Вашингтония

Вашингтония

Растението Вашингтония е едно от най-популярните стайни растения в цял свят. Тя “е родена” в пустинните части на Аризона и Калифорния и е декоративно-листно растение. Палмата “Вашингтон” е висока и красива, растяща бързо. Притежава големи, кръгли листа, като специфичното при нея е, че по-старите й листа не окапват, а увисват.

Тази палма обича светлото, проветриво и хладно място. Ако имате зимна градина, я дръжте там. Ако вашата вашингтония е все още младо растение, знайте, че се поддава на “превъзпитание”, т.е. може да й осигурите и шарена сянка, както и постоянен приток на свеж въздух. В процеса на развитието си младите растения привикват към сенчестите места, защото и в природата не всички места са слънчеви. Не обича преките слънчеви лъчи. През зимата поддържайте температура между 5°C и 8°C.
Кафявите листни върхове се орязват равномерно, но така че да остане тесен кафяв ръб.

Количеството необходима вода зависи от температурата. Летните месеци поливането зачестява, но без да се прекалява. Но ако лятото е хладно, се полива умерено. Пазете от подгизване. През зимата поливайте колкото се може по-рядко. Водата трябва да е престояла открита 24 часа или да е филтрирана. Въпреки всичко, оросявайте периодично листата и ги забърсвайте от прах.
Торете от април до август на всеки две седмици.
Размножаването със семена изисква много време. За да ускорите малко покълването като натопите семената в топла вода.

Семейство – Arecaceae/палмови

Водна лилия

Водна лилия

Съществуват около 70 различни вида водни лилии, групирани в нощни, тропически и устойчиви. Нощните, както личи от названието им, цъфтят през нощта. Тропическите виреят в тропически климат и цъфтят по всяко време на денонощието. Устойчивите, от своя страна, както е видно са лесно приспособими и следователно най-разпространени. оАко разполагате с малко място, изберете дребни форми като лавандуловосинята N. x daubenyana. Растението водна лилия се отглежда лесно и издържат дори нашата зима.

Най-красивата сред тях е т. нар. царска или кралска лилия. Тя се среща в няколко разновидности – бяла, бледорозова и обагрена в златисто. Бялата е почти много ароматна. Няма начин да не се влюбите в това растение, ако поживеете край него дори и един ден.
Лилиите не обичат чистата вода. Колкото по-блатисто изглежда езерцето ви, толкова по-добре за тях. През зимата не се налага да ги вадите, защото те спокойно си замръзват, а през пролетта се съживяват. Те са лесно приспособими към различни дълбочини и не е от значение дълбочината на съд, в който отглеждате водна лилия. Добре е да насадите растенията, които се продават в почти всички цветарски бутици, в тихи води. Тоест не са подходящи езерцата с водоскоци и каскади.

Ако ще отглеждате на тераса имайте предвид, че красивото дървено ведро не е подходящо за тези растения. Избраният съд задължително се застила първо с пръст, подходяща за лилии, а после се пълни с вода. Когато насадите ново растение, добре е да подържите съда известно време в стаята на постоянна температура и близо до прозорец.

Садене

Най-добрият период за садене на лилии е април-май. Задължително е цветята да бъдат на свеж въздух. Те понасят сравнително добре вятъра. Хубаво е да бъдат на място, постоянно огрявано от слънцето или поне на шарена сянка. За да виреят добре, трябва да имат поне по 6 часа слънчева светлина дневно. Пресажда се на 4 години, обикновено през февруари-март.
За любителите на екзотиката – има и необичайни лилии. В повечето случаи са с произход от Малайзия или Индонезия. Някои са насекомоядни, други привличат очите с невероятните си цветове. Стъблото на красивата водна лилия е скъсено и листна розетка. Листата са до 15 см, със заоблена или овална форма, леко вълнисти, основата е с дълбоко изрязан триъгълник. Плаващите листа са зелени с назъбен край. Цветовете са над водата.

Отглеждане и размножаване

Отглеждат се 2 форми. Зелена – листа с зелен цвят с червено-кафяви петна и червена – листа с червен цвят с зелени петна.
Солитер или се засажда на група. При хранителен грунд растението става едро, бързо дава плаващи листа и след образуване на 3-5 листа цъфти. Ако искате да го отглеждате под водата, то трябва да се използва не много хранителен грунд и да се отделят плаващите листа, което помага за появата на подводни листа.
Нуждае се от осветление 0,5 Вт/л, температурата на водата трябва да е 24° – 28°С,  КН 2°- 12°С,  рН 6 – 7,5.  Дава 1 лист за седмица. При осветяване между 8 и 10 часа дава многобройни издънки и големи подводни листа с къси дръжки, а при осветяване повече от 12 часа – плаващи листа и цветове.

