Цветето карамфил е от семейство – Caryophyllaceae. Произхожда от Южна Европа. Наименованието произхожда от гръцки dios – Зевс и anthos – цвят, т.е. цветът на зевс или божествен цвят. Като отглеждан за рязан цвят най-разпространен е D. caryophyllus.
Карамфил – многогодишно тревисто растение
Размножаването се извършва чрез семена, които се засяват през април-май на открита леха. Препоръчително е засаждането на постоянно място да се направи до края на юни при височина на новите индивиди 10-12 см. При по-късно засаждане не се образуват достатъчно разклонения и броят на цветовете на следващата година намалява.
У нас най-разпространени са култиварите Grenadin, Chabaud Marguerite.
Видът D. barbatus (брадат карамфил) е естествено разпространен у нас при надморска височина 700-2000 м.
Кореновата система е сравнително добре разклонена, но със смукателна зона на по-голяма дълбочина. През първата година растенията не цъфтят и образуват само розетки от гъсто разположени светлозелени листа. Цветоносните стъбла се образуват на втората година и тогава наземната система е съставена от туфа от прави стъбла с полегнала основа, неразклонени, облистени по цялата височина. Цветната маса е разположена непосредствено над листната и образува повърхност с голяма плътност и интензивна багра. Цъфтежният период е сравнително кратък. Видът цъфти през юни-юли.
Размножава се чрез семена и по-рядко вегетативно чрез стъблени резници. Засяване май-юни.
Характеристики
Произход: Европа, Азия, Северна Африка
Видове капамфил: многогодишни, двугодишни, едногодишни
Вид на листата: малки листа, ланцетни
Цвят на цветовете: бял, розов, виолетов, бордо, лилав, червен
Цъфтеж: Цъфти от юни до септември, в зависимост от вида.
Височина: 10 – 40 см
Изхвърляйте едногодишните растения след цъфтежа, но преди това съберете семена за следващия сезон.
Издръжливост: устойчиво
Влагоустойчивост: нормална
Субстрат: нормална градинска почва
Изисквания за отглеждане: няма изисквания
Време на цъфтеж на цветето карамфил: юни, юли, август, септември
Сортове
D. caryophyllus – Lavender Clove (лавандулово розов), Hannah Louise (жълт и червен); D. plumarius – David (тъмночервен), Helen (розов), Ine (бял с червено око), Maggie (розов), Munot (тъмночервен), Inchmery (розов), Mrs;
D. allwoodii – Doris (светлорозов), Romeo (червено-кафяв с бял кант), Laced Monarch (червен); D. deltoides – Albiflorus (бяло-розов), Splendens (малиновочервен), Alba (бял);
D. barbatus – Монарх, Аурикула;
Едногодишни: D. chinensis – Baby Doll, Snowflake (бяла), Telstar; D. caryophyllus – Raoul Martin, Knight
Латинското название на цветето латинка произхожда от латинската дума „trophae“ — малък трофей, заради шлемовидната форма на някои части на цвета и щитовидните й листа.
Латинката се отглежда толкова отдавна у нас, че ще се учудим на нейния американски произход. Пренесена е от Перу, където е многогодишно растение.
У нас обаче и най-слабата слана я засяга и затова се отглежда като едногодишно растение.
Семената й са едри, самозасяват се и презимуват добре.
Не обича прекалено наторена почва, там латинката развива прекалено буйна листна маса и цъфти по-слабо. Обича равномерна влажност и полусянка.
Има и катерливи сортове, чието стъбло достига до 4 м.
Подхожда за украса на стени, огради, зидове, беседки, а ниските сортове – за бордюри и алеи.
Латинка
Растение за лехи: едногодишно, луковица.
Латинка от семейство – Tropaeolaceae
Родът се състои от около 50 вида; произход Южна и Централна Америка. Латинското название на цветето произхожда от латинската дума „trophae“ — малък трофей, заради шлемовидната форма на някои части на цвета и щитовидните й листа. Цветовете й са прости или гъсти, с приятен аромат, жълти, оранжеви, яркочервени, червенокафяви, розови, с жълта или с оранжева чашка.
Латинката е пренесена от Перу, където е многогодишно растение. У нас обаче и най-слабата слана я засяга и затова се отглежда като едногодишно растение.
Светло и топлолюбиво растение, предпочита умерено плодородни и влажни почви (но не варовити), но не понася нито прекаленото торене (особено с азотни торове или с оборска тор), нито прекаленото поливане, особено по време на цъфтеж. От тях тя цъфти по-лошо, нараства само на листна маса. Нуждае се от фосфорни торове. Не понася студ и слана.
Семената й са едри. Сее се в направо в градината в края на април – началото на май, но е възможно да се отгледа и разсад. В този случай се сеят по 3 семена в саксия, като при пресаждането им на постоянното място в градината, запазете пръстта около корените. В противен случай, латинките ще боледуват дълго.
Има и катерливи сортове, чието стъбло достига до 4 м. Увивните латники се засаждат покрай огради, перголи или беседки. Храстовидните – на слънчево място, в съндъчета на балкона или висящи саксии, а ниските сортове – за бордюри и алеи. Цветето латинка се самозасажда. Семената узряват 40-50 дни след прецъфтяването на цветовете.
Видове
Tropaeolum majus – най-широко разпространения вид, Tropaeolum cultorum, Tropaeolum peregrinum – пълзящ (каскаден) вид – стъблото достига до 350 см, силно насечени дребни листа, много дребни и ярко жълти цветове с гофрирани листенца и зелени шпори. Започва да цъфти късно.
Компактните сортове като Strawberries and Cream, Peach Melba и Tom Thumb са подходящи за отглеждане в каче.
Alaska е със среднозелени листа с мраморна шарка в кремаво и бяло.
Описание
Латинката е красиво едногодишно цвете със стелещо се по земята стъбло и краси градините и балконите от лято до слана. Листата му са светло зелени, щитовидно закръглени. Цветовете имат дълъг шип, разположени са на самостоятелни, дълги стъбла и са обагрени в жълто оранжево с тъмно пурпурни петна. Има създадени много разнообразни варианти. По-известни са: Едра перла – с карминени цветове. Едра от Нанкин – с оранжеви цветове; Хамелеон – върху едно и също клонче се образуват цветове със светложълта и кафеникаво червена багра. Използват се за украса на тераси, балкони, за цветни лехи, а ниските форми – за бордюри.
Латинката се използва и като билка при кашлица, а семената й имат слабително действие.
Грижи за цветето латинка
Обича слънчеви и полусенчести места и достатъчно овлажняване. Расте добре и на по-слаба почва, но с обилно поливане.
Място
Родината на цветето латинка е Централна Америка. Размножаване: Латинката се размножава чрез семена. Те са едри, триделни и при узряване се разпукват. Посява се през април направо на постоянното място, защото обикновено не издържа пресаждането.
Започва да цъфти след около 40-45 дни.
Съвет на градинаря
Почвата на латинката не трябва да се наторява, защото тогава развива само листа!
