Мулчиране

Какво е това мулчиране и каква е ползата от него?

Каква система за поддържане на почвената повърхност е почвеното мулчиране? Мулчирането е начин за поддържане на почвената повърхност в овощните градини. Чрез мулчиране почвата около дърветата в диаметър от 1 до 1,5m се покрива с пласт от слама, царевичак, папрат или други материали с дебелина 10-15cm. Почвеното мулчиране спомага за запазване на почвената влага и за по-пълно използване на падналите валежи. Освен това то предпазва почвата от ерозия. Ето защо тази система за поддържане на почвената повърхност е особено подходяща за неполивни райони и за овощни насаждения, създадени на наклонени терени.   Мулчиране около дървета

Какво представлява чимово-мулчирната система и какви са предимствата и недостатъците и?

Мулчиране с кораВ някои страни тревната растителност на естествения или изкуствено създадения чим се окосява. Тя се оставя да изгние след равномерно разпръскване по почвената повърхност. Тази система за поддържане на почвената повърхност в овощните градини е известна под името чимово мулчиране. Може да се прилага само на поливни площи. За да се ограничи разпространяването на кореновата система на тревната растителност в по- плитките почвени пластове и за да се ускори изгниването на окосената трева, тя се коси често.

Мулчиране със сламаПредимствата на чимово-мулчирната система се състоят в това, че окосената трева, разхвърляна върху повърхността на почвата. Тя запазва почвената влага, а заедно с, корените изгнива и обогатява почвата с органични вещества и подобрява структурата й. При тази система за поддържане на почвената повърхност растителнозащитните мероприятия се провеждат редовно. Независимо от това, че пръскането се извършва със силни отровни препарати. Понеже тревната растителност не се използва за храна на домашните животно не е опасно. Плодовете на дърветата при зачимени междуредия се оцветяват по-добре.

Недостатъците на чимово-мулчирната система са тези, че натрупаната органична маса създава условия за намножаване на мишки, които често пъти нанасят сериозни повреди на корените и стволовете на дърветата. За да се избягнат пораженията от мишки, окосената растителност не бива да се натрупва около стволовете на дърветата в диаметър 1m. В някои страни с цел да се натрупат повече органични вещества и да се задържи почвената влага към окосената трева се прибавя пласт от друг материал с дебелина 12 – 15cm.

Поливане в градината

Какво трябва да се знае за градинското поливане на овощните растения кога трябва да се поливат овощните растения?

Установено е, че при поддържане влажността на почвата над 70% от пределната полска влагоемност растежът и плододаването на дърветата са най-добри. Затова градинското поливане на овощните растения трябва да се извършва, преди почвената влажност да е спаднала до 70% от пределната полска влагоемност. Моментът на поливане се определя от външното състояние на растенията, чрез контролни ями и лабораторно. Завяхването на растенията показва, че е необходимо да се извърши поливка. Но тогава би било много късно.поливане капково

Чрез контролни ями влажността на почвата се определя по следния начин: в междуредията на овощната градина се изкопават ями, дълбоки 30 – 40cm и широки 20cm. Изкопаната почва се размