Коледна звезда

Коледна звезда

Коледна звезда (Euphorbia pulcherima) е храст от семейството на млечките. Нейна родина е Мексико. Тя е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от сравнително скоро време и у нас. Ацтеките са я използвали като лечебно средство, както и за получаване на червена боя. Като декоративно саксийно растение Поинзецията е произведена за първи път в Америка и оттогава става популярна и обичана в целия християнски свят.Коледни звезди

Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението коледна звезда. Освен класическите Червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат Поинзеции с бели, жълти, розови и мраморни прицветници.
В българските цветарски магазини се внасят растения предимно от Холандия, които се купуват масово за коледна украса на домове, офиси и магазини.

Мнозина обаче изпитват истинско разочарование, след като веднъж поставена в домашни условия, тяхната Коледна звезда загива. Най – упоритите обаче съумяват да положат необходимите грижи, за да запазят “красавицата” и за следващия сезон.

Грижи

Основното е да се има предвид, че всяка Коледна звезда развива листна маса през лятото, когато деня е дълъг, а зацъфтява през зимата, когато деня е къс.

Коледната звезда се тори с комплексен тор през лятото всяка седмица, за да се развие листната маса и на всеки 14 дни, докато цъфти, като торта трябва да съдържа повече калий, за да се подпомогне формирането на цветове.
Растението има нужда от достатъчно светлина и температури 17- 21 С през нощта и 20 – 24 С- през деня в зависимост от сорта. Ако тези температури се поддържат докато вашата Коледна звезда цъфти, се развиват по едри прицветници (истинските цветове са дребни и невзрачни, но са заградени от ярки прицветници, които си наричат „цветове“), но растенията изнежват и стават нетрайни.

Растението се полива само с вода със стайна температура, тогава, когато усетите с пръсти, че почвата е засъхнала. В никакъв случай не бива да се преполива. По време на коледните празници поливайте с малко вода, като държите почвата постоянно влажна. През лятото може да се пръска с вода.

Място

Трябва да се избягва пряката слънчева светлина в помещението, течение или близостта с отоплителни уреди. През лятото може да се изнесе на балкон, който не е ветровит.

Размножаване на коледна звезда

Всяка Коледна звезда се размножава чрез вкореняване на зелени върхови резници през лятото. След като се развият корени, резниците се засаждат в не големи саксии 9- 15 см. в богата , порьозна почва, с достатъчно микроелементи, сред които желязото е от особено значение.

Съвет на градинаря

За да се запазят цветовете за няколко седмици, първото правило е, привечер, към 17 – 18 часа, да се осигури пълна тъмнина в помещението, в което е саксията с Коледна звезда, в продължение на около 14 часа. Лесна за приложение идея е да поставите растението в картонена кутия или кашон. Поинзецията често се напада от гъбни и бактериални заболявания. Те се благоприятстват от много ниските температури и прекомерната влага. Най- честият вредител е белокрилката. Единственият изход е да се купуват здрави растения, да се поддържа добра хигиена и да се пръска редовно с подходящи препарати.

Често листата пожълтяват и окапват – причината може да в сухия въздух и висока температура в помещението в което е растението. Възможно е причината да е в прекомерното поливане или пък пълното засъхване на почвата около корените. Пагубни са всички резки колебания в температурата и недостатъчната светлина. Сортовете, които са най- подходящи за отглеждане у дома, са Freedom, Cortez, Star и Lilo и съответно техните разноцветни форми.

Лалета

Лалета от рода Tulipa

Лалето принадлежи към род Tulipa. Повечето представители на рода, който включва около 120 вида лалета, са азиатски и малка част – европейски. Името идва от турското название на тези красиви цветя (tulipa означава тюрбан), които масово са култивирани в турските и персийските градини. В Холандия, втората родина на лалетата, те са пренесени като екзотичен вид. Интересът който предизвикват по онова време, бързо прераства в истинска „лудост по лалетата”. Лалето станало обект на спекула. Наложило се държавата да издаде специален декрет, за да се прекратят спекулациите и цените да спаднат.

лалеВъзпявано от поети, рисувано от художници като символ на любовта, лалето и днес е любимо на всички пролетно цвете, поради което е обект на внимание от страна на селекционери и производители

7 групи лалета

В декоративното градинарство се отглеждат хиляди сортове, които се различават по дължина на дръжката, форма и багра на цвета, пригодност на форсаж и др. Според формата и баграта на цветовете лалетата са класифицирани в следните 7 групи:

Простоцветни късноцъфтящи лалета

Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане. Примерни сортове:

  • “Aristokrat”,
  • “Baccuhus”,
  • “Luis XIV”,
  • “ Queen of Night”

и много други не по-малко красиви.

