Астра, Богородичка, Димитровче

Астра, Богородичка, Димитровче

Семейство – Asteraceae/сенникоцветни
Едногодишната фелиция цъфти през цялата година в зависимост от сорта си. Астра е градинско цвете, което се отглежда лесно и понася почти всякакъв климат. Съществува голямо многообразие от разновидности и багри. Спира цъфтежа единствено при наличието на студ и отсъствие на светлина. През зимата дръжте саксията на по-хладно място при температура на стаята не по-ниска от 11-12°С и не на течение.

Поливайте обилно, без да подгизва почвата. Напролет пресадете богородичката в нова хумусна пръст. По-старите растения трябва да бъдат регенерирани чрез подрязване, за да пораснат новите клонки кичести.
Размножава се чрез резници, които при нормална стайна температура се вкореняват през септември в градинска пръст под полиетилен. Малките вкоренени растения трябва неколкратно да се подрязват, за да израстат кичести и силни.
Някои видове през зимата запазват само клонките си и се отглеждат като вечнозелено растения. За тях подходящи са студените помещения без централно парно отопление.

Съществува голямо разнообразие от разновидности на богородичката. Ето някои от тях:
Albus (Бяла Красота) – бял цвят, цъфти май-юни, достига на височина 20 см.
Amelloides (наричана и синя маргаритка) – сини цветове с жълт център. Задължително се вади на открито през лятото, на шарена сянка.
Blue King – тъмнолилав цвят, цъфти август-септември, до 60 см.
Breslau – пурпурен, септември-октомври, 40 см.
Dunkele Scone – виолетов, май-юни, 30 см.
Goliath – светлосин, април-юни, 20 см.
Happy End – розов, май-юни, 30 см.
Ideal – светловиолетов, юни-август, 90 см.
Joseph Lakin – светлолилав, август-октомври, 50 см.
King George – синьолилав, август-октомври, 60 см.
Lac de Geneve – светлосин, август-октомври, 60 см.
Litle Carlow – син, септември-октомври, 80 см.
Lovely – розов, август-септември, 60 см.
Peace Blossom – розово-виолетов, август-октомври, 60 см.
Rudolf Goethe – лавандулов нюанс, август-септември, 60 см.
Triumph – лилав цвят с наситено оранжев център, юни-юли, 20 см.
Veilchenkonigin – тъмнолилав, август-септември, 50 см.
Сред най-ефектните хибриди са Alice Haslam със своите розово-червени цветове, достига 30 см височина, но цъфти до късна есен. В наситено синьо е обагрена Blue Baby, а в лилаво – Herbstgruss von Bresserhof. Jenny – яркочервена, Oktoberschneekupfel – снежнобяла. Brimstone е жълтобяла. Harrison’s Pink е кремаво-розова.

Афеландра

Афеландра

Описание: Цветето афеландра (Aphelandra sinclairiana) – това е един от най – прекрасните многогодишни храсти, със средна височина (45 – 50 см.). Максимална височина – 3 м. Това, което го прави толкова ефектно растение е странната комбинация на цветове – коралово розови и оранжеви цветове със светло розово съцветие. Има дълъг период на цъфтеж. Може спокойно да се развива и цъфти на сянка. Растението привлича всякакви събиращи нектар птици, пеперуди и др. Родината и е Централна Америка (Коста Рика, Никарагуа, Панама). Aphelandra sinclairiana в трудна за отглеждане в домашни условия.

Афеландра (Aphelandra squarrosa) е вечнозелен храст. Нарича се още “зеброво цвете”. Родината и са планините на Мексико и Бразилия.

Грижи:
Изисква редовно и обилно поливане. Изисква богата на хумус почва и не много силна светлина. Наторете, когато растението започне да образува цветни пъпки. Растението е чувствително на студ. Ако температурата се задържи под 16°C, листата започват да окапват. Замръзва при температура под 1°C. Трябва редовно да се напоява. Цъфти в жълто, по принцип късно през лятото или есента. След като прецъфти, растението се подкастря.

Място: Афеландра (Aphelandra squarrosa) обича полусенчести места. Сутрешното слънце е най – добро за растението.

Размножаване: Размножава се през пролетта – с резници или семена. 

Ахименес

Ахименес

Описание: Растението ахименес е неголямо тревисто многогодишно растение. Листата му са продълговати, яйцевидни, тъмно зелени с червеникав или лилав отенък, назъбени по краищата. Стъблото и листата са покрити с гъсти власинки. Цветовете излизат от пазвите на листата по цялата дължина на стъблото и имат кадифен виолетово розов отенък. Цъфти обилно и продължително през цялата пролет и лято.

