Бонзай
Изкуството на отглеждане на бонзай се заражда през 12 век, когато дзен-будизма навлиза в Япония. Естетиката на дзен-будизма повлиява чувствително развитието на градинското изкуство в търсене на красота и изчистени форми.
В наши дни най-хубавите бонзаи столетници не се изнасят, а строго се пазят в Япония, където се предават от поколение на поколение така.
В буквален превод от японски „бонзай“ означава „засадено в поднос“. Но отглеждането на минидръвчета в керамични съдове с различна форма води началото си не от Япония, а от Китай. Преди повече от 2000 години, по време на династията Хан, е започнало моделирането на миниатюрни природни пейзажи. През XII в. будистки монаси пренасят образци на това изкуство в Япония с твърдото убеждение, че това са свещени предмети. Именно затова са ги наричали „зелените стъпала към небето“, защото изобразявали връзката между Създателя на вселената и човека.
За да достигне до пазара бонзай се дуждае от невероятно много грижи, умения и средства.
Основни характеристики на бонзаите
Средната височина на бонзаите е около 30-40 см. По принцип всяко дърво може да бъде превърнато в бонзай, но се предпочитат видове, които имат интересна форма на листата, цъфтят красиво през пролетта, а наесен, когато опадат листата, стволът се открива с неповторимостта на очертанията си.
Бонзай със строго изправена форма – подходяща форма за явор, бук, габър, дюля, смокиня, гинко
Създаването и отглеждането на бонзаите е дълъг и бавен процес. Той подтиква създателя към размисъл, съзерцание на красотата в едно семпло настояще и го мотивира с търпение, като го дарява и с нови идеи около своето оформяне.
Именно тук е ролята на човека – да подчертае индивидуалността на дръвчето, да извлече скритите му черти като жилавост, мощност и прочее, без да наруши естествената му красота и същевременно да остане в анонимност, в сянка.
Преди да се решите да се отдадете на това занимание, трябва да помните, че ще ви трябва много търпение и желание, а вашето творение ще ви възнагради с чудни гледки през различните сезони. Съдът за отглеждане на бонзаи трябва да се избира според обема на дръвчето, цвета на листата и стъблото.
Избор на дръвче
Не всяко дърво може да бъде превърнато в джудже. Затова е добре да се използват дървета, които никнат естествено в природата около нас – те се оказват най-издръжливи. Някои видове имат големи листа, които са трудни за умаляване.
Иглолистните видове са много удобни за бонзаи. От широколистните интересни са глогът, брястът, габърът. Също така и чемшира – изключително податлив на модификации вид.
Свободно изправена форма
Най-често превръщаните в бонзаи в Япония растения са:
Иглолистни видове – Abies homolepis, Cedrus atlantica, Cedrus libani, Chamaecyparis obtusa, Cycas revoluta, Gingko biloba, Juniperus chinensis, Picea polita, Pinus densiflora, Taxodium distichum, Thuya orientalis.
Широколистни видове – Acer buergerianum, Andromeda japonica, Azalea Kaempferi, Azalea obtusa, Buxus japonica „Microphylla“, Castanea crenata, Citrus trifoliate, Cornus controversa, Ficus Carica, Gardenia jasminoides, Hedera Helix, Hibiscus syriacus, Hydrangea macrophylla, Laurus nobilis, Magnolia denudata, Myrtus communis, Rhododendron japonicum, Rosa rugosa, Wisteria floribunda, Zelkova serrata.
За нашия климатичен пояс биха станали добри бонзаи от клен, кестен, бряст, липа, плачеща върба, бреза, дъб, смърч.
Намери си сам дръвче
Ако решите сами да потърсите дръвче сред природата, трябва да сте търпеливи. Добрите открития не са само въпрос на късмет. Това, от което се нуждаете, е добре разклонена фиданка с пропорционални размери между листа, ствол и чудновата форма.
Изваждане и транспортиране на дървото
Извадете дръвчето рано сутрин и в края на зимата, преди да са тръгнали соковете и когато пръстта е мокра и лепне за корените.
Ако го правите през есента, изрежете листата в основата на ствола. Никога не вадете дръвче през лятото. Огледайте внимателно дръвчето, за да откриете къде и какво би ви затруднило в изваждането му.
Ако трябва, вържете клоните, за да работите по-лесно и не ги нараните. Запазете възможно най-голям брой корени, като не нарушавате дължината им. След изваждането кореновата система трябва да бъде пропорционална на клоните. Намалете броя на клоните, ако е необходимо. Веднага след изваждането увийте корените с пръстта по тях в найлонова торбичка и транспортирайте бързо до саксията, за да не стресирате допълнително дръвчето. Ако пътуването е дълго, пазете корените влажни и напръсквайте от време на време листата с вода.
