Tag: растение

Коледна звезда

Коледна звезда (Euphorbia pulcherima) е храст от семейството на млечките. Нейна родина е Мексико. Тя е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от сравнително скоро време и у нас. Ацтеките са я използвали като лечебно средство, както и за получаване на червена боя. Като декоративно саксийно растение Поинзецията е произведена за първи път в Америка и оттогава става популярна и обичана в целия християнски свят.

Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението коледна звезда. Освен класическите Червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат Поинзеции с бели, жълти, розови и мраморни прицветници.
В българските цветарски магазини се внасят растения предимно от Холандия, които се купуват масово за коледна украса на домове, офиси и магазини.

Мнозина обаче изпитват истинско разочарование, след като веднъж поставена в домашни условия, тяхната Коледна звезда загива. Най – упоритите обаче съумяват да положат необходимите грижи, за да запазят “красавицата” и за следващия сезон.

Грижи

Основното е да се има предвид, че всяка Коледна звезда развива листна маса през лятото, когато деня е дълъг, а зацъфтява през зимата, когато деня е къс.

Коледната звезда се тори с комплексен тор през лятото всяка седмица, за да се развие листната маса и на всеки 14 дни, докато цъфти, като торта трябва да съдържа повече калий, за да се подпомогне формирането на цветове.
Растението има нужда от достатъчно светлина и температури 17- 21 С през нощта и 20 – 24 С- през деня в зависимост от сорта. Ако тези температури се поддържат докато вашата Коледна звезда цъфти, се развиват по едри прицветници (истинските цветове са дребни и невзрачни, но са заградени от ярки прицветници, които си наричат „цветове“), но растенията изнежват и стават нетрайни.

Растението се полива само с вода със стайна температура, тогава, когато усетите с пръсти, че почвата е засъхнала. В никакъв случай не бива да се преполива. По време на коледните празници поливайте с малко вода, като държите почвата постоянно влажна. През лятото може да се пръска с вода.

Място

Трябва да се избягва пряката слънчева светлина в помещението, течение или близостта с отоплителни уреди. През лятото може да се изнесе на балкон, който не е ветровит.

Размножаване на коледна звезда

Всяка Коледна звезда се размножава чрез вкореняване на зелени върхови резници през лятото. След като се развият корени, резниците се засаждат в не големи саксии 9- 15 см. в богата , порьозна почва, с достатъчно микроелементи, сред които желязото е от особено значение.

Съвет на градинаря

За да се запазят цветовете за няколко седмици, първото правило е, привечер, към 17 – 18 часа, да се осигури пълна тъмнина в помещението, в което е саксията с Коледна звезда, в продължение на около 14 часа. Лесна за приложение идея е да поставите растението в картонена кутия или кашон. Поинзецията често се напада от гъбни и бактериални заболявания. Те се благоприятстват от много ниските температури и прекомерната влага. Най- честият вредител е белокрилката. Единственият изход е да се купуват здрави растения, да се поддържа добра хигиена и да се пръска редовно с подходящи препарати.

Често листата пожълтяват и окапват – причината може да в сухия въздух и висока температура в помещението в което е растението. Възможно е причината да е в прекомерното поливане или пък пълното засъхване на почвата около корените. Пагубни са всички резки колебания в температурата и недостатъчната светлина. Сортовете, които са най- подходящи за отглеждане у дома, са Freedom, Cortez, Star и Lilo и съответно техните разноцветни форми.

Иглика

Иглика от семейство – Primulaceae

Стъблото на игликата е слабо окосмено, високо около 20 см и на върха му се намират кичури жълти, синкави или розови цветове, които приличат на звездички. Листата израстват направо от коренището и съдържат витамин С около 20 пъти повече от лимона! Две-три листа от цветето са достатъчни на ден да задоволят потребността на човешкия организъм от витамин С. Не само листата и цветовете, но и корените на игликата се използват за приготвяне на множество лекарства.
В България като саксийни цветя са разпространени видовете P. malacoides (люлякова, сватбена иглика) P. obconica (чашкова иглика).

