Кученце

Кученце

Семейство – Scrophulariaceae
Растението Кученце е полуиздържливо едногодишно растение, подходящо е за лехи, а също така и за сандъчета на балкони. На височина достига от 45 до 70 см с класове тръбести цветове, които се отварят като ги стиснеш.
В България най-застъпен е сорта Анитиринум маюс (Antirrhinum majus). Среща се във всички багри – от бяла до почти черна. Цъфти от юли до октомври.

Известни са около 50 вида, чийто произход е от Средиземноморието, Азия и Америка. Това са многогодишни тревисти или полухрастовидни растения, които най-често се използват като едногодишни или двугодишни. Достигат височина от 15 до 150 cm. Цветчетата са прости или кичести, Венчето е сраснало, двуустно, в основата с торбовидна изпъкналост. Горната устна е двуделна, а долната – триделна. Характерната муцунка, която оформят венечните листенца се забелязва много добре при едроцветните видове и сортове. Ако венчето се стисне от двете страни “устата” се разтваря и се открива ярко оцветената вътрешна част.

Отглеждане

Пензирайте връхчето на нарастване, когато стане около 7.5 см високо, слагайте подпорки на високите сортове и отстранявайте повехналите класове.

Отглежда се в почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце. Полива се умерено.
Размножава се чрез семена, които се засяват февруари-март, а се разсаждат в края на май.

Котешка опашка

Котешка опашка

Семейство – Euphorbiaceae/млечкови
Съществуват две групи от това растението котешка опашка. Най-разпространените имат дълги, висящи съцветия и зелени листа. За другата група са характерни перестите листа и невзрачните цветове. Всички цветя от този вид представляват бързо растящи храстчета. За съжаление обаче, са доста капризни на закрито през зимата. Необходим им е много влажен въздух, а отоплението го изсушава. Когато въздухът е сух, листата им окапват. Растението е добре да се подрязва рано напролет или през лятото до половината на височината му. Най-популярния сорт, отглеждан у нас е Acalypha hispida. Атрактивен е благодарение на падащите, класовидни червени съцветия, които могат да достигнат до 40 см. дължина. Листата са овално-елиптични, тъмнозелени.

Начин на отглеждане и размножаване.

Акалифата е топлолюбива. Денем се чуства най-добре при температури между 17°и 25°С, а нощем не бива да се оставя при по-малко от 15°С. Обича светлината, но не бива да се излага директно на слънце. Изключително важно е въздуха около нея да е много влажен. Лятото почвата трябва да е непрекъснато влажна, добре е също цветето да се пръска всеки ден, а саксията може да се държи върху влажен торф. Пресажда се ежегодно, докато е младо, а на по-старите екземпляри се сменя повърхностния слой на почвата.
Размножава се с резници напролет. Обикновено достига височина 50-60 см. Цъфти от февруари до ноември, като цветовете му варират от розово до малиново червено. 

Закум

Закум

Описание: Името Nerium произхожда от гръцката дума neros – намек, че растението изисква редовна влага. То има срещуположни кожести листа с ланцетна форма, заострени на върха. Цветовете са събрани в щитовидни съцветия по върховете на младите леторасти и имат силен аромат. Обагрени са в бяло, розово, жълто или червено. Българското наименование е закум.

Грижи за зукума:
През лятото цветето се държи на слънчево и проветриво място. Полива се често и обилно с хладка вода и се подхранва с тор за цъфтящи. Младите растения се прехвърлят в по-големи съдове преди корените да са излезли извън пръстта, като се изрязват част от кореновите власинки и по-дебелите корени.

Място: Растението закум се отглежда масово в някои райони у нас и краси балкони, стълбища и входове през лятото.

Размножаване: Закумът се размножава чрез резници през пролетта. Те се вкореняват в пясък или в стъклен съд с вода. Вкоренените резници се засаждат в саксии № 10 – 12 в почвена смеска от листовка, парникова пръст или чимовка и пясък в съотношение 1:1:1. Съвет на градинаря: Цялото растение е отровно, поради което не трябва да се отглежда в детски градини и начални училища! Много старите растения спират да цъфтят и затова трябва да се подмладяват през около 7 – 10 години. 