Бонзай със стъпаловидна форма Каскада
Ако дървото има голяма коренова система, поставете го в голям съд с обем, пропорционален на обема на корените. Направете добър дренаж. Запълнете празните места около корените с пръстта от мястото на изваждането или с равна част разложена листна маса плюс пръстта. Ако дървото има няколко големи корена и малко фини разклонения около ствола, засадете или в градината, или в голяма кръгла плитка саксия. За запълване на дупките използвайте натрошена почва.
След като засадите, полейте обилно с вода при ствола и напръскайте клоните.
Пазете дръвчето от вятър и силно слънце. Поради естеството на своята конструкция бонзаите не издържат на силни ветрове, затова е много важно, ако го отглеждате на открито да изберете защитено от ветрове място. Особено големи поражения нанасят горещите ветрове, които освен механични повреди предизвикват и бързо изсушаване на листата и стъблата. Ограниченото количество почва не е в състояние да компенсира нарушения воден баланс в растението. Листата повяхват, а продължителният недостиг на вода може да доведе до загиване на растението. При поява на горещи ветрове поливането трябва да се извършва по-често (2-3 пъти дневно), като се съпровожда с напръскване на надземните части с вода с помощта на пулверизатор. А в общия случай листата се овлажняват ежедневно.
Най-добрият начин за напояване на почвата в съда, в който е засадено дръвчето е да напълните голям съд с вода – за предпочитане дъждовна или речна – и да потопите саксията с дръвчето до основата на ствола му. Дръжте така, докато мехурчетата, които се появяват, изчезнат, после извадете и поставете на по-високо място от основата на саксията, за да се оттече излишната вода.
Декориране на бонзай
Добре е да намерите мъх в някоя от разходките си из природата и да го положите върху почвата на саксията, за да осигурите умерена влажност на почвата. Друго решение на повърхността на почвата е да го покриете с дребни камъчета, като тези в аквариумите, или да направите малки пелети от глина с формата на дребни дренки – гледката е много приятна.
Следващата година, през лятото, трябва да добавите хранителни вещества – супена лъжица сушена кръв, разтворена в литър вода – на всеки 10 дни.
На втората година, през март, извадете дръвчето, подрежете леко корените, като закръглите кореновата система. Ако се окаже, че корените са малко, оставете го, без да оформяте нищо. В случай, че старите корени са повредени или дълги, засадете дръвчето в градината, за да пусне нови млади корени. Всяка година изрязвайте малко по малко старите корени. Понякога са необходими до 5 години, за да се оформи нова коренова система. Всяка година дръвчето се изважда от саксията или съда през март, корените се подрязват и дръвчето се засажда отново, но този път малко по-високо от преди – за да се образува добра коренова шийка.
Друг начин на образуване на обемиста коренова шийка е да се отдели съвсем малка част от кората на ствола в основата и на мястото на липсващото парченце кора да се намаже с хормон за растеж, като след това мястото се покрие с влажен мъх и се държи влажно от 2 до 4 седмици.
Размножаване чрез семена
Това е начин за получаване на най-голям брой бонзаи. Чудесно е да се наблюдава как младите кълнове се появяват. Това е и сигурен начин да засечем точната възраст на дървото. Основното неудобство, биха казали по-нетърпеливите, е, че се чака.
Започнете от есента, като съберете паднали семена от разходките си из природата. Тези, които покълват бързо, като жълъд, кестен, конски кестен, могат да се засадят веднага.
Някои семена имат твърда обвивка и понякога са нужни до две години, за да покълнат. За да се осигури покълнването им, се прибягва до стратификация. За тази цел се използва сандъче. Дезинфекцирайте го, като го попарите с вряла вода и отстранете налепите от предишни употреби. Попарете и речния пясък, който ще използвате като част от почва. Наредете равномерно парчета от счупени саксии (счупени керемиди) и покрийте с едри бучки суха почва, смесете равни части почва и речен, дезинфекциран пясък и засадете семената на равно разстояние едно от друго.
Ако решите да засадите няколко вида семена, не забравяйте да отбележите с пръчица или да направите схема на лист хартия, за да няма объркване после.
Подходящи семена на дървесни видове
Семената, които се засяват след стратификация, са: череша, бук, дюля, тис, глог, липа, клен, див рожков, габър, чимшир.
