Категория: За градината

Как се извършва краткотрайно затревяване и какви са предимствата му?

Краткотрайно се затревяват градини, чиито междуредия са били поддържани продължително време в черна угар. Чрез краткотрайното затревяване се отстранява вредното влияние на продължителното поддържане на почвената повърхност в черна угар, ограничава се ерозирането на почвата в градини на наклонени терени, подобряват се структурата и аерацията на почвата.

Тревните смески се засяват през пролетта, след обилно торене с минерални торове и с оборски тор – по 80 – 100 kg фосфорни, 40 – 60 kg калиеви и оборски тор на декар.

Освен затревяване на цялата площ в градината практикува се и затревяване на междуредията през едно. В този случай е възможно последователно редуване на черна угар и затревяване. След заораване на тревите в едните междуредия се затревяват междуредията, които са били в черна угар.

Затревените градини се косят 8-10 пъти през годината. Получената зелена маса се използва за мулч, като се разхвърля по повърхността на междуредията или се използва за фураж.

За тревни смески се използват житни и бобови култури: тимотейка, ежова главица, италиански райграс, червена детелина и др., засети в следното съотношение за 1 декар:

• червена детелина 1,6 и тимотейка 1 kg;
• червена детелина 1,5 kg и ежова главица 1,4 kg;
• червена детелина 1 – 1,2 kg, тимотейка 0,6 kg и френски райграс 0,7 kg;
• червена детелина 1,5 кg, италиански райграс 1 kg и
• тимотейка 0,6 kg.

Къде още се използва краткотрайното затревяване

Правилно създадената и поддържана морава трябва да изпълнява своето предназначение и същевременно да изпълнява естетическата си функция. А за създаването на всяка морава трябва да се използват висококачествени семена от реномирани производители.
Тревните площи могат да се разделят на земеделски и неземеделски. В първия случай става дума за тревни смески за ливади и пасища и за тревни смески за лозя и овощни градини. В последния случай става дума за декоративни, развлекателни и спортни треви. Съставът им варира в зависимост от климатичните условия на отглеждане (по-сухи и по-влажни) и от периода на използване (краткосрочни, многогодишни и постоянни).

Постоянното междуредово затревяване с някои от нискорастящите видове или отделни сортове трева, и особено със смески от тях, е неразделна част от системата за обработване на земеделските земи в овощните градини и лозята. Това е затревената площ на всички междинни редове или на някои от междинните редове, използвани като пешеходни пътеки.

Други предимства

Предимството на постоянните тревни площи и междуредовото затревяване в лозята е намаляването на водната и ветровата ерозия, особено на наклонени терени. Предотвратяване на разпространението на нежелани плевели и по този начин намаляване на употребата на хербициди. Увеличава се капацитетът на почвената повърхност и се улеснява достъпът до лозята през цялата година, особено при по-влажни условия. Няма нужда от допълнително органично торене. Неорганичните торове се използват по-добре, тъй като свързаните в почвата хранителни вещества се освобождават бавно, като по този начин се намалява нуждата от тях. По-високите еднократни разходи при създаването на пасищата се компенсират през следващите години чрез намаляване на общите разходи за третиране на междуредията.

В традиционните лозарски райони с преобладаващо по-сухи климатични условия се установяват насаждения от червена и овча власатка, ливадна власатка и многогодишен райграс. Към тях могат да се присъединят и по-малко енергични форми на пълзяща детелина или розова детелина. Създаването на почвата се извършва по същия начин, както при другите фуражни култури, с посевна норма от 25-40 kg/ha. В зависимост от нарастването на масата, тя се подрязва поне 4 пъти на сезон на височина 6-8 см. Като биомасата може да се остави директно върху площта или да се постави като мулч в редовете на лозата.

Както при всяка нова технология, ползите от такова затревяване ще станат очевидни, когато се научим да го използваме. В същото време всеки производител ще провери коя покривка е най-подходяща за неговите условия и ще избере конкретен вид или тревна смес.

Жива ограда

Тя се използва за ограждане на целия участък или на части от него: детски кът, спoртна площадка, басейн… Но живата ограда може да има не само декоративно, а и стопанско предназначение. Освен всичко останало, всяка жива ограда пази от ветрове, от навявяне на сняг, крие къщата от чуждите очи.

