За какво говорят листата

За какво говорят листата

За какво говорят листата на растенията. Как по вида и цвета им може да познаем състоянието на растението.

• Здрав лист
Здравият лист има твърда структура, безупречни ръбове и върхове, както и характерен за вида цвят.

Грешки в отглеждането на растения:

Жълти листаПожълтели листа на стайно растение
Причини: прекалено поливане, недостиг на азот, недостиг на светлина, остаряване.
Премахване на дефекта: по-малко поливане, наторяване, преместване.

Накъдрени листа
Причини: суха туфа, твърде горещо място, увреждане на корените.
Премахване: отстраняване на грешките в отглеждането, смяна на мястото, при нужда пресаждане в друга саксия.

Бледи листа (хлороза)
Жилките на листата са все още зелени.
Причини: недостиг на желязо и магнезий. 

Премахване: омекотяване на водата за поливане, добавяне на железен хелат към водата за поливане.

Слънчево изгаряне
Симптоми: червено, кафяво или сивосребристо оцветяване на листата.
Причини: занемарено аклиматизиране, твърде слънчево място.
Премахване: смяна на мястото.

Пожълтяване на листата и как да се преборим с него

Един от най-очевидните признаци, че стайното растение не се развива добре, са пожълтелите листа. Ако това е и вашият проблем, имаме проста и изпитана процедура, с която да откриете причините за това и да решите проблема.

Правилното поливане на стайните растения е от ключово значение

Най-честата причина за пожълтяване на листата е лошото поливане. Или поливате твърде малко, или твърде много. Прекаленото поливане може да бъде по-вредно от недостатъчното, тъй като при прекалено мокри корените започват да гният, което често е по-лошо, отколкото ако растението е малко дехидратирано. Ето защо е голяма грешка да се смята, че пожълтялото растение е просто увяхнало, и автоматично да се увеличи поливането. Въпреки това стайните растения също могат да изсъхнат, но по съвсем друга причина. Прекомерното поливане може да е довело до загниване на корените и след това те не знаят как да поемат влага. По-нататъшното поливане просто ще го довърши.

Разберете дали вината е в засушаването или в прекомерното поливане

Бръкнете с пръсти в почвата и проверете дали почвата е влажна дори на 3 см под повърхността. Ако е така, не поливайте растението. Ако е суха, е препоръчително да я полеете. Ако почвата вътре е все още влажна, извадете растението от саксията и проверете корените и почвената среда на дъното на саксията. Отстранете изгнилите корени, пресадете растението в нова почва и регулирайте честотата на поливане. Саксията трябва да има дренаж, за да не се натрупва вода на дъното. Растения като орхидеите трябва да се поливат.

За какво говорят листата Уверете се, че растението е разположено правилно

Неправилното поставяне също може да е причина за неразвитието на стайното растение. Проверете от какви условия се нуждае стайното растение. Може би е поставен в твърде тъмен ъгъл или е изложен на твърде много слънчева светлина. Растенията не обичат да са твърде близо до отоплителен уред или не понасят студ или течение.

Как цветята влияят на настроението

Как цветята влияят на настроението?

Цветята могат да влияят на нашето настроение. Цветът им пък понякога действа върху здравословното ни състояние. Науката, изучаваща и прилагаща здравословния ефект на цветовете, се нарича цветотерапия (колоротерапия). Как цветята влияят на настроението? Червеният цвят влияе положително върху имунната система, затова се отразява благотворно на изтощените, прекаралите операция, страдащите от пролетна или хронична умора. Пламтящият ален букет действа ободряващо, „мобилизира” нервната система.Как цветята влияят на настроението?

В никакъв случай не се поднасят червени рози, карамфил, далии и пр. на хора с хипертония, защото червеният цвят повишава кръвното налягане!
Виолетовото действа успокояващо, укрепва вътрешното равновесие. Занимаващите се с умствена работа слагат на масата ваза с букет в цвят лилав, тъй като активизира мисловния процес.

Жълтият цвят символизира слънцето. Приписва му се свойството да подобрява настроението и да активизира. Ако се иска хората да са винаги слънчеви, се поднасят „сияйни” цветя – жълти рози и лалета, нарциси, минзухари…

 

Като се съобразяваме с всичко това, бихме могли да различим топлите и студени цветове. Към топлите се отнасят жълтият, оражевият и червеният (най-топъл е оранжево-червеният). Студените са синият, зеленият и виолетовият. Възможно е обаче чрез оттенъци студените да станат по-топли (например жълто-зеленият е по-топъл от синьо-зеления). В такива случаи се внимава да не доминират топлите цветове (зеленият доминира над ултрамарина, но се губи пред червения).

При комбинация жълто и синьо, за да има хармония, жълтото трябва да е по-малко. Осветлението прави тъмния цвят по-интензивен, отколкото намиращия се в сянка светъл цвят. Ако се търси весело настроение, се избират топли тонове, но за тържествени случаи се предпочитат студените. Спокойна атмосфера се създава от цветя с еднаква окраска. Комбинациите допускат различни оттенъци на един и същ цвят по възходяща линия – белите цветове са подходящи към ярките, те хармонират и със студените, а също със светловиолетовите, светлочервените, сините, яркооранжевите и жълтите.Пъстрите цветя

Променете настроението си и заобикалящата ви среда с цвета на цветята

Как цветята влияят на настроението? Всеки от нас предпочита определен цвят и това предпочитание говори за нас. Въпреки това, като изберем правилния цвят, можем да подобрим настроението си, да улесним релаксацията или, напротив, да стимулираме активността, а именно да се обърнем към близкия човек с цвете. Цветовете просто ни влияят по фундаментален начин и това важи и за цветовете на растенията. А ако съчетаем цветовете на декорацията и обзавеждането на апартамента с цветя, можем да се пренесем в една или друга част на апартамента според настроението си.Как цветята влияят на настроението? - орхидеи

Бели цветя

Как цветята влияят на настроението? Белият цвят на цветята може да облекчи стреса, потиснатостта и страха. Ако сте под напрежение или човекът, на когото искате да подарите подарък, е зает с работа и грижи, задължения, не сте в крак с времето, белите цветя ще ви освежат. Белите цветя създават усещане за свобода, чистота, необузданост. Ако обаче през зимата вали сняг, искате нещо по-цветно. И малко от зеленото. Бялото също така показва оптимизъм, надеждност, доброта, особено ако си купите бели лилии. Помислете за пролетната атмосфера, когато цъфтят овощните дървета. Малко розово само ще подсили ефекта.

