Колеус

Колеус, Пъстра Декоративна, Стайна коприва

Семейство – Labiatae/устоцветни
Растението колеус, пъстрата коприва, както личи от наименованието й, е пищно обагрено листно-декоративно растение. Четвъртитите й дръжки и острите, назъбени листа са типични за устоцветните. Цветовете на листата варират от розово, тухлено и пурпурночервено през жълто и оранжево до зелено, при което върху всеки лист са комбинирани по два до четири цвята. Листата са обагрени на ивици или на петна, а ръбовете им са равномерно или неравномерно нашарени.

Декоративната коприва се отглежда на много светло място – само тогава тя расте бързо. Ако я държите на южен прозорец, през лятото по обяд, я засенчвайте. През зимата пък добре понася застудяванията, но все пак температура под 10 градуса не е най-доброто за нея. Поливайте колеуса често, почвата му не трябва да изсъхва. Оросявайте го ежедневно с вода, така че листата му да са винаги влажни. Ако засъхне, веднага го нападат акари.  Подхранвайте го на всеки две седмици с течни торове, а през зимата – веднъж месечно.

За да може да изхрани пищните си листа, отстранявайте връхчетата с цветоносни стълбчета. За да придобие хубава форма, прищипвайте върховете.  В края на есента пък се подрязва ниско, след което напролет се пресажда в хумусна почва, когато корените се покажат през дупките на саксията. за почвена смеска най-добре подгответе листовка, угнил оборски тор, чимовка и пясък 4:1:1:1. Размножава се чрез резници, които лесно се вкореняват в почва или вода.

Декоративната коприва е двугодишно растение – втората година тя вече не е така ефектна, както преди.
Sabre е форма на джудже с дълги листа, Carefree има накъдрени листа с красива шарка. Червено оцветените листа на Black Dragon са с черен ръб. У нас се отглеждат предимно разновидностите – Херо ( с тъмновиолетови листа), Мария Луиза (с нашарени пурпурночервени-жълтеникави листа, с кадифено червени листа със златисти краища).

Красула

Красула, Дърво на живота, Дебела Мара

Семейство – Crassulaceae
Растението красула, дърво на живота, дебела мара е непретенциозно многогодишно растение с дебели, месести, восъчноподобни листа.
Дървоидната красула се отглежда на светло място, а от края на месец май дори може да се изнесе на открито. Растението красула се полива пестеливо и се тори веднъж месечно и не обича висока влажност на въздуха. Зимата, във фазата на покой температурата не трябва да е под 10°С, като е препоръчително поливането почти да се спре.

Родината на красула, дървото на живота е Южна Африка, а латинското му наименование – Classula ovate. Клонките му са дебели, а листа му – месести, гладки и овални с характерен ярък зелен цвят. Разположени са по двойки едно срещу друго. В случаите когато растението и изложени на директна силна слънчева светлина е възможно листата на дървото да придобият цвят с червеникав оттенък. Това е знак, които да ви подскаже, че отреденото му местоположение не е най-подходящото и се препоръчва да го преместите на по-сенчесто място, скрито от силните слънчеви лъчи.

Ако отглеждате правилно своето цвете, то ще цъфти в красиви бели и розови цветове, а височината му може да достигне до 2,8 метра. Дори да пропуснете да полеете красула, дървото на живота – не се притеснявайте. Идеалната ситуация, в която растението красула би започнало да се нуждае от вода, е една няколко дни след като почвата в саксията е напълно изсъхнала.

Колкото до зимните периоди – тогава препоръчваме да поливате най-много един път на месец. Преполиването на Дървото на живота би било пагубно за него. Симптоми за това са загубата на листенца (придобили вече специфична леко къдрава форма), а стъблото му изгнива.

Размножаване. Размножава се чрез връхни или листни резници, които от пролетта до есенна бързо се вкореняват и пускат леторасли в обикновена разсадна пръст или в торфено-пясъчна смеска. Местата на разрязването или на прекършването трябва да се подсушат, преди да се набучат в пръстта.

Живи камъчета

Живи камъчета

Живи камъчета е име на  сукулентно растение. От него се срещат повече от 80 вида. Растенията са интересни най-вече с красивата си повърхност. Рисунъкът на тази повърхност е различен в зависимост от вида. Свикналите със сушата растения се пазят от изсъхване, като се свиват. Топчестите телца наистина приличат на камъчета, но при внимателно вглеждане откриваме две сраснали се по дължина, дебели и месести листа, срязани по средата. Горната им страна е прозрачна и светлината се асимилира безпрепятствено. През летните месеци се появяват бели и жълти цветчета, приличащи на маргаритки.

От април до септември дръжте растението на светло и слънчево място, близо до прозореца. През зимата живите камъчета спят зимен сън и тогава преместете растението на по-хладно, но отново светло и поддържайте температура на въздуха около 15 С.

Растението живи камъчета  е изключително непретенциозно. Лятото му е необходима съвсем малко вода, а през зимния сезон не се полива. Може да живее и без да се тори, а почвата не трябва да е твърде богата на хранителни вещества.
Размножава се чрез семена. 

