Градинар

Колеус, Пъстра Декоративна, Стайна коприва

Семейство – Labiatae/устоцветни
Растението колеус, пъстрата коприва, както личи от наименованието й, е пищно обагрено листно-декоративно растение. Четвъртитите й дръжки и острите, назъбени листа са типични за устоцветните. Цветовете на листата варират от розово, тухлено и пурпурночервено през жълто и оранжево до зелено, при което върху всеки лист са комбинирани по два до четири цвята. Листата са обагрени на ивици или на петна, а ръбовете им са равномерно или неравномерно нашарени.

Декоративната коприва се отглежда на много светло място – само тогава тя расте бързо. Ако я държите на южен прозорец, през лятото по обяд, я засенчвайте. През зимата пък добре понася застудяванията, но все пак температура под 10 градуса не е най-доброто за нея. Поливайте колеуса често, почвата му не трябва да изсъхва. Оросявайте го ежедневно с вода, така че листата му да са винаги влажни. Ако засъхне, веднага го нападат акари.  Подхранвайте го на всеки две седмици с течни торове, а през зимата – веднъж месечно.

За да може да изхрани пищните си листа, отстранявайте връхчетата с цветоносни стълбчета. За да придобие хубава форма, прищипвайте върховете.  В края на есента пък се подрязва ниско, след което напролет се пресажда в хумусна почва, когато корените се покажат през дупките на саксията. за почвена смеска най-добре подгответе листовка, угнил оборски тор, чимовка и пясък 4:1:1:1. Размножава се чрез резници, които лесно се вкореняват в почва или вода.

Декоративната коприва е двугодишно растение – втората година тя вече не е така ефектна, както преди.
Sabre е форма на джудже с дълги листа, Carefree има накъдрени листа с красива шарка. Червено оцветените листа на Black Dragon са с черен ръб. У нас се отглеждат предимно разновидностите – Херо ( с тъмновиолетови листа), Мария Луиза (с нашарени пурпурночервени-жълтеникави листа, с кадифено червени листа със златисти краища).

Кордилине

Семейство – Agavaceae/агавови
Родина – Югоизточна Азия, Австралия.
Съществува многообразие в цветовата окраска на листата на  растението  кордилине. Срещат се в розови, зелени, пурпурночервени или многоцветни. Има видове, които се отглеждат на хладно, но най-разпространеният C. fructosа е изключително топлолюбив.
Изключително подходящ за хидрокултура. Смята се, че кордилинето носи късмет.

Топлолюбиво растение – минимум 12°С през зимата. Обича много светлина, но не директно слънце. Поддържайте почвата влажна през цялото време и никога не я оставяйте да изсъхне. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Пресаждайте само ако е необходимо – март или април. Ако вашето кордилине е засадено в торф, подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. Оголените растения може да подрязвате пролетта с десетина сантиметра.

Видовете кордилине с червени и по-тъмни листа не са толкова чувствителни към температурата и могат да се отглеждат при        18°- 22°С.  Студолюбивите видове (C. australis и C. indivisa), чиито листа от долу са синьо-зелени, а жилките червени или жълти, се развиват по-добре в зимната градина. През летния период изнесете тези видове навън. В периода на покой (октомври – април) ги поставете на хладно, много светло място при температура от около 18°С.

Младите растения имат нужда от повече влага в сравнение със старите. По-старите екземпляри е възможно дори да цъфтят.
Размножаването се извършва чрез връхни резници или издънки през пролетта, които се засаждат в смеска от пясък и торф. Високата температура на почвата и сгъстеният въздух улесняват вкореняването. Ако премахнете мъха от старото растение, ще направите своето кордилине прекрасно.

Кореопсис, Жълтички

Семейство – Asteraceae/сенникоцветни
Цветето Кореопсис е сред предпочитаните градински растения, който може да се отглежда и в саксия. Не е скъп, не е претенциозен, става кичест и освен това е ефектен. Цъфти най-често в жълто, откъдето идва и народното му название (Жълтички).
Жълтичките обожават слънцето. През лятото саксията задължително се изважда на открито.

Поливайте в зависимост от сезона: през лятото – обилно, а през зимата – по-оскъдно. В никакъв случай с варовита вода! Ако почвата подгизне, съществува реална опасност от развиването на гъбички, което рано или късно ще унищожи растението.
По време на цъфтежа торете всяка седмица. В противен случай, растението няма да цъфне. След първия цъфтеж го подрежете, за да цъфти отново. За хранителна среда използвайте обикновена градинска пръст.

