Градинар

Какво е това мулчиране и каква е ползата от него?

Каква система за поддържане на почвената повърхност е почвеното мулчиране? Мулчирането е начин за поддържане на почвената повърхност в овощните градини. Чрез мулчиране почвата около дърветата в диаметър от 1 до 1,5m се покрива с пласт от слама, царевичак, папрат или други материали с дебелина 10-15cm. Почвеното мулчиране спомага за запазване на почвената влага и за по-пълно използване на падналите валежи. Освен това то предпазва почвата от ерозия. Ето защо тази система за поддържане на почвената повърхност е особено подходяща за неполивни райони и за овощни насаждения, създадени на наклонени терени.   

Какво представлява чимово-мулчирната система и какви са предимствата и недостатъците и?

В някои страни тревната растителност на естествения или изкуствено създадения чим се окосява. Тя се оставя да изгние след равномерно разпръскване по почвената повърхност. Тази система за поддържане на почвената повърхност в овощните градини е известна под името чимово мулчиране. Може да се прилага само на поливни площи. За да се ограничи разпространяването на кореновата система на тревната растителност в по- плитките почвени пластове и за да се ускори изгниването на окосената трева, тя се коси често.

Предимствата на чимово-мулчирната система се състоят в това, че окосената трева, разхвърляна върху повърхността на почвата. Тя запазва почвената влага, а заедно с, корените изгнива и обогатява почвата с органични вещества и подобрява структурата й. При тази система за поддържане на почвената повърхност растителнозащитните мероприятия се провеждат редовно. Независимо от това, че пръскането се извършва със силни отровни препарати. Понеже тревната растителност не се използва за храна на домашните животно не е опасно. Плодовете на дърветата при зачимени междуредия се оцветяват по-добре.

Недостатъците на чимово-мулчирната система са тези, че натрупаната органична маса създава условия за намножаване на мишки, които често пъти нанасят сериозни повреди на корените и стволовете на дърветата. За да се избягнат пораженията от мишки, окосената растителност не бива да се натрупва около стволовете на дърветата в диаметър 1m. В някои страни с цел да се натрупат повече органични вещества и да се задържи почвената влага към окосената трева се прибавя пласт от друг материал с дебелина 12 – 15cm.

Кокиче от семейство Аmaryllis

Galanthus или по–известно като кокиче, тези нежни растения са едни от най-рано цъфтящите луковични растения, най-често пробиващи снега. Цветето кокиче е род от семейство Аmaryllis състоящо се от малки луковични растения, които са сред най-очарователните ранно-пролетни цветя. Родом от средиземноморието, те могат да бъдат открити в планинските гори на Турция и по цяла Европа. Издръжливи са на ниски температури.

Расте в обикновена градинска пръст. Предпочита лека сянка. Достига височина от 20 до 25 сантиметра. Сади се на дълбочина 10 до 12,5 см през Септември. След цъфтенето се подхранва с тор, получена от изгарянето на кости на животни.

Място

Кокичетата са подходящи за градини, ливади, горски местности, и за саксии и сандъчета. Особено красиви са, когато са натурализирани в моравата с райграс или засадени под дървета или храсти. Луковиците всяко кокиче трябва да се засаждат на групи от поне 25 за да изглеждат добре.

Често трудно се захваща в градината, може да отнеме години, ако се засади на изцяло ново място, но е твърде възможно да образува впоследствие цяла гъста колония.Луковиците могат да се разделят, когато листата увехнат и пожълтеят.

Размножаване на кокиче

Чрез разделяне на луковиците, през периода на покой. Засадете веднага след разделянето на групи от поне 5.

Съвет на градинаря: Веднъж засадено, вашето кокиче не трябва да се пресажда всяка година.

Мандевила – Семейство – Apocynaceae, устрелови

Цветето мандевила цъфти с прекрасни цветове обикновено от март до октомври и се отглежда лесно. Тя е катерливо растение с вкореняващи се стъбла. Изтеглете растението на шпалир или пръчки. Цветовете издържат със седмици. Те са огромни, розови и свежо контрастират на тъмнозелените лъскави листа. Висят на гроздове, като във всеки един може да има до 100 дребни цветчета.

