Овощни растения – преди да ги засадим

Върху какви почви и подпочви може да се отглеждат овощни растения?

Овощни растения могат да се отглеждат в различни видове почви. В нашата страна са разпространени различни типове почви: алувиално-ливадни, сиви горски, канелени горски, кафяви горски, черноземи (обикновени и излужени) и смолници. Съществуват и преходни почви между отделните почвени типове. Най-подходящи за отглеждане на овощните растения са алувиално-ливадните, богати с хранителни вещества почви. Най-неподходяща почва е смолницата, особено когато варовитият пласт е близо до повърхността й. Неподходящи за овощни растения са и тежките глинести почви. Те са студени и в тях трудно прониква въздух. Черноземите, смолниците и тежките глинести почви може да се пригодят за отглеждане на овощни растения, но трябва да се извършат по-скъпи мелиоративни мероприятия. Черноземните почви са подходящи за отглеждане на овощни растения само когато варовитият пласт е по-дълбоко разположен (под 1,5 -2,0 т). Когато варовият пласт е разположен по-плитко, дърветата страдат от хлороза (жълтеене на листата).

Останалите типове почви заемат междинно положение по отношение на пригодността им за отглеждане на овощни растения. Подпочвата трябва да бъде богата с хранителни вещества, пропусклива на водата и въздуха. Почви със силно глинясала подпочва и с подпочва чист речен пясък и чакъл са неподходящи.Подготовка на овщни дървета за садене

На каква най-малка дълбочина трябва да бъде нивото на подпочвената вода при отглеждането на овощни растения?

Подпочвената вода на местата, определени за засаждане на ябълкови дръвчета върху семенна подложка, не трябва да бъде по-плитко от 1,5-2,0m, а когато дръвчетата са върху клонова подложка – 1,20 – 1,30m. Ако нивото на подпочвената вода е високо и теренът има наклон, прибягва се до направа на дренаж за отводняване.

За да се отводни мястото, определено за овощна градина, изкопават се канали, дълбоки до 2mи широки 50 – 60cm. Каналите се разполагат така, че да обхванат цялата площ през 3 – 4m. Ако подпочвата е водопро-пусклива, те се прокарват на по-големи разстояния един от друг (7 – 10m). По дъното на каналите се нареждат надупчени глинени или циментови тръби с диаметър 12-18cm и върху тях се насипва дребен чакъл, а върху него – пласт (30 – 40cm) обли речни камъни.

Най-отгоре се поставят отпадъци от ламарина, бракувани тръстикови рогозки, дъски, вършини от дървета.

След това каналът се затрупва с пръст 25 – 30cmпо-високо от околната повърхност. Излишната пръст се използва за подравняване на мястото, а ако е недоброкачествена, извозва се навън. Всички работи по отводняването трябва да сeизвършват преди засаждане на дръвчетата.

Има ли значение въздушният дренаж за редовното плододаване на овощните дървета?

Нашата страна има планински характер и най-често местата, определени за засаждане на овощни растения, са проветриви. На проветривите места не се натрупват студени въздушни маси и плодните пъпки на овощните дървета не измръзват. Измръзвания може да се случат само при екстремно ниски температури. В котловинните места, оградени от всички страни с възвишения и планини, през зимата и късно през пролетта се натрупват студени въздушни маси, които причиняват измръзване на плодните пъпки и на цветовете, а понякога и на клоните на дърветата. Такива места не трябва да се заемат с овощни растения.

Къде трябва да бъдат овощните растения в дворното (вилното) място?Засаждане на овощно дърво

При изработване на план за разположение на овощните дървета в градината не трябва да се забравя, че в любителската градина се застъпват и зеленчукови култури, цветя, украсни растения и др. В такъв случай по-добре е да се обособят овощен участък, зеленчуков участък, цветен участък и пр. А що се отнася до овощния участък в градината, трябва да се има предвид, че той трябва да бъде на по-заден план, за да не закрива цветните фигури, но да закрива зеленчуковия участък.

Какво трябва да бъде разположението на овощните растения спрямо слънчевата светлина?

Всички овощни растения са светлолюбиви. Слънчевата светлина е абсолютно необходима за растежа и плододаването им. Най-светлолюбива е кайсията, а най-малко светлолюбива – сливата. По отношение на изискванията спрямо светлина овощните видове се подреждат така: кайсия, череша, бадем, праскова, дюля, круша, ябълка, вишня, слива.

