Отглеждане на овощни дървета в наклонени терени

Може ли да се отглеждат овощни дървета на наклонени терени?

В любителските градини почти всички мероприятия се извършват ръчно, поради което за засаждане на овощни дървета може да се използват места и със значително по-голям наклон до 35°. Почвата трябва да бъде достатъчно дълбока и богата с хранителни вещества. Обикновено на наклонени терени водата не се задържа и почвената влага се поддържа по-трудно, поради което се налага на всяка цена да има вода за по-често поливане. До 12° наклон мястото може да не се терасира, а при по-голям наклон терасирането е наложително.Засаждане на овощни дървета

Какви тераси се правят на места с голям наклон?

На места с наклон от 12 до 22° се правят тераси с платна, широки 4 – 4,5 т. Мястото се терасира преди предпосадъчната подготовка и преди засаждането на овощните дървета. При възможност терасите може да се оформят с каменни зидове, с бетонни стени или със затревени откоси. Откосите, каменните зидове и бетонните стени може да се използват за отглеждане на къпини или на декоративни храсти (бръшлян и др.). На места с наклон около 35° се правят площадки за всяко дърво.

По каква форма да се засаждат овощни дървета на места с малък и на места с голям наклон?

На места с малък наклон най-подходяща форма за засаждане на овощни дървета е шахматната (триъгълната). При нея всяко дърво от следващия ред се намира по средата между две дървета от първия ред. При свързване с прави линии на всеки три съседни дървета се образува равностранен триъгълник. При шахматната форма почвата и светлината се използват най-добре и броят на дърветата в декар е с 15 % по-голям. Тази форма на засаждане играе и противоерозионна роля.Поливане на дърво след засаждане

На места с голям наклон и на пресечени терени най-подходящата форма за засаждане е контурната. Дръвчетата се разполагат по хоризонталите на терена, като редовете им не винаги са прави и успоредни. Там, където наклонът е по-голям, редовете се приближават, а при по-малък наклон се отдалечават.

Как се маркира мястото за любителска овощна градина?

За маркиране на мястото за любителска овощна градина са необходими канап, рулетка (метър), колове, дълги 1,5 – 2 т, и спомагателни колчета. Най-напред се прекарва права линия, успоредна на границата със съседния парцел, на разстояние, равно на половината от междуредовото разстояние. По тази права линия ще се засадят дръвчетата от първия ред. В началото на правата линия се очертава прав ъгъл с помощта на канап, върху който са отмерени страни с 3, 4 и 5 т. След като се очертае четириъгълник, по страните му се нанасят местата на дръвчетата, като се забива по един кол.

Чрез визиране между коловете от два срещуположни реда се определят местата на дръвчетата в цялата градина. Маркирането на любителските овощни градини се извършва най-бързо и лесно от трима души. Двамата визират, а третият забива колчетата. С помощта на садилна дъска се поставят и допълнителните колчета.

Кога и как се изкопават посадъчните дупки за засаждане на дръвчетата?

На нериголвано място дупките се изкопават 2 – 2 ½ месеца преди засаждането, а когато мястото е риголвано, те може да се изкопаят непосредствено преди засаждането.Кайсия в градината

В любителската овощна градина дупките се изкопават ръчно. При риголвано място се правят с размери 60 х 60 х 50cm – колкото да се вместят корените на овощните дръвчета, а при нериголвано място – 100 х 100 х 70cm. Колкото размерите на дупките са по-големи, толкова по-добре се развиват и плододават овощните растения. На по-тежки почви и особено при непропусклив подпочвен пласт дупките трябва да бъдат още по-големи. В по-дълбоките дупки има възможност да се внасят по-големи количества торове, които се използват от растенията през по-късните периоди от техния живот. Най-добре е обаче, когато се риголва мястото на по-голяма дълбочина (1m).

Горният почвен пласт е по-богат с хумус и хранителни вещества в сравнение с по-долните пластове. Затова при запълване на посадъчните дупки почвата от горния пласт трябва да се постави по-близо до корените, т.е. на дъното на дупките. За да може да се направи това, при изкопаването почвата от дълбочина до 25cm се изхвърля от едната страна на дупката, а останалата – от 25 до 70cmдълбочина – на срещуположната страна.

Трябва ли да се прибавят минерални торове към почвата, с която се запълват посадъчните дупки?

Почвата, с която се запълват посадъчните дупки, се смесва с 15 – 20 кg добре разложен оборски тор. Преди да се запълнят дупките, на дъното им се поставят 60 – 80 kg калиев сулфат и 400 – 600 g суперфосфат и се смесват с почва. Те служат за по-късно използване от кореновата система на засаденото дръвче.