Обикновено една водна лилия се размножава чрез разклонения на пълзяща издънка, които са най-много след цъфтене. Цветовете се разтварят вечер и се затварят сутрин. През това време могат да се опрашат с мека четка. След 3-4 денонощия се спускат под водата и след 10-15 денонощия семената съзряват и се засаждат в недълбок съд и след образуване на 4-5 листа се пресаждат в аквариум.
По-известни сортове:
Joanne Pring – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, тъмнорозов.
Pygmaea Helvola – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, жълт.
Pygmaea Rubra – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, червен, с цветове само до 5 см.
N. Laydekeri Fulgens – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, диаметър на цвета около 10 см, тъмночервен цвят и червеникави прашинки.
N. Leidekeri Alba – стаен, миниатурен студоустойчив сорт, диаметър на цвета около 10 см, звездовни бели цветове, жълти прашници и тъмнозелени листа, отдолу с пурпурни петна.

Семейство – Nymphaeaceae

Восъче

Восъче

Растението восъче – хоя (Hoya) е вечнозелена лиана или малко храстче, с пълзящи, тънки и дълги стъбла. Известни са повече от 100 вида, които се срещат в Австралия, Индия и Китай. Листата на различните видове са най-разнообразни. Цветовете са бели, жълти, розови. Всеки цвят има форма на петолъчка.

Растението не е капризно и се отглежда лесно, стига да се спазват някои правила.
Не закачайте растението след като цъфне, не изрязвайте прецъфтелите съцветия и не го пресаждайте докато не е абсолютно необходимо. Предпочита умерена температура, зимата има нужда от прохлада от 12°C  до 14°С.  Светлолюбиво е, добре му се отразява и малко пряка слънчева светлина. Полива се обилно от пролетта до есента, умерено зимата. Хубаво е да се пръскат листата му, но не и по време на цъфтежа.
Пресажда се само ако е необходимо и само напролет. Размножава се с резници.

Семейство – Cuscutaceae

Врезия

Врезия

Врезия е многогодишно тревисто растение. Родината му са влажните тропици и субтропици на Южна Америка (Венецуела, Бразилия). Обикновено достига на височина 40-60 см. Лятото се чувства най-добре при температури  20°C –  26°С,  а зимата не по-ниски от 15°С. Обича светли помещения. Полива се обилно в периода на растеж, и умерено през зимата – около един път на седмица. Листата се нуждаят от често пръскане. Пресажда се един път на две години след прецъфтяване. Размножава се със семена напролет.

Семейство – Bromeliaceae/ананасови

Върбинка

Върбинка

Описание: Върбинка е едно от тези градински цветя, които без много грижи цъфтят от пролет до есен. По принцип е едногодишно растение. Расте на туфи, и стига височина 15 -25 см. Цъфти в пурпурно, бяло, розово, прасковено или червено.
Много популярно е за отглеждане във висящи саксии, в алпинеуми или в сандъчета на перваза на прозореца.

Грижи:
Това очарователно миниатюрно цвете изисква относително малко грижи. Всъщност основният проблем при отглеждането му е престараването с грижите, особено преполиването и преторяването му. Ако не почиствате растението от прецъфтелите цветове, то ще престане да цъфти. Необходимо е да окастрите горната част от стеблото (около 1/4от цялото стебло), което държи прецъфтелия цвят. Подхранването става лесно. Върбинката се тори само веднъж, през пролетта, когато растението стигне височина 10 см.
При засаждането е добре да поливате обилно, докато растението се закрепи. После поливайте, чак когато почвата изсъхне.

Място: Растението има нужда от 8-10 часа директна слънчева светлина всеки ден, както и добре отцеждаща се почва. В противен случай то може да плесеняса. За целта, засадете върбинката на най – слънчевото място в градината ви на разстояние поне 25 см.едно от друго. Можете да запазите любимите си върбинки за другата година, като ги изкопаете от градината и ги преместите в сандъче или висяща кошница. Напролет, ползвайте резници и върнете растението в градината.

Размножаване: Ако решите да захванете върбинката от семена, вместо от резници, трябва да имате предвид, че ще отнеме доста време, докато семената покълнат, така че не се отказвайте предварително. Засадете семената късно през зимата или в началото на пролетта. Използвайте саксийки с торф, а отгоре ги покрийте с малко почва.Чак когато се образуват 3-4 листа, накълцайте най – здравото растение и го разсадете в други саксийки.
Преди да изнесете растенията навън, добре е, за да се климатизират, да ги изнасяте първоначално по няколко часа.Когато се закрепят, пристегнете средното стебло на всяко растение, за да започне да расте като храст.

