Кипарисова трева

Кипарисова трева семейство – Cyperaceae/кипарисови

Циперусът е приспособеният към стайни условия братовчед на египетския папирус (Cyperus papyrus). Родината на тази кипасисова трева подобно на палма растение е о-в Мадаскар. Там тази кипарисова трева вирее по бреговете на реки и водоеми. Растението е известно като острица или японско чадърче.
На височина достига между 30 и 120 см. Листата му са събрани в края на стъблото в коронообразна розетка. Лесно се отглежда, трябва единствено да се полива достатъчно и да се избягват преките слънчеви лъчи. Това е едно от растенията, на които няма да навреди, ако оставите саксията да кисне в пълна с вода чинийка, особено през летните жеги.
Трябва да се поддържа висока въздушна влажност, за да се наподоби климата в родината му. В противен случай връхчетата на листата изсъхват, а скоро и целите листа. Ако допуснете това да се случи, смело изрежете увредените листа близо до основата, така нови ще пКипарисова трева
оникнат на тяхно място.

Това блатно растение произхожда от Мадагаскар, където расте по бреговете на реките. Тръстикоподобните стъбла са увенчани с тревисти или влакнести листа, които са тесни и дланно разсечени. Над листата израства съцветие от кафяви гроздове, които се появяват винаги през лятото. Растението расте на гъсти кичури. Кипарисова трева се нуждае от наистина обилно поливане, за да расте. Най-добрият начин за това е да поставите растението и саксията му в декоративна кофа. Идеално е да го отглеждате и в кошница, потопена в градинско езеро.
Тъй като Кипарисовата трева е растение, чувствително на студ, в края на сезона (т.е. през октомври-ноември) той трябва да се премести на закрито, на място, където не замръзва. През май растението се пресажда в езерото. В древни времена пулпата от папирусовите стъбла се е използвала за производство на хартия.

Характеристики на растението

Сортове: C. longus – образува груби и заострени листа. Расте доста силно. Израства до 90 см височина.
C. vegetus – е по-нискъ вид, който достига височина 30-60 cm. Развива се на дълбочина от 0 до 10 cm и може да се отглежда в блатистата зона.
C. alternifolius – достига до 120 cm височина. Той е много екзотичен и може да се засажда на дълбочина до 30 cm. Cyperus diffusus расте компактно, C. papyrus има влакнести листа, C. alternifolius има дълги и тесни листа.Кипарисова трева - блатно растение
Произход: Мадагаскар, Австралия
Видове: стайно растение
Вид на листата: накъсани или многоформени, тревисти
Цвят на листата: зелен
Цвят на цветето: кестеняв
Цъфтеж: Цъфти през лятото.
Височина: 25 – 200 см
Ухание – не ухае
Трудност при отглеждането
Оформяне/рязане: не е подходящо
Хидропоника: да
Дълготрайност: Ако растението не се остави да изсъхне напълно, то е дълготрайно.
Светлина: Изисква ярка разсеяна светлина през вегетационния период, но директно слънце през зимата.
Издръжливост: не е издръжлив
Поносимост към влага: влажна
Субстрат: глина
Изисквания за отглеждане: няма изисквания
Време на цъфтеж: юни, юли, август

Изисквания за отглеждане

Светлина: Изисква ярка разсеяна светлина през вегетационния период, но директно слънце през зимата.
Температура: Подходяща е нормалната стайна температура, но през зимата тя не трябва да пада под 10°C.
Вода: Тя се нуждае от много вода. Поставете саксията с растението в дълбок съд с вода. По-добре е да поливате растението, отколкото да го оставите да изсъхне.
Влажност: Изисква висока влажност, която се осигурява чрез купа с вода, в която се поставя саксията, и често оросяване на листата.
Наторяване: Наторявайте два пъти седмично през вегетационния период със стандартни течни торове.
Размножаване: Размножава се чрез разделяне на растенията при пресаждане или чрез горна резитба, като се отрязва 5 cm дълго стъбло с горна розетка, чиито листа са съкратени с 1/3. Не поставяйте обаче стъблото във водата, за да се вкорени, а резница с листата.
Пресаждане: Пресадете, когато саксията е пълна с корени.
Почва: торфен субстрат или почва със смес от пясък и глина
Летене: възможно
Проблеми: твърде сухият въздух причинява нашествие на акари. Ако се поливат с твърда, кисела вода, върховете на листата стават кафяви.
Съвет: Ако листата опадат и стъблата пожълтеят, отрежете стъблата. През пролетта те ще се пигментират отново.

