Лютиче

Лютиче

В природата са известни около 600 вида от семейство Лютикови. Те са разпространени по цялото земно кълбо, предимно в умерените и студени области. Латинското наименование на растението лютиче е Ranunculus и произхожда от rana – на латински жаба. Това се дължи на факта, че голяма част от представителите на рода растат във вода или около водоеми. Лютичетата цъфтят в много багри – от снежнобяло и жълто до тъмночервено. Това е една от причините през последните години да има бум в търсенето на това цвете.

Най-ценен вид като градинска култура е азиатското лютиче – Ranunculus asiaticus, прозхождащо от Югоизточна Европа и Мала Азия. Неговото култивиране е започнало през XIII век, а първият сорт се е появил през 1580 г. Известни са две групи градинско лютиче – персийско или азиатско, и чалмовидно или африканско, което е с по-големи листа и цветове и множество завити навътре венчелистчета, наподобяващи кичестия божур. Те са сравнително по-топлолюбиви и не издържат на зимни застудявания, затова не трябва да се оставят да презимуват на открито.

Градинското лютиче е тревисто многогодишно растение, достигащо на височина 30-50 см, с месести грудковидни корени. Листата му са зелени, двойно или тройно разсечени. Цветовете са прости или кичести, различно обагрени, с диаметър 6-7 см, разположени на тънки цветоносни стъбла, като на всяко стъбло разцъфват до 4 цвята.
Това цвете е изключително слънцелюбив вид, предпочитащ слънчеви и добре осветените места. Цъфти през юни и юли. Растението се използва основно за украса на балкони и тераси.

Грижи за растението лютиче

Градинското лютиче започва да цъфти три месеца след засаждането. Добре е да го настаните в богата на хранителни вещества и влагозадържаща почва. Растението се подхранва при първото появяване на пъпките с органични подобрители, а в периода на цъфтеж – с универсален подобрител за цъфтящи растения. През август-септември малките грудки се изваждат от земята, подсушават се и се слагат в сандъчета при температура 20 градуса.

Съхраняват се до пролетта на проветриво място в сух пясък или хартиени перфорирани пакети при температура 17 градуса. Градинското лютиче може да бъде нападнато от листна въшка и брашнеста мана. През лятото и топлите месеци поливането се намалява. А в периода на вегетация се полива обилно и се подхранва веднъж в седмицата.

Внимание

Диворастящото лютиче е отровно. Може да причинят сериозни стомашни раздразнения и кожни възпаления.

Ръчни свредла за почва – улеснение за градинари

Ръчни свредла за почва – улеснение в градинските работи

Ръчните и механизирани свредла за почва и земя улесняват работата ви при засаждане на цветя и храсти и аериране на почвата. Те също се използват и при изграждане на огради и заграждения. Те се предлагат на пазара с ръчни, електрически или бензинови двигатели. Свредлото за почва е полезен инструмент за копаене на дупки в земята. За разлика от трудоемкото издълбаване с лопата или кирка, шнековото свредло за почва изкопава дупка с необходимия диаметър чрез завъртане на спиралната бургия. Дори при ръчно пробиване на дупки са необходими много по-малко усилия, отколкото с лопата, а копаенето също е много бързо.

Свредлата за почва с различни диаметри могат да се използват не само за лесно засаждане на храсти, дървета или луковици. Но много стопани им намират приложение и за поставяне на различни стълбове за огради и заграждения или за изграждане на пергола. Използват се и при поставяне на колове в лозови насаждения или овощни градини.

Свредло Fiskars

Ръчните свредла за почва за засаждането на храсти или дървета

Ръчните свредла за почва са най-простото оборудване. Спираловидния им шнек позволява пробиване на отвори с диаметър от десет до двадесет сантиметра и дълбочина до един метър. Пробиването се извършва просто чрез завъртане на дръжката с двете ръце. Някои производители предлагат различни приставки и комплекти, които позволяват последователно свързване на тръби и пробиване на отвори на дълбочина до пет метра.

