Драцена

Драцена

Описание: Нарича се още драконово дърво. Растението драцена е изключително издръжливо растение. Стволът му може да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украска листа – тесни, на ивици, пъстри. Негови култивации са: Dracaena deremensis, Dracaena marginata, Knerkii, Massangeana, Rothiana, Victoria.

Грижи:
През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато.

D.fragrans изисква най-малко грижи. Място: Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията. D.marginata може да вирее и в тъмни места, докато D. deremensis обича светлината. Размножаване: Използват се стъблени резници. Съвет на градинаря: Ако растението е станало твърде голямо, лесно може да бъде подрязано. Ако листата му са потъмнели покрая, можете да ги поорежите като съблюдавате първоначалната им форма

Еониум

Еониум

Растението еониум (Aeonium arboreum) е необичаен сукулент от марокански произход, храст с голи стъбла увенчани с пищни розетки от месести листа, които при сорта A. atropurpureum са пурпурни до черни. Цъфти през пролетта с жълти цветове, но за съжаление след това цялото растение залинява, както при повечето представители на семейство Дебелецови. За да го запазите, може да вкорените няколко розетки.

През лятото еониумът се чувства отлично навън, на топло слънчево място. Поливайте го след като почвата изсъхне. Възрастните растения торете веднъж месечно.През зимата издържа до 10°С, при съответно намалено поливане. Най-добре поливайте едва когато листата позавехнат.

Преди новия растежен сезон пресадете градинска пръст с пясък и перлит. При нападение на паразити, прибягвайте до инсектициди само ако биологичните мерки не помогнат, защото всички Дебелецови реагират твърде зле на някои химикали.

Семейство – Crassulaceae/дебелецови

Еписция

Еписция

Описание: Екзотично растение, еписция е подходящо за отглеждане в домашни условия, във висящи саксии. Листата са мъхести, с цвят от кафяво до меденочервено. Цъфти от месец април до август с червени, бели или сини цветове. 

Грижи:
Въздухът в помещението трябва да е винаги влажен, затова е необходимо растението често да се пръска.
Температурата не бива да е под 16°C.
Поливането се извършва с филтрирана вода със стайна температура.През активния период растението се тори на всеки две седмици, а през есента и зимата не се тори и се полива съвсем рядко.

Място: Растението не обича пряката слънчева светлина през лятото, а през зимата трябва да е на светло, но далече от течение. Размножаване: Размножава се чрез вкоренени издънки или резници, които се слагат в почва с температура около 20°C.

Асплениум

Асплениум

Описание: Тази папрат е широка разпространена по цялата земя и наброява около 650 вида. За разлика от повечето папрати листата на тази са цели и образуват фуния. В природата расте като епифитно растение и достига огромни размери. В фунията му гнездят птици, откъдето идва и едно от имената му „гнездова папрат“.

За стайно отглеждане се използват най-вече тропическите видове. Най-популярни са :
A. viviparum Presl. – живораждащ, родина – о. Мадагаскар.
A. bulbiferum Forst. – луковичен, родина – Новая Зеландия, Австралия, Индия.
A. australasicum (J. Sm.) Hook. – южноазиатски, родина – Австралия, Полинезия. Епифитен.
A. nidus – гнездови, родина – Източна Африка и остров Мадагаскар до Малайския Архипелаг

Грижи: Поливане: Почвата трябва да бъде леко влажна по всяко време. За поливане използвайте само мека вода. Препоръчително е дъждовна.
Въздушна влажност: Добре му се отразява опръскване на листата. За да се развива добре поставете на подложка с вода и дребни камъчета.
Пресаждане:Почвената смес за млади растения се състои от листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък (2:2:1:1). Възрастни растения пресаждайте в смес от чимовка, листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък в съотношение 2:3:3:1:1. Добавете към нея сфагнов мъх и дървени въглища. Необходим е добър дренаж от камъчета или дървени въглища на дъното на саксията.
Вредители: Щитоносни въшки.

Място: Достатъчно светло, защитено от пряки слънчеви лъчи место. Зимата им е нужна температура не по-ниска от 15°С. 

Размножаване: Само чрез спори. Не се препоръчва са домашно размножаване.

Афеландра

Афеландра

Описание: Цветето афеландра (Aphelandra sinclairiana) – това е един от най – прекрасните многогодишни храсти, със средна височина (45 – 50 см.). Максимална височина – 3 м. Това, което го прави толкова ефектно растение е странната комбинация на цветове – коралово розови и оранжеви цветове със светло розово съцветие. Има дълъг период на цъфтеж. Може спокойно да се развива и цъфти на сянка. Растението привлича всякакви събиращи нектар птици, пеперуди и др. Родината и е Централна Америка (Коста Рика, Никарагуа, Панама). Aphelandra sinclairiana в трудна за отглеждане в домашни условия.

Афеландра (Aphelandra squarrosa) е вечнозелен храст. Нарича се още “зеброво цвете”. Родината и са планините на Мексико и Бразилия.

Грижи:
Изисква редовно и обилно поливане. Изисква богата на хумус почва и не много силна светлина. Наторете, когато растението започне да образува цветни пъпки. Растението е чувствително на студ. Ако температурата се задържи под 16°C, листата започват да окапват. Замръзва при температура под 1°C. Трябва редовно да се напоява. Цъфти в жълто, по принцип късно през лятото или есента. След като прецъфти, растението се подкастря.

