Гербер

Гербер

Герберите се предлагат и като стайни растения, и като градински. Стайните са нискорастящи и компактни.
Като стайно растение герберът не е лесен за отглеждане, защото изисква изключително много светлина. Ако не е напълно огрян от слънцето, той ще го “търси” – стъблото му ще расте и ще се протяга докато намери желаното количество светлина.

През пролетния сезон поливайте своя гербер умерено с мека вода и гледайте почвата никога да не засъхва. През вегетационния период го отглеждайте при температура от 16-25°С, а през зимата 12-15°C. През периода на покой поливайте по-малко.
От април до септември торете всяка седмица с течен фосфорен тор. Пролетта е времето, през което може да пресадите по-старите растения в обикновена пръст за цветя. А през лятото да изнесете саксията с гербер на не ветровито място на балкона или в градината.

Размножава се със семена, а за по-големите е възможно и чрез разделяне на корените.
Ако листата започнат да стават сивкави, това е признак, че температурата за вашия гербер е прекалено ниска.

Семейство – Asteraceae

Двуцветни рози

Двуцветни рози

Приказната красота на двуцветните рози спира дъха на градинарите. Розата е забележително растение за всяка градина и ненапразно я наричат кралица на цветята. Особено прелестни са двуцветните сортове с ефектна украса на венчелистчетата. Много от тях съществуват повече от не едно столетие, но през последните години сред тях все по-често започнаха да се появяват и нови.

Изпитан от времената, сорт Versicolor с червено-бели венчелистчета, известна още като Rosa mundi, принадлежи към френските рози (Rosa gallica) и се е появила на света още преди 16 столетия в резултат на естествена мутация без вмешателство на селекционерите. Така творец на този шедьовър е станал самата природа. Тази роза добре расте дори и на пясъчна почва. Храстът достига височина до 1.5 метра.

Нейни последователи са станали много нови сортове с пъстри цветове, които първоначално преимуществено били червено-бели. През последното десетилетие се появиха рози с повече дръзки нюанси: червеното сега може да се съчетае с жълтото, като например при розите, от т. нар. художествена серия Делбар, а яркорозовите биват оцветени с бели щрихи. Както на всички останали рози, и на тях им трябват слънчево място, плодородна почва и добра циркулация на въздуха за профилактика на гъбни заболявания.

Вписването на пъстрите рози в градината не е така просто, както изглежда на пръв поглед. Ярките красавици претендират за главната роля и не търпят близо до себе си конкуренция. Съседи за тях най-добре да потърсите сред едноцветните едногодишни цветя или тревните многогодишни, които повтарят някой от цветовете по листата на розите. Освен това, с червено-белите рози и розите от художествената серия хармонира синият цвят или виолетовата гама, като например котешка мента, салвия или камбанки.

Любов от пръв поглед
Роза Pur Caprice достига височина до 80 см – тя е майсторка на преобразяването. Променя цвета си по време на цъфтежа. В пика на цъфтенето нейните венчелистчета се украсяват в акварелни тонове с плавни нюанси от жълто и розово до светлозелени тонове.
През цялото лято на храстовидната роза Mozart в огромно количество разцъфват напомнящи по форма шипката цветове.
Миниатюрната роза Little Artist ще ви радва с дългото цъфтене, ако я посадите в саксия или в балконско сандъче. Височината на храстчето достига до 20-30 см.

Дифенбахия

Дифенбахия

Описание: Дифенбахия е красиво растение, което достига до 2-3 метра височина, но при нормални стайни условия някои от долните листа окапват и започват да изглеждат не особено привлекателно. Това растение не е много лесно за отглеждане.
Трудно понася ниските зимни температури и сухия въздух. С времето и не дотам добрите грижи може да останат само горните листа. В такива сличаи отрежете стеблото, като оставите 15 см от него. Резника може да използвате за вкореняване на ново растение. Големите и високо декоративни листа на растението го правят любимец на интериорните дизайнери.
Сокът на растението е отровен. Измивайте добре ръцете си, след като сте вземали резници.

