Градинар

Правила за торене

Една от най-честите грешки, които правят начинаещите в градинарството, е при поливане и торене на растенията. Ето какво задължително трябва да знаете, ако сте решили да запълвате времето си с такова хоби, но все още сте твърде неопитни. Когато ви се наложи да торите растението, не купувайте първия препарат, който попадне пред погледа ви. Торенето има строги правила, които трябва да знаете.
Почти няма растение, което да не изисква подхранване. Добре е преди да купите тор, да се запознаете с вида на цветето и с това какви подхранващи субстанции му се препоръчват. За това можете да попитате и в цветарски магазин.

Видове торове според състава и действието

Има няколко вида торове – такива, които съдържат основните хранителни съставки. Други торове имат по-продължително действие, и трети, които се считат за най-пълноценни поради богатото си съдержание. Всички подхранващи вещества в повечето случаи са на основата на соли.
• Първият вид тор се предлага в течна разфасовка и на гранули. Течната е много удобна, но имайте предвид, че тя винаги се добавя към водата за поливане, а не се използва сама, тъй като е силен концентрат. Този вид минерална тор е най-подходяща за стайните растения. Обикновено се използва през целия пролетно-летен сезон.
• Втория вид – за по-продължително действие, представлява комбинация от соли. Предлага се най-често в течна форма и отново задължително се разрежда във водата за поливане. Особеното в този случай е, че тази тор се използва за определен период от време – 1-2 седмици, в завосимост от вида на цветето, след което се преустановява торенето.
• Третата тор е обогатена и с органични съставки, което всъщност я прави по-специална. Опитните градинари я препоръчват за цъфтящи растения.

Правилно торене: сила за вашите растения

Не можете без хранителни вещества – това важи както за нас, хората, така и за растенията. Докато ние се нуждаем от витамини, въглехидрати и други вещества, за да се чувстваме здрави и в добра форма, вашите растения могат да се развиват оптимално само ако са снабдени с достатъчно хранителни вещества. Затова редовното торене е алфата и омегата на правилния им растеж. Съставките на тора насърчават растежа на растенията и укрепват имунната им система, която ги предпазва от вредители и болести. Защо, кога и колко трябва да наторявате, разберете тук.

Растението непрекъснато черпи от почвата важни хранителни вещества, които са му необходими за производството на листа и цветове. Едва когато растението свали листата си или умре напълно през есента, тези хранителни вещества се връщат в естествения кръговрат на хранителните вещества. Ако продуктите от реколтата или резниците бъдат отстранени, цикълът на хранителните вещества се нарушава и почвата става по-малко плодородна. Това ще доведе до: бледи листа, зелени жилки, бавен растеж. Ще спасите растенията си от това, ако ги торите редовно, защото само така те могат да се развиват здравословно и да бъдат устойчиви на болести.

Ако искате да се радвате на красиви цветя и богата реколта, трябва, наред с други неща, да обърнете внимание на балансираното торене. Тук важи същото, което се отнася и за вашата диета: За оптималното развитие на растенията всички хранителни вещества трябва да са налични в достатъчно количество. Едно хранително вещество не може да бъде заменено с друго. Ако наблюдавате внимателно растенията си, обикновено можете лесно да установите дали и кои хранителни вещества им липсват. Например слабият растеж или избледнелите листа са признаци за недостиг на азот. Малкото цветове и малките листа са резултат от недостатъчно количество фосфор. Ако растението изглежда болнаво или отпуснато, това означава недостиг на калий.

Най-важните ханителни вещества и техните функции

От какви хранителни вещества се нуждае растението?

Основни функции на хранителните вещества в торовете
Азот – Той е отговорен за растежа на растенията.
Фосфор – Насърчава образуването на цветове и плодове и помага на растенията да се вкоренят.
Калий – Увеличава устойчивостта на растенията и подобрява вкуса на плодовете и зеленчуците.
Магнезий – Важен за образуването на зелени листа и влияе върху начина, по който растението управлява водата.
Калций – Подпомага здравината на тъканите и повишава устойчивостта на растенията към стрес.

Какви са разликите между отвелните торове?

Различават се чисто органични торове, произведени от естествени вещества, минерални торове, които се произвеждат промишлено, и органично-минерални торове.

