Карамфил

Карамфил Dianthus

Цветето карамфил е от семейство – Caryophyllaceae. Произхожда от Южна Европа. Наименованието произхожда от гръцки dios – Зевс и anthos – цвят, т.е. цветът на зевс или божествен цвят. Като отглеждан за рязан цвят най-разпространен е D. caryophyllus.

Карамфил – многогодишно тревисто растение

Размножаването се извършва чрез семена, които се засяват през април-май на открита леха. Препоръчително е засаждането на постоянно място да се направи до края на юни при височина на новите индивиди 10-12 см. При по-късно засаждане не се образуват достатъчно разклонения и броят на цветовете на следващата година намалява.

Карамфил

У нас най-разпространени са култиварите Grenadin, Chabaud Marguerite.

Видът D. barbatus (брадат карамфил) е естествено разпространен у нас при надморска височина 700-2000 м.

Кореновата система е сравнително добре разклонена, но със смукателна зона на по-голяма дълбочина. През първата година растенията не цъфтят и образуват само розетки от гъсто разположени светлозелени листа. Цветоносните стъбла се образуват на втората година и тогава наземната система е съставена от туфа от прави стъбла с полегнала основа, неразклонени, облистени по цялата височина. Цветната маса е разположена непосредствено над листната и образува повърхност с голяма плътност и интензивна багра. Цъфтежният период е сравнително кратък. Видът цъфти през юни-юли.

Размножава се чрез семена и по-рядко вегетативно чрез стъблени резници. Засяване май-юни.

Характеристики

Произход: Европа, Азия, Северна Африка
Видове капамфил: многогодишни, двугодишни, едногодишни
Вид на листата: малки листа, ланцетни
Цвят на цветовете: бял, розов, виолетов, бордо, лилав, червен
Цъфтеж: Цъфти от юни до септември, в зависимост от вида.
Височина: 10 – 40 см
Изхвърляйте едногодишните растения след цъфтежа, но преди това съберете семена за следващия сезон.
Издръжливост: устойчиво
Влагоустойчивост: нормална
Субстрат: нормална градинска почва
Изисквания за отглеждане: няма изисквания
Време на цъфтеж на цветето карамфил: юни, юли, август, септември

Сортове

D. caryophyllus – Lavender Clove (лавандулово розов), Hannah Louise (жълт и червен); D. plumarius – David (тъмночервен), Helen (розов), Ine (бял с червено око), Maggie (розов), Munot (тъмночервен), Inchmery (розов), Mrs;

D. allwoodii – Doris (светлорозов), Romeo (червено-кафяв с бял кант), Laced Monarch (червен); D. deltoides – Albiflorus (бяло-розов), Splendens (малиновочервен), Alba (бял);

D. barbatus – Монарх, Аурикула;

Едногодишни: D. chinensis – Baby Doll, Snowflake (бяла), Telstar; D. caryophyllus – Raoul Martin, Knight

Латинка – Tropaeolum

Латинка – Tropaeolum

Латинското название на цветето латинка произхожда от латинската дума „trophae“ — малък трофей, заради шлемовидната форма на някои части на цвета и щитовидните й листа.
Латинката се отглежда толкова отдавна у нас, че ще се учудим на нейния американски произход. Пренесена е от Перу, където е многогодишно растение.
У нас обаче и най-слабата слана я засяга и затова се отглежда като едногодишно растение.
Семената й са едри, самозасяват се и презимуват добре.
Не обича прекалено наторена почва, там латинката развива прекалено буйна листна маса и цъфти по-слабо. Обича равномерна влажност и полусянка.
Има и катерливи сортове, чието стъбло достига до 4 м.
Подхожда за украса на стени, огради, зидове, беседки, а ниските сортове – за бордюри и алеи.

Латинка
Латинка

Растение за лехи: едногодишно, луковица.

Латинка от семейство – Tropaeolaceae

Родът се състои от около 50 вида; произход Южна и Централна Америка. Латинското название на цветето произхожда от латинската дума „trophae“ — малък трофей, заради шлемовидната форма на някои части на цвета и щитовидните й листа. Цветовете й са прости или гъсти, с приятен аромат, жълти, оранжеви, яркочервени, червенокафяви, розови, с жълта или с оранжева чашка.

Латинката е пренесена от Перу, където е многогодишно растение. У нас обаче и най-слабата слана я засяга и затова се отглежда като едногодишно растение.