Колерия

Колерия – Семейство – Gesneriaceae

Стайното цвете корелия цъфти с оранжеви или червени цветове, а периодът на цъфтене е от пролетта до есента, но може да продължи почти цяла година. Расте при умерени температури, зимата не по-ниски от 12 С. Цветето колерия предпочита ярката светлина, но трябва да се пази от силното лятно слънце. Полива се умерено от пролетта до есента, и ограничено през зимата. Въздухът около листата трябва често да се овлажнява, като трябва да се внимава върху листата да не попада вода. Пресажда се ежегодно напролет. Размножава се с делене при пресаждането.

Колерия
Колерия

Описание

Ботаническо име: Kohleria bogotensis Nicholson, Kohleria amabilis Fritsch, Isoloma bogotense, Tydaea amabilis. В природата се срещат около 50 вида от тези растения. Те са предимно пълзящи и прави растения. Листата са яйцевидни до сърцевидни, обикновено фино набраздени. Цветът на листата при различните видове варира от тъмнозелен с червеникави петна по краищата на листата, както при „Kohleria eriantha“, светлозелен при „Kohleria digitaliflora“, сребристозелен с ивици от жилки при „Kohleria amabilis“. Цветовете са с форма на камбанка, единични и в гроздове. Цветчето може да е дълго до 5 см и да има пет широки венчелистчета. Цветовете са нежно розови, светлооранжеви, лилави до кафеникави. Цветовете са много разнообразни.
Род: Gesneriaceae, подцветен.
Произход: Тропическа Америка.

Отглеждане на колерия

Температура: Цветето Корелия изисква температури около 20-25°C (68-77°F) през лятото. Цветето Корелия има период на покой през зимата, през който не е добра идея да подрязвате надземните части на растението. Оставете леторастите да се приберат; те не трябва да загиват. Оптималната температура по това време е от 12 до 15°C, а зимният минимум е 10°C.
Светлина: Корелия е светлолюбиво растение. Нуждае се от ярка светлина и сянка от пряка слънчева светлина през най-горещите части на деня през лятото.
Поливане: Корелията се нуждае от обилно поливане през лятото, но много слабо през есента. Поливайте рядко, ако е необходимо, през зимата, когато презимуват в хладно помещение. Почвата не трябва да изсъхва.
Торене: Наторявайте цветето Корелия редовно от април до август с разтвор на минерални торове за цъфтящи стайни растения. Наторявайте веднъж седмично. Въпреки това не трябва да се тори през периода на покой.
Влажност: цветето Корелия обича високата влажност, но водата не трябва да попада върху листата. Затова поливаме околностите на растението и поставяме саксията в купа с влажна глина.
Пресаждане: Корелията се отглежда в по-широки саксии и контейнери, но не прекалено високи. Пресаждайте всяка година през пролетта.
Препоръчителен състав на почвата: 2 части листовка, 3 части трева, 1 част горска почва, 1 част торф, добавете речен пясък. Можем да закупим готова почва като Violet и др.
Размножаване: Цветето Колерия се размножава чрез основни корени на повърхността на почвата и резници от горните леторасти. Корените се засаждат в почвата на дълбочина около 3 cm. Поливайте внимателно, докато се появят младите листа.
Вредители и болести: Рядкост.

Калдъръмче

Калдъръмче – семейство Portulacaceae

Цветето калдъръмче е пренесено от Централна Америка, където устоява срещу горещините и сушата благодарение на месестите си стъбла и листа. Пак по същата причина то расте у нас из каменливите настилки, откъдето идва и наименованието му.
Изисква топлина и отваря цветовете си само при слънце. Тези му свойства го правят още по-ценно за тераси с южно и западно изложение, където слънцето грее най-силно. Неговите корени не са много дълбоки, поради което може да се отглежда и в по-плитки съдове. То има и още една особеност — семената му се самозасяват, презимуват в почвата и през пролетта покълнват.
Препоръчително е да ги засеете в песъклива почва. Поливайте обилно и периодично наторявайте.

Недооценената красота на цветето Калдъръмче

Грациозните цветове на субтропично сукулентно растение калдъръмче обичат слънцето и топлината. Цветът на цветовете им ще привлече погледите във всяка градина. Могат да се засеят и в контейнери, които след това да украсяват екстериора в същата степен. Дори не е нужно да се притеснявате за тях, когато настъпят летните горещини и сушата. Те могат да преживеят дори много сухи периоди, тъй като са адаптирани към това.

