Поливане в градината

Какво трябва да се знае за градинското поливане на овощните растения кога трябва да се поливат овощните растения?

Установено е, че при поддържане влажността на почвата над 70% от пределната полска влагоемност растежът и плододаването на дърветата са най-добри. Затова градинското поливане на овощните растения трябва да се извършва, преди почвената влажност да е спаднала до 70% от пределната полска влагоемност. Моментът на поливане се определя от външното състояние на растенията, чрез контролни ями и лабораторно. Завяхването на растенията показва, че е необходимо да се извърши поливка. Но тогава би било много късно.поливане капково

Чрез контролни ями влажността на почвата се определя по следния начин: в междуредията на овощната градина се изкопават ями, дълбоки 30 – 40cm и широки 20cm. Изкопаната почва се размесва и се наситнява. След това се взема от нея и се стиска силно в шепата. Ако след отваряне на шепата почвата остава свързана в топка, влажността й е над 70 % от пределната полска влагоемност и не е необходимо да се полива, ако обаче не се свързва в топка, поливането е наложително.

Най-точно моментът на поливането се определя лабораторно чрез изсушаване на почвени проби, взети от 20, 40, 60 и 80cm дълбочина. Разликата в масата на пробите преди и след изсушаването им дава точна представа за влажността на почвата.

Какви видове поливане има?

Поливките, които се извършват през вегетационния период на овощните растения, се наричат вегетационни, а през време на покоя – влагозапасяващи. Всяко поливане трябва да се преустанови 2 – 3 седмици преди беритбата, понеже късните поливки влошават качеството на плодовете.

Поливане след беритбата на плодовете удължава фотосинтезата на листата и спомага за увеличаване броя на активните коренчета на растенията. През есента, когато влажността на почвата достигне 70 % от пределната полска влагоемност, независимо от това, дали листопадът е започнал, или е завършил, е необходимо да се направят влагозапасяващи поливки за поддържане активността на корените  и студоустойчивостта на растенията.

Какви начини на напояване са познати в практиката?

Напояването може да бъде повърхностно и подпочвено. Повърхностното напояване може да се извърши гравитационно и чрез дъждуване. И в двата случая проникването на водата става от по-горните към по-долните почвени пластове. При подпочвеното напояване овлажняването на активния почвен пласт става от по-долните към по-горните пластове. За гравитационното напояване е необходимо мястото за овощна градина да се подравни още преди засаждането, а след това периодично да се извършва и текущо подравняване. При подпочвеното напояване и при напояването чрез дъждуване не се налага подравняване на мястото.поливане ръчно

Гравитационното напояване може да се извърши по един от следните начини: чрез заливане, по бразди, в околостъблени чаши и чрез басейни.

Поливане чрез заливане се прилага твърде често, макар че е най-несъвършеният начин на поливане. При него се използва обилна струя вода, която овлажнява на малка дълбочина почвата и разрушава структурата на повърхностния почвен пласт. Почвата се уплътнява

извънредно много, проникването на въздуха в нея е твърде ограничено, вследствие на което се понижава и дейността на почвената микрофлора. А известно е, че без микроорганизми в почвата храненето на овощните растения се затормозва. Обработката на такива градини се извършва много трудно. Освен това при поливане чрез заливане отделни участъци от градината се преовлажняват и се заблатяват, а други остават неполети или недостатъчно навлажнени.

Поливане на бразди

Поливането по бразди е най-съвършеният начин за гравитационно напояване. При него водата тече по предварително направени бразди. Дължината и дълбочината на браздите и разстоянията между тях зависят от почвения тип, от възрастта на дърветата и от подложките им. При по-голяма пропускливост на почвата браздите са по-къси и обратно. При леки почви дължината на браздите не трябва да е по-голяма от 50 – 60 т, а при тежки почви тя може да достигне 150-180 т.

Дълбочината на браздите трябва да е от 15 до 18cm при по-леки почви и от 20 до 25cm при по-тежки. В овощните градини до 3-годишна възраст е достатъчно да се прокара по една бразда от двете страни на дърветата на разстояние 50 – 60cm от стволовете им. След третата година броят на браздите в междуредията се увеличава постепенно.

В градини с дървета на клонови подложки, които развиват плитко корените си, поливните бразди са по-къси, по-плитки и по-гъсти, отколкото в градини с дървета на подложки, развиващи дълбоко кореновите системи. Във всички случаи браздите се прокарват така, че да се осигури бавно течение на водата. Това се постига, ако те са с наклон 4 – 6 %о. Подготовката за поливане по бразди е извършена правилно, ако при страничното просмукване влагата от две съседни бразди се е съединила. Водата не трябва да се движи бързо по браздите, защото размива и изнася почвата.

За поливане в околостъблени чаши и чрез басейни е необходимо предварително да бъдат направени басейни (фиг. 23) или околостъблени чаши (фиг. 24). Тези начини на поливане са трудоемки и имат недостатъците на заливането. Басейните и чашите пречат за провеждане на редовната обработка на почвата.

При поливането в околостъблени чаши и чрез басейни се напоява само онази площ, в която са разположени корените на овощните дървета, и следователно не се изразходва излишно количество вода. Тези начини за поливане са най-подходящите за млади овощни дървета, корените на които заемат малка площ.