Ръчните свредла за почва със специална система от сменяеми остриета се произвеждат от Fiskars. Например известното свредло за почва Fiskars QuikDrill М (Свредло за почва QuikDrill М, Ø150mm, 1000638, FISKARS) е подходяща за засаждане на луковици, аериране и наторяване на почвата и пробиване на дупки за по-малки колове. То включва дръжка от композитен материал и издръжливо стоманено стебло и режещи остриета. Ръчното свредло за почва позволява пробиване благодарение на острите остриета. Остриетата са прикрепени към дръжката с помощта на винтове. Към едно свредло за почва могат да се използват различни размери остриета. По този начин може да пробивате отвори в земята с необходимия диаметър, без да са ви необходими няколко свредла. Достатъчно е да смените само двете режещи пластини.

Свредлата с режещи пластини от този тип проникват по-лесно в по-твърда почва. Те не се заклещват в по-малки камъни или корени. Конструкцията на остриетата позволява по-бърза работа. В сравнение с конвенционалния винтов свредел не съществува риск остриетата на Fiskars да заседнат в глинеста почва. Остриетата могат да се заточват и дори да се сменят, ако са повредени.

Механизирани свредели за почва

Ако искате да си спестите малко повече ръчна работа, интересен вариант може да бъде електрическо задвижвано свредло за почва. То не достига параметрите на мощните професионални бензинови почвообработващи машини. Бензиновите машини се ползват главно от фермери или лесовъди. Затова пък електрическият свредел може лесно да обработва дупки с диаметър около десет сантиметра и дълбочина до шестдесет сантиметра. Така че можете да го използвате не само за засаждане или за периодично копаене на дупки за колове, но и за изграждане на огради, заграждения или подпори за дървета. Електрическата бормашина Hecht 1210 например се предлага на цени от около 300 лв

Закупуването на бензинови свредла за почва, чийто цена в ниския клас започва от 400 лева а при високия клас е над 1000 лв няма особен смисъл, освен ако няма да я използвате редовно или професионално. За еднократна работа с по-високи изисквания, като например изграждане на ограда, е по-изгодно да наемете машина от фирма за инструменти под наем.

Момина сълза

Момина сълза

Описание: Името момина сълза произлиза от convalis – долина и rica – манто, намек за многобройните растения, които покриват полусенчестите, влажни долини на Азия, Европа и Средиземноморието.
Момината сълза е едно от любимите пролетни цветя, заради изящния аромат на нежните, бели звънчета, наредени по цветоносното стъбло, високо 12-20 см. Тя е многогодишно и зимоустойчиво растение. Всяка есен листата й изсъхват и напролет се появяват два светлозелени листа, навити на руло, които после се разгъват и стават продълговати и широки. Цъфти през април – май. 

Грижи:
Обича леки сенки, достатъчно влага, глинесто-песъчлива, добре отцеждаща се и достатъчно хранителна почва, която бързо се затопля напролет. Почвата трябва да бъде с неутрална или слабо кисела реакция (рН 5-6,5) и добре наторена с угнил тор.

Място:

Понася и пълна сянка. На едно място расте до 10 години, като на 1 квадратен метър се разполагат до 56 растения. Използва се за озеленяване и зацветяване на сенчести места и за отрязан цвят през пролетта.

Размножаване: Размножава се чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част и се разсаждат в лехи с разстояние 30 см между редовете и 5-6 см между растенията. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см. След посаждане и през лятото се поливат обилно.

Отглеждане:

Може и да се съхраняват през зимата на тъмно, при температура 4-6 градуса и да се засадят рано напролет. Така се запазват от измръзване или изгниване. Кълновете се нареждат вертикално, по възможност върху влажен мъх или пясък и коренищата се покриват с пясък, който е добре да се овлажнява периодично.

Поддава се на форсирано отглеждане. Подходящи са по-удебелените кълнове с форма на едностранно срязан конус. Засаждат се в сандъчета или саксии 20-25 дни преди срока за цъфтеж. Почвата може да бъде смес от торф и лиственица или трици. Много е хубаво да се покриват кълновете с влажен мъх, който е добър антисептик, а когато започнат да растат интензивно, се отстранява. Пресаждат се в отделни саксии и се държат на тъмно и на топло – около 22-25 градуса и се поливат. Ако се садят през декември, се поливат с топла вода 35-38 градуса. Когато кълновете станат 7-8 см и изкарат 1-2 пъпки, се слагат на светло при температура – 20 градуса.

Съвет на градинаря: Много важно е да се пази от плевели, особено такива с коренища – като пирея. Затова е добре да се плеви пет-шест пъти всеки сезон. 