Светло и топлолюбиво растение, предпочита умерено плодородни и влажни почви (но не варовити), но не понася нито прекаленото торене (особено с азотни торове или с оборска тор), нито прекаленото поливане, особено по време на цъфтеж. От тях тя цъфти по-лошо, нараства само на листна маса. Нуждае се от фосфорни торове. Не понася студ и слана.

Семената й са едри. Сее се в направо в градината в края на април – началото на май, но е възможно да се отгледа и разсад. В този случай се сеят по 3 семена в саксия, като при пресаждането им на постоянното място в градината, запазете пръстта около корените. В противен случай, латинките ще боледуват дълго.

Има и катерливи сортове, чието стъбло достига до 4 м. Увивните латники се засаждат покрай огради, перголи или беседки. Храстовидните – на слънчево място, в съндъчета на балкона или висящи саксии, а ниските сортове – за бордюри и алеи. Цветето латинка се самозасажда. Семената узряват 40-50 дни след прецъфтяването на цветовете.

Видове

Tropaeolum majus – най-широко разпространения вид, Tropaeolum cultorum, Tropaeolum peregrinum – пълзящ (каскаден) вид – стъблото достига до 350 см, силно насечени дребни листа, много дребни и ярко жълти цветове с гофрирани листенца и зелени шпори. Започва да цъфти късно.
Компактните сортове като Strawberries and Cream, Peach Melba и Tom Thumb са подходящи за отглеждане в каче.
Alaska е със среднозелени листа с мраморна шарка в кремаво и бяло.

Описание

Латинката е красиво едногодишно цвете със стелещо се по земята стъбло и краси градините и балконите от лято до слана. Листата му са светло зелени, щитовидно закръглени. Цветовете имат дълъг шип, разположени са на самостоятелни, дълги стъбла и са обагрени в жълто оранжево с тъмно пурпурни петна. Има създадени много разнообразни варианти. По-известни са: Едра перла – с карминени цветове. Едра от Нанкин – с оранжеви цветове; Хамелеон – върху едно и също клонче се образуват цветове със светложълта и кафеникаво червена багра. Използват се за украса на тераси, балкони, за цветни лехи, а ниските форми – за бордюри.
Латинката се използва и като билка при кашлица, а семената й имат слабително действие.

Грижи за цветето латинка

Обича слънчеви и полусенчести места и достатъчно овлажняване. Расте добре и на по-слаба почва, но с обилно поливане.

Място

Родината на цветето латинка е Централна Америка. Размножаване: Латинката се размножава чрез семена. Те са едри, триделни и при узряване се разпукват. Посява се през април направо на постоянното място, защото обикновено не издържа пресаждането.
Започва да цъфти след около 40-45 дни.

Съвет на градинаря

Почвата на латинката не трябва да се наторява, защото тогава развива само листа!

Мирабилис

Мирабилис

Mirabilis
Растението мирабилис за лехи:  полуиздръжливо едногодишно

Названието на цветето идва от латинската дума „mirabilis“ — удивителен.

Цветето мирабилис  има разнообразни по багра цветове, които се отварят в следобедните часове, остават отворени през нощта и на следващото утро увяхват, затова народното й наименование е „нощна красавица“ или още по интересното „съмни-мръкни“.

Родината на мирабилиса е Мексико. Цветето е светло- и топлолюбиво, понася засушаване, но при дълга суша спира да расте и не цъфти. Предпочита дълбоки, глинести почви, не понася кисели. Образува разкошни храстчета от 30 до 100 см високи и цъфти от края на юни до есента с разнообразни по багра цветове, единични или събрани по няколко по върховете на клончетата.

Мединила

Мединила

Семейство – Melastomataceae
Широките листа на растението мединила са с ясно очертани жилки и изглеждат наистина великолепно. А висящите съцветия, които се развиват през късната пролет, са още по-красиви. Те достигат до 30 см дължина и се състоят от множество розови цветчета. Докато са пъпки, цветчетата приличат на малки плодчета. Мединилата предпочита влажна и топла зимна градина.