Суколентът живит камъчета цъфти през месеците септември и октомври. Цветове издържат сравнително дълго за сукулентно растение и траят над две седмици, като са или жълти, или бели, в зависимост от вида на растението. Живите камъчета се размножават само и единствено със семена, в млада възраст те са изключително капризни.

Семейство – Aizoaceae/аизоови
Родина: Южна Африка

Жасмин

Жасмин – jasminum, описание на растението Жасмин

От многото разновидности жасмин, може би най-добрата за отглеждане на закрито е по това време на годината е Jasminum polyanthum. Бързо растящо лиана с ароматни цветове. Цъфти в края на зимата и началото на пролетта, около дена на Св. Валентин, в бяло, като пъпките са в розов отенък с големина 3см. Цъфтежа е обилен, а растежа буен. Аромата му въпреки, че е екстравагантен, не е натрапчив, както могат да бъдат летните сортове.
Достига до 1м височина в саксия.

Грижи за жасмина:

Походяща температура за оглеждане на жасмин е около 15 градуса. Обича висока влажност на почвата и въздуха. През пролетта и лятото поливайте редовно и наторявайте на всеки 2 седмици с тор богат на фосфор (10-15-10) за да подпомогнете развитие на цветни пъпки. През есента и зимата поливайте когато субстрата засъхне. Пресаждането може да направите на пролет след като прецъфти. Понася добре пулверизиране.

Място: Слънчево до полусенчесто място. Най-често това е място с източно или западно изложение. Необходимо му е около 4 часа директна слънчева светлина.

Размножаване: Чрез семена и полувдървенели резници през пролетта и лятото.

Съвет на градинаря: Всички сортове жасмин се нуждаят от период на застудяване преди да образуват цветни пъпки. Това е и причината някой от отлгеждащите ги да не успяват да ги накарат да цъфнат повторно. След цъфтежа на закрито, пресадете, подкастрете и изнесете на открито слънчево място. Това ще осигури здраво растение с множество нови клонки и пъпки за следващата зима.

Произхода на известния жасмин са тропическите и субтропическите райони на Европа, Азия, Австралия и Океания, въпреки че само един от видовете е местен за Европа. Центъра на разнообразие се намира в Южна и Югоизточна Азия.

За какво още се използва жасмина

Жасминов чай се консумира в Китай – чист или с основа от зелен или бял чай. Растението жасмин се ползва и аромат в произвоството на бира, като се добавя в процеса на производство в точката на кипене. Жасминовият сироп направен от цветове се използва като овкусител. Жасминово етерично масло е едно от най-скъпите на света етерични масла.

Жасминът се ползва за укрепване на имунната система, намаляване процеса на стареене, облекчаване на болки и др. Смята се, че действа като афродизиак. Жасминът е едно от основните растения, които се използват в ароматерапията.

Декоративно кафе

Декоративно кафе

Кафето произлиза от Африка и Азия. Цъфти през август-септември. Растението има големи, тъмнозелени, блестящи листа. През лятото разцъфват бели, звездовидни цветчета, които ухаят подобно на жасмина. От тях се образуват зелени плодчета, подобни на черешки, които се обират, щом станат блестящочервени. Всяко плодче съдържа две зърна кафе. Те трябва да бъдат засадени скоро, защото възможността им за покълване е ограничена.

Топлолюбиво растение – минимум 8°С през зимата. Ярка светлина, да се избягвa директно слънце. Поливайте обилно през лятото с мека, хладка вода, но избягвайте натрупването на влага. Намалете поливането през зимата. Оросявайте листата често с вода. Подхранвайте го с течни торове два пъти месечно. А по време на растежа поливайте веднъж седмично с разредена, бедна на варовик течна тор.

Пресадете го през ранна пролет на всеки две – три години. Размножаването става от семена или връхни резници.

Семейство – Coffea

Анигосантус

Анигосантус Кенгуруво цвете

Растението анигосантус е с екзотични и мъхести цветове, които наподобяват лапите на кенгуру. Кенгурувото цвете има приятен розовочервен или жълтозелен нюанс. Листата също са така мъхести, както цветовете в бледорезедава тоналност. Формата им е много елегантна. Цъфти през лятото.

Кенгуровото цвете се чувства добре и в обикновена градинска пръст, по-добре е, обаче, почвена смеска за азалии.
Обича светлината, но не и преките слънчеви лъчи. През лятото добре ще му се отрази да го изкарате на открито (на балкона или в двора) на полусянка. През зимата съответно живее при температури около 10°С.
През лятото поливатейте обилно с филтрирана вода. През зимата намалете количествата вода като внимавате почвата около корена да не засъхне.Тори се с течна тор през периода на вегетация на всеки две седмици. Ако е необходимо пресадете вашия анигосантус през пролетта в кисело-хумусна почвена смес.