Торене с органични торове

Органичните торове се състоят от растителни и/или животински суровини (напр. смачкани гроздови зърна, люспи от какаови зърна, рогати червеи или гуано от морски птици). Превръщането на органичната материя в хранителни вещества, достъпни за растенията, е бавен, естествен процес (минерализация). Природните суровини трябва първо да бъдат разградени от микроорганизми, живеещи в почвата. Затова хранителните вещества се освобождават бавно и за по-дълъг период от време. По време на тези процеси се активира почвеният живот и се стимулира образуването на хумус.

Торене с органично-минерални торове

При разлагането на органичните материали от почвените микроорганизми се получава основно азот. За да се гарантира, че растенията са достатъчно снабдени с всички важни хранителни вещества, органичните торове се обогатяват с минерални компоненти. По този начин се получава органично-минерален тор. Освен това много органично-минерални торове могат да бъдат произведени от 100 % естествени суровини.

Торене с минерални торове

Минералните торове съдържат важни за храненето на растенията хранителни вещества под формата на минерали и соли. Те се освобождават от почвената влага, така че растенията имат незабавен достъп до хранителните вещества. Като бърз доставчик на енергия с подобряващ производителността ефект, тези торове се използват особено за растения с високи изисквания към хранителните вещества и за взискателни дългоцъфтящи растения, но също и при признаци на остър недостиг на хранителни вещества.

В допълнение към минералните торове с незабавно действие има и дългосрочни минерални торове. Те освобождават хранителните си вещества постепенно за по-дълъг период от време (обикновено от 3 до 6 месеца) в съответствие с естествените фактори на растеж – температура и влажност. По този начин растенията се снабдяват с всички необходими хранителни вещества през целия градински сезон.

Кога е най-подходящото време за торене?

Най-важното правило за доставка на хранителни вещества е: Торете само по време на фазата на растеж! В противен случай многогодишните растения, плодовете и зеленчуците ще произвеждат постоянно нови издънки, което ще ги направи податливи на измръзване. Затова в идеалния случай торете само до средата на август! След това за храстите и многогодишните растения трябва да се прилага само есенен тор, богат на калий. Ако лятото е много горещо, трябва да полеете обилно преди наторяване. Най-подходящото време за торене е рано сутрин или вечер.

Може ли да отсечем дърво в нашия имот без разрешение

Във всяка градина от време на време е необходимо да се отсече дърво. Може би просто защото е старо и вече не дава плодове или защото застрашава ограда, тротоар или къщата. Възможно е да има различни причини, поради които да смятате, че трябва да се сдобиете с трион възможно най-скоро. Дървото може да бъде сериозно повредено от буря, поразено от мълния или нападнато от вредители до степен, в която има опасност да бъде изкоренено. Въпреки това изсичането на дърветата има свои собствени правила, които се уреждат от закон.

Отсичането на дървета се изисква разрешение от органа за защита на природата към дадената община. След това всеки град и община определят с местни наредби къде трябва да отиде човек, който иска да отсече дървета. В повечето по-големи градове компетентният орган обикновено е отделът за опазване на околната среда към кметството. Само малки леторасли без разрешително.

Малки дървета и храсти – без разрешение. Грешка.

Смятате, че можете да правите с дърветата в имота си каквото си поискате и това не засяга никого? Грешите. Всяка община има своя, но правилото е едно – за всяко кастрене на клони, отсичане на дървета или изкореняване на храсти ви е необходимо разрешително.

Общините по принцип имат наредби и забрани за отсичане на дървета и премахване на храсти. Има някои изключения, за които отново трябва да бъде издадено разрешение.

По изключение растителността се премахва в следните случаи:

При наличие на изсъхнали и болни дървета, саморасли, в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи сигурността на гражданите безопасността на движението, сградите и съоръженията.

При реконструкция на съществуващата растителност и озеленени площи, при провеждане на санитарни сечи по одобрени разрешителни

При строителството на сгради и съоръжения, при доказана невъзможност за запазването на дърветата, след одобряване на инвестиционния проект.

При премахване на последици от природни бедствия и при аварийни ремонти на подземни комуникации.

За юридическите лица се прилагат още по-строги правила. Юридическите лица (т.е. фирми и организации) трябва да подадат заявление за разрешение за отсичане на дърво с всякакъв размер, както и за изсичане на храсти, независимо от размера на площта, която заемат.

