Градинар

Котешка опашка

Семейство – Euphorbiaceae/млечкови
Съществуват две групи от това растението котешка опашка. Най-разпространените имат дълги, висящи съцветия и зелени листа. За другата група са характерни перестите листа и невзрачните цветове. Всички цветя от този вид представляват бързо растящи храстчета. За съжаление обаче, са доста капризни на закрито през зимата. Необходим им е много влажен въздух, а отоплението го изсушава. Когато въздухът е сух, листата им окапват. Растението е добре да се подрязва рано напролет или през лятото до половината на височината му. Най-популярния сорт, отглеждан у нас е Acalypha hispida. Атрактивен е благодарение на падащите, класовидни червени съцветия, които могат да достигнат до 40 см. дължина. Листата са овално-елиптични, тъмнозелени.

Начин на отглеждане и размножаване.

Акалифата е топлолюбива. Денем се чуства най-добре при температури между 17°и 25°С, а нощем не бива да се оставя при по-малко от 15°С. Обича светлината, но не бива да се излага директно на слънце. Изключително важно е въздуха около нея да е много влажен. Лятото почвата трябва да е непрекъснато влажна, добре е също цветето да се пръска всеки ден, а саксията може да се държи върху влажен торф. Пресажда се ежегодно, докато е младо, а на по-старите екземпляри се сменя повърхностния слой на почвата.
Размножава се с резници напролет. Обикновено достига височина 50-60 см. Цъфти от февруари до ноември, като цветовете му варират от розово до малиново червено. 

Живи камъчета

Живи камъчета е име на  сукулентно растение. От него се срещат повече от 80 вида. Растенията са интересни най-вече с красивата си повърхност. Рисунъкът на тази повърхност е различен в зависимост от вида. Свикналите със сушата растения се пазят от изсъхване, като се свиват. Топчестите телца наистина приличат на камъчета, но при внимателно вглеждане откриваме две сраснали се по дължина, дебели и месести листа, срязани по средата. Горната им страна е прозрачна и светлината се асимилира безпрепятствено. През летните месеци се появяват бели и жълти цветчета, приличащи на маргаритки.

От април до септември дръжте растението на светло и слънчево място, близо до прозореца. През зимата живите камъчета спят зимен сън и тогава преместете растението на по-хладно, но отново светло и поддържайте температура на въздуха около 15 С.

Растението живи камъчета  е изключително непретенциозно. Лятото му е необходима съвсем малко вода, а през зимния сезон не се полива. Може да живее и без да се тори, а почвата не трябва да е твърде богата на хранителни вещества.
Размножава се чрез семена. 

Суколентът живит камъчета цъфти през месеците септември и октомври. Цветове издържат сравнително дълго за сукулентно растение и траят над две седмици, като са или жълти, или бели, в зависимост от вида на растението. Живите камъчета се размножават само и единствено със семена, в млада възраст те са изключително капризни.

Семейство – Aizoaceae/аизоови
Родина: Южна Африка

Вашингтония

Растението Вашингтония е едно от най-популярните стайни растения в цял свят. Тя “е родена” в пустинните части на Аризона и Калифорния и е декоративно-листно растение. Палмата “Вашингтон” е висока и красива, растяща бързо. Притежава големи, кръгли листа, като специфичното при нея е, че по-старите й листа не окапват, а увисват.

Тази палма обича светлото, проветриво и хладно място. Ако имате зимна градина, я дръжте там. Ако вашата вашингтония е все още младо растение, знайте, че се поддава на “превъзпитание”, т.е. може да й осигурите и шарена сянка, както и постоянен приток на свеж въздух. В процеса на развитието си младите растения привикват към сенчестите места, защото и в природата не всички места са слънчеви. Не обича преките слънчеви лъчи. През зимата поддържайте температура между 5°C и 8°C.
Кафявите листни върхове се орязват равномерно, но така че да остане тесен кафяв ръб.

Количеството необходима вода зависи от температурата. Летните месеци поливането зачестява, но без да се прекалява. Но ако лятото е хладно, се полива умерено. Пазете от подгизване. През зимата поливайте колкото се може по-рядко. Водата трябва да е престояла открита 24 часа или да е филтрирана. Въпреки всичко, оросявайте периодично листата и ги забърсвайте от прах.
Торете от април до август на всеки две седмици.
Размножаването със семена изисква много време. За да ускорите малко покълването като натопите семената в топла вода.

Семейство – Arecaceae/палмови

Водна лилия

Съществуват около 70 различни вида водни лилии, групирани в нощни, тропически и устойчиви. Нощните, както личи от названието им, цъфтят през нощта. Тропическите виреят в тропически климат и цъфтят по всяко време на денонощието. Устойчивите, от своя страна, както е видно са лесно приспособими и следователно най-разпространени. оАко разполагате с малко място, изберете дребни форми като лавандуловосинята N. x daubenyana. Растението водна лилия се отглежда лесно и издържат дори нашата зима.