Като се има предвид това, на най-слънчевите места трябва да се засаждат череши, праскови и дюли, а на по-малко слънчевите – круши, ябълки и сливи. Кайсията и бадемът трябва да се засаждат там, където осветлението е по-слабо, макар че са светлолюбиви, защото при условия на силно слънчево греене започват рано вегетацията си, което е свързано с опасност от измръзване на цветовете и завръзите им.

Местата откъм северните страни на сградите, където осветлението е по-слабо, може да се заемат с френско грозде.

Как трябва да се извърши подготовката на мястото за любителска овощна градина?

Мястото се почиства от стари дървета, камъни и др. И при нужда се терасира и се отводнява, след което се наторява и се риголва. Когато нивото на подпочвената вода е под 2m дълбочина, не се прави отводняване.

В какви случаи и как се засаждат овощни растения на хълмчета и на тирове?

Овощните дръвчета се засаждат на хълмчета и на тирове, когато почвата е заблатена или нивото на подпочвената вода е много високо. Всички овощни растения са светлолюбиви. Слънчевата светлина е абсолютно необходима за растежа и плододаването им. Най-светлолюбива е кайсията, а най-малко светлолюбива – сливата.

Хълмчетата и тировете се правят, за да се отдалечи нивото на подпочвената вода от кореновата система на овощните дървета. Хълмчетата се правят по следния начин: мястото се маркира с по-дебели и по-дълги колчета. Около всяко колче почвата се наторява с оборски тор на 1m и се прекопава в кръг с диаметър, не по-малък от 3m, и на дълбочина 18 – 20cm.

След това се копае пръст извън прекопания кръг и се хвърля към центъра на кръга, докато се постигне височина 60 – 70cm. В центъра на всяко хълмче се засажда по едно дръвче.

Когато се правят тирове, от двете страни на реда се очертават ивици от 1,5m ширина или се получава ивица, широка 3m. Ивицата се наторява с по 7 – 8 kg/m оборски тор и се прекопава или се изорава на 20cm дълбочина. След това върху ивицата се хвърля пръст, взета извън нея, докато се издигне тир, висок 60 – 70cm.

Тирът се подравнява и в средата на определеното вътрередово разстояние се засаждат овощните дръвчета.

Отглеждане на овощни дървета в наклонени терени

Може ли да се отглеждат овощни дървета на наклонени терени?

В любителските градини почти всички мероприятия се извършват ръчно, поради което за засаждане на овощни дървета може да се използват места и със значително по-голям наклон до 35°. Почвата трябва да бъде достатъчно дълбока и богата с хранителни вещества. Обикновено на наклонени терени водата не се задържа и почвената влага се поддържа по-трудно, поради което се налага на всяка цена да има вода за по-често поливане. До 12° наклон мястото може да не се терасира, а при по-голям наклон терасирането е наложително.Засаждане на овощни дървета

Какви тераси се правят на места с голям наклон?

На места с наклон от 12 до 22° се правят тераси с платна, широки 4 – 4,5 т. Мястото се терасира преди предпосадъчната подготовка и преди засаждането на овощните дървета. При възможност терасите може да се оформят с каменни зидове, с бетонни стени или със затревени откоси. Откосите, каменните зидове и бетонните стени може да се използват за отглеждане на къпини или на декоративни храсти (бръшлян и др.). На места с наклон около 35° се правят площадки за всяко дърво.

По каква форма да се засаждат овощни дървета на места с малък и на места с голям наклон?

На места с малък наклон най-подходяща форма за засаждане на овощни дървета е шахматната (триъгълната). При нея всяко дърво от следващия ред се намира по средата между две дървета от първия ред. При свързване с прави линии на всеки три съседни дървета се образува равностранен триъгълник. При шахматната форма почвата и светлината се използват най-добре и броят на дърветата в декар е с 15 % по-голям. Тази форма на засаждане играе и противоерозионна роля.Поливане на дърво след засаждане

На места с голям наклон и на пресечени терени най-подходящата форма за засаждане е контурната. Дръвчетата се разполагат по хоризонталите на терена, като редовете им не винаги са прави и успоредни. Там, където наклонът е по-голям, редовете се приближават, а при по-малък наклон се отдалечават.

Как се маркира мястото за любителска овощна градина?

