Криптантус

Криптантус

Семейство – Bromeliaceae/ананасови
Произход – Бразилия
Растението криптантус е дългогодишно растение със сърцевидно подредени розетки, които се разпространяват встрани и могат да покрият големи повърхности. Cryptanthus е род цъфтящи растения от семейство Bromeliaceae, подсемейство Bromelioideae. Името на рода е от гръцките криптоси и антоси. Този род има две разпознати подгенера: тип подрод и Hoplocryptanthus Mez. Всички видове от този род са ендемични за Бразилия. Общото име на всеки Криптанус е „Земна звезда“

В зависимост от оцветяването на листата, криптантусът обича от светло до полусенчесто място. Но, важното е да поддържате равномерна топлина и влажност на въздуха. Температурата трябва да е между 20°и 25°C, а през зимата не по-малко от 18°C. Затова добра идея е да отглеждате това растение в цветен прозорец или в композиция в бутилка.
Почва: богата на хранителни вещества, рохкава, с високо съдържание на хумус. Идеална за поливане е затоплената дъждовна вода, тъй като е бедна на варовик.

Криптантус се различава от epiphytic представители на семейството си от факта, че има добре развити корени, и той се нуждае от подхранване на почвата. Той също така има най-малките и зрелищни листни розетки. За отглеждане могат да се използват обикновени саксии, тъй като това цвете некапризен, въпреки, че му е необходима висока влажност на въздуха. Това растение в стайни условия се препоръчва да се извършва в полузакрытую или затворена капацитет от стъкло, например, в терариум или флорариум. Също така, те могат да бъдат допълнени с миниатюрна градина в бутилка, състоящ се от растения, които обичат влагата.

Отглеждане:  Торете умерено; през лятото на всеки 2-3 седмици. Пръскайте често листата.
Размножаване: чрез странични издънки при равномерна топлина и температура около 25°С.  За да стане вкореняването по-бързо, покрийте издънката с чаша или буркан.

Кротон

Кротон

Описание: Растението Кротон е популярно стайно растение заради ярките цветове на листата и необикновенните им форми. Твърдите листа са насочени нагоре и обикновенно са широки и с ясно изразени и красиво оцветени жилки.
Прекрасно изглеждащо растение в магазина или градинския център, но преди да го купите трябва да сте сигурни, че можете да задоволите неговите специфични изисквания.
Основният сорт е Codiaeum variegatum pictum, но напоследък има много разновидности с различни по форма и цвят листа. Повечето имат овални листа, но има и такива с подобни на вилица листа, като гребен, усукани или завъртяни. Разпознаването на сорта не е лесно и поради факта, че окраската на листата се мени от жълто до червено в различните периоди от растежа на растението.

Грижи:
Температура: Топло, минимална температура 16°C през зимата.
Светлина: Необходима е силна светлина, източен или западен прозорец е идеалното местоположение.
Поливане: Поливайте щедро от пролет до есен. През зимата намалете поливането. Поливайте когато почвата леко засъхне отгоре.
Въздушна влажност: Въздухът тряба да е влажен. Зимна градина е идеалното място. Пулверизирайте често, всеки ден ако е възможно. Почиствайте листата от прахта често.
Пресаждане: Само ако е необходимо през пролетта. Не обича големите саксии.
Обезцветяване на листата: Причината е недостатъчно светлина.
Паразити: Червения акар и въшките могат да бъдат проблем, проверявайте често и вземете необходимите мерки веднага за да отстраните неприятелите.

Място: Нуждае се от постоянна температура, която не трябва да пада под 16° и висока влажност. Пръстта трябва да се поддържа влажна по всяко време на растежа с хладка вода и трябва да се пази от течения. Постоянното подхранване е необходимо през активния период, но трябва да се прекъсне през зимата.
Вашата награда за осигурените подходящи условия, ще бъде цветен храст с отрупано с листа стебло.

Размножаване: Вземете стеблени резници през пролетта. Използвайте хормон за вкореняване за по бърз ефект. Необходимо е да е на топло място. Препоръчва се топлина отдолу.

Съвет на градинаря: Проблеми с опадане на долните листа: Ако върховете на листата са кафяви – въздухът или пръстта са прекалено съхи.
Ако крайчетата и ръбовете на листата са кафяви – температурата е много ниска.