Цветето мандевила вирее на светло до полусенчесто място. Ако е прекалено светло, листа се навиват. Има нужда от много топлина през цялата година. През лятото – температури от 20 С, а през зимата – до 12-13 С.

Почвата на мандевилата трябва да е постоянно влажна, но без да подгизва. Събирането на вода в саксията е пагубно, затова направeте добър дренаж. Признак, че липсва влага, са отново навитите листа. Щом забележите този признак, бързо поливайте.

Торене

Торете вашата мандевила от април до края на лятото. За да се радвате на цветове напролет, трябва през февруари да подрежете ниско растението.
Пресаждайте всяка пролет в по-голям съд с прясна пръст. Ако саксията е малка, мандевилата цъфти лошо и бързо загива.

За да презимува вашата мандевила благополучно, поставете я на хладно и затъмнено място с температура до 15 градуса.

Млечният сок на мандевилата е отровен. При рязане на стръкове използвайте гумени ръкавици и очила.

Коледна звезда

Коледна звезда (Euphorbia pulcherima) е храст от семейството на млечките. Нейна родина е Мексико. Тя е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от сравнително скоро време и у нас. Ацтеките са я използвали като лечебно средство, както и за получаване на червена боя. Като декоративно саксийно растение Поинзецията е произведена за първи път в Америка и оттогава става популярна и обичана в целия християнски свят.

Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението коледна звезда. Освен класическите Червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат Поинзеции с бели, жълти, розови и мраморни прицветници.
В българските цветарски магазини се внасят растения предимно от Холандия, които се купуват масово за коледна украса на домове, офиси и магазини.

Мнозина обаче изпитват истинско разочарование, след като веднъж поставена в домашни условия, тяхната Коледна звезда загива. Най – упоритите обаче съумяват да положат необходимите грижи, за да запазят “красавицата” и за следващия сезон.

Грижи

Основното е да се има предвид, че всяка Коледна звезда развива листна маса през лятото, когато деня е дълъг, а зацъфтява през зимата, когато деня е къс.

Коледната звезда се тори с комплексен тор през лятото всяка седмица, за да се развие листната маса и на всеки 14 дни, докато цъфти, като торта трябва да съдържа повече калий, за да се подпомогне формирането на цветове.
Растението има нужда от достатъчно светлина и температури 17- 21 С през нощта и 20 – 24 С- през деня в зависимост от сорта. Ако тези температури се поддържат докато вашата Коледна звезда цъфти, се развиват по едри прицветници (истинските цветове са дребни и невзрачни, но са заградени от ярки прицветници, които си наричат „цветове“), но растенията изнежват и стават нетрайни.

Растението се полива само с вода със стайна температура, тогава, когато усетите с пръсти, че почвата е засъхнала. В никакъв случай не бива да се преполива. По време на коледните празници поливайте с малко вода, като държите почвата постоянно влажна. През лятото може да се пръска с вода.

Място

Трябва да се избягва пряката слънчева светлина в помещението, течение или близостта с отоплителни уреди. През лятото може да се изнесе на балкон, който не е ветровит.

Размножаване на коледна звезда

Всяка Коледна звезда се размножава чрез вкореняване на зелени върхови резници през лятото. След като се развият корени, резниците се засаждат в не големи саксии 9- 15 см. в богата , порьозна почва, с достатъчно микроелементи, сред които желязото е от особено значение.

Съвет на градинаря

За да се запазят цветовете за няколко седмици, първото правило е, привечер, към 17 – 18 часа, да се осигури пълна тъмнина в помещението, в което е саксията с Коледна звезда, в продължение на около 14 часа. Лесна за приложение идея е да поставите растението в картонена кутия или кашон. Поинзецията често се напада от гъбни и бактериални заболявания. Те се благоприятстват от много ниските температури и прекомерната влага. Най- честият вредител е белокрилката. Единственият изход е да се купуват здрави растения, да се поддържа добра хигиена и да се пръска редовно с подходящи препарати.

Често листата пожълтяват и окапват – причината може да в сухия въздух и висока температура в помещението в което е растението. Възможно е причината да е в прекомерното поливане или пък пълното засъхване на почвата около корените. Пагубни са всички резки колебания в температурата и недостатъчната светлина. Сортовете, които са най- подходящи за отглеждане у дома, са Freedom, Cortez, Star и Lilo и съответно техните разноцветни форми.