Ресничести лалета

Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини.

  • ”Bellflower” с розов цвят;
  • ”Maja” с жълт свят;
  • ”Noranda” с червена багра.

Зеленоцветни лалета

Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона , който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят.

  • ”Hummingbird” е с патешкожълта багра със зелен кант;
  • ”Greenland” има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.

Лалета Рембрант

Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени ( наречени са на имено на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението.

  • ”Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци;
  • ”San Marino” – червен цвят с жълти пламъци;
  • ”Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.

Папагалови

Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане.

  • ”Black Parrat” – с кафяво-червен цвят;
  • ”Bird of Paradise” – червен с жълт кант;
  • ”Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.

Кичести късни

Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове.

  • ”Uncle Tom” – с много кичест кадифено тъмно-червен цвят;
  • ”Eros” – пастелнорозов;
  • ”Bonansa” – карминеночервен с жълти краища.

Размножаване на лалетата

Лалетата се размножават със семена и вегетативно, чрез отделяне на новите луковички. Семенното размножаване се практикува само като средство за създаване на нови сортове и при видове, които не образуват или трудно образуват дъщерни луковици. Тъй като бързо губят кълмяемост, семената се засяват през есента на годината, в която са добити. Засяват се в лехи с песъчлива почва. Поникват през пролетта само след въздействието на отрицателна температура върху тях. На втората година, до средата на юни, образуват дребни луковички с диаметър до 0,5 см. Последните се изваждат след третата година. След това се презасаждат всяка година. Зацъфтяват на 5-ата или 6-ата, а за някои естествени видове дори на 7-ата година.

При вегетативното размножаване отделянето на новите луковици се извършва през юни. Малките луковички, които започват да цъфтят на третата година, се засаждат през септември на открита леха, при гъстота в зависимост от размера им.
Производството на лалета се развива в няколко направления: производство на луковици като посадъчен материал за производство на отрязан цвят, форсаж на лалета за отрязан цвят, като саксийна култура за вътрешна украса, производство на посадъчен материал за зелените площи. Във всяко от тези направления се разработват технологии на отглеждане, съобразени с осножните биологични особености на лалето и почвено-климатичните условия на района.

Иглика

Иглика

Иглика от семейство – Primulaceae

Стъблото на игликата е слабо окосмено, високо около 20 см и на върха му се намират кичури жълти, синкави или розови цветове, които приличат на звездички. Листата израстват направо от коренището и съдържат витамин С около 20 пъти повече от лимона! Две-три листа от цветето са достатъчни на ден да задоволят потребността на човешкия организъм от витамин С. Не само листата и цветовете, но и корените на игликата се използват за приготвяне на множество лекарства.
В България като саксийни цветя са разпространени видовете P. malacoides (люлякова, сватбена иглика) P. obconica (чашкова иглика).Иглики

Видове иглики

Границите между отделните видове групи иглика не е ясно различима. Някои от така наречените сортове за алпинеум са подходящи за предната част на бордюра, а някои влаголюбиви иглики се чувстват добре в торфена леха. Като цяло обаче всички примули виреят най-добре на полусянка и прохлада и в богата с хумус почва. Някои се отглеждат от семена. За съжаление, обаче, животът на всички е кратък. Напролет сложете мулч, през лятото поливайте и отстранявайте мъртвите цветове.
През цялата година поддържайте равномерна влажност, вода със стайна температура. Избягвайте и преполиване, и засушаване. Торете веднъж месечно.
Важно: P. obconica съдържа секрет, на който по-чувствителните хора може да реагират с алергия!

Кордилине

Кордилине

Семейство – Agavaceae/агавови
Родина – Югоизточна Азия, Австралия.
Съществува многообразие в цветовата окраска на листата на  растението  кордилине. Срещат се в розови, зелени, пурпурночервени или многоцветни. Има видове, които се отглеждат на хладно, но най-разпространеният C. fructosа е изключително топлолюбив.
Изключително подходящ за хидрокултура. Смята се, че кордилинето носи късмет.

