Отглеждане на овощни дървета в наклонени терени

Може ли да се отглеждат овощни дървета на наклонени терени?

В любителските градини почти всички мероприятия се извършват ръчно, поради което за засаждане на овощни дървета може да се използват места и със значително по-голям наклон до 35°. Почвата трябва да бъде достатъчно дълбока и богата с хранителни вещества. Обикновено на наклонени терени водата не се задържа и почвената влага се поддържа по-трудно, поради което се налага на всяка цена да има вода за по-често поливане. До 12° наклон мястото може да не се терасира, а при по-голям наклон терасирането е наложително.Засаждане на овощни дървета

Какви тераси се правят на места с голям наклон?

На места с наклон от 12 до 22° се правят тераси с платна, широки 4 – 4,5 т. Мястото се терасира преди предпосадъчната подготовка и преди засаждането на овощните дървета. При възможност терасите може да се оформят с каменни зидове, с бетонни стени или със затревени откоси. Откосите, каменните зидове и бетонните стени може да се използват за отглеждане на къпини или на декоративни храсти (бръшлян и др.). На места с наклон около 35° се правят площадки за всяко дърво.

По каква форма да се засаждат овощни дървета на места с малък и на места с голям наклон?

На места с малък наклон най-подходяща форма за засаждане на овощни дървета е шахматната (триъгълната). При нея всяко дърво от следващия ред се намира по средата между две дървета от първия ред. При свързване с прави линии на всеки три съседни дървета се образува равностранен триъгълник. При шахматната форма почвата и светлината се използват най-добре и броят на дърветата в декар е с 15 % по-голям. Тази форма на засаждане играе и противоерозионна роля.Поливане на дърво след засаждане

На места с голям наклон и на пресечени терени най-подходящата форма за засаждане е контурната. Дръвчетата се разполагат по хоризонталите на терена, като редовете им не винаги са прави и успоредни. Там, където наклонът е по-голям, редовете се приближават, а при по-малък наклон се отдалечават.

Как се маркира мястото за любителска овощна градина?

За маркиране на мястото за любителска овощна градина са необходими канап, рулетка (метър), колове, дълги 1,5 – 2 т, и спомагателни колчета. Най-напред се прекарва права линия, успоредна на границата със съседния парцел, на разстояние, равно на половината от междуредовото разстояние. По тази права линия ще се засадят дръвчетата от първия ред. В началото на правата линия се очертава прав ъгъл с помощта на канап, върху който са отмерени страни с 3, 4 и 5 т. След като се очертае четириъгълник, по страните му се нанасят местата на дръвчетата, като се забива по един кол.

Чрез визиране между коловете от два срещуположни реда се определят местата на дръвчетата в цялата градина. Маркирането на любителските овощни градини се извършва най-бързо и лесно от трима души. Двамата визират, а третият забива колчетата. С помощта на садилна дъска се поставят и допълнителните колчета.

Кога и как се изкопават посадъчните дупки за засаждане на дръвчетата?

На нериголвано място дупките се изкопават 2 – 2 ½ месеца преди засаждането, а когато мястото е риголвано, те може да се изкопаят непосредствено преди засаждането.Кайсия в градината

В любителската овощна градина дупките се изкопават ръчно. При риголвано място се правят с размери 60 х 60 х 50cm – колкото да се вместят корените на овощните дръвчета, а при нериголвано място – 100 х 100 х 70cm. Колкото размерите на дупките са по-големи, толкова по-добре се развиват и плододават овощните растения. На по-тежки почви и особено при непропусклив подпочвен пласт дупките трябва да бъдат още по-големи. В по-дълбоките дупки има възможност да се внасят по-големи количества торове, които се използват от растенията през по-късните периоди от техния живот. Най-добре е обаче, когато се риголва мястото на по-голяма дълбочина (1m).

Горният почвен пласт е по-богат с хумус и хранителни вещества в сравнение с по-долните пластове. Затова при запълване на посадъчните дупки почвата от горния пласт трябва да се постави по-близо до корените, т.е. на дъното на дупките. За да може да се направи това, при изкопаването почвата от дълбочина до 25cm се изхвърля от едната страна на дупката, а останалата – от 25 до 70cmдълбочина – на срещуположната страна.

Трябва ли да се прибавят минерални торове към почвата, с която се запълват посадъчните дупки?

Почвата, с която се запълват посадъчните дупки, се смесва с 15 – 20 кg добре разложен оборски тор. Преди да се запълнят дупките, на дъното им се поставят 60 – 80 kg калиев сулфат и 400 – 600 g суперфосфат и се смесват с почва. Те служат за по-късно използване от кореновата система на засаденото дръвче.

