Ахименес

Ахименес

Описание: Растението ахименес е неголямо тревисто многогодишно растение. Листата му са продълговати, яйцевидни, тъмно зелени с червеникав или лилав отенък, назъбени по краищата. Стъблото и листата са покрити с гъсти власинки. Цветовете излизат от пазвите на листата по цялата дължина на стъблото и имат кадифен виолетово розов отенък. Цъфти обилно и продължително през цялата пролет и лято.

Грижи:Ахименесът се държи на светло. В периода на растеж и цъфтене се полива обилно и се подхранва регулярно. Ахименесът, както и всички растения от сем. Геснериеви (напр. Глоксинията) не трябва да се пръска, защото по листата се появяват кафяви петна, което разваля декоративния им вид.

Място: Заради красотата му го наричат “вълшебно цвете”. Родината на това интересно растение е тропическа Америка – Мексико, Гватемала.

Размножаване: В края на септември-октомври растението се подготвя за почивка. Наземната част засъхва, а в земята остават малки шишарко-подобни грудки. Саксиите с такива грудки се поставят на тъмно при 15-16°C, като се поливат рядко и по малко, колкото да не пресъхне съвсем земята. През януари-февруари грудките се вадят и пресаждат в нова земя и саксия.
Кореновата система на ахименеса не е голяма и се разполага близо до повърхността, затова е добре да се сади в по-широки саксии с дебел дренаж. Земята трябва да бъде лека – смес от листовка, торф, угнил тор и пясък. Прорастването започва след 8-10 дни.
Ахименесът може да се размножава също и чрез разделяне на коренището и чрез листа, като сентполията например.

Ацидантера – Звездна гладиола

Ацидантера, Звездна гладиола

Родината на растението ацидантера (известна още и като звездна или абисинска гладиола) е Етиопия. И e близък роднина на гладиолите, периодът на отглеждане обаче е по-дълъг. Познати са видовете Acidanthera bicolor и нейната разновидност Murielae.
Ацидантерата е ароматно цъфтящо, подходящо за зимна градина луковично растение.

Листата са мечовидни, прихлупващи се в началото. Цветовете са върху дълъг листовиден стрък. Те му са звездовидни, бели или лилави с отличително шоколадово-кафяво петно по средата. Абисинската гладиола се нуждае от слънчево място и иска непрекъснато свеж въздух. Оптималната температура за отглеждане през лятото е 20°C, а през зимата, тя е -10°С.
За най-добър ефект посадете на групи. През лятото се отглеждат навън. Прибират се в зимна градина преди замръзване. Цъфтят по време на късната есен (септември – ноември).

Луковиците се садят през пролетта в две трети глинеста почва и една трета пръст и обилно количество пясък. Малките луковици се отделят и посаждат самостоятелно. Подобно на всички луковични растения, звездната гладиола се полива оскъдно. А след като изсъхнат листата повече не се полива, пръстта се държи суха по време на зимата и на хладно, докато стане време луковиците да се присадят. Тогава постепенно поливането се увеличава.

Семейство – Iridaceae

Ацинета

Ацинета

Този вид орхидеи е подходяща за зимна градина. Произхожда от Централна Америка и вирее най-добре при температури от 16-29°С.  Слабо познат вид епифитни орхидеи. Срещат се в Андите, Колумбия, Венецуела, Еквадор, Перу, някои видове в Северна Панама. Те са роднини на Stanhopea и Peresteria.

Названието произхожда от гръцкото akinetos, означаващо „неподвижен“. Съществуват около 15 вида, които в естествения си хабитат обикновено виреят във влажни гори на височина около 1950 метра. Някои от тях са ароматни.

Стъблото на тази орхидея е псевдолуковица – яйцевидно до цилиндрично, лъскаво зелено. Обикновенно има от две до четири листа. Цветовете са върху дълги висящи стъбла – заради това е най-добре то да се отглежда във висящи кошници. Растението има нужда от сянка, средни температури и доста вода докато расте. Най-добре е да бъде отглеждано в мъх, който да задържа влагата.

Видове:
Валидни: Acineta alticola, А. antioquiae, А. barkeri, А. chrysantha, А. cryptodonta, А. dallesandroi, А. erythroxantha, А. hagsateri, А. hennisiana, А. mireyae, А. moorei, А. salazarii, А. sulcata, А. superba
Възможни: Acineta densa, А. gymnostele, А. hrubyana, А. sella-turcica.
Съмнителни: Acineta arcuata, А. beyrodtiana, А. colosa, А. confusa, А. longiscapa, А. manizalensis, А. schilleriana.
Невалидни: Acineta colmanii, А. fulva, А. glauca, А. humboldtii, А. warscewiczii, А. wolteriana, А. Wrightii

Семейство – Orchidaceae

Бамбук

Бамбук

Семейство – Gramineae
Бамбукът е идеално растение за отглеждане в баня или мокри помещения, тъй като обича високата влажност на въздуха. Обича светло, но и слънчево място. През летните месеци може да се държи навън. През зимата температурата в стаята трябва да е минимум 16-17°С.
През лятото поливайте обилно, а през зимата намалете значително, когато почвата е суха. Може дори да потопите във вода дъното на саксията, но не бива да се застоява водата.
Ако не торите на всеки две седмици в периода на нарастване, рискувате да пожълтеят листата на вашия бамбук.
Размножава се чрез коренови издънки.

