Гайлардия

Гайлардия – Gaillardia

Растение за лехи: издръжливо или полуиздръжливо едногодишно

Многогодишни сортове: Г. Грандифлора -Dazzler, Croftway Yellow, Burgunder.
Едногодишни сортове: Torchlight, Goblin, Г. Пулхела, Lollipops, Gaiety, Plume.

Цветето гайлардия е наречено така по името на мецената на френското ботаническо дружество Гайар де Бондур (ХVІІІ век), член на парижката академия на науките. Известни са над 25 вида.

Гайлардията произхожда от Централна и Северна Америка. Достига до 60-90 см на височина. Отглежда се като едногодишно растение. Размножава се чрез семена, които се сеят през март-април направо в градината. Покълва след 1-2 седмици. Цъфти от юли до есенните слани. Има и сортове, които се отглеждат като двугодишни растения. Предпочита открити сухи места, без излишна влага.
Многогодишни: засейте семена или разделете туфите напролет.
Едногодишни: засейте семена през март при 8-10оС – разсадете в края на май.

Гардения

Гардения

Описание: Растението гардения е красиво, вечнозелено, храстовидно растение. Много популярна е заради кремообразните, ароматни цветове. Тя е чуствителна към условията на отглеждане и реагира добре на ниски температури, висока влажност на въздуха, постоянна влажност на почвата и светло до слънчево местоположение.

Грижи:
Светлина: Гарденията се нуждае от поне 4 часа слънчева светлина на ден.

Поливане: Предпочита да е постоянно влажна. За да се отстрани излишният изкуствен тор, поливайте веднъж месечно с дистилирана вода.

Температура: За предпочитане са по ниските температури. През деня около 18°C и под 16°C през ноща. По високите температури могат да доведат до опадане на пъпките или листата.

Въздушна влажност: Гарденията расте добре при висока влажност. Осигурете я с ежедневно опръскване или поставете растението на подложки с вода и камъчета или използвайте овлажнител за въздуха. Това помага и за предпазване от акари и други вредители, които виреят при по сухи условия.

Торене: През периода на растеж (Март до Септември) подхранвайте на всеки 2 седмици с течен тор с PH5.

Пресаждане: Когато се налага пресаждане, използвайте почвена смеска с 2 части торф, 1 част стерилизирана градинска пръст и 1 част пясък или перлит.

Подрязване: Може да се извърши по всяко време, но за предпочитане е това да се направи през периода след растежа. Така ще могат да „излекуват раните“ докато не растат интензивно. Това няма да попречи на цътежа следващата година.
Ако само искате да оформите компактна корона, просто пензирайте върховете докато расте. Това ще доведе до развитие на повече пъпки през следващата година. Място: Поставете на източен или западен прозорец. Гадренията се нуждае от много светлина през цялата година. Размножаване: Размножаването на гардения е възможно през пролетта чрез 8-12 см. стъблени резници, отрязани под листен възел.

Потопете резника в хормон за вкореняване. Поставете в лека почвена смеска с перлит и поддържайте влажно. След като се вкорени пресадете в малки саксийки с подобна почва. Съвет на градинаря: При отглеждането на гарденията има няколко изисквания, който трябва да се спазват за да цъфти продължително. Отстранявайте прецъфтелите цветове на възела под цвета. Подрязвайте на пролет за да поощрите разклоняването и поддържате компактна форма. Слънчево място, през летните месеци може да се засенчи на южно изложение. Кисела почва с PH между 5 и 6. Поддържайте почвата влажна, но никога не трябва да подгизва. Висока влажност или опръскване през деня. Често подхранване с тор богата на желязо на всеки 2 седмици по време на растежа.

Ниска температура вечерно време. Препоръчително е под 15 °C.

Гениста

Гениста – Жълтугата

Растението гениста -жълтуга (Genista rumelica Vel) приляга и на оголените склонове и за дворските градинки. Като малко слънце през горещите летни месеци блести на пясъчния морски бряг или на оголените от вятъра и дъжда ерозирали скални склонове храстът Гениста. Той е многогодишен и се нарича още Жълтуга. На височина достига до 1 метър. Богат е на разновидности. Разнообразието е най-вече в листата на различните видове, които варират по форма от елипсовидни до удължени, или като иглици, а някъде въобще липсват. Вместо листа върху бодливите клонки направо като пеперуди са накацали цветовете.