Размножава се със семена.
Най-популярни разновидности:
Badengold – класическо жълто; височина 1 м; цъфти юли – август.
Sonnenkind – златисто; до 30 см; цъфти от началото на юни до края на август.
Sunray, Baby Gold и Golden Queen – жълти; цветове до края на септември. До късна есен цъфтят Grandiflora, Moonbeam и Zagreb. Sweet Dream е с розови цветове.

Корифанта

Растението корифанта (Coryphantha) – името означава „цъфтящ отгоре”. Родът съдържа около 80 вида, разпространени от Южна Канада до Мексико. Растенията са кълбовидни или цилиндрични, на височина достигат до 15 см. Цъфтят редовно с едри, предимно жълти цветове. При отглеждането на различните видове трябва да се съобразяваме с особеностите на родните им места. Размножават се със семена и издънки, които обикновено се образуват обилно.

Кактусът Coryphantha (Coryphantha) – голям род от сочни растения от семейство кактуси. Кактусът е сходен по своите характеристики с рода Mamillaria (Mammillaria). Цветовете на корифантус са разположени в самия връх на стъблото.

Семената са набраздени с модел на решетка. Бразди, разположени на всеки туберкул гъсто опушен. В каналите с възрастта се образуват нектари – жлези, които произвеждат сладък нектар, който привлича насекомите.

Според класификацията на Бекенберг корифантът е представител на подсемейството Цереус (Cereoideae), част от огромно семейство кактуси. Стъблото е сферично, може да се разтегне във времето, придобивайки цилиндрична форма. Върховете на стъблото са гъсто опушени. Височината на стъблото варира от 3 до 25 см, в зависимост от сорта.

Видове Корифанта:

Слоноподобни (Elephantidens)

Стъблото е сферично, израства до 15 – 18 см в диаметър, Височината на кактуса е 13 – 15 см. Има 20 – 30 туберкули, закръглени на върха и разклонени до основата. Синусите между туберкулите са покрити с белезникави косми. Бодлите са плътни, леко извити, жълти. 6 – 8 см дължина. Цветовете са бледо розови, с диаметър до 7-8 см.

Палмър (PalmeriЩ)

Стъблото е сферично, може да е с цилиндрична форма, светлозелено. Височината на цветето достига 7 – 9 см височина, диаметърът на стъблото е до 4 см. Туберкулите са малки, гъсто подредени в 13 реда, усукани в спирала. Радиални шипове 11 – 13 броя. Бодлите са бледожълти, в краищата черни, леко извити към стъблото. Дължината на шиповете е до 1 см. Централният гръбнак е плътен, с формата на кука, расте надолу, до 1 – 1,5 см дължина.

Кралица на нощта

Семейство – Cactaceae/Кактусови
Наименованието на интересната представителка на семейство кактусови кралица на нощта произлиза първо от факта, че цветовете й се отварят нощем, а на зазоряване се затварят; и второ, защото цветовете достигат до 30 см в диаметър. Обикновено това явление се наблюдава юни-юли. Кралицата ражда червени плодове, считани за истински деликатес. По произход Кралицата на нощта идва от субтропични и тропични райони. Среща се на островите Галапагос, в Мексико, Аржентина, Куба и Ямайка.

Кралицата на нощта няма бодли и не е типичен представител на кактусови. И все пак не е трудна за отглеждане.
Осигурете й целогодишно топло и светло място, но защитено от ярките слънчеви лъчи. Както през зимата температурата не бива да пада под 10°С.

Всъщност отглеждането на Кралица на нощта не е толкова сложно, колкото изглежда. През лятото растението изисква обилно поливане, за да се справи с жегите. Зимно време обаче трябва да ограничите дозата до минимум.

Светлина.
Кралицата на нощта обича да е на светло и топло място, но без да я излагате на директна слънчева светлина. През зимата е много важно да я държите близо до прозорец и температурата в стаята да не пада под 10 градуса. В противен случай цветето може да загине.

През лятото поливайте обилно, през зимата – ограничете до минимум. Преди периода на цъфтеж, през април и май, този кактус понася добре пръскане с мека вода. В топлите месеци подхранвайте веднъж месечно с кактусова тор.
Размножава се с резници. Както и при другите кактуси, мястото на разреза трябва да съхне приблицително 3 седмици преди да се вкорени субстрат от богато съдържание на торф. А се пресажда в смес от градинска пръст и пясък.
Дългите, тънки леторасли се нуждаят от здрава подпора!