Ктенанте

Ктенанте

Описание: Родът ктенате (Ctenanthe) е разпространен предимно в Бразилия. Както и калатеите, те са много атрактивни, но трудни за гледане.не обичат пряката слънчева светлина, температури под 15°C, студа и твърдата вода, както и торенето след пресаждане. Най-вероятно е да срещнете трицветната Ctenanthe oppenheimiana с листа на петна, с цвят на сметана.

Грижи:

Растението се полива с хладка филтрирана вода. Ежеседмично се тори с тор за листно – декоративни растения. Ктенантетото обича висока въздушна влажност и затова е добре ежедневно да се оросява, а в горещите летни дни може да се оросява и по два пъти дневно.
Пресаждане се налага не по-често от две – три години. Много важно е саксията да има добър дренаж.
Подходяща почвена смеска съставена от листофка, торф, пясък.

Температура: Средно топло, внезапни застудявания могат да увредят деликатните растения. Поддържайте минимална температура през зимата – 10°C за марантата, и 15°C за калатеята.
Вода: Поддържайте почвата влажна през цялото време, ограничете поливането през зимата. Използвайте мека чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Пръскайте листата редовно. Оградете саксията с влажен торф.
Пресаждане: Пресаждайте през пролетта всеки две години.

Място: Частична сянка, на много силна светлина цветовете на растенията избледняват. Не излагайте на пряка слънчева светлина. През зимата дръжте цветята на осветено, но не много слънчево място.

Размножаване:  Размножаването е изключително просто. Образуваните от растението – майка издънки внимателно се разделят и засаждат. Добре е младите растения да се покрият с прозрачна материя за да се ограничи изпарението на вода от листата и да се поддържа висока въздушна влажност.  Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване.

Съвет на градинаря

При твърде ниска въздушна влажност или при пряко слънчево огряване листата на ктенантето се завиват и стават кафяви.

 

Кученце

Кученце

Семейство – Scrophulariaceae
Растението Кученце е полуиздържливо едногодишно растение, подходящо е за лехи, а също така и за сандъчета на балкони. На височина достига от 45 до 70 см с класове тръбести цветове, които се отварят като ги стиснеш.
В България най-застъпен е сорта Анитиринум маюс (Antirrhinum majus). Среща се във всички багри – от бяла до почти черна. Цъфти от юли до октомври.

Известни са около 50 вида, чийто произход е от Средиземноморието, Азия и Америка. Това са многогодишни тревисти или полухрастовидни растения, които най-често се използват като едногодишни или двугодишни. Достигат височина от 15 до 150 cm. Цветчетата са прости или кичести, Венчето е сраснало, двуустно, в основата с торбовидна изпъкналост. Горната устна е двуделна, а долната – триделна. Характерната муцунка, която оформят венечните листенца се забелязва много добре при едроцветните видове и сортове. Ако венчето се стисне от двете страни “устата” се разтваря и се открива ярко оцветената вътрешна част.

Отглеждане

Пензирайте връхчето на нарастване, когато стане около 7.5 см високо, слагайте подпорки на високите сортове и отстранявайте повехналите класове.

Отглежда се в почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце. Полива се умерено.
Размножава се чрез семена, които се засяват февруари-март, а се разсаждат в края на май.

Котешка опашка

Котешка опашка

Семейство – Euphorbiaceae/млечкови
Съществуват две групи от това растението котешка опашка. Най-разпространените имат дълги, висящи съцветия и зелени листа. За другата група са характерни перестите листа и невзрачните цветове. Всички цветя от този вид представляват бързо растящи храстчета. За съжаление обаче, са доста капризни на закрито през зимата. Необходим им е много влажен въздух, а отоплението го изсушава. Когато въздухът е сух, листата им окапват. Растението е добре да се подрязва рано напролет или през лятото до половината на височината му. Най-популярния сорт, отглеждан у нас е Acalypha hispida. Атрактивен е благодарение на падащите, класовидни червени съцветия, които могат да достигнат до 40 см. дължина. Листата са овално-елиптични, тъмнозелени.

Начин на отглеждане и размножаване.