Лалета от рода Tulipa

Лалето принадлежи към род Tulipa. Повечето представители на рода, който включва около 120 вида лалета, са азиатски и малка част – европейски. Името идва от турското название на тези красиви цветя (tulipa означава тюрбан), които масово са култивирани в турските и персийските градини. В Холандия, втората родина на лалетата, те са пренесени като екзотичен вид. Интересът който предизвикват по онова време, бързо прераства в истинска „лудост по лалетата”. Лалето станало обект на спекула. Наложило се държавата да издаде специален декрет, за да се прекратят спекулациите и цените да спаднат.

Възпявано от поети, рисувано от художници като символ на любовта, лалето и днес е любимо на всички пролетно цвете, поради което е обект на внимание от страна на селекционери и производители

7 групи лалета

В декоративното градинарство се отглеждат хиляди сортове, които се различават по дължина на дръжката, форма и багра на цвета, пригодност на форсаж и др. Според формата и баграта на цветовете лалетата са класифицирани в следните 7 групи:

Простоцветни късноцъфтящи лалета

Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане. Примерни сортове:

• “Aristokrat”,
• “Baccuhus”,
• “Luis XIV”,
• “ Queen of Night”

и много други не по-малко красиви.

Ресничести лалета

Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини.

• ”Bellflower” с розов цвят;
• ”Maja” с жълт свят;
• ”Noranda” с червена багра.

Зеленоцветни лалета

Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона , който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят.

• ”Hummingbird” е с патешкожълта багра със зелен кант;
• ”Greenland” има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.

Лалета Рембрант

Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени ( наречени са на имено на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението.

• ”Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци;
• ”San Marino” – червен цвят с жълти пламъци;
• ”Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.

Папагалови

Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане.

• ”Black Parrat” – с кафяво-червен цвят;
• ”Bird of Paradise” – червен с жълт кант;
• ”Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.

Кичести късни

Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове.

• ”Uncle Tom” – с много кичест кадифено тъмно-червен цвят;
• ”Eros” – пастелнорозов;
• ”Bonansa” – карминеночервен с жълти краища.

Размножаване на лалетата

Лалетата се размножават със семена и вегетативно, чрез отделяне на новите луковички. Семенното размножаване се практикува само като средство за създаване на нови сортове и при видове, които не образуват или трудно образуват дъщерни луковици. Тъй като бързо губят кълмяемост, семената се засяват през есента на годината, в която са добити. Засяват се в лехи с песъчлива почва. Поникват през пролетта само след въздействието на отрицателна температура върху тях. На втората година, до средата на юни, образуват дребни луковички с диаметър до 0,5 см. Последните се изваждат след третата година. След това се презасаждат всяка година. Зацъфтяват на 5-ата или 6-ата, а за някои естествени видове дори на 7-ата година.

При вегетативното размножаване отделянето на новите луковици се извършва през юни. Малките луковички, които започват да цъфтят на третата година, се засаждат през септември на открита леха, при гъстота в зависимост от размера им.
Производството на лалета се развива в няколко направления: производство на луковици като посадъчен материал за производство на отрязан цвят, форсаж на лалета за отрязан цвят, като саксийна култура за вътрешна украса, производство на посадъчен материал за зелените площи. Във всяко от тези направления се разработват технологии на отглеждане, съобразени с осножните биологични особености на лалето и почвено-климатичните условия на района.

Иглика

Иглика от семейство – Primulaceae

Стъблото на игликата е слабо окосмено, високо около 20 см и на върха му се намират кичури жълти, синкави или розови цветове, които приличат на звездички. Листата израстват направо от коренището и съдържат витамин С около 20 пъти повече от лимона! Две-три листа от цветето са достатъчни на ден да задоволят потребността на човешкия организъм от витамин С. Не само листата и цветовете, но и корените на игликата се използват за приготвяне на множество лекарства.
В България като саксийни цветя са разпространени видовете P. malacoides (люлякова, сватбена иглика) P. obconica (чашкова иглика).