Мединилата обича светлината, влагата и свежия въздух. През лятото пазете растението от преките слънчеви лъчи. В този период най-добре го дръжте на сянка. През лятото цветето се чувства добре на стайна температура, така че не го вадете на открито.
През лятото мединилата се полива обилно с престояла открита 24 часа вода. За по-добро овлажняване, може да оставите влажен чакъл. Почвата не трябва да подгизва. Веднъж седмично правете и бани на цялото растение. Оросявайте листата поне през ден. Торете веднъж седмично с течна тор с много калий, добавена към водата за поливане.
Мединилата не е капризна към температурите, но температури под 15 С не са благоприятни. Също така избягвайте температурни колебания и течение.
Растението става много разклонено. Щом красивите цветове прецъфтят, ги отрежете от основата им. А когато се покажат първите цветни пъпки, не пипайте саксията и не я местете.
Подрязването се прави през пролетта. Тогава може да подмените и пръстта. Най-подходяща за мединилата е градинска пръст.
Мединилата бива нападана от паяковидни акари; знак, че е недостатъчна влажността на въздуха.
Размножава се при висока влажност на въздуха през март и април с връхни резници. Размножаването е много трудно.
По-интересни видове:
M Aphrodite – съществуват близо 100 разновидности. Цветовете на хибрида са розови и доста големи. На височина растението достига до 1 м.
M boliviensis – бели цветове с жълт център. При саксийно отглеждане израства не повече от 2 м.
M laxa – нежнобял вид. Цветовете му наподобяват тези на жасмина.

Магнолия

Магнолия – Семейство – Magnoliaceae

Родът на цветето магнолия включва 62 вида, от които 18 са диворастящи в Централна и Северна Америка, а останалите са с азиатски произход. Дървото цъфти с изключително красиви цветове в розово, бяло или пурпурно, жълто и други.

Отглеждане на магнолия

Красивата магнолия се отглежда на места, защитени от силен сух и топъл вятър, който унищожава нежните й листа. Цъфти рано напролет, преди разлистване. Някои видове (Magnolia stellata) издържат до -25 градуса.

Развиват се добре на дренирани кисели, неутрални или алкални почви. Преди засаждане е добре да наторите мястото обилно с оборски тор. От април до юли подхранвайте с изкуствен тор, стимулиращ цъфтежа. Ако го отглеждате като храст е необходимо да го подрежете рано напролет за оформяне на храста. Не правете зимна резитба, тъй като дървестните тъкани загниват.

Размножава се чрез семена, които обаче бързо губят кълняемостта си. Затова ги стратифицирайте (чрез пролетно засяване) или засейте на открито есента веднага след узряването им. Прилага се и размножаване чрез отводи, зелени резници, присаждане върху семеначета. Най-добри подложки са M. tripetala, M. acuminata.

Ползи за здравето

Магнолията е много разпространена в Китай, където се използва от хиляди години като допълнение към традиционната китайска медицина. Кората на магнолията (Magnolia officialis), която се почиства от клоните и стъблата си, за да се произвеждат хранителни добавки, се счита за най-ефективна от експертите там. Понякога от магнолия се използват и листата и цветовете. Лечебните свойства на магнолията се дължат именно на кората, благодарение на наличието на два неолигнана – магнолол и хонокиол.

Неолигнаните са вид полифенолни микроелементи в растенията и са високо ценени заради антиоксидантните си свойства. Смята се обаче, че те имат и редица други ползи за здравето. Сред състоянията, които традиционно се използват за лечение на магнолиеви кори, са:

  • астма
  • безпокойство
  • депресия
  • стомашно разстройство
  • възпаление

В допълнение към неолигнаните от дървото са изолирани повече от 200 химични съединения, които през последните години са интензивно проучвани за тяхното противовъзпалително, противораково, антимикробно и антиоксидантно действие. Въпреки това точните механизми, по които изолираните съединения допринасят за тези ефекти, все още се проучват.

Момина сълза

Момина сълза

Описание: Името момина сълза произлиза от convalis – долина и rica – манто, намек за многобройните растения, които покриват полусенчестите, влажни долини на Азия, Европа и Средиземноморието.
Момината сълза е едно от любимите пролетни цветя, заради изящния аромат на нежните, бели звънчета, наредени по цветоносното стъбло, високо 12-20 см. Тя е многогодишно и зимоустойчиво растение. Всяка есен листата й изсъхват и напролет се появяват два светлозелени листа, навити на руло, които после се разгъват и стават продълговати и широки. Цъфти през април – май. 

Грижи:
Обича леки сенки, достатъчно влага, глинесто-песъчлива, добре отцеждаща се и достатъчно хранителна почва, която бързо се затопля напролет. Почвата трябва да бъде с неутрална или слабо кисела реакция (рН 5-6,5) и добре наторена с угнил тор.

