Иберис

Иберис – Iberis

Какво е иберис? Многогодишно цвете за алпинеум, издръжливо едногодишно растение. Иберисите произхождат от Южна Европа и Западна Азия. Названието на цветето ни подсказва това – Иберия е старото име на Испания.

Растението иберис е от семейство Сложноцветни. Има много сортове, някои от които не надвишават 20 см. У нас най-често се срещат растения с лилави цветове, но има и с бели и тъмно лилави. Размножава се със семена, които покълват за около 8 дни. Може да се сее и предзимно. Цъфти обилно от юни в продължение два месеца, като образува гъсто разклонено храстче.Иберис

Като културно растение се отглежда от 1596 г. Светлолюбиво и студоустойчиво цвете, но понася и шарена сянка, непретенциозно, много подходящо за бордюри, алпинеуми, в комбинация с яркооранжеви летни цветя — невени, рудбекия, тагетиси.

Многогодишни сортове: И. Семпервиренс – Snowflake, Little Gem, Pygmaea.
Едногодишни сортове: И. Умбелата – Fairy Mixture, Flash Mixed, Pink Queen, Red Flash.

Характеристики на растението ибирис

Многогодишни растения

I. sempervirens – този иберис цъфти от март до май. Видове Snowflake (богато съцветие), Little Gem, Pygmaea, Autumn Beauty, Findel (големи бели цветове);
I. saxitalis (Скална иберия) – растението образува бели възглавнички с височина 10 cm. Расте по-рано от другите видове. Цветовете се отрязват след цъфтежа.

Едногодишни растения:

I. umbellata – Fairy Mixture (смес от цветове), Flash Mix (смес от цветове), Pink Queen (розов), Redm Flash (червен);
I. amara – този иберис има бели или бяло-лилави цветове. Monut Hood (бял), White Pinnacle (бял), Iceberg (бял) – съцветие от зюмбюл
Произход: расте по скали в цяла Южна Европа
Видове: rockrose, hardy annual
Вид на листата: малки листа, ланцетни
Цвят на листата: тъмнозелен
Цвят на цветовете: бял
Цъфтеж: Цъфти от май до септември, в зависимост от вида.
Височина: 15 – 20 см
Трудности при отглеждането: Растението иберис не е трудно за отглеждане. Изхвърляйте едногодишните растения след цъфтеж.
Устойчивост: студоустойчиво
Влагоустойчивост: по-малко вода
Субстрат: нормална градинска почва
Изисквания за отглеждане: няма изисквания
Време на цъфтеж: май, юни, юли, август, септември

Изисквания за отглеждане ни иберис

Местообитание: Растението обича слънчево място.
Размножаване: Многогодишните видове иберис се размножават през лятото чрез резници в оранжерията.
Пресаждане: Едногодишните видове не понасят пресаждане, затова се засяват през пролетта или есента директно в избраното място или в саксия.
Сеитба: Засейте вашия иберис през април в затоплената от слънцето леха.
Почва: добре дренирана почва
Съвет: Редовното отстраняване на увехналите цветове може да удължи периода на цъфтеж.

Лъвско ухо

Лъвско ухо семейство – Lamiaceae /устоцветни

Заради ефектните си оранжеви цветове, разположени около стъблото и отдалеч приличащи на лъвска грива, цветето лъвско ухо е получило необичайното си название.

Стъблото му е дълго и твърдо – растението да увисне към земята; достига и до 30 см височина. Листата са с форма на копие и леко мъхести. Цветовете са изключително ефектни, в червеникаво-оранжево-жълти багри. Състоят се от голяма и малка долна устна, достигат до 5 см големина. Мъхести са и приличат на лъвски глави, откъдето идва и наименованието. Цъфти от края на лятото до късна есен. Подгответе условия още от пролетта, за да се наслаждавате на красиви цветове. Най-добре е да се отглежда в градина, но може да опитате и като стайно растение.