Кога и как трябва да се извърши засаждането на овощните дръвчета?

Засаждането на овощните дръвчета трябва да се извършва, когато температурата на въздуха е над нулата, защото кореновата им система е силно чувствителна на ниски температури. При нашите климатични условия най-добре е засаждането на овощните дръвчета да се извърши през есента, след листопада, но най-късно до края на ноември. През този период почвената влага и почвената температура са благоприятни за нарастване.

Може ли да се засади дръвче на мястото на изсъхнало дръвче, без да се копае голяма посадъчна дупка?

Преди засаждането на дръвчетата почвата се риголва или се изкопават посадъчни дупки с размери 1 х 1 х 0,7m и съответно наторени. Затова попълването на местата на изсъхнали дръвчета може да се извършва, без да се копае посадъчна дупка с големи размери. В този случай се изкопава посадъчна дупка, колкото да се сместят корените на дръвчето. Понеже по-голяма част от почвата е улегнала, дръвчето се засажда така, че кореновата шийка да е на равнището на почвата. Засаждането на дръвчета на мястото на изсъхнали, без да се копаят посадъчни дупки с големи размери, е възможно до третата година. Попълването на празните места след 3 години се извършва, като се изкопават посадъчни дупки и се извършва торене както при засаждането на градината.

Може ли да се презасаждат (преместват) млади овощни дървета?

Всяко презасаждане (преместване) на овощни дървета е свързано със загуба на част от кореновата система и отслабване на дървото. Овощни дървета, които са преместени, никога не стават пълноценни и не могат да достигнат добивите, които биха се получили от тях, ако не се преместват. По-добри резултати ще се получат, ако се засади младо дръвче, вместо да се премества неколкогодишно дърво.

Защита от студа на вечнозелените дървета

Защита от студа на вечнозелените дървета – три основни принципа

Защита от студа на вечнозелените дървета в градината може да подобрим и ние сами. Три основни мероприятия – обилно поливане прези зимата, мулчиране и предпазване от вятър. Когато в средата и края на есента вали малко дъжд, опасността от зимни увреждания на вечнозелените иглолистни и широколистни дървета е особено голяма. Това, което градинарите често възприемат като увреждания от студ и измръзване, всъщност е причинено от суша. Листата на повечето вечнозелени растения издържат добре на екстремно ниски температури. Опасни за тях са колебанията в температурата, периодичното топене на снега и зимното слънце. Защото иглолистните изпаряват влага и през зимата, която трябва да попълват от почвата.Вечнозелени храсти и дървета през зимата

Ако в градината ви има иглолистни дървета, добре е да знаете, че те по принцип са по-податливи на поражения от измръзване и по-чувствителни към течение. В този случай е препоръчително да защитите дърветата от зимното слънце и силните пориви на вятъра, като им осигурите покривало, изработено от зоб, плат, нетъкан текстил или сламени рогозки.

Обилно напояване на вечнозелени дървета преди настъпването на зимата

Това е причината, поради която най-добрата защита за растенията през зимата е достатъчното им снабдяване с вода и защитата от загубата и. Рододендроните, смърчовете, тисът, боровете, елите и лавровите дървета се нуждаят преди първите големи студове от много вода. И то не наведнъж, а бавно, така че почвата около корените им да се просмуче с вода. Едва когато сте полели основно, можете да покриете площта около дървото, за да не се изпари водата твърде бързо.Иглолистни дървета през зимата

За защита от изсъхване всички прясно насадени дървета и храсти, предимно вечнозелените, да получат достатъчно влажност в областта около корените. От помощ е и насипването на полупрегорял компост между дърветата.

Мулчиране под дърветата – помага за защита от студа

Почвата се мулчира за запазване на зимната влажност и за защита срещу твърде дълбокото и измръзване. За мулчиране под вечнозелените дървета може да използвате всичко, което предлага градината: дребно нарязани клони, отпадъци от зеленчуци, стара слама, трици, шума, смърчови клони, иглички, дървесина, торф, или окосена трева. Накои градинари обвиват своите безценни вечнозелени дървета в чували. Това е излишно, защото садим вечнозелени дървета, за да им се радваме и през зимата. Мулчирането е ефективен метод на защита от студа на вечнозелените дървета.