Грижи:
Температура: Топло, защитено от течения помещение. Над 15°C през зимата.

Поливане: Редовно от пролет до есен. На 2 седмици през зимата.

Влажност: Пулверизирайте редовно. Поставете на поставка с вода и камъчета през зимата. Бършете листата редовно.

Пресаждане: През пролетта всяка година.

Вредители: Червен акар и щитоносни въшки. Място: Умерено слънце през лятото и близо до прозорец през зимата. Не поставяйте зад завеси. Размножаване: Съществуват различн методи. Отрежете и посадете върха на растението. Използвайте хормон за вкореняване и поддържайте висока температура. Част от стъблото с 2 или 3 листни възела засадето по същия начин.
Някои сортове пускат издънки от основата на стъблото. Отделете ги внимателно и засадете както резниците.

Съвет на градинаря: Омекване на стъблото – Загниването на стеблото се получава при преполиване и студ. Ако поражението е малко, изрежете и поръсете със счукани дървени въглища. Ако е значително, отрежете върха до здраво и се опитайте да го вкорените в топло помещение.

Обезцветяване на листата – силно обедно слънце. Преместете на по-сенчесто място.

Загуба на листа – ниски температури, сух въздух ако листата са млади, старите падат с течение на времето

Кафяви краища на листата – Пресъхване на почвата. Трябва да се поддържа влажно, но не и прекалено мокро. Студено помещение може да подейства по същия начин.

Драцена

Драцена

Описание: Нарича се още драконово дърво. Растението драцена е изключително издръжливо растение. Стволът му може да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украска листа – тесни, на ивици, пъстри. Негови култивации са: Dracaena deremensis, Dracaena marginata, Knerkii, Massangeana, Rothiana, Victoria.

Грижи:
През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато.

D.fragrans изисква най-малко грижи. Място: Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията. D.marginata може да вирее и в тъмни места, докато D. deremensis обича светлината. Размножаване: Използват се стъблени резници. Съвет на градинаря: Ако растението е станало твърде голямо, лесно може да бъде подрязано. Ако листата му са потъмнели покрая, можете да ги поорежите като съблюдавате първоначалната им форма

Еониум

Еониум

Растението еониум (Aeonium arboreum) е необичаен сукулент от марокански произход, храст с голи стъбла увенчани с пищни розетки от месести листа, които при сорта A. atropurpureum са пурпурни до черни. Цъфти през пролетта с жълти цветове, но за съжаление след това цялото растение залинява, както при повечето представители на семейство Дебелецови. За да го запазите, може да вкорените няколко розетки.

През лятото еониумът се чувства отлично навън, на топло слънчево място. Поливайте го след като почвата изсъхне. Възрастните растения торете веднъж месечно.През зимата издържа до 10°С, при съответно намалено поливане. Най-добре поливайте едва когато листата позавехнат.

Преди новия растежен сезон пресадете градинска пръст с пясък и перлит. При нападение на паразити, прибягвайте до инсектициди само ако биологичните мерки не помогнат, защото всички Дебелецови реагират твърде зле на някои химикали.

Семейство – Crassulaceae/дебелецови

Еписция

Еписция

Описание: Екзотично растение, еписция е подходящо за отглеждане в домашни условия, във висящи саксии. Листата са мъхести, с цвят от кафяво до меденочервено. Цъфти от месец април до август с червени, бели или сини цветове. 

Грижи:
Въздухът в помещението трябва да е винаги влажен, затова е необходимо растението често да се пръска.
Температурата не бива да е под 16°C.
Поливането се извършва с филтрирана вода със стайна температура.През активния период растението се тори на всеки две седмици, а през есента и зимата не се тори и се полива съвсем рядко.

Място: Растението не обича пряката слънчева светлина през лятото, а през зимата трябва да е на светло, но далече от течение. Размножаване: Размножава се чрез вкоренени издънки или резници, които се слагат в почва с температура около 20°C.