Бели цветя

Жълти цветя – как цветята влияят на настроението?

Жълтите цветя стимулират мисленето, подобряват уменията за общуване, отпускат и излъчват вътрешен мир. Те са идеални за решаване на важни въпроси и за важни срещи. Енергичният жълт цвят обаче има и своите недостатъци. Като подарък жълтите цветя могат да символизират ревност, самовлюбеност и самосъжаление, объркване, както и детинщина. Ако обаче нямаме нищо против и трябва да осветим апартамента, жълтото определено е идеално. Особено слънчогледите имат силно енергийно въздействие.

Жълти цветя

Оранжеви цветя

Оранжевите цветя отпускат атмосферата, подпомагат общуването, насърчават, показват желание за откритост. Така че, ако ви предстои да се справите с нещо неприятно или решаващо и ви е трудно да съберете смелост, не забравяйте да подарите портокалови цветчета. Ще помогнете на себе си и на другата страна. Оранжевите гербери са идеални, тъй като символизират правдивост. От друга страна, оранжевите гладиоли са символ на търпение и толерантност.

Оранжеви цветя - Как цветята влияят на настроението

Червени цветя

Червеното е енергичен, страстен и силно емоционален цвят. Хората с по-буен характер (т.нар. горещи глави) трябва да избягват червените цветя. Но хората, които са по-меки, по-сдържани и търсят смелост, могат да използват силата на този цвят. Ако просто се нуждаем от прилив на енергия по всяко време, а също и от смелост, червените цветя са напълно идеални. Ако дори подарите червени лалета, ще подарите на любимия човек най-любопитните цветя в живота. Червените рози, за разнообразие, символизират преданост. По-добре е обаче да не подарявате червени карамфили, защото тук символиката е съвсем различна. Съболезнования.

Червени цветя

Розови цветя – как цветята влияят на настроението?

Розовите цветя символизират лоялността, предаността, любовта, но също и извинението под формата на орхидеи, също и желанието за контакт и привързаност, желанието за изслушване, за дебат, за обсъждане.

Розови цветя

Лилави цветя

Лилавите цветя са успокояващи, отлични за медитация, символизират и внушават духовност и хармония. Така че, ако искате да прочистите главата си, да се успокоите, но и да придобиете кураж и да укрепите волята си, посегнете към лилавите цветя. Лилавото е и знак за истинска емоция, за голямо сърце.

Сини цветя

Синьото не е често срещан цвят за цветята, но се срещат сини цъфтящи растения. Ако имате нужда да се успокоите, да охладите страстите си, но и да се вдъхновите. Синьото предизвиква чувства на щастие, спокойствие, но също така доброта и скромност, надеждност, честност.

Сини цветя - Как цветята влияят на настроението

Мулчиране в градината

Мулчиране – благоприятно въздействие върху растенията

Мулчът представлява слой от органичен материал – торф, компост, слама, дървесна кора и др., който се разполага около стъблата на многодишните растения. Той спомага за поддържка на влагата през периода, когато растенията не се нуждаят от много вода. Чрез мулчиране се  подобрява структурата на почвата, за поддържане на по-топла почва през студените зимни месеци. Мулчирането допринася за потискане на растежа на едногодишните плевели. Най-подходящото време за мулчиране е през май, когато почвата е топла и още влажна.

Как се мулчираПреди да се постави мулчът, мястото трябва да се почисти от плевелите, да се сложи тор и леко да се разрови с гребло. Дебелината на слоя мулч трябва да бъде около 5-7 см. Градинският мулч трябва да бъде разпределен по цялата леха, но не и да се покрити стъблата. През лятото не се пипа, а през есента се надупчава на няколко места с гребло и се оставя до месец май, когато се сменя с нов.

В градинарството се използва няколко вида мулч

Торф

Широко разпространен е и е сравнително евтин за малки пространства. Изглежда естествено, но когато изсъхне може да се разнесе или да се спече. Сфагновият торф поддържа киселинността на средата около непонасящите варовик растения.

Добре изгнил тор

Евтин е и най-добре подобрява качеството на почвата. Трябва да е добре изгнил. Добавяйте тор всяка година.Мулчиране със сено

Градински компост

Не само че е безплатен, но и ще ви освободи от отрязаните треви, клъцнатите стъбла и т.н. Подобно на тора доставя известно количество хранителни вещества и подобрява състава на почвата, освен това действа и като изолатор, но най-често не е толкова ефективен. Трябва да е с добро качество.

Стар компост

Използваният торфен компост е с качествата и недостатъците на торфа, но съдържа малко хранителни вещества. Може да използвате компост от саксии или гъбен компост (само за растения, които не обичат варовик).

Дървесна кора за мулчиране

Дървесната кора е по-подходяща от торфа. Парченцата трябва да се дълги 1-5 см. Използва се като торфа, но издържа около 2-3 години. Наред с дървесната кора за мулчиране може да се изполват и смляни в клонотрошачката клони и стебла на дървета.

