Божур

Божур

Описание: Божурът е популярно, много издръжливо многогодишно растение. Най – известни са тревистите божури.Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите им цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена. Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести. Божурите достигат височина 50 – 100 см. Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. 

Грижи: Божурите трябва да се засаждат на дълбоко в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото. Преди да засадите растението, обогатете почвата, като добавите добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.  Между растенията трябва да има разстояние поне 60 см. – 90 см. Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, поставете подпора.

Място: Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по – добре на слънце.
Размножаване: Божурите са многогодишни растения. Ако искате все пак да ги разсаждате, направете го през есента или ранна пролет. Просто издърпайте внимателно растението с корените. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения. Съвет на градинаря: Можете да забележите мравки по цветовете. Този факт не бива да ви притеснява, Насекомите и божурът могат да живеят в симбиоза.

Бровалия

Бровалия

Родината на цветето бровалия са тропиците на Aмерика. Това цъфтящо храстче в дивата природа достига на височина 1 метър, а градинските видове – до около 20 см. Растението е гъсто покрито с листа.

Цъфти обилно и дълго, цветчетата са с форма на звездички, бели или сини, до 4 см в диаметър. От време на време разклоненията трябва да се подрязват. Предпочита умерена температура  15-18°C, в периода на цъфтене има нужда от прохлада  10-15°С. Обича ярката светлина и дори по малко преките слънчеви лъчи. Влаголюбиво е, почвата трябва да е постоянно влажна.

Стайните форми обикновено са едногодишни и след прецъфтяването се изхвърлят. Семената сe насаждат на пролет или през лятото. С резници се размножава през цялата година.

Семейство – Solanaceae/картофови

Бръшлян

Бръшлян

Описание: Има различни видове бръшлян – немски, шведски и др. “Истинският бръшлян” всъщност са всички разновидности на хедерата. Всички те действително заслужават славата си на идеални декоративни растения, които биха могли да “поукрасят” всяка сграда или по –оскъдна градина.

Основният вид бръшлян не се нуждае от специално описание, защото е широко разпространен в цяла Европа и Америка. Това, което е по – непопулярно, е голямото разнообразие на основните видове.

Най – популярен е английският бръшлян (Hedera helix), който има характерни листа с няколко дяла. В повечето лсучаи листата на основните видове имат пет дяла, целите са зелени и твърди.

Има и други водове, които се различават по форма на листата – от обикновено листо във формата на щит, до такива във формата на заострена звезда. Краищата са гладки или надиплени, а на цвят варират от едноцветни до множество комбинации на бяло, кремаво, сиво, зелено и жълто.
Видът с най – големи листа е Hedera canariensis. 

Грижи:
Много популярни и полезни, не е правилно да се смята, че са лесни за отглеждане.
Разбира се, те биха могли да процъфтят в едно неотоплено от дни помещения, но ще страдат във всеки дом с горещ и сух въздух. Затова е необходимо редовното пръскане на листата, особено когато радиаторите работят непрекъснато през зимата. В противен случай листата на бръшляна скоро ще покафенеят.

Температура: Хладно, но не студено помещение.Идеалната стая не трябва да се отоплява през зимата.Температура през нощта над 15° C  може да създаде проблеми за растението.

Светлина: През зимата има нужда от повече светлина. Избягвайте директната слънчева светлина през лятото.

Вода: Лятото се полива често, за да се поддържа почвата влажна. През зимата ограничете поливането.

Влажност на въздуха: През лятото пръскайте листата често, особено ако въздухът в стаята е топъл и сух. Правете същото и през зимата, особено ако ползвате парно отопление. Избърсвайте често от праха.

Пресаждане: На всеки две години, през пролетта, бръшлянът се присажда в по – голяма саксия. Място: Бръшляните не са само пълзящи растения. Идеални са също за висящи кошници, или пък за естествено килимче между други растения в градината.
Размножаване: Периодично е необходимо да се отстраняват връхчетата на растението, за да избуява по – бързо. Тези клончета можете да ползвате като резници. Съвет на градинаря: Ако листата са изсъхнали и кафяви: Причината е прекалено високата температура в помещението. Проверете и за акари. Отрежете голите стебла и ги поставете на по -хладно място. Ако листата са изцяло зелени: Светлината не е достатъчна. Друга причина може да е нуждата от пресаждане. Листата са малки, бавно се развиват: Причина е липсата на достатъчно светлина. Отрежете голите стебла. Листата са сухи, потъмнели и със забавен растеж: Въздухът в помещението е прекалено сух. Проверете за акари. Пръскайте листата редовно.

