Мирабилис

Мирабилис

Mirabilis
Растението мирабилис за лехи:  полуиздръжливо едногодишно

Названието на цветето идва от латинската дума „mirabilis“ — удивителен.

Цветето мирабилис  има разнообразни по багра цветове, които се отварят в следобедните часове, остават отворени през нощта и на следващото утро увяхват, затова народното й наименование е „нощна красавица“ или още по интересното „съмни-мръкни“.

Родината на мирабилиса е Мексико. Цветето е светло- и топлолюбиво, понася засушаване, но при дълга суша спира да расте и не цъфти. Предпочита дълбоки, глинести почви, не понася кисели. Образува разкошни храстчета от 30 до 100 см високи и цъфти от края на юни до есента с разнообразни по багра цветове, единични или събрани по няколко по върховете на клончетата.

Мединила

Мединила

Семейство – Melastomataceae
Широките листа на растението мединила са с ясно очертани жилки и изглеждат наистина великолепно. А висящите съцветия, които се развиват през късната пролет, са още по-красиви. Те достигат до 30 см дължина и се състоят от множество розови цветчета. Докато са пъпки, цветчетата приличат на малки плодчета. Мединилата предпочита влажна и топла зимна градина.

Мединилата обича светлината, влагата и свежия въздух. През лятото пазете растението от преките слънчеви лъчи. В този период най-добре го дръжте на сянка. През лятото цветето се чувства добре на стайна температура, така че не го вадете на открито.
През лятото мединилата се полива обилно с престояла открита 24 часа вода. За по-добро овлажняване, може да оставите влажен чакъл. Почвата не трябва да подгизва. Веднъж седмично правете и бани на цялото растение. Оросявайте листата поне през ден. Торете веднъж седмично с течна тор с много калий, добавена към водата за поливане.
Мединилата не е капризна към температурите, но температури под 15 С не са благоприятни. Също така избягвайте температурни колебания и течение.
Растението става много разклонено. Щом красивите цветове прецъфтят, ги отрежете от основата им. А когато се покажат първите цветни пъпки, не пипайте саксията и не я местете.
Подрязването се прави през пролетта. Тогава може да подмените и пръстта. Най-подходяща за мединилата е градинска пръст.
Мединилата бива нападана от паяковидни акари; знак, че е недостатъчна влажността на въздуха.
Размножава се при висока влажност на въздуха през март и април с връхни резници. Размножаването е много трудно.
По-интересни видове:
M Aphrodite – съществуват близо 100 разновидности. Цветовете на хибрида са розови и доста големи. На височина растението достига до 1 м.
M boliviensis – бели цветове с жълт център. При саксийно отглеждане израства не повече от 2 м.
M laxa – нежнобял вид. Цветовете му наподобяват тези на жасмина.

Мирта

Мирта

Семейство – Myrtaceae/миртови
Растението Мирта е вечнозелено растение, лесно за отглеждане. Листата са лъскави и тъмнозелени на цвят, по формата наподобяват тези на лавровото дръвче. В зависимост от желанието ви и предпочитанията ви можете да оформите вашата мирта и като храст, и като дръвче.
Цветовете на миртата са изключително ефектни – малки, нежни, обагрени в бяло, което прелива към светлорозово. Именно заради това миртата се смята за символ на плодовитостта, добродетелта, чистотата и нейните цветчета са украсявали булчинския венец.
Най-доброто място за растението е близо до прозорец. Но не и на самия перваз, тъй като не обича прекалената топлина. Но обожава слънцето, така че мястото в дома трябва да е доста осветено. Към средата на месец май, може да извадите саксията на открито. Целогодишно осигурявайте много свеж въздух. Преди настъпването на зимата, обаче, внесете своята мирта вътре. През зимата трябва да е в светло и проветриво помещение с температура от 5 градуса.
Растението се полива редовно, но с филтрирана или дъждовна вода. Не поливайте с варовита вода! Периодично оросявайте с вода листата й. През зимата се полива оскъдно, колкото да не изсъхне кореновата туфа. А от пролетта се увеличава обема на поливане.
Размножава се през лятото с резници. Те се засаждат в пясък под стъкло. Колкото повече подкастрите своята мирта, толкова повече тя ще стане по-пищна. Не оставяйте семенните капсули да узреят напълно, защото те отслабват растението.

