Блатно кокиче

Блатно кокиче

Родът на блатното кокиче Leucojum aestivalis включва 12 вида многогодишни растения. Среща се по мокри, засенчени места и покрай реки, както и във влажни лонгозни гори. У нас вирее в югоизточната част на страната – Бургаско, Сливенско, Ямболско. В този район се отглежда и като декоративен вид под наименованието гергьовско кокиче, сазово кокиче, дремавче, жабешко лале и други. Цветето обаче е много красиво и оригинално, не случайно през последните години се търси изключително много от любителите градинари в цял свят като декоративен вид.

Луковиците на блатното кокиче достигат големина до 3 см в диаметър. Цъфти през април-май. Цветоносите са слабо сплеснати, кухи. Достигат до 60 см височина. Носят от три до седем наведени надолу цветчета. Те са по-едри от тези на обикновеното кокиче. Околоцветникът се състои от шест еднакво дълги бели листчета, със зелено петънце на върха. Сред тях се намират тичинките. Заради нектара пчелите масово посещават цветовете.

При засаждане единственото условие е влагата в почвата да е изобилна. Тъй като всяка година се образуват нови луковички, за да не издребняват растенията, през 4-6 години трябва да се прореждат. Поставят се на разстояния 20 х 15 см. През цялата есен е подходящо време да се засади в градината.

Лечебно

Фармацевтичната промишленост използва това кокиче за производство на нивалин. Най-високо съдържание на галантамин от 0,1 до 0,5 % има в надземната част на растенията във фазите бутонизация и пълен цъфтеж.

Внимание

Много важно е да се знае, че използването на блатното кокиче за самолечение е опасно. Освен галантамин в него се съдържат и други силно отровни алкалоиди. При незнание това може да доведе до фатални последици. Нещо повече – хората, които събират блатно кокиче, не трябва да имат рани по ръцете, защото това може да доведе до тежки последствия.

Божур

Божур

Описание: Божурът е популярно, много издръжливо многогодишно растение. Най – известни са тревистите божури.Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите им цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена. Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести. Божурите достигат височина 50 – 100 см. Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. 

Грижи: Божурите трябва да се засаждат на дълбоко в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото. Преди да засадите растението, обогатете почвата, като добавите добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.  Между растенията трябва да има разстояние поне 60 см. – 90 см. Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, поставете подпора.

Място: Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по – добре на слънце.
Размножаване: Божурите са многогодишни растения. Ако искате все пак да ги разсаждате, направете го през есента или ранна пролет. Просто издърпайте внимателно растението с корените. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения. Съвет на градинаря: Можете да забележите мравки по цветовете. Този факт не бива да ви притеснява, Насекомите и божурът могат да живеят в симбиоза.

Агератум

Агератум – Ageratu


Агератум – растение за лехи: полуиздръжливо едногодишно растение. Агератумът образува компактни храстовидни форми. Използва се преди всичко ниската форма на Ageratum houstonianum pumilum, която достига до 15-25 см. Цъфти със сини, бели и най-често светлолилави цветове.

Най-често се размножава чрез семена, които се засяват рано напролет или чрез разсад, но може да се размножава и чрез връхни резници, които се вкореняват лесно. Агератумът не е взискателен към почвата и местоположението. Расте добре в лека песъчлива почва.

Благодарение на симетричния си ръст е много подходящ за засаждане и в сандъчета на балкона. Добре понася пресаждане дори в период на пълен цъфтеж. Влаголюбив е и затова се нуждае от редовно поливане, особено ако расте на слънце.

Аглоанема

Аглоанема – Сребърна царица

Аглоанемата е издържливо, непретенциозно растение, което се отглежда много добре и на по-тъмни места. При минимална потребност от светлина, възлища на около 300-500 лукса, рисунъкът на декоративните листа на растението аглоанема се запазва. При оптимални грижи през пролетта се образува кочан с бяла обвивка. Възможно е дори да плододава – червени или оранжеви плодчета! Но имайте предвид, че всички части на растението са отровни!

Може да се комбинира и с други растения – почво покривни или ниски храстовидни. Почвата трябва да е рохкава и хумусна, с добри дренажни свойства. Обича топли стаи с относително постоянна целогодишна температура от 18-24°С. Поставете я на сянка или полусянка. За зеленолистните видове може и да е по-тъмно, отколкото пъстролистните. Но, не я местете. Пазете от студ и течение.

По време на растежа поливайте обилно с мека вода, със стайна температура. Като зимата поливането трябва да се намали.
Поддържайте висока влажност на въздуха. Пулверизирайте периодично и забъсвайте листата от прахта. Пазете от преполиване, защото подгизването на почвата е от вреда за месестите корени. В периода март- август торете на всеки две седмици. Пресаждайте само при необходимост.