Отглеждане и грижи

Отглежда се на достатъчно слънчево и топло, но не прекалено горещо място, следователно че растението е подходящо за къщи в планината. Ако отглеждате Лъвско ухо в саксия, което не дава гаранции за успех, е добре през лятото да изваждате саксията му на открито, за да може да диша. Най-добри са температурите около 18 градуса.
Лъвското ухо е непретенциозно растение. То обича да пие повечко вода.

Поливайте редовно, но внимавайте почвата да не подгизва.
Почвата е смес от пръст, торф и пясък.
Размножава се трудно, чрез резници през април. За да се вкоренят, се нуждаят от много слънце.

Камелия

Камелия – Camellia

Камелия – растение от семейство Theaceae (Чаени растения). Това чайно растение е подходящо за любители градинари със зимна градина. Камелията е чувствителна към резките температурни промени, не обича внезапната смяна на сухо с влажно и топло със студено, не понася течение. Саксията не се върти и мести, защото цветните пъпки ще опадат.

Мястото трябва да бъде светло, но не и прекалено слънчево. Ако стълбището е достатъчно осветено, може да отглеждате вашата камелия там. Температурата трябва да е 15-16 градуса, съчетана с голяма влажност на въздуха. Само по време на цъфтежа може да бъде изнесена навън за кратко в топлата дневна (20 С). В лозарските области, камелията може да зимува и навън, но със съответната защита, например рогозки.

Цъфтеж: зимните месеци, но точно в периода, в който се залагат пъпките растениетКамелия цветео не трябва да се премества. През лятото може да се отглежда на открито, но през зимата е важно да се прибере в хладна стая.

Полива се умерено с филтрирана вода, а по време на цъфтежа – обилно. При поява на първите пъпки се пръска интензивно всеки ден. Но когато вашата камелия разцъфти напълно, не се пръска с вода, в противен случай ще се появят петна по цветовете.Камелии - цветове

За да се образуват пъпки и по време на цъфтежа, се подхранва обилно с хранителна сол или със слабо концентрирана тор. Ако добавите към торната смес напълно попарен чай, цветовете ще станат по-големи. Пресажда се напролет след цъфтежа в градинска пръст. Поставете саксията върху влажен чакъл.

Разсажда се със семена. Този процес е труден, но не и невъзможен. Семето се поставя в смес от пръст и пясък, изнася се на открито и често се пръска с вода.

 Грижи за камелията

Кога да засаждате камелия?
Камелията се засажда в земята от пролетта до началото на цъфтежа камелията. Не засаждайте твърде дълбоко, горната част на кореновата система трябва да бъде покрита с 3 cm.

Как да се грижим за камелията?
Премахнете избледнелите цветя и подрязвайте след като прецъфтят, за да придадете приятна балансирана форма.

Размножаване на камелия
Размножаването се извършва чрез резници на листа или полудървесни резници на леторастите между август и октомври. За опитни градинари присаждането е възможно в края на зимата, но е трудно.

Запазване на букети от свежи цветя

Запазване на букети от свежи цветя

Запазване на букети от свежи цветя – най-лесно. Как да забавим или дори да предотвратим тъжното опадване на листенцата на цветята в букета, независимодали е от оранжерийни, градински или полски цветя? Това явление, което се дължи на запушването напроводящите канали от бактерии, е съвсем естествено. Но има и трикове за забавянето му. Някои дорипозволяват да се удължи цъфтенето на саксийни растения.

Трайността на букетите зависи от датата на откъсване на цвета. Естествено, когато сутринта откъснетероза от градината си, тя ще остане свежа по-дълго време, отколкото онази, която ще купите от цветарскиямагазин. Втората роза е изчерпала част от жизнеността си по пътя от оранжерията през стоковата борса, транспортиращия камион до магазина.