Вашингтония

Вашингтония

Растението Вашингтония е едно от най-популярните стайни растения в цял свят. Тя “е родена” в пустинните части на Аризона и Калифорния и е декоративно-листно растение. Палмата “Вашингтон” е висока и красива, растяща бързо. Притежава големи, кръгли листа, като специфичното при нея е, че по-старите й листа не окапват, а увисват.

Тази палма обича светлото, проветриво и хладно място. Ако имате зимна градина, я дръжте там. Ако вашата вашингтония е все още младо растение, знайте, че се поддава на “превъзпитание”, т.е. може да й осигурите и шарена сянка, както и постоянен приток на свеж въздух. В процеса на развитието си младите растения привикват към сенчестите места, защото и в природата не всички места са слънчеви. Не обича преките слънчеви лъчи. През зимата поддържайте температура между 5°C и 8°C.
Кафявите листни върхове се орязват равномерно, но така че да остане тесен кафяв ръб.

Количеството необходима вода зависи от температурата. Летните месеци поливането зачестява, но без да се прекалява. Но ако лятото е хладно, се полива умерено. Пазете от подгизване. През зимата поливайте колкото се може по-рядко. Водата трябва да е престояла открита 24 часа или да е филтрирана. Въпреки всичко, оросявайте периодично листата и ги забърсвайте от прах.
Торете от април до август на всеки две седмици.
Размножаването със семена изисква много време. За да ускорите малко покълването като натопите семената в топла вода.

Семейство – Arecaceae/палмови

Водна лилия

Водна лилия

Съществуват около 70 различни вида водни лилии, групирани в нощни, тропически и устойчиви. Нощните, както личи от названието им, цъфтят през нощта. Тропическите виреят в тропически климат и цъфтят по всяко време на денонощието. Устойчивите, от своя страна, както е видно са лесно приспособими и следователно най-разпространени. оАко разполагате с малко място, изберете дребни форми като лавандуловосинята N. x daubenyana. Растението водна лилия се отглежда лесно и издържат дори нашата зима.

Най-красивата сред тях е т. нар. царска или кралска лилия. Тя се среща в няколко разновидности – бяла, бледорозова и обагрена в златисто. Бялата е почти много ароматна. Няма начин да не се влюбите в това растение, ако поживеете край него дори и един ден.
Лилиите не обичат чистата вода. Колкото по-блатисто изглежда езерцето ви, толкова по-добре за тях. През зимата не се налага да ги вадите, защото те спокойно си замръзват, а през пролетта се съживяват. Те са лесно приспособими към различни дълбочини и не е от значение дълбочината на съд, в който отглеждате водна лилия. Добре е да насадите растенията, които се продават в почти всички цветарски бутици, в тихи води. Тоест не са подходящи езерцата с водоскоци и каскади.

Ако ще отглеждате на тераса имайте предвид, че красивото дървено ведро не е подходящо за тези растения. Избраният съд задължително се застила първо с пръст, подходяща за лилии, а после се пълни с вода. Когато насадите ново растение, добре е да подържите съда известно време в стаята на постоянна температура и близо до прозорец.

Садене

Най-добрият период за садене на лилии е април-май. Задължително е цветята да бъдат на свеж въздух. Те понасят сравнително добре вятъра. Хубаво е да бъдат на място, постоянно огрявано от слънцето или поне на шарена сянка. За да виреят добре, трябва да имат поне по 6 часа слънчева светлина дневно. Пресажда се на 4 години, обикновено през февруари-март.
За любителите на екзотиката – има и необичайни лилии. В повечето случаи са с произход от Малайзия или Индонезия. Някои са насекомоядни, други привличат очите с невероятните си цветове. Стъблото на красивата водна лилия е скъсено и листна розетка. Листата са до 15 см, със заоблена или овална форма, леко вълнисти, основата е с дълбоко изрязан триъгълник. Плаващите листа са зелени с назъбен край. Цветовете са над водата.

Отглеждане и размножаване

Отглеждат се 2 форми. Зелена – листа с зелен цвят с червено-кафяви петна и червена – листа с червен цвят с зелени петна.
Солитер или се засажда на група. При хранителен грунд растението става едро, бързо дава плаващи листа и след образуване на 3-5 листа цъфти. Ако искате да го отглеждате под водата, то трябва да се използва не много хранителен грунд и да се отделят плаващите листа, което помага за появата на подводни листа.
Нуждае се от осветление 0,5 Вт/л, температурата на водата трябва да е 24° – 28°С,  КН 2°- 12°С,  рН 6 – 7,5.  Дава 1 лист за седмица. При осветяване между 8 и 10 часа дава многобройни издънки и големи подводни листа с къси дръжки, а при осветяване повече от 12 часа – плаващи листа и цветове.