Слама

Лесна за намиране и евтина, особено в селските райони. Заедно с поставянето й трябва да добавите и богат на азот тор. Недостатъкът е, че обикновено в сламата има и семена на плевели, които се размножават бързо и затрудняват растежа на растенията.Мулч торфен за овощни дървета

Окосена трева за мулчиране

Мулчиране с дървесна кораКъсата трева от моравата може да се използва като плитък мулч (не повече от 2,5 см) около растенията. Не се използва, ако преди това около растенията е слаган препарат против плевели. Особено трябва да се внимава в тревата да няма цъфнали бурени. Окосената трева може да служи за мулчиране и на самата зелена морава. Това се прави като при косене тревата не се събира а остава на мястото. Разбира се става въпрос за редовно косене, където отрязаните тревички са до 2 см.

Оборски тор

Оборски тор е най-силното средство за подобряване и поддържане на качеството на почвата. Препоръчва се да се използва всяка година, като единственото условие е, че трябва да е добре угнил. Може да се използва краве или овче оборски тор.

Субстрат за вкореняване на резниици

Какъв субстрат за вкореняване на резниици да поготвим? Кой е най-сигурният начин за размножаване и клониране чрез резници?

Докато растенията на открито се размножават без проблеми, при отглеждането им на закрито трябва да им помогнем малко. Размножаването чрез резници е един от най-лесните и най-използваните методи за клониране на растения, който може да се прилага често в домашни условия. За да бъдат успешни разсадите, е необходимо не само да се спазва правилната процедура, но и да има добре подготвен субстрат. Кой е най-добрият субстрат за вкореняване на резниици? Може да си закупите готов такъв, но може да си го направите и сами. Вижте как.

От какво се състои добрият субстрат за вкореняване на резници?  Съставни на субстрат за засяване

Субстрат за засаждане

Преди да пристъпим към същинската подготовка на субстрат за вкореняване за резници, нека първо поговорим за субстратите като цяло. Един от основните компоненти на субстрата е торфът. Той съдържа балансирано количество азот, фосфор и калий и също така олекотява почвата. Торфът трябва да представлява 30-60% от субстрата. Друг често срещан компонент на субстрата е хумусът. Той е по-тежък и плътен от торфа и не трябва да надвишава 30 %. Ако искаме да използваме хумус заедно с торф, делът на тези два компонента не трябва да надвишава 50 % от субстрата. Приблизително 40-60 % от субстрата е обикновена почва. Друг често използван компонент е перлит или пясък. Перлитът обикновено е по-подходящ, тъй като помага за олекотяване на субстрата и поддържането на въздушността му, за да може въздухът да достига до корените.

Универсален субстрат за вкореняване за резници

Субстратите могат да съдържат и много различни видове хранителни вещества или торове. Разбира се, преди да изберете конкретен субстрат, първо трябва да проверите дали той е подходящ за растенията, които възнамерявате да отглеждате. Случвало ли ви се е да не знаете какви са изискванията на вашите растения? В този случай можете да ги засадите в така наречения универсален субстрат за вкореняване за резници. Това е смес с приблизително неутрална реакция, която е проветрива, може да задържа достатъчно влага и съдържа хранителни вещества поне през първите един-два месеца. Универсалният субстрат се смесва от равни части градинска почва, компост, торф и пясък. Комбинацията от градинска почва, компост, торф и едрозърнест перлит в съотношение 2:2:1 също е работеща.

Смесване на субстрат за вкореняване

Субстратите за резници трябва да са бедни на хранителни вещества

Докато субстратите за сеитба трябва да съдържат достатъчно хранителни вещества за по-добро развитие на разсада, обратното важи за субстратите за резници. Бедният на хранителни вещества субстрат спомага за по-бързото развитие на корените на вкореняващите се растения. Вероятно най-разпространеният субстрат за вкореняване за резници е състав от торф, хумус, пясък, перлит, фино смлян варовик и ниско съдържание на хранителни вещества. Така например подходящи са перлит или пясък с торф в съотношение 2:1, перлит или пясък, торф и лека градинска почва в съотношение 2:2:1. Можете да използвате и само едрозърнест перлит или речен пясък.

Слабо киселите и неутралните почви са подходящ избор за вкореняване на резници

Можете да използвате и смес от почва за саксии, пясък и торф като субстрат за вкореняване на резници. Като алтернатива можем да препоръчаме използването на налична в търговската мрежа субстрат за саксии или градинарски субстрат, смесен на торфена основа. Затова са подходящи хумусни, леко кисели и неутрални градинарски почви със стойности на pH между 5,5 и 6,9. Съдържанието на хранителни вещества трябва да бъде между EC 0,8-1,2 mS/cm. Не сте сигурни дали можете сами да смесите подходящия субстрат? Лесно решение- просто посегнете към готовите субстрати.

Размножаване на туя чрез резници

Размножаване на туя чрез резници – основни стъпки

Туята е лесно за отглеждане иглолистно дърво, което често украсява градините ни и често се използва за жив плет. Искате ли да ги имате и в градината си или искате да имате повече растения? Имате две възможности – или да отидете в градинския център и да купите туя, или да се опитате да размножите туи сами. Лесно ли се размножава туя и може ли да го направим сами. Да всеки може да го направи сам, но успеваемостта е различна, просто трябва да експериментирате и да спазвате някои основни отправни точки

Размножаване на туяКога се размножава туя

Преди да започнете да размножавате туи, е добре да знаете кога да вземете резници. Можете да събирате материали по всяко време на годината. Възможно е размножаването на туя през пролетта, лятото, есента и зимата.

Първият етап от растежа на дърветата настъпва през пролетта. Най-популярно е размножаването на туята чрез резници през пролетта, тъй като по това време на годината образуването на корени е по-бързо. Оптималното време за вземане на проби е април. Подходящото време за размножаване на резници е и края на лятото, когато все още е топло и резниците са добре снабдени с хранителни вещества.

Други градинари съветват: Вземайте резници от по-млади растения, за предпочитане през пролетта, преди края на февруари или март – здрави клонки с дължина 12-15 см.

