

Стимулиране цъфтежа на пролетни луковици през зимата: зюмбюл, нарцис..

Кой не би се зарадвал на красивите цветове на пролетните луковици в мрачните зимни дни. Това се постига много лесно, просто трябва да изберете добре вида. Ще ви покажем с примери как да накарате луковиците да разцъфнат. Зюмбюлът може да се ускори много лесно. Тези луковици цъфтят за около четири месеца, независимо от датата на засаждането.

Зюмбюлът цъфти за четири месеца

Засадете луковиците в края на септември/началото на октомври в саксии, така че една трета от луковиците да стърчат от почвата. Поливайте леко и за предпочитане ги оставете в прозрачна кутия или по-дълбока мини оранжерия. Не е необходимо да се притеснявате от слани, а точно обратното.

Подгответе пролетните луковици за засаждане в саксии в началото на есента. Ниските температури ще улеснят цъфтежа на луковиците. Ако има опасност от по-силни студове, поставете саксии със зюмбюли или други луковици в повдигната оранжерия и ги покрийте със слой сухи листа. Луковиците остават в тази среда за около три месеца. След това през януари саксиите се преместват от този навес в отопляема оранжерия или на перваза на прозореца в апартамента.

Скоро луковиците ще поникнат с листа, а между тях ще се появят цветни пъпки. По това време е препоръчително да намалите малко температурата, но все пак оставете растенията на светлина.
Когато цветните пъпки започнат да се обагрят, използвайте саксиите с луковици като декоративен елемент в интериора или ги подарете. След като цъфнат, те ще ароматизират целия апартамент.

В началото на есента можем да се заемем с пролетните луковици. Зюмбюлите ще цъфтят през зимата.

Грижи след цъфтежа на цветните луковици

След цъфтежа поставете растенията в по-хладно и светло помещение. Наторете ги незабавно. Повторете торенето още няколко пъти. (Използвам разтворим Кристалон за плодовете и цветята.)

След настъпването на пролетта поставете растението и саксията на сенчесто място и след като саксията се втвърди, полейте растението и кореновата система и го пресадете на постоянно място, полейте отново и наторете леко, за да може растението да завърши успешно вегетационния си период. През следващата година цъфтежът ще бъде по-слаб, но с добри грижи растението скоро ще се възстанови и ще можем да се наслаждаваме на цветовете му години наред.

Имам добър опит със сортовете зюмбюли Anne Marie, Jan Bos, Gipsy Queen, Marconi с наситено розови цветове, които са в сортовата гама от повече от сто години. Расте съвсем равномерно. Друг подходящ сорт е Carnegie.

Нарциси, минзухари и сини камбанки

Малките пролетни луковици, като минзухари и различните видове и цветове сини камбанки, се подхранват по подобен начин.

че сортът крокус „Черна мадона“ и особено дребноцветните сини камбанки Muscari azureum и Muscari album, и особено двуцветните Muscari armeniacum Valerie Finnis, са много ефективни.

Ранноцъфтящите луковични ириси (Iris hollandica) от сорта Natascha имат много екзотични цветове, а рядкостта Katharine Hodgkin е особено впечатляваща като малка орхидея. Жълтоцветният ирис на Данфорд (Iris danfordiae) също е много красив.

Харесвам и едроцветните тръбести нарциси, които засаждам в по-дълбоки саксии и съхранявам за вкореняване по същия начин като предишните. След като ги вадя от кутията и ги поставя в темпериран парник, използвам цветовете за рязане. Не е лошо да завържете растящите стъбла, така че цветовете да не се огъват под собствената си тежест.

Ириси, нарциси и сини камбанки: пролетните луковици могат да цъфтят и през зимата
Отглеждат се жълтоцветен сорт Carlton и бялоцветен Ice Follies. На пазара все още се отглеждат интересни сортове нарциси с големи цветове. Такива са Dutch Master, Gigantic Star, Las Vegas, Gold Digger, Sint Victor, Royal Dutch.

Стимулирането на раннен цъфтеж на лалета е трудно

Може би бихте искали да опитате да ускорите растежа на лалетата. Не бих го препоръчал. Ще трябва да си вземете „подготвени“ луковици, т.е. подходящо термично обработени, за да се получат хубави и бързо растящи цветове. Това обаче може да се случи случайно. Например, от големи луковици, събрани от градинска леха.