Жълтугата се числи към многобройното семейство Пеперудоцветни. Окраската на цветовете също е променлива – мени се от златистожълта до лимонена и яркожълта. Както надземната част на храста, така и неговата коренова система са много разклонени. Той поема слънчевите лъчи с охота, не се влияе от суша и горещина. Много често този храст се търси за укрепяване на каменисти рушащи се склонове.

Събраните по върховете цветове на всички видове гениста по два-три като гроздове са голяма наслада и примамка на пчелите.
Освен че жълтугата е медоносна, тя е и лековита. Помага срещу гнойни рани чрез налагане външно, изсушени стръкове от храста и семената му се препоръчват за лекуване за дихателната система. Жълтугата се използва и в бояджийството.

Видове:

• Много красива е Гениста сагиталис, или още така наречената „крилата гениста“, която на височина не достига повече от 30 сантиметра, но е обкичена с изобилие от цветове и отдалеч изглежда като птица, обгърнала с крилата си скалите. Тя е много подходяща за алпинеуми.
• Друг удобен за алпинеуми вид е Гениста румелика. Този храст е по-висок от крилатия и достига височина до 70 сантиметра. Листата на румеликата са по-дребни и елипсовидни, а цветовете са събрани по върховете в гроздовидни съцветия. Румеликата е предпочитан вид у нас.
• Често срещан за нашите условия е и храстът Хениста германика. Той е с бодливи клонки и елипсовидни листа, цветовете му са дребни и яркожълти. При този вид трябва да избягваме почви, съдържащи вар.
• Най-красив от всички тези видове храсти е Гениста лидия, който изпреварва останалите с по-ранния си цъфтеж още през май. Цветовете в златистожълто са изключителни.

Как се захваща:
Жълтугата се размножава чрез семена, които узряват в продълговати сплескани шушулки и се берат към края на септември и октомври. Препоръчително е посевът да се извърши още през същия сезон, не е желателно да се чака до пролетта. Тогава преди посева твърдите бобови зърна трябва да се третират с гореща вода.

Гербер

Гербер

Герберите се предлагат и като стайни растения, и като градински. Стайните са нискорастящи и компактни.
Като стайно растение герберът не е лесен за отглеждане, защото изисква изключително много светлина. Ако не е напълно огрян от слънцето, той ще го “търси” – стъблото му ще расте и ще се протяга докато намери желаното количество светлина.

През пролетния сезон поливайте своя гербер умерено с мека вода и гледайте почвата никога да не засъхва. През вегетационния период го отглеждайте при температура от 16-25°С, а през зимата 12-15°C. През периода на покой поливайте по-малко.
От април до септември торете всяка седмица с течен фосфорен тор. Пролетта е времето, през което може да пресадите по-старите растения в обикновена пръст за цветя. А през лятото да изнесете саксията с гербер на не ветровито място на балкона или в градината.

Размножава се със семена, а за по-големите е възможно и чрез разделяне на корените.
Ако листата започнат да стават сивкави, това е признак, че температурата за вашия гербер е прекалено ниска.

Семейство – Asteraceae

Гергина

Гергина (Dahlia)

Гергина Далия е сравнително малко разпространено цвете, рядко се продава и почти никога не се описва по книгите. Не е топлолюбива, най-добре се чувства при температури от 12-15°С. За сметка на това обича много светлина, но трябва да я пазите от преки слънчеви лъчи. Полива се обилно, през цялата година. Полезно е понякога да пръскате листата. След като престане да цъфти се изхвърля, а от семената напролет се получават нови екземпляри.

Семейство – Asteraceae

Гипсофила

Гипсофила – мишорка

Дивата гипсофила, която е „ майка” на градинските сортове, расте и у нас по сухи и варовити места в североизточните райони на страната. Градинската също обича много слънце и варовита почва, също има дълбок и неразклонен корен, но нейното стъбло е много по-силно и разклонено. То образува гъста мрежа от нежни клонки. Цветовете са многобройни, дребни и приличат на мънички звездички. Едно добре гледано растение ще образува туфа с диаметър около 1м и толкова височина.

