Есхинантус

Есхинантус

Родината на растението есхинантус е Югоизточна тропическа Азия. То е вечнозелено цъфтящо в красиви ярко червени, или жълто-оранжеви цветове, които са в приятен контраст с тъмнозелените, с правилна форма гладки и месести листа. Известни са стотина негови разновидности. Най-известните сортове на пазара са Mona Lisa, Purple Star и Topaz.

Растението е подходящо за отглеждане във висящи саксии, тъй като клонките му са дълги, увивни с восъчни островърхи листа. През пролетта и лятото в краищата на клонките израстват гроздчета от цветни тръбички с наситеночервени чашелистчета.
За съжаление и тук важи правилото, колкото по-красиво, толкова по-трудно за отглеждане. За да цъфне (обикновено лятото) вашия есхинантус, трябва да му осигурите тропически климат – много топлина и влага. При температурни колебания цветовете падат. Поддържайте температура от 18-20°С. През лятото може да се изнесе на слънчеви балкони и тераси, където закачените саксии са много красиви с висящите и отрупани с цветове стъбла.

Дръжте централната „ваза“ на цветето пълна с вода, използвайте дъждовна вода. Поливайте редовно с филтрирана вода. Редовно оросявайте листата му, също е с мека вода, защото в противен случай ще се появят петна по листата му. Не преполивайте!
Наторявайте два пъти месечно с течни торове през листата. Пресажда се пролетта. Почвата му трябва да е богата на хумус и с добри дренажни свойства.
Размножава се с петсантиметрови резници, през май или юни, които се вкореняват за 3 седмици в смес от торф и пясък или субстрат за азалии без варовик. Добре е в една саксия да се засадят от 3 до 5 резника.
Орязването на връхчетата стимулира израстването на странични клонки.
Есхинантусът често се напада от пухеста въшка и миниращи молци.

Семейство – Gesneriaceae

Еухарис

Еухарис

Растението еухарис е едногодишно луковично растение, което цъфти в средата на лятото. Стъблата му достигат до 30 см, а листата са широки и тъмнозелени. Цветът ухае много приятно и е доста траен и прилича на този на нарциса (от едно семейство са).
Доскоро еухарисът се е култивирал като рязан цвят, но поради издръжливостта на цвета, започва да се предлага и като саксийно растение. Почвата за отглеждане е смеска от торф и пясък и градинска пръст.

Вирее на светло място, защитено от директните слънчеви лъчи. Обича по-високите температури, затова не е подходящ за жилища без централно отопление. Ако поставите на перваза над парното, може да цъфне няколко пъти в годината.
Полива се пестеливо, но при висока влажност на въздуха (този ефект се постига с гъба за баня, обилно напоена с вода или съд с вода, поставен върху парното).
Тори се веднъж седмично, в периода на растеж. След като цъфне, намалете до минимум; почти спрете торенето и поливането за един месец. В този период е желателно температурата в помещението да се намали. След изтичането на този период и с започването на новия растеж температурата, поливането и торенето се увеличават.
Размножава се с луковици.
Видът grandiflora е най-често срещан; достига 70 см; цъфти в бяло от ранна пролет до края на лятото.

Семейство – Amarylliadaceae/кокичеви

Ехмея

Ехмея

Растението ехмея не създава проблеми при отглеждане. Подходящо е за просторни помещения. Цъфти през зимата или пролетта. Прецъфтелите цветове се отстраняват. В периода на растеж се нуждае от редовно захранване и обилно поливане, през зимата по-умерено поливане. По възможност го дръжте на открито през лятото, а есента го вкарвайте в помещение.

Отглежда се при умерена температура, но не по-ниска от 10°С през зимата. Светлолюбиво е. Пресажда се веднъж на две години след прецъфтяването му, напролет. Размножава се с резници през лятото, а семената, посадени напролет, при температури около 20°С бързо поникват.

Семейство – Bromeliaceae/ананасови

Ешеверия

Ешеверия

Описание: Растението ешеверия е от семейство Дебелецови. Родината му е Мексико. Цветовете му са алено-червени с жълти върхове. Цъфти от март до юли. Листата са месести и имат форма на розетка.

