Азалия

Азалия

Цветето азалия е удивително по декоративност и продължителност на цъфтене храстовидно растение. Цъфти и зиме и лете.
В продължение на няколко столетия са правени опити да бъде пренесена от родината й – остров Ява, но не е можела да издържи новите условия на живот в Европа. Едва през 1808 г. капитан Уелбанк донася богато цъфтящия храст от Индия и го предава в ботаническа градина недалече от Лондон. От него, чрез селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са произлезли безбройното множество азалии.

Отглеждат се хибридните сортове азалия заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове.

По-разпространени са сортовете:
Pax – рано цъфтяща с бели цветове
Niobe – късно цъфтяща с бели цветове
Madame Mestagh – рано цъфтяща с розови цветове
Hollandia – средно рано цъфтяща с едри розови цветове
Vervaeneana rubra – средно рано цъфтяща с едри червени цветове
Има и с тъмно лилави и пъстри цветове.

Грижи за азалията

Азалията изисква хладно (16-17°), но светло място, запазено от преките слънчеви лъчи, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 – 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове.

Място: В диво състояние – на остров Ява и в Индия.

Размножаване: Размножава се предимно с резници, чието вкореняване и отглеждане 2-3 години до цъфтежа е трудно при домашни условия. Затова се препоръчва да се набавят растения с гъста, правилна коронка, свежи листа и добре оформени цветни пъпки.
При добро отглеждане, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години.

Съвет на градинаря: Не я преполивайте и не я оставяйте да се засушава! За увеличаване на цъфтежа, в периода от февруари до юли-август на три пъти се подрязват връхните пъпки на клонките. Веднага след като спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите, или растящите навътре и накриво клонки. 

Аламанда

Аламанда

Аламанда е ефектно увивно растение то е силно отровно във всичките си части. Аламандата расте бързо и цъфти с фуниевидни цветове в наситеножълто. Растението  вирее най-добре на напълно огрян от слънцето прозорец. Но го засенчвайте от обедните слънчеви лъчи, тъй като са силни и може да прегорят листата и цветовете. Ще започне да цъфти, единствено при тези условия.

Аламандата не обича студа. Затова през зимата я отглеждайте при температура не по-ниска от 18°С.  Избягвайте течение, в противен случай съществува опасност от заразяване с щитоносни въшки. През фазата на растеж от април до ноември се полива обилно с филтрирана вода и ежеседмично да се тори. Постоянно оросявайте листата и осигурете постоянна влажност в помещението, където е саксията. През останалите месеци от годината аламандата се полива пестеливо и не се тори.

Уместно е да поставите стойка за увиване на тропическата красивица.  За пресаждането рано напролет използвайте черноземна почва с равнище на рН около 6. Размножава се чрез резници под фолио при стайна температура поне 27°С.

Семейство – Apocynaceae/устрелови

Алоказия

Алоказия

Цветето алоказия се продава сравнително рядко. Също така е трудно да се намери много информация за него в справочниците. Безспорно, то привлича вниманието на любителите с прекрасните си листа. За съжаление обаче, цветето е много капризно и трудно се отглежда в домашни условия.

То е топлолюбиво, през лятото не трябва да се държи под 20°С, през зимата не издържа температури под 17-18°С. Зимата изисква повече светлина, а лятото трябва да се държи в затъмнени помещения и почвата му не бива да пресъхва. Зимата трябва да сте изключително внимателни. Почвата не бива да е суха, но не трябва и да е прекалено влажна. Обича влажния въздух, често трябва да го пръскате особено лятото.

Всяка пролет е хубаво да се пресажда. Размножава се чрез разделяне при пресаждането.

Семейство – Araceae/змиярникови

Алое

Алое

Растението алое е много разпространен вид. Понякога го наричат трионче, поради назъбените му листа. Някои хора дори го наричат свекървен език, пак поради листата. Те са сочни, със сивкаво метален оттенък. Старите екземпляри цъфтят напролет. Отделните цветове представляват тръбички, увиснали надолу.