Топлолюбиво растение – минимум 12°С през зимата. Обича много светлина, но не директно слънце. Поддържайте почвата влажна през цялото време и никога не я оставяйте да изсъхне. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Пресаждайте само ако е необходимо – март или април. Ако вашето кордилине е засадено в торф, подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. Оголените растения може да подрязвате пролетта с десетина сантиметра.

Видовете кордилине с червени и по-тъмни листа не са толкова чувствителни към температурата и могат да се отглеждат при        18°- 22°С.  Студолюбивите видове (C. australis и C. indivisa), чиито листа от долу са синьо-зелени, а жилките червени или жълти, се развиват по-добре в зимната градина. През летния период изнесете тези видове навън. В периода на покой (октомври – април) ги поставете на хладно, много светло място при температура от около 18°С.

Младите растения имат нужда от повече влага в сравнение със старите. По-старите екземпляри е възможно дори да цъфтят.
Размножаването се извършва чрез връхни резници или издънки през пролетта, които се засаждат в смеска от пясък и торф. Високата температура на почвата и сгъстеният въздух улесняват вкореняването. Ако премахнете мъха от старото растение, ще направите своето кордилине прекрасно.

Кореопсис, Жълтички

Кореопсис, Жълтички

Семейство – Asteraceae/сенникоцветни
Цветето Кореопсис е сред предпочитаните градински растения, който може да се отглежда и в саксия. Не е скъп, не е претенциозен, става кичест и освен това е ефектен. Цъфти най-често в жълто, откъдето идва и народното му название (Жълтички).
Жълтичките обожават слънцето. През лятото саксията задължително се изважда на открито.

Поливайте в зависимост от сезона: през лятото – обилно, а през зимата – по-оскъдно. В никакъв случай с варовита вода! Ако почвата подгизне, съществува реална опасност от развиването на гъбички, което рано или късно ще унищожи растението.
По време на цъфтежа торете всяка седмица. В противен случай, растението няма да цъфне. След първия цъфтеж го подрежете, за да цъфти отново. За хранителна среда използвайте обикновена градинска пръст.

Отглеждане:   На слънце, на умерено влажна и умерено плодородна почва. Прекаленото плодородие и прекалената влажност на почвата (особено през зимата) съкращават живота на растението. На 3-4 години е добре кореопсисиът да се дели – това запазва декоративността и удължава живота му.
Използване: Самостоятелно в цветни петна, смесени цветни групи и бордюри. Красиво и ярко лятно цвете, което добре се съчетава с вероники, салвия и други градински цветя. Като нисък сорт, кореопсисът Elfin Gold се сади на преден план

Размножава се със семена.
Най-популярни разновидности:
Badengold – класическо жълто; височина 1 м; цъфти юли – август.
Sonnenkind – златисто; до 30 см; цъфти от началото на юни до края на август.
Sunray, Baby Gold и Golden Queen – жълти; цветове до края на септември. До късна есен цъфтят Grandiflora, Moonbeam и Zagreb. Sweet Dream е с розови цветове.

Корифанта

Корифанта

Растението корифанта (Coryphantha) – името означава „цъфтящ отгоре”. Родът съдържа около 80 вида, разпространени от Южна Канада до Мексико. Растенията са кълбовидни или цилиндрични, на височина достигат до 15 см. Цъфтят редовно с едри, предимно жълти цветове. При отглеждането на различните видове трябва да се съобразяваме с особеностите на родните им места. Размножават се със семена и издънки, които обикновено се образуват обилно.

Кактусът Coryphantha (Coryphantha) – голям род от сочни растения от семейство кактуси. Кактусът е сходен по своите характеристики с рода Mamillaria (Mammillaria). Цветовете на корифантус са разположени в самия връх на стъблото.

Семената са набраздени с модел на решетка. Бразди, разположени на всеки туберкул гъсто опушен. В каналите с възрастта се образуват нектари – жлези, които произвеждат сладък нектар, който привлича насекомите.

Според класификацията на Бекенберг корифантът е представител на подсемейството Цереус (Cereoideae), част от огромно семейство кактуси. Стъблото е сферично, може да се разтегне във времето, придобивайки цилиндрична форма. Върховете на стъблото са гъсто опушени. Височината на стъблото варира от 3 до 25 см, в зависимост от сорта.

Видове Корифанта:

Слоноподобни (Elephantidens)

Стъблото е сферично, израства до 15 – 18 см в диаметър, Височината на кактуса е 13 – 15 см. Има 20 – 30 туберкули, закръглени на върха и разклонени до основата. Синусите между туберкулите са покрити с белезникави косми. Бодлите са плътни, леко извити, жълти. 6 – 8 см дължина. Цветовете са бледо розови, с диаметър до 7-8 см.