Вкореняване на зрели резници

При размножаването чрез вкореняване на зрели резници се вземат едногодишни леторасти, нарязват се през есента на части (резници), дълги 15 – 20cm. Стратифицират се във влажен пясък в избени помещения и напролет се засаждат на открито или в парници. Като се оставят 1-2 пъпки от резника над почвената повърхност.

Вкореняването е по-сигурно, когато резниците се третират с хормони (индолилмаслена и други киселини). Този начин се прилага за размножаване на касис и при вегетативно размножаване на ябълкови подложки.

От най-голямо значение за вкореняване на резниците са физичните и химичните свойства на почвата. Почвата трябва да бъде богата с хумусни вещества и добре аерирана. Най-подходящи за тази цел са алувиалните почви, а най-неподходящи – тежките глинести почви. Редовното поливане е също твърде важно за вкореняването.

Как се извършва размножаването чрез вкореняване на зелени резници?

При размножаването чрез вкореняване на зелени резници се вземат невдървесинени леторасти. Те се събират сутрин рано и веднага се поставят в съд с вода и на сенчесто място. Нарязват се на части (резници), дълги 10 – 15cm, на които се оставят по 2-3 листа със съкратени наполовина петури.

Резниците от дюля, касис и други овощни видове, при които коренообразуването става лесно и бързо, не се третират с растежни вещества. Резниците от праскова, круша, ябълка и други трудно вкореняващи се видове се третират с индолилмаслена киселина в концентрация 25 – 50mg на 1 литър дестилирана вода.

Третирането продължава от 12 до 24 часа, като се потапя 2 – 3 cm от основната част на резниците в приготвения разтвор. След това резниците се засаждат в полиетиленови слънчеви оранжерии в смес от торф и чист пясък в съотношение 1:1 на разстояние 10 – 15cm между редовете и 5 – 8cm вътре в реда.

В оранжерията се поддържа оптимална влага чрез автоматично подаване на вода в мъглообразно състояние. Температурата се поддържа между 25 и 30°С. Коренообразуването на зелените резници настъпва 20 – 40 дни след засаждането им. До края на вегетационния период резниците образуват леторасти, дълги от 15 до 35cm.

Правилно размножаване

1. Идеално е да се вземат резници от върха на растението. Вземете резници с три до четири листа (или двойки листа) точно над пъпката или в пазвата на листата. Не забравяйте, че растението често се разклонява в точката на отрязване. Можем също така да откъснем страничния стрък на някои видове, който след това използваме цял, като само отрязваме (скъсяваме) основата.

2. Като общо правило използвайте чист, остър нож или макетно ножче за рязане. Тъпите инструменти ще наранят резниците и те няма да поемат лесно вода. Това намалява вероятността резниците да се закрепят и да образуват коренова система.

3. Винаги отстранявайте долните листа след изваждането на резницата, тъй като във водата или субстрата трябва да стои само голото стъбло. Листата ще изгният и ще се превърнат в източник на плесен.

4. Вкарайте стеблото в направената дупка в почвата (с молив, парче желязо, пръст, пръчка и т.н.). След това притиснете субстрата към стеблото, така че да залепне от всички страни. Ако стъблото е достатъчно здраво, то може да се вкара направо в субстрата. Можете да разберете това по факта, че не се огъва или чупи, когато опитате това. Засадете резниците по диагонал и на дълбочина от 3 до 5 см. Субстратът може да се олекоти с пясък, перлит или вермикулит. Можете обаче да закупите и специален субстрат.

5. По-лесно е резниците да се отглеждат във вода, където ще пуснат корени и след това ще бъдат пресадени в субстрата, но това не е възможно за всички видове.

6. Поддържайте субстрата винаги леко влажен, като е добре да се поддържа и по-висока влажност, например чрез използване на стайна миниоранжерия. Могат да се използват и перфорирано фолио, прозрачни пластмасови чаши и нарязани PET бутилки. Покритието трябва да се отстранява от време на време, за да се втвърди разсадът. Накрая отстранете напълно капака и когато разсадът се вкорени добре, може да се пресади в по-голям съд.

7. Резниците също се нуждаят от много светлина, но пряката слънчева светлина не е полезна за тях, затова ги предпазвайте от нея.