Градинар

Върху какви почви и подпочви може да се отглеждат овощни растения?

Овощни растения могат да се отглеждат в различни видове почви. В нашата страна са разпространени различни типове почви: алувиално-ливадни, сиви горски, канелени горски, кафяви горски, черноземи (обикновени и излужени) и смолници. Съществуват и преходни почви между отделните почвени типове. Най-подходящи за отглеждане на овощните растения са алувиално-ливадните, богати с хранителни вещества почви. Най-неподходяща почва е смолницата, особено когато варовитият пласт е близо до повърхността й. Неподходящи за овощни растения са и тежките глинести почви. Те са студени и в тях трудно прониква въздух. Черноземите, смолниците и тежките глинести почви може да се пригодят за отглеждане на овощни растения, но трябва да се извършат по-скъпи мелиоративни мероприятия. Черноземните почви са подходящи за отглеждане на овощни растения само когато варовитият пласт е по-дълбоко разположен (под 1,5 -2,0 т). Когато варовият пласт е разположен по-плитко, дърветата страдат от хлороза (жълтеене на листата).

Останалите типове почви заемат междинно положение по отношение на пригодността им за отглеждане на овощни растения. Подпочвата трябва да бъде богата с хранителни вещества, пропусклива на водата и въздуха. Почви със силно глинясала подпочва и с подпочва чист речен пясък и чакъл са неподходящи.

На каква най-малка дълбочина трябва да бъде нивото на подпочвената вода при отглеждането на овощни растения?

Подпочвената вода на местата, определени за засаждане на ябълкови дръвчета върху семенна подложка, не трябва да бъде по-плитко от 1,5-2,0m, а когато дръвчетата са върху клонова подложка – 1,20 – 1,30m. Ако нивото на подпочвената вода е високо и теренът има наклон, прибягва се до направа на дренаж за отводняване.

За да се отводни мястото, определено за овощна градина, изкопават се канали, дълбоки до 2mи широки 50 – 60cm. Каналите се разполагат така, че да обхванат цялата площ през 3 – 4m. Ако подпочвата е водопро-пусклива, те се прокарват на по-големи разстояния един от друг (7 – 10m). По дъното на каналите се нареждат надупчени глинени или циментови тръби с диаметър 12-18cm и върху тях се насипва дребен чакъл, а върху него – пласт (30 – 40cm) обли речни камъни.

Най-отгоре се поставят отпадъци от ламарина, бракувани тръстикови рогозки, дъски, вършини от дървета.

След това каналът се затрупва с пръст 25 – 30cmпо-високо от околната повърхност. Излишната пръст се използва за подравняване на мястото, а ако е недоброкачествена, извозва се навън. Всички работи по отводняването трябва да сeизвършват преди засаждане на дръвчетата.

Има ли значение въздушният дренаж за редовното плододаване на овощните дървета?

Нашата страна има планински характер и най-често местата, определени за засаждане на овощни растения, са проветриви. На проветривите места не се натрупват студени въздушни маси и плодните пъпки на овощните дървета не измръзват. Измръзвания може да се случат само при екстремно ниски температури. В котловинните места, оградени от всички страни с възвишения и планини, през зимата и късно през пролетта се натрупват студени въздушни маси, които причиняват измръзване на плодните пъпки и на цветовете, а понякога и на клоните на дърветата. Такива места не трябва да се заемат с овощни растения.

Къде трябва да бъдат овощните растения в дворното (вилното) място?

При изработване на план за разположение на овощните дървета в градината не трябва да се забравя, че в любителската градина се застъпват и зеленчукови култури, цветя, украсни растения и др. В такъв случай по-добре е да се обособят овощен участък, зеленчуков участък, цветен участък и пр. А що се отнася до овощния участък в градината, трябва да се има предвид, че той трябва да бъде на по-заден план, за да не закрива цветните фигури, но да закрива зеленчуковия участък.

Какво трябва да бъде разположението на овощните растения спрямо слънчевата светлина?

Всички овощни растения са светлолюбиви. Слънчевата светлина е абсолютно необходима за растежа и плододаването им. Най-светлолюбива е кайсията, а най-малко светлолюбива – сливата. По отношение на изискванията спрямо светлина овощните видове се подреждат така: кайсия, череша, бадем, праскова, дюля, круша, ябълка, вишня, слива.