Мимоза

Мимоза

Описание: Растението Мимоза (Mimosa) е храстовидно растение от Бразилия, Индия и Еквадор, което принадлежи към граховите растения, сем.Бобови.
Растението има бодливи стебла и фини, дълбоко нарязани листа. Цветовете на мимозата се образуват в малки топченца, които обикновено са розови или пурпурни. Растението е много чувствително и листата му се нагъват бавно, от върха на листото, до основата, дори само при полъх на вятъра. 

Грижи: Най – успешно се отглежда като едногодишно растение М. pudica. Почвата трябва да е равни количества глина, торф, гнили листа и пясък. Когато я присаждате, буцата пръст около корените, трябва да остане непокътната.

След пресаждането, растението се съхранява на сенчесто и влажно място. По принцип трудно презимува. M. speggazzinii образува нисък храст, който може да просъществува няколко години. Тя се отглежда по същия начин, както M. Pudica, с изключение на факта, че през есента може да бъде преместена в зимна градина или парник, вместо да бъде изхвърлена.

Минималната температура трябва да е 13C градуса, а почвата трябва добре да изсъхне, преди да се полива. В началото на март, растението трябва да се подреже наполовина и да се пръска често, докато отново започне да расте бързо. Разсаждат се в саксия, един размер по-голям от настоящата.

Място: Размножаване:  Растението Мимоза (Mimosa) се размножава най – добре от семена, посяти през март в почва от равни части торфен мъх и пясък. Използват се саксийки с височина 5 см, пълни до половината с натрошена глина, покрита с малко листа или корени. Напълнете саксийките с пръстта и поставете по три семена във всяка. Напоете почвата, след което подредете саксийките близо една до друга, например в картонена кутия и разхвърляйте наоколо влажен мъх. Покрийте кутията със стъкло, и я поставете в зимна градина или парник, при температура минимум 13C градуса.
М.speggazzinii и други многогодишни, могат да се размножават и чрез резници, взети пролетта. Отрязват се странични израстъци с дължина 5 см. Премахват се няколко от долните листа, а долният ръб се приглажда с остър нож. Резниците се поставят в кутия за образуват корени, ако температурата е мин.27C градуса.

Съвет на градинаря: Най – честата грешка при отглеждането на мимозата е нейното преполиване. Тя не се полива, преди почвата да изсъхнала съвсем, в противен случай корените лесно загниват. 

Монстера

Монстера – семейство – Araceae/змиярникови

В тропическите дъждовни гори растението монстера расте по дърветата като лиана. То образува въздушни корени, които се засаждат в субстрата или се използват като опора. Листата на младотата монстера (Monstera deliciosa) са сърцевидни, неразделени. Възрастното растение е с изрязани и често перфорирани листа. Монстерата е украсена със съцветие, съставено от бяла трепетлика, а по-късно и с плод, оформен като пръчка. Плодовете са ядливи и имат вкус на ананас. Въпреки това растението монстера цъфти и плододава много рядко при стайни условия.

Монстера Monstera deliciosa растение
Монстера Monstera deliciosa растение

Когато монстерата е младо растение, листата й са сърцевидни, а типичните прорези се получават с напредване на възрастта. Растението монстера е изключително непретенциозно и ако все пак листата на вашата монстера престанат да образуват прорези и дупки, то това е сигнал, че й е прекалено тъмно. А ако листата й започнат да окапват, значи се й сменяли мястото.
Размножава се чрез издънки и стъблени резници. За монстерата са характерни многобройните въздушни корени, спускащи се от стеблата, които се преобразуват в подземни, ако се поставят в чаша с вода.

Случва се и да цъфти – с гроздовидни цветове!