Място:

Понася и пълна сянка. На едно място расте до 10 години, като на 1 квадратен метър се разполагат до 56 растения. Използва се за озеленяване и зацветяване на сенчести места и за отрязан цвят през пролетта.

Размножаване: Размножава се чрез делене на коренищата, когато наесен изсъхне надземната част и се разсаждат в лехи с разстояние 30 см между редовете и 5-6 см между растенията. Всяко растение за посаждане трябва да има един или няколко кълна и част от коренището, като горната част на кълновете се заравя на дълбочина 1,5-2 см. След посаждане и през лятото се поливат обилно.

Отглеждане:

Може и да се съхраняват през зимата на тъмно, при температура 4-6 градуса и да се засадят рано напролет. Така се запазват от измръзване или изгниване. Кълновете се нареждат вертикално, по възможност върху влажен мъх или пясък и коренищата се покриват с пясък, който е добре да се овлажнява периодично.

Поддава се на форсирано отглеждане. Подходящи са по-удебелените кълнове с форма на едностранно срязан конус. Засаждат се в сандъчета или саксии 20-25 дни преди срока за цъфтеж. Почвата може да бъде смес от торф и лиственица или трици. Много е хубаво да се покриват кълновете с влажен мъх, който е добър антисептик, а когато започнат да растат интензивно, се отстранява. Пресаждат се в отделни саксии и се държат на тъмно и на топло – около 22-25 градуса и се поливат. Ако се садят през декември, се поливат с топла вода 35-38 градуса. Когато кълновете станат 7-8 см и изкарат 1-2 пъпки, се слагат на светло при температура – 20 градуса.

Съвет на градинаря: Много важно е да се пази от плевели, особено такива с коренища – като пирея. Затова е добре да се плеви пет-шест пъти всеки сезон. 

Мразовец, Кърпи кожух

Мразовец, Кърпи кожух

Описание: Названието на рода произхожда от Колхида – страната, в която според Диоскорид растението мразовец, кърпи кожух се намира в най-голямо количество. Родът обхваща около 30 вида, но у нас се среща местният вид Colchicum autumnale, разпространен по ливадите из цялата страна.

Растенията имат грудки, подобни на луковици. Листата се появяват през пролетта, те са от 3 до 6, остри, дълги до 25-30 см. Цветчетата имат по 6 листчета, сраснали във вид на тръбичка и са по едно или няколко, обагрени в светлорозово или розоволилаво, но се срещат и разновидности с други багри: Colchicum autumnale flor. albis – с бели цветове, C. a.flor. purpureus – с пурпурни цветове, C.a. flor. variegates – с шарени цветове. 

Грижи:
Предпочита дълбока, но песъчлива и влажна почва, на открито и сенчесто място.

Място: Мразовецът краси есенно време, а някои разновидности и през ранна пролет още, заснежените поляни на лесопарковете и планините. Той е много подходящ за зацветяване на ладшафтните части на парковете, засаден групово или единично, самостоятелно или в съчетание с храстови групи.

Размножаване: Размножава се чрез луковици и семена. Луковиците се изваждат през юли, почистват се и се засаждат в началото на септември на дълбочина 6-8 см и разстояние 7-8 см. Семената се засяват рано напролет в лека и пропусклива почва. Добитите от семена растения цъфтят след 3 години.

Коледна звезда

Коледна звезда

Коледна звезда (Euphorbia pulcherima) е храст от семейството на млечките. Нейна родина е Мексико. Тя е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от сравнително скоро време и у нас. Ацтеките са я използвали като лечебно средство, както и за получаване на червена боя. Като декоративно саксийно растение Поинзецията е произведена за първи път в Америка и оттогава става популярна и обичана в целия християнски свят.Коледни звезди

Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението коледна звезда. Освен класическите Червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат Поинзеции с бели, жълти, розови и мраморни прицветници.
В българските цветарски магазини се внасят растения предимно от Холандия, които се купуват масово за коледна украса на домове, офиси и магазини.

Мнозина обаче изпитват истинско разочарование, след като веднъж поставена в домашни условия, тяхната Коледна звезда загива. Най – упоритите обаче съумяват да положат необходимите грижи, за да запазят “красавицата” и за следващия сезон.

Грижи

Основното е да се има предвид, че всяка Коледна звезда развива листна маса през лятото, когато деня е дълъг, а зацъфтява през зимата, когато деня е къс.