Месестите стъбла на калдъръмчето (Portulaca grandiflora) са с мека обвивка и могат да задържат достатъчно вода, за да могат тези красиви цветя да оцелеят в суровите периоди без поливане през знойното лято. Изискванията им към влагата са абсолютно минимални.
Те обаче се нуждаят от много малко слънце. Без него те не цъфтят и не могат да се похвалят с ярките цветове на цветовете си, наподобяващи шипка.
Преобразяването на градинската леха е абсолютно перфектно благодарение на цветовете от кремаво до жълто, оранжево, розово, червено и лилаво.Калдъръмче - семейство Portulacaceae

Подходящо за алпинеуми

Храстите растат на кичури, са седящи и са склонни да пълзят по земята. Дължината на полуогънатите им стъбла варира от 10 до 30 cm. Ивичестата форма на невзрачните листа не пречи на гледката към очарователните им цветове, които са особено приятни, когато се разглеждат отблизо. Точно в края на юли и началото на август, сезонът им е в разгара си. При много топло лято те започват да цъфтят през юни. Цветовете на цветето Калдъръмче обаче могат да бъдат открити само в слънчеви дни.

За да изпъкнат растенията в градината, те се засаждат на големи групи в лехите. Могат да се засаждат и в саксии, стени или алпинеуми. Отглеждането им е сравнително невзискателно и ако ги засадите на пълно слънце, не е необходимо да се грижите за тях. То е едногодишно, сеитбата започва през май.

Карамфил

Карамфил Dianthus

Цветето карамфил е от семейство – Caryophyllaceae. Произхожда от Южна Европа. Наименованието произхожда от гръцки dios – Зевс и anthos – цвят, т.е. цветът на зевс или божествен цвят. Като отглеждан за рязан цвят най-разпространен е D. caryophyllus.

Карамфил – многогодишно тревисто растение

Размножаването се извършва чрез семена, които се засяват през април-май на открита леха. Препоръчително е засаждането на постоянно място да се направи до края на юни при височина на новите индивиди 10-12 см. При по-късно засаждане не се образуват достатъчно разклонения и броят на цветовете на следващата година намалява.

Карамфил

У нас най-разпространени са култиварите Grenadin, Chabaud Marguerite.

Видът D. barbatus (брадат карамфил) е естествено разпространен у нас при надморска височина 700-2000 м.

Кореновата система е сравнително добре разклонена, но със смукателна зона на по-голяма дълбочина. През първата година растенията не цъфтят и образуват само розетки от гъсто разположени светлозелени листа. Цветоносните стъбла се образуват на втората година и тогава наземната система е съставена от туфа от прави стъбла с полегнала основа, неразклонени, облистени по цялата височина. Цветната маса е разположена непосредствено над листната и образува повърхност с голяма плътност и интензивна багра. Цъфтежният период е сравнително кратък. Видът цъфти през юни-юли.

Размножава се чрез семена и по-рядко вегетативно чрез стъблени резници. Засяване май-юни.

Характеристики

Произход: Европа, Азия, Северна Африка
Видове капамфил: многогодишни, двугодишни, едногодишни
Вид на листата: малки листа, ланцетни
Цвят на цветовете: бял, розов, виолетов, бордо, лилав, червен
Цъфтеж: Цъфти от юни до септември, в зависимост от вида.
Височина: 10 – 40 см
Изхвърляйте едногодишните растения след цъфтежа, но преди това съберете семена за следващия сезон.
Издръжливост: устойчиво
Влагоустойчивост: нормална
Субстрат: нормална градинска почва
Изисквания за отглеждане: няма изисквания
Време на цъфтеж на цветето карамфил: юни, юли, август, септември

Сортове

D. caryophyllus – Lavender Clove (лавандулово розов), Hannah Louise (жълт и червен); D. plumarius – David (тъмночервен), Helen (розов), Ine (бял с червено око), Maggie (розов), Munot (тъмночервен), Inchmery (розов), Mrs;

D. allwoodii – Doris (светлорозов), Romeo (червено-кафяв с бял кант), Laced Monarch (червен); D. deltoides – Albiflorus (бяло-розов), Splendens (малиновочервен), Alba (бял);

D. barbatus – Монарх, Аурикула;

Едногодишни: D. chinensis – Baby Doll, Snowflake (бяла), Telstar; D. caryophyllus – Raoul Martin, Knight