Монстерата вирее най-добре при нормална стайна температура. Обича висока влажност на въздуха (между 50 и 60%). Затова пулверизирайте често листата, дори овлажнявайте с влажна кърпа. През лятото поливайте обилно, а зимата – умерено. И за това растение важи правилото да се пази почвата от подгизване.Монстера Monstera deliciosa растение - 2

Пролетта и лятото се тори ежеседмично. А през пролетта се пресажда. Като типичен представител на семейство змиярникови, клетъчният сок на монстера е отровен. Така че ако нараните стъблото на вашата монстера внимавайте, защото той предизвиква отоци и болки в устата и гърлото, а при контакт с лигавицата на очите – конюктивит и изменения на роговицата.

Изисквания за отглеждане

Светлина: Ярката разсеяна светлина без пряка слънчева светлина е подходяща за отглеждане.
Температура: Нормалната стайна температура е идеална, с минимум 12˚C през зимата.
Вода: Субстратът трябва да е винаги влажен, но не и мокър.
Влага: Изисква висока влажност. Поставете саксията с растението в купа с влажни камъчета. Поливайте често листата.
Наторяване: Наторявайте два пъти месечно със стандартни течни торове.
Разпространение: Оставете ги да се вкоренят директно в почвата или във вода.
Пресаждане: Пресаждайте на всеки две години през пролетта. Внимавайте да не повредите въздушните корени. В никакъв случай не премахвайте тези
корени.
Почва: торфен субстрат или еднородна почва
Лятно отглеждане: Лятното отглеждане е възможно на място, защитено от силното слънце.
Проблеми: Прекалено многото вода води до пожълтяване на листата.
Заболявания: Прекалено много вода при ниски температури може да причини загниване. Пресадете растението и го преместете на по-топло място.

Овощни растения – преди да ги засадим

Върху какви почви и подпочви може да се отглеждат овощни растения?

Овощни растения могат да се отглеждат в различни видове почви. В нашата страна са разпространени различни типове почви: алувиално-ливадни, сиви горски, канелени горски, кафяви горски, черноземи (обикновени и излужени) и смолници. Съществуват и преходни почви между отделните почвени типове. Най-подходящи за отглеждане на овощните растения са алувиално-ливадните, богати с хранителни вещества почви. Най-неподходяща почва е смолницата, особено когато варовитият пласт е близо до повърхността й. Неподходящи за овощни растения са и тежките глинести почви. Те са студени и в тях трудно прониква въздух. Черноземите, смолниците и тежките глинести почви може да се пригодят за отглеждане на овощни растения, но трябва да се извършат по-скъпи мелиоративни мероприятия. Черноземните почви са подходящи за отглеждане на овощни растения само когато варовитият пласт е по-дълбоко разположен (под 1,5 -2,0 т). Когато варовият пласт е разположен по-плитко, дърветата страдат от хлороза (жълтеене на листата).

Останалите типове почви заемат междинно положение по отношение на пригодността им за отглеждане на овощни растения. Подпочвата трябва да бъде богата с хранителни вещества, пропусклива на водата и въздуха. Почви със силно глинясала подпочва и с подпочва чист речен пясък и чакъл са неподходящи.Подготовка на овщни дървета за садене

На каква най-малка дълбочина трябва да бъде нивото на подпочвената вода при отглеждането на овощни растения?

Подпочвената вода на местата, определени за засаждане на ябълкови дръвчета върху семенна подложка, не трябва да бъде по-плитко от 1,5-2,0m, а когато дръвчетата са върху клонова подложка – 1,20 – 1,30m. Ако нивото на подпочвената вода е високо и теренът има наклон, прибягва се до направа на дренаж за отводняване.

За да се отводни мястото, определено за овощна градина, изкопават се канали, дълбоки до 2mи широки 50 – 60cm. Каналите се разполагат така, че да обхванат цялата площ през 3 – 4m. Ако подпочвата е водопро-пусклива, те се прокарват на по-големи разстояния един от друг (7 – 10m). По дъното на каналите се нареждат надупчени глинени или циментови тръби с диаметър 12-18cm и върху тях се насипва дребен чакъл, а върху него – пласт (30 – 40cm) обли речни камъни.

Най-отгоре се поставят отпадъци от ламарина, бракувани тръстикови рогозки, дъски, вършини от дървета.

