Котешка опашка

Котешка опашка

Семейство – Euphorbiaceae/млечкови
Съществуват две групи от това растението котешка опашка. Най-разпространените имат дълги, висящи съцветия и зелени листа. За другата група са характерни перестите листа и невзрачните цветове. Всички цветя от този вид представляват бързо растящи храстчета. За съжаление обаче, са доста капризни на закрито през зимата. Необходим им е много влажен въздух, а отоплението го изсушава. Когато въздухът е сух, листата им окапват. Растението е добре да се подрязва рано напролет или през лятото до половината на височината му. Най-популярния сорт, отглеждан у нас е Acalypha hispida. Атрактивен е благодарение на падащите, класовидни червени съцветия, които могат да достигнат до 40 см. дължина. Листата са овално-елиптични, тъмнозелени.

Начин на отглеждане и размножаване.

Акалифата е топлолюбива. Денем се чуства най-добре при температури между 17°и 25°С, а нощем не бива да се оставя при по-малко от 15°С. Обича светлината, но не бива да се излага директно на слънце. Изключително важно е въздуха около нея да е много влажен. Лятото почвата трябва да е непрекъснато влажна, добре е също цветето да се пръска всеки ден, а саксията може да се държи върху влажен торф. Пресажда се ежегодно, докато е младо, а на по-старите екземпляри се сменя повърхностния слой на почвата.
Размножава се с резници напролет. Обикновено достига височина 50-60 см. Цъфти от февруари до ноември, като цветовете му варират от розово до малиново червено. 

Закум

Закум

Описание: Името Nerium произхожда от гръцката дума neros – намек, че растението изисква редовна влага. То има срещуположни кожести листа с ланцетна форма, заострени на върха. Цветовете са събрани в щитовидни съцветия по върховете на младите леторасти и имат силен аромат. Обагрени са в бяло, розово, жълто или червено. Българското наименование е закум.

Грижи за зукума:
През лятото цветето се държи на слънчево и проветриво място. Полива се често и обилно с хладка вода и се подхранва с тор за цъфтящи. Младите растения се прехвърлят в по-големи съдове преди корените да са излезли извън пръстта, като се изрязват част от кореновите власинки и по-дебелите корени.

Място: Растението закум се отглежда масово в някои райони у нас и краси балкони, стълбища и входове през лятото.

Размножаване: Закумът се размножава чрез резници през пролетта. Те се вкореняват в пясък или в стъклен съд с вода. Вкоренените резници се засаждат в саксии № 10 – 12 в почвена смеска от листовка, парникова пръст или чимовка и пясък в съотношение 1:1:1. Съвет на градинаря: Цялото растение е отровно, поради което не трябва да се отглежда в детски градини и начални училища! Много старите растения спират да цъфтят и затова трябва да се подмладяват през около 7 – 10 години. 

Замиокулкас замиофолия

Замиокулкас замиофолия

Това листно декоративно цвете замиокулкас замиофолия е известно на повечето любители от сравнително малко време. Наричат го и ZZ за по кратко. За първи път е представено на цветарско изложение в Дания през 1996 година. Родината му е Танзания. Много е подходящо за отглеждане в домашни условия, тъй като е непретенциозно. Понася всякаква светлина, макар че предпочита умерената. Понася добре и по-голямата влажност, както и сушата. През зимата е най-добре почвата да се поддържа суха. Полива се един път седмично, а лятото е хубаво да е леко влажно. Издържа и на ниски температури, до около 0-4°C. 

Замиокулкас замиофолия достига на височина 60 до 80 см. Цъфти рядко, но цветовете му не представляват интерес, тъй като са невзрачни. Най-красиво у него безспорно са тъмнозелените месести листа. Изглеждат перфектно на изкуствена и дневна светлина. Много е важно да се знае, че тези листа освен красиви са и отровни, което го прави неподходящо за отглеждане, ако имате любопитен или лаком домашен любимец или пък малко дете. 

Размножаване и отглеждане

Размножава се чрез разделяне, но може и да получите младо растение от листо, което заровите в торф, смесен с пясък. В естествената му среда се размножава с листата си. Когато паднат на земята, от тях се образува малка луковица, от която по-късно се появява новото растение. Ако листата му започнат да капят, това е сигурен сигнал, че не се грижите добре за него.

Живи камъчета

Живи камъчета

Живи камъчета е име на  сукулентно растение. От него се срещат повече от 80 вида. Растенията са интересни най-вече с красивата си повърхност. Рисунъкът на тази повърхност е различен в зависимост от вида. Свикналите със сушата растения се пазят от изсъхване, като се свиват. Топчестите телца наистина приличат на камъчета, но при внимателно вглеждане откриваме две сраснали се по дължина, дебели и месести листа, срязани по средата. Горната им страна е прозрачна и светлината се асимилира безпрепятствено. През летните месеци се появяват бели и жълти цветчета, приличащи на маргаритки.