Размножава се най-често чрез резници, но може и чрез семена. Алое предпочита умерени температури, като е добре амплитудата между дневни и нощни температури да е голяма. Зимата се държи при 10-12°С, но издържа до 6°С.

Обича силно осветените помещения, а също така когато слънцето не е много силно и пряката му светлина. От пролетта до есента се полива така, че почвата да се държи умерено влажна, а зимата се полива много рядко – около един път на месец. Не е абсолютно необходимо да пръскате листата, но трябва да знаете, че растението обича свежия въздух, затова лятото помещението трябва да е проветливо. Пресажда се напролет, но само когато това е необходимо, т.е. когато корените на растението се подават отдолу на саксията. 

Семейство – Liliaceae/лилиеви

Алпиния

Алпиния

Растението алпиния е рядко срещано декоративно растение, със зелено-бели, пъстри и издължени листа. Отглеждането му в домашни условия е изключително трудно. Листата на алпинията не могат да се развият в цялата си прелест в затворени помещения, затова може да срещнете живописното растение в ботаническите градини. Някои от видовете, отглеждани при такива условия, достигат до 2 м височина.

За да вирее, това растение има нужда от няколко специфични условия: много слънце, много светлина, никакво течение, висока влажност на въздуха и целогодишна температура от 20°С.

Алпинията се нуждае от вода в изобилие. Тя трябва да се тори всяка седмица, за да не спре нарастването й. За пресаждане се използва черноземна еднородна пръст и торф за допълнително подхранване. Препоръчително е алпинията да се подхранва в кашпа, която да е запълнена с влажен торф. Размножава се чрез разделяне.

Семейство – Zingiberaceae/джинджифилови

Ананас

Ананас

Ананас – това е топлолюбиво растение, с препоръчителна температура около 19°С, за да цъфти. Избягвайте силното обедно слънце през лятото. Никога не преполивайте. Осигурете добър дренаж на саксията. Поливайте между листата, така че там да има вода непрекъснато. Използвайте, ако е възможно, дъждовна вода. Сменяйте зaстоялата вода между листата всеки 1-2 месеца. Поливайте почвата само когато изсъхне напълно. През лятото оросявайте с вода листата често.

Подхранване през листата е естествения метод на хранене на този вид растения. За това периодично оросявайте вместо с вода с разтвор от течни торове. При размножаване се появяват чепки в долната част на растението. Когато чепката стане на възраст няколко месеца я отделете с малко почва и я зaсадете плитко в торна почва (смеска от блатен мъх и пясък). Дръжте я на топло, докато се стабилизира.

Ако развъждате ананас от плод, то знайте, че растението ще е само листно-декоративно с розетъчна структура. От значение е плодът да е пресен и прорезът да е направен на около 1 см под розетката, тъй като там се намират първите малки коренови наченки. Прорязаната повърхност трябва да засъхва в продължение на 24 часа, преди да заровите листната розетка в подходящ съд с много пясък и влажен дребен торф. А за по-добро вкореняване, покрийте резника с найлонова торбичка.
ВАЖНО! Ананасът не е така чувствителен към сухия въздух както повечето от бромелиевите растения (ехмея, вриезия, и др.)

Семейство Bromeliaceae/анасови 

Абутилон

Абутилон (Стаен клен)

Цветето абутилон е известно като стаен клен заради приликата във формата на листата. Абутилонът е дребен храст или дръвче с крехки стъбла и мъхести листа, които при различните сортове са зелени или изпъстрени на ивици или петна. Особено очарователен е, отрупан с цветове – жълти, оранжеви, червени, бели, розови. Пъстролистните сортове цъфтят по-оскъдно. Цъфтежът спира през зимата, както и при твърде възрастни растения. Затова е добре да се подновява през няколко години, чрез вкореняване на полувдървени резници (във вода, лесно). Короната се формира чрез редовно подрязване, а на крехкото стъбло е добре да се осигури опора.

Абутилон (Стаен клен)Абутилонът се нуждае от много слънце. През лятото е добре да се изнесе навън. Трябва да се полива щедро, да се тори всяка седмица, да се подрязва и да се пази от листните въшки. Ако обаче остане в стаята, трябва да се оросява като се пазят цветчетата от намокряне.