За маркиране на мястото за любителска овощна градина са необходими канап, рулетка (метър), колове, дълги 1,5 – 2 т, и спомагателни колчета. Най-напред се прекарва права линия, успоредна на границата със съседния парцел, на разстояние, равно на половината от междуредовото разстояние. По тази права линия ще се засадят дръвчетата от първия ред. В началото на правата линия се очертава прав ъгъл с помощта на канап, върху който са отмерени страни с 3, 4 и 5 т. След като се очертае четириъгълник, по страните му се нанасят местата на дръвчетата, като се забива по един кол.

Чрез визиране между коловете от два срещуположни реда се определят местата на дръвчетата в цялата градина. Маркирането на любителските овощни градини се извършва най-бързо и лесно от трима души. Двамата визират, а третият забива колчетата. С помощта на садилна дъска се поставят и допълнителните колчета.

Кога и как се изкопават посадъчните дупки за засаждане на дръвчетата?

На нериголвано място дупките се изкопават 2 – 2 ½ месеца преди засаждането, а когато мястото е риголвано, те може да се изкопаят непосредствено преди засаждането.Кайсия в градината

В любителската овощна градина дупките се изкопават ръчно. При риголвано място се правят с размери 60 х 60 х 50cm – колкото да се вместят корените на овощните дръвчета, а при нериголвано място – 100 х 100 х 70cm. Колкото размерите на дупките са по-големи, толкова по-добре се развиват и плододават овощните растения. На по-тежки почви и особено при непропусклив подпочвен пласт дупките трябва да бъдат още по-големи. В по-дълбоките дупки има възможност да се внасят по-големи количества торове, които се използват от растенията през по-късните периоди от техния живот. Най-добре е обаче, когато се риголва мястото на по-голяма дълбочина (1m).

Горният почвен пласт е по-богат с хумус и хранителни вещества в сравнение с по-долните пластове. Затова при запълване на посадъчните дупки почвата от горния пласт трябва да се постави по-близо до корените, т.е. на дъното на дупките. За да може да се направи това, при изкопаването почвата от дълбочина до 25cm се изхвърля от едната страна на дупката, а останалата – от 25 до 70cmдълбочина – на срещуположната страна.

Трябва ли да се прибавят минерални торове към почвата, с която се запълват посадъчните дупки?

Почвата, с която се запълват посадъчните дупки, се смесва с 15 – 20 кg добре разложен оборски тор. Преди да се запълнят дупките, на дъното им се поставят 60 – 80 kg калиев сулфат и 400 – 600 g суперфосфат и се смесват с почва. Те служат за по-късно използване от кореновата система на засаденото дръвче.

Кога и как трябва да се извърши засаждането на овощните дръвчета?

Засаждането на овощните дръвчета трябва да се извършва, когато температурата на въздуха е над нулата, защото кореновата им система е силно чувствителна на ниски температури. При нашите климатични условия най-добре е засаждането на овощните дръвчета да се извърши през есента, след листопада, но най-късно до края на ноември. През този период почвената влага и почвената температура са благоприятни за нарастване.

Може ли да се засади дръвче на мястото на изсъхнало дръвче, без да се копае голяма посадъчна дупка?

Преди засаждането на дръвчетата почвата се риголва или се изкопават посадъчни дупки с размери 1 х 1 х 0,7m и съответно наторени. Затова попълването на местата на изсъхнали дръвчета може да се извършва, без да се копае посадъчна дупка с големи размери. В този случай се изкопава посадъчна дупка, колкото да се сместят корените на дръвчето. Понеже по-голяма част от почвата е улегнала, дръвчето се засажда така, че кореновата шийка да е на равнището на почвата. Засаждането на дръвчета на мястото на изсъхнали, без да се копаят посадъчни дупки с големи размери, е възможно до третата година. Попълването на празните места след 3 години се извършва, като се изкопават посадъчни дупки и се извършва торене както при засаждането на градината.

Може ли да се презасаждат (преместват) млади овощни дървета?

Всяко презасаждане (преместване) на овощни дървета е свързано със загуба на част от кореновата система и отслабване на дървото. Овощни дървета, които са преместени, никога не стават пълноценни и не могат да достигнат добивите, които биха се получили от тях, ако не се преместват. По-добри резултати ще се получат, ако се засади младо дръвче, вместо да се премества неколкогодишно дърво.