Ето някои съвети как да удължите живота на красивите букети, независимо дали са “домашни” или от магазина:

  • Ако вие сами си правите букет, отрязвайте градинските цветя, когато не грее слънце, по възможност по-рано сутринта.
  • Никога не чупете стъблата с ръка, отрязвайте ги полегато с остри градинарски ножици.
  • Късайте розите и луковичните цветя на пъпки. Астрите и хризантемите обаче трябва да се късат само напълно разцъфнали.
  • Махнете листата и бодлите от стъблото, за да не замърсяват водата във вазата.
  • Не чукайте стъблата с чукче, потопете ги за няколко секунди в ледена вода и половин ден ги дръжте в студена вода.
  • Източете водата, за да я обогатите с кислород, и тогава напълнете вазата, която трябва да е добре измита.
  • Сложете парченце дървесен въглен във вазата, за да забавите развитието на гнилостните бактерии.
  • Подрязвайте краищата на стъблата полегато (с остър нож) или накръст (с бръснач или бръснарско ножче).
  • Във вазата наредете цветята рехаво, сложете по-високите в центъра, по-ниските отстрани.
  • Ако сте перфекционисти, можете да прибавите към водата един аспирин, няколко капки белина или дребна медна монета.
  • Сменяйте водата във вазата през ден (освен ако не сте й сложили някакъв стабилизатор) и подрязвайте стъблата с около 5 см. “Маниаците” подрязват цветята си под вода, за да не предизвикат въздушна емболия в стъблото.

Когато купуваме букет  от  цветарския магазин

  • Ако знаете кога са набрани цветята за букета, който купувате, ще ви е по-лесно да удължите живота му. Но все пак можете да направите някои неща, за да постигнете това:
  • Купувайте винаги цветя на пъпки, те траят повече.
  • Ако трябва да пренесете букета с кола, обвийте го с намокрен вестник и не го оставяйте на слънце на седалката или в багажника.
  • Гладиолите имат много деликатни цветове и ако веднага не ги увиете в намокрен вестник, рискуват да се повредят. Ако сте купили такъв букет един ден преди поднасянето му, оставете го за през нощта със стъбла, натопени в мивката, и цветове, увити в мокър вестник.
  • Полагайте едни и същи грижи и за пресния, и за по-стария букет. Ако сте сложили стабилизатор във водата, не я сменяйте.
  • Когато времето е топло, изнасяйте букетите за през нощта на прозореца или на балкона.

Запазване на букети от сухи цветя

Друга възможност да запазите дълго време букета е да изсушите цветята, като спазвате определени препоръки.
Окачете букета за няколко дни с цветовете надолу на тъмно място с добра вентилация и по възможност с малко прах. Можете да сушите цветята заедно или да ги отделите. Когато букетът ви изсъхне, го напръскайте с лак, за да не изглежда посърнал. Сложете го във ваза и редовно го чистете с прахосмукачка.

Съвет

Ако искате да консервирате няколко диви цветя, за да украсите някой абажур или за хербарий, сложете ги за няколко седмици в телефонния указател между два листа попивателна хартия.

Цветя в банята – най-добре от тропиците

Цветя в банята от тропиците са подходящи за украса

Въпросът за наличие на цветя в банята се разглежда съвсем отскоро. Разбира се, те трябва да са с размери по-големи от стандартните. Това са най-влажните и топли помещения в жилището. Ако желаете да ги украсите с растения, то в тях трябва да има поне малко достъп на светлина. Тогава ще трябва да изберете растения, дошли до нас от тропичните влажни гори. Не се престаравайте, спрете се на един или два вида. Задължително те трябва да се влаголюбиви.

Антуриумът прави помещението елегантно

Един от най-подходящите е антуриумът (Anthurium). Той е изключително влаголюбив. Температурата винаги трябва да е над 15°С. Не понася пряко слънчево греене. Придава изтънчен вид на помещенията.

Листата на калатеата (Calathea) са оригинално изписани. Те са очарователно красиви само при висока въздушна влажност, което в изобилие предлага помещението на банята. Като се прибави и фактът, че калатеата не понася пряко слънчево греене, то със сигурност можете да я включите в списъка на екзотичните цветя със специално предназначение.

