Ден: 20.04.2020

Агератум – Ageratu

Агератум – растение за лехи: полуиздръжливо едногодишно растение. Агератумът образува компактни храстовидни форми. Използва се преди всичко ниската форма на Ageratum houstonianum pumilum, която достига до 15-25 см. Цъфти със сини, бели и най-често светлолилави цветове.

Най-често се размножава чрез семена, които се засяват рано напролет или чрез разсад, но може да се размножава и чрез връхни резници, които се вкореняват лесно. Агератумът не е взискателен към почвата и местоположението. Расте добре в лека песъчлива почва.

Благодарение на симетричния си ръст е много подходящ за засаждане и в сандъчета на балкона. Добре понася пресаждане дори в период на пълен цъфтеж. Влаголюбив е и затова се нуждае от редовно поливане, особено ако расте на слънце.

Аглоанема – Сребърна царица

Аглоанемата е издържливо, непретенциозно растение, което се отглежда много добре и на по-тъмни места. При минимална потребност от светлина, възлища на около 300-500 лукса, рисунъкът на декоративните листа на растението аглоанема се запазва. При оптимални грижи през пролетта се образува кочан с бяла обвивка. Възможно е дори да плододава – червени или оранжеви плодчета! Но имайте предвид, че всички части на растението са отровни!

Може да се комбинира и с други растения – почво покривни или ниски храстовидни. Почвата трябва да е рохкава и хумусна, с добри дренажни свойства. Обича топли стаи с относително постоянна целогодишна температура от 18-24°С. Поставете я на сянка или полусянка. За зеленолистните видове може и да е по-тъмно, отколкото пъстролистните. Но, не я местете. Пазете от студ и течение.

По време на растежа поливайте обилно с мека вода, със стайна температура. Като зимата поливането трябва да се намали.
Поддържайте висока влажност на въздуха. Пулверизирайте периодично и забъсвайте листата от прахта. Пазете от преполиване, защото подгизването на почвата е от вреда за месестите корени. В периода март- август торете на всеки две седмици. Пресаждайте само при необходимост.

Семейство Araceae (змиярникови)

Азалия

Цветето азалия е удивително по декоративност и продължителност на цъфтене храстовидно растение. Цъфти и зиме и лете.
В продължение на няколко столетия са правени опити да бъде пренесена от родината й – остров Ява, но не е можела да издържи новите условия на живот в Европа. Едва през 1808 г. капитан Уелбанк донася богато цъфтящия храст от Индия и го предава в ботаническа градина недалече от Лондон. От него, чрез селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са произлезли безбройното множество азалии.

Отглеждат се хибридните сортове азалия заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове.

По-разпространени са сортовете:
Pax – рано цъфтяща с бели цветове
Niobe – късно цъфтяща с бели цветове
Madame Mestagh – рано цъфтяща с розови цветове
Hollandia – средно рано цъфтяща с едри розови цветове
Vervaeneana rubra – средно рано цъфтяща с едри червени цветове
Има и с тъмно лилави и пъстри цветове.

Грижи за азалията

Азалията изисква хладно (16-17°), но светло място, запазено от преките слънчеви лъчи, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 – 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове.

Място: В диво състояние – на остров Ява и в Индия.

Размножаване: Размножава се предимно с резници, чието вкореняване и отглеждане 2-3 години до цъфтежа е трудно при домашни условия. Затова се препоръчва да се набавят растения с гъста, правилна коронка, свежи листа и добре оформени цветни пъпки.
При добро отглеждане, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години.

Съвет на градинаря: Не я преполивайте и не я оставяйте да се засушава! За увеличаване на цъфтежа, в периода от февруари до юли-август на три пъти се подрязват връхните пъпки на клонките. Веднага след като спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите, или растящите навътре и накриво клонки. 

Аламанда

Аламанда е ефектно увивно растение то е силно отровно във всичките си части. Аламандата расте бързо и цъфти с фуниевидни цветове в наситеножълто. Растението  вирее най-добре на напълно огрян от слънцето прозорец. Но го засенчвайте от обедните слънчеви лъчи, тъй като са силни и може да прегорят листата и цветовете. Ще започне да цъфти, единствено при тези условия.

Аламандата не обича студа. Затова през зимата я отглеждайте при температура не по-ниска от 18°С.  Избягвайте течение, в противен случай съществува опасност от заразяване с щитоносни въшки. През фазата на растеж от април до ноември се полива обилно с филтрирана вода и ежеседмично да се тори. Постоянно оросявайте листата и осигурете постоянна влажност в помещението, където е саксията. През останалите месеци от годината аламандата се полива пестеливо и не се тори.

Уместно е да поставите стойка за увиване на тропическата красивица.  За пресаждането рано напролет използвайте черноземна почва с равнище на рН около 6. Размножава се чрез резници под фолио при стайна температура поне 27°С.

Семейство – Apocynaceae/устрелови

Алое

Растението алое е много разпространен вид. Понякога го наричат трионче, поради назъбените му листа. Някои хора дори го наричат свекървен език, пак поради листата. Те са сочни, със сивкаво метален оттенък. Старите екземпляри цъфтят напролет. Отделните цветове представляват тръбички, увиснали надолу.

Размножава се най-често чрез резници, но може и чрез семена. Алое предпочита умерени температури, като е добре амплитудата между дневни и нощни температури да е голяма. Зимата се държи при 10-12°С, но издържа до 6°С.

Обича силно осветените помещения, а също така когато слънцето не е много силно и пряката му светлина. От пролетта до есента се полива така, че почвата да се държи умерено влажна, а зимата се полива много рядко – около един път на месец. Не е абсолютно необходимо да пръскате листата, но трябва да знаете, че растението обича свежия въздух, затова лятото помещението трябва да е проветливо. Пресажда се напролет, но само когато това е необходимо, т.е. когато корените на растението се подават отдолу на саксията. 

Семейство – Liliaceae/лилиеви

Ананас

Ананас – това е топлолюбиво растение, с препоръчителна температура около 19°С, за да цъфти. Избягвайте силното обедно слънце през лятото. Никога не преполивайте. Осигурете добър дренаж на саксията. Поливайте между листата, така че там да има вода непрекъснато. Използвайте, ако е възможно, дъждовна вода. Сменяйте зaстоялата вода между листата всеки 1-2 месеца. Поливайте почвата само когато изсъхне напълно. През лятото оросявайте с вода листата често.

Подхранване през листата е естествения метод на хранене на този вид растения. За това периодично оросявайте вместо с вода с разтвор от течни торове. При размножаване се появяват чепки в долната част на растението. Когато чепката стане на възраст няколко месеца я отделете с малко почва и я зaсадете плитко в торна почва (смеска от блатен мъх и пясък). Дръжте я на топло, докато се стабилизира.

Ако развъждате ананас от плод, то знайте, че растението ще е само листно-декоративно с розетъчна структура. От значение е плодът да е пресен и прорезът да е направен на около 1 см под розетката, тъй като там се намират първите малки коренови наченки. Прорязаната повърхност трябва да засъхва в продължение на 24 часа, преди да заровите листната розетка в подходящ съд с много пясък и влажен дребен торф. А за по-добро вкореняване, покрийте резника с найлонова торбичка.
ВАЖНО! Ананасът не е така чувствителен към сухия въздух както повечето от бромелиевите растения (ехмея, вриезия, и др.)

Семейство Bromeliaceae/анасови