Видове иглики

Границите между отделните видове групи иглика не е ясно различима. Някои от така наречените сортове за алпинеум са подходящи за предната част на бордюра, а някои влаголюбиви иглики се чувстват добре в торфена леха. Като цяло обаче всички примули виреят най-добре на полусянка и прохлада и в богата с хумус почва. Някои се отглеждат от семена. За съжаление, обаче, животът на всички е кратък. Напролет сложете мулч, през лятото поливайте и отстранявайте мъртвите цветове.
През цялата година поддържайте равномерна влажност, вода със стайна температура. Избягвайте и преполиване, и засушаване. Торете веднъж месечно.
Важно: P. obconica съдържа секрет, на който по-чувствителните хора може да реагират с алергия!

Камбанки

Всички познават тези цветя – те красят поляните в горите, ливадите, градините и балконите. Огромното семейство Камбанки (Campanulaceae) има над две хиляди представители, пръснати по цялото земно кълбо. Най-често се срещат в умерения климатичен пояс, а най-рядко – в тропиците. Повечето камбанки са многогодишни и рядко едногодишни растения. Те може да са треви, полухрасти и даже с дървовидна форма. Срещат се и водни камбанки, както и епифити, които растат върху други растения, но не паразитират.

Платикодонът идва от Далечния Изток

В родината си вирее по сухи и скалисти места. Това е многогодишно растение със сиво-зелени стъбла и листа, високо до 40 см. Пъпките му приличат на малки фенерчета, а през юни от тях се разтварят големи, до 8 см в диаметър, яркосини цветове. Цъфтежът продължава до есента. Тогава може да се съберат семена, които да се засеят на сухи и слънчеви места. Младите растения зацъфтяват още през следващото лято. Платикодоните (на гръцки “широка камбана”) успешно презимуват в градината, но вегетацията им започва малко късно – едва през май.
Това е чудесно растение за алпинеуми и за цветни петна сред тревата. Става и за букети

Огледалото на Венера не се бои от студ

Огледалото на Венера е галеното име, с което любителите наричат легузията. Тази камбанка е родом от планините на Средиземноморието. На височина силно разклоненото едногодишно растение достига до 20 см. Лилаво-сините цветове с бял център са широки около 2 см и са събрани в гъсти съцветия. Засята на слънчево или леко засенчено място, цъфти обилно от юни до октомври. Расте добре на всякаква почва, стига да не е суха. Служи прекрасно за оформяне на цветни бордюри и малки групи. Самозасява се и зимува успешно.

Аденофората не понася пресаждане

Аденофората (на гръцки “покрита с жлезички”) е многогодишна тревиста камбанка, която често се среща в диво състояние, но има и множество градински форми. На височина може да достигне до 150 см.
Цветовете са едри, тръбесто-камбанковидни или фуниевидни, сини или виолетови, срещат се и бели.
Аденофорите прекрасно се развиват както при пълно слънце, така и на сенчести места. Нямат особени претенции към почвата, стига да не е преовлажнена. Ако се наторяват, цъфтежът става особено обилен. Може да се размножават както със семена, така и чрез разделяне на разрасналите се туфи. Не понасят пресаждане. Използват се за неголеми цветни групи и за букети.

Кодонопсисът увивно растение – камбанки от високопланинските части

Кодонопсисът е многогодишна лиана от Далечния Изток. Обитава алпийските ливади и сенчестите околности на горите, а също и речните долини. Листата са дребни и сиви, а цветовете сиво-зелени, жълто-зелени или розово-зелени, с красива и оригинална форма. В народната медицина се счита за мощно лекарствено средство.растение. В градините трябва да му се осигури опора и светло, влажно място. Размножава се безпроблемно със семена.
Симфиандрата е камбанка от високопланинските части на Средиземноморието и Кавказ. Многогодишни тревисти растения със слабо облистени стъбла и красиви едри цветове – бели, сини или лилави. На височина достигат до 50 см.Изискват каменисти отцедливи почви и силно слънце. Зимуват безпроблемно. Размножават се със семена. Използват се за алпинеуми и рокарии, а също и за групи сред моравата.

Какво трябва да се знае за градинското поливане на овощните растения кога трябва да се поливат овощните растения?

Установено е, че при поддържане влажността на почвата над 70% от пределната полска влагоемност растежът и плододаването на дърветата са най-добри. Затова градинското поливане на овощните растения трябва да се извършва, преди почвената влажност да е спаднала до 70% от пределната полска влагоемност. Моментът на поливане се определя от външното състояние на растенията, чрез контролни ями и лабораторно. Завяхването на растенията показва, че е необходимо да се извърши поливка. Но тогава би било много късно.