Палмър (PalmeriЩ)

Стъблото е сферично, може да е с цилиндрична форма, светлозелено. Височината на цветето достига 7 – 9 см височина, диаметърът на стъблото е до 4 см. Туберкулите са малки, гъсто подредени в 13 реда, усукани в спирала. Радиални шипове 11 – 13 броя. Бодлите са бледожълти, в краищата черни, леко извити към стъблото. Дължината на шиповете е до 1 см. Централният гръбнак е плътен, с формата на кука, расте надолу, до 1 – 1,5 см дължина.

Кралица на нощта

Кралица на нощта

Семейство – Cactaceae/Кактусови
Наименованието на интересната представителка на семейство кактусови кралица на нощта произлиза първо от факта, че цветовете й се отварят нощем, а на зазоряване се затварят; и второ, защото цветовете достигат до 30 см в диаметър. Обикновено това явление се наблюдава юни-юли. Кралицата ражда червени плодове, считани за истински деликатес. По произход Кралицата на нощта идва от субтропични и тропични райони. Среща се на островите Галапагос, в Мексико, Аржентина, Куба и Ямайка.

Кралицата на нощта няма бодли и не е типичен представител на кактусови. И все пак не е трудна за отглеждане.
Осигурете й целогодишно топло и светло място, но защитено от ярките слънчеви лъчи. Както през зимата температурата не бива да пада под 10°С.

Всъщност отглеждането на Кралица на нощта не е толкова сложно, колкото изглежда. През лятото растението изисква обилно поливане, за да се справи с жегите. Зимно време обаче трябва да ограничите дозата до минимум.

Светлина.
Кралицата на нощта обича да е на светло и топло място, но без да я излагате на директна слънчева светлина. През зимата е много важно да я държите близо до прозорец и температурата в стаята да не пада под 10 градуса. В противен случай цветето може да загине.

През лятото поливайте обилно, през зимата – ограничете до минимум. Преди периода на цъфтеж, през април и май, този кактус понася добре пръскане с мека вода. В топлите месеци подхранвайте веднъж месечно с кактусова тор.
Размножава се с резници. Както и при другите кактуси, мястото на разреза трябва да съхне приблицително 3 седмици преди да се вкорени субстрат от богато съдържание на торф. А се пресажда в смес от градинска пръст и пясък.
Дългите, тънки леторасли се нуждаят от здрава подпора!

Криптантус

Криптантус

Семейство – Bromeliaceae/ананасови
Произход – Бразилия
Растението криптантус е дългогодишно растение със сърцевидно подредени розетки, които се разпространяват встрани и могат да покрият големи повърхности. Cryptanthus е род цъфтящи растения от семейство Bromeliaceae, подсемейство Bromelioideae. Името на рода е от гръцките криптоси и антоси. Този род има две разпознати подгенера: тип подрод и Hoplocryptanthus Mez. Всички видове от този род са ендемични за Бразилия. Общото име на всеки Криптанус е „Земна звезда“

В зависимост от оцветяването на листата, криптантусът обича от светло до полусенчесто място. Но, важното е да поддържате равномерна топлина и влажност на въздуха. Температурата трябва да е между 20°и 25°C, а през зимата не по-малко от 18°C. Затова добра идея е да отглеждате това растение в цветен прозорец или в композиция в бутилка.
Почва: богата на хранителни вещества, рохкава, с високо съдържание на хумус. Идеална за поливане е затоплената дъждовна вода, тъй като е бедна на варовик.

Криптантус се различава от epiphytic представители на семейството си от факта, че има добре развити корени, и той се нуждае от подхранване на почвата. Той също така има най-малките и зрелищни листни розетки. За отглеждане могат да се използват обикновени саксии, тъй като това цвете некапризен, въпреки, че му е необходима висока влажност на въздуха. Това растение в стайни условия се препоръчва да се извършва в полузакрытую или затворена капацитет от стъкло, например, в терариум или флорариум. Също така, те могат да бъдат допълнени с миниатюрна градина в бутилка, състоящ се от растения, които обичат влагата.

Отглеждане:  Торете умерено; през лятото на всеки 2-3 седмици. Пръскайте често листата.
Размножаване: чрез странични издънки при равномерна топлина и температура около 25°С.  За да стане вкореняването по-бързо, покрийте издънката с чаша или буркан.