През зимата му се осигурява период на покой на светло и хладно място – около 10-15°С. Поливането се свежда до минимум, ако е студено. Торенето се спира. През пролетта се пресажда в хранителна градинска пръст.
Липсата на цъфтеж може да се дължи на недостиг на хранителни вещества в почвата, на пропуснат период на покой, както и на твърде голяма саксия – започва да цъфти едва когато саксията се изпълни с корени.

Семейство – Malvaceae/слезови

Агапантус

Агапантус

Цветето агапантус расте изключително бързо и затова за отглеждане като стайно растение са подходящи само младите растения. Съцветието е овално, с нежни камбаноподобни бели или сини цветове.
АгапантусДекоративната лилия е светло – и топлолюбиво растение. През зимата, обаче, трябва да се държи на по-студено място – температура между 1 и 3°С, за да цъфти на следващата година.
При липса на достатъчно светлина вашият агапантус може и да бъде нападнат от вредители.
Нуждае се от много вода, но особеното при агапантуса е, че почвата трябва да изсъхне напълно преди следващото поливане.
Пресажда се в периода февруари-април в градинска пръст, примесена с много глина.
Размножаването не е много лесно. Извършва се чрез разделяне.

Aгапантус, Декоративна лилия. Семейство – Liliaceae/лилиеви

Какви материали за присаждане се използват?

Какви са необходимите материали за присаждане на овощни дървета?

За  присаждане  се  използуват  следните  материали: рафия,  пластмасови  и  каучукови  превръзки  и  овощарски  замазки. Най-често  за  превързване  след  присаждане  се  използва  рафия.  Тя  се  нарязва  на  ленти,  дълги  25 – 30  ст.  Лентите  се  навлажняват  слабо,  преди  да  се  използуват.  Около  25  дни  след  присаждането  рафията трябва  да  се  махне,  защото  при  нарастване  на  подложката  тя  се  врязва  в  нея,  от  което  следва  счупването  на подложката.

По-нови материали за присаждане

През  последните  години  полиестерните  превръзки намират  приложение  който  превързочни  материали  при присаждането.  Те  са  дълги  20 – 30  ст  и  широки  5 – 7 cm.  При  превързването  те  се  разтеглят  и  стигат  до  50 – 60  ст  дължина.  В  някои  страни  за  превързване  се  използуват  ленти  от  суров  каучук. Те са   дълги  10  —  12cm,  които  при превързването  се  удължават  до  50 – 60cm.

Полиестерните  и  каучуковите  превръзки  имат  това предимство  пред  рафията,  че  под  въздействието  на слънцето  се  разрушават  и  падат,  поради  което  не  причиняват  прерязване  на  подложките  и  не  се  нуждаят  от развързване  или разрязване.

Овощарски  замазки

За  замазване  на  раните  при  присаждане  на  калем  се използуват  овощарски  замазки.  С тях  се  изолира направената  рана  от  неблагоприятните  атмосферни  влияния.  Има  няколко  вида  замазки.  Най-често  за  замазване  на  раните  се  използува  замазка,  която  се  приготвя от  1 kg  борова  смола  (чамсакъз),  200g мас  или  лой,  1 – 2 лъжици  дървесна  пепел  и  спирт.  В  стопената  мас  се слага  боровата  смола. След  стопяването  й  се  прибавя и  пепелта.  Съдът  с  получената  смес  се  сваля  от  огъня, чака  се  да  поизстине,  след  което  се  прибавя  спирт  на капки,  докато  сместа  започне  да  се  размазва.  След  като  изстине,  замазката  е  готова  за  употреба.

Напоследък  в  някои  страни  и  у  нас  за  замазване  на раните  се  използува  асфалт  или  смес  от  говежда  лой  и асфалт  в  съотношение  1:5.  Преди  употреба  те  се  нагряват,  докато  започнат  да  врят.  Намазването  се  извършва  с  четка  на  тънък  слой.  Слоят  бързо  изстива,  без  да причинява  изгаряния  на  подложката  и  присадника.