Коледната звезда се тори с комплексен тор през лятото всяка седмица, за да се развие листната маса и на всеки 14 дни, докато цъфти, като торта трябва да съдържа повече калий, за да се подпомогне формирането на цветове.
Растението има нужда от достатъчно светлина и температури 17- 21 С през нощта и 20 – 24 С- през деня в зависимост от сорта. Ако тези температури се поддържат докато вашата Коледна звезда цъфти, се развиват по едри прицветници (истинските цветове са дребни и невзрачни, но са заградени от ярки прицветници, които си наричат „цветове“), но растенията изнежват и стават нетрайни.

Растението се полива само с вода със стайна температура, тогава, когато усетите с пръсти, че почвата е засъхнала. В никакъв случай не бива да се преполива. По време на коледните празници поливайте с малко вода, като държите почвата постоянно влажна. През лятото може да се пръска с вода.

Място

Трябва да се избягва пряката слънчева светлина в помещението, течение или близостта с отоплителни уреди. През лятото може да се изнесе на балкон, който не е ветровит.

Размножаване на коледна звезда

Всяка Коледна звезда се размножава чрез вкореняване на зелени върхови резници през лятото. След като се развият корени, резниците се засаждат в не големи саксии 9- 15 см. в богата , порьозна почва, с достатъчно микроелементи, сред които желязото е от особено значение.

Съвет на градинаря

За да се запазят цветовете за няколко седмици, първото правило е, привечер, към 17 – 18 часа, да се осигури пълна тъмнина в помещението, в което е саксията с Коледна звезда, в продължение на около 14 часа. Лесна за приложение идея е да поставите растението в картонена кутия или кашон. Поинзецията често се напада от гъбни и бактериални заболявания. Те се благоприятстват от много ниските температури и прекомерната влага. Най- честият вредител е белокрилката. Единственият изход е да се купуват здрави растения, да се поддържа добра хигиена и да се пръска редовно с подходящи препарати.

Често листата пожълтяват и окапват – причината може да в сухия въздух и висока температура в помещението в което е растението. Възможно е причината да е в прекомерното поливане или пък пълното засъхване на почвата около корените. Пагубни са всички резки колебания в температурата и недостатъчната светлина. Сортовете, които са най- подходящи за отглеждане у дома, са Freedom, Cortez, Star и Lilo и съответно техните разноцветни форми.

Лалета

Лалета от рода Tulipa

Лалето принадлежи към род Tulipa. Повечето представители на рода, който включва около 120 вида лалета, са азиатски и малка част – европейски. Името идва от турското название на тези красиви цветя (tulipa означава тюрбан), които масово са култивирани в турските и персийските градини. В Холандия, втората родина на лалетата, те са пренесени като екзотичен вид. Интересът който предизвикват по онова време, бързо прераства в истинска „лудост по лалетата”. Лалето станало обект на спекула. Наложило се държавата да издаде специален декрет, за да се прекратят спекулациите и цените да спаднат.

лалеВъзпявано от поети, рисувано от художници като символ на любовта, лалето и днес е любимо на всички пролетно цвете, поради което е обект на внимание от страна на селекционери и производители

7 групи лалета

В декоративното градинарство се отглеждат хиляди сортове, които се различават по дължина на дръжката, форма и багра на цвета, пригодност на форсаж и др. Според формата и баграта на цветовете лалетата са класифицирани в следните 7 групи:

Простоцветни късноцъфтящи лалета

Цветовете са елегантно изтеглени, с цилиндрична форма и различни багри, украсяващи цветоносно стъбло с височина до 60 см. Всички сортове са подходящи за парково отглеждане. Примерни сортове:

  • “Aristokrat”,
  • “Baccuhus”,
  • “Luis XIV”,
  • “ Queen of Night”

и много други не по-малко красиви.

Ресничести лалета

Сортове от тази група са пъстроцветни с много фино нарязани крайчета на периферията. Имат екзотичен вид, напомнят орхидеите. Украсяват паркове и градини.

  • ”Bellflower” с розов цвят;
  • ”Maja” с жълт свят;
  • ”Noranda” с червена багра.

Зеленоцветни лалета

Пъстроцветни с частично зелена багра на перигона , който понякога е леко асиметричен. Подходящи са за зацветяване на открити площи, както и за получаване на рязан цвят.