Живите огради се различават по начина на оформление: свободно растящи, „подстригани”, укрепени с различни конструкции. При последните се използват не храсти, а виещи се растения.
За живи стени и огради трябва да се избират растения, които могат да бъдат оформяни чрез подстригване, растат гъсто и разбира се са красиви. Можете да се спрете на видове с меки, бодливи или восъчни листа, листопадни и вечнозелени.

Каква жива ограда да изберем

Живите огради могат да бъдат едноредни, двуредни, триредни, с различна височина. Гъстотата им зависи от размера на растенията и височината на замислената ограда. За високи над 2м, оформени чрез подстригване огради и живи стени, могат да се изпозват пирамидални тополи, туя, обикновена елха, клен, някои видове глог.

Висока жива ограда може да се създадете и от лиани, но ще са ви нужни опори.

За средните по височина живи огради най-подходящи са люлякът, орловите нокти, жълтата акация, птичето грозде, дрянът.

За ниска жива ограда (по малки от 1м) са пригодни киселият трън, ливадникът, касисът, чимширът, дафиновото дръвче и някои други храсти с компактна листна маса и по-дребен ръст.

Ниските зелени огради се наричат бордюри. С тях могат да се отделят различните туфи цветя, да се оформят площадки и пътечки. Обикновено бордюрите са от един ред, но можете да опитате експериментално и в два реда – по-висок и по-нисък.

Как да направим жива ограда

За да направите жива ограда от храсти, трябва първо да изкопаете траншея с дълбочина 0,4 – 0,6 метра. Широчината й зависи от това в колко реда ще засадите растенията. Запълнете я с плодородна почва, обогатена с органични и минерални торове или торф. Ако сте се спрели на традиционното птиче грозде, засадете го шахматно през 15 см. Корените задължително трябва да намалите и леко да подрежете. Това ще стимулира растежа на кореновата система и ще ограничи изпаряването на влагата от листата.

Българският цветен пазар е богат и с други подходящи за целта дървета и храсти. Можете да си харесате евонимус (вечнозелен храст от рода на дафиновото дръвче или туя (иглолистно дръвче, което се предлага с различни височини – от 80 до 180 см). За жива ограда са подходящи и всички разновидности на кипариса.

Изключително разпространен е чимширът, който дава усещането за нещо много българско, носи духа на старата нашенска къща. Това е типично лаврово растение, което позволява оформянето в най-екстравагантни форми и понася добре рязането. Расте добре на сянка и полусянка, под високи дървета, на северно изложение. Късно през есента по-големите храстчета трябва добре да се завържат, за да не се изпочупят от вятъра и снега.

Необходими са редовни грижи

Живите огради стават изключително красиви, ако се посадят растения с различен цвят на листата. Например на един ред обикновен кисел трън със зелени листа, а на втория ред – сорт с пурпурни листа.
Много ефектни като декорация са комбинираните живи огради от два сорта растения с различна височина. Получават се изключително красиви композиции и се дооформя оградата, защото по-ниските храсти прикриват оголените долни клони на по-високите насаждения.
Грижата за вашата жива ограда се състои преди всичко в редовното й подстригване. Резултатът не закъснява – правилна и елегантна форма и по-голяма плътност.
Подрязването на храстите трябва да започне на втората година след посаждането. Първото подрязване се прави със секатор колкото е възможно по-ниско. След това – само с овощарски ножици, по вкус, за постигане на желаната форма.
При първото подрязване трябва да се отстранят 1/3 – 1/2 от израсналите през предишната година клонки. И всяка следваща година – 1/2 – 2/3 от листната маса на растенията.
Добре оформената жива ограда трябва да започва от височина 10-12 сантиметра.
Подрязването обикновено се прави два пъти годишно – през пролетта и в средата на лятото. Страничните части на живата ограда трябва да се подстригват отдолу нагоре. По този начин отрязаните клончета свободно падат на земята.
Красивите цъфтящи храсти не се подстригват, а само се изравняват странично.
Ако живата ограда е остаряла и съвсем е изгубила формата си, трябва да я „подмладите”, т.е. да я изрежете из основи – на 4-6 см от корените.
При подрязването на растенията трябва да имате предвид и биологичните им особености. Например в никакъв случай не режете клончета, които носят цветовете (става дума за богатоцъфтящите храсти). И още – след всяко подрязване добре разрохквайте почвата под растенията, наторете ги и обилно ги полейте.
Подрязването на всяка жива ограда трябва да се прави редовно и навреме – ако се наложи, и по няколко пъти през лятото, за да изпълнява своето предназначение. Трябва да се знае, че подрязването активизира образуването на филизи, които трябва да се отделят.