Друго важно правило гласи, че сечта е разрешена само през периода на покой, т.е. от първи октомври до тридесети март. Извън този период могат да се отсичат само дървета, които застрашават имуществото или здравето и живота на хората. Така че, ако мълния удари стария бор близо до вилата ви и стволът му е на път да падне, можете да се намесите. Въпреки това трябва да съобщите за действието в писмена форма на местната общин.

Знаете ли правилната процедура за сечене на дърво?

Повечето разумни хора ще поканят за отсичането на голямо дърво фирма, чиито работници нямат проблем да отсичат дървета дори на рискови места – в непосредствена близост до сгради, до високоволтови линии, покрай обществени пътища и т.н. Освен че ще свършат добре и безопасно работата си, те ще извозят дървесината и, ако поискате, ще направят дървени стърготини от клоните.

Но има много хора, които ще си кажат: Ще го отрежа сам! Възможно е, но е важно да се спазва правилната процедура. Преди всичко дървото трябва да бъде отсечено безопасно и да падне по такъв начин, че последващите дейности, като разклоняване и рязане на дървесината на метри, да могат да се извършват лесно. Освен това при отсичането не трябва да се уврежда друга растителност и, разбира се, не трябва да се нанасят материални щети.

Помислете за посоката на падане

Преди да започнете работа, е необходимо да се уверите, че никой не се намира в близост до дървото, което ще бъде отсечено. Винаги планирайте посоката на падащия ствол на подходящо разстояние. Обърнете специално внимание на наклона на ствола, растежа на короната, състоянието на околността и посоката на вятъра. Проверете състоянието на дървото. Съществува ли риск от падане на клони при отсичане? Къде трябва да падне дървото по отношение на последващата работа? Отсичането срещу посоката на наклона на дървото често изисква специално оборудване и повече сила, а понякога дори е невъзможно.

Когато дървото е на земята

Ако дървото падне там, където искате, ще трябва да го окастрите. Преди да започнете, не забравяйте да погледнете в короните на околните дървета, за да видите дали има останали счупени клони. Повече от 50 % от нараняванията са причинени от клон, който по-късно се разхлабва и се забива в короната на „съседа“. По ирония на съдбата нараняванията се случват, когато най-опасната фаза – падането на дървото – е отминала и рискът не е очакван.

Когато кастрите, работете бавно, разумно и методично. За предпочитане само на височина, на която не се налага да се навеждате. И сгъвайте коленете, а не гърба си. Важното е стойката да е стабилна, краката да са раздалечени, а трионът да е близо до тялото ви. Работете както с горната, така и с долната част на шината на резачката, а когато си почивате, опрете триона в дървения материал или в бедрото или бедрото си. Когато работите, не забравяйте за безопасността си: винаги стойте на разстояние от разреза, тъй като стволът може да скочи или да бъде изхвърлен назад. Ако почвата не е равна, не стойте отдолу, когато кастрите. Дървото може да се търколи и да ви нарани, когато кастрите.

Каланхое – семейство – Crassulaceae/дебелецови

Два са най-разпространените видове каланхое – Kalanchoe manginii и Kalanchoe blossfeldiana. Последният е по-популярен. Именно той, при определени условия цъфти целогодишно, въпреки че сезона на цъфтене е пролетта. Цветовете му издържат до няколко седмици. Когато прецъфти, изрежете цветовете, поставете саксията на тъмно и хладно место, почти не поливайте в течение на един месец, после го преместете в добре осветено помещение и поливайте както обикновено.
През зимата не издържа температури по-ниски от 10˚C. До есента изисква добра осветеност, хубаво е да го държите на южен или западен прозорец, а зимата на южен. Почвата не бива да пресъхва прекалено много. Не е необходимо да пръскате листата.

Пресажда се ежегодно, напролет. Лесно се размножава с резници. Преди да ги насадите, те се подсушават за около ден или два. Не се покриват нито със стъкло, нито с полиетилен. Поливат се много внимателно. Друг начин за размножаване е чрез семена, които поникват при температури 20-25˚C.

Растението каланхое расте в родното си местообитание в планините в северната част на остров Мадагаскар. Това храстовидно растение има сочни листа с назъбен край. Съцветието се състои от малки тръбести цветове в бяло, жълто, червено, розово, лилаво или оранжево. Цъфти през цялата година.