Цветето дава много семена и се размножава само чрез тях, понеже коренът не може да се дели. Семената трябва да се садят през пролетта на гнезда там, където искате да ви радва цветето. До есента проскубвайте издънките така, че да останат по 3-4 стръка в гнездо, а през следващата оставете само две и то доста раздалечени. Така можете да създадете отделно кътче във вилния двор, да очертаете главния вход, да украсите скалния кът. Растенията са много ефектни и след прецъфтяването, защото чашелистчетата не окапват и приличат на цветчета.

Гладиола

Гладиола

Описание: В естествена среда растението гладиола се открива предимно в тропичните и субтропичните райони на Африка, на юг от Сахара, Средиземноморието и малко от умерените райони на Европа, Средна Азия. Тя е луковиче растение със саблевидни листа, изправени стъбла и отворени тръбести цветове с неправилна форма.

Съществува изключително голямо разнообразие. Височината на цвета е от 6 до 14 см. Срещат се едно- и многоцветни видове, с обикновени или качулати връхчета на венчелистчетата. В зависимост от големината на цвета гладиоли:
– гигант – 14 см;
– голям – 11-14 см;
– среден – 9-11 см;
– малък – 6-9 см;
– миниатюрен – 6 см.

В България най-разпространени са White City и Flower Song. Те цъфтят през лятото.

Грижи:
Добра почва и обилно поливане в сухо време (особено когато се появят първите цветоносни класове), както и обилна слънчева светлина, от това се нуждаят вашите гладиоли. Едноцветните хибриди имат нужда от подпора, но можете да ги оставите и да са полегнали.

Място: Размножаване: През месец март засадете луковиците на дълбочина десетина см. Края на есента извадете луковиците и отделете кормусите. Съхранявайте на топло място.

Важно: нормално е да минат две – три години преди гладиолите ви да цъфнат за пръв път. Обикновено грудколуковицата живее 2 години – през първата се оформя, а през втората от нея се развива цветоносния летораст.

Глоксиния

Глоксиния

Описание: Глоксинията (Gloxinia) е ценено стайно растение от векове. Харесвана е заради кадифените цветове във форма на камбанка. Цветовете са от тъмно червено и пурпурно до по-нежните тонове на розовото и дори бялото. Цветовете могат да бъдат единични или двойни, като често са оцветени в контрастни цветове по краищата. Глоксинията е близка по вид на други две популярни стайни цветя – африканската теменужка и стрептокарпуса. Подобно на тях глоксинията цъфти дълго, в продължение на седмици, за което не са нужни много грижи.

Родина на глоксинията е Бразилия и за първи път е описана от ботаници в края на 1700 година. Цветето е кръстено на Бенджамин Петер Глоксин – немски писател ботаник. През 1825 била извършена прекласифицикация и глоксинията била поставена в род сининия (Sinningia). Родът бил кръстен на главния градинар на университета в Бон – Вилхелм Сининг. Този род включва много разнообразни растения, които представляват истинско съкровище за ценители. Видовете варират по размер – от миниатюрната S. Pulsilla, която може да се побере в напръстник, до гигантската S. Macropoda, която може да достигне до метър. Модерните видове са много различни от първоначалните растения, открити в джунглите на Бразилия.

Цветовете на глоксинията гледат нагоре, вместо да висят надолу, и са много разнообразни по големина и форма. Работата по днешните хибриди е насочена към производството на по-компактни растения. Новите култивирани видове Sinningia x hybrida са компактни и времето им на отглеждане е много по-кратко, цъфтят по-рано, а цветовете са по-малки от тези на култивираните S. Speciosa.

Грижи:
Вкъщи, глоксиниите предпочитат светли места, а през зимата биха се справили добре на южен или източен прозорец. През лятото, внимавайте, растението да не е изложено на директна слънчева светлина. Ако светлината не е достатъчна, цветните пъпки може и да не се отворят. Глоксиниите обичат топлината, като оптималната температура е 18°C до 24°C.  Ако температурата е под 10°C, листата и цветовете ще почернеят, а температура над 27°C ще скъси живота на растението, защото пъпките ще увехнат, и изобщо няма да цъфнат. Както и африканската теменужка, поливайте глоксиниите с вода със стайна температура и по възможност не мокрете листата.В зависимост от сезона и условията вкъщи, растенията цъфтят от 2 до 6 седмици.