Мразовец, Кърпи кожух

Мразовец, Кърпи кожух

Описание: Названието на рода произхожда от Колхида – страната, в която според Диоскорид растението мразовец, кърпи кожух се намира в най-голямо количество. Родът обхваща около 30 вида, но у нас се среща местният вид Colchicum autumnale, разпространен по ливадите из цялата страна.

Растенията имат грудки, подобни на луковици. Листата се появяват през пролетта, те са от 3 до 6, остри, дълги до 25-30 см. Цветчетата имат по 6 листчета, сраснали във вид на тръбичка и са по едно или няколко, обагрени в светлорозово или розоволилаво, но се срещат и разновидности с други багри: Colchicum autumnale flor. albis – с бели цветове, C. a.flor. purpureus – с пурпурни цветове, C.a. flor. variegates – с шарени цветове. 

Грижи:
Предпочита дълбока, но песъчлива и влажна почва, на открито и сенчесто място.

Място: Мразовецът краси есенно време, а някои разновидности и през ранна пролет още, заснежените поляни на лесопарковете и планините. Той е много подходящ за зацветяване на ладшафтните части на парковете, засаден групово или единично, самостоятелно или в съчетание с храстови групи.

Размножаване: Размножава се чрез луковици и семена. Луковиците се изваждат през юли, почистват се и се засаждат в началото на септември на дълбочина 6-8 см и разстояние 7-8 см. Семената се засяват рано напролет в лека и пропусклива почва. Добитите от семена растения цъфтят след 3 години.

Лъвско ухо

Лъвско ухо семейство – Lamiaceae /устоцветни

Заради ефектните си оранжеви цветове, разположени около стъблото и отдалеч приличащи на лъвска грива, цветето лъвско ухо е получило необичайното си название.

Стъблото му е дълго и твърдо – растението да увисне към земята; достига и до 30 см височина. Листата са с форма на копие и леко мъхести. Цветовете са изключително ефектни, в червеникаво-оранжево-жълти багри. Състоят се от голяма и малка долна устна, достигат до 5 см големина. Мъхести са и приличат на лъвски глави, откъдето идва и наименованието. Цъфти от края на лятото до късна есен. Подгответе условия още от пролетта, за да се наслаждавате на красиви цветове. Най-добре е да се отглежда в градина, но може да опитате и като стайно растение.

Отглеждане и грижи

Отглежда се на достатъчно слънчево и топло, но не прекалено горещо място, следователно че растението е подходящо за къщи в планината. Ако отглеждате Лъвско ухо в саксия, което не дава гаранции за успех, е добре през лятото да изваждате саксията му на открито, за да може да диша. Най-добри са температурите около 18 градуса.
Лъвското ухо е непретенциозно растение. То обича да пие повечко вода.

Поливайте редовно, но внимавайте почвата да не подгизва.
Почвата е смес от пръст, торф и пясък.
Размножава се трудно, чрез резници през април. За да се вкоренят, се нуждаят от много слънце.

Камелия

Камелия – Camellia

Камелия – растение от семейство Theaceae (Чаени растения). Това чайно растение е подходящо за любители градинари със зимна градина. Камелията е чувствителна към резките температурни промени, не обича внезапната смяна на сухо с влажно и топло със студено, не понася течение. Саксията не се върти и мести, защото цветните пъпки ще опадат.

Мястото трябва да бъде светло, но не и прекалено слънчево. Ако стълбището е достатъчно осветено, може да отглеждате вашата камелия там. Температурата трябва да е 15-16 градуса, съчетана с голяма влажност на въздуха. Само по време на цъфтежа може да бъде изнесена навън за кратко в топлата дневна (20 С). В лозарските области, камелията може да зимува и навън, но със съответната защита, например рогозки.

Цъфтеж: зимните месеци, но точно в периода, в който се залагат пъпките растениетКамелия цветео не трябва да се премества. През лятото може да се отглежда на открито, но през зимата е важно да се прибере в хладна стая.

Полива се умерено с филтрирана вода, а по време на цъфтежа – обилно. При поява на първите пъпки се пръска интензивно всеки ден. Но когато вашата камелия разцъфти напълно, не се пръска с вода, в противен случай ще се появят петна по цветовете.Камелии - цветове

За да се образуват пъпки и по време на цъфтежа, се подхранва обилно с хранителна сол или със слабо концентрирана тор. Ако добавите към торната смес напълно попарен чай, цветовете ще станат по-големи. Пресажда се напролет след цъфтежа в градинска пръст. Поставете саксията върху влажен чакъл.