След това каналът се затрупва с пръст 25 – 30cmпо-високо от околната повърхност. Излишната пръст се използва за подравняване на мястото, а ако е недоброкачествена, извозва се навън. Всички работи по отводняването трябва да сeизвършват преди засаждане на дръвчетата.

Има ли значение въздушният дренаж за редовното плододаване на овощните дървета?

Нашата страна има планински характер и най-често местата, определени за засаждане на овощни растения, са проветриви. На проветривите места не се натрупват студени въздушни маси и плодните пъпки на овощните дървета не измръзват. Измръзвания може да се случат само при екстремно ниски температури. В котловинните места, оградени от всички страни с възвишения и планини, през зимата и късно през пролетта се натрупват студени въздушни маси, които причиняват измръзване на плодните пъпки и на цветовете, а понякога и на клоните на дърветата. Такива места не трябва да се заемат с овощни растения.

Къде трябва да бъдат овощните растения в дворното (вилното) място?Засаждане на овощно дърво

При изработване на план за разположение на овощните дървета в градината не трябва да се забравя, че в любителската градина се застъпват и зеленчукови култури, цветя, украсни растения и др. В такъв случай по-добре е да се обособят овощен участък, зеленчуков участък, цветен участък и пр. А що се отнася до овощния участък в градината, трябва да се има предвид, че той трябва да бъде на по-заден план, за да не закрива цветните фигури, но да закрива зеленчуковия участък.

Какво трябва да бъде разположението на овощните растения спрямо слънчевата светлина?

Всички овощни растения са светлолюбиви. Слънчевата светлина е абсолютно необходима за растежа и плододаването им. Най-светлолюбива е кайсията, а най-малко светлолюбива – сливата. По отношение на изискванията спрямо светлина овощните видове се подреждат така: кайсия, череша, бадем, праскова, дюля, круша, ябълка, вишня, слива.

Като се има предвид това, на най-слънчевите места трябва да се засаждат череши, праскови и дюли, а на по-малко слънчевите – круши, ябълки и сливи. Кайсията и бадемът трябва да се засаждат там, където осветлението е по-слабо, макар че са светлолюбиви, защото при условия на силно слънчево греене започват рано вегетацията си, което е свързано с опасност от измръзване на цветовете и завръзите им.

Местата откъм северните страни на сградите, където осветлението е по-слабо, може да се заемат с френско грозде.

Как трябва да се извърши подготовката на мястото за любителска овощна градина?

Мястото се почиства от стари дървета, камъни и др. И при нужда се терасира и се отводнява, след което се наторява и се риголва. Когато нивото на подпочвената вода е под 2m дълбочина, не се прави отводняване.

В какви случаи и как се засаждат овощни растения на хълмчета и на тирове?

Овощните дръвчета се засаждат на хълмчета и на тирове, когато почвата е заблатена или нивото на подпочвената вода е много високо. Всички овощни растения са светлолюбиви. Слънчевата светлина е абсолютно необходима за растежа и плододаването им. Най-светлолюбива е кайсията, а най-малко светлолюбива – сливата.

Хълмчетата и тировете се правят, за да се отдалечи нивото на подпочвената вода от кореновата система на овощните дървета. Хълмчетата се правят по следния начин: мястото се маркира с по-дебели и по-дълги колчета. Около всяко колче почвата се наторява с оборски тор на 1m и се прекопава в кръг с диаметър, не по-малък от 3m, и на дълбочина 18 – 20cm.

След това се копае пръст извън прекопания кръг и се хвърля към центъра на кръга, докато се постигне височина 60 – 70cm. В центъра на всяко хълмче се засажда по едно дръвче.

Когато се правят тирове, от двете страни на реда се очертават ивици от 1,5m ширина или се получава ивица, широка 3m. Ивицата се наторява с по 7 – 8 kg/m оборски тор и се прекопава или се изорава на 20cm дълбочина. След това върху ивицата се хвърля пръст, взета извън нея, докато се издигне тир, висок 60 – 70cm.

Тирът се подравнява и в средата на определеното вътрередово разстояние се засаждат овощните дръвчета.

Какви са необходимите материали за присаждане?