Оросяването на листата на Kalanchoe blossfeldiana не се препоръчва. Някои растения, въпреки че не понасят роса, се нуждаят от повишена влажност, която се осигурява от купа с влажни камъни, в която е поставена саксията с растението. Съществува един не много известен вид Kalanchoe manginii, който се различава от Kalanchoe blossfeldiana както по външен вид, така и по своите изисквания. Докато Kalanchoe blossfeldiana има тръбести цветове на стъблата си, тя цъфти по-обилно. Съцветието се състои от 20 до 50 цвята. Цветовете на Kalanchoe manginii са по-скоро камбановидни, а съцветието се състои от 2-15 цвята. Този сорт каланхое изисква по-влажен въздух по време на цъфтежа. Без редовно поливане тя няма да издържи дълго преди да започне да цъфти.

Характеристики на растението каланхое

Сортове: Вид K. blossfeldiana: Mistral (люлякови цветове), Fortyniner (жълти цветове), Tarantella (оранжеви цветове); Каланхое manginii има увиснали листа на дълги стъбла и вече е по-труден за отглеждане, тъй като сухият въздух го притеснява. Без редовно поливане тя няма да цъфти дълго.

Произход: Мадагаскар

Вид: цъфтящо стайно растение

Тип на листата: яйцевидни, перести

Цвят на листата: тъмнозелен

Цвят на цветовете: бял, оранжев, розов, червен, жълт

Цъфтеж: Цъфти през цялата година.

Отровно: Съдържа отровни сокове, които могат да раздразнят стомаха при поглъщане.

Височина: 20 – 30 см

Мирис: цветовете не ухайт

Трудности при отглеждането: Растението е лесно за отглеждане.

Хидропоника: да

Дълготрайност: Това е краткотрайно цвете, което обикновено се премахва, след като спре да цъфти. Въпреки това тя може да бъде запазена за години напред.

Светлина: Изисква достатъчно светло местообитание, без пряка слънчева светлина по обяд.

Издръжливост: цветето каланхое не е издръжливо на студ

Влагоустойчивост: нормална

Субстрат: торф

Изисквания за отглеждане на каланхое: няма специални изисквания

Време на цъфтеж: януари, февруари, март, април, май, юни, юли, август, септември, октомври, ноември, декември

Изисквания за отглеждане

Светлина: Изисква достатъчно светло местообитание, без пряка слънчева светлина по обяд.

Температура: Подходяща е стайна температура. През зимата минимално 10˚C.

Вода:  Поливайте умерено през цялата година. Винаги поливайте, когато субстратът изсъхне. Окапалите листа са причинени от обилното поливане.

Влажност: Предпочита сухия въздух. Не се развива добре от росата.

Наторяване: Наторявайте веднъж месечно по време на цъфтежа.

Размножаване: Размножава се чрез стъблени или връхни резници, които могат да се засаждат директно в земята. Те се вкореняват добре при температура на почвата от 20˚C.

Пресаждане: Ако искате да запазите растението за следващата година, винаги го пресаждайте след цъфтежа.

Почва: торфен субстрат със смес от пясък

Проблеми: Преовлажняването може да доведе до загниване на растението.

Китайска роза (Хибискус)

Хибискусът, или както още го наричат китайска роза, е идеален избор за една добре осветена стая. Растението хибискус има леко назъбени тъмнозелени листа и тънки като хартия цветове, които прецъфтяват само за ден или два, но при правилни грижи новите цветове ще се появяват непрекъснато от пролетта до есента. Цветето живее повече от 20 години и добре се поддава на формировка. В края на зимата се подрязват излишните листа. Цъфти в бяло, жълто, оранжево, розово и червено. Расте при умерени температури, но зимата не по-ниски от 12 С. Обича светлината, но трябва да го пазите от много силно слънце. Хубаво е да пръскате листата от време на време. Пресажда се ежегодно, напролет. Размножава се чрез резници.

Китайска роза (Хибискус) – описание

Хибискусът – „кралят на тропическите цветя“ – може да се види в различни цветове и размери. Растението е известно с големите си цветни цветове, които могат да създадат декоративен елемент в дома или градината ви, но има и лечебни приложения. Някои видове китайски рози имат най-големите цветове в растителното царство. Например блатен хибискус, наричан понякога блатен хибискус или едроцветен хибискус (Hibiscus moscheutos), се отличава с най-големите цветове от всички хибискуси – от късна пролет до първата слана, като някои от тях достигат до 30 см в диаметър. Цветовете на китайския хибискус (Hibiscus rosa-sinensis) са широки 10-20 см. Цветът на цветовете е впечатляващ – от бял, през розов, червен, оранжев и прасковен до жълт и лилав. При някои видове китайски рози, като декоративния хибискус (H. mutabilis) и липовия хибискус (H. tiliaceus), цветът се променя с възрастта.