Акалифата е топлолюбива. Денем се чуства най-добре при температури между 17°и 25°С, а нощем не бива да се оставя при по-малко от 15°С. Обича светлината, но не бива да се излага директно на слънце. Изключително важно е въздуха около нея да е много влажен. Лятото почвата трябва да е непрекъснато влажна, добре е също цветето да се пръска всеки ден, а саксията може да се държи върху влажен торф. Пресажда се ежегодно, докато е младо, а на по-старите екземпляри се сменя повърхностния слой на почвата.
Размножава се с резници напролет. Обикновено достига височина 50-60 см. Цъфти от февруари до ноември, като цветовете му варират от розово до малиново червено. 

Закум

Закум

Описание: Името Nerium произхожда от гръцката дума neros – намек, че растението изисква редовна влага. То има срещуположни кожести листа с ланцетна форма, заострени на върха. Цветовете са събрани в щитовидни съцветия по върховете на младите леторасти и имат силен аромат. Обагрени са в бяло, розово, жълто или червено. Българското наименование е закум.

Грижи за зукума:
През лятото цветето се държи на слънчево и проветриво място. Полива се често и обилно с хладка вода и се подхранва с тор за цъфтящи. Младите растения се прехвърлят в по-големи съдове преди корените да са излезли извън пръстта, като се изрязват част от кореновите власинки и по-дебелите корени.

Място: Растението закум се отглежда масово в някои райони у нас и краси балкони, стълбища и входове през лятото.

Размножаване: Закумът се размножава чрез резници през пролетта. Те се вкореняват в пясък или в стъклен съд с вода. Вкоренените резници се засаждат в саксии № 10 – 12 в почвена смеска от листовка, парникова пръст или чимовка и пясък в съотношение 1:1:1. Съвет на градинаря: Цялото растение е отровно, поради което не трябва да се отглежда в детски градини и начални училища! Много старите растения спират да цъфтят и затова трябва да се подмладяват през около 7 – 10 години. 

Замиокулкас замиофолия

Замиокулкас замиофолия

Това листно декоративно цвете замиокулкас замиофолия е известно на повечето любители от сравнително малко време. Наричат го и ZZ за по кратко. За първи път е представено на цветарско изложение в Дания през 1996 година. Родината му е Танзания. Много е подходящо за отглеждане в домашни условия, тъй като е непретенциозно. Понася всякаква светлина, макар че предпочита умерената. Понася добре и по-голямата влажност, както и сушата. През зимата е най-добре почвата да се поддържа суха. Полива се един път седмично, а лятото е хубаво да е леко влажно. Издържа и на ниски температури, до около 0-4°C. 

Замиокулкас замиофолия достига на височина 60 до 80 см. Цъфти рядко, но цветовете му не представляват интерес, тъй като са невзрачни. Най-красиво у него безспорно са тъмнозелените месести листа. Изглеждат перфектно на изкуствена и дневна светлина. Много е важно да се знае, че тези листа освен красиви са и отровни, което го прави неподходящо за отглеждане, ако имате любопитен или лаком домашен любимец или пък малко дете. 

Размножаване и отглеждане

Размножава се чрез разделяне, но може и да получите младо растение от листо, което заровите в торф, смесен с пясък. В естествената му среда се размножава с листата си. Когато паднат на земята, от тях се образува малка луковица, от която по-късно се появява новото растение. Ако листата му започнат да капят, това е сигурен сигнал, че не се грижите добре за него.

Живи камъчета

Живи камъчета

Живи камъчета е име на  сукулентно растение. От него се срещат повече от 80 вида. Растенията са интересни най-вече с красивата си повърхност. Рисунъкът на тази повърхност е различен в зависимост от вида. Свикналите със сушата растения се пазят от изсъхване, като се свиват. Топчестите телца наистина приличат на камъчета, но при внимателно вглеждане откриваме две сраснали се по дължина, дебели и месести листа, срязани по средата. Горната им страна е прозрачна и светлината се асимилира безпрепятствено. През летните месеци се появяват бели и жълти цветчета, приличащи на маргаритки.

От април до септември дръжте растението на светло и слънчево място, близо до прозореца. През зимата живите камъчета спят зимен сън и тогава преместете растението на по-хладно, но отново светло и поддържайте температура на въздуха около 15 С.

Растението живи камъчета  е изключително непретенциозно. Лятото му е необходима съвсем малко вода, а през зимния сезон не се полива. Може да живее и без да се тори, а почвата не трябва да е твърде богата на хранителни вещества.
Размножава се чрез семена. 

