Ден: 14.03.2022

Магнолия

Posted 14.03.2022•0 Comment(s)

Магнолия – Семейство – Magnoliaceae

Родът на цветето магнолия включва 62 вида, от които 18 са диворастящи в Централна и Северна Америка, а останалите са с азиатски произход. Дървото цъфти с изключително красиви цветове в розово, бяло или пурпурно, жълто и други.

Отглеждане на магнолия

Красивата магнолия се отглежда на места, защитени от силен сух и топъл вятър, който унищожава нежните й листа. Цъфти рано напролет, преди разлистване. Някои видове (Magnolia stellata) издържат до -25 градуса.

Развиват се добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да наторите мястото обилно с оборски тор. От април до юли подхранвайте с изкуствен тор, стимулиращ цъфтежа. Ако го отглеждате като храст е необходимо да го подрежете рано напролет за оформяне на храста. Не правете зимна резитба, тъй като дървестните тъкани загниват.

Размножава се чрез семена, които обаче бързо губят кълняемостта си. Затова ги стратифицирайте (чрез пролетно засяване) или засейте на открито есента веднага след узряването им. Прилага се и размножаване чрез отводи, зелени резници, присаждане върху семеначета. Най-добри подложки са M. tripetala, M. acuminata.

Ползи за здравето

Магнолията е много разпространена в Китай, където се използва от хиляди години като допълнение към традиционната китайска медицина. Кората на магнолията (Magnolia officialis), която се почиства от клоните и стъблата си, за да се произвеждат хранителни добавки, се счита за най-ефективна от експертите там. Понякога от магнолия се използват и листата и цветовете. Лечебните свойства на магнолията се дължат именно на кората, благодарение на наличието на два неолигнана – магнолол и хонокиол.

Неолигнаните са вид полифенолни микроелементи в растенията и са високо ценени заради антиоксидантните си свойства. Смята се обаче, че те имат и редица други ползи за здравето. Сред състоянията, които традиционно се използват за лечение на магнолиеви кори, са:

  • астма
  • безпокойство
  • депресия
  • стомашно разстройство
  • възпаление

В допълнение към неолигнаните от дървото са изолирани повече от 200 химични съединения, които през последните години са интензивно проучвани за тяхното противовъзпалително, противораково, антимикробно и антиоксидантно действие. Въпреки това точните механизми, по които изолираните съединения допринасят за тези ефекти, все още се проучват.

Лютиче

Posted 14.03.2022•0 Comment(s)

Лютиче

В природата са известни около 600 вида от семейство Лютикови. Те са разпространени по цялото земно кълбо, предимно в умерените и студени области. Латинското наименование на растението лютиче е Ranunculus и произхожда от rana – на латински жаба. Това се дължи на факта, че голяма част от представителите на рода растат във вода или около водоеми. Лютичетата цъфтят в много багри – от снежнобяло и жълто до тъмночервено. Това е една от причините през последните години да има бум в търсенето на това цвете.

Най-ценен вид като градинска култура е азиатското лютиче – Ranunculus asiaticus, прозхождащо от Югоизточна Европа и Мала Азия. Неговото култивиране е започнало през XIII век, а първият сорт се е появил през 1580 г. Известни са две групи градинско лютиче – персийско или азиатско, и чалмовидно или африканско, което е с по-големи листа и цветове и множество завити навътре венчелистчета, наподобяващи кичестия божур. Те са сравнително по-топлолюбиви и не издържат на зимни застудявания, затова не трябва да се оставят да презимуват на открито.

Градинското лютиче е тревисто многогодишно растение, достигащо на височина 30-50 см, с месести грудковидни корени. Листата му са зелени, двойно или тройно разсечени. Цветовете са прости или кичести, различно обагрени, с диаметър 6-7 см, разположени на тънки цветоносни стъбла, като на всяко стъбло разцъфват до 4 цвята.
Това цвете е изключително слънцелюбив вид, предпочитащ слънчеви и добре осветените места. Цъфти през юни и юли. Растението се използва основно за украса на балкони и тераси.

Грижи за растението лютиче

Градинското лютиче започва да цъфти три месеца след засаждането. Добре е да го настаните в богата на хранителни вещества и влагозадържаща почва. Растението се подхранва при първото появяване на пъпките с органични подобрители, а в периода на цъфтеж – с универсален подобрител за цъфтящи растения. През август-септември малките грудки се изваждат от земята, подсушават се и се слагат в сандъчета при температура 20 градуса.

Съхраняват се до пролетта на проветриво място в сух пясък или хартиени перфорирани пакети при температура 17 градуса. Градинското лютиче може да бъде нападнато от листна въшка и брашнеста мана. През лятото и топлите месеци поливането се намалява. А в периода на вегетация се полива обилно и се подхранва веднъж в седмицата.

Внимание

Диворастящото лютиче е отровно. Може да причинят сериозни стомашни раздразнения и кожни възпаления.