Най-красивата сред тях е т. нар. царска или кралска лилия. Тя се среща в няколко разновидности – бяла, бледорозова и обагрена в златисто. Бялата е почти много ароматна. Няма начин да не се влюбите в това растение, ако поживеете край него дори и един ден.
Лилиите не обичат чистата вода. Колкото по-блатисто изглежда езерцето ви, толкова по-добре за тях. През зимата не се налага да ги вадите, защото те спокойно си замръзват, а през пролетта се съживяват. Те са лесно приспособими към различни дълбочини и не е от значение дълбочината на съд, в който отглеждате водна лилия. Добре е да насадите растенията, които се продават в почти всички цветарски бутици, в тихи води. Тоест не са подходящи езерцата с водоскоци и каскади.

Ако ще отглеждате на тераса имайте предвид, че красивото дървено ведро не е подходящо за тези растения. Избраният съд задължително се застила първо с пръст, подходяща за лилии, а после се пълни с вода. Когато насадите ново растение, добре е да подържите съда известно време в стаята на постоянна температура и близо до прозорец.

Садене

Най-добрият период за садене на лилии е април-май. Задължително е цветята да бъдат на свеж въздух. Те понасят сравнително добре вятъра. Хубаво е да бъдат на място, постоянно огрявано от слънцето или поне на шарена сянка. За да виреят добре, трябва да имат поне по 6 часа слънчева светлина дневно. Пресажда се на 4 години, обикновено през февруари-март.
За любителите на екзотиката – има и необичайни лилии. В повечето случаи са с произход от Малайзия или Индонезия. Някои са насекомоядни, други привличат очите с невероятните си цветове. Стъблото на красивата водна лилия е скъсено и листна розетка. Листата са до 15 см, със заоблена или овална форма, леко вълнисти, основата е с дълбоко изрязан триъгълник. Плаващите листа са зелени с назъбен край. Цветовете са над водата.

Отглеждане и размножаване

Отглеждат се 2 форми. Зелена – листа с зелен цвят с червено-кафяви петна и червена – листа с червен цвят с зелени петна.
Солитер или се засажда на група. При хранителен грунд растението става едро, бързо дава плаващи листа и след образуване на 3-5 листа цъфти. Ако искате да го отглеждате под водата, то трябва да се използва не много хранителен грунд и да се отделят плаващите листа, което помага за появата на подводни листа.
Нуждае се от осветление 0,5 Вт/л, температурата на водата трябва да е 24° – 28°С,  КН 2°- 12°С,  рН 6 – 7,5.  Дава 1 лист за седмица. При осветяване между 8 и 10 часа дава многобройни издънки и големи подводни листа с къси дръжки, а при осветяване повече от 12 часа – плаващи листа и цветове.

Обикновено една водна лилия се размножава чрез разклонения на пълзяща издънка, които са най-много след цъфтене. Цветовете се разтварят вечер и се затварят сутрин. През това време могат да се опрашат с мека четка. След 3-4 денонощия се спускат под водата и след 10-15 денонощия семената съзряват и се засаждат в недълбок съд и след образуване на 4-5 листа се пресаждат в аквариум.
По-известни сортове:
Joanne Pring – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, тъмнорозов.
Pygmaea Helvola – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, жълт.
Pygmaea Rubra – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, червен, с цветове само до 5 см.
N. Laydekeri Fulgens – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, диаметър на цвета около 10 см, тъмночервен цвят и червеникави прашинки.
N. Leidekeri Alba – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, диаметър на цвета около 10 см, звездовни бели цветове, жълти прашници и тъмнозелени листа, отдолу с пурпурни петна.

Семейство – Nymphaeaceae

Восъче

Растението восъче – хоя (Hoya) е вечнозелена лиана или малко храстче, с пълзящи, тънки и дълги стъбла. Известни са повече от 100 вида, които се срещат в Австралия, Индия и Китай. Листата на различните видове са най-разнообразни. Цветовете са бели, жълти, розови. Всеки цвят има форма на петолъчка.

Растението не е капризно и се отглежда лесно, стига да се спазват някои правила.
Не закачайте растението след като цъфне, не изрязвайте прецъфтелите съцветия и не го пресаждайте докато не е абсолютно необходимо. Предпочита умерена температура, зимата има нужда от прохлада от 12°C  до 14°С.  Светлолюбиво е, добре му се отразява и малко пряка слънчева светлина. Полива се обилно от пролетта до есента, умерено зимата. Хубаво е да се пръскат листата му, но не и по време на цъфтежа.
Пресажда се само ако е необходимо и само напролет. Размножава се с резници.

Семейство – Cuscutaceae