Латинка – Tropaeolum

Латинка – Tropaeolum

Латинското название на цветето латинка произхожда от латинската дума „trophae“ — малък трофей, заради шлемовидната форма на някои части на цвета и щитовидните й листа.
Латинката се отглежда толкова отдавна у нас, че ще се учудим на нейния американски произход. Пренесена е от Перу, където е многогодишно растение.
У нас обаче и най-слабата слана я засяга и затова се отглежда като едногодишно растение.
Семената й са едри, самозасяват се и презимуват добре.
Не обича прекалено наторена почва, там латинката развива прекалено буйна листна маса и цъфти по-слабо. Обича равномерна влажност и полусянка.
Има и катерливи сортове, чието стъбло достига до 4 м.
Подхожда за украса на стени, огради, зидове, беседки, а ниските сортове – за бордюри и алеи.

Латинка
Латинка

Растение за лехи: едногодишно, луковица.

Латинка от семейство – Tropaeolaceae

Родът се състои от около 50 вида; произход Южна и Централна Америка. Латинското название на цветето произхожда от латинската дума „trophae“ — малък трофей, заради шлемовидната форма на някои части на цвета и щитовидните й листа. Цветовете й са прости или гъсти, с приятен аромат, жълти, оранжеви, яркочервени, червенокафяви, розови, с жълта или с оранжева чашка.

Латинката е пренесена от Перу, където е многогодишно растение. У нас обаче и най-слабата слана я засяга и затова се отглежда като едногодишно растение.

Светло и топлолюбиво растение, предпочита умерено плодородни и влажни почви (но не варовити), но не понася нито прекаленото торене (особено с азотни торове или с оборска тор), нито прекаленото поливане, особено по време на цъфтеж. От тях тя цъфти по-лошо, нараства само на листна маса. Нуждае се от фосфорни торове. Не понася студ и слана.

Семената й са едри. Сее се в направо в градината в края на април – началото на май, но е възможно да се отгледа и разсад. В този случай се сеят по 3 семена в саксия, като при пресаждането им на постоянното място в градината, запазете пръстта около корените. В противен случай, латинките ще боледуват дълго.

Има и катерливи сортове, чието стъбло достига до 4 м. Увивните латники се засаждат покрай огради, перголи или беседки. Храстовидните – на слънчево място, в съндъчета на балкона или висящи саксии, а ниските сортове – за бордюри и алеи. Цветето латинка се самозасажда. Семената узряват 40-50 дни след прецъфтяването на цветовете.

Видове

Tropaeolum majus – най-широко разпространения вид, Tropaeolum cultorum, Tropaeolum peregrinum – пълзящ (каскаден) вид – стъблото достига до 350 см, силно насечени дребни листа, много дребни и ярко жълти цветове с гофрирани листенца и зелени шпори. Започва да цъфти късно.
Компактните сортове като Strawberries and Cream, Peach Melba и Tom Thumb са подходящи за отглеждане в каче.
Alaska е със среднозелени листа с мраморна шарка в кремаво и бяло.

Описание

Латинката е красиво едногодишно цвете със стелещо се по земята стъбло и краси градините и балконите от лято до слана. Листата му са светло зелени, щитовидно закръглени. Цветовете имат дълъг шип, разположени са на самостоятелни, дълги стъбла и са обагрени в жълто оранжево с тъмно пурпурни петна. Има създадени много разнообразни варианти. По-известни са: Едра перла – с карминени цветове. Едра от Нанкин – с оранжеви цветове; Хамелеон – върху едно и също клонче се образуват цветове със светложълта и кафеникаво червена багра. Използват се за украса на тераси, балкони, за цветни лехи, а ниските форми – за бордюри.
Латинката се използва и като билка при кашлица, а семената й имат слабително действие.

Грижи за цветето латинка

Обича слънчеви и полусенчести места и достатъчно овлажняване. Расте добре и на по-слаба почва, но с обилно поливане.

Място

Родината на цветето латинка е Централна Америка. Размножаване: Латинката се размножава чрез семена. Те са едри, триделни и при узряване се разпукват. Посява се през април направо на постоянното място, защото обикновено не издържа пресаждането.
Започва да цъфти след около 40-45 дни.

Съвет на градинаря

Почвата на латинката не трябва да се наторява, защото тогава развива само листа!

Мирабилис

Мирабилис

Mirabilis
Растението мирабилис за лехи:  полуиздръжливо едногодишно

Названието на цветето идва от латинската дума „mirabilis“ — удивителен.