Стотиците видове китайски рози биха отнели много време дори за изброяване. В зоните с умерен климат вероятно най-често отглежданият декоративен вид е сирийският хибискус (Hibiscus syriacus) – обикновен градински хибискус, известен в някои райони и като „роза от Алтея“ или „роза от Шарон“. В тропическите и субтропическите райони най-популярен е китайският хибискус (H. rosa-sinensis) с много известни хибриди. Семейството на хибискусите включва и ядливата китайска роза (Hibiscus esculentus), тя е известна и като бамя, любим зеленчук в индийската и турската кухня.

Как да отгледате красив и жизнен хибискус?

С ярките си, забележителни цветове, които привличат пеперуди и колибрита, хибискусът озарява лятната градина както малко други цъфтящи храсти. Ако се грижите правилно за тези непретенциозни, но много впечатляващи растения, те ще украсяват градините и домовете ви с години със своята зашеметяваща красота.

Изберете идеалното място

При нашите климатични условия е подходящо цветето китайска роза да се отглежда в саксия. Това ще позволи преместването му на идеалното място в зависимост от сезона. Осигурете на хибискуса поне шест часа слънчева светлина, особено ако искате да видите красивите му цветове. Въпреки че топлите и влажни условия са идеални за тропическия хибискус, когато е твърде горещо, малко следобедна сянка ще му се отрази добре. Ако живеете в район, склонен към ветровити условия, поставете растенията на защитени места, тъй като цветовете са деликатни и лесно се късат.

Подготовка на почвата

Хибискусът се нуждае от богата почва за оптимален растеж. Преди засаждане обогатете почвата с домашен или пакетиран компост. Растението вирее най-добре в леко кисела почва с рН между 6,5 и 6,8. Проверете рН на почвата си преди засаждане. Когато отглеждате хибискус в саксия, използвайте почва, която се отцежда добре и е предназначена за киселинолюбиви растения, или субтропичен субстрат.

Засаждане на китайска роза – хибискус

Изкопайте дупка на мястото на засаждане, която да е дълбока колкото корена на хибискуса и два до три пъти по-широка. Внимателно извадете хибискуса от саксията и го поставете в изкопаната дупка. Напълнете дупката до половината с почва, изкопана от дупката, след което полейте, за да се утаи добре почвата и да се отстранят въздушните мехурчета. Запълнете дупката докрай и уплътнете почвата около растението. Ако засаждате повече от един хибискус, оставете 1-2 метра разстояние между тях.

Грижи за тревата преди зимата

Когато е достатъчно топло, тревата расте до късно през есента. Най-добрата защита срещу мраз и сняг е тревата да бъде окосена преди зимата най-много на четири сантиметра височина. Препоръчва се през октомври да се съберат с греблото падналите листа и органичните отпадъци. Има различни мнения за торенето на трева. През зимата например тревата трябва да бъде подсилена с повече хранителни вещества, за да може да има достатъчно хранителни резерви на разположение, когато подвижните хранителни вещества на почвата са изчерпани. Тежък тор с разтворими нитрати е определено неподходящ за този сезон. Ако изобщо се практикува късно есенно торене, нека то бъде със специални торове за трева с дълготрайно действие и малко съдържание на азот. Те не утежняват подземната вода и са екологични. 20, максимум 25 грама на квадратен метър се разпръскват след последното подрязване и се полива, освен ако не се очаква дъжд. Ако в началото поливате леко и чак след няколко часа малко по-силно, торът няма да се отмие, азотът ще бъде поет от почвата.
Още един съвет за привърженици на гъстата трева в градината: през зимата тревата трябва да разполага с достатъчно калий, защото недостигът му води до по-малка издържливост на суша и студ. Ако липсва калий, листата остават малки и постепенно изсветляват. Затова особено на песъчлива почва е добре да се подпомага с калиеви наторители през ранната пролет и късната есен.

Третиране на тревата през есента

В края на октомври трябва да окосим за последен път тревата до 2-3 см и да започнем да я поддържаме. Подравнявайте повредените краища на тревните площи, премахвайте неравните участъци и се грижете за голите места. Аерирайте добре тревната площ и я наторете с основен тор или подхранване. Последната работа по тревата е да почистите листата и да паркирате косачката под навеса.