От април до септември дръжте растението на светло и слънчево място, близо до прозореца. През зимата живите камъчета спят зимен сън и тогава преместете растението на по-хладно, но отново светло и поддържайте температура на въздуха около 15 С.

Растението живи камъчета  е изключително непретенциозно. Лятото му е необходима съвсем малко вода, а през зимния сезон не се полива. Може да живее и без да се тори, а почвата не трябва да е твърде богата на хранителни вещества.
Размножава се чрез семена. 

Суколентът живит камъчета цъфти през месеците септември и октомври. Цветове издържат сравнително дълго за сукулентно растение и траят над две седмици, като са или жълти, или бели, в зависимост от вида на растението. Живите камъчета се размножават само и единствено със семена, в млада възраст те са изключително капризни.

Семейство – Aizoaceae/аизоови
Родина: Южна Африка

Жасмин

Жасмин – jasminum, описание на растението Жасмин

От многото разновидности жасмин, може би най-добрата за отглеждане на закрито е по това време на годината е Jasminum polyanthum. Бързо растящо лиана с ароматни цветове. Цъфти в края на зимата и началото на пролетта, около дена на Св. Валентин, в бяло, като пъпките са в розов отенък с големина 3см. Цъфтежа е обилен, а растежа буен. Аромата му въпреки, че е екстравагантен, не е натрапчив, както могат да бъдат летните сортове.
Достига до 1м височина в саксия.

Грижи за жасмина:

Походяща температура за оглеждане на жасмин е около 15 градуса. Обича висока влажност на почвата и въздуха. През пролетта и лятото поливайте редовно и наторявайте на всеки 2 седмици с тор богат на фосфор (10-15-10) за да подпомогнете развитие на цветни пъпки. През есента и зимата поливайте когато субстрата засъхне. Пресаждането може да направите на пролет след като прецъфти. Понася добре пулверизиране.

Място: Слънчево до полусенчесто място. Най-често това е място с източно или западно изложение. Необходимо му е около 4 часа директна слънчева светлина.

Размножаване: Чрез семена и полувдървенели резници през пролетта и лятото.

Съвет на градинаря: Всички сортове жасмин се нуждаят от период на застудяване преди да образуват цветни пъпки. Това е и причината някой от отлгеждащите ги да не успяват да ги накарат да цъфнат повторно. След цъфтежа на закрито, пресадете, подкастрете и изнесете на открито слънчево място. Това ще осигури здраво растение с множество нови клонки и пъпки за следващата зима.

Произхода на известния жасмин са тропическите и субтропическите райони на Европа, Азия, Австралия и Океания, въпреки че само един от видовете е местен за Европа. Центъра на разнообразие се намира в Южна и Югоизточна Азия.

За какво още се използва жасмина

Жасминов чай се консумира в Китай – чист или с основа от зелен или бял чай. Растението жасмин се ползва и аромат в произвоството на бира, като се добавя в процеса на производство в точката на кипене. Жасминовият сироп направен от цветове се използва като овкусител. Жасминово етерично масло е едно от най-скъпите на света етерични масла.

Жасминът се ползва за укрепване на имунната система, намаляване процеса на стареене, облекчаване на болки и др. Смята се, че действа като афродизиак. Жасминът е едно от основните растения, които се използват в ароматерапията.

Вашингтония

Вашингтония

Растението Вашингтония е едно от най-популярните стайни растения в цял свят. Тя “е родена” в пустинните части на Аризона и Калифорния и е декоративно-листно растение. Палмата “Вашингтон” е висока и красива, растяща бързо. Притежава големи, кръгли листа, като специфичното при нея е, че по-старите й листа не окапват, а увисват.

Тази палма обича светлото, проветриво и хладно място. Ако имате зимна градина, я дръжте там. Ако вашата вашингтония е все още младо растение, знайте, че се поддава на “превъзпитание”, т.е. може да й осигурите и шарена сянка, както и постоянен приток на свеж въздух. В процеса на развитието си младите растения привикват към сенчестите места, защото и в природата не всички места са слънчеви. Не обича преките слънчеви лъчи. През зимата поддържайте температура между 5°C и 8°C.
Кафявите листни върхове се орязват равномерно, но така че да остане тесен кафяв ръб.

Количеството необходима вода зависи от температурата. Летните месеци поливането зачестява, но без да се прекалява. Но ако лятото е хладно, се полива умерено. Пазете от подгизване. През зимата поливайте колкото се може по-рядко. Водата трябва да е престояла открита 24 часа или да е филтрирана. Въпреки всичко, оросявайте периодично листата и ги забърсвайте от прах.
Торете от април до август на всеки две седмици.
Размножаването със семена изисква много време. За да ускорите малко покълването като натопите семената в топла вода.

