Какво представлява зачимяването и какви са предимствата и недостатъците му?
При поддържане на почвата в чим почвената повърхност в междуредията и крайредовите ивици на овощните градини се зачимяват, а получената зелена маса се използва за фураж. При обилни валежи и редовно поливане зачимяването има някои положителни страни. То спомага за обогатяване на почвата с органични вещества и подобрява структурата й. В градини, засадени на наклонени терени, намалява ерозията на почвата. В зачимените градини се провеждат по-лесно растителнозащитните мероприятия, а плодовете се оцветяват по-добре.
Недостатъците на зачимяването се състоят в това, че през вегетационния период чимовите треви извличат големи количества вода и хранителни вещества и по този начин лишават овощните растения от тях през периода, когато се формират плодните пъпки за следващата година и нарастват плодовете. Прирастът на дърветата в зачимени градини е слаб, а добивите – малки.
Често пъти, за да се запази тревната растителност от вредното влияние на отровните препарати, използвани за борба срещу болестите и неприятелите, пръсканията се провеждат със закъснение. Това допринася за намножаване на болестите и неприятелите, които нанасят сериозни щети на растенията, каквито са масовите повреди от цикадката по младите дървета.
Зазимяване може да се допусне само в случаите, когато градините се торят обилно и се напояват достатъчно, т.е. когато се създадат оптимални условия за развитието и на чимовите треви, и на овощните растения.
Защо зачимяването на междуредията е полезно за овощните градини и лозята?
Зачимяването на междуредията се използват предимно за намаляване на ерозията и оттока на вода в овощните градини и лозята. Значението на тази мярка е още по-голямо при наклонени терени.
Ако почвата се обработва целогодишно без растителна покривка, т.е. при черна угар, водата се абсорбира по време на дъжд. Така горните слоеве се насищат и едва тогава влагата се разпространява към долните слоеве. Този процес е сравнително бавен. А при проливни дъждове водата няма време да попие и започва да се стича, отнасяйки със себе си фини почвени частици, понякога дори буци. По този начин свлачищната ерозия се проявява предимно в горната част на склона. Докато в средната част на склона могат да се образуват по-плитки или по-дълбоки бразди. Липсата на бърза инфилтрация на дъждовната вода причинява водна ерозия.
Не е задължително ерозията да бъде само водна. Особено в по-сухите райони може да възникне ветрова ерозия. Вятърът вдига фини почвени частици и ги пренася, често на големи разстояния.
Инфилтрация на водата в постоянни тревни площи
Това става по такъв начин, че дъждовната вода също насища горния слой и след това прониква по-дълбоко, но освен това водата има възможност да проникне в по-дълбоките слоеве през различни пукнатини и пори в почвата. Това позволява на водата да прониква много по-бързо и по-дълбоко. За това явление може да се използва терминът „макропорен поток“.
Порите в необработваемата почва под постоянните тревни площи никога не са идеално равномерно разпределени, а образуват различни пукнатини и цепнатини, през които дъждовната вода се просмуква по-бързо. Размерът на тези пори варира от 0,001 mm до повече от 1 cm. Макропорите са с размер над 0,1 mm.
Образуването на макропори може да има различни причини
1. Абиотични
Почвата е подложена на различни изветрителни въздействия. Когато има излишна влага, глинените частици набъбват, а при изсъхване се свиват. Колкото по-глинеста е почвата, толкова повече пукнатини и разкъсвания се образуват. Понякога те могат да достигнат 4-7 cm ширина и два или повече метра дълбочина. Многократното замръзване и размръзване на почвата също оказва значително влияние.
2. Биотични
Почвата е местообитание на растения и животни, които чрез своите форми на живот допринасят за образуването на макропори. От животните най-важни са дъждовните бръмбари и мравките. Макропорите се образуват и от мъртвите корени на растенията.
Дейностите на човека оказват значително влияние върху появата на макропори в почвата, тъй като редовната обработка нарушава и унищожава повърхностния слой, докато техниките за безпочвена обработка на почвата бързо възстановяват макропорите.
Активността на макропорите за ускорено поглъщане на вода е особено важна по време на обилни валежи. По време на тези събития капацитетът за капилярно поглъщане на повърхностния слой на почвата се превишава и водата започва да образува непрекъснат слой върху повърхността на почвата. След това водата започва да се влива в отделните макропори и да овлажнява стените им.
Значението на макропорите е особено важно по време на проливни валежи в условия на ненарушена почвена покривка, когато позволява неколкократно увеличаване на скоростта на инфилтрация на водата и по този начин предотвратява екстремно оттичане. Въпреки че функционалните макропори, т.е. тези, които са свързани с повърхността на почвата, съставляват само 1-5 % от общия обем на порите, те са в състояние да отведат до 50 % от водата в случаите, когато интензивността на валежите е по-висока от водопроводимостта на почвата.
Водата в многогодишните тревни площи има много по-големи шансове да се инфилтрира. Този факт оправдава и затревяването на междуредията в овощните градини и лозята, където се твърди, че тревната покривка пречи на проникването на влагата до корените на дърветата. Напротив, при редовна обработка макропорите се разрушават и водата достига само до определена дълбочина на почвата, като по този начин не се налага да достига до корените на дърветата и дърветата.
Други предимства на зачимяването
Зачимяването генерира много органична материя. Първо, чрез израстване на голям брой фини корени, които по-късно загиват и се образуват нови, и второ, чрез мулчиране на надземната част. Ако към тревните видове се добавят и детелинови растения, които благодарение на грудковите бактерии в корените си привличат азот от въздуха, почвата се обогатява с азот.