Последното косене на тревата

Косенето на моравата веднъж седмично през есента е достатъчно до края на октомври, когато тревата спира да расте. Косете декоративните тревни площи на височина 2 см, а тревните площи за комунални нужди – на височина 3 см. Тревната площ определено не трябва да се оставя обрасла през зимата, тъй като високата, неокосена трева увеличава риска от поява на плесени. Не е препоръчително да косите след дъжд или да косите тревни площи, които са влажни от роса.

Подобряване на тревната площ

Есента е идеалното време за засяване на рехави и голи места и цялостно подобряване на тревната площ. Това ще бъде особено ефективно преди дъждовни дни, тъй като влагата ще накара ремонтираните участъци да пораснат бързо и добре. Повредените краища на тревната площ трябва само да се изкоренят, да се насипят с нов хумус и тревни семена, които да съответстват на вида трева, с който е засята площта.

Добрата грижа ще се отрази на качеството на вашата морава

Есента е идеалното време за отстраняване на неравностите в тревната площ. Бучките и неравностите, които оформяте с косачката си през почивните дни, или неравностите, които са дело на къртица, определено не трябва да ви притесняват през пролетта. Тревата лесно се изрязва, изравнява се с хумусна почва и внимателно се утъпква. След това можете отново да засеете новата морава. Добре е също така да се отървете от голите места, по които сте ходили много през лятото или сте прекалили с торовете и хербицидите. Но преди да отстраните повредата, трябва да разберете дали тя е причинена от слаба аерация, недостатъчно плевене или лош дренаж на почвата. След това отстранете лошата трева, разрохкайте почвата с вила и разстелете нова трева върху подготвената повърхност.

Аериране на тревата

Есента е най-подходящото време за аериране на моравата, за да се подобри достъпът на вода, въздух и хранителни вещества до корените. Друга важна цел на аерирането е да се премахне старата тревна растителност. Аерирането ще насърчи по-енергичния растеж на корените, което ще доведе до буйна и зелена морава през следващата година. По-малките тревни площи могат да се аерират със специални кухи вилици. При по-леки почви за аериране е достатъчно обикновено желязно гребло; друг вариант е аерирането да се извърши с вертикулатор. При тежка глинеста почва е добре да запълните дупките с кварцов пясък.

Основно наторяване

След като моравата е практически аерирана, следва наторяване, което подобрява горния почвен слой и създава по-добри условия за растеж на тревата. Сместа за наторяване се състои от четири части пресята хумусна почва, една част торф и две части остър пясък. Всички съставки трябва да се смесят добре. След това можете да променяте частите в зависимост от типа на почвата. При по-леки песъчливи почви можете да увеличите количеството торф за сметка на пясъка – четири части почва, две части торф и една част пясък. За тежка почва пък ще ви е необходим повече пясък и по-малко почва – две части почва, една част торф и четири части пясък. Разбира се, можете да използвате и компост вместо почва.

Есенно торене и пръскане

От началото на октомври можете да наторявате моравата си с калиев тор, който ще укрепи листата. От друга страна, азотът е напълно неподходящ, тъй като стимулира растежа, но отслабва връхчетата. Разпръснете тора на ръка в широки кръгове, в идеалния случай при липса на силен вятър. В същото време можете да пръскате с фунгицид срещу гъбички преди зимата. Не можете да ги предотвратите на 100% и напръсканата площ няма да издържи през цялата зима, но ще осигури на тревата ви известна защита.

Почистване на листата

Съберете листата, които падат от дърветата, с метла, изгребете ги с гребло и ги компостирайте. Ако тя бъде оставена върху тревата, тревата под нея ще пожълтее и ще създаде условия за развитие на всякакви насекоми. Събраните листа от тревата се изгаряха, което е доста жалко. Не забравяйте да го изхвърлите и компостирате. Тя ще ви осигури ценна органична материя, която може да се използва за много различни цели в градината. Не забравяйте само, че листата в компоста узряват по-дълго, отколкото компостната почва от други видове органични отпадъци.

Въпреки че падналите листа са вредни за повечето тревни площи, те са по-скоро полезни за местата, където зимуват декоративни луковици и други многогодишни растения. Затова е добре да оставите слой листа в лехите им или да ги изгребете.