Материали и инструменти, необходими за присаждане на овощни дървета

За присаждане на овощни и други дървета се използват следните материали:

  • рафия
  • пластмасови и каучукови превръзки
  • овощарски замазки

Най-често за превързване след присаждането се използва рафия, която се нарязва на ленти, дълги 25 – 30cm. Лентите се навлажняват слабо, преди да се използват. Около 25 дни след присаждането рафията трябва да се махне, защото при нарастване на подложката тя се врязва в нея, от което следва счупването на подложката.

През последните години полиестерните превръзки намират приложение като превързочни материали при присаждането. Те са дълги 20 – 30 ст и широки 5 – 7 cm. При превързването те се разтеглят и стигат до 50 – 60cm дължина. В някои страни за превързване се използват ленти от суров каучук, дълги 10 – 12cm, които при превързването се удължават до 50 – 60cm.

Полиестерните и каучуковите превръзки имат това предимство пред рафията, че под въздействието на слънцето се разрушават и падат, поради което не причиняват прерязване на подложките и не се нуждаят от развързване или разрязване.Присаждане на ябълка

Замазване на раните при присаждане

За замазване на раните при присаждане на калем се използват овощарски замазки, с които се изолира направената рана от неблагоприятните атмосферни влияния. Има няколко вида замазки. Най-често за замазване на раните се използва замазка, която се приготвя от 1kg борова смола (чамсакъз), 200g мас или лой, 1 – 2 лъжици дървесна пепел и спирт. В стопената мас се слага боровата смола, а след стопяването й се прибавя и пепелта. Съдът с получената смес се сваля от огъня, чака се да поизстине, след което се прибавя спирт на капки, докато сместа започне да се размазва. След като изстине, замазката е готова за употреба.

Напоследък в някои страни и у нас за замазване на раните се използва асфалт или смес от говежда лой и асфалт в съотношение 1:5. Преди употреба те се нагряват, докато започнат да врят. Намазването се извършва с четка на тънък слой, който бързо изстива, без да причинява изгаряния на подложката и присадника.

Какво е това рафия

Рафия Raffia (Raphia) е род от двадесет вида палми, родом от тропическите райони на Африка и главно от Мадагаскар, като един вид се среща и в Централна и Южна Америка. Рафия се нарича и влакното, което се добива от листата на растенията.  Използва широко в целия свят.

Влакното се произвежда от мембраната, долна страна на всеки отделен лист. Мембраната се сваля, за да създаде дълго тънко влакно, което може да бъде боядисано и вплетено като текстил в изделия, от връзки за обувки до декоративни рогозки.

Обикновените влакна от рафията се изнасят и използват като градински връзки и канапи. Особено когато човек желае да присади дървета, рафията се използва, за да държи части от растения заедно като по-естествено въже.

Инструменти за присаждане

За присаждане са достатъчни само няколко инструмента:

  • Градински нож или нож за присаждане
  • Овощарски ножици или ножици за присаждане
  • Плоска четка

Най-лесните методи за присаждане

Методите за присаждане и техните разновидности са толкова много, че си заслужава отделна статия. Ще се спрем на двата най-разпространени и най-лесни за опростяване.
Копулацията се извършва, когато подложката и присадката са еднакво силни. Този метод, макар и много прост, изисква малко умения и сръчност.
Трябва да се уверите, че подложката и присадката са еднакво здрави, и да направите еднакво дълъг диагонален разрез, за да се съединят добре. След това просто ги залепете, завържете ги заедно и ги ваксирайте, ако е необходимо.

Отстраняването на кората е прост и популярен метод, който е подходящ, когато подложката и присадката не са еднакво здрави. Предимството е, че след като присадката е поставена зад кората, не е необходимо да се държи прекалено здраво преди връзването.

За много силна подложка опитайте да използвате няколко присадки. По този начин ще се компенсира различната дебелина на подложката и ако една присадка не успее да се прихване, друга ще остане и ще продължи да расте.

За присаждането са ви необходими ножове, трион, материал за подвързване и восък.

Магнолия

Магнолия – Семейство – Magnoliaceae

Родът на цветето магнолия включва 62 вида, от които 18 са диворастящи в Централна и Северна Америка, а останалите са с азиатски произход. Дървото цъфти с изключително красиви цветове в розово, бяло или пурпурно, жълто и други.