Как се изрязват резници от туя

Резниците трябва да са с размер около 10-15 см. Вземете ги от млади леторасти, който откъснете от старото дърво с основата. Отстранете страничните леторасти от долната третина. Резниците не трябва да изсъхват, затова ги поставете в субстрата възможно най-скоро. Като помощно средство за вкореняване трябва да се използва прахообразен стимулатор, съдържащ подходящи хормони за стимулиране на коренообразуването. Можете да го закупите от всеки градински център. Можете да засадите резниците в леха или в подготвени саксии, които след това да поставите в парник или оранжерия. Растенията, които се захванат, ще започнат да поникват и растат през следващата пролет. Наторявайте и поливайте по това време.

Изберете голяма, силна туя за размножаване. Отрежете или откъснете клонче с дължина 10-15 см от върха на дървото. Важно е това да е най-горният клон, тъй като туите, размножени от странични клони, обикновено не са прави и добре оформени. Отрязвайте клонките с ножица и се старайте точката на срязване да бъде права.

Как се подготвят резниците за засаждане

Ако е възможно, оставете клончето да се вкорени веднага след отрязването. Клоните, които са оставени настрана за няколко дни, могат да изсъхнат. Ако нямате възможност да ги засадите веднага, увийте клончето в мястото на отрязване във влажна кърпа и го оставете на хладно място. Преди засаждане резниците трябва да се третират с вкореняващ агент или стимулатор за вкореняване.

Изборът на подходящи резници и събирането им е най-важната стъпка. Повечето вечнозелени растения се размножават чрез резници и самата туя не прави изключение. Трябва да изберете клончета по-близо до короната или на самата корона.

Препоръчително е да вземете резцици от храст, който е на 2-3 години. Клоните трябва да се откъснат с рязко движение, така че в края им да остане нещо като „пета“, остатък от миналогодишната кора. И колкото по-дълъг е този остатък, толкова по-добре. Друг важен момент: трябва да отрежете кората, която е започнала да се лющи. Долната част на клона трябва да бъде почистена от игличките на около 3 см.

Какъв субстрат за вкореняване на туи да използваме

Ако искате да имате хубав и гъст жив плет около къщата, терасата и т.н., за предпочитане е да размножавате туята чрез резници. За стимулиране се предлага гел-стимулаторът Stimulax III или по-добрият, но по-скъп Rhizopon AA (таблетки) в доза 50-100 mg/литър – след това резниците се накисват в разтвора за 12-24 часа. Стимулираните резници се посаждат в смес от лек торф и агроперлит в съотношение 1:1. След като се прободат, резниците се поставят в оранжерия, покрити с фолио и засенчени. Това поддържа субстрата влажен и предотвратява заразяването с гъбични заболявания.

Методи за вкореняване

Най-лесният начин за вкореняване на резници е поставянето им във вода. Необходим ви е чист съд и вода. Резниците се потапят във вода на дълбочина 2 cm Максималният брой резници в контейнера е 3-5. Зелените части не трябва да се потапят във вода. Клоните и игличките ще изгният при контакт с течността. Грижите за разсада се състоят в осигуряване на подходящо осветление и смяна на водата. За дезинфекция към новата вода се добавят няколко кристалчета калиев перманганат. По този начин успешно се вкореняват брабант, хвойна, кипарис.

Образуването на корени в субстрат ще бъде по-активно, тъй като той е наситен с хранителни вещества, за разлика от водата. Преди засаждане върховете на клоните се третират със стимулатор на растежа. След това резниците се потапят под ъгъл 45° в предварително подготвени дупки с дълбочина 1,5-2 cm и почвата се засипва обратно. Контейнерът се покрива с полиетиленово фолио и се поставя на светъл перваз на прозореца. Фолиото трябва да се повдига периодично, за да се отстрани кондензацията от повърхността му, а субстратът да се напръска. Методът на вкореняване в субстрат е по-подходящ за пролетни резници.

Размножаване чрез резници
Размножаване чрез резници

Ускоряване на вкореняването с мед и канела

Искате да размножите любимото си стайно растение или храст през пролетта? Размножаването с резници е популярен метод. Проблемът обаче е, че тя не винаги пуска корени. Канелата и медът обаче лесно решават този проблем.

Сместа от канела и мед действа като коренов хормон. Съдържа ензими, които подпомагат растежа на корените. Освен това има антибактериални, антисептични и противогъбични свойства, така че резниците са защитени от гниене и инфекции. Установено е, че медът може лесно да се сравни с ускорителите за вкореняване. Така любителите на екологията могат спокойно да използват тази ароматна и сладка алтернатива върху своите растения.

Загребете мед с чиста лъжица и го оставете да капе върху чиния. Добавете канелата в съотношение 1:1 и разбъркайте добре, за да се съединят съставките на паста. Сега просто потопете края на резника в пастата и го покрийте добре. Поставете резника в подготвения отвор в почвения субстрат и го зарийте за да стои прав.

Ако слагате резниците във вода, изчакайте 2-3 минути, за да може пастата да се съедини с растителните влакна и да не се отмие веднага.

Не забравяйте да поливате растението, за да бъде вкореняването успешно. Почвата трябва да се поддържа влажна. След 5-10 дни трябва да се появят нови корени. По това време намалете интервала на поливане. След като резникът укрепне и има по-дълги корени, можете да го пресадите от водата в почвата или, ако сте засадили няколко резници в една саксия, да ги пресадите в отделни съдове.

Как да обработим субстрата преди вкореняване

Туя от клонче се вкоренява най-добре със субстрат за вкореняване. Субстратът е хранителна среда за растенията и приготвянето му не е толкова трудно. Смесете торф, листен хумус и пясък в равни пропорции. Поставете сместа във фурната и я загрейте до висока температура

Разрежда се разтвор на калиев перманганат и получената смес се излива. Както и при фолиото, резниците трябва да се поставят в разтвора за стимулиране на растежа за 10 часа. Съдовете за вкореняване на резници от туя през есента трябва да се избират с няколко отвора на дъното за по-добро насищане с кислород. Поставете на дъното дренаж – дребен чакъл. Напълнете съдовете със субстрат и направете малки вдлъбнатини за клоните. Поставете самите резници на разстояние около 2 см един от друг и ги посипете с пясък, като не би навредило да ги калцирате предварително.