  • ”Hummingbird” е с патешкожълта багра със зелен кант;
  • ”Greenland” има млечнорозов цвят със зелена багра от външната страна на перигона.

Лалета Рембрант

Това са двубагрени сортове, които някога са били високо ценени ( наречени са на имено на известния художник, който първи ги нарисува), а сега са почти на изчезване, тъй като пъстролистието предизвикано от вируси е било силно застъпено. Развиват се само сортовете, които са пъстроцветни мутации, което се познава по цветните пламъци, появяващи се закономерно във всички цветове на насаждението.

  • ”Montgomery” – цветът му е бял с червени пламъци;
  • ”San Marino” – червен цвят с жълти пламъци;
  • ”Cordell Hull” – кървавочервен с бели пламъци.

Папагалови

Оригинални, причудливи цветове с къдрави перигони. Тези качества се предават само при размножаване с луковици. Въпреки че те са получени от сортове с прости цветове при кръстосване с други сортове, папагаловите черти не се запазват. За рязан цвят и за групово засаждане.

  • ”Black Parrat” – с кафяво-червен цвят;
  • ”Bird of Paradise” – червен с жълт кант;
  • ”Red Champion” – отвътре перигонът е червен, отвън – розово-червен, силно нагънат. Дънцето е кремавобяло с кант, тичинковите дръжки сиви, а тучинките черно-пурпурни.

Кичести късни

Тук се включват сортове с кичести цветове, подобни на божура, затова ги наричат и божуровидни. Високи са до 60 см. Препоръчват се за цветни лехи и паркове.

  • ”Uncle Tom” – с много кичест кадифено тъмно-червен цвят;
  • ”Eros” – пастелнорозов;
  • ”Bonansa” – карминеночервен с жълти краища.

Размножаване на лалетата

Лалетата се размножават със семена и вегетативно, чрез отделяне на новите луковички. Семенното размножаване се практикува само като средство за създаване на нови сортове и при видове, които не образуват или трудно образуват дъщерни луковици. Тъй като бързо губят кълмяемост, семената се засяват през есента на годината, в която са добити. Засяват се в лехи с песъчлива почва. Поникват през пролетта само след въздействието на отрицателна температура върху тях. На втората година, до средата на юни, образуват дребни луковички с диаметър до 0,5 см. Последните се изваждат след третата година. След това се презасаждат всяка година. Зацъфтяват на 5-ата или 6-ата, а за някои естествени видове дори на 7-ата година.

При вегетативното размножаване отделянето на новите луковици се извършва през юни. Малките луковички, които започват да цъфтят на третата година, се засаждат през септември на открита леха, при гъстота в зависимост от размера им.
Производството на лалета се развива в няколко направления: производство на луковици като посадъчен материал за производство на отрязан цвят, форсаж на лалета за отрязан цвят, като саксийна култура за вътрешна украса, производство на посадъчен материал за зелените площи. Във всяко от тези направления се разработват технологии на отглеждане, съобразени с осножните биологични особености на лалето и почвено-климатичните условия на района.

Иглика

Иглика

Иглика от семейство – Primulaceae

Стъблото на игликата е слабо окосмено, високо около 20 см и на върха му се намират кичури жълти, синкави или розови цветове, които приличат на звездички. Листата израстват направо от коренището и съдържат витамин С около 20 пъти повече от лимона! Две-три листа от цветето са достатъчни на ден да задоволят потребността на човешкия организъм от витамин С. Не само листата и цветовете, но и корените на игликата се използват за приготвяне на множество лекарства.
В България като саксийни цветя са разпространени видовете P. malacoides (люлякова, сватбена иглика) P. obconica (чашкова иглика).Иглики

Видове иглики

Границите между отделните видове групи иглика не е ясно различима. Някои от така наречените сортове за алпинеум са подходящи за предната част на бордюра, а някои влаголюбиви иглики се чувстват добре в торфена леха. Като цяло обаче всички примули виреят най-добре на полусянка и прохлада и в богата с хумус почва. Някои се отглеждат от семена. За съжаление, обаче, животът на всички е кратък. Напролет сложете мулч, през лятото поливайте и отстранявайте мъртвите цветове.
През цялата година поддържайте равномерна влажност, вода със стайна температура. Избягвайте и преполиване, и засушаване. Торете веднъж месечно.
Важно: P. obconica съдържа секрет, на който по-чувствителните хора може да реагират с алергия!