Какви растения да изберем

Тръгвайки да купувате, растения, не мислете само за това, че те трябва да бъдат много красиви. Имайте предвид естествените им изисквания и съчетаемостта между различните видове. Не е разумно да садите едно до друго светлолюбиви и сенколюбиви растения. Ако съумеете правилно да групирате видовете по височина, форма на короната и окраска на листната маса, ще получите невероятно красива жива ограда и бордюр.

Списък на растения, подходящи за живи огради и бордюри:

• Кисел трън (Berbebis vulgabis)
• Глог (Mespilus oxyacantha)
Арнолда (Crataegus arnoldiana)
Даурски (Crataegus dahurica)
• Орлови нокти (Loniceracaprifolium)
Алберта (Lonicera albebtii)
Алпийски (lonicera alpigena)
Златист (Lonisera chrysantha)
• Върба (Salix herbacea)
• Дрян (Cornus)
Обикновен (Cotoneaster integerrima)
Блестящ (Cotoneaster lucidus)
• Ливадник (Спирея)
Брезолистен (Spiraea betulifolia)
Дугласа (Spiraea douglasii)
Японски (Spiraea japonica)
• Чимшир (Bucus sempervivens)
• Дафиново дръвче (Laurus nobilis)
• Джел (Ilex acuifolium)
• Птиче грозде (Ligustrum ovalifolium)

Пеперудите в градината

Привличането на пеперуди в градината е трудно изкуство както да организирате пикник и да се чудите дали вашите поканени гости ще се появят. Пеперудите са придирчиви насекоми. Всеки градинар може да има Aphids, но за „Red Admirals“, „Painted Ladies“ и „Tiger Swallowtails“ са необходими определени условията.

Предостатъчната слънчева светлина е първото условие. Пеперудите избягват сенчести места. Идеалният случай е когато вашата градина има южно изложение. Пеперудите използват слънчевата светлина рано сутрин за препичане на слънце върху затоплени скали, тухли или павирани алеи. С повишаването на температурата с настъпването на деня, те започват да посещават техните любими цветя богати на нектар. Но винаги в осветените от слънце части на градината. 

Те предпочитат градини, които не са изложени на ветровете, а са максимално на завет. Ако вашата не е, може да засадите като жив щит в редица люлякови храсти, пеперудов храст, калина, или други храсти чиито цветове също са богати на нектар.

Какво обичат пеперудите

Видовото разнообразие на цветя, любими за пеперудите не е толкова важно, колкото това те да цъфтят в различно време в продължение на целия пролетно-летен сезон. За щастие, много от нашите най-обикновени едногодишни и многогодишни цветя са с високо съдържание на нектар. Само някои най-екстравагантни пеперуди имат космополитични вкусове. Те биха предпочели да вечерят с нектар от цветето Центрантус /Centranthus ruber/, докато повечето биха се задоволили с нашата собствена родна маточина, Monarda didyma.

Създаване на градина за пеперуди

Градината може да бъде украсена от всичко, но нищо не е по-благородно от пърхащите криле на пеперудите. Засадете правилните растения и създайте с градина за пеперуди. Ще определим добре видимо място в градинския кът за пеперуди.

Подходящо е слънчево място, което може лесно да се наблюдава от място за почивка, беседка или пейка. Редки и по-често срещани насекоми с характерни крила ще трептят на слънчевата светлина над пъстрите цветове на многогодишни растения, храсти и едногодишни растения.

Основата е съставена от растителни видове, които най-много се харесват на дългоносите летящи скъпоценни пеперуди. Пеперудите харесват нектара на определен растителен вид. Те включват едногодишни, многогодишни растения и храсти. Така че островче от смес от тези растения трябва да има някакъв състав.

Ако растенията са засадени в центъра на тревната площ или друг участък и гледката е възможна от всички страни, запълнете центъра с храсти и по-високи многогодишни растения, а краищата – с все по-ниски видове.

Когато се използва за гледка от една посока, засадете храстите и най-високите многогодишни растения най-далеч, а по-ниските и ниски растения постепенно се приближават към нас (гледната точка). Островчетата не са единствената възможност за засаждане.

Те са най-надеждните за привличане на рояци пеперуди, тъй като на едно място се събират множество пълни с нектар цветове, но можете да засадите и отделни растения, разпръснати из цялата градина. След това на много места ще срещнем божури, острици и трипси.