Ако по туята са започнали да се появяват нови иглички, растението се е вкоренило добре. 

Колко дълго се вкореняват резници от туя

Вкореняването отнема 75-90 дни в зависимост от сорта (Brabant, Holmstrup, Malonyana, Sunkist, Smaragd и т.н.) Вкоренените резници се засаждат в саксии през лятото и на 2-рата и 3-тата година се получават 30/40 см разсад, подходящ за постоянно засаждане.

Резултатът от вкореняването зависи от сезона на резниците. Събраните през лятото клончета ще се вкоренят едва през пролетта. Летните резници са подобни на пролетните. Този метод не се използва в студените райони, тъй като младите разсади няма да имат време да укрепнат преди първите студове.

При каква температура разсаждаме туя

След това поставете саксиите в мини оранжерия. За целта можете да вземете такъв висок пластмасов контейнер или нещо друго, което да е подходящо за тази цел.

На дъното на оранжерият поставете дъска, а върху нея – саксиите с резниците. Горната част се покрива с капак или полиетилен и се поставя на пълна сянка (горещината и слънцето са пагубни за резниците). Интензивното образуване на корени при иглолистните дървета става при температура на въздуха и субстрата 21-24 °C.

Вътре в саксията се създава висока влажност, а в същото време саксийната среда „диша“, което е от съществено значение за образуването на корени. От време на време резниците се проветряват вечер, а водата се сменя, ако е позеленяла.

След около месец в основата на резника започва да се образува израстък, а след два – адвентивни корени. В това състояние оставяте резниците до края на лятото. В края на лятото постепенно започвате да привиквате резниците към открития терен, като ги оставяше да се проветряват вечер, първо за един час, после за два и т.н

Компост – стартиране за начинаещи

Как да стартирате вашия компост в градината

С работите в градината, плевенето и отглеждането на растенията естествено се генерират отпадъци. Това са растителни отпадъци. Можем да го използваме за компостиране. Предимството е, че можем да направим компост от почти всичко, всякакви органични отпадъци. Разбира се, можем да използваме и органични отпадъци от домакинството. Стартирането на компост е естествен процес, наречен гниене, при който органичните материали се разграждат на малки парчета, за да се създаде хумус. След това ще използваме създавния компост в градината за торене.

Какво е необходимо за да стартираме компоста

  • компостер
  • органични битови отпадъци
  • градински отпадъци
  • ускорител за компост

Компостът може да се заложи по различни начини, но винаги ще има две части: едната, в която ще събираме органични отпадъци, а в другата част, компостът ще отлежи за няколко месеца. Вероятно най -доброто решение са контейнерите за събиране, изработени от дървени летви. Независимо дали избираме дървен, пластмасов или мрежест компостер, смятаме, че дъното на компостера трябва да е в контакт с почвата, за да позволи достъп до почвени организми, бактерии, насекоми, земни червеи, гъбички. Така че не поставяйте фолио на дъното.

Какво можем да компостираме?

Компост в ранна фазаВ допълнение към зелените отпадъци от градината, като клонки, кори, трева, листа, нарязана трева, слама, и плевели (за предпочитане без цъфтящи части), можем да компостираме и домашни отпадъци. Подходящи са: утайка от кафе, кори от банан , картофи, краставици, ябълки, дървесна пепел, дори хартия или картон – но без лепила.

Идеално е да смесите по -малки фини части с по -груби части, като по този начин ги добавите към компоста. Ако поставим едро нарязани клони, те ще осигурят достъп на въздух до средните слоеве на компоста. Ако вмъкнем и нарязаната трева, нека първо изсъхне, за да не се изпари влагата и да не плесеняса.

Как да се ускори процесът на компостиране

Процесът на компостиране може да се ускори и с покупен ускорител за компост. Като по-естествен вариант се предлага да се вмъкнат слоеве от вече готов компост. По този начин може да се ускори целият процес.

Готов компост
Готов компост

Препоръчително е да обърнете слоя в компоста c вила или лопата веднъж на всеки два до три месеца, като внимавате да смесите грубите и фините слоеве. Грижим се редовно за влажността на нашия компост, като го предпазваме от слънцето и ако е сух или го поливаме с вода в най-големите горещини.

Компостът трябва да узрее най-късно след половин година и следователно е подходящ за употреба. Но преди това ще го пресеем, за да отделим по-големите части от малките. Тези малки части вече ще бъдат трансформирани в хумус с типична миризма. Такъв хумус може директно  да използваме за подобряване на съществуващите почвени условия в градината. Ще използваме по-едрите остатъци след пресяването отново в компоста.

Съвети за добър компост

Не всеки съсед трябва да разбира как да поставите вашия компост до обща ограда, особено активният зреещ  компост може да раздразни съседите ви. Така че, когато поставяме компост, ние вземаме предвид и подходящо избрано място.
Не компостираме въглищна пепел. Пепелта от кафяви въглища съдържа много тежки метали, също като пепелта от черни въглища. Изобщо не компостираме цветно печатна хартия, тя съдържа много тежки метали.

Какви са необходимите материали за присаждане?

Материали и инструменти, необходими за присаждане на овощни дървета

За присаждане на овощни и други дървета се използват следните материали:

  • рафия
  • пластмасови и каучукови превръзки
  • овощарски замазки

Най-често за превързване след присаждането се използва рафия, която се нарязва на ленти, дълги 25 – 30cm. Лентите се навлажняват слабо, преди да се използват. Около 25 дни след присаждането рафията трябва да се махне, защото при нарастване на подложката тя се врязва в нея, от което следва счупването на подложката.