Грижи:
Не се полива директно, а само почвата или се поставя вода в подложката. Водата не бива да застоява, защото корените лесно могат да изгният. През зимата се полива пестеливо. Когато се пресажда е добре да се постави малко глина и пясък в почвата.

Място: Обича изключително много слънцето. През лятото вирее добре на балкона. Температурата в стаята не бива да пада под 15°C.

Размножаване: Малки странични розетки се отделят от растението и се поставят направо в почва, обогатена с малко тор и по възможност премесена с пясък.

Съвет на градинаря: През зимата спокойно издържа на ниски температури в помещението – под 10°C. В миналото са го наричали „студениче“. 

Анигосантус

Анигосантус Кенгуруво цвете

Растението анигосантус е с екзотични и мъхести цветове, които наподобяват лапите на кенгуру. Кенгурувото цвете има приятен розовочервен или жълтозелен нюанс. Листата също са така мъхести, както цветовете в бледорезедава тоналност. Формата им е много елегантна. Цъфти през лятото.

Кенгуровото цвете се чувства добре и в обикновена градинска пръст, по-добре е, обаче, почвена смеска за азалии.
Обича светлината, но не и преките слънчеви лъчи. През лятото добре ще му се отрази да го изкарате на открито (на балкона или в двора) на полусянка. През зимата съответно живее при температури около 10°С.
През лятото поливатейте обилно с филтрирана вода. През зимата намалете количествата вода като внимавате почвата около корена да не засъхне.Тори се с течна тор през периода на вегетация на всеки две седмици. Ако е необходимо пресадете вашия анигосантус през пролетта в кисело-хумусна почвена смес.

Размножава се чрез семена или чрез връхни резници при температура на почвата около 20°С.
Кенгурувото цвете е податливо на набезите на паяковидните вредители, които го атакуват обикновено през зимата. Причината за това е обикновено високата температура в помещението, затова превантивно му осигурете хладина. В случай, че те вече са факт, измийте растението под течаща вода, след което го преместете на място с подходяща температура.

Семейство – Haemodoraceae

Антуриум

Антуриум

Описание: Антуриумът се отглежда предимно за направата на букети, но често се отглежда и като стайно растение. Понякога той се чувства по – добре в домашни условия, отколкото в оранжерия. Така той може да цъфти целогодишно. Отделните цветове издържат около 3-4 седмици. Родът включва повече от 800 вида епитафни растения и лияни, разпространени в тропическите райони на Америка. Родината на растението е Югозападна Колумбия и Северозападен Еквадор, където растението расте във високите влажни субтропични гори.

В превод от гръцки името на растението означава “цвете – храст”. Това е епитафно растение с късо стебло и многочислени корени. Листата са продълговати, във формата на сърце, дълги до 25 см. Цветовете са силно декоративни, приличат на широко сърце, ярко червени или бели, по – рядко – розови. Плодовете имат ярко оранжев цвят. 

Грижи:
Температура: 18-24° С , през зимата – не по – малко от 15° С.
Поливане: Полива се с възможно най – мека (дъждовна) вода. Както азалията и въобще блатистите растения, антуриумът има нужда от реагираща на киселини почва, ето защо, ако водата, а която го поливате, съдържа варовик, листата ще пожълтеят. Поливайте повече пролетта и лятото, а през зимата – умерено.
Подхранване: Веднъж на 2-4 седмици през пролетта и лятото. По време на растежа се препоръчва да се добавя течен тор към водата.

Почва: Най – добре антуриумът расте в груба, хумусна почва, която пропуска добре водата.
Добре се развива и в готови смески. Добра комбинация е пръст, торф и пясък в съотношение (1:1:1), като се добавят малко дървесни кори и дървесен мъх.

Влажност: Обича високата влажност на въздуха.Често трябва да се пръскат листата. Място: Светлина: Антуриумът обича светлите места, не обича пряката слънчева светлина. Размножаване: По – лесно е да се отделят малки екземпляри или отделни отводи, който почти винаги се вкореняват. Още по удобен е метода с въздушни отводи, където на стъблото бързо се образуват нови корени.
Съвет на градинаря: Често младите растения биват нападнати от охлювчета. Ако въздухът е прекалено сух, това благоприятства разпространението на щитоносни въшки и брашняни червейчета. 