Цветето мирабилис  има разнообразни по багра цветове, които се отварят в следобедните часове, остават отворени през нощта и на следващото утро увяхват, затова народното й наименование е „нощна красавица“ или още по интересното „съмни-мръкни“.

Родината на мирабилиса е Мексико. Цветето е светло- и топлолюбиво, понася засушаване, но при дълга суша спира да расте и не цъфти. Предпочита дълбоки, глинести почви, не понася кисели. Образува разкошни храстчета от 30 до 100 см високи и цъфти от края на юни до есента с разнообразни по багра цветове, единични или събрани по няколко по върховете на клончетата.

Мединила

Мединила

Семейство – Melastomataceae
Широките листа на растението мединила са с ясно очертани жилки и изглеждат наистина великолепно. А висящите съцветия, които се развиват през късната пролет, са още по-красиви. Те достигат до 30 см дължина и се състоят от множество розови цветчета. Докато са пъпки, цветчетата приличат на малки плодчета. Мединилата предпочита влажна и топла зимна градина.

Мединилата обича светлината, влагата и свежия въздух. През лятото пазете растението от преките слънчеви лъчи. В този период най-добре го дръжте на сянка. През лятото цветето се чувства добре на стайна температура, така че не го вадете на открито.
През лятото мединилата се полива обилно с престояла открита 24 часа вода. За по-добро овлажняване, може да оставите влажен чакъл. Почвата не трябва да подгизва. Веднъж седмично правете и бани на цялото растение. Оросявайте листата поне през ден. Торете веднъж седмично с течна тор с много калий, добавена към водата за поливане.
Мединилата не е капризна към температурите, но температури под 15 С не са благоприятни. Също така избягвайте температурни колебания и течение.
Растението става много разклонено. Щом красивите цветове прецъфтят, ги отрежете от основата им. А когато се покажат първите цветни пъпки, не пипайте саксията и не я местете.
Подрязването се прави през пролетта. Тогава може да подмените и пръстта. Най-подходяща за мединилата е градинска пръст.
Мединилата бива нападана от паяковидни акари; знак, че е недостатъчна влажността на въздуха.
Размножава се при висока влажност на въздуха през март и април с връхни резници. Размножаването е много трудно.
По-интересни видове:
M Aphrodite – съществуват близо 100 разновидности. Цветовете на хибрида са розови и доста големи. На височина растението достига до 1 м.
M boliviensis – бели цветове с жълт център. При саксийно отглеждане израства не повече от 2 м.
M laxa – нежнобял вид. Цветовете му наподобяват тези на жасмина.

Магнолия

Магнолия – Семейство – Magnoliaceae

Родът на цветето магнолия включва 62 вида, от които 18 са диворастящи в Централна и Северна Америка, а останалите са с азиатски произход. Дървото цъфти с изключително красиви цветове в розово, бяло или пурпурно, жълто и други.

Отглеждане на магнолия

Красивата магнолия се отглежда на места, защитени от силен сух и топъл вятър, който унищожава нежните й листа. Цъфти рано напролет, преди разлистване. Някои видове (Magnolia stellata) издържат до -25 градуса.

Развиват се добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да наторите мястото обилно с оборски тор. От април до юли подхранвайте с изкуствен тор, стимулиращ цъфтежа. Ако го отглеждате като храст е необходимо да го подрежете рано напролет за оформяне на храста. Не правете зимна резитба, тъй като дървестните тъкани загниват.

Размножава се чрез семена, които обаче бързо губят кълняемостта си. Затова ги стратифицирайте (чрез пролетно засяване) или засейте на открито есента веднага след узряването им. Прилага се и размножаване чрез отводи, зелени резници, присаждане върху семеначета. Най-добри подложки са M. tripetala, M. acuminata.

Ползи за здравето

Магнолията е много разпространена в Китай, където се използва от хиляди години като допълнение към традиционната китайска медицина. Кората на магнолията (Magnolia officialis), която се почиства от клоните и стъблата си, за да се произвеждат хранителни добавки, се счита за най-ефективна от експертите там. Понякога от магнолия се използват и листата и цветовете. Лечебните свойства на магнолията се дължат именно на кората, благодарение на наличието на два неолигнана – магнолол и хонокиол.