През последните години полиестерните превръзки намират приложение като превързочни материали при присаждането. Те са дълги 20 – 30 ст и широки 5 – 7 cm. При превързването те се разтеглят и стигат до 50 – 60cm дължина. В някои страни за превързване се използват ленти от суров каучук, дълги 10 – 12cm, които при превързването се удължават до 50 – 60cm.

Полиестерните и каучуковите превръзки имат това предимство пред рафията, че под въздействието на слънцето се разрушават и падат, поради което не причиняват прерязване на подложките и не се нуждаят от развързване или разрязване.Присаждане на ябълка

Замазване на раните при присаждане

За замазване на раните при присаждане на калем се използват овощарски замазки, с които се изолира направената рана от неблагоприятните атмосферни влияния. Има няколко вида замазки. Най-често за замазване на раните се използва замазка, която се приготвя от 1kg борова смола (чамсакъз), 200g мас или лой, 1 – 2 лъжици дървесна пепел и спирт. В стопената мас се слага боровата смола, а след стопяването й се прибавя и пепелта. Съдът с получената смес се сваля от огъня, чака се да поизстине, след което се прибавя спирт на капки, докато сместа започне да се размазва. След като изстине, замазката е готова за употреба.

Напоследък в някои страни и у нас за замазване на раните се използва асфалт или смес от говежда лой и асфалт в съотношение 1:5. Преди употреба те се нагряват, докато започнат да врят. Намазването се извършва с четка на тънък слой, който бързо изстива, без да причинява изгаряния на подложката и присадника.

Какво е това рафия

Рафия Raffia (Raphia) е род от двадесет вида палми, родом от тропическите райони на Африка и главно от Мадагаскар, като един вид се среща и в Централна и Южна Америка. Рафия се нарича и влакното, което се добива от листата на растенията.  Използва широко в целия свят.

Влакното се произвежда от мембраната, долна страна на всеки отделен лист. Мембраната се сваля, за да създаде дълго тънко влакно, което може да бъде боядисано и вплетено като текстил в изделия, от връзки за обувки до декоративни рогозки.

Обикновените влакна от рафията се изнасят и използват като градински връзки и канапи. Особено когато човек желае да присади дървета, рафията се използва, за да държи части от растения заедно като по-естествено въже.

Инструменти за присаждане

За присаждане са достатъчни само няколко инструмента:

  • Градински нож или нож за присаждане
  • Овощарски ножици или ножици за присаждане
  • Плоска четка

Най-лесните методи за присаждане

Методите за присаждане и техните разновидности са толкова много, че си заслужава отделна статия. Ще се спрем на двата най-разпространени и най-лесни за опростяване.
Копулацията се извършва, когато подложката и присадката са еднакво силни. Този метод, макар и много прост, изисква малко умения и сръчност.
Трябва да се уверите, че подложката и присадката са еднакво здрави, и да направите еднакво дълъг диагонален разрез, за да се съединят добре. След това просто ги залепете, завържете ги заедно и ги ваксирайте, ако е необходимо.

Отстраняването на кората е прост и популярен метод, който е подходящ, когато подложката и присадката не са еднакво здрави. Предимството е, че след като присадката е поставена зад кората, не е необходимо да се държи прекалено здраво преди връзването.

За много силна подложка опитайте да използвате няколко присадки. По този начин ще се компенсира различната дебелина на подложката и ако една присадка не успее да се прихване, друга ще остане и ще продължи да расте.

За присаждането са ви необходими ножове, трион, материал за подвързване и восък.

Защита от студа на вечнозелените дървета

Защита от студа на вечнозелените дървета – три основни принципа

Защита от студа на вечнозелените дървета в градината може да подобрим и ние сами. Три основни мероприятия – обилно поливане прези зимата, мулчиране и предпазване от вятър. Когато в средата и края на есента вали малко дъжд, опасността от зимни увреждания на вечнозелените иглолистни и широколистни дървета е особено голяма. Това, което градинарите често възприемат като увреждания от студ и измръзване, всъщност е причинено от суша. Листата на повечето вечнозелени растения издържат добре на екстремно ниски температури. Опасни за тях са колебанията в температурата, периодичното топене на снега и зимното слънце. Защото иглолистните изпаряват влага и през зимата, която трябва да попълват от почвата.Вечнозелени храсти и дървета през зимата

Ако в градината ви има иглолистни дървета, добре е да знаете, че те по принцип са по-податливи на поражения от измръзване и по-чувствителни към течение. В този случай е препоръчително да защитите дърветата от зимното слънце и силните пориви на вятъра, като им осигурите покривало, изработено от зоб, плат, нетъкан текстил или сламени рогозки.

Обилно напояване на вечнозелени дървета преди настъпването на зимата

Това е причината, поради която най-добрата защита за растенията през зимата е достатъчното им снабдяване с вода и защитата от загубата и. Рододендроните, смърчовете, тисът, боровете, елите и лавровите дървета се нуждаят преди първите големи студове от много вода. И то не наведнъж, а бавно, така че почвата около корените им да се просмуче с вода. Едва когато сте полели основно, можете да покриете площта около дървото, за да не се изпари водата твърде бързо.Иглолистни дървета през зимата

За защита от изсъхване всички прясно насадени дървета и храсти, предимно вечнозелените, да получат достатъчно влажност в областта около корените. От помощ е и насипването на полупрегорял компост между дърветата.

Мулчиране под дърветата – помага за защита от студа

Почвата се мулчира за запазване на зимната влажност и за защита срещу твърде дълбокото и измръзване. За мулчиране под вечнозелените дървета може да използвате всичко, което предлага градината: дребно нарязани клони, отпадъци от зеленчуци, стара слама, трици, шума, смърчови клони, иглички, дървесина, торф, или окосена трева. Накои градинари обвиват своите безценни вечнозелени дървета в чували. Това е излишно, защото садим вечнозелени дървета, за да им се радваме и през зимата. Мулчирането е ефективен метод на защита от студа на вечнозелените дървета.