Защита срещу вятър

Третата важна мярка срещу изсъхването е защитата от слънце и вятър. Най-опасни са сухите ветрове и местата, където винаги има течение, така наречените ветровити коридори. Най-елементарната защита е плет от съчки, тел и два кола, поставени възможно най-близко до растението, така че да спира вятъра и да предпазва от слънцето. Тъй като най-опасният период е през януари, коледното дърво, след като изпълни предназначението си, може да намери още веднъж приложение и тук. Когато вечнозелените, рододендроните примерно, навият листата си на руло, това е опит на растенията сами да си помогнарт срещу изпарението. Това показва, че водният им баланс е застрашен.

Кисела, неутрална или алкална почва, pH на почвата

Как да измерваме и регулираме рН на почвата: кисела, неутрална или алкална?

Когато отглеждате растения, е важно да знаете дали те имат полза от неутрална, кисела или алкална почва, както и какви са изискванията за слънчевата светлина и поливането. Ето защо рН на почвата е един от най-важните фактори, които трябва да се знаят. Как се измерва и регулира рН почвата и как съдържанието на калций влияе върху други свойства на почвата? Ph e водородният показател на даден разтвор – нарича се измерител на киселинността или алкалносттта. Измерване pH на почвата

Стойността на рН изразява химичната реакция на почвата: дали и до каква степен тя е киселинна, основна или неутрална. Той показва колко калций, обикновено под формата на калциев карбонат, има в почвата. Това е един от основните показатели при анализа на почвата и една от най-важните характеристики. Има растения, които понасят както кисели, така и алкални почви, но голяма част от тях са придирчиви.

Скалата от кисела до алкална почва

Разграничават се 6 вида почви според тяхното pH.

  • До pH 4,4 почвата е изключително кисела
  • При рН между 4,6 и 5 се нарича кисела
  • При pH 5,1 до 5,5 показва леко кисела почва
  • Неутралната почва има рН между 6,6 и 7,2
  • При pH 7,3 до 7,7 показва алкална, основна почва
  • Почва, чието рН е по-високо от 7,7, е силно алкална

Измерваме pH на почвата

Определянето на реакцията на почвата е част от агрохимичния анализ. Приготвя се суспензия от почвена проба и се измерва рН. Най-точното измерване е електронното.Кисела, неутрална или алкална почва

Можете също така сами да определите рН на същата подготвена почвена проба, като използвате индикаторни хартийки – лакмуси. Те могат да бъдат закупени от специализираните магазини за градински потреби. Те дават само приблизителни стойности с отклонение от 0,5 pH.

Реакцията на почвата може да се оцени и по наличието на плевели. Например киселецът, хвощът или живовлякът растат на кисели почви, а комунигата или горчицата – на алкални.

Повечето растения, отглеждани в градините, са подходящи за почви с неутрална до леко кисела реакция на pH.

Черните боровинки, червените боровинки и рододендроните например изискват кисела почва.

Алкална почва

За лехите с броколи, засегнати от зараза, е благоприятна алкална среда. Гъбичките, които причиняват заболяването, са чувствителни към високи нива на pH, затова се препоръчва силно варосване, за да се поддържа pH на почвата над 7.Видове почва

Алкалните почви са подходящи и за някои ароматни билки или скални растения.

Почвите, натоварени със замърсяване от т.нар. тежки метали, трябва да имат алкална реакция. В противен случай кадмий, живак, олово или други елементи, чиято прекомерна концентрация представлява сериозна заплаха за човешкото здраве, лесно биха попаднали в отглежданите култури.

Калцият влияе върху усвояването на други елементи от растенията

Както твърде ниските, така и твърде високите стойности на рН могат да имат отрицателно въздействие върху растенията.

Кисела почва

Ако рН е твърде ниско, растежът на растенията се възпрепятства. Основната причина за това е токсичното действие на алуминия, който преминава в почвения разтвор при ниски стойности на рН (под 4,5 до 5). Освен това той потиска дейността на микроорганизмите и земните червеи, поради което структурата на почвата се влошава. Тогава почвите са склонни към свличане и отлагане, което е особено неблагоприятно за тежките глинести почви. Въпреки това приемливостта на повечето хранителни вещества (с изключение на фосфор, магнезий и молибден) е добра в кисели почви.

Основният недостатък на високото pH е намалената приемливост на микроелементи (манган, желязо и бор). Дефицитът на микроелементи често се проявява при преовлажнени почви.

Неутрална почва

При неутрално рН структурата на почвата е много благоприятна, тъй като неутралното рН насърчава биологичната активност.

