Кокиче

Кокиче от семейство Аmaryllis

Galanthus или по–известно като кокиче, тези нежни растения са едни от най-рано цъфтящите луковични растения, най-често пробиващи снега. Цветето кокиче е род от семейство Аmaryllis състоящо се от малки луковични растения, които са сред най-очарователните ранно-пролетни цветя. Родом от средиземноморието, те могат да бъдат открити в планинските гори на Турция и по цяла Европа. Издръжливи са на ниски температури. Кокичета

Расте в обикновена градинска пръст. Предпочита лека сянка. Достига височина от 20 до 25 сантиметра. Сади се на дълбочина 10 до 12,5 см през Септември. След цъфтенето се подхранва с тор, получена от изгарянето на кости на животни.

Място

Кокичетата са подходящи за градини, ливади, горски местности, и за саксии и сандъчета. Особено красиви са, когато са натурализирани в моравата с райграс или засадени под дървета или храсти. Луковиците всяко кокиче трябва да се засаждат на групи от поне 25 за да изглеждат добре.

Често трудно се захваща в градината, може да отнеме години, ако се засади на изцяло ново място, но е твърде възможно да образува впоследствие цяла гъста колония.Луковиците могат да се разделят, когато листата увехнат и пожълтеят.

Размножаване на кокиче

Чрез разделяне на луковиците, през периода на покой. Засадете веднага след разделянето на групи от поне 5.

Съвет на градинаря: Веднъж засадено, вашето кокиче не трябва да се пресажда всяка година.

Мандевила

Мандевила – Семейство – Apocynaceae, устрелови

Цветето мандевила цъфти с прекрасни цветове обикновено от март до октомври и се отглежда лесно. Тя е катерливо растение с вкореняващи се стъбла. Изтеглете растението на шпалир или пръчки. Цветовете издържат със седмици. Те са огромни, розови и свежо контрастират на тъмнозелените лъскави листа. Висят на гроздове, като във всеки един може да има до 100 дребни цветчета.

Цветето мандевила вирее на светло до полусенчесто място. Ако е прекалено светло, листа се навиват. Има нужда от много топлина през цялата година. През лятото – температури от 20 С, а през зимата – до 12-13 С.

Почвата на мандевилата трябва да е постоянно влажна, но без да подгизва. Събирането на вода в саксията е пагубно, затова направeте добър дренаж. Признак, че липсва влага, са отново навитите листа. Щом забележите този признак, бързо поливайте.

Торене

Торете вашата мандевила от април до края на лятото. За да се радвате на цветове напролет, трябва през февруари да подрежете ниско растението.
Пресаждайте всяка пролет в по-голям съд с прясна пръст. Ако саксията е малка, мандевилата цъфти лошо и бързо загива.

За да презимува вашата мандевила благополучно, поставете я на хладно и затъмнено място с температура до 15 градуса.

Млечният сок на мандевилата е отровен. При рязане на стръкове използвайте гумени ръкавици и очила.

 

Камбанки

Камбанки

Всички познават тези цветя – те красят поляните в горите, ливадите, градините и балконите. Огромното семейство Камбанки (Campanulaceae) има над две хиляди представители, пръснати по цялото земно кълбо. Най-често се срещат в умерения климатичен пояс, а най-рядко – в тропиците. Повечето камбанки са многогодишни и рядко едногодишни растения. Те може да са треви, полухрасти и даже с дървовидна форма. Срещат се и водни камбанки, както и епифити, които растат върху други растения, но не паразитират.камбанка

Платикодонът идва от Далечния Изток

В родината си вирее по сухи и скалисти места. Това е многогодишно растение със сиво-зелени стъбла и листа, високо до 40 см. Пъпките му приличат на малки фенерчета, а през юни от тях се разтварят големи, до 8 см в диаметър, яркосини цветове. Цъфтежът продължава до есента. Тогава може да се съберат семена, които да се засеят на сухи и слънчеви места. Младите растения зацъфтяват още през следващото лято. Платикодоните (на гръцки “широка камбана”) успешно презимуват в градината, но вегетацията им започва малко късно – едва през май.
Това е чудесно растение за алпинеуми и за цветни петна сред тревата. Става и за букети

Огледалото на Венера не се бои от студ

Огледалото на Венера е галеното име, с което любителите наричат легузията. Тази камбанка е родом от планините на Средиземноморието. На височина силно разклоненото едногодишно растение достига до 20 см. Лилаво-сините цветове с бял център са широки около 2 см и са събрани в гъсти съцветия. Засята на слънчево или леко засенчено място, цъфти обилно от юни до октомври. Расте добре на всякаква почва, стига да не е суха. Служи прекрасно за оформяне на цветни бордюри и малки групи. Самозасява се и зимува успешно.

Аденофората не понася пресаждане

Аденофората (на гръцки “покрита с жлезички”) е многогодишна тревиста камбанка, която често се среща в диво състояние, но има и множество градински форми. На височина може да достигне до 150 см.
Цветовете са едри, тръбесто-камбанковидни или фуниевидни, сини или виолетови, срещат се и бели.
Аденофорите прекрасно се развиват както при пълно слънце, така и на сенчести места. Нямат особени претенции към почвата, стига да не е преовлажнена. Ако се наторяват, цъфтежът става особено обилен. Може да се размножават както със семена, така и чрез разделяне на разрасналите се туфи. Не понасят пресаждане. Използват се за неголеми цветни групи и за букети.

Кодонопсисът увивно растение – камбанки от високопланинските части

Кодонопсисът е многогодишна лиана от Далечния Изток. Обитава алпийските ливади и сенчестите околности на горите, а също и речните долини. Листата са дребни и сиви, а цветовете сиво-зелени, жълто-зелени или розово-зелени, с красива и оригинална форма. В народната медицина се счита за мощно лекарствено средство.растение. В градините трябва да му се осигури опора и светло, влажно място. Размножава се безпроблемно със семена.
Симфиандрата е камбанка от високопланинските части на Средиземноморието и Кавказ. Многогодишни тревисти растения със слабо облистени стъбла и красиви едри цветове – бели, сини или лилави. На височина достигат до 50 см.Изискват каменисти отцедливи почви и силно слънце. Зимуват безпроблемно. Размножават се със семена. Използват се за алпинеуми и рокарии, а също и за групи сред моравата.