Семената, които не се нуждаят от стратификация са: бор, ела, кипарис, криптомерия, хибискус и цитрусови. Тези семена се събират и се пазят на сухо до пристигане на пролетта.
След като цветарникът или сандъчето са готови с пластовете почва, накиснете за около три дни семената в нехлорирана вода. Добрите семена трябва да потънат, а тези, които изплуват, изхвърлете.
При засаждането покривайте семената със слой с дебелина, два пъти по-голяма от дебелината на семената. Напръскайте с дозатор почвата, покрийте сандъчето със стъклена плоскост и оставете на топло. Ежедневно осигурявайте влажност на почвата, а когато семената покълнат, отстранете стъкления похлупак, сложете на по-светло, намалете отоплението и от време на време изнасяйте навън, като прибирате вечер цветарника.
Грижа за бонзай
Светлина
Дръвчетата бонзай обичат светлината. За да стимулирате растежа им, през лятото бихте могли да ги изнасяте на балкона, но внимавайте да не ги излагайте на пряка слънчева светлина.
Температура
Тропичните видове се нуждаят през зимата от 18 до 24 °С, а субтропичните от 10 до 16 °С. Разбира се, не трябва да са в близост до отоплителни уреди и не трябва да се излагат на течение. Близостта на бонзаите до нашето жилище не може да ги предпази напълно от студовете. Понижението на температурите под 0 градуса е опасно не само за растенията, но и за керамичните съдове. Покритието с дървени скари в комбинация с полиетилен ще ни предпази от нежелани последици. По същия начин ще избегнем и снега, който може да предизвика пречупване на оформени вече клони и стъбла. При температури по-ниски от 10 градуса трябва да помислим за допълнително отопление или преместване на растенията на по-топло място.
Неблагоприятното въздействие на късните пролетни и ранните есенни слани може да се намали чрез поставянето на съдовете на поставки с височина над 60-80 см. По такъв начин растенията се предпазват от долния студен въздушен поток, а наблюдението се осъществява отгоре, което спомага за по-пълното възприемане на бонзай. Не трябва да се пренебрегва и устойчивото фиксиране на съдовете към поставките.
Торене
За подхранване на почвата най-подходящи са течните органични торове. От пролетта до есента, когато дръвчетата растат най-много, наторяването се извършва веднъж на всеки четири седмици, а през зимата („летаргичен“ сезон) на всеки осем.
Ако през пролетта или лятото бонзаят ви започне да цъфти, изложете го на малко повече светлина. За да запазите формата, както и да спомогнете за правилния растеж на вашето дръвче, редовно изрязвайте пожълтелите листа, премахвайте някои от долните клонки, както и нежеланите разклонения.
Миниатюризация чрез подрязвания на корените и короната
Идеята за миниатюризация се реализира главно чрез системни подрязвания на корените и короната. Според ефекта, който се постига, подрязванията могат да се разделят на формиращи и поддържащи. В периода, необходим за постигане на желаната форма, се използват и двата вида. Чрез формиращите подрязвания, се намалява височината на растението и дължината на неговите корени, а чрез поддържащите се благоприятства развитието на нови разклонения и се спомага за смаляване размерите на листата. При растения над 6-9 години (възрастта зависи от биологичния вид) подрязванията, както и другите грижи целят поддържането на вече постигната форма. Пропорционалното смаляване на всички части от бонзай не се отнася само до дебелината на стъблото, а до съзнателното стимулиране на прираста по диаметър, като показател за възрастта и ценността на екземплярите.
За своето нормално развитие бонзаите се нуждаят от „топли и студени нощи“. Тяхното най-подходящо място в нашите жилища е на открито – в градината или на балкона. Мястото трябва да отговаря на изискванията, които предявяват конкретните биологични видове. Слънчевите тераси са подходящи за светлолюбивите бял бор, черен бор, лиственица, кедри, смрик, веймутов бор, гинко, котонеастер, бреза, миризлива върба, глог.
Прекалено слънчевите южни и югозападни изложения могат да се коригират с помощта на леки дървени скари. Тогава може да се използват видове, които изискват полусянка – смърч, криптомерия, полски клен, различни форми кипариси, азалии и други.
При изцяло сенчести изложения броят на видовете е ограничен. Това са главно тис, цуга. И в закрити помещения за успешното експониране на бонзай се използват поставки. Те трябва да са от естествени материали, изчистени от декоративни елементи. Това улеснява възприемането на бонзай като умалено копие на аналогични видове, растящи на свобода.
