Азалия

Азалия

Цветето азалия е удивително по декоративност и продължителност на цъфтене храстовидно растение. Цъфти и зиме и лете.
В продължение на няколко столетия са правени опити да бъде пренесена от родината й – остров Ява, но не е можела да издържи новите условия на живот в Европа. Едва през 1808 г. капитан Уелбанк донася богато цъфтящия храст от Индия и го предава в ботаническа градина недалече от Лондон. От него, чрез селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са произлезли безбройното множество азалии.

Отглеждат се хибридните сортове азалия заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове.

По-разпространени са сортовете:
Pax – рано цъфтяща с бели цветове
Niobe – късно цъфтяща с бели цветове
Madame Mestagh – рано цъфтяща с розови цветове
Hollandia – средно рано цъфтяща с едри розови цветове
Vervaeneana rubra – средно рано цъфтяща с едри червени цветове
Има и с тъмно лилави и пъстри цветове.

Грижи за азалията

Азалията изисква хладно (16-17°), но светло място, запазено от преките слънчеви лъчи, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 – 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове.

Място: В диво състояние – на остров Ява и в Индия.

Размножаване: Размножава се предимно с резници, чието вкореняване и отглеждане 2-3 години до цъфтежа е трудно при домашни условия. Затова се препоръчва да се набавят растения с гъста, правилна коронка, свежи листа и добре оформени цветни пъпки.
При добро отглеждане, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години.

Съвет на градинаря: Не я преполивайте и не я оставяйте да се засушава! За увеличаване на цъфтежа, в периода от февруари до юли-август на три пъти се подрязват връхните пъпки на клонките. Веднага след като спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите, или растящите навътре и накриво клонки.