Семейство – Arecaceae/палмови

Великденче

Великденче

Описание: Името на растението идва от времето, когато то цъфти обичайно – април – май, когато се празнува и Великден. Листата му са плоски и къси, с неправилна форма. Обича топлия и влажен климат. Цъфти в ярко червено до виолетово.

Грижи: 

Трябва редовно да се полива с дъждовна или филтрирана вода, но не бива да се задържа влага в саксията. Тори се със специална тор за кактуси от март до юни. През май следва да се постави на полусенчесто място, а от август има нужда от по-топло място и повече вода. През зимата следва да се полива рядко и да стои на хладно. В началото на пролетта се внася отново в топла стая.

Място: Идеално място за него би бил прозореца, но не бива да се излага на пряка слънчева светлина. На помещението трябва да се осигури добра въздушна вентилация. Температурата през топлите сезони не трябва да е повече от 20°C, а зимата – минимум 10°C, иначе растежът спира.

Размножаване: Става чрез крайник, по който са избили коренчета и се засажда в подходяща кактусова пръст.

Съвет на градинаря: Когато цъфрти, растението не бива да се мести. Добре изглежда и когато се постави във висяща саксия.

Венерина клопка

Венерина клопка – росянка

Описание: Dionaea muscipula
Това е известното като “Венерина клопка за мухи” растение, което е удивило Чарлс Дарвин, виждайки го за първи път.
”Клопката на Венера” е в състояние да се затвори с невероятно бърза скорост, ако е топло и малко по-бавно, ако е хладно. Веднъж уловило жертвата си, растението започва да се затваря и да затяга примката все повече и повече, докато стане почти плоско и само една единствена подутина напомня за агонизиращото насекомо вътре. Вътрешната повърхност на клопката секретира ензим, който разгражда растението, а остатъчната течност се абсорбира от растението.

Родината на растението е малка част от Североизточна Каролина, САЩ, и не може да бъде открито никъде другаде по света (освен в саксия!), но бързо губи битката за разпространение си, тъй като песъкливите блата които обитава бавно пресъхват и всички опити да му се намери нов дом другаде се провалят.

Механизмът и скоростта, с която растението хваща жертвата си, го прави уникално за целия растителен свят, въпреки че съществува и едно водно растение, наречено Aldrovanda, което има подобен механизъм – клопка, което обаче не се отглежда по изкуствен начин толкова често.

По един ред остри като шипове ресни се откриват върху двата дяла на растението, които представляват самата клопка и всяко едно лутащо се растение е в голяма опасност, когато клопката започне да се затваря и образува с ресните си истински затвор. Сложният механизъм е безпогрешен. Когато се възбуди само единият ред ресни, това е грешен сигнал, но когато влязат в действие двата, това означава, че “вечерята” е наблизо. Причината е, че растението хаби голяма част от енергията си, за да се затвори и затова не се впуска в излишни движения при фалшив сигнал.

Грижи:
За култивирането на растението е необходима смесена почва , която има свойството добре да се отцежда и да съдържа до 70% пясък, 20% торфен мъх и 10% дървен въглен. Тъй като почвата включва основно пясък, върху отворите на подложката трябва да се постави фина мрежа или подобна тъкан, за да не се отмива пясъка при поливането.

Растението трябва да се постави в плитък поднос или друг съд, който е по-голям от диаметъра на саксията. Този съд се пълни с чиста вода ( 2 – 3 пръста) за целия период от март до ноември, която се сменя всяка седмица, за да не застоява. От ноември до следващия март растението трябва да се полива по същия начин, но тъй като през това време то е в латентно състояние, не бива да се преполива в никакъв случай.

Обича светлината, но не и пряката слънчева светлина, за да бъде цветът му по – голям и по – светло червен. Идеално е за вътрешния двор или прозореца на кухнята, така то ще улавя много повече от неприятните насекоми през лятото.

Няма нужда от допълнително подхранване. Саксията трябва да се напоява всеки месец с чиста вода, за да се поддържа почвата свежа.
Място: На растението му е достатъчна температура от няколо градуса, може да се отглежда и на открито, дори и при умерен климат, но трябва да е на закътано място. През зимата е препоръчително да го внесете вътре вкъщи и да го държите на светло и хладно място.
Венерината клопка не е придирчива относно влажността на въздуха.

Водна лилия

Водна лилия

Съществуват около 70 различни вида водни лилии, групирани в нощни, тропически и устойчиви. Нощните, както личи от названието им, цъфтят през нощта. Тропическите виреят в тропически климат и цъфтят по всяко време на денонощието. Устойчивите, от своя страна, както е видно са лесно приспособими и следователно най-разпространени. оАко разполагате с малко място, изберете дребни форми като лавандуловосинята N. x daubenyana. Растението водна лилия се отглежда лесно и издържат дори нашата зима.

