Алпиния

Алпиния

Растението алпиния е рядко срещано декоративно растение, със зелено-бели, пъстри и издължени листа. Отглеждането му в домашни условия е изключително трудно. Листата на алпинията не могат да се развият в цялата си прелест в затворени помещения, затова може да срещнете живописното растение в ботаническите градини. Някои от видовете, отглеждани при такива условия, достигат до 2 м височина.

За да вирее, това растение има нужда от няколко специфични условия: много слънце, много светлина, никакво течение, висока влажност на въздуха и целогодишна температура от 20°С.

Алпинията се нуждае от вода в изобилие. Тя трябва да се тори всяка седмица, за да не спре нарастването й. За пресаждане се използва черноземна еднородна пръст и торф за допълнително подхранване. Препоръчително е алпинията да се подхранва в кашпа, която да е запълнена с влажен торф. Размножава се чрез разделяне.

Семейство – Zingiberaceae/джинджифилови

Ананас

Ананас

Ананас – това е топлолюбиво растение, с препоръчителна температура около 19°С, за да цъфти. Избягвайте силното обедно слънце през лятото. Никога не преполивайте. Осигурете добър дренаж на саксията. Поливайте между листата, така че там да има вода непрекъснато. Използвайте, ако е възможно, дъждовна вода. Сменяйте зaстоялата вода между листата всеки 1-2 месеца. Поливайте почвата само когато изсъхне напълно. През лятото оросявайте с вода листата често.

Подхранване през листата е естествения метод на хранене на този вид растения. За това периодично оросявайте вместо с вода с разтвор от течни торове. При размножаване се появяват чепки в долната част на растението. Когато чепката стане на възраст няколко месеца я отделете с малко почва и я зaсадете плитко в торна почва (смеска от блатен мъх и пясък). Дръжте я на топло, докато се стабилизира.

Ако развъждате ананас от плод, то знайте, че растението ще е само листно-декоративно с розетъчна структура. От значение е плодът да е пресен и прорезът да е направен на около 1 см под розетката, тъй като там се намират първите малки коренови наченки. Прорязаната повърхност трябва да засъхва в продължение на 24 часа, преди да заровите листната розетка в подходящ съд с много пясък и влажен дребен торф. А за по-добро вкореняване, покрийте резника с найлонова торбичка.
ВАЖНО! Ананасът не е така чувствителен към сухия въздух както повечето от бромелиевите растения (ехмея, вриезия, и др.)

Семейство Bromeliaceae/анасови 

Абутилон

Абутилон (Стаен клен)

Цветето абутилон е известно като стаен клен заради приликата във формата на листата. Абутилонът е дребен храст или дръвче с крехки стъбла и мъхести листа, които при различните сортове са зелени или изпъстрени на ивици или петна. Особено очарователен е, отрупан с цветове – жълти, оранжеви, червени, бели, розови. Пъстролистните сортове цъфтят по-оскъдно. Цъфтежът спира през зимата, както и при твърде възрастни растения. Затова е добре да се подновява през няколко години, чрез вкореняване на полувдървени резници (във вода, лесно). Короната се формира чрез редовно подрязване, а на крехкото стъбло е добре да се осигури опора.

Абутилон (Стаен клен)Абутилонът се нуждае от много слънце. През лятото е добре да се изнесе навън. Трябва да се полива щедро, да се тори всяка седмица, да се подрязва и да се пази от листните въшки. Ако обаче остане в стаята, трябва да се оросява като се пазят цветчетата от намокряне.

През зимата му се осигурява период на покой на светло и хладно място – около 10-15°С. Поливането се свежда до минимум, ако е студено. Торенето се спира. През пролетта се пресажда в хранителна градинска пръст.
Липсата на цъфтеж може да се дължи на недостиг на хранителни вещества в почвата, на пропуснат период на покой, както и на твърде голяма саксия – започва да цъфти едва когато саксията се изпълни с корени.

Семейство – Malvaceae/слезови

Агапантус

Агапантус

Цветето агапантус расте изключително бързо и затова за отглеждане като стайно растение са подходящи само младите растения. Съцветието е овално, с нежни камбаноподобни бели или сини цветове.
АгапантусДекоративната лилия е светло – и топлолюбиво растение. През зимата, обаче, трябва да се държи на по-студено място – температура между 1 и 3°С, за да цъфти на следващата година.
При липса на достатъчно светлина вашият агапантус може и да бъде нападнат от вредители.
Нуждае се от много вода, но особеното при агапантуса е, че почвата трябва да изсъхне напълно преди следващото поливане.
Пресажда се в периода февруари-април в градинска пръст, примесена с много глина.
Размножаването не е много лесно. Извършва се чрез разделяне.

Aгапантус, Декоративна лилия. Семейство – Liliaceae/лилиеви

Какви материали за присаждане се използват?

Какви са необходимите материали за присаждане на овощни дървета?

За  присаждане  се  използуват  следните  материали: рафия,  пластмасови  и  каучукови  превръзки  и  овощарски  замазки. Най-често  за  превързване  след  присаждане  се  използва  рафия.  Тя  се  нарязва  на  ленти,  дълги  25 – 30  ст.  Лентите  се  навлажняват  слабо,  преди  да  се  използуват.  Около  25  дни  след  присаждането  рафията трябва  да  се  махне,  защото  при  нарастване  на  подложката  тя  се  врязва  в  нея,  от  което  следва  счупването  на подложката.

По-нови материали за присаждане

През  последните  години  полиестерните  превръзки намират  приложение  който  превързочни  материали  при присаждането.  Те  са  дълги  20 – 30  ст  и  широки  5 – 7 cm.  При  превързването  те  се  разтеглят  и  стигат  до  50 – 60  ст  дължина.  В  някои  страни  за  превързване  се  използуват  ленти  от  суров  каучук. Те са   дълги  10  —  12cm,  които  при превързването  се  удължават  до  50 – 60cm.

Полиестерните  и  каучуковите  превръзки  имат  това предимство  пред  рафията,  че  под  въздействието  на слънцето  се  разрушават  и  падат,  поради  което  не  причиняват  прерязване  на  подложките  и  не  се  нуждаят  от развързване  или разрязване.

Овощарски  замазки

За  замазване  на  раните  при  присаждане  на  калем  се използуват  овощарски  замазки.  С тях  се  изолира направената  рана  от  неблагоприятните  атмосферни  влияния.  Има  няколко  вида  замазки.  Най-често  за  замазване  на  раните  се  използува  замазка,  която  се  приготвя от  1 kg  борова  смола  (чамсакъз),  200g мас  или  лой,  1 – 2 лъжици  дървесна  пепел  и  спирт.  В  стопената  мас  се слага  боровата  смола. След  стопяването  й  се  прибавя и  пепелта.  Съдът  с  получената  смес  се  сваля  от  огъня, чака  се  да  поизстине,  след  което  се  прибавя  спирт  на капки,  докато  сместа  започне  да  се  размазва.  След  като  изстине,  замазката  е  готова  за  употреба.

Напоследък  в  някои  страни  и  у  нас  за  замазване  на раните  се  използува  асфалт  или  смес  от  говежда  лой  и асфалт  в  съотношение  1:5.  Преди  употреба  те  се  нагряват,  докато  започнат  да  врят.  Намазването  се  извършва  с  четка  на  тънък  слой.  Слоят  бързо  изстива,  без  да причинява  изгаряния  на  подложката  и  присадника.