Красула, Дърво на живота, Дебела Мара

Семейство – Crassulaceae
Растението красула, дърво на живота, дебела мара е непретенциозно многогодишно растение с дебели, месести, восъчноподобни листа.
Дървоидната красула се отглежда на светло място, а от края на месец май дори може да се изнесе на открито. Растението красула се полива пестеливо и се тори веднъж месечно и не обича висока влажност на въздуха. Зимата, във фазата на покой температурата не трябва да е под 10°С, като е препоръчително поливането почти да се спре.

Родината на красула, дървото на живота е Южна Африка, а латинското му наименование – Classula ovate. Клонките му са дебели, а листа му – месести, гладки и овални с характерен ярък зелен цвят. Разположени са по двойки едно срещу друго. В случаите когато растението и изложени на директна силна слънчева светлина е възможно листата на дървото да придобият цвят с червеникав оттенък. Това е знак, които да ви подскаже, че отреденото му местоположение не е най-подходящото и се препоръчва да го преместите на по-сенчесто място, скрито от силните слънчеви лъчи.

Ако отглеждате правилно своето цвете, то ще цъфти в красиви бели и розови цветове, а височината му може да достигне до 2,8 метра. Дори да пропуснете да полеете красула, дървото на живота – не се притеснявайте. Идеалната ситуация, в която растението красула би започнало да се нуждае от вода, е една няколко дни след като почвата в саксията е напълно изсъхнала.

Колкото до зимните периоди – тогава препоръчваме да поливате най-много един път на месец. Преполиването на Дървото на живота би било пагубно за него. Симптоми за това са загубата на листенца (придобили вече специфична леко къдрава форма), а стъблото му изгнива.

Размножаване. Размножава се чрез връхни или листни резници, които от пролетта до есенна бързо се вкореняват и пускат леторасли в обикновена разсадна пръст или в торфено-пясъчна смеска. Местата на разрязването или на прекършването трябва да се подсушат, преди да се набучат в пръстта.

Криптантус

Семейство – Bromeliaceae/ананасови
Произход – Бразилия
Растението криптантус е дългогодишно растение със сърцевидно подредени розетки, които се разпространяват встрани и могат да покрият големи повърхности. Cryptanthus е род цъфтящи растения от семейство Bromeliaceae, подсемейство Bromelioideae. Името на рода е от гръцките криптоси и антоси. Този род има две разпознати подгенера: тип подрод и Hoplocryptanthus Mez. Всички видове от този род са ендемични за Бразилия. Общото име на всеки Криптанус е „Земна звезда“

В зависимост от оцветяването на листата, криптантусът обича от светло до полусенчесто място. Но, важното е да поддържате равномерна топлина и влажност на въздуха. Температурата трябва да е между 20°и 25°C, а през зимата не по-малко от 18°C. Затова добра идея е да отглеждате това растение в цветен прозорец или в композиция в бутилка.
Почва: богата на хранителни вещества, рохкава, с високо съдържание на хумус. Идеална за поливане е затоплената дъждовна вода, тъй като е бедна на варовик.

Криптантус се различава от epiphytic представители на семейството си от факта, че има добре развити корени, и той се нуждае от подхранване на почвата. Той също така има най-малките и зрелищни листни розетки. За отглеждане могат да се използват обикновени саксии, тъй като това цвете некапризен, въпреки, че му е необходима висока влажност на въздуха. Това растение в стайни условия се препоръчва да се извършва в полузакрытую или затворена капацитет от стъкло, например, в терариум или флорариум. Също така, те могат да бъдат допълнени с миниатюрна градина в бутилка, състоящ се от растения, които обичат влагата.

Отглеждане:  Торете умерено; през лятото на всеки 2-3 седмици. Пръскайте често листата.
Размножаване: чрез странични издънки при равномерна топлина и температура около 25°С.  За да стане вкореняването по-бързо, покрийте издънката с чаша или буркан.