Барбадоска череша

Барбадоска череша

Растението барбадоска череша цъфти обикновено през лятото в розово, цветовете й са особено красиви и кичести. След като прецъфти, се образуват ефектни червени плодчета, които могат и да се ядат.Листата са наситено зелени и лъскави. Но расте изключително бавно и за отглеждането й е нужно много търпение. По принцип се оформя като храст.

Вирее добре в градинска пръст, но е важно при пресаждането да изберете по-голяма саксия. Пазете я от преките слънчеви лъчи, обича полусенчести места с изобилие от свеж въздух – всеки ден проветрявате помещението, в което се намира. Понася добре и сухия въздух (подходяща е за жилища с централно отопление). Най-подходящи за отглеждане са температурите около 15-20°C.

Поливайте при изцяло засъхнала пръст. Няма период на покой през зимата, затова поливането е еднакво през цялата година.
Няма нужда от торене, ако се отглежда в хумусен почвен субстрат. Може да бъде нападнато от вредители, ако е в стая със застоял въздух. Вредни за него са също така слънчевите лъчи.
Размножава се от април до юни с издънки.

Семейство – Malpighiaе

Бегония Бауер тигрова

Бегония Бауер тигрова

Описание: Растението Бегония  Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.

Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края. 

Грижи: Подходяща за отглеждането температура е 13 – 20°C.

Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото – 2-4 пъти седмично.
Почва – смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.

За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.

Място: Семейство Бегониеви – описание

Родът носи името на губернатора на о. Хаити – М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали.

Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа.

Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии – чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта.

Бегония Тамая

Бегония Тамая

Описание: Родината на растението бегония тамая е Южна Америка. Има кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата година.

Грижи: Полива се умерено. През зимата достатъчно само веднъж в седмицата.  Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на почвата е суха.

Място: Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20°C.  Добре е да стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.

Размножаване: Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.

Съвет на градинаря: Листата и цветовете не бива да се пръскат с вода, за да не станат на петна.

Блатно кокиче

Блатно кокиче

Родът на блатното кокиче Leucojum aestivalis включва 12 вида многогодишни растения. Среща се по мокри, засенчени места и покрай реки, както и във влажни лонгозни гори. У нас вирее в югоизточната част на страната – Бургаско, Сливенско, Ямболско. В този район се отглежда и като декоративен вид под наименованието гергьовско кокиче, сазово кокиче, дремавче, жабешко лале и други. Цветето обаче е много красиво и оригинално, не случайно през последните години се търси изключително много от любителите градинари в цял свят като декоративен вид.

Луковиците на блатното кокиче достигат големина до 3 см в диаметър. Цъфти през април-май. Цветоносите са слабо сплеснати, кухи. Достигат до 60 см височина. Носят от три до седем наведени надолу цветчета. Те са по-едри от тези на обикновеното кокиче. Околоцветникът се състои от шест еднакво дълги бели листчета, със зелено петънце на върха. Сред тях се намират тичинките. Заради нектара пчелите масово посещават цветовете.

При засаждане единственото условие е влагата в почвата да е изобилна. Тъй като всяка година се образуват нови луковички, за да не издребняват растенията, през 4-6 години трябва да се прореждат. Поставят се на разстояния 20 х 15 см. През цялата есен е подходящо време да се засади в градината.

Лечебно

Фармацевтичната промишленост използва това кокиче за производство на нивалин. Най-високо съдържание на галантамин от 0,1 до 0,5 % има в надземната част на растенията във фазите бутонизация и пълен цъфтеж.

Внимание

Много важно е да се знае, че използването на блатното кокиче за самолечение е опасно. Освен галантамин в него се съдържат и други силно отровни алкалоиди. При незнание това може да доведе до фатални последици. Нещо повече – хората, които събират блатно кокиче, не трябва да имат рани по ръцете, защото това може да доведе до тежки последствия.

Богородичен косъм, Венерени коси

Богородичен косъм – венерени коси

Растението богородичен косъм- венерени коси (Adiantum capillus-veneris) е топлолюбиво, многогодишно, като за предпочитане е индиректната светлина. Поддържайте постоянна влага на почвата, а също и висока влажност на въздуха. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често. Ако вашето растение е засадено в торф, подхранвайте го с течни торове два пъти месечно, но най-добре го пресадете в пълноценна смеска на торфена основа. Пресадете през пролетта, когато корените изпълнят саксията. Размножава се чрез разделяне на коренището.

За стайно отглеждане се препоръчва Adiantum macrophyllum (А. raddianum) – изключително красив с перестите си листа, с кафяво-черни и лъскави като лакирани дръжки.

Семейство – Polipodiaceae (папратови)

Божур

Божур

Описание: Божурът е популярно, много издръжливо многогодишно растение. Най – известни са тревистите божури.Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите им цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена. Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести. Божурите достигат височина 50 – 100 см. Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. 

Грижи: Божурите трябва да се засаждат на дълбоко в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото. Преди да засадите растението, обогатете почвата, като добавите добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.  Между растенията трябва да има разстояние поне 60 см. – 90 см. Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, поставете подпора.

Място: Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по – добре на слънце.
Размножаване: Божурите са многогодишни растения. Ако искате все пак да ги разсаждате, направете го през есента или ранна пролет. Просто издърпайте внимателно растението с корените. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения. Съвет на градинаря: Можете да забележите мравки по цветовете. Този факт не бива да ви притеснява, Насекомите и божурът могат да живеят в симбиоза.