Място: Размножаване: В началото били произвеждани само глоксинии, които цъфтели през пролетта, и били отгледани от грудки, засадени през есента или пролетта. В днешно време по-голямата част от продукцията е на базата на семена, което позволява засаждането им по всяко време на годината. Покълването е трудно и бавно, би могло да отнеме от 6 до 9 седмици. В зависимост от сезона и желания размер на растението, времето, за да се стигне до цъфтеж, от посяването на семената, е около 5 до 7 месеца.

Глориоза

Глориоза

Описание: Родом от тропическа Африка, глориоза е национално цвете на Зимбабве.
Името на Gloriosa Rothschildiana идва от латински и означава чест, слава. Това прекрасно и екзотично цвете е кръстенона барон Z.W. Rothschild, специалист по птиците, който купил цветето от Африка и го показал на изложение на Английското градинарско общество в началото на века. Цвета се състои от шест деликатно извити венчелистчета, накъдрени по края и оцветени в червено до вишневочервено, преливащи към жълто. 

Грижи:
Полива се умерено с чешмяна вода. Преполиването и застоялата вода в саксията са пагубни. Пресъхало растение може да се възстанови, ако го натопите в вода за няколко часа. Лека, хранителна почва. Подходящи са всички готови смеси за тропически видове. Подхранва се по време на цъфтежа всяка седмица. Идеалният вариант е течна тор, която се добавя към водата за поливане.
Цветовете за много крехки и добре да не се мести по време на цъфтеж.

Място: Подсигурете на глориозата добро слънчево място. Светло, без преки слънчеви лъчи. По обяд е необходимо да го засенчвате, ако случайно се намира на южен прозорец. В останалите случаи не е необходимо. Глориозата презимува като грудка. Държи се на хладно място. През март се засажда с подходяща саксиея и се поставя на топло до светъл прозорец. След като покара може да изкарате саксията на открито. Цъфти от април до края на август. През септември растението се внася отново в дома, където повяхва. Отрязват се всички изсъхнали листа, а луковицата се прибира.

Размножаване: Размножава се чрез семена, посяти през септември – октомври директно в готова почва или равни количества градинска пръст и тор.
Поникването е бавно и най-често отнема 3-4 месеца. Новите растения бързо образуват грудки и цъфтят на третата година от засяването.
Друг начин е разделянето на грудката напролет преди да се засади. Трябва да има пъпка на всяка от частите, на който разделяте.
Поръсете разреза с счукани дървени въглища и оставете до 3-4 дни за да образува коричка, в противен случай рискувате да загние.

Съвет на градинаря: Глориозата всъщност е вид лоза, задължително осигурете някаква подпора или въженца, по които да се увива.

Дръжте далеч от деца и домашни любимци. Химичните анализи показват, че всички части на растението са отровни. Поглъщането им може да е фатално! 

Грамофонче

Грамофонче

Произход – тропиците на Америка. Растението ипомея е красиво едногодишно тревисто катерливо, увивно растение с дължина на стъблата около 300 см. Листата са с дръжки, прости, сърцевидни, късо заострени на върха. Цветовете са разположени по няколко в пазвите на листата на сравнително дълги съцветни дръжки. Цветовете са фуниевидни, едри с диаметър 10 см.

Цъфти непрекъснато от юни до падане на слана. При облачно време и през нощта цветовете се затварят.
Листата са малки, затова не можете да използвате ипомеята като почвопокривно растение. Ако използвате подпорки, чрез които да увивате растението ще получите своеобразен красив жив плет за своята градина или парапет на терасата си.

Развива се добре на слънчево и заветно място. Почвата трябва да е богата с хранителни вещества (най-подходяща е смеска от парникова почва, прегорял оборски тор и пясък). Поливайте обилно.
Размножава се чрез семена, които се засяват в отделни саксии под стъкло през месец март и се разсаждат в края на май.

Семейство – Convolvulaceae