Видове иглики

Границите между отделните видове групи иглика не е ясно различима. Някои от така наречените сортове за алпинеум са подходящи за предната част на бордюра, а някои влаголюбиви иглики се чувстват добре в торфена леха. Като цяло обаче всички примули виреят най-добре на полусянка и прохлада и в богата с хумус почва. Някои се отглеждат от семена. За съжаление, обаче, животът на всички е кратък. Напролет сложете мулч, през лятото поливайте и отстранявайте мъртвите цветове.
През цялата година поддържайте равномерна влажност, вода със стайна температура. Избягвайте и преполиване, и засушаване. Торете веднъж месечно.
Важно: P. obconica съдържа секрет, на който по-чувствителните хора може да реагират с алергия!

Камбанки

Всички познават тези цветя – те красят поляните в горите, ливадите, градините и балконите. Огромното семейство Камбанки (Campanulaceae) има над две хиляди представители, пръснати по цялото земно кълбо. Най-често се срещат в умерения климатичен пояс, а най-рядко – в тропиците. Повечето камбанки са многогодишни и рядко едногодишни растения. Те може да са треви, полухрасти и даже с дървовидна форма. Срещат се и водни камбанки, както и епифити, които растат върху други растения, но не паразитират.

Платикодонът идва от Далечния Изток

В родината си вирее по сухи и скалисти места. Това е многогодишно растение със сиво-зелени стъбла и листа, високо до 40 см. Пъпките му приличат на малки фенерчета, а през юни от тях се разтварят големи, до 8 см в диаметър, яркосини цветове. Цъфтежът продължава до есента. Тогава може да се съберат семена, които да се засеят на сухи и слънчеви места. Младите растения зацъфтяват още през следващото лято. Платикодоните (на гръцки “широка камбана”) успешно презимуват в градината, но вегетацията им започва малко късно – едва през май.
Това е чудесно растение за алпинеуми и за цветни петна сред тревата. Става и за букети

Огледалото на Венера не се бои от студ

Огледалото на Венера е галеното име, с което любителите наричат легузията. Тази камбанка е родом от планините на Средиземноморието. На височина силно разклоненото едногодишно растение достига до 20 см. Лилаво-сините цветове с бял център са широки около 2 см и са събрани в гъсти съцветия. Засята на слънчево или леко засенчено място, цъфти обилно от юни до октомври. Расте добре на всякаква почва, стига да не е суха. Служи прекрасно за оформяне на цветни бордюри и малки групи. Самозасява се и зимува успешно.

Аденофората не понася пресаждане

Аденофората (на гръцки “покрита с жлезички”) е многогодишна тревиста камбанка, която често се среща в диво състояние, но има и множество градински форми. На височина може да достигне до 150 см.
Цветовете са едри, тръбесто-камбанковидни или фуниевидни, сини или виолетови, срещат се и бели.
Аденофорите прекрасно се развиват както при пълно слънце, така и на сенчести места. Нямат особени претенции към почвата, стига да не е преовлажнена. Ако се наторяват, цъфтежът става особено обилен. Може да се размножават както със семена, така и чрез разделяне на разрасналите се туфи. Не понасят пресаждане. Използват се за неголеми цветни групи и за букети.

Кодонопсисът увивно растение – камбанки от високопланинските части

Кодонопсисът е многогодишна лиана от Далечния Изток. Обитава алпийските ливади и сенчестите околности на горите, а също и речните долини. Листата са дребни и сиви, а цветовете сиво-зелени, жълто-зелени или розово-зелени, с красива и оригинална форма. В народната медицина се счита за мощно лекарствено средство.растение. В градините трябва да му се осигури опора и светло, влажно място. Размножава се безпроблемно със семена.
Симфиандрата е камбанка от високопланинските части на Средиземноморието и Кавказ. Многогодишни тревисти растения със слабо облистени стъбла и красиви едри цветове – бели, сини или лилави. На височина достигат до 50 см.Изискват каменисти отцедливи почви и силно слънце. Зимуват безпроблемно. Размножават се със семена. Използват се за алпинеуми и рокарии, а също и за групи сред моравата.