Минзухар

Минзухар

Описание: Стъблото на растението минзухар е отчасти скрито под земята и по време на цъфтежа има няколко остри, зелени листчета. Цъфти жълто – в по-топлите места през март, а по по-високите и през април. Има разновидности със сини, виолетови и оранжеви багри.

Грижи:
Предпочита дълбока, но песъчлива и влажна почва, на открито и сенчесто място.

Място: Този местен вид се среща из ливадите и каменистите поляни по цялата страна. Използва се за групови скални зацветявания. Размножаване: Размножава се чрез луковици и семена. Луковиците се изваждат през юли, почистват се и се засаждат в началото на септември на дълбочина 6-8 см и разстояние 7-8 см. Семената се засяват рано напролет в лека и пропусклива почва.

Описание: Минзухарите или шафранките са многогодишни растения, които се радват на добра пролетна и есенна реколта. Пролетните минзухари цъфтят веднага след стопяването на снега. През есента пък цъфти шафранът (Crocus sativus), чиито стигми са ценна подправка.
Височина: 0,05-0,15 м
Форма: букет
Лист: лъскав, твърд, подобен на трева
Цвят на листата: тъмнозелен
Цвят: фуниевиден, цветовете често са с ясно изразени жилки
Цвят на цветовете: бял, син/лилав, жълт/златист, оранжев
Плод: капсула
Изисквания към почвата: пропусклива, лека, хранителна
Изисквания към почвата: pH: неутрално
Изисквания за светлина: пълно слънце до частична сянка
Изисквания към влагата: по-високи
Атрактивност: цвете
Употреба: Минзухари цъфтят през пролетта, веднага щом се стоми снегът или земята се размрази. Често образуват обилни кичури и са подходящи за тревни площи, под храсти и в алпинеуми. Есенните шафранчета имат същото приложение, но цъфтят по различно време.
Цъфтеж: от февруари до април

Мирабилис

Мирабилис

Mirabilis
Растението мирабилис за лехи:  полуиздръжливо едногодишно

Названието на цветето идва от латинската дума „mirabilis“ — удивителен.

Цветето мирабилис  има разнообразни по багра цветове, които се отварят в следобедните часове, остават отворени през нощта и на следващото утро увяхват, затова народното й наименование е „нощна красавица“ или още по интересното „съмни-мръкни“.

Родината на мирабилиса е Мексико. Цветето е светло- и топлолюбиво, понася засушаване, но при дълга суша спира да расте и не цъфти. Предпочита дълбоки, глинести почви, не понася кисели. Образува разкошни храстчета от 30 до 100 см високи и цъфти от края на юни до есента с разнообразни по багра цветове, единични или събрани по няколко по върховете на клончетата.