Грижи:Ахименесът се държи на светло. В периода на растеж и цъфтене се полива обилно и се подхранва регулярно. Ахименесът, както и всички растения от сем. Геснериеви (напр. Глоксинията) не трябва да се пръска, защото по листата се появяват кафяви петна, което разваля декоративния им вид.

Място: Заради красотата му го наричат “вълшебно цвете”. Родината на това интересно растение е тропическа Америка – Мексико, Гватемала.

Размножаване: В края на септември-октомври растението се подготвя за почивка. Наземната част засъхва, а в земята остават малки шишарко-подобни грудки. Саксиите с такива грудки се поставят на тъмно при 15-16°C, като се поливат рядко и по малко, колкото да не пресъхне съвсем земята. През януари-февруари грудките се вадят и пресаждат в нова земя и саксия.
Кореновата система на ахименеса не е голяма и се разполага близо до повърхността, затова е добре да се сади в по-широки саксии с дебел дренаж. Земята трябва да бъде лека – смес от листовка, торф, угнил тор и пясък. Прорастването започва след 8-10 дни.
Ахименесът може да се размножава също и чрез разделяне на коренището и чрез листа, като сентполията например.

Ацидантера – Звездна гладиола

Ацидантера, Звездна гладиола

Родината на растението ацидантера (известна още и като звездна или абисинска гладиола) е Етиопия. И e близък роднина на гладиолите, периодът на отглеждане обаче е по-дълъг. Познати са видовете Acidanthera bicolor и нейната разновидност Murielae.
Ацидантерата е ароматно цъфтящо, подходящо за зимна градина луковично растение.

Листата са мечовидни, прихлупващи се в началото. Цветовете са върху дълъг листовиден стрък. Те му са звездовидни, бели или лилави с отличително шоколадово-кафяво петно по средата. Абисинската гладиола се нуждае от слънчево място и иска непрекъснато свеж въздух. Оптималната температура за отглеждане през лятото е 20°C, а през зимата, тя е -10°С.
За най-добър ефект посадете на групи. През лятото се отглеждат навън. Прибират се в зимна градина преди замръзване. Цъфтят по време на късната есен (септември – ноември).

Луковиците се садят през пролетта в две трети глинеста почва и една трета пръст и обилно количество пясък. Малките луковици се отделят и посаждат самостоятелно. Подобно на всички луковични растения, звездната гладиола се полива оскъдно. А след като изсъхнат листата повече не се полива, пръстта се държи суха по време на зимата и на хладно, докато стане време луковиците да се присадят. Тогава постепенно поливането се увеличава.

Семейство – Iridaceae

Ацинета

Ацинета

Този вид орхидеи е подходяща за зимна градина. Произхожда от Централна Америка и вирее най-добре при температури от 16-29°С.  Слабо познат вид епифитни орхидеи. Срещат се в Андите, Колумбия, Венецуела, Еквадор, Перу, някои видове в Северна Панама. Те са роднини на Stanhopea и Peresteria.

Названието произхожда от гръцкото akinetos, означаващо „неподвижен“. Съществуват около 15 вида, които в естествения си хабитат обикновено виреят във влажни гори на височина около 1950 метра. Някои от тях са ароматни.

Стъблото на тази орхидея е псевдолуковица – яйцевидно до цилиндрично, лъскаво зелено. Обикновенно има от две до четири листа. Цветовете са върху дълги висящи стъбла – заради това е най-добре то да се отглежда във висящи кошници. Растението има нужда от сянка, средни температури и доста вода докато расте. Най-добре е да бъде отглеждано в мъх, който да задържа влагата.

Видове:
Валидни: Acineta alticola, А. antioquiae, А. barkeri, А. chrysantha, А. cryptodonta, А. dallesandroi, А. erythroxantha, А. hagsateri, А. hennisiana, А. mireyae, А. moorei, А. salazarii, А. sulcata, А. superba
Възможни: Acineta densa, А. gymnostele, А. hrubyana, А. sella-turcica.
Съмнителни: Acineta arcuata, А. beyrodtiana, А. colosa, А. confusa, А. longiscapa, А. manizalensis, А. schilleriana.
Невалидни: Acineta colmanii, А. fulva, А. glauca, А. humboldtii, А. warscewiczii, А. wolteriana, А. Wrightii

Семейство – Orchidaceae

Бамбук

Бамбук

Семейство – Gramineae
Бамбукът е идеално растение за отглеждане в баня или мокри помещения, тъй като обича високата влажност на въздуха. Обича светло, но и слънчево място. През летните месеци може да се държи навън. През зимата температурата в стаята трябва да е минимум 16-17°С.
През лятото поливайте обилно, а през зимата намалете значително, когато почвата е суха. Може дори да потопите във вода дъното на саксията, но не бива да се застоява водата.
Ако не торите на всеки две седмици в периода на нарастване, рискувате да пожълтеят листата на вашия бамбук.
Размножава се чрез коренови издънки.