Място: Афеландра (Aphelandra squarrosa) обича полусенчести места. Сутрешното слънце е най – добро за растението.

Размножаване: Размножава се през пролетта – с резници или семена. 

Бегония Бауер тигрова

Бегония Бауер тигрова

Описание: Растението Бегония  Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.

Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края. 

Грижи: Подходяща за отглеждането температура е 13 – 20°C.

Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото – 2-4 пъти седмично.
Почва – смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.

За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.

Място: Семейство Бегониеви – описание

Родът носи името на губернатора на о. Хаити – М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали.

Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа.

Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии – чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта.

Бегония Тамая

Бегония Тамая

Описание: Родината на растението бегония тамая е Южна Америка. Има кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата година.

Грижи: Полива се умерено. През зимата достатъчно само веднъж в седмицата.  Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на почвата е суха.

Място: Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20°C.  Добре е да стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.

Размножаване: Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.

Съвет на градинаря: Листата и цветовете не бива да се пръскат с вода, за да не станат на петна.

Блатно кокиче

Блатно кокиче

Родът на блатното кокиче Leucojum aestivalis включва 12 вида многогодишни растения. Среща се по мокри, засенчени места и покрай реки, както и във влажни лонгозни гори. У нас вирее в югоизточната част на страната – Бургаско, Сливенско, Ямболско. В този район се отглежда и като декоративен вид под наименованието гергьовско кокиче, сазово кокиче, дремавче, жабешко лале и други. Цветето обаче е много красиво и оригинално, не случайно през последните години се търси изключително много от любителите градинари в цял свят като декоративен вид.

Луковиците на блатното кокиче достигат големина до 3 см в диаметър. Цъфти през април-май. Цветоносите са слабо сплеснати, кухи. Достигат до 60 см височина. Носят от три до седем наведени надолу цветчета. Те са по-едри от тези на обикновеното кокиче. Околоцветникът се състои от шест еднакво дълги бели листчета, със зелено петънце на върха. Сред тях се намират тичинките. Заради нектара пчелите масово посещават цветовете.

При засаждане единственото условие е влагата в почвата да е изобилна. Тъй като всяка година се образуват нови луковички, за да не издребняват растенията, през 4-6 години трябва да се прореждат. Поставят се на разстояния 20 х 15 см. През цялата есен е подходящо време да се засади в градината.

Лечебно

Фармацевтичната промишленост използва това кокиче за производство на нивалин. Най-високо съдържание на галантамин от 0,1 до 0,5 % има в надземната част на растенията във фазите бутонизация и пълен цъфтеж.

Внимание

Много важно е да се знае, че използването на блатното кокиче за самолечение е опасно. Освен галантамин в него се съдържат и други силно отровни алкалоиди. При незнание това може да доведе до фатални последици. Нещо повече – хората, които събират блатно кокиче, не трябва да имат рани по ръцете, защото това може да доведе до тежки последствия.

Божур

Божур

Описание: Божурът е популярно, много издръжливо многогодишно растение. Най – известни са тревистите божури.Те са типични за Мала Азия и Европа. Ценени са заради красивите им цветове, често оцветените им листа и интересните декоративни шушулки, пълни със семена. Цветовете са обикновено полупрозрачни и са подредени в един или два реда. Най – популярните у нас видове божури са кичести. Божурите достигат височина 50 – 100 см. Цъфтят от късна пролет до началото на лятото. 

Грижи: Божурите трябва да се засаждат на дълбоко в плодородна, богата на хумус почва, която не трябва да изсъхва прекалено бързо през лятото. Преди да засадите растението, обогатете почвата, като добавите добре изгнила тор или градинска пръст. Полезно е такава тор да се добавя и около самото растение в началото на всеки нов сезон. Така корените му получават допълнително влага.  Между растенията трябва да има разстояние поне 60 см. – 90 см. Когато растенията пораснат и цветовете наедреят, поставете подпора.

Място: Божурите понасят добре полусянка, но цъфтят много по – добре на слънце.
Размножаване: Божурите са многогодишни растения. Ако искате все пак да ги разсаждате, направете го през есента или ранна пролет. Просто издърпайте внимателно растението с корените. Всяка част от корена, която има пъпка, ще порасне и ще роди ново растение от същия вид, докато при размножаването чрез семена не могат да се възпроизведат абсолютно същите растения. Съвет на градинаря: Можете да забележите мравки по цветовете. Този факт не бива да ви притеснява, Насекомите и божурът могат да живеят в симбиоза.

Агератум

Агератум – Ageratu


Агератум – растение за лехи: полуиздръжливо едногодишно растение. Агератумът образува компактни храстовидни форми. Използва се преди всичко ниската форма на Ageratum houstonianum pumilum, която достига до 15-25 см. Цъфти със сини, бели и най-често светлолилави цветове.

Най-често се размножава чрез семена, които се засяват рано напролет или чрез разсад, но може да се размножава и чрез връхни резници, които се вкореняват лесно. Агератумът не е взискателен към почвата и местоположението. Расте добре в лека песъчлива почва.

Благодарение на симетричния си ръст е много подходящ за засаждане и в сандъчета на балкона. Добре понася пресаждане дори в период на пълен цъфтеж. Влаголюбив е и затова се нуждае от редовно поливане, особено ако расте на слънце.