Чрез контролни ями влажността на почвата се определя по следния начин: в междуредията на овощната градина се изкопават ями, дълбоки 30 – 40cm и широки 20cm. Изкопаната почва се размесва и се наситнява. След това се взема от нея и се стиска силно в шепата. Ако след отваряне на шепата почвата остава свързана в топка, влажността й е над 70 % от пределната полска влагоемност и не е необходимо да се полива, ако обаче не се свързва в топка, поливането е наложително.

Най-точно моментът на поливането се определя лабораторно чрез изсушаване на почвени проби, взети от 20, 40, 60 и 80cm дълбочина. Разликата в масата на пробите преди и след изсушаването им дава точна представа за влажността на почвата.

Какви видове поливане има?

Поливките, които се извършват през вегетационния период на овощните растения, се наричат вегетационни, а през време на покоя – влагозапасяващи. Всяко поливане трябва да се преустанови 2 – 3 седмици преди беритбата, понеже късните поливки влошават качеството на плодовете.

Поливане след беритбата на плодовете удължава фотосинтезата на листата и спомага за увеличаване броя на активните коренчета на растенията. През есента, когато влажността на почвата достигне 70 % от пределната полска влагоемност, независимо от това, дали листопадът е започнал, или е завършил, е необходимо да се направят влагозапасяващи поливки за поддържане активността на корените  и студоустойчивостта на растенията.

Какви начини на напояване са познати в практиката?

Напояването може да бъде повърхностно и подпочвено. Повърхностното напояване може да се извърши гравитационно и чрез дъждуване. И в двата случая проникването на водата става от по-горните към по-долните почвени пластове. При подпочвеното напояване овлажняването на активния почвен пласт става от по-долните към по-горните пластове. За гравитационното напояване е необходимо мястото за овощна градина да се подравни още преди засаждането, а след това периодично да се извършва и текущо подравняване. При подпочвеното напояване и при напояването чрез дъждуване не се налага подравняване на мястото.

Гравитационното напояване може да се извърши по един от следните начини: чрез заливане, по бразди, в околостъблени чаши и чрез басейни.

Поливане чрез заливане се прилага твърде често, макар че е най-несъвършеният начин на поливане. При него се използва обилна струя вода, която овлажнява на малка дълбочина почвата и разрушава структурата на повърхностния почвен пласт. Почвата се уплътнява

извънредно много, проникването на въздуха в нея е твърде ограничено, вследствие на което се понижава и дейността на почвената микрофлора. А известно е, че без микроорганизми в почвата храненето на овощните растения се затормозва. Обработката на такива градини се извършва много трудно. Освен това при поливане чрез заливане отделни участъци от градината се преовлажняват и се заблатяват, а други остават неполети или недостатъчно навлажнени.

Поливане на бразди

Поливането по бразди е най-съвършеният начин за гравитационно напояване. При него водата тече по предварително направени бразди. Дължината и дълбочината на браздите и разстоянията между тях зависят от почвения тип, от възрастта на дърветата и от подложките им. При по-голяма пропускливост на почвата браздите са по-къси и обратно. При леки почви дължината на браздите не трябва да е по-голяма от 50 – 60 т, а при тежки почви тя може да достигне 150-180 т.

Дълбочината на браздите трябва да е от 15 до 18cm при по-леки почви и от 20 до 25cm при по-тежки. В овощните градини до 3-годишна възраст е достатъчно да се прокара по една бразда от двете страни на дърветата на разстояние 50 – 60cm от стволовете им. След третата година броят на браздите в междуредията се увеличава постепенно.

В градини с дървета на клонови подложки, които развиват плитко корените си, поливните бразди са по-къси, по-плитки и по-гъсти, отколкото в градини с дървета на подложки, развиващи дълбоко кореновите системи. Във всички случаи браздите се прокарват така, че да се осигури бавно течение на водата. Това се постига, ако те са с наклон 4 – 6 %о. Подготовката за поливане по бразди е извършена правилно, ако при страничното просмукване влагата от две съседни бразди се е съединила. Водата не трябва да се движи бързо по браздите, защото размива и изнася почвата.