Защита срещу вятър

Третата важна мярка срещу изсъхването е защитата от слънце и вятър. Най-опасни са сухите ветрове и местата, където винаги има течение, така наречените ветровити коридори. Най-елементарната защита е плет от съчки, тел и два кола, поставени възможно най-близко до растението, така че да спира вятъра и да предпазва от слънцето. Тъй като най-опасният период е през януари, коледното дърво, след като изпълни предназначението си, може да намери още веднъж приложение и тук. Когато вечнозелените, рододендроните примерно, навият листата си на руло, това е опит на растенията сами да си помогнарт срещу изпарението. Това показва, че водният им баланс е застрашен.

Кисела, неутрална или алкална почва, pH на почвата

Как да измерваме и регулираме рН на почвата: кисела, неутрална или алкална?

Когато отглеждате растения, е важно да знаете дали те имат полза от неутрална, кисела или алкална почва, както и какви са изискванията за слънчевата светлина и поливането. Ето защо рН на почвата е един от най-важните фактори, които трябва да се знаят. Как се измерва и регулира рН почвата и как съдържанието на калций влияе върху други свойства на почвата? Ph e водородният показател на даден разтвор – нарича се измерител на киселинността или алкалносттта. Измерване pH на почвата

Стойността на рН изразява химичната реакция на почвата: дали и до каква степен тя е киселинна, основна или неутрална. Той показва колко калций, обикновено под формата на калциев карбонат, има в почвата. Това е един от основните показатели при анализа на почвата и една от най-важните характеристики. Има растения, които понасят както кисели, така и алкални почви, но голяма част от тях са придирчиви.

Скалата от кисела до алкална почва

Разграничават се 6 вида почви според тяхното pH.

  • До pH 4,4 почвата е изключително кисела
  • При рН между 4,6 и 5 се нарича кисела
  • При pH 5,1 до 5,5 показва леко кисела почва
  • Неутралната почва има рН между 6,6 и 7,2
  • При pH 7,3 до 7,7 показва алкална, основна почва
  • Почва, чието рН е по-високо от 7,7, е силно алкална

Измерваме pH на почвата

Определянето на реакцията на почвата е част от агрохимичния анализ. Приготвя се суспензия от почвена проба и се измерва рН. Най-точното измерване е електронното.Кисела, неутрална или алкална почва

Можете също така сами да определите рН на същата подготвена почвена проба, като използвате индикаторни хартийки – лакмуси. Те могат да бъдат закупени от специализираните магазини за градински потреби. Те дават само приблизителни стойности с отклонение от 0,5 pH.

Реакцията на почвата може да се оцени и по наличието на плевели. Например киселецът, хвощът или живовлякът растат на кисели почви, а комунигата или горчицата – на алкални.

Повечето растения, отглеждани в градините, са подходящи за почви с неутрална до леко кисела реакция на pH.

Черните боровинки, червените боровинки и рододендроните например изискват кисела почва.

Алкална почва

За лехите с броколи, засегнати от зараза, е благоприятна алкална среда. Гъбичките, които причиняват заболяването, са чувствителни към високи нива на pH, затова се препоръчва силно варосване, за да се поддържа pH на почвата над 7.Видове почва

Алкалните почви са подходящи и за някои ароматни билки или скални растения.

Почвите, натоварени със замърсяване от т.нар. тежки метали, трябва да имат алкална реакция. В противен случай кадмий, живак, олово или други елементи, чиято прекомерна концентрация представлява сериозна заплаха за човешкото здраве, лесно биха попаднали в отглежданите култури.

Калцият влияе върху усвояването на други елементи от растенията

Както твърде ниските, така и твърде високите стойности на рН могат да имат отрицателно въздействие върху растенията.

Кисела почва

Ако рН е твърде ниско, растежът на растенията се възпрепятства. Основната причина за това е токсичното действие на алуминия, който преминава в почвения разтвор при ниски стойности на рН (под 4,5 до 5). Освен това той потиска дейността на микроорганизмите и земните червеи, поради което структурата на почвата се влошава. Тогава почвите са склонни към свличане и отлагане, което е особено неблагоприятно за тежките глинести почви. Въпреки това приемливостта на повечето хранителни вещества (с изключение на фосфор, магнезий и молибден) е добра в кисели почви.

Основният недостатък на високото pH е намалената приемливост на микроелементи (манган, желязо и бор). Дефицитът на микроелементи често се проявява при преовлажнени почви.

Неутрална почва

При неутрално рН структурата на почвата е много благоприятна, тъй като неутралното рН насърчава биологичната активност.

В централноевропейския климат и особено на по-голяма надморска височина неблагоприятното въздействие на киселинността на почвата се смекчава чрез варосване. Въпросът обаче е дали и кога това е правилното решение. Например наличието на мъх в тревната площ все още не е надежден показател за необходимостта от варосване, както често се случва по традиция, а по-скоро свидетелства за постоянна липса на грижи за тревната площ.

Лабораторията, която е изследвала рН на почвата, трябва да ни посъветва дали и как да добавяме вар. Ако установим, че почвата е била погрешно варосана и почвената реакция е над оптималната, обикновено е достатъчно да наторим с амониев сулфат.

Как да повишим киселинността на почвата?

Когато подкиселяваме почвата, не трябва да противодействаме на това, като я поливаме с твърда вода.

Използваме киселинен торф, иглички и сяра, за да подкиселим значително почвата за киселиннолюбивите растения. Може да се препоръча и редовно наторяване с амониев сулфат.

Торовете могат да променят реакцията на почвата

Всички азотни торове са физиологично киселинни – те изчерпват калция в почвата.