Асплениум

Асплениум

Описание: Тази папрат е широка разпространена по цялата земя и наброява около 650 вида. За разлика от повечето папрати листата на тази са цели и образуват фуния. В природата расте като епифитно растение и достига огромни размери. В фунията му гнездят птици, откъдето идва и едно от имената му „гнездова папрат“.

За стайно отглеждане се използват най-вече тропическите видове. Най-популярни са :
A. viviparum Presl. – живораждащ, родина – о. Мадагаскар.
A. bulbiferum Forst. – луковичен, родина – Новая Зеландия, Австралия, Индия.
A. australasicum (J. Sm.) Hook. – южноазиатски, родина – Австралия, Полинезия. Епифитен.
A. nidus – гнездови, родина – Източна Африка и остров Мадагаскар до Малайския Архипелаг

Грижи: Поливане: Почвата трябва да бъде леко влажна по всяко време. За поливане използвайте само мека вода. Препоръчително е дъждовна.
Въздушна влажност: Добре му се отразява опръскване на листата. За да се развива добре поставете на подложка с вода и дребни камъчета.
Пресаждане:Почвената смес за млади растения се състои от листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък (2:2:1:1). Възрастни растения пресаждайте в смес от чимовка, листовка, прегорял оборски тор, торф и пясък в съотношение 2:3:3:1:1. Добавете към нея сфагнов мъх и дървени въглища. Необходим е добър дренаж от камъчета или дървени въглища на дъното на саксията.
Вредители: Щитоносни въшки.

Място: Достатъчно светло, защитено от пряки слънчеви лъчи место. Зимата им е нужна температура не по-ниска от 15°С. 

Размножаване: Само чрез спори. Не се препоръчва са домашно размножаване.

Афеландра

Афеландра

Описание: Цветето афеландра (Aphelandra sinclairiana) – това е един от най – прекрасните многогодишни храсти, със средна височина (45 – 50 см.). Максимална височина – 3 м. Това, което го прави толкова ефектно растение е странната комбинация на цветове – коралово розови и оранжеви цветове със светло розово съцветие. Има дълъг период на цъфтеж. Може спокойно да се развива и цъфти на сянка. Растението привлича всякакви събиращи нектар птици, пеперуди и др. Родината и е Централна Америка (Коста Рика, Никарагуа, Панама). Aphelandra sinclairiana в трудна за отглеждане в домашни условия.

Афеландра (Aphelandra squarrosa) е вечнозелен храст. Нарича се още “зеброво цвете”. Родината и са планините на Мексико и Бразилия.

Грижи:
Изисква редовно и обилно поливане. Изисква богата на хумус почва и не много силна светлина. Наторете, когато растението започне да образува цветни пъпки. Растението е чувствително на студ. Ако температурата се задържи под 16°C, листата започват да окапват. Замръзва при температура под 1°C. Трябва редовно да се напоява. Цъфти в жълто, по принцип късно през лятото или есента. След като прецъфти, растението се подкастря.

Място: Афеландра (Aphelandra squarrosa) обича полусенчести места. Сутрешното слънце е най – добро за растението.

Размножаване: Размножава се през пролетта – с резници или семена. 

Бегония Бауер тигрова

Бегония Бауер тигрова

Описание: Растението Бегония  Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.

Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края. 

Грижи: Подходяща за отглеждането температура е 13 – 20°C.

Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото – 2-4 пъти седмично.
Почва – смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.

За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.

Място: Семейство Бегониеви – описание

Родът носи името на губернатора на о. Хаити – М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали.

Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа.

Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии – чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта.

Бегония Тамая

Бегония Тамая

Описание: Родината на растението бегония тамая е Южна Америка. Има кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата година.

Грижи: Полива се умерено. През зимата достатъчно само веднъж в седмицата.  Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на почвата е суха.

Място: Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20°C.  Добре е да стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.

Размножаване: Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.

Съвет на градинаря: Листата и цветовете не бива да се пръскат с вода, за да не станат на петна.