Най-красивата сред тях е т. нар. царска или кралска лилия. Тя се среща в няколко разновидности – бяла, бледорозова и обагрена в златисто. Бялата е почти много ароматна. Няма начин да не се влюбите в това растение, ако поживеете край него дори и един ден.
Лилиите не обичат чистата вода. Колкото по-блатисто изглежда езерцето ви, толкова по-добре за тях. През зимата не се налага да ги вадите, защото те спокойно си замръзват, а през пролетта се съживяват. Те са лесно приспособими към различни дълбочини и не е от значение дълбочината на съд, в който отглеждате водна лилия. Добре е да насадите растенията, които се продават в почти всички цветарски бутици, в тихи води. Тоест не са подходящи езерцата с водоскоци и каскади.

Ако ще отглеждате на тераса имайте предвид, че красивото дървено ведро не е подходящо за тези растения. Избраният съд задължително се застила първо с пръст, подходяща за лилии, а после се пълни с вода. Когато насадите ново растение, добре е да подържите съда известно време в стаята на постоянна температура и близо до прозорец.

Садене

Най-добрият период за садене на лилии е април-май. Задължително е цветята да бъдат на свеж въздух. Те понасят сравнително добре вятъра. Хубаво е да бъдат на място, постоянно огрявано от слънцето или поне на шарена сянка. За да виреят добре, трябва да имат поне по 6 часа слънчева светлина дневно. Пресажда се на 4 години, обикновено през февруари-март.
За любителите на екзотиката – има и необичайни лилии. В повечето случаи са с произход от Малайзия или Индонезия. Някои са насекомоядни, други привличат очите с невероятните си цветове. Стъблото на красивата водна лилия е скъсено и листна розетка. Листата са до 15 см, със заоблена или овална форма, леко вълнисти, основата е с дълбоко изрязан триъгълник. Плаващите листа са зелени с назъбен край. Цветовете са над водата.

Отглеждане и размножаване

Отглеждат се 2 форми. Зелена – листа с зелен цвят с червено-кафяви петна и червена – листа с червен цвят с зелени петна.
Солитер или се засажда на група. При хранителен грунд растението става едро, бързо дава плаващи листа и след образуване на 3-5 листа цъфти. Ако искате да го отглеждате под водата, то трябва да се използва не много хранителен грунд и да се отделят плаващите листа, което помага за появата на подводни листа.
Нуждае се от осветление 0,5 Вт/л, температурата на водата трябва да е 24° – 28°С,  КН 2°- 12°С,  рН 6 – 7,5.  Дава 1 лист за седмица. При осветяване между 8 и 10 часа дава многобройни издънки и големи подводни листа с къси дръжки, а при осветяване повече от 12 часа – плаващи листа и цветове.

Обикновено една водна лилия се размножава чрез разклонения на пълзяща издънка, които са най-много след цъфтене. Цветовете се разтварят вечер и се затварят сутрин. През това време могат да се опрашат с мека четка. След 3-4 денонощия се спускат под водата и след 10-15 денонощия семената съзряват и се засаждат в недълбок съд и след образуване на 4-5 листа се пресаждат в аквариум.
По-известни сортове:
Joanne Pring – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, тъмнорозов.
Pygmaea Helvola – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, жълт.
Pygmaea Rubra – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, червен, с цветове само до 5 см.
N. Laydekeri Fulgens – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, диаметър на цвета около 10 см, тъмночервен цвят и червеникави прашинки.
N. Leidekeri Alba – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, диаметър на цвета около 10 см, звездовни бели цветове, жълти прашници и тъмнозелени листа, отдолу с пурпурни петна.

Семейство – Nymphaeaceae

Восъче

Восъче

Растението восъче – хоя (Hoya) е вечнозелена лиана или малко храстче, с пълзящи, тънки и дълги стъбла. Известни са повече от 100 вида, които се срещат в Австралия, Индия и Китай. Листата на различните видове са най-разнообразни. Цветовете са бели, жълти, розови. Всеки цвят има форма на петолъчка.

Растението не е капризно и се отглежда лесно, стига да се спазват някои правила.
Не закачайте растението след като цъфне, не изрязвайте прецъфтелите съцветия и не го пресаждайте докато не е абсолютно необходимо. Предпочита умерена температура, зимата има нужда от прохлада от 12°C  до 14°С.  Светлолюбиво е, добре му се отразява и малко пряка слънчева светлина. Полива се обилно от пролетта до есента, умерено зимата. Хубаво е да се пръскат листата му, но не и по време на цъфтежа.
Пресажда се само ако е необходимо и само напролет. Размножава се с резници.

Семейство – Cuscutaceae