Суколентът живит камъчета цъфти през месеците септември и октомври. Цветове издържат сравнително дълго за сукулентно растение и траят над две седмици, като са или жълти, или бели, в зависимост от вида на растението. Живите камъчета се размножават само и единствено със семена, в млада възраст те са изключително капризни.

Семейство – Aizoaceae/аизоови
Родина: Южна Африка

Жасмин

Жасмин – jasminum, описание на растението Жасмин

От многото разновидности жасмин, може би най-добрата за отглеждане на закрито е по това време на годината е Jasminum polyanthum. Бързо растящо лиана с ароматни цветове. Цъфти в края на зимата и началото на пролетта, около дена на Св. Валентин, в бяло, като пъпките са в розов отенък с големина 3см. Цъфтежа е обилен, а растежа буен. Аромата му въпреки, че е екстравагантен, не е натрапчив, както могат да бъдат летните сортове.
Достига до 1м височина в саксия.

Грижи за жасмина:

Походяща температура за оглеждане на жасмин е около 15 градуса. Обича висока влажност на почвата и въздуха. През пролетта и лятото поливайте редовно и наторявайте на всеки 2 седмици с тор богат на фосфор (10-15-10) за да подпомогнете развитие на цветни пъпки. През есента и зимата поливайте когато субстрата засъхне. Пресаждането може да направите на пролет след като прецъфти. Понася добре пулверизиране.

Място: Слънчево до полусенчесто място. Най-често това е място с източно или западно изложение. Необходимо му е около 4 часа директна слънчева светлина.

Размножаване: Чрез семена и полувдървенели резници през пролетта и лятото.

Съвет на градинаря: Всички сортове жасмин се нуждаят от период на застудяване преди да образуват цветни пъпки. Това е и причината някой от отлгеждащите ги да не успяват да ги накарат да цъфнат повторно. След цъфтежа на закрито, пресадете, подкастрете и изнесете на открито слънчево място. Това ще осигури здраво растение с множество нови клонки и пъпки за следващата зима.

Произхода на известния жасмин са тропическите и субтропическите райони на Европа, Азия, Австралия и Океания, въпреки че само един от видовете е местен за Европа. Центъра на разнообразие се намира в Южна и Югоизточна Азия.

За какво още се използва жасмина

Жасминов чай се консумира в Китай – чист или с основа от зелен или бял чай. Растението жасмин се ползва и аромат в произвоството на бира, като се добавя в процеса на производство в точката на кипене. Жасминовият сироп направен от цветове се използва като овкусител. Жасминово етерично масло е едно от най-скъпите на света етерични масла.

Жасминът се ползва за укрепване на имунната система, намаляване процеса на стареене, облекчаване на болки и др. Смята се, че действа като афродизиак. Жасминът е едно от основните растения, които се използват в ароматерапията.

Вашингтония

Вашингтония

Растението Вашингтония е едно от най-популярните стайни растения в цял свят. Тя “е родена” в пустинните части на Аризона и Калифорния и е декоративно-листно растение. Палмата “Вашингтон” е висока и красива, растяща бързо. Притежава големи, кръгли листа, като специфичното при нея е, че по-старите й листа не окапват, а увисват.

Тази палма обича светлото, проветриво и хладно място. Ако имате зимна градина, я дръжте там. Ако вашата вашингтония е все още младо растение, знайте, че се поддава на “превъзпитание”, т.е. може да й осигурите и шарена сянка, както и постоянен приток на свеж въздух. В процеса на развитието си младите растения привикват към сенчестите места, защото и в природата не всички места са слънчеви. Не обича преките слънчеви лъчи. През зимата поддържайте температура между 5°C и 8°C.
Кафявите листни върхове се орязват равномерно, но така че да остане тесен кафяв ръб.

Количеството необходима вода зависи от температурата. Летните месеци поливането зачестява, но без да се прекалява. Но ако лятото е хладно, се полива умерено. Пазете от подгизване. През зимата поливайте колкото се може по-рядко. Водата трябва да е престояла открита 24 часа или да е филтрирана. Въпреки всичко, оросявайте периодично листата и ги забърсвайте от прах.
Торете от април до август на всеки две седмици.
Размножаването със семена изисква много време. За да ускорите малко покълването като натопите семената в топла вода.

Семейство – Arecaceae/палмови