За поливане в околостъблени чаши и чрез басейни е необходимо предварително да бъдат направени басейни (фиг. 23) или околостъблени чаши (фиг. 24). Тези начини на поливане са трудоемки и имат недостатъците на заливането. Басейните и чашите пречат за провеждане на редовната обработка на почвата.

При поливането в околостъблени чаши и чрез басейни се напоява само онази площ, в която са разположени корените на овощните дървета, и следователно не се изразходва излишно количество вода. Тези начини за поливане са най-подходящите за млади овощни дървета, корените на които заемат малка площ.

Колеус, Пъстра Декоративна, Стайна коприва

Семейство – Labiatae/устоцветни
Растението колеус, пъстрата коприва, както личи от наименованието й, е пищно обагрено листно-декоративно растение. Четвъртитите й дръжки и острите, назъбени листа са типични за устоцветните. Цветовете на листата варират от розово, тухлено и пурпурночервено през жълто и оранжево до зелено, при което върху всеки лист са комбинирани по два до четири цвята. Листата са обагрени на ивици или на петна, а ръбовете им са равномерно или неравномерно нашарени.

Декоративната коприва се отглежда на много светло място – само тогава тя расте бързо. Ако я държите на южен прозорец, през лятото по обяд, я засенчвайте. През зимата пък добре понася застудяванията, но все пак температура под 10 градуса не е най-доброто за нея. Поливайте колеуса често, почвата му не трябва да изсъхва. Оросявайте го ежедневно с вода, така че листата му да са винаги влажни. Ако засъхне, веднага го нападат акари.  Подхранвайте го на всеки две седмици с течни торове, а през зимата – веднъж месечно.

За да може да изхрани пищните си листа, отстранявайте връхчетата с цветоносни стълбчета. За да придобие хубава форма, прищипвайте върховете.  В края на есента пък се подрязва ниско, след което напролет се пресажда в хумусна почва, когато корените се покажат през дупките на саксията. за почвена смеска най-добре подгответе листовка, угнил оборски тор, чимовка и пясък 4:1:1:1. Размножава се чрез резници, които лесно се вкореняват в почва или вода.

Декоративната коприва е двугодишно растение – втората година тя вече не е така ефектна, както преди.
Sabre е форма на джудже с дълги листа, Carefree има накъдрени листа с красива шарка. Червено оцветените листа на Black Dragon са с черен ръб. У нас се отглеждат предимно разновидностите – Херо ( с тъмновиолетови листа), Мария Луиза (с нашарени пурпурночервени-жълтеникави листа, с кадифено червени листа със златисти краища).

Кордилине

Семейство – Agavaceae/агавови
Родина – Югоизточна Азия, Австралия.
Съществува многообразие в цветовата окраска на листата на  растението  кордилине. Срещат се в розови, зелени, пурпурночервени или многоцветни. Има видове, които се отглеждат на хладно, но най-разпространеният C. fructosа е изключително топлолюбив.
Изключително подходящ за хидрокултура. Смята се, че кордилинето носи късмет.

Топлолюбиво растение – минимум 12°С през зимата. Обича много светлина, но не директно слънце. Поддържайте почвата влажна през цялото време и никога не я оставяйте да изсъхне. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Пресаждайте само ако е необходимо – март или април. Ако вашето кордилине е засадено в торф, подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. Оголените растения може да подрязвате пролетта с десетина сантиметра.

Видовете кордилине с червени и по-тъмни листа не са толкова чувствителни към температурата и могат да се отглеждат при        18°- 22°С.  Студолюбивите видове (C. australis и C. indivisa), чиито листа от долу са синьо-зелени, а жилките червени или жълти, се развиват по-добре в зимната градина. През летния период изнесете тези видове навън. В периода на покой (октомври – април) ги поставете на хладно, много светло място при температура от около 18°С.

Младите растения имат нужда от повече влага в сравнение със старите. По-старите екземпляри е възможно дори да цъфтят.
Размножаването се извършва чрез връхни резници или издънки през пролетта, които се засаждат в смеска от пясък и торф. Високата температура на почвата и сгъстеният въздух улесняват вкореняването. Ако премахнете мъха от старото растение, ще направите своето кордилине прекрасно.