Семейство Araceae (змиярникови)

Азалия

Азалия

Цветето азалия е удивително по декоративност и продължителност на цъфтене храстовидно растение. Цъфти и зиме и лете.
В продължение на няколко столетия са правени опити да бъде пренесена от родината й – остров Ява, но не е можела да издържи новите условия на живот в Европа. Едва през 1808 г. капитан Уелбанк донася богато цъфтящия храст от Индия и го предава в ботаническа градина недалече от Лондон. От него, чрез селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са произлезли безбройното множество азалии.

Отглеждат се хибридните сортове азалия заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове.

По-разпространени са сортовете:
Pax – рано цъфтяща с бели цветове
Niobe – късно цъфтяща с бели цветове
Madame Mestagh – рано цъфтяща с розови цветове
Hollandia – средно рано цъфтяща с едри розови цветове
Vervaeneana rubra – средно рано цъфтяща с едри червени цветове
Има и с тъмно лилави и пъстри цветове.

Грижи за азалията

Азалията изисква хладно (16-17°), но светло място, запазено от преките слънчеви лъчи, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 – 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове.

Място: В диво състояние – на остров Ява и в Индия.

Размножаване: Размножава се предимно с резници, чието вкореняване и отглеждане 2-3 години до цъфтежа е трудно при домашни условия. Затова се препоръчва да се набавят растения с гъста, правилна коронка, свежи листа и добре оформени цветни пъпки.
При добро отглеждане, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години.

Съвет на градинаря: Не я преполивайте и не я оставяйте да се засушава! За увеличаване на цъфтежа, в периода от февруари до юли-август на три пъти се подрязват връхните пъпки на клонките. Веднага след като спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите, или растящите навътре и накриво клонки. 

Аламанда

Аламанда

Аламанда е ефектно увивно растение то е силно отровно във всичките си части. Аламандата расте бързо и цъфти с фуниевидни цветове в наситеножълто. Растението  вирее най-добре на напълно огрян от слънцето прозорец. Но го засенчвайте от обедните слънчеви лъчи, тъй като са силни и може да прегорят листата и цветовете. Ще започне да цъфти, единствено при тези условия.

Аламандата не обича студа. Затова през зимата я отглеждайте при температура не по-ниска от 18°С.  Избягвайте течение, в противен случай съществува опасност от заразяване с щитоносни въшки. През фазата на растеж от април до ноември се полива обилно с филтрирана вода и ежеседмично да се тори. Постоянно оросявайте листата и осигурете постоянна влажност в помещението, където е саксията. През останалите месеци от годината аламандата се полива пестеливо и не се тори.

Уместно е да поставите стойка за увиване на тропическата красивица.  За пресаждането рано напролет използвайте черноземна почва с равнище на рН около 6. Размножава се чрез резници под фолио при стайна температура поне 27°С.

Семейство – Apocynaceae/устрелови

Алое

Алое

Растението алое е много разпространен вид. Понякога го наричат трионче, поради назъбените му листа. Някои хора дори го наричат свекървен език, пак поради листата. Те са сочни, със сивкаво метален оттенък. Старите екземпляри цъфтят напролет. Отделните цветове представляват тръбички, увиснали надолу.

Размножава се най-често чрез резници, но може и чрез семена. Алое предпочита умерени температури, като е добре амплитудата между дневни и нощни температури да е голяма. Зимата се държи при 10-12°С, но издържа до 6°С.

Обича силно осветените помещения, а също така когато слънцето не е много силно и пряката му светлина. От пролетта до есента се полива така, че почвата да се държи умерено влажна, а зимата се полива много рядко – около един път на месец. Не е абсолютно необходимо да пръскате листата, но трябва да знаете, че растението обича свежия въздух, затова лятото помещението трябва да е проветливо. Пресажда се напролет, но само когато това е необходимо, т.е. когато корените на растението се подават отдолу на саксията. 

Семейство – Liliaceae/лилиеви

Агапантус

Агапантус

Цветето агапантус расте изключително бързо и затова за отглеждане като стайно растение са подходящи само младите растения. Съцветието е овално, с нежни камбаноподобни бели или сини цветове.
АгапантусДекоративната лилия е светло – и топлолюбиво растение. През зимата, обаче, трябва да се държи на по-студено място – температура между 1 и 3°С, за да цъфти на следващата година.
При липса на достатъчно светлина вашият агапантус може и да бъде нападнат от вредители.
Нуждае се от много вода, но особеното при агапантуса е, че почвата трябва да изсъхне напълно преди следващото поливане.
Пресажда се в периода февруари-април в градинска пръст, примесена с много глина.
Размножаването не е много лесно. Извършва се чрез разделяне.

Aгапантус, Декоративна лилия. Семейство – Liliaceae/лилиеви