Кала – Семейство – Araceae (змиярникови)
Растението кала има характерни наситенозелени, стреловидни листа. Кала (Zantedeschia) принадлежи към семейство Змиярникови (Araceae). Нейна родина са топлите и влажни тропични зони в Южна Африка.Калата диша интензивно през листата си и именно затова поне веднъж седмично те трябва да се изтриват с влажна кърпа, за да се осигури необходимия кислород на красивото растение. Цветовете са бели, макар че напоследък се предлагат хибриди и в други тоналности (кремаво). Формата им е фуниевидна, завита около кочаноподобно жълто съцветие. Всъщност именно то е същинският цвят на калата (цвят-прицветник; спата). Цъфти от януари до май.
Нуждае се от топло място на шарена сянка. През декември поставете саксията на по-топло и силно осветено място, за да цъфне. След като прецъфти, я оставете около два месеца в покой, т.е. осигурете светло и хладно място. но защитено място. През лятото задължително изнесете на открито, но защитено от ветрове, дъждове и от преките слънчеви лъчи място.
Богатата черноземна почва е подходяща за калата. Не е нужно да я засаждате в голяма и дълбока саксия, тъй като грудката се заравя съвсем плитко. Пресажда се през август.
Поливането се съобразява с периодите на цъфтене. След пресаждането (от август до декември), се полива колкото да не изсъхне корена. От декември до прецъфтяването се полива обилно. В периода на покой почти не се полива, а след това се сипва оскъдно вода. По време на цъфтежа се тори всяка седмица с течна тор. В периода на покой не се тори. През останалото време може да торите веднъж месечно, дори и на два месеца.
Размножаването е сравнително лесно – чрез разделяне на корените или отделяне на страничните грудки. Знак за евентуално заболяване са чупливите стъбла. Обикновено при твърде тъмно място. Калата може да бъде нападната от листни въшки, индикация, че помещението не се проветрява достатъчно често.
Напоследък се предлага Z. rehmannii с пурпурно обагрени цветове.
Zantedeschia aethiopica
Zantedeschia aethiopica е един от малкото видове от род Zantedeschia. Дълго време дори е бил класифициран като част от рода Calla, откъдето идва и погрешното наименование на тези цветя. Всъщност за пръв път кала е описана през 1700 г., когато е наречена неправилно на името на известния шведски ботаник Карол. По-късно обаче немският ботаник Карл Кох забелязва тази грешка и създава новия род Zantedeschia. Въпреки това наименованието kala се запазва за растението. В крайна сметка това е по-просто и звучи по-добре. Тези грудкови растения принадлежат към семейство Araceae, в което влизат още например артунията и гадинката.
Произхожда предимно от Южна Африка, в Австралия е обявен за инвазивен вид
Това непретенциозно и издръжливо растение с неправилното име кала се отглежда в цял свят заради изключително декоративния си вид, но това винаги зависи от климата. Произхожда от Южна Африка и съседните Свазиленд и Лесото, но вторично се среща и в Южна Австралия, Нова Зеландия, островите в Тихия океан и Карибите, югозападната част на САЩ, както и в централната част на Южна Америка. В тропиците кала се отглежда на открито, където лесно се разраства, а в Западна Австралия дори е описана като силно инвазивно растение. Крехката австралийска екосистема е преживяла много и всеки прекомерно разраснал се вид (предимно животински, но също и растителен) винаги е нанасял големи щети тук.
Кала – силно отровно растение
В районите, от които произхожда, калата всъщност е много опасна, тъй като измества цялата местна растителност (колонията просто заема цялото пространство) и дори може да повреди дървесните растения. При нашите условия обаче опасенията са неоснователни – тя няма да преживее зимата. Все пак трябва да вземем предвид отровния характер на цялото растение в сурово състояние (особено калциевия оксалат), което може да раздразни кожата при допир и да предизвика подуване на устата и гърлото при поглъщане. Ако се изяде по-голямо количество, може да се очакват диария, повръщане, стомашен и чревен катар и евентуално увреждане на черния дроб и бъбреците, което може да доведе до смърт.