Кога и как трябва да се извърши засаждането на овощните дръвчета?

Засаждането на овощните дръвчета трябва да се извършва, когато температурата на въздуха е над нулата, защото кореновата им система е силно чувствителна на ниски температури. При нашите климатични условия най-добре е засаждането на овощните дръвчета да се извърши през есента, след листопада, но най-късно до края на ноември. През този период почвената влага и почвената температура са благоприятни за нарастване.

Може ли да се засади дръвче на мястото на изсъхнало дръвче, без да се копае голяма посадъчна дупка?

Преди засаждането на дръвчетата почвата се риголва или се изкопават посадъчни дупки с размери 1 х 1 х 0,7m и съответно наторени. Затова попълването на местата на изсъхнали дръвчета може да се извършва, без да се копае посадъчна дупка с големи размери. В този случай се изкопава посадъчна дупка, колкото да се сместят корените на дръвчето. Понеже по-голяма част от почвата е улегнала, дръвчето се засажда така, че кореновата шийка да е на равнището на почвата. Засаждането на дръвчета на мястото на изсъхнали, без да се копаят посадъчни дупки с големи размери, е възможно до третата година. Попълването на празните места след 3 години се извършва, като се изкопават посадъчни дупки и се извършва торене както при засаждането на градината.

Може ли да се презасаждат (преместват) млади овощни дървета?

Всяко презасаждане (преместване) на овощни дървета е свързано със загуба на част от кореновата система и отслабване на дървото. Овощни дървета, които са преместени, никога не стават пълноценни и не могат да достигнат добивите, които биха се получили от тях, ако не се преместват. По-добри резултати ще се получат, ако се засади младо дръвче, вместо да се премества неколкогодишно дърво.

Присаждане – размножаването на дървета

Присаждане или как се размножават овощните растения?

Овощните растения се размножават чрез семена и по вегетативен начин. Семенното размножаване не се прилага в практиката, понеже получените по този начин растения не запазват качествата на родителските форми. Единственият начин за размножаване на овощните растения за задоволяване нуждите на плодовото производство е вегетативният. Чрез него се запазват качествата на родителските форми и се размножават бързо растенията с ценни биологични и стопански качества. Вегетативното размножаване става чрез присаждане, чрез коренови издънки, чрез разделяне на храсти, чрез вертикални, хоризонтални и въздушни отводи, чрез вкореняване на зрели и на зелени резници и на върхове на леторасти.Присаждане с калем

От какви части части се състои присаденото дърво?

Присаденото дърво се състои от две части: подложка присадник. Подложката е тази част от растението, върху което се присажда, а присадникът ази част от желания сорт, която се присажда върху подложката.

Какви биват подложките?

Подложките биват семенни и клонови (вегетативни). Семенните подложки се получават от семена, а клоновите подложки представляват вкоренени части на размножавани по вегетативен начин майчини растения.

Овощните дървета, присадени върху семенни подложки, са неизравнени по сила на растеж, но са по-устойчиви на неблагоприятни почвени условия.

Какви начини на присаждане се използват

Присаждането на дървесните овощни видове се извършва на пъпка или на калем. В първия случай присадникът представлява 1 пъпка от желания за присаждане сорт, а във втория – калем с 2 – 3 пъпки на него.

Кога и как се извършва присаждането (окулирането) на пъпка?

Обикновено присаждането на пъпка се извършва от средата на юли до 20 август за северните и по-високите райони на страната и до началото на септември за останалите райони. Това присаждане се нарича присаждане.Присаждане с калеми

На „спяща пъпка“, понеже присадената пъпка се прихваща през есента, но покарва през пролетта на следващата година.

Присаждане на калем

Присаждането на калем зависи от овощния вид, състоянието на растенията за присаждане (със или без сокодвижение), квалификацията на присаждалите и наличните инструменти. Присаждането на калем в страничен зарез е един от най-подходящите начини за пролетно присаждане. По този начин може да се присаждат подложки, много по-дебели от присадника. Калемът трябва да има поне две пъпки. Горният му край се реже слабо наклонено над горната пъпка. Отрезът започва на обратната страна срещу пъпката и завършва над нея. На долния край на калема се правят два плоски отреза, започващи от основата на долната пъпка. Страничният зарез на подложката се прави с наклон около 45° спрямо оста й и с дълбочина, не по-голяма от 1/3 до 1/2 от дебелината й. Калемът се поставя в зареза, след като подложката се наклонява на противоположната страна, така че камбият на калема да съвпадне с камбия на подложката. Присаждането приключва с плътно и стегнато привързване с рафия в мястото на присаждането и замазване с овощарска замазка.