Обикновено една водна лилия се размножава чрез разклонения на пълзяща издънка, които са най-много след цъфтене. Цветовете се разтварят вечер и се затварят сутрин. През това време могат да се опрашат с мека четка. След 3-4 денонощия се спускат под водата и след 10-15 денонощия семената съзряват и се засаждат в недълбок съд и след образуване на 4-5 листа се пресаждат в аквариум.
По-известни сортове:
Joanne Pring – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, тъмнорозов.
Pygmaea Helvola – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, жълт.
Pygmaea Rubra – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, червен, с цветове само до 5 см.
N. Laydekeri Fulgens – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, диаметър на цвета около 10 см, тъмночервен цвят и червеникави прашинки.
N. Leidekeri Alba – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, диаметър на цвета около 10 см, звездовни бели цветове, жълти прашници и тъмнозелени листа, отдолу с пурпурни петна.

Семейство – Nymphaeaceae

Восъче

Восъче

Растението восъче – хоя (Hoya) е вечнозелена лиана или малко храстче, с пълзящи, тънки и дълги стъбла. Известни са повече от 100 вида, които се срещат в Австралия, Индия и Китай. Листата на различните видове са най-разнообразни. Цветовете са бели, жълти, розови. Всеки цвят има форма на петолъчка.

Растението не е капризно и се отглежда лесно, стига да се спазват някои правила.
Не закачайте растението след като цъфне, не изрязвайте прецъфтелите съцветия и не го пресаждайте докато не е абсолютно необходимо. Предпочита умерена температура, зимата има нужда от прохлада от 12°C  до 14°С.  Светлолюбиво е, добре му се отразява и малко пряка слънчева светлина. Полива се обилно от пролетта до есента, умерено зимата. Хубаво е да се пръскат листата му, но не и по време на цъфтежа.
Пресажда се само ако е необходимо и само напролет. Размножава се с резници.

Семейство – Cuscutaceae

Врезия

Врезия

Врезия е многогодишно тревисто растение. Родината му са влажните тропици и субтропици на Южна Америка (Венецуела, Бразилия). Обикновено достига на височина 40-60 см. Лятото се чувства най-добре при температури  20°C –  26°С,  а зимата не по-ниски от 15°С. Обича светли помещения. Полива се обилно в периода на растеж, и умерено през зимата – около един път на седмица. Листата се нуждаят от често пръскане. Пресажда се един път на две години след прецъфтяване. Размножава се със семена напролет.

Семейство – Bromeliaceae/ананасови

Върбинка

Върбинка

Описание: Върбинка е едно от тези градински цветя, които без много грижи цъфтят от пролет до есен. По принцип е едногодишно растение. Расте на туфи, и стига височина 15 -25 см. Цъфти в пурпурно, бяло, розово, прасковено или червено.
Много популярно е за отглеждане във висящи саксии, в алпинеуми или в сандъчета на перваза на прозореца.

Грижи:
Това очарователно миниатюрно цвете изисква относително малко грижи. Всъщност основният проблем при отглеждането му е престараването с грижите, особено преполиването и преторяването му. Ако не почиствате растението от прецъфтелите цветове, то ще престане да цъфти. Необходимо е да окастрите горната част от стеблото (около 1/4от цялото стебло), което държи прецъфтелия цвят. Подхранването става лесно. Върбинката се тори само веднъж, през пролетта, когато растението стигне височина 10 см.
При засаждането е добре да поливате обилно, докато растението се закрепи. После поливайте, чак когато почвата изсъхне.

Място: Растението има нужда от 8-10 часа директна слънчева светлина всеки ден, както и добре отцеждаща се почва. В противен случай то може да плесеняса. За целта, засадете върбинката на най – слънчевото място в градината ви на разстояние поне 25 см.едно от друго. Можете да запазите любимите си върбинки за другата година, като ги изкопаете от градината и ги преместите в сандъче или висяща кошница. Напролет, ползвайте резници и върнете растението в градината.

