Речник по градинарство – терминология за начинаещи градинари
Градинарство или градинарстване е общ термин за човешката дейност, свързана с работа в двор или градина, обикновено за удоволствие, развлечение, отмора от други граждански занимания и често за разнообразяване на собствената или семейната диета. Следователно това е хоби или вид хоби. Под градинарство може да се разбира дейност, свързана с обработването на градината, докато заниманието с растения е по-широк термин, който включва и дейности, свързани с пребиваването в градината.
Следователно градинарят обикновено е само любител градинар или овощар, който не извършва работата си като основен източник на препитание.
Дейността градинарство е широко разпространена народна дейност в българските земи, която често се съчетава с други хобита и занимания, като например овощарство, селско стопанство, животновъдство, пчеларство, развлекателни спортове и др. Но това не е всичко, освен че е хоби градинарството може да бъде и професия или стопанска дейност (виж по-долу.)
Градинарска терминология от А до З
Аерация /проветряване/ – Намаляване плътността на почвата чрез разкопаване или други механични средства с цел свободно преминаване на въздуха. Извършва се чрез аериращи гребла или машинни аератори – вертикулатори
Алкална почва – почва, чиято киселинност (рН) е повече от 7.3. За пример такава почва е варовитата.
Бордюр – площ, засадена с цветя, видима от най-много три страни, но никога от всички ъгли.
Вегетативно размножаване – метод на получаване на нови растения от луковици, столони, грудки. Но не и семена.
Връхче на нарастване – върхът на стъблото, чрез който растението нараства.
Възел – място на стъблото, откъдето израства лист или пъпка.
Геофити – растения, чиито възобновителни пъпки са разположени под повърхността на почвата върху луковици, грудколуковици, грудки, коренища.
Грозд – неразклонено разположение на цветовете с извити дръжки.
Грудка – видоизменено стъбло; орган подобен на луковица, но изграден от твърда, не люспеста тъкан.
Гърло – тръбесто образувание, формирано чрез венчето на някои растения.
Дренирана почва – при градинските растения почва, която може и да не се полива, т.е. позволява водата да се предвижва в дълбочина след дъжд. Бива влагопропусклива и влагозадържаща.
Ейтрофни растения – развиват се добре на почви, богати на хранителни вещества.
Ефемери – едногодишни растения с много кратък цикъл на развитие – няколко седмици от покълването на семената до цъфтеж и плодоношение.
Закаляване– постепенно привикване на растение, израснало в меки условия към външна среда.
Зимоустойчиво растение – понася минималните зимни температури в районите с умерен климат и може да презимува на открито без допълнителни грижи.
Градинарство като стопанска дейност
Градинарството е дейност, извършвана в градини, паркове или земеделски площи. Градинарството може да се отнася до вид услуга или до специализирана фирма, която се занимава с отделните етапи на отглеждане и търговия с растения. Служителят на такава фирма обикновено работи като градинар.
Тя включва създаването, подобряването и използването на плодови, зеленчукови, цветни и декоративни растения. За разлика от ботаниката, градинарството съчетава науката с естетиката. В едно градинарство участват както физически лица, така и мултинационални фирми.
Дейността градинарство е разнообразна сфера на човешка дейност, която обхваща както използването на растенията за храна (плодове, зеленчуци, гъби и билки за готвене) и украса (цветя, дървета, храсти, хмел, тревни площи) , така и опазването на растенията, рекултивацията на ландшафта, проектирането, изграждането и поддържането на паркове и градини и др.
Градинарска терминология от И до П
Издънка– младо растение, покарало от растението родител и което лесно се откъсва.
Калцирана почва – почва с богато съдържание на варовик.
Кисела почва – киселинност (рН) по-малко от 6.5, т.е. много ниско съдържание, или отсъствие на варовик.
Коренище – пълзящ подземен корен, често видоизмеменено стъбло, от което се образуват млади растения и корени.
Коренова шийка – мястото, където се съединяват стъблото и коренът. Обикновено това става на повърхността на почвата.