Разсажда се със семена. Този процес е труден, но не и невъзможен. Семето се поставя в смес от пръст и пясък, изнася се на открито и често се пръска с вода.

 Грижи за камелията

Кога да засаждате камелия?
Камелията се засажда в земята от пролетта до началото на цъфтежа камелията. Не засаждайте твърде дълбоко, горната част на кореновата система трябва да бъде покрита с 3 cm.

Как да се грижим за камелията?
Премахнете избледнелите цветя и подрязвайте след като прецъфтят, за да придадете приятна балансирана форма.

Размножаване на камелия
Размножаването се извършва чрез резници на листа или полудървесни резници на леторастите между август и октомври. За опитни градинари присаждането е възможно в края на зимата, но е трудно.

Pro Pruner мнения

Акумулаторна градинска ножица Pro Pruner, 2 x GBA 12V 3.0Ah, 06019K1021, BOSCH мнения на потребители

В сравнение с предишната „зелена“ версия значително по-добра производителност, по-бърз, по-малко усилия и невероятен живот на батерията. Освен това батерията на Pro Pruner, в сравнение с предишната версия, е сменяема и в опаковката има 2, така че можете да работите, докато се изморите, а градинската ножица няма да се измори. По мое мнение това е голяма крачка напред. Руси.

Ножиците са невероятни, силни, режа абсолютно без усилие. Не очаквах за цената , такъв страхотен продукт благодаря. Гергана

Невероятната акумулаторна градинска ножица Pro Pruner  е страхотно предимство – щади ръката ви. Голямото предимство е, че няма кабел, лек е в ръката ви. Работи страшно бързо. Стамен

Мощна акумулаторна ножица

Притеснявах се, че акумулаторните ножици ще са слаби или няма да издържат много с едно зареждане. Грешах и по двата въпроса. През целия следобед (около 5 часа) рязах с ножицата храсти и дървета. Те се справиха с едно зареждане и изглежда все още имаха достатъчно енергия, за да продължат (за разлика от мен). Те ме изненадаха и с теглото си. Те са достатъчно тежки, очаквах да са по-тежки. С тях нарязах и различни по дебелина клони за огъня и те бяха две големи купчини. Ръчното рязане щеше да ми отнеме около три дни.

Те нямат проблем дори с клони, които вече бих изрязал с трион. Накълцах ги надребно. Някои от по-дебелите клони трябва да взема три пъти, преди да ги отрежа, но все още мога да го направя без трион. Рязането е бързо и чисто (освен ако не раздробявате много дебели клони), така че те са подходящи и за подрязване на овощни дървета. Вечерта сложихбатерията в зарядното устройство и тя беше напълно заредена за 20 минути. Ако обмисляте втора батерия, тя дори не ви е необходима. Единственото, за което съжалявам, е, че не си купих тези ножици по-рано. Ванката.

Акумулаторна градинска ножица Pro Pruner
Акумулаторна градинска ножица Pro Pruner

Чудесен помощник в нашия градински комплект. Просто не забелязахте, че продуктът се предлага без батерия и зарядно устройство. Те трябва да бъдат закупени. Иначе това е качествен продукт , надявам се да издържи нещо. Купих си акумулаторна градинка ножица Pro Pruner версия Solo – без зарядно и акумулатор. Грешка, но я поправих купих с и 12 волтов шлайф мини и сега имам и батерии и два инструмента. Всъщност и от двата съм доволен. Петър

 

Отглеждане на овощни дървета в наклонени терени

Може ли да се отглеждат овощни дървета на наклонени терени?

В любителските градини почти всички мероприятия се извършват ръчно, поради което за засаждане на овощни дървета може да се използват места и със значително по-голям наклон до 35°. Почвата трябва да бъде достатъчно дълбока и богата с хранителни вещества. Обикновено на наклонени терени водата не се задържа и почвената влага се поддържа по-трудно, поради което се налага на всяка цена да има вода за по-често поливане. До 12° наклон мястото може да не се терасира, а при по-голям наклон терасирането е наложително.Засаждане на овощни дървета

Какви тераси се правят на места с голям наклон?