Неолигнаните са вид полифенолни микроелементи в растенията и са високо ценени заради антиоксидантните си свойства. Смята се обаче, че те имат и редица други ползи за здравето. Сред състоянията, които традиционно се използват за лечение на магнолиеви кори, са:

  • астма
  • безпокойство
  • депресия
  • стомашно разстройство
  • възпаление

В допълнение към неолигнаните от дървото са изолирани повече от 200 химични съединения, които през последните години са интензивно проучвани за тяхното противовъзпалително, противораково, антимикробно и антиоксидантно действие. Въпреки това точните механизми, по които изолираните съединения допринасят за тези ефекти, все още се проучват.

Момина сълза

Момина сълза

Описание: Името момина сълза произлиза от convalis – долина и rica – манто, намек за многобройните растения, които покриват полусенчестите, влажни долини на Азия, Европа и Средиземноморието.
Момината сълза е едно от любимите пролетни цветя, заради изящния аромат на нежните, бели звънчета, наредени по цветоносното стъбло, високо 12-20 см. Тя е многогодишно и зимоустойчиво растение. Всяка есен листата й изсъхват и напролет се появяват два светлозелени листа, навити на руло, които после се разгъват и стават продълговати и широки. Цъфти през април – май. 

Грижи:
Обича леки сенки, достатъчно влага, глинесто-песъчлива, добре отцеждаща се и достатъчно хранителна почва, която бързо се затопля напролет. Почвата трябва да бъде с неутрална или слабо кисела реакция (рН 5-6,5) и добре наторена с угнил тор.

Място:

Понася и пълна сянка. На едно място расте до 10 години, като на 1 квадратен метър се разполагат до 56 растения. Използва се за озеленяване и зацветяване на сенчести места и за отрязан цвят през пролетта.

Размножаване: Размножава се чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част и се разсаждат в лехи с разстояние 30 см между редовете и 5-6 см между растенията. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см. След посаждане и през лятото се поливат обилно.

Отглеждане:

Може и да се съхраняват през зимата на тъмно, при температура 4-6 градуса и да се засадят рано напролет. Така се запазват от измръзване или изгниване. Кълновете се нареждат вертикално, по възможност върху влажен мъх или пясък и коренищата се покриват с пясък, който е добре да се овлажнява периодично.

Поддава се на форсирано отглеждане. Подходящи са по-удебелените кълнове с форма на едностранно срязан конус. Засаждат се в сандъчета или саксии 20-25 дни преди срока за цъфтеж. Почвата може да бъде смес от торф и лиственица или трици. Много е хубаво да се покриват кълновете с влажен мъх, който е добър антисептик, а когато започнат да растат интензивно, се отстранява. Пресаждат се в отделни саксии и се държат на тъмно и на топло – около 22-25 градуса и се поливат. Ако се садят през декември, се поливат с топла вода 35-38 градуса. Когато кълновете станат 7-8 см и изкарат 1-2 пъпки, се слагат на светло при температура – 20 градуса.

Съвет на градинаря: Много важно е да се пази от плевели, особено такива с коренища – като пирея. Затова е добре да се плеви пет-шест пъти всеки сезон. 

Мразовец, Кърпи кожух

Мразовец, Кърпи кожух

Описание: Названието на рода произхожда от Колхида – страната, в която според Диоскорид растението мразовец, кърпи кожух се намира в най-голямо количество. Родът обхваща около 30 вида, но у нас се среща местният вид Colchicum autumnale, разпространен по ливадите из цялата страна.

Растенията имат грудки, подобни на луковици. Листата се появяват през пролетта, те са от 3 до 6, остри, дълги до 25-30 см. Цветчетата имат по 6 листчета, сраснали във вид на тръбичка и са по едно или няколко, обагрени в светлорозово или розоволилаво, но се срещат и разновидности с други багри: Colchicum autumnale flor. albis – с бели цветове, C. a.flor. purpureus – с пурпурни цветове, C.a. flor. variegates – с шарени цветове. 

Грижи:
Предпочита дълбока, но песъчлива и влажна почва, на открито и сенчесто място.

Място: Мразовецът краси есенно време, а някои разновидности и през ранна пролет още, заснежените поляни на лесопарковете и планините. Той е много подходящ за зацветяване на ладшафтните части на парковете, засаден групово или единично, самостоятелно или в съчетание с храстови групи.

Размножаване: Размножава се чрез луковици и семена. Луковиците се изваждат през юли, почистват се и се засаждат в началото на септември на дълбочина 6-8 см и разстояние 7-8 см. Семената се засяват рано напролет в лека и пропусклива почва. Добитите от семена растения цъфтят след 3 години.