Отглеждане на магнолия

Красивата магнолия се отглежда на места, защитени от силен сух и топъл вятър, който унищожава нежните й листа. Цъфти рано напролет, преди разлистване. Някои видове (Magnolia stellata) издържат до -25 градуса.

Развиват се добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да наторите мястото обилно с оборски тор. От април до юли подхранвайте с изкуствен тор, стимулиращ цъфтежа. Ако го отглеждате като храст е необходимо да го подрежете рано напролет за оформяне на храста. Не правете зимна резитба, тъй като дървестните тъкани загниват.

Размножава се чрез семена, които обаче бързо губят кълняемостта си. Затова ги стратифицирайте (чрез пролетно засяване) или засейте на открито есента веднага след узряването им. Прилага се и размножаване чрез отводи, зелени резници, присаждане върху семеначета. Най-добри подложки са M. tripetala, M. acuminata.

Ползи за здравето

Магнолията е много разпространена в Китай, където се използва от хиляди години като допълнение към традиционната китайска медицина. Кората на магнолията (Magnolia officialis), която се почиства от клоните и стъблата си, за да се произвеждат хранителни добавки, се счита за най-ефективна от експертите там. Понякога от магнолия се използват и листата и цветовете. Лечебните свойства на магнолията се дължат именно на кората, благодарение на наличието на два неолигнана – магнолол и хонокиол.

Неолигнаните са вид полифенолни микроелементи в растенията и са високо ценени заради антиоксидантните си свойства. Смята се обаче, че те имат и редица други ползи за здравето. Сред състоянията, които традиционно се използват за лечение на магнолиеви кори, са:

  • астма
  • безпокойство
  • депресия
  • стомашно разстройство
  • възпаление

В допълнение към неолигнаните от дървото са изолирани повече от 200 химични съединения, които през последните години са интензивно проучвани за тяхното противовъзпалително, противораково, антимикробно и антиоксидантно действие. Въпреки това точните механизми, по които изолираните съединения допринасят за тези ефекти, все още се проучват.

Лютиче

Лютиче

В природата са известни около 600 вида от семейство Лютикови. Те са разпространени по цялото земно кълбо, предимно в умерените и студени области. Латинското наименование на растението лютиче е Ranunculus и произхожда от rana – на латински жаба. Това се дължи на факта, че голяма част от представителите на рода растат във вода или около водоеми. Лютичетата цъфтят в много багри – от снежнобяло и жълто до тъмночервено. Това е една от причините през последните години да има бум в търсенето на това цвете.

Най-ценен вид като градинска култура е азиатското лютиче – Ranunculus asiaticus, прозхождащо от Югоизточна Европа и Мала Азия. Неговото култивиране е започнало през XIII век, а първият сорт се е появил през 1580 г. Известни са две групи градинско лютиче – персийско или азиатско, и чалмовидно или африканско, което е с по-големи листа и цветове и множество завити навътре венчелистчета, наподобяващи кичестия божур. Те са сравнително по-топлолюбиви и не издържат на зимни застудявания, затова не трябва да се оставят да презимуват на открито.

Градинското лютиче е тревисто многогодишно растение, достигащо на височина 30-50 см, с месести грудковидни корени. Листата му са зелени, двойно или тройно разсечени. Цветовете са прости или кичести, различно обагрени, с диаметър 6-7 см, разположени на тънки цветоносни стъбла, като на всяко стъбло разцъфват до 4 цвята.
Това цвете е изключително слънцелюбив вид, предпочитащ слънчеви и добре осветените места. Цъфти през юни и юли. Растението се използва основно за украса на балкони и тераси.

Грижи за растението лютиче

Градинското лютиче започва да цъфти три месеца след засаждането. Добре е да го настаните в богата на хранителни вещества и влагозадържаща почва. Растението се подхранва при първото появяване на пъпките с органични подобрители, а в периода на цъфтеж – с универсален подобрител за цъфтящи растения. През август-септември малките грудки се изваждат от земята, подсушават се и се слагат в сандъчета при температура 20 градуса.