Азотната вар и калциевият йодид са изключения. Тези торове са физиологично алкални (обогатяват почвата с калций).

Всички суперфосфати, земни фосфати, всички калиеви торове, кизерит и гипс са физиологично неутрални, т.е. не оказват влияние върху почвената реакция.

Определяне на рН на почвения субстрат. Основни понятия

Измерването на киселинността или алкалността е една от основните характеристики, които се измерват в почвите. Почвената киселинност на земеделските почви е тясно свързана с някои физикохимични свойства на почвата, като например съдържанието на карбонати и необходимостта от варуване. За замърсени почви той е показателен за степента на замърсяване и се използва за определяне на вида на неутрализиращите агенти и за изчисляване на тяхното количество.

Филтрирането е лабораторен метод, използван за отделяне на твърди вещества от течности. Филтрирането може да се извършва при нормално или понижено налягане. Филтърният материал най-често е хартия или стъклена фрита. Степента на филтриране зависи от фиността на твърдите частици и размера на порите на филтърния материал.

Помощни средства за измерване на pH на почва

Помощните средства за измерване на pH на почва са: чаши, лъжица, стъклена пипета, индикаторни хартийки за pH – универсални, специални, pH метър, деминерализирана вода, въздушно изсушени почвени проби, филтърна хартия, филтърна фуния, ножица, спринцовка, градуиран цилиндър, везни.

Процедура на измерване на pH на повча

Запишете стойностите на атмосферното налягане, температурата и влажността на атмосферата в лабораторията и вида на използваната индикаторна хартия, както и данните за везната и рН-метъра, за да ги запишете в доклада.

В бехерова чаша се приготвя суспензия на почвен разтвор от 80 g почва и 200 ml дестилирана вода, като се разбърква и разклаща добре. След като почвените частици се утаят, течността се прелива във втора чаша и се филтрира. Полученият филтрат се използва за определяне на рН.

Подготовка на филтъра

Кръгла част от филтърна хартия се сгъва наполовина и след това отново наполовина. Използвайте ножица, за да регулирате размера на филтърната фуния, така че хартията да не надвисва над ръба на фунията. Сгънатият филтър се поставя във фунията и се разгъва, така че от едната страна да има един слой хартия, а от другата – останалите 3 слоя. С помощта на спринцовка с дестилирана вода намокрете филтъра, така че да залепне за стените на фунията. За по-бърза филтрация може да се използва сгънат филтър – кръгла секция се сгъва наполовина и след това се сгъва допълнително, така че парчетата да са насочени приблизително към центъра, но не в една точка. Стеблото на филтърната фуния се поставя така, че да докосва дългата страна на скосената част на стената на чашата.

Процедура за измерване на pH на почва с индикаторни хартии

Налейте достатъчно количество от разтвора, който ще се оценява, в чашата. С помощта на стъклена пръчица капка от разтвора се нанася върху универсална индикаторна хартия. За около 1 сек. Цветът се сравнява със скалата и се определя рН на разтвора. В случай на специална pH хартия измерването на pH се извършва съгласно инструкциите. Използваната хартия се поставя в петриева чиния и след изсъхване може да се изхвърли в контейнера за отпадъци.

Лабораторни задачи:

  1. Измерете рН на утайката с помощта на индикаторни хартийки и рН-метър. Докладвайте резултатите под формата на таблица. Сравнете използваните методи за измерване по отношение на тяхната точност.
  2. Опишете външния вид на пробите от почвата и утайките.
  3. Използвайте получените резултати за рН на утайката, за да класифицирате почвените проби в групи в таблица.

Мулчиране

Какво е това мулчиране и каква е ползата от него?

Каква система за поддържане на почвената повърхност е почвеното мулчиране? Мулчирането е начин за поддържане на почвената повърхност в овощните градини. Чрез мулчиране почвата около дърветата в диаметър от 1 до 1,5m се покрива с пласт от слама, царевичак, папрат или други материали с дебелина 10-15cm. Почвеното мулчиране спомага за запазване на почвената влага и за по-пълно използване на падналите валежи. Освен това то предпазва почвата от ерозия. Ето защо тази система за поддържане на почвената повърхност е особено подходяща за неполивни райони и за овощни насаждения, създадени на наклонени терени.   Мулчиране около дървета

Какво представлява чимово-мулчирната система и какви са предимствата и недостатъците и?

Мулчиране с кораВ някои страни тревната растителност на естествения или изкуствено създадения чим се окосява. Тя се оставя да изгние след равномерно разпръскване по почвената повърхност. Тази система за поддържане на почвената повърхност в овощните градини е известна под името чимово мулчиране. Може да се прилага само на поливни площи. За да се ограничи разпространяването на кореновата система на тревната растителност в по- плитките почвени пластове и за да се ускори изгниването на окосената трева, тя се коси често.

Мулчиране със сламаПредимствата на чимово-мулчирната система се състоят в това, че окосената трева, разхвърляна върху повърхността на почвата. Тя запазва почвената влага, а заедно с, корените изгнива и обогатява почвата с органични вещества и подобрява структурата й. При тази система за поддържане на почвената повърхност растителнозащитните мероприятия се провеждат редовно. Независимо от това, че пръскането се извършва със силни отровни препарати. Понеже тревната растителност не се използва за храна на домашните животно не е опасно. Плодовете на дърветата при зачимени междуредия се оцветяват по-добре.

Недостатъците на чимово-мулчирната система са тези, че натрупаната органична маса създава условия за намножаване на мишки, които често пъти нанасят сериозни повреди на корените и стволовете на дърветата. За да се избягнат пораженията от мишки, окосената растителност не бива да се натрупва около стволовете на дърветата в диаметър 1m. В някои страни с цел да се натрупат повече органични вещества и да се задържи почвената влага към окосената трева се прибавя пласт от друг материал с дебелина 12 – 15cm.