Бугенвилия

Бугенвилия

Растението бугенвилия е малко ефирно храстче с големи, обагрени, яйцевидно заоблени листа, с родина Бразилия. Формата на храста се поддържа чрез резитба, може да се оформи и като топка върху телена подложка, по която дългите клонки се повеждат и закрепват. Цъфти с бяло-оранжеви, розови, яркочервени до тъмновинени цветове. След цъфтежа може да подрежете ниско, защото после ще се разлисти още по-пищно.

Това тропическо растение обича слънчевите лъчи, свеж въздух и редовно подхранване. През лятото обича да е на топло (тераса или двор), а през зимата – на светло и хладно при температура между  8 и 12°C.  През топлите сезони се поддържа с добра влажност. Април-август се подхранва всяка седмица с твърда (суха) тор. Интензивността и продължителността на цъфтежа се определят от слънцето. Когато годината е влажна, студена и с малко слънце, растението само напъпва, но не разцъфва. През зимата да се полива по-малко.

Ако бугенвилията ви е била на открито през летните месеци, задължително я внесете обратно в дома през есента.
Размножава се чрез резници от изрязаните клонки, които се вкореняват при температура от 20-25°С.

Семейство Nyctaginaceae (никтагинови)

Бял габър

Бял габър Carpinus betulus


Подходяща височина за живия плет от бял габър е от 100 до 400 см. Брой растения на линеен метър е от 3 до 4
Подходящо време за засаждане: от март до април.

Устойчив на промишлени газове. Понася силно орязване, така че живият плет може да се поддържа много тесен. Използват се само фиданки, които имат силно развити долни клони. Понасят всяка градинска почва, богата на хранителни вещества. Подходящи за слънце и лека сянка.

Банан

Банан

Описание: Банановите растения стават все по – популярни. Тяхното отглеждане е истинско удоволствие и лесен начин да се създаде тропическа атмосфера у дома и в градината.
Те растат бързо, а повечето от тях раждат плодове на втората си година. В повечето случаи плодовете са по – вкусни от тези, които се продават в магазините или на пазара.

Грижи:
Повечето бананови растения обичат частична сянка, голямо количество вода и богата тор. Необходимо е наторяването да става по точна схема, за да се образуват здрави и големи плодове.
Ако отглеждате банана в саксия или сандък, оставете поне 8 – 10 см.разстояние между грудките. Можете да го засадите и в градината, но температурата на въздуха трябва да е поне 10 градуса. Място: Размножаване: Засейте семената на дълбочина 2.5 см., в поднос или саксия с влажна, наторена почва. Поставете контейнера на топло място и поддържайте постоянна температура 20-25 градуса по целзий. Помнете, че растението се нуждае от светлина.
Поникването може да отнеме от 1 до 6 месеца.

Когато порастнат достатъчно,за да се обработват, засадете растенията в саксия или сандък, на дълбочина 7.5 см., като внимамавате да не увредите корените. За бързия им растеж е необходима много светлина. През лятото могат да се изнесат на двора и да се приберат вкъщи преди първите студове. През зимата ограничете до минимум поливането. някои листа могат ад покафенеят, което е нормална реакция за сезона.

Ако решите да захванете банан от грудка, най – важното е да осигурите добро отцеждане на почвата. Тя трябва да е леко влажна, но не и подгизнала, за да се избегне загниване.

Авокадо

Авокадо

Ако в родната си Америка познатото на всички авокадо е плодородно дърво с височина до 20м, в саксия то е привлекателен храст с едри листа и далеч по-скромни размери. Това растение рядко се предлага по магазините, но лесно можете да го отгледате сами.

Отделете костилката от плода, почистете я от всички остатъци. Сега идва сложното – трябва да пробиете 3-4 дупки в костилката по обиколката й, за да мушнете вътре връхчетата на клечки за зъби, с които ще закрепите костилката над бурканче с вода. Заострената част трябва да е отгоре, а плоската едва да докосва водата. Когато бурканчето се запълни с корени, засадете младото растение в саксия с тлъста градинска почва с добавка на глина, така че поне половината костилка да остане навън.

След като се прихване, намерете на авокадото слънчево място в стаята или навън. Поливайте обилно и оросявайте често през топлите месеци. Торете на две седмици. Пензирайте клонките на младия екземпляр, за да поощрите разклоняването му.
През зимата го местете на хладно – до 10-15°С, оставяйте почвата да засъхне между поливанията. Ако е на топло, може да загуби всичките си листа. Спрете торенето, за да му дадете покой.

Семейство – Lauraceae/лаврови