На места с наклон от 12 до 22° се правят тераси с платна, широки 4 – 4,5 т. Мястото се терасира преди предпосадъчната подготовка и преди засаждането на овощните дървета. При възможност терасите може да се оформят с каменни зидове, с бетонни стени или със затревени откоси. Откосите, каменните зидове и бетонните стени може да се използват за отглеждане на къпини или на декоративни храсти (бръшлян и др.). На места с наклон около 35° се правят площадки за всяко дърво.

По каква форма да се засаждат овощни дървета на места с малък и на места с голям наклон?

На места с малък наклон най-подходяща форма за засаждане на овощни дървета е шахматната (триъгълната). При нея всяко дърво от следващия ред се намира по средата между две дървета от първия ред. При свързване с прави линии на всеки три съседни дървета се образува равностранен триъгълник. При шахматната форма почвата и светлината се използват най-добре и броят на дърветата в декар е с 15 % по-голям. Тази форма на засаждане играе и противоерозионна роля.Поливане на дърво след засаждане

На места с голям наклон и на пресечени терени най-подходящата форма за засаждане е контурната. Дръвчетата се разполагат по хоризонталите на терена, като редовете им не винаги са прави и успоредни. Там, където наклонът е по-голям, редовете се приближават, а при по-малък наклон се отдалечават.

Как се маркира мястото за любителска овощна градина?

За маркиране на мястото за любителска овощна градина са необходими канап, рулетка (метър), колове, дълги 1,5 – 2 т, и спомагателни колчета. Най-напред се прекарва права линия, успоредна на границата със съседния парцел, на разстояние, равно на половината от междуредовото разстояние. По тази права линия ще се засадят дръвчетата от първия ред. В началото на правата линия се очертава прав ъгъл с помощта на канап, върху който са отмерени страни с 3, 4 и 5 т. След като се очертае четириъгълник, по страните му се нанасят местата на дръвчетата, като се забива по един кол.

Чрез визиране между коловете от два срещуположни реда се определят местата на дръвчетата в цялата градина. Маркирането на любителските овощни градини се извършва най-бързо и лесно от трима души. Двамата визират, а третият забива колчетата. С помощта на садилна дъска се поставят и допълнителните колчета.

Кога и как се изкопават посадъчните дупки за засаждане на дръвчетата?

На нериголвано място дупките се изкопават 2 – 2 ½ месеца преди засаждането, а когато мястото е риголвано, те може да се изкопаят непосредствено преди засаждането.Кайсия в градината

В любителската овощна градина дупките се изкопават ръчно. При риголвано място се правят с размери 60 х 60 х 50cm – колкото да се вместят корените на овощните дръвчета, а при нериголвано място – 100 х 100 х 70cm. Колкото размерите на дупките са по-големи, толкова по-добре се развиват и плододават овощните растения. На по-тежки почви и особено при непропусклив подпочвен пласт дупките трябва да бъдат още по-големи. В по-дълбоките дупки има възможност да се внасят по-големи количества торове, които се използват от растенията през по-късните периоди от техния живот. Най-добре е обаче, когато се риголва мястото на по-голяма дълбочина (1m).

Горният почвен пласт е по-богат с хумус и хранителни вещества в сравнение с по-долните пластове. Затова при запълване на посадъчните дупки почвата от горния пласт трябва да се постави по-близо до корените, т.е. на дъното на дупките. За да може да се направи това, при изкопаването почвата от дълбочина до 25cm се изхвърля от едната страна на дупката, а останалата – от 25 до 70cmдълбочина – на срещуположната страна.

Трябва ли да се прибавят минерални торове към почвата, с която се запълват посадъчните дупки?

Почвата, с която се запълват посадъчните дупки, се смесва с 15 – 20 кg добре разложен оборски тор. Преди да се запълнят дупките, на дъното им се поставят 60 – 80 kg калиев сулфат и 400 – 600 g суперфосфат и се смесват с почва. Те служат за по-късно използване от кореновата система на засаденото дръвче.

Кога и как трябва да се извърши засаждането на овощните дръвчета?

Засаждането на овощните дръвчета трябва да се извършва, когато температурата на въздуха е над нулата, защото кореновата им система е силно чувствителна на ниски температури. При нашите климатични условия най-добре е засаждането на овощните дръвчета да се извърши през есента, след листопада, но най-късно до края на ноември. През този период почвената влага и почвената температура са благоприятни за нарастване.