Пристигналата от Бразилия маранта (Maranta) у нас се отглежда с успех само в топли, влажни помещения. Често разочарова любителите, ако я изложат на слънце. При поливането и оросяването на листата трябва да се използва мека топла вода. Всичките й капризи с лекота може да бъдат задоволявани ако я поставите в модерната си баня.

“Лозата за апартаменти” не е за пренебрегване

Едрите сърцевидни листа на каладиума (Caladium) са ефектни само при осигурена висока въздушна влажност. Обича светлината, но в никакъв случай пряко огряване от слънцето. Почвената смес да е съставена от чимовка, листовка и разложен оборски тор в съотношение 2:1:1. Трябва да знаете, че наесен листата умират. Растенията се събуждат напролет. Тогава клубените се разделят, засаждат се в нови саксии и се полива изобилно.

В Европа цисусът (Cissus) е известен като “лоза за апартаменти”. От стотиците познати видове се използват само осем. Изискват температура около 10°С и много вода. Можете да оформите тази лиана в приказни форми.

За отглеждане в банята подхождат още филодендроните с пълзящи стъбла, всички видове фикуси, болшинството папрати, както и някои видове палми. Правилният избор за подходящ вид за вашата баня ще направите, като се съобразявате с размерите й, както и вашето лично предпочитание. Не прекалявайте с повече от две-три саксии.

Цветята и техните символи

Цветята и техните символи

Цветята са в домашната цветна градина, по прозорците и по балконите на жилищата, на работното място, в парковете. Те се отглеждат заради уюта, който създават, заради красивите им листа и пищни цветове. В народните вярвания съществува схващането, че малокръвният трябва да отглежда на балкона си червени цветя, тъй като червеният цвят притежава магическа сила, която тонизира нервната система. Това е най-активния цвят, отличаващ се с голямо разнообразие на тоновете. Така например светло червеният е възбуждащ, вълнуващ; тъмночервеният – сериозен, достоен, по-спокоен.

Червеният цвят символизира живот, кръв, любов, свобода, огън и страст, празник.

Жълтият цвят е топъл, светъл, слънчев, оживен, лек. Той символизира живот, светлина, радост, разкош, великолепие, почит към по-възрастните. Ярко жълтият символизира завист, своеволие, ненаситност, лъжовност.

Оранжевият е топъл, празничен, радостен цвят. Символизира дружба, великолепие, разкош, достойнство, величие.

Синият е тих, тежък, строг, отдалечаващ, хладен, но пълен с енергия цвят. Небесносините тонове са ясни и чисти. Символизират надежда, вярност, доверие, тъга, покой, мир, далечина, безкрайност.

Зеленият цвят е успокояващ, мирен, пасивен. Светлозеленият – оживен, весел, а тъмнозеленият – хладен, сдържан.

Белият цвят на цветята е неутрален, силно контрастиращ на всички останали цветове. В пъстрите съчетания внася светлина и оживление, увеличава обемността. Символизира чистота, невинност, целомъдрие.

Ако някой е обезверен, отчаян, обезсърчен, трябва да отглежда сини цветя. Според едно народно предание сините цветя са късчета небе, паднали на земята. У много народи съществува поверието, че синият цвят може да лекува болни, тъй като е цвят на бодрото весело настроение, идващо от небесата. 

Мушкато

Мушкато – описание, видове, грижи и размножаване

Описание: Цветето мушкато е едно чудесно, продължително цъфтящо растение, което много добре расте в стаята, на балкона или терасата, в двора.
Родината му е Южна Африка. Донесено е в Европа още през 17-18 век. Името произлиза от pelargos – щъркел, тъй като съцветието, в което стоят семената, прилича на щъркелова глава. То е многогодишно, храстовидно и достига до 50-80 см височина. Младите леторасти са месести и мъхести, а старите – вдървени. Листата имат бъбрековидна форма и дълги дръжки. Цветовете са събрани в кичур по 20 заедно и също имат дълги дръжки. Имат най-различни багри от бяло, до малиново във всички нюанси. мушкато

В декоративното градинарство се отглежда предимно видът мушкато Pelargonium zonale, който понастоящем има толкова много сортове и форми, че голяма част дори нямат название. Един от най-популярните например, Метеор – с ярко червени цветове, е създаден във Франция още през 1889 г.