Кротон

Грижи:
Температура: Топло, минимална температура 16°C през зимата.
Светлина: Необходима е силна светлина, източен или западен прозорец е идеалното местоположение.
Поливане: Поливайте щедро от пролет до есен. През зимата намалете поливането. Поливайте когато почвата леко засъхне отгоре.
Въздушна влажност: Въздухът тряба да е влажен. Зимна градина е идеалното място. Пулверизирайте често, всеки ден ако е възможно. Почиствайте листата от прахта често.
Пресаждане: Само ако е необходимо през пролетта. Не обича големите саксии.
Обезцветяване на листата: Причината е недостатъчно светлина.
Паразити: Червения акар и въшките могат да бъдат проблем, проверявайте често и вземете необходимите мерки веднага за да отстраните неприятелите.

Място: Нуждае се от постоянна температура, която не трябва да пада под 16° и висока влажност. Пръстта трябва да се поддържа влажна по всяко време на растежа с хладка вода и трябва да се пази от течения. Постоянното подхранване е необходимо през активния период, но трябва да се прекъсне през зимата.
Вашата награда за осигурените подходящи условия, ще бъде цветен храст с отрупано с листа стебло.

Размножаване: Вземете стеблени резници през пролетта. Използвайте хормон за вкореняване за по бърз ефект. Необходимо е да е на топло място. Препоръчва се топлина отдолу.

Съвет на градинаря: Проблеми с опадане на долните листа: Ако върховете на листата са кафяви – въздухът или пръстта са прекалено съхи.
Ако крайчетата и ръбовете на листата са кафяви – температурата е много ниска.

Ктенанте

Описание: Родът ктенате (Ctenanthe) е разпространен предимно в Бразилия. Както и калатеите, те са много атрактивни, но трудни за гледане.не обичат пряката слънчева светлина, температури под 15°C, студа и твърдата вода, както и торенето след пресаждане. Най-вероятно е да срещнете трицветната Ctenanthe oppenheimiana с листа на петна, с цвят на сметана.

Грижи:

Растението се полива с хладка филтрирана вода. Ежеседмично се тори с тор за листно – декоративни растения. Ктенантетото обича висока въздушна влажност и затова е добре ежедневно да се оросява, а в горещите летни дни може да се оросява и по два пъти дневно.
Пресаждане се налага не по-често от две – три години. Много важно е саксията да има добър дренаж.
Подходяща почвена смеска съставена от листофка, торф, пясък.

Температура: Средно топло, внезапни застудявания могат да увредят деликатните растения. Поддържайте минимална температура през зимата – 10°C за марантата, и 15°C за калатеята.
Вода: Поддържайте почвата влажна през цялото време, ограничете поливането през зимата. Използвайте мека чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Пръскайте листата редовно. Оградете саксията с влажен торф.
Пресаждане: Пресаждайте през пролетта всеки две години.

Място: Частична сянка, на много силна светлина цветовете на растенията избледняват. Не излагайте на пряка слънчева светлина. През зимата дръжте цветята на осветено, но не много слънчево място.

Размножаване:  Размножаването е изключително просто. Образуваните от растението – майка издънки внимателно се разделят и засаждат. Добре е младите растения да се покрият с прозрачна материя за да се ограничи изпарението на вода от листата и да се поддържа висока въздушна влажност.  Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване.

Съвет на градинаря

При твърде ниска въздушна влажност или при пряко слънчево огряване листата на ктенантето се завиват и стават кафяви.

Кученце

Семейство – Scrophulariaceae
Растението Кученце е полуиздържливо едногодишно растение, подходящо е за лехи, а също така и за сандъчета на балкони. На височина достига от 45 до 70 см с класове тръбести цветове, които се отварят като ги стиснеш.
В България най-застъпен е сорта Анитиринум маюс (Antirrhinum majus). Среща се във всички багри – от бяла до почти черна. Цъфти от юли до октомври.

Известни са около 50 вида, чийто произход е от Средиземноморието, Азия и Америка. Това са многогодишни тревисти или полухрастовидни растения, които най-често се използват като едногодишни или двугодишни. Достигат височина от 15 до 150 cm. Цветчетата са прости или кичести, Венчето е сраснало, двуустно, в основата с торбовидна изпъкналост. Горната устна е двуделна, а долната – триделна. Характерната муцунка, която оформят венечните листенца се забелязва много добре при едроцветните видове и сортове. Ако венчето се стисне от двете страни “устата” се разтваря и се открива ярко оцветената вътрешна част.

Отглеждане

Пензирайте връхчето на нарастване, когато стане около 7.5 см високо, слагайте подпорки на високите сортове и отстранявайте повехналите класове.

Отглежда се в почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце. Полива се умерено.
Размножава се чрез семена, които се засяват февруари-март, а се разсаждат в края на май.