Може ли да се засади дръвче на мястото на изсъхнало дръвче, без да се копае голяма посадъчна дупка?

Преди засаждането на дръвчетата почвата се риголва или се изкопават посадъчни дупки с размери 1 х 1 х 0,7m и съответно наторени. Затова попълването на местата на изсъхнали дръвчета може да се извършва, без да се копае посадъчна дупка с големи размери. В този случай се изкопава посадъчна дупка, колкото да се сместят корените на дръвчето. Понеже по-голяма част от почвата е улегнала, дръвчето се засажда така, че кореновата шийка да е на равнището на почвата. Засаждането на дръвчета на мястото на изсъхнали, без да се копаят посадъчни дупки с големи размери, е възможно до третата година. Попълването на празните места след 3 години се извършва, като се изкопават посадъчни дупки и се извършва торене както при засаждането на градината.

Може ли да се презасаждат (преместват) млади овощни дървета?

Всяко презасаждане (преместване) на овощни дървета е свързано със загуба на част от кореновата система и отслабване на дървото. Овощни дървета, които са преместени, никога не стават пълноценни и не могат да достигнат добивите, които биха се получили от тях, ако не се преместват. По-добри резултати ще се получат, ако се засади младо дръвче, вместо да се премества неколкогодишно дърво.

Защита от студа на вечнозелените дървета

Защита от студа на вечнозелените дървета – три основни принципа

Защита от студа на вечнозелените дървета в градината може да подобрим и ние сами. Три основни мероприятия – обилно поливане прези зимата, мулчиране и предпазване от вятър. Когато в средата и края на есента вали малко дъжд, опасността от зимни увреждания на вечнозелените иглолистни и широколистни дървета е особено голяма. Това, което градинарите често възприемат като увреждания от студ и измръзване, всъщност е причинено от суша. Листата на повечето вечнозелени растения издържат добре на екстремно ниски температури. Опасни за тях са колебанията в температурата, периодичното топене на снега и зимното слънце. Защото иглолистните изпаряват влага и през зимата, която трябва да попълват от почвата.Вечнозелени храсти и дървета през зимата

Ако в градината ви има иглолистни дървета, добре е да знаете, че те по принцип са по-податливи на поражения от измръзване и по-чувствителни към течение. В този случай е препоръчително да защитите дърветата от зимното слънце и силните пориви на вятъра, като им осигурите покривало, изработено от зоб, плат, нетъкан текстил или сламени рогозки.

Обилно напояване на вечнозелени дървета преди настъпването на зимата

Това е причината, поради която най-добрата защита за растенията през зимата е достатъчното им снабдяване с вода и защитата от загубата и. Рододендроните, смърчовете, тисът, боровете, елите и лавровите дървета се нуждаят преди първите големи студове от много вода. И то не наведнъж, а бавно, така че почвата около корените им да се просмуче с вода. Едва когато сте полели основно, можете да покриете площта около дървото, за да не се изпари водата твърде бързо.Иглолистни дървета през зимата

За защита от изсъхване всички прясно насадени дървета и храсти, предимно вечнозелените, да получат достатъчно влажност в областта около корените. От помощ е и насипването на полупрегорял компост между дърветата.

Мулчиране под дърветата – помага за защита от студа

Почвата се мулчира за запазване на зимната влажност и за защита срещу твърде дълбокото и измръзване. За мулчиране под вечнозелените дървета може да използвате всичко, което предлага градината: дребно нарязани клони, отпадъци от зеленчуци, стара слама, трици, шума, смърчови клони, иглички, дървесина, торф, или окосена трева. Накои градинари обвиват своите безценни вечнозелени дървета в чували. Това е излишно, защото садим вечнозелени дървета, за да им се радваме и през зимата. Мулчирането е ефективен метод на защита от студа на вечнозелените дървета.

Защита срещу вятър

Третата важна мярка срещу изсъхването е защитата от слънце и вятър. Най-опасни са сухите ветрове и местата, където винаги има течение, така наречените ветровити коридори. Най-елементарната защита е плет от съчки, тел и два кола, поставени възможно най-близко до растението, така че да спира вятъра и да предпазва от слънцето. Тъй като най-опасният период е през януари, коледното дърво, след като изпълни предназначението си, може да намери още веднъж приложение и тук. Когато вечнозелените, рододендроните примерно, навият листата си на руло, това е опит на растенията сами да си помогнарт срещу изпарението. Това показва, че водният им баланс е застрашен.