Кротон

Кротон

Описание: Растението Кротон е популярно стайно растение заради ярките цветове на листата и необикновенните им форми. Твърдите листа са насочени нагоре и обикновенно са широки и с ясно изразени и красиво оцветени жилки.
Прекрасно изглеждащо растение в магазина или градинския център, но преди да го купите трябва да сте сигурни, че можете да задоволите неговите специфични изисквания.
Основният сорт е Codiaeum variegatum pictum, но напоследък има много разновидности с различни по форма и цвят листа. Повечето имат овални листа, но има и такива с подобни на вилица листа, като гребен, усукани или завъртяни. Разпознаването на сорта не е лесно и поради факта, че окраската на листата се мени от жълто до червено в различните периоди от растежа на растението.

Грижи:
Температура: Топло, минимална температура 16°C през зимата.
Светлина: Необходима е силна светлина, източен или западен прозорец е идеалното местоположение.
Поливане: Поливайте щедро от пролет до есен. През зимата намалете поливането. Поливайте когато почвата леко засъхне отгоре.
Въздушна влажност: Въздухът тряба да е влажен. Зимна градина е идеалното място. Пулверизирайте често, всеки ден ако е възможно. Почиствайте листата от прахта често.
Пресаждане: Само ако е необходимо през пролетта. Не обича големите саксии.
Обезцветяване на листата: Причината е недостатъчно светлина.
Паразити: Червения акар и въшките могат да бъдат проблем, проверявайте често и вземете необходимите мерки веднага за да отстраните неприятелите.

Място: Нуждае се от постоянна температура, която не трябва да пада под 16° и висока влажност. Пръстта трябва да се поддържа влажна по всяко време на растежа с хладка вода и трябва да се пази от течения. Постоянното подхранване е необходимо през активния период, но трябва да се прекъсне през зимата.
Вашата награда за осигурените подходящи условия, ще бъде цветен храст с отрупано с листа стебло.

Размножаване: Вземете стеблени резници през пролетта. Използвайте хормон за вкореняване за по бърз ефект. Необходимо е да е на топло място. Препоръчва се топлина отдолу.

Съвет на градинаря: Проблеми с опадане на долните листа: Ако върховете на листата са кафяви – въздухът или пръстта са прекалено съхи.
Ако крайчетата и ръбовете на листата са кафяви – температурата е много ниска.

Ктенанте

Ктенанте

Описание: Родът ктенате (Ctenanthe) е разпространен предимно в Бразилия. Както и калатеите, те са много атрактивни, но трудни за гледане.не обичат пряката слънчева светлина, температури под 15°C, студа и твърдата вода, както и торенето след пресаждане. Най-вероятно е да срещнете трицветната Ctenanthe oppenheimiana с листа на петна, с цвят на сметана.

Грижи:

Растението се полива с хладка филтрирана вода. Ежеседмично се тори с тор за листно – декоративни растения. Ктенантетото обича висока въздушна влажност и затова е добре ежедневно да се оросява, а в горещите летни дни може да се оросява и по два пъти дневно.
Пресаждане се налага не по-често от две – три години. Много важно е саксията да има добър дренаж.
Подходяща почвена смеска съставена от листофка, торф, пясък.

Температура: Средно топло, внезапни застудявания могат да увредят деликатните растения. Поддържайте минимална температура през зимата – 10°C за марантата, и 15°C за калатеята.
Вода: Поддържайте почвата влажна през цялото време, ограничете поливането през зимата. Използвайте мека чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Пръскайте листата редовно. Оградете саксията с влажен торф.
Пресаждане: Пресаждайте през пролетта всеки две години.

Място: Частична сянка, на много силна светлина цветовете на растенията избледняват. Не излагайте на пряка слънчева светлина. През зимата дръжте цветята на осветено, но не много слънчево място.

Размножаване:  Размножаването е изключително просто. Образуваните от растението – майка издънки внимателно се разделят и засаждат. Добре е младите растения да се покрият с прозрачна материя за да се ограничи изпарението на вода от листата и да се поддържа висока въздушна влажност.  Разделете растенията, когато ги присаждате. Покрийте саксията с новото растение с наелон и поддържайте достатъчно топлина, докато се захване.

Съвет на градинаря

При твърде ниска въздушна влажност или при пряко слънчево огряване листата на ктенантето се завиват и стават кафяви.