Като се има предвид това, на най-слънчевите места трябва да се засаждат череши, праскови и дюли, а на по-малко слънчевите – круши, ябълки и сливи. Кайсията и бадемът трябва да се засаждат там, където осветлението е по-слабо, макар че са светлолюбиви, защото при условия на силно слънчево греене започват рано вегетацията си, което е свързано с опасност от измръзване на цветовете и завръзите им.

Местата откъм северните страни на сградите, където осветлението е по-слабо, може да се заемат с френско грозде.

Как трябва да се извърши подготовката на мястото за любителска овощна градина?

Мястото се почиства от стари дървета, камъни и др. И при нужда се терасира и се отводнява, след което се наторява и се риголва. Когато нивото на подпочвената вода е под 2m дълбочина, не се прави отводняване.

В какви случаи и как се засаждат овощни растения на хълмчета и на тирове?

Овощните дръвчета се засаждат на хълмчета и на тирове, когато почвата е заблатена или нивото на подпочвената вода е много високо. Всички овощни растения са светлолюбиви. Слънчевата светлина е абсолютно необходима за растежа и плододаването им. Най-светлолюбива е кайсията, а най-малко светлолюбива – сливата.

Хълмчетата и тировете се правят, за да се отдалечи нивото на подпочвената вода от кореновата система на овощните дървета. Хълмчетата се правят по следния начин: мястото се маркира с по-дебели и по-дълги колчета. Около всяко колче почвата се наторява с оборски тор на 1m и се прекопава в кръг с диаметър, не по-малък от 3m, и на дълбочина 18 – 20cm.

След това се копае пръст извън прекопания кръг и се хвърля към центъра на кръга, докато се постигне височина 60 – 70cm. В центъра на всяко хълмче се засажда по едно дръвче.

Когато се правят тирове, от двете страни на реда се очертават ивици от 1,5m ширина или се получава ивица, широка 3m. Ивицата се наторява с по 7 – 8 kg/m оборски тор и се прекопава или се изорава на 20cm дълбочина. След това върху ивицата се хвърля пръст, взета извън нея, докато се издигне тир, висок 60 – 70cm.

Тирът се подравнява и в средата на определеното вътрередово разстояние се засаждат овощните дръвчета.

Материали и инструменти, необходими за присаждане на овощни дървета

За присаждане на овощни и други дървета се използват следните материали:

• рафия
• пластмасови и каучукови превръзки
• овощарски замазки

Най-често за превързване след присаждането се използва рафия, която се нарязва на ленти, дълги 25 – 30cm. Лентите се навлажняват слабо, преди да се използват. Около 25 дни след присаждането рафията трябва да се махне, защото при нарастване на подложката тя се врязва в нея, от което следва счупването на подложката.

През последните години полиестерните превръзки намират приложение като превързочни материали при присаждането. Те са дълги 20 – 30 ст и широки 5 – 7 cm. При превързването те се разтеглят и стигат до 50 – 60cm дължина. В някои страни за превързване се използват ленти от суров каучук, дълги 10 – 12cm, които при превързването се удължават до 50 – 60cm.

Полиестерните и каучуковите превръзки имат това предимство пред рафията, че под въздействието на слънцето се разрушават и падат, поради което не причиняват прерязване на подложките и не се нуждаят от развързване или разрязване.

Замазване на раните при присаждане

За замазване на раните при присаждане на калем се използват овощарски замазки, с които се изолира направената рана от неблагоприятните атмосферни влияния. Има няколко вида замазки. Най-често за замазване на раните се използва замазка, която се приготвя от 1kg борова смола (чамсакъз), 200g мас или лой, 1 – 2 лъжици дървесна пепел и спирт. В стопената мас се слага боровата смола, а след стопяването й се прибавя и пепелта. Съдът с получената смес се сваля от огъня, чака се да поизстине, след което се прибавя спирт на капки, докато сместа започне да се размазва. След като изстине, замазката е готова за употреба.

Напоследък в някои страни и у нас за замазване на раните се използва асфалт или смес от говежда лой и асфалт в съотношение 1:5. Преди употреба те се нагряват, докато започнат да врят. Намазването се извършва с четка на тънък слой, който бързо изстива, без да причинява изгаряния на подложката и присадника.