Кисела, неутрална или алкална почва, pH на почвата

Как да измерваме и регулираме рН на почвата: кисела, неутрална или алкална?

Когато отглеждате растения, е важно да знаете дали те имат полза от неутрална, кисела или алкална почва, както и какви са изискванията за слънчевата светлина и поливането. Ето защо рН на почвата е един от най-важните фактори, които трябва да се знаят. Как се измерва и регулира рН почвата и как съдържанието на калций влияе върху други свойства на почвата? Ph e водородният показател на даден разтвор – нарича се измерител на киселинността или алкалносттта. Измерване pH на почвата

Стойността на рН изразява химичната реакция на почвата: дали и до каква степен тя е киселинна, основна или неутрална. Той показва колко калций, обикновено под формата на калциев карбонат, има в почвата. Това е един от основните показатели при анализа на почвата и една от най-важните характеристики. Има растения, които понасят както кисели, така и алкални почви, но голяма част от тях са придирчиви.

Скалата от кисела до алкална почва

Разграничават се 6 вида почви според тяхното pH.

  • До pH 4,4 почвата е изключително кисела
  • При рН между 4,6 и 5 се нарича кисела
  • При pH 5,1 до 5,5 показва леко кисела почва
  • Неутралната почва има рН между 6,6 и 7,2
  • При pH 7,3 до 7,7 показва алкална, основна почва
  • Почва, чието рН е по-високо от 7,7, е силно алкална

Измерваме pH на почвата

Определянето на реакцията на почвата е част от агрохимичния анализ. Приготвя се суспензия от почвена проба и се измерва рН. Най-точното измерване е електронното.Кисела, неутрална или алкална почва

Можете също така сами да определите рН на същата подготвена почвена проба, като използвате индикаторни хартийки – лакмуси. Те могат да бъдат закупени от специализираните магазини за градински потреби. Те дават само приблизителни стойности с отклонение от 0,5 pH.

Реакцията на почвата може да се оцени и по наличието на плевели. Например киселецът, хвощът или живовлякът растат на кисели почви, а комунигата или горчицата – на алкални.

Повечето растения, отглеждани в градините, са подходящи за почви с неутрална до леко кисела реакция на pH.

Черните боровинки, червените боровинки и рододендроните например изискват кисела почва.

Алкална почва

За лехите с броколи, засегнати от зараза, е благоприятна алкална среда. Гъбичките, които причиняват заболяването, са чувствителни към високи нива на pH, затова се препоръчва силно варосване, за да се поддържа pH на почвата над 7.Видове почва

Алкалните почви са подходящи и за някои ароматни билки или скални растения.

Почвите, натоварени със замърсяване от т.нар. тежки метали, трябва да имат алкална реакция. В противен случай кадмий, живак, олово или други елементи, чиято прекомерна концентрация представлява сериозна заплаха за човешкото здраве, лесно биха попаднали в отглежданите култури.

Калцият влияе върху усвояването на други елементи от растенията

Както твърде ниските, така и твърде високите стойности на рН могат да имат отрицателно въздействие върху растенията.

Кисела почва

Ако рН е твърде ниско, растежът на растенията се възпрепятства. Основната причина за това е токсичното действие на алуминия, който преминава в почвения разтвор при ниски стойности на рН (под 4,5 до 5). Освен това той потиска дейността на микроорганизмите и земните червеи, поради което структурата на почвата се влошава. Тогава почвите са склонни към свличане и отлагане, което е особено неблагоприятно за тежките глинести почви. Въпреки това приемливостта на повечето хранителни вещества (с изключение на фосфор, магнезий и молибден) е добра в кисели почви.

Основният недостатък на високото pH е намалената приемливост на микроелементи (манган, желязо и бор). Дефицитът на микроелементи често се проявява при преовлажнени почви.

Неутрална почва

При неутрално рН структурата на почвата е много благоприятна, тъй като неутралното рН насърчава биологичната активност.

В централноевропейския климат и особено на по-голяма надморска височина неблагоприятното въздействие на киселинността на почвата се смекчава чрез варосване. Въпросът обаче е дали и кога това е правилното решение. Например наличието на мъх в тревната площ все още не е надежден показател за необходимостта от варосване, както често се случва по традиция, а по-скоро свидетелства за постоянна липса на грижи за тревната площ.