Аристолохия

Аристолохия, Вълча ябълка

Растението аристолохия има здраво увивно стъбло и сърцевидни листа, чията горна част е тъмнозелена, а долната – синьозелена. Растението е само за опитни цветари – изключително трудно за отглеждане. Цветовете са изключително ефектни – големи и необичайни, фуниевидни в тъмнолилаво. А и ароматът му е странен – на мърша. Растението цъфти през лятото, но ще цъфне след няколко години. Най-често умира внезапно.

Най-добре е отглеждате вълча ябълка в зимна градина. Около саксията трябва да има много простор, за да се увива. Дългите лози се увиват около подпори. Възможно е да култивирате аристолохията като висящо растение в големи кошници.
Вълчата ябълка няма период на покой и следователно поливането е еднакво през всички сезони – обилно с филтрирана вода. Редовно оросявайте с вода листата му без да мокрите цветовете.

По време на растежа се тори всяка седмица. Не се пресажда. През зимата подрязвайте, за да стимулирате растежа.
Размножава се чрез резници през късната пролет.

Семейство – Aristolochinaceae

 

Аспарагус, Декоративна аспержа

Аспарагус, Декоративна аспержа

Двата по-разпространени вида аспарагус са ценени заради изящните, фини клонки, които често цветарите използват в своите композиции. Техните “листа” са видоизменени стъбла. Растението е непретенциозно, и лесно се приспособява към всякакви условия. Няма изисквания към влажността на въздуха и лесно се размножава.

За достигане на максимален декоративен ефект, трябва да се постараете другите растения да не пречат на неговото развитие. Стои идеално във висяща кошничка, например. Изисква умерени температури, нощем не по-ниски от 10°С. Постоянно високата температура може да бъде пагубна за него. Може да се приспособява към ярка светлина или полутъмни помещения, но не понася добре прякото слънце.

Полива се обилно от пролетта до есента, и умерено през зимата. От време на време е полезно да го пръскате, особено ако помещението в което го държите се отоплява, защото там въздухът е сух. Пресажда се ежегодно, напролет. Размножава се с деление, по всяко време. Може и със семена напролет.

Семейство – Liliaceae/лилиеви

Асперула

Асперула

Растението асперула произхожда от Италия. Тя е многогодишно тревисто растение с височина около 25-30 см. Стъблата са крехки с квадратно напречно сечение. Растението образува плътен килим около почвата. Цветовете са събрани в гроздовидно съцветие на върха на стъблото. Цъфтят в началото на лятото с дреби, розови, звездовидни багри.

Вирее добре на слънчеви и полусенчесто места. Почвата трябва да е влажна, рохкава и богата на хранителни вещества. Засажда се през 20-30 см. Може да я отглеждате като почвопокривно растение, за скални градини, висящи саксии, аранжиране на ниски подпорни стени и вертикално озеленяване.
Размножава се чрез разделяне на растенията и чрез разсад от семена.

Семейство – Rubiaceae/брошови

Аспидистра

Аспидистра – Семейно щастие

Описание: Аспидистра  е лесно за отглеждане в домашни условия растение, чиято родина е Япония. Числи се към семейство „Лилиеви“.

Има широки, вечно зелени листа, достигащи често 70 см., а цветовете му са дребни, с лилаво – кафяв цвят. Те могат да бъдат открити след внимателен оглед, в основата на растението, близо до земята.

Някои видове имат кремави на цвят цветове, или нашарени с точки.

Грижи: Полива се често, независимо от сезона.
Добре е почвата да бъде обогатена с варовик.

 Обича добре обработена, наторена почва, но може да издържи и на по – бедни почви. 

За да изглежда добре, торете през активния период.

Място: Расте добре и на сянка, и на по – светли места, но не обича пряката слънчева светлина. Не се влияе от течения. Не обича твърде голямата влажност на въздуха.

Температурата на помещението през деня трябва да е около 20°C, а вечер – около 12 – 14°C.

Размножаване: Размножава се чрез разделяне. Крайниците се засаждат в обикновена пръст от градината например, но на по – голяма дълбочина от растението – майка. Това може да се прави по всяко време на годината.

Съвет на градинаря: Добре е листата често да се забърсват от прах. Често се сади в градината, може да образува естествена ограда.