В централноевропейския климат и особено на по-голяма надморска височина неблагоприятното въздействие на киселинността на почвата се смекчава чрез варосване. Въпросът обаче е дали и кога това е правилното решение. Например наличието на мъх в тревната площ все още не е надежден показател за необходимостта от варосване, както често се случва по традиция, а по-скоро свидетелства за постоянна липса на грижи за тревната площ.

Лабораторията, която е изследвала рН на почвата, трябва да ни посъветва дали и как да добавяме вар. Ако установим, че почвата е била погрешно варосана и почвената реакция е над оптималната, обикновено е достатъчно да наторим с амониев сулфат.

Как да повишим киселинността на почвата?

Когато подкиселяваме почвата, не трябва да противодействаме на това, като я поливаме с твърда вода.

Използваме киселинен торф, иглички и сяра, за да подкиселим значително почвата за киселиннолюбивите растения. Може да се препоръча и редовно наторяване с амониев сулфат.

Торовете могат да променят реакцията на почвата

Всички азотни торове са физиологично киселинни – те изчерпват калция в почвата.

Азотната вар и калциевият йодид са изключения. Тези торове са физиологично алкални (обогатяват почвата с калций).

Всички суперфосфати, земни фосфати, всички калиеви торове, кизерит и гипс са физиологично неутрални, т.е. не оказват влияние върху почвената реакция.

Определяне на рН на почвения субстрат. Основни понятия

Измерването на киселинността или алкалността е една от основните характеристики, които се измерват в почвите. Почвената киселинност на земеделските почви е тясно свързана с някои физикохимични свойства на почвата, като например съдържанието на карбонати и необходимостта от варуване. За замърсени почви той е показателен за степента на замърсяване и се използва за определяне на вида на неутрализиращите агенти и за изчисляване на тяхното количество.

Филтрирането е лабораторен метод, използван за отделяне на твърди вещества от течности. Филтрирането може да се извършва при нормално или понижено налягане. Филтърният материал най-често е хартия или стъклена фрита. Степента на филтриране зависи от фиността на твърдите частици и размера на порите на филтърния материал.

Помощни средства за измерване на pH на почва

Помощните средства за измерване на pH на почва са: чаши, лъжица, стъклена пипета, индикаторни хартийки за pH – универсални, специални, pH метър, деминерализирана вода, въздушно изсушени почвени проби, филтърна хартия, филтърна фуния, ножица, спринцовка, градуиран цилиндър, везни.

Процедура на измерване на pH на повча

Запишете стойностите на атмосферното налягане, температурата и влажността на атмосферата в лабораторията и вида на използваната индикаторна хартия, както и данните за везната и рН-метъра, за да ги запишете в доклада.

В бехерова чаша се приготвя суспензия на почвен разтвор от 80 g почва и 200 ml дестилирана вода, като се разбърква и разклаща добре. След като почвените частици се утаят, течността се прелива във втора чаша и се филтрира. Полученият филтрат се използва за определяне на рН.

Подготовка на филтъра

Кръгла част от филтърна хартия се сгъва наполовина и след това отново наполовина. Използвайте ножица, за да регулирате размера на филтърната фуния, така че хартията да не надвисва над ръба на фунията. Сгънатият филтър се поставя във фунията и се разгъва, така че от едната страна да има един слой хартия, а от другата – останалите 3 слоя. С помощта на спринцовка с дестилирана вода намокрете филтъра, така че да залепне за стените на фунията. За по-бърза филтрация може да се използва сгънат филтър – кръгла секция се сгъва наполовина и след това се сгъва допълнително, така че парчетата да са насочени приблизително към центъра, но не в една точка. Стеблото на филтърната фуния се поставя така, че да докосва дългата страна на скосената част на стената на чашата.

Процедура за измерване на pH на почва с индикаторни хартии

Налейте достатъчно количество от разтвора, който ще се оценява, в чашата. С помощта на стъклена пръчица капка от разтвора се нанася върху универсална индикаторна хартия. За около 1 сек. Цветът се сравнява със скалата и се определя рН на разтвора. В случай на специална pH хартия измерването на pH се извършва съгласно инструкциите. Използваната хартия се поставя в петриева чиния и след изсъхване може да се изхвърли в контейнера за отпадъци.

Лабораторни задачи:

  1. Измерете рН на утайката с помощта на индикаторни хартийки и рН-метър. Докладвайте резултатите под формата на таблица. Сравнете използваните методи за измерване по отношение на тяхната точност.
  2. Опишете външния вид на пробите от почвата и утайките.
  3. Използвайте получените резултати за рН на утайката, за да класифицирате почвените проби в групи в таблица.