Размножава се чрез семена или чрез връхни резници при температура на почвата около 20°С.
Кенгурувото цвете е податливо на набезите на паяковидните вредители, които го атакуват обикновено през зимата. Причината за това е обикновено високата температура в помещението, затова превантивно му осигурете хладина. В случай, че те вече са факт, измийте растението под течаща вода, след което го преместете на място с подходяща температура.

Семейство – Haemodoraceae

Антуриум

Антуриум

Описание: Антуриумът се отглежда предимно за направата на букети, но често се отглежда и като стайно растение. Понякога той се чувства по – добре в домашни условия, отколкото в оранжерия. Така той може да цъфти целогодишно. Отделните цветове издържат около 3-4 седмици. Родът включва повече от 800 вида епитафни растения и лияни, разпространени в тропическите райони на Америка. Родината на растението е Югозападна Колумбия и Северозападен Еквадор, където растението расте във високите влажни субтропични гори.

В превод от гръцки името на растението означава “цвете – храст”. Това е епитафно растение с късо стебло и многочислени корени. Листата са продълговати, във формата на сърце, дълги до 25 см. Цветовете са силно декоративни, приличат на широко сърце, ярко червени или бели, по – рядко – розови. Плодовете имат ярко оранжев цвят. 

Грижи:
Температура: 18-24° С , през зимата – не по – малко от 15° С.
Поливане: Полива се с възможно най – мека (дъждовна) вода. Както азалията и въобще блатистите растения, антуриумът има нужда от реагираща на киселини почва, ето защо, ако водата, а която го поливате, съдържа варовик, листата ще пожълтеят. Поливайте повече пролетта и лятото, а през зимата – умерено.
Подхранване: Веднъж на 2-4 седмици през пролетта и лятото. По време на растежа се препоръчва да се добавя течен тор към водата.

Почва: Най – добре антуриумът расте в груба, хумусна почва, която пропуска добре водата.
Добре се развива и в готови смески. Добра комбинация е пръст, торф и пясък в съотношение (1:1:1), като се добавят малко дървесни кори и дървесен мъх.

Влажност: Обича високата влажност на въздуха.Често трябва да се пръскат листата. Място: Светлина: Антуриумът обича светлите места, не обича пряката слънчева светлина. Размножаване: По – лесно е да се отделят малки екземпляри или отделни отводи, който почти винаги се вкореняват. Още по удобен е метода с въздушни отводи, където на стъблото бързо се образуват нови корени.
Съвет на градинаря: Често младите растения биват нападнати от охлювчета. Ако въздухът е прекалено сух, това благоприятства разпространението на щитоносни въшки и брашняни червейчета. 

Асперула

Асперула

Растението асперула произхожда от Италия. Тя е многогодишно тревисто растение с височина около 25-30 см. Стъблата са крехки с квадратно напречно сечение. Растението образува плътен килим около почвата. Цветовете са събрани в гроздовидно съцветие на върха на стъблото. Цъфтят в началото на лятото с дреби, розови, звездовидни багри.

Вирее добре на слънчеви и полусенчесто места. Почвата трябва да е влажна, рохкава и богата на хранителни вещества. Засажда се през 20-30 см. Може да я отглеждате като почвопокривно растение, за скални градини, висящи саксии, аранжиране на ниски подпорни стени и вертикално озеленяване.
Размножава се чрез разделяне на растенията и чрез разсад от семена.

Семейство – Rubiaceae/брошови

Бамбук

Бамбук

Семейство – Gramineae
Бамбукът е идеално растение за отглеждане в баня или мокри помещения, тъй като обича високата влажност на въздуха. Обича светло, но и слънчево място. През летните месеци може да се държи навън. През зимата температурата в стаята трябва да е минимум 16-17°С.
През лятото поливайте обилно, а през зимата намалете значително, когато почвата е суха. Може дори да потопите във вода дъното на саксията, но не бива да се застоява водата.
Ако не торите на всеки две седмици в периода на нарастване, рискувате да пожълтеят листата на вашия бамбук.
Размножава се чрез коренови издънки.

Барбадоска череша

Барбадоска череша

Растението барбадоска череша цъфти обикновено през лятото в розово, цветовете й са особено красиви и кичести. След като прецъфти, се образуват ефектни червени плодчета, които могат и да се ядат.Листата са наситено зелени и лъскави. Но расте изключително бавно и за отглеждането й е нужно много търпение. По принцип се оформя като храст.

Вирее добре в градинска пръст, но е важно при пресаждането да изберете по-голяма саксия. Пазете я от преките слънчеви лъчи, обича полусенчести места с изобилие от свеж въздух – всеки ден проветрявате помещението, в което се намира. Понася добре и сухия въздух (подходяща е за жилища с централно отопление). Най-подходящи за отглеждане са температурите около 15-20°C.

Поливайте при изцяло засъхнала пръст. Няма период на покой през зимата, затова поливането е еднакво през цялата година.
Няма нужда от торене, ако се отглежда в хумусен почвен субстрат. Може да бъде нападнато от вредители, ако е в стая със застоял въздух. Вредни за него са също така слънчевите лъчи.
Размножава се от април до юни с издънки.

Семейство – Malpighiaе