Други известни сортове с различни багри на цветовете са: Edelweiss с прости бели цветове, Hohfeld – с прости розови цветове. Някои мушката се отглеждат заради пъстрите им листа, каквито са сортовете: Madame Salery – с бели краища на листата, Empress of India – листата имат бели, кафяви и зелени шарки, Mak Machagon – с големи листа с широки оранжеви краища и канелени кръгове, Pollock – със златисто жълти листа с карминени краища. 

Грижи

Непретенциозно е към почвата, но по-добре се развива на малко по-тежка почва, добре наторена.мушкато розово

Място: Расте на светли, полусенчести и дори на северни изложения.

Размножаване: Мушкатото се размножава чрез стъблени резници през септември, като се оставят да позасъхнат за няколко часа и след това се забождат в по-дълбоки съдове с богата хумусна почва, примесена с пясък или перлит. Така резниците презимуват в умерено топло помещение. През март всяко растение се посажда в саксия No 10-11, където покарват и след това се пресаждат на постоянно място.През пролетта преди пресаждането, старите растения добре се обрязват, като се съкращават страничните клонки.

Съвет на градинаря: Обилното поливане всяко мушкато намалява цъфтежа! Младите връхни части и вдървени стъбла обикновено не се вкореняват.

Кокиче

Кокиче от семейство Аmaryllis

Galanthus или по–известно като кокиче, тези нежни растения са едни от най-рано цъфтящите луковични растения, най-често пробиващи снега. Цветето кокиче е род от семейство Аmaryllis състоящо се от малки луковични растения, които са сред най-очарователните ранно-пролетни цветя. Родом от средиземноморието, те могат да бъдат открити в планинските гори на Турция и по цяла Европа. Издръжливи са на ниски температури. Кокичета

Расте в обикновена градинска пръст. Предпочита лека сянка. Достига височина от 20 до 25 сантиметра. Сади се на дълбочина 10 до 12,5 см през Септември. След цъфтенето се подхранва с тор, получена от изгарянето на кости на животни.

Място

Кокичетата са подходящи за градини, ливади, горски местности, и за саксии и сандъчета. Особено красиви са, когато са натурализирани в моравата с райграс или засадени под дървета или храсти. Луковиците всяко кокиче трябва да се засаждат на групи от поне 25 за да изглеждат добре.

Често трудно се захваща в градината, може да отнеме години, ако се засади на изцяло ново място, но е твърде възможно да образува впоследствие цяла гъста колония.Луковиците могат да се разделят, когато листата увехнат и пожълтеят.

Размножаване на кокиче

Чрез разделяне на луковиците, през периода на покой. Засадете веднага след разделянето на групи от поне 5.

Съвет на градинаря: Веднъж засадено, вашето кокиче не трябва да се пресажда всяка година.

Мандевила

Мандевила – Семейство – Apocynaceae, устрелови

Цветето мандевила цъфти с прекрасни цветове обикновено от март до октомври и се отглежда лесно. Тя е катерливо растение с вкореняващи се стъбла. Изтеглете растението на шпалир или пръчки. Цветовете издържат със седмици. Те са огромни, розови и свежо контрастират на тъмнозелените лъскави листа. Висят на гроздове, като във всеки един може да има до 100 дребни цветчета.

Цветето мандевила вирее на светло до полусенчесто място. Ако е прекалено светло, листа се навиват. Има нужда от много топлина през цялата година. През лятото – температури от 20 С, а през зимата – до 12-13 С.

Почвата на мандевилата трябва да е постоянно влажна, но без да подгизва. Събирането на вода в саксията е пагубно, затова направeте добър дренаж. Признак, че липсва влага, са отново навитите листа. Щом забележите този признак, бързо поливайте.