Гайлардия

Гайлардия – Gaillardia

Растение за лехи: издръжливо или полуиздръжливо едногодишно

Многогодишни сортове: Г. Грандифлора -Dazzler, Croftway Yellow, Burgunder.
Едногодишни сортове: Torchlight, Goblin, Г. Пулхела, Lollipops, Gaiety, Plume.

Цветето гайлардия е наречено така по името на мецената на френското ботаническо дружество Гайар де Бондур (ХVІІІ век), член на парижката академия на науките. Известни са над 25 вида.

Гайлардията произхожда от Централна и Северна Америка. Достига до 60-90 см на височина. Отглежда се като едногодишно растение. Размножава се чрез семена, които се сеят през март-април направо в градината. Покълва след 1-2 седмици. Цъфти от юли до есенните слани. Има и сортове, които се отглеждат като двугодишни растения. Предпочита открити сухи места, без излишна влага.
Многогодишни: засейте семена или разделете туфите напролет.
Едногодишни: засейте семена през март при 8-10оС – разсадете в края на май.

Гениста

Гениста – Жълтугата

Растението гениста -жълтуга (Genista rumelica Vel) приляга и на оголените склонове и за дворските градинки. Като малко слънце през горещите летни месеци блести на пясъчния морски бряг или на оголените от вятъра и дъжда ерозирали скални склонове храстът Гениста. Той е многогодишен и се нарича още Жълтуга. На височина достига до 1 метър. Богат е на разновидности. Разнообразието е най-вече в листата на различните видове, които варират по форма от елипсовидни до удължени, или като иглици, а някъде въобще липсват. Вместо листа върху бодливите клонки направо като пеперуди са накацали цветовете.

Жълтугата се числи към многобройното семейство Пеперудоцветни. Окраската на цветовете също е променлива – мени се от златистожълта до лимонена и яркожълта. Както надземната част на храста, така и неговата коренова система са много разклонени. Той поема слънчевите лъчи с охота, не се влияе от суша и горещина. Много често този храст се търси за укрепяване на каменисти рушащи се склонове.

Събраните по върховете цветове на всички видове гениста по два-три като гроздове са голяма наслада и примамка на пчелите.
Освен че жълтугата е медоносна, тя е и лековита. Помага срещу гнойни рани чрез налагане външно, изсушени стръкове от храста и семената му се препоръчват за лекуване за дихателната система. Жълтугата се използва и в бояджийството.

Видове:

• Много красива е Гениста сагиталис, или още така наречената „крилата гениста“, която на височина не достига повече от 30 сантиметра, но е обкичена с изобилие от цветове и отдалеч изглежда като птица, обгърнала с крилата си скалите. Тя е много подходяща за алпинеуми.
• Друг удобен за алпинеуми вид е Гениста румелика. Този храст е по-висок от крилатия и достига височина до 70 сантиметра. Листата на румеликата са по-дребни и елипсовидни, а цветовете са събрани по върховете в гроздовидни съцветия. Румеликата е предпочитан вид у нас.
• Често срещан за нашите условия е и храстът Хениста германика. Той е с бодливи клонки и елипсовидни листа, цветовете му са дребни и яркожълти. При този вид трябва да избягваме почви, съдържащи вар.
• Най-красив от всички тези видове храсти е Гениста лидия, който изпреварва останалите с по-ранния си цъфтеж още през май. Цветовете в златистожълто са изключителни.

Как се захваща:
Жълтугата се размножава чрез семена, които узряват в продълговати сплескани шушулки и се берат към края на септември и октомври. Препоръчително е посевът да се извърши още през същия сезон, не е желателно да се чака до пролетта. Тогава преди посева твърдите бобови зърна трябва да се третират с гореща вода.

Гербер

Гербер

Герберите се предлагат и като стайни растения, и като градински. Стайните са нискорастящи и компактни.
Като стайно растение герберът не е лесен за отглеждане, защото изисква изключително много светлина. Ако не е напълно огрян от слънцето, той ще го “търси” – стъблото му ще расте и ще се протяга докато намери желаното количество светлина.

През пролетния сезон поливайте своя гербер умерено с мека вода и гледайте почвата никога да не засъхва. През вегетационния период го отглеждайте при температура от 16-25°С, а през зимата 12-15°C. През периода на покой поливайте по-малко.
От април до септември торете всяка седмица с течен фосфорен тор. Пролетта е времето, през което може да пресадите по-старите растения в обикновена пръст за цветя. А през лятото да изнесете саксията с гербер на не ветровито място на балкона или в градината.