Съхраняват се до пролетта на проветриво място в сух пясък или хартиени перфорирани пакети при температура 17 градуса. Градинското лютиче може да бъде нападнато от листна въшка и брашнеста мана. През лятото и топлите месеци поливането се намалява. А в периода на вегетация се полива обилно и се подхранва веднъж в седмицата.

Внимание

Диворастящото лютиче е отровно. Може да причинят сериозни стомашни раздразнения и кожни възпаления.

Ръчни свредла за почва – улеснение за градинари

Ръчни свредла за почва – улеснение в градинските работи

Ръчните и механизирани свредла за почва и земя улесняват работата ви при засаждане на цветя и храсти и аериране на почвата. Те също се използват и при изграждане на огради и заграждения. Те се предлагат на пазара с ръчни, електрически или бензинови двигатели. Свредлото за почва е полезен инструмент за копаене на дупки в земята. За разлика от трудоемкото издълбаване с лопата или кирка, шнековото свредло за почва изкопава дупка с необходимия диаметър чрез завъртане на спиралната бургия. Дори при ръчно пробиване на дупки са необходими много по-малко усилия, отколкото с лопата, а копаенето също е много бързо.

Свредлата за почва с различни диаметри могат да се използват не само за лесно засаждане на храсти, дървета или луковици. Но много стопани им намират приложение и за поставяне на различни стълбове за огради и заграждения или за изграждане на пергола. Използват се и при поставяне на колове в лозови насаждения или овощни градини.

Свредло Fiskars

Ръчните свредла за почва за засаждането на храсти или дървета

Ръчните свредла за почва са най-простото оборудване. Спираловидния им шнек позволява пробиване на отвори с диаметър от десет до двадесет сантиметра и дълбочина до един метър. Пробиването се извършва просто чрез завъртане на дръжката с двете ръце. Някои производители предлагат различни приставки и комплекти, които позволяват последователно свързване на тръби и пробиване на отвори на дълбочина до пет метра.

Ръчните свредла за почва със специална система от сменяеми остриета се произвеждат от Fiskars. Например известното свредло за почва Fiskars QuikDrill М (Свредло за почва QuikDrill М, Ø150mm, 1000638, FISKARS) е подходяща за засаждане на луковици, аериране и наторяване на почвата и пробиване на дупки за по-малки колове. То включва дръжка от композитен материал и издръжливо стоманено стебло и режещи остриета. Ръчното свредло за почва позволява пробиване благодарение на острите остриета. Остриетата са прикрепени към дръжката с помощта на винтове. Към едно свредло за почва могат да се използват различни размери остриета. По този начин може да пробивате отвори в земята с необходимия диаметър, без да са ви необходими няколко свредла. Достатъчно е да смените само двете режещи пластини.

Свредлата с режещи пластини от този тип проникват по-лесно в по-твърда почва. Те не се заклещват в по-малки камъни или корени. Конструкцията на остриетата позволява по-бърза работа. В сравнение с конвенционалния винтов свредел не съществува риск остриетата на Fiskars да заседнат в глинеста почва. Остриетата могат да се заточват и дори да се сменят, ако са повредени.

Механизирани свредели за почва

Ако искате да си спестите малко повече ръчна работа, интересен вариант може да бъде електрическо задвижвано свредло за почва. То не достига параметрите на мощните професионални бензинови почвообработващи машини. Бензиновите машини се ползват главно от фермери или лесовъди. Затова пък електрическият свредел може лесно да обработва дупки с диаметър около десет сантиметра и дълбочина до шестдесет сантиметра. Така че можете да го използвате не само за засаждане или за периодично копаене на дупки за колове, но и за изграждане на огради, заграждения или подпори за дървета. Електрическата бормашина Hecht 1210 например се предлага на цени от около 300 лв

Закупуването на бензинови свредла за почва, чийто цена в ниския клас започва от 400 лева а при високия клас е над 1000 лв няма особен смисъл, освен ако няма да я използвате редовно или професионално. За еднократна работа с по-високи изисквания, като например изграждане на ограда, е по-изгодно да наемете машина от фирма за инструменти под наем.