Върху какви почви и подпочви може да се отглеждат овощни растения?
Овощни растения могат да се отглеждат в различни видове почви. В нашата страна са разпространени различни типове почви: алувиално-ливадни, сиви горски, канелени горски, кафяви горски, черноземи (обикновени и излужени) и смолници. Съществуват и преходни почви между отделните почвени типове. Най-подходящи за отглеждане на овощните растения са алувиално-ливадните, богати с хранителни вещества почви. Най-неподходяща почва е смолницата, особено когато варовитият пласт е близо до повърхността й. Неподходящи за овощни растения са и тежките глинести почви. Те са студени и в тях трудно прониква въздух. Черноземите, смолниците и тежките глинести почви може да се пригодят за отглеждане на овощни растения, но трябва да се извършат по-скъпи мелиоративни мероприятия. Черноземните почви са подходящи за отглеждане на овощни растения само когато варовитият пласт е по-дълбоко разположен (под 1,5 -2,0 т). Когато варовият пласт е разположен по-плитко, дърветата страдат от хлороза (жълтеене на листата).
Останалите типове почви заемат междинно положение по отношение на пригодността им за отглеждане на овощни растения. Подпочвата трябва да бъде богата с хранителни вещества, пропусклива на водата и въздуха. Почви със силно глинясала подпочва и с подпочва чист речен пясък и чакъл са неподходящи.
На каква най-малка дълбочина трябва да бъде нивото на подпочвената вода при отглеждането на овощни растения?
Подпочвената вода на местата, определени за засаждане на ябълкови дръвчета върху семенна подложка, не трябва да бъде по-плитко от 1,5-2,0m, а когато дръвчетата са върху клонова подложка – 1,20 – 1,30m. Ако нивото на подпочвената вода е високо и теренът има наклон, прибягва се до направа на дренаж за отводняване.
За да се отводни мястото, определено за овощна градина, изкопават се канали, дълбоки до 2mи широки 50 – 60cm. Каналите се разполагат така, че да обхванат цялата площ през 3 – 4m. Ако подпочвата е водопро-пусклива, те се прокарват на по-големи разстояния един от друг (7 – 10m). По дъното на каналите се нареждат надупчени глинени или циментови тръби с диаметър 12-18cm и върху тях се насипва дребен чакъл, а върху него – пласт (30 – 40cm) обли речни камъни.
Най-отгоре се поставят отпадъци от ламарина, бракувани тръстикови рогозки, дъски, вършини от дървета.
След това каналът се затрупва с пръст 25 – 30cmпо-високо от околната повърхност. Излишната пръст се използва за подравняване на мястото, а ако е недоброкачествена, извозва се навън. Всички работи по отводняването трябва да сeизвършват преди засаждане на дръвчетата.
Има ли значение въздушният дренаж за редовното плододаване на овощните дървета?
Нашата страна има планински характер и най-често местата, определени за засаждане на овощни растения, са проветриви. На проветривите места не се натрупват студени въздушни маси и плодните пъпки на овощните дървета не измръзват. Измръзвания може да се случат само при екстремно ниски температури. В котловинните места, оградени от всички страни с възвишения и планини, през зимата и късно през пролетта се натрупват студени въздушни маси, които причиняват измръзване на плодните пъпки и на цветовете, а понякога и на клоните на дърветата. Такива места не трябва да се заемат с овощни растения.
Къде трябва да бъдат овощните растения в дворното (вилното) място?
При изработване на план за разположение на овощните дървета в градината не трябва да се забравя, че в любителската градина се застъпват и зеленчукови култури, цветя, украсни растения и др. В такъв случай по-добре е да се обособят овощен участък, зеленчуков участък, цветен участък и пр. А що се отнася до овощния участък в градината, трябва да се има предвид, че той трябва да бъде на по-заден план, за да не закрива цветните фигури, но да закрива зеленчуковия участък.
Какво трябва да бъде разположението на овощните растения спрямо слънчевата светлина?
Всички овощни растения са светлолюбиви. Слънчевата светлина е абсолютно необходима за растежа и плододаването им. Най-светлолюбива е кайсията, а най-малко светлолюбива – сливата. По отношение на изискванията спрямо светлина овощните видове се подреждат така: кайсия, череша, бадем, праскова, дюля, круша, ябълка, вишня, слива.
Като се има предвид това, на най-слънчевите места трябва да се засаждат череши, праскови и дюли, а на по-малко слънчевите – круши, ябълки и сливи. Кайсията и бадемът трябва да се засаждат там, където осветлението е по-слабо, макар че са светлолюбиви, защото при условия на силно слънчево греене започват рано вегетацията си, което е свързано с опасност от измръзване на цветовете и завръзите им.
Местата откъм северните страни на сградите, където осветлението е по-слабо, може да се заемат с френско грозде.
Как трябва да се извърши подготовката на мястото за любителска овощна градина?
Мястото се почиства от стари дървета, камъни и др. И при нужда се терасира и се отводнява, след което се наторява и се риголва. Когато нивото на подпочвената вода е под 2m дълбочина, не се прави отводняване.
В какви случаи и как се засаждат овощни растения на хълмчета и на тирове?
Овощните дръвчета се засаждат на хълмчета и на тирове, когато почвата е заблатена или нивото на подпочвената вода е много високо. Всички овощни растения са светлолюбиви. Слънчевата светлина е абсолютно необходима за растежа и плододаването им. Най-светлолюбива е кайсията, а най-малко светлолюбива – сливата.
Хълмчетата и тировете се правят, за да се отдалечи нивото на подпочвената вода от кореновата система на овощните дървета. Хълмчетата се правят по следния начин: мястото се маркира с по-дебели и по-дълги колчета. Около всяко колче почвата се наторява с оборски тор на 1m и се прекопава в кръг с диаметър, не по-малък от 3m, и на дълбочина 18 – 20cm.
След това се копае пръст извън прекопания кръг и се хвърля към центъра на кръга, докато се постигне височина 60 – 70cm. В центъра на всяко хълмче се засажда по едно дръвче.
Когато се правят тирове, от двете страни на реда се очертават ивици от 1,5m ширина или се получава ивица, широка 3m. Ивицата се наторява с по 7 – 8 kg/m оборски тор и се прекопава или се изорава на 20cm дълбочина. След това върху ивицата се хвърля пръст, взета извън нея, докато се издигне тир, висок 60 – 70cm.
Тирът се подравнява и в средата на определеното вътрередово разстояние се засаждат овощните дръвчета.