Криптофити – растения, чиито възобновителни пъпки са разположени под повърхността на почвата или на водата.
Ксерофити – растения, които понасят значителна и продължителна сухост на почвата и на въздуха.
Лека почва – почва с висока съдържание на пясък.
Луковица – видоизменен орган, в който се натрупват резервни хранителни вещества. Образува се под повърхността на земята. Използва се и за размножаване. Състои се от месести люспи – видоизменени листа и дънце – видоизменено стъбло.
Междувъзлие – част от стъблото между два възела.
Мулч – слой от органичен материал, нанасян около стъблата.
Мустаче – видоизменено стъбло или лист, увивано около някаква подпора.
Околоцветник – външните органи на цвета – венчелистчета и чашелистчета.
Олиготрофни растения – развиват се добре на почви, бедни на хранителни вещества.
Пензиране – отстраняване връхчето на стъблото, с цел да се стимулира образуването на по-храстовидно растение или с цел растението да достигне по-бързо зрялост.
Период на покой /латентен период/ – растението не се развива следствие спад в температурата и намаляване дължината на деня.
Петиола – листна дръжка.
Почвопокривно растение– декоративно растение, което не изисква особени грижи и се използва за нискорастящ и частичен влагозадържащ килим, засаждан между други растения.
Пресаждане – преместване на растение от една саксия в друга със същия размер, но с друг компост.
Прехвърляне – преместване на растение от по-малка в по-голяма саксия.
Промиване – загуба на разтворими химикали от почвата поради движението на водата надолу.
Пълзящо растение – растение, увивано около подпора, така също се използва и за растения със слаби стъбла, които се привързват към трейажи, дървени рамки и прочие.
Градинарство от стари времена
Градинарството, както и повечето други занаяти и изкуства, води началото си от първобитните човешки общества, когато хората започнали да се препитават не само с бране на плодове, но и с тяхното отглеждане. Дори сред племената, живеещи днес, антропологията признава групите любители на градинарството, наречени градинари, които са един от икономическите типове общества. Според антропологичните наблюдения те са склонни да се организират в племенни общности. Според антропологичните наблюдения те са склонни да се организират в племенни общности.
Лехите с подправки, храсти и зеленчуци пред входа на колибата, на границата на собствеността, в течение на хиляди години прераства във ферма с големина няколко километра, чиито граници се сливат с горите и полята на селата около стопанството на фермера.
Градинарска терминология от Р до Я
Размножаване – увеличаване броя на растенията.
Резник – част от растение, което се използва за размножаване.
Розетка – група от листа, пораснали в основата на растението.
Сенкоиздръжливи растения – могат да се развиват нормално при пълно слънчево огряване и при леко засенчване; максималната им светлинна задоволеност е 100%, а минималната е различна за различните видове.
Сипей – леха от чакъл, торф и почва за растения за алпинеум.
Системен пестицид – прониква вътре в растението и се придвижва със соковете.
Стимулатор за вкореняване – прахов или течен химикал, спомагащ растежа на корени на мястото на отрязване.
Столон – пълзящо стъбло, образуващо корени и даващо по вегетативен път ново младо растение.
Сукулентно растение – растение с месести листа и/или стъбла, съдържащи вода и пригодени да виреят при сухи условия.
Тежка почва – с високо съдържание на глина.
Торф – растителна материя, получена от блата, от мъхове в състояние на загниване.
Тревисто растение – не образува постоянни вдървенели стъбла.
Форсиране – стимулиране на цъфтеж преди естествения период на цъфтеж.
Фунги – примитивна форма на растителен живот, най-честият причинител на инфекциозни, гъбични болести (напр. плесен, загниване, ръжда). Болести от този тип се предотвратяват с фунгициди.
Хлороза – ненормално пожълтяване или побеляване на листата поради намаляване съдържанието на хлорофил.
Хумус – желеподобно вещество, покриващо почвените частици. Терминът често се използва като синоним на частично разложена органична материя в почвата, но това е неточно и неправилно.
Градинарство – хоби, което дава плодове и носи удоволетворение и благодат.