Присаждане чрез подобрена копулация

Присаждането чрез обикновена и чрез подобрена копулация се прилага, когато дебелината на присадника е еднаква с дебелината на подложката. При обикновената копулация отрезите на подложката и на присадника се правят под ъгъл 45° спрямо

Осите им и с дължина около 3cm. Отрезите на двете части на бъдещото растение се долепват плътно, така че кората им да съвпадне точно. След това внимателно се извършва превързване с рафия или с други превързочни материали, а мястото на присаждане и горният край на калема се замазват с овощарска замазка.

Подобрената (английската) копулация се различава от обикновената по това, че върху косите отрези на подложката и на присадника се правят успоредни на отрезите езичета.

Присаждане под кора

Присаждането под кора се прилага главно при присаждане на малоценни овощни сортове и при прерасли подложки, но с диаметър, не по-голям от 5-6cm. Калемът трябва да има поне две добре развити пъпки. Под долната пъпка се прави равен, плосък и дълъг 2-3cm отрез. Скелетните клони или подложките се прерязват с трион и се заглаждат предварително с косер. На кората под отреза се прави надлъжен нарез, дълъг приблизително колкото е отрезът на калема. Кората на подложката се повдига така, че калемът свободно да се пъхне под нея и да прилепне плътно.

След това подложката и калемът в мястото на присаждането се превързват с рафия и се замазват със замазка. При подложки с диаметър до 2cm се поставя един калем, а при подложки с диаметър над 2cm – по два или повече калеми.

Присаждане на разцеп

Присаждането на разцеп се прилага при присаждане на дървета с по-дебели клони. Отрезите на подложките и заглаждането им се правят както при присаждането под кора. Готовият отрез се разцепва със специален нож. За да се избегне разцепването на клона, предварително той се превързва с рафия на 10-12cm под отреза.

Калемът трябва да има 2 – 3 пъпки. Долната му част се заостря клиновидно чрез два срещуположни отреза, дълги от 2,5 до 3,5cm. Калемът се поставя в разцепа така, че камбиалната му тъкан да съвпадне с камбиалната тъкан на подложката. Присаждането завършва с превързване с рафия и замазване на раната с овощарска замазка.

Присаждане на кози крак

Присаждането на кози крак се прилага, когато подложката е 3 – 4 пъти по-дебела от калема. Отрезът на подложката се прави напречно. С помощта на специален инструмент или с овощарско ножче се правят два отреза и се изважда клин от кората и от дървесината на подложката. На долния край на калема се правят срещуположно два клиновидни отреза с големина, равна на отрезите’ на извадения клин от подложката. И при това присаждане камбиалната тъкан на калема трябва да съвпадне с камбиалната тъкан на подложката. Накрая се извършва превързване с рафия и замазване с овощарска замазка.

Присаждането на седло

Прилага се, когато подложката е 3 – 4 пьти по-дебела от калема. Отрезът на подложката се прави както при присаждането на разцеп и на кози крак. Вместо да се разцепва или да се изважда клин от кората и дървесината на подложката, тя се задялва. Калемът също се задялва около 1/3 от дебелината му и на дължина до 2 – 2,5cm. Долната част на калема се заостря, а горната се зарязва, за да може калемът да възседне прерязаната подложка и плътно да прилепне върху задяланата й част. След това калемът се превързва с рафия или полиетиленова превръзка и се замазва с овощарска замазка.

Мостово присаждане

В практиката, макар и рядко, намира приложение „мостовото“ присаждане. Чрез него се осигурява възстановяване на прекъснатата връзка между горната и долната част на кората на силно наранено място по ствола на овощното дърво вследствие на механични повреди, неприятели или измръзване. След надебеляване на присадените калеми раната се закрива.

Мостовото присаждане се извършва по два начина. При първия начин нарезите на кората на ствола – под и над мястото на нараняването. Отрезите на калемите се правят както при присаждане на калеми под кора. При втория начин двата края на калема се отрязват така, че се получават два клиновидни отреза с по две плоскости от вътрешната и от външната страна на калема. Кората на калема от вътрешната му страна, която ще установи контакт с дървесината на нараненото място, се обелва. Кората на ствола под и над мястото на нараняването се нарязва под формата на ленти в зависимост от броя на калемите, които ще се оставят.

Подготвените калеми и при единия, и при другия начин се втикват под кората на ствола, след като тя леко се повдига с помощта на овощарско ножче. Прикрепването на калема при първия начин става чрез превързване с рафия, а при втория – чрез заковаване с малки пирончета. Накрая се замазва с овощарска замазка.