Размножаване: Ако решите да захванете върбинката от семена, вместо от резници, трябва да имате предвид, че ще отнеме доста време, докато семената покълнат, така че не се отказвайте предварително. Засадете семената късно през зимата или в началото на пролетта. Използвайте саксийки с торф, а отгоре ги покрийте с малко почва.Чак когато се образуват 3-4 листа, накълцайте най – здравото растение и го разсадете в други саксийки.
Преди да изнесете растенията навън, добре е, за да се климатизират, да ги изнасяте първоначално по няколко часа.Когато се закрепят, пристегнете средното стебло на всяко растение, за да започне да расте като храст.

Гайлардия

Гайлардия – Gaillardia

Растение за лехи: издръжливо или полуиздръжливо едногодишно

Многогодишни сортове: Г. Грандифлора -Dazzler, Croftway Yellow, Burgunder.
Едногодишни сортове: Torchlight, Goblin, Г. Пулхела, Lollipops, Gaiety, Plume.

Цветето гайлардия е наречено така по името на мецената на френското ботаническо дружество Гайар де Бондур (ХVІІІ век), член на парижката академия на науките. Известни са над 25 вида.

Гайлардията произхожда от Централна и Северна Америка. Достига до 60-90 см на височина. Отглежда се като едногодишно растение. Размножава се чрез семена, които се сеят през март-април направо в градината. Покълва след 1-2 седмици. Цъфти от юли до есенните слани. Има и сортове, които се отглеждат като двугодишни растения. Предпочита открити сухи места, без излишна влага.
Многогодишни: засейте семена или разделете туфите напролет.
Едногодишни: засейте семена през март при 8-10оС – разсадете в края на май.

Гениста

Гениста – Жълтугата

Растението гениста -жълтуга (Genista rumelica Vel) приляга и на оголените склонове и за дворските градинки. Като малко слънце през горещите летни месеци блести на пясъчния морски бряг или на оголените от вятъра и дъжда ерозирали скални склонове храстът Гениста. Той е многогодишен и се нарича още Жълтуга. На височина достига до 1 метър. Богат е на разновидности. Разнообразието е най-вече в листата на различните видове, които варират по форма от елипсовидни до удължени, или като иглици, а някъде въобще липсват. Вместо листа върху бодливите клонки направо като пеперуди са накацали цветовете.

Жълтугата се числи към многобройното семейство Пеперудоцветни. Окраската на цветовете също е променлива – мени се от златистожълта до лимонена и яркожълта. Както надземната част на храста, така и неговата коренова система са много разклонени. Той поема слънчевите лъчи с охота, не се влияе от суша и горещина. Много често този храст се търси за укрепяване на каменисти рушащи се склонове.

Събраните по върховете цветове на всички видове гениста по два-три като гроздове са голяма наслада и примамка на пчелите.
Освен че жълтугата е медоносна, тя е и лековита. Помага срещу гнойни рани чрез налагане външно, изсушени стръкове от храста и семената му се препоръчват за лекуване за дихателната система. Жълтугата се използва и в бояджийството.

Видове:

• Много красива е Гениста сагиталис, или още така наречената „крилата гениста“, която на височина не достига повече от 30 сантиметра, но е обкичена с изобилие от цветове и отдалеч изглежда като птица, обгърнала с крилата си скалите. Тя е много подходяща за алпинеуми.
• Друг удобен за алпинеуми вид е Гениста румелика. Този храст е по-висок от крилатия и достига височина до 70 сантиметра. Листата на румеликата са по-дребни и елипсовидни, а цветовете са събрани по върховете в гроздовидни съцветия. Румеликата е предпочитан вид у нас.
• Често срещан за нашите условия е и храстът Хениста германика. Той е с бодливи клонки и елипсовидни листа, цветовете му са дребни и яркожълти. При този вид трябва да избягваме почви, съдържащи вар.
• Най-красив от всички тези видове храсти е Гениста лидия, който изпреварва останалите с по-ранния си цъфтеж още през май. Цветовете в златистожълто са изключителни.

Как се захваща:
Жълтугата се размножава чрез семена, които узряват в продълговати сплескани шушулки и се берат към края на септември и октомври. Препоръчително е посевът да се извърши още през същия сезон, не е желателно да се чака до пролетта. Тогава преди посева твърдите бобови зърна трябва да се третират с гореща вода.