Размножава се със семена, а за по-големите е възможно и чрез разделяне на корените.
Ако листата започнат да стават сивкави, това е признак, че температурата за вашия гербер е прекалено ниска.

Семейство – Asteraceae

Двуцветни рози

Двуцветни рози

Приказната красота на двуцветните рози спира дъха на градинарите. Розата е забележително растение за всяка градина и ненапразно я наричат кралица на цветята. Особено прелестни са двуцветните сортове с ефектна украса на венчелистчетата. Много от тях съществуват повече от не едно столетие, но през последните години сред тях все по-често започнаха да се появяват и нови.

Изпитан от времената, сорт Versicolor с червено-бели венчелистчета, известна още като Rosa mundi, принадлежи към френските рози (Rosa gallica) и се е появила на света още преди 16 столетия в резултат на естествена мутация без вмешателство на селекционерите. Така творец на този шедьовър е станал самата природа. Тази роза добре расте дори и на пясъчна почва. Храстът достига височина до 1.5 метра.

Нейни последователи са станали много нови сортове с пъстри цветове, които първоначално преимуществено били червено-бели. През последното десетилетие се появиха рози с повече дръзки нюанси: червеното сега може да се съчетае с жълтото, като например при розите, от т. нар. художествена серия Делбар, а яркорозовите биват оцветени с бели щрихи. Както на всички останали рози, и на тях им трябват слънчево място, плодородна почва и добра циркулация на въздуха за профилактика на гъбни заболявания.

Вписването на пъстрите рози в градината не е така просто, както изглежда на пръв поглед. Ярките красавици претендират за главната роля и не търпят близо до себе си конкуренция. Съседи за тях най-добре да потърсите сред едноцветните едногодишни цветя или тревните многогодишни, които повтарят някой от цветовете по листата на розите. Освен това, с червено-белите рози и розите от художествената серия хармонира синият цвят или виолетовата гама, като например котешка мента, салвия или камбанки.

Любов от пръв поглед
Роза Pur Caprice достига височина до 80 см – тя е майсторка на преобразяването. Променя цвета си по време на цъфтежа. В пика на цъфтенето нейните венчелистчета се украсяват в акварелни тонове с плавни нюанси от жълто и розово до светлозелени тонове.
През цялото лято на храстовидната роза Mozart в огромно количество разцъфват напомнящи по форма шипката цветове.
Миниатюрната роза Little Artist ще ви радва с дългото цъфтене, ако я посадите в саксия или в балконско сандъче. Височината на храстчето достига до 20-30 см.

Дифенбахия

Дифенбахия

Описание: Дифенбахия е красиво растение, което достига до 2-3 метра височина, но при нормални стайни условия някои от долните листа окапват и започват да изглеждат не особено привлекателно. Това растение не е много лесно за отглеждане.
Трудно понася ниските зимни температури и сухия въздух. С времето и не дотам добрите грижи може да останат само горните листа. В такива сличаи отрежете стеблото, като оставите 15 см от него. Резника може да използвате за вкореняване на ново растение. Големите и високо декоративни листа на растението го правят любимец на интериорните дизайнери.
Сокът на растението е отровен. Измивайте добре ръцете си, след като сте вземали резници.

Грижи:
Температура: Топло, защитено от течения помещение. Над 15°C през зимата.

Поливане: Редовно от пролет до есен. На 2 седмици през зимата.

Влажност: Пулверизирайте редовно. Поставете на поставка с вода и камъчета през зимата. Бършете листата редовно.

Пресаждане: През пролетта всяка година.

Вредители: Червен акар и щитоносни въшки. Място: Умерено слънце през лятото и близо до прозорец през зимата. Не поставяйте зад завеси. Размножаване: Съществуват различн методи. Отрежете и посадете върха на растението. Използвайте хормон за вкореняване и поддържайте висока температура. Част от стъблото с 2 или 3 листни възела засадето по същия начин.
Някои сортове пускат издънки от основата на стъблото. Отделете ги внимателно и засадете както резниците.

Съвет на градинаря: Омекване на стъблото – Загниването на стеблото се получава при преполиване и студ. Ако поражението е малко, изрежете и поръсете със счукани дървени въглища. Ако е значително, отрежете върха до здраво и се опитайте да го вкорените в топло помещение.

Обезцветяване на листата – силно обедно слънце. Преместете на по-сенчесто място.

Загуба на листа – ниски температури, сух въздух ако листата са млади, старите падат с течение на времето

Кафяви краища на листата – Пресъхване на почвата. Трябва да се поддържа влажно, но не и прекалено мокро. Студено помещение може да подейства по същия начин.