Лабораторията, която е изследвала рН на почвата, трябва да ни посъветва дали и как да добавяме вар. Ако установим, че почвата е била погрешно варосана и почвената реакция е над оптималната, обикновено е достатъчно да наторим с амониев сулфат.

Как да повишим киселинността на почвата?

Когато подкиселяваме почвата, не трябва да противодействаме на това, като я поливаме с твърда вода.

Използваме киселинен торф, иглички и сяра, за да подкиселим значително почвата за киселиннолюбивите растения. Може да се препоръча и редовно наторяване с амониев сулфат.

Торовете могат да променят реакцията на почвата

Всички азотни торове са физиологично киселинни – те изчерпват калция в почвата.

Азотната вар и калциевият йодид са изключения. Тези торове са физиологично алкални (обогатяват почвата с калций).

Всички суперфосфати, земни фосфати, всички калиеви торове, кизерит и гипс са физиологично неутрални, т.е. не оказват влияние върху почвената реакция.

Определяне на рН на почвения субстрат. Основни понятия

Измерването на киселинността или алкалността е една от основните характеристики, които се измерват в почвите. Почвената киселинност на земеделските почви е тясно свързана с някои физикохимични свойства на почвата, като например съдържанието на карбонати и необходимостта от варуване. За замърсени почви той е показателен за степента на замърсяване и се използва за определяне на вида на неутрализиращите агенти и за изчисляване на тяхното количество.

Филтрирането е лабораторен метод, използван за отделяне на твърди вещества от течности. Филтрирането може да се извършва при нормално или понижено налягане. Филтърният материал най-често е хартия или стъклена фрита. Степента на филтриране зависи от фиността на твърдите частици и размера на порите на филтърния материал.

Помощни средства за измерване на pH на почва

Помощните средства за измерване на pH на почва са: чаши, лъжица, стъклена пипета, индикаторни хартийки за pH – универсални, специални, pH метър, деминерализирана вода, въздушно изсушени почвени проби, филтърна хартия, филтърна фуния, ножица, спринцовка, градуиран цилиндър, везни.

Процедура на измерване на pH на повча

Запишете стойностите на атмосферното налягане, температурата и влажността на атмосферата в лабораторията и вида на използваната индикаторна хартия, както и данните за везната и рН-метъра, за да ги запишете в доклада.

В бехерова чаша се приготвя суспензия на почвен разтвор от 80 g почва и 200 ml дестилирана вода, като се разбърква и разклаща добре. След като почвените частици се утаят, течността се прелива във втора чаша и се филтрира. Полученият филтрат се използва за определяне на рН.

Подготовка на филтъра

Кръгла част от филтърна хартия се сгъва наполовина и след това отново наполовина. Използвайте ножица, за да регулирате размера на филтърната фуния, така че хартията да не надвисва над ръба на фунията. Сгънатият филтър се поставя във фунията и се разгъва, така че от едната страна да има един слой хартия, а от другата – останалите 3 слоя. С помощта на спринцовка с дестилирана вода намокрете филтъра, така че да залепне за стените на фунията. За по-бърза филтрация може да се използва сгънат филтър – кръгла секция се сгъва наполовина и след това се сгъва допълнително, така че парчетата да са насочени приблизително към центъра, но не в една точка. Стеблото на филтърната фуния се поставя така, че да докосва дългата страна на скосената част на стената на чашата.

Процедура за измерване на pH на почва с индикаторни хартии

Налейте достатъчно количество от разтвора, който ще се оценява, в чашата. С помощта на стъклена пръчица капка от разтвора се нанася върху универсална индикаторна хартия. За около 1 сек. Цветът се сравнява със скалата и се определя рН на разтвора. В случай на специална pH хартия измерването на pH се извършва съгласно инструкциите. Използваната хартия се поставя в петриева чиния и след изсъхване може да се изхвърли в контейнера за отпадъци.

Лабораторни задачи:

  1. Измерете рН на утайката с помощта на индикаторни хартийки и рН-метър. Докладвайте резултатите под формата на таблица. Сравнете използваните методи за измерване по отношение на тяхната точност.
  2. Опишете външния вид на пробите от почвата и утайките.
  3. Използвайте получените резултати за рН на утайката, за да класифицирате почвените проби в групи в таблица.