Торене

Торете вашата мандевила от април до края на лятото. За да се радвате на цветове напролет, трябва през февруари да подрежете ниско растението.
Пресаждайте всяка пролет в по-голям съд с прясна пръст. Ако саксията е малка, мандевилата цъфти лошо и бързо загива.

За да презимува вашата мандевила благополучно, поставете я на хладно и затъмнено място с температура до 15 градуса.

Млечният сок на мандевилата е отровен. При рязане на стръкове използвайте гумени ръкавици и очила.

 

Камбанки

Камбанки

Всички познават тези цветя – те красят поляните в горите, ливадите, градините и балконите. Огромното семейство Камбанки (Campanulaceae) има над две хиляди представители, пръснати по цялото земно кълбо. Най-често се срещат в умерения климатичен пояс, а най-рядко – в тропиците. Повечето камбанки са многогодишни и рядко едногодишни растения. Те може да са треви, полухрасти и даже с дървовидна форма. Срещат се и водни камбанки, както и епифити, които растат върху други растения, но не паразитират.камбанка

Платикодонът идва от Далечния Изток

В родината си вирее по сухи и скалисти места. Това е многогодишно растение със сиво-зелени стъбла и листа, високо до 40 см. Пъпките му приличат на малки фенерчета, а през юни от тях се разтварят големи, до 8 см в диаметър, яркосини цветове. Цъфтежът продължава до есента. Тогава може да се съберат семена, които да се засеят на сухи и слънчеви места. Младите растения зацъфтяват още през следващото лято. Платикодоните (на гръцки “широка камбана”) успешно презимуват в градината, но вегетацията им започва малко късно – едва през май.
Това е чудесно растение за алпинеуми и за цветни петна сред тревата. Става и за букети

Огледалото на Венера не се бои от студ

Огледалото на Венера е галеното име, с което любителите наричат легузията. Тази камбанка е родом от планините на Средиземноморието. На височина силно разклоненото едногодишно растение достига до 20 см. Лилаво-сините цветове с бял център са широки около 2 см и са събрани в гъсти съцветия. Засята на слънчево или леко засенчено място, цъфти обилно от юни до октомври. Расте добре на всякаква почва, стига да не е суха. Служи прекрасно за оформяне на цветни бордюри и малки групи. Самозасява се и зимува успешно.

Аденофората не понася пресаждане

Аденофората (на гръцки “покрита с жлезички”) е многогодишна тревиста камбанка, която често се среща в диво състояние, но има и множество градински форми. На височина може да достигне до 150 см.
Цветовете са едри, тръбесто-камбанковидни или фуниевидни, сини или виолетови, срещат се и бели.
Аденофорите прекрасно се развиват както при пълно слънце, така и на сенчести места. Нямат особени претенции към почвата, стига да не е преовлажнена. Ако се наторяват, цъфтежът става особено обилен. Може да се размножават както със семена, така и чрез разделяне на разрасналите се туфи. Не понасят пресаждане. Използват се за неголеми цветни групи и за букети.

Кодонопсисът увивно растение – камбанки от високопланинските части

Кодонопсисът е многогодишна лиана от Далечния Изток. Обитава алпийските ливади и сенчестите околности на горите, а също и речните долини. Листата са дребни и сиви, а цветовете сиво-зелени, жълто-зелени или розово-зелени, с красива и оригинална форма. В народната медицина се счита за мощно лекарствено средство.растение. В градините трябва да му се осигури опора и светло, влажно място. Размножава се безпроблемно със семена.
Симфиандрата е камбанка от високопланинските части на Средиземноморието и Кавказ. Многогодишни тревисти растения със слабо облистени стъбла и красиви едри цветове – бели, сини или лилави. На височина достигат до 50 см.Изискват каменисти отцедливи почви и силно слънце. Зимуват безпроблемно. Размножават се със семена. Използват се за алпинеуми и рокарии, а също и за групи сред моравата.