Барбадоска череша

Барбадоска череша

Растението барбадоска череша цъфти обикновено през лятото в розово, цветовете й са особено красиви и кичести. След като прецъфти, се образуват ефектни червени плодчета, които могат и да се ядат.Листата са наситено зелени и лъскави. Но расте изключително бавно и за отглеждането й е нужно много търпение. По принцип се оформя като храст.

Вирее добре в градинска пръст, но е важно при пресаждането да изберете по-голяма саксия. Пазете я от преките слънчеви лъчи, обича полусенчести места с изобилие от свеж въздух – всеки ден проветрявате помещението, в което се намира. Понася добре и сухия въздух (подходяща е за жилища с централно отопление). Най-подходящи за отглеждане са температурите около 15-20°C.

Поливайте при изцяло засъхнала пръст. Няма период на покой през зимата, затова поливането е еднакво през цялата година.
Няма нужда от торене, ако се отглежда в хумусен почвен субстрат. Може да бъде нападнато от вредители, ако е в стая със застоял въздух. Вредни за него са също така слънчевите лъчи.
Размножава се от април до юни с издънки.

Семейство – Malpighiaе

Бегония Бауер тигрова

Бегония Бауер тигрова

Описание: Растението Бегония  Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.

Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края. 

Грижи: Подходяща за отглеждането температура е 13 – 20°C.

Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото – 2-4 пъти седмично.
Почва – смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.

За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.

Място: Семейство Бегониеви – описание

Родът носи името на губернатора на о. Хаити – М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали.

Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа.

Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии – чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта.

Бегония Тамая

Бегония Тамая

Описание: Родината на растението бегония тамая е Южна Америка. Има кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата година.

Грижи: Полива се умерено. През зимата достатъчно само веднъж в седмицата.  Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на почвата е суха.

Място: Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20°C.  Добре е да стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.

Размножаване: Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.

Съвет на градинаря: Листата и цветовете не бива да се пръскат с вода, за да не станат на петна.

Блатно кокиче

Блатно кокиче

Родът на блатното кокиче Leucojum aestivalis включва 12 вида многогодишни растения. Среща се по мокри, засенчени места и покрай реки, както и във влажни лонгозни гори. У нас вирее в югоизточната част на страната – Бургаско, Сливенско, Ямболско. В този район се отглежда и като декоративен вид под наименованието гергьовско кокиче, сазово кокиче, дремавче, жабешко лале и други. Цветето обаче е много красиво и оригинално, не случайно през последните години се търси изключително много от любителите градинари в цял свят като декоративен вид.

Луковиците на блатното кокиче достигат големина до 3 см в диаметър. Цъфти през април-май. Цветоносите са слабо сплеснати, кухи. Достигат до 60 см височина. Носят от три до седем наведени надолу цветчета. Те са по-едри от тези на обикновеното кокиче. Околоцветникът се състои от шест еднакво дълги бели листчета, със зелено петънце на върха. Сред тях се намират тичинките. Заради нектара пчелите масово посещават цветовете.

При засаждане единственото условие е влагата в почвата да е изобилна. Тъй като всяка година се образуват нови луковички, за да не издребняват растенията, през 4-6 години трябва да се прореждат. Поставят се на разстояния 20 х 15 см. През цялата есен е подходящо време да се засади в градината.

Лечебно

Фармацевтичната промишленост използва това кокиче за производство на нивалин. Най-високо съдържание на галантамин от 0,1 до 0,5 % има в надземната част на растенията във фазите бутонизация и пълен цъфтеж.

Внимание

Много важно е да се знае, че използването на блатното кокиче за самолечение е опасно. Освен галантамин в него се съдържат и други силно отровни алкалоиди. При незнание това може да доведе до фатални последици. Нещо повече – хората, които събират блатно кокиче, не трябва да имат рани по ръцете, защото това може да доведе до тежки последствия.