Ден: 06.05.2020

Колеус, Пъстра Декоративна, Стайна коприва

Семейство – Labiatae/устоцветни
Растението колеус, пъстрата коприва, както личи от наименованието й, е пищно обагрено листно-декоративно растение. Четвъртитите й дръжки и острите, назъбени листа са типични за устоцветните. Цветовете на листата варират от розово, тухлено и пурпурночервено през жълто и оранжево до зелено, при което върху всеки лист са комбинирани по два до четири цвята. Листата са обагрени на ивици или на петна, а ръбовете им са равномерно или неравномерно нашарени.

Декоративната коприва се отглежда на много светло място – само тогава тя расте бързо. Ако я държите на южен прозорец, през лятото по обяд, я засенчвайте. През зимата пък добре понася застудяванията, но все пак температура под 10 градуса не е най-доброто за нея. Поливайте колеуса често, почвата му не трябва да изсъхва. Оросявайте го ежедневно с вода, така че листата му да са винаги влажни. Ако засъхне, веднага го нападат акари.  Подхранвайте го на всеки две седмици с течни торове, а през зимата – веднъж месечно.

За да може да изхрани пищните си листа, отстранявайте връхчетата с цветоносни стълбчета. За да придобие хубава форма, прищипвайте върховете.  В края на есента пък се подрязва ниско, след което напролет се пресажда в хумусна почва, когато корените се покажат през дупките на саксията. за почвена смеска най-добре подгответе листовка, угнил оборски тор, чимовка и пясък 4:1:1:1. Размножава се чрез резници, които лесно се вкореняват в почва или вода.

Декоративната коприва е двугодишно растение – втората година тя вече не е така ефектна, както преди.
Sabre е форма на джудже с дълги листа, Carefree има накъдрени листа с красива шарка. Червено оцветените листа на Black Dragon са с черен ръб. У нас се отглеждат предимно разновидностите – Херо ( с тъмновиолетови листа), Мария Луиза (с нашарени пурпурночервени-жълтеникави листа, с кадифено червени листа със златисти краища).

Кордилине

Семейство – Agavaceae/агавови
Родина – Югоизточна Азия, Австралия.
Съществува многообразие в цветовата окраска на листата на  растението  кордилине. Срещат се в розови, зелени, пурпурночервени или многоцветни. Има видове, които се отглеждат на хладно, но най-разпространеният C. fructosа е изключително топлолюбив.
Изключително подходящ за хидрокултура. Смята се, че кордилинето носи късмет.

Топлолюбиво растение – минимум 12°С през зимата. Обича много светлина, но не директно слънце. Поддържайте почвата влажна през цялото време и никога не я оставяйте да изсъхне. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Пресаждайте само ако е необходимо – март или април. Ако вашето кордилине е засадено в торф, подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. Оголените растения може да подрязвате пролетта с десетина сантиметра.

Видовете кордилине с червени и по-тъмни листа не са толкова чувствителни към температурата и могат да се отглеждат при        18°- 22°С.  Студолюбивите видове (C. australis и C. indivisa), чиито листа от долу са синьо-зелени, а жилките червени или жълти, се развиват по-добре в зимната градина. През летния период изнесете тези видове навън. В периода на покой (октомври – април) ги поставете на хладно, много светло място при температура от около 18°С.

Младите растения имат нужда от повече влага в сравнение със старите. По-старите екземпляри е възможно дори да цъфтят.
Размножаването се извършва чрез връхни резници или издънки през пролетта, които се засаждат в смеска от пясък и торф. Високата температура на почвата и сгъстеният въздух улесняват вкореняването. Ако премахнете мъха от старото растение, ще направите своето кордилине прекрасно.

Кореопсис, Жълтички

Семейство – Asteraceae/сенникоцветни
Цветето Кореопсис е сред предпочитаните градински растения, който може да се отглежда и в саксия. Не е скъп, не е претенциозен, става кичест и освен това е ефектен. Цъфти най-често в жълто, откъдето идва и народното му название (Жълтички).
Жълтичките обожават слънцето. През лятото саксията задължително се изважда на открито.

Поливайте в зависимост от сезона: през лятото – обилно, а през зимата – по-оскъдно. В никакъв случай с варовита вода! Ако почвата подгизне, съществува реална опасност от развиването на гъбички, което рано или късно ще унищожи растението.
По време на цъфтежа торете всяка седмица. В противен случай, растението няма да цъфне. След първия цъфтеж го подрежете, за да цъфти отново. За хранителна среда използвайте обикновена градинска пръст.

Размножава се със семена.
Най-популярни разновидности:
Badengold – класическо жълто; височина 1 м; цъфти юли – август.
Sonnenkind – златисто; до 30 см; цъфти от началото на юни до края на август.
Sunray, Baby Gold и Golden Queen – жълти; цветове до края на септември. До късна есен цъфтят Grandiflora, Moonbeam и Zagreb. Sweet Dream е с розови цветове.