Какво е това рафия

Рафия Raffia (Raphia) е род от двадесет вида палми, родом от тропическите райони на Африка и главно от Мадагаскар, като един вид се среща и в Централна и Южна Америка. Рафия се нарича и влакното, което се добива от листата на растенията.  Използва широко в целия свят.

Влакното се произвежда от мембраната, долна страна на всеки отделен лист. Мембраната се сваля, за да създаде дълго тънко влакно, което може да бъде боядисано и вплетено като текстил в изделия, от връзки за обувки до декоративни рогозки.

Обикновените влакна от рафията се изнасят и използват като градински връзки и канапи. Особено когато човек желае да присади дървета, рафията се използва, за да държи части от растения заедно като по-естествено въже.

Инструменти за присаждане

За присаждане са достатъчни само няколко инструмента:

• Градински нож или нож за присаждане
• Овощарски ножици или ножици за присаждане
• Плоска четка

Най-лесните методи за присаждане

Методите за присаждане и техните разновидности са толкова много, че си заслужава отделна статия. Ще се спрем на двата най-разпространени и най-лесни за опростяване.
Копулацията се извършва, когато подложката и присадката са еднакво силни. Този метод, макар и много прост, изисква малко умения и сръчност.
Трябва да се уверите, че подложката и присадката са еднакво здрави, и да направите еднакво дълъг диагонален разрез, за да се съединят добре. След това просто ги залепете, завържете ги заедно и ги ваксирайте, ако е необходимо.

Отстраняването на кората е прост и популярен метод, който е подходящ, когато подложката и присадката не са еднакво здрави. Предимството е, че след като присадката е поставена зад кората, не е необходимо да се държи прекалено здраво преди връзването.

За много силна подложка опитайте да използвате няколко присадки. По този начин ще се компенсира различната дебелина на подложката и ако една присадка не успее да се прихване, друга ще остане и ще продължи да расте.

За присаждането са ви необходими ножове, трион, материал за подвързване и восък.

Магнолия – Семейство – Magnoliaceae

Родът на цветето магнолия включва 62 вида, от които 18 са диворастящи в Централна и Северна Америка, а останалите са с азиатски произход. Дървото цъфти с изключително красиви цветове в розово, бяло или пурпурно, жълто и други.

Отглеждане на магнолия

Красивата магнолия се отглежда на места, защитени от силен сух и топъл вятър, който унищожава нежните й листа. Цъфти рано напролет, преди разлистване. Някои видове (Magnolia stellata) издържат до -25 градуса.

Развиват се добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да наторите мястото обилно с оборски тор. От април до юли подхранвайте с изкуствен тор, стимулиращ цъфтежа. Ако го отглеждате като храст е необходимо да го подрежете рано напролет за оформяне на храста. Не правете зимна резитба, тъй като дървестните тъкани загниват.

Размножава се чрез семена, които обаче бързо губят кълняемостта си. Затова ги стратифицирайте (чрез пролетно засяване) или засейте на открито есента веднага след узряването им. Прилага се и размножаване чрез отводи, зелени резници, присаждане върху семеначета. Най-добри подложки са M. tripetala, M. acuminata.

Ползи за здравето

Магнолията е много разпространена в Китай, където се използва от хиляди години като допълнение към традиционната китайска медицина. Кората на магнолията (Magnolia officialis), която се почиства от клоните и стъблата си, за да се произвеждат хранителни добавки, се счита за най-ефективна от експертите там. Понякога от магнолия се използват и листата и цветовете. Лечебните свойства на магнолията се дължат именно на кората, благодарение на наличието на два неолигнана – магнолол и хонокиол.

Неолигнаните са вид полифенолни микроелементи в растенията и са високо ценени заради антиоксидантните си свойства. Смята се обаче, че те имат и редица други ползи за здравето. Сред състоянията, които традиционно се използват за лечение на магнолиеви кори, са:

• астма
• безпокойство
• депресия
• стомашно разстройство
• възпаление

В допълнение към неолигнаните от дървото са изолирани повече от 200 химични съединения, които през последните години са интензивно проучвани за тяхното противовъзпалително, противораково, антимикробно и антиоксидантно действие. Въпреки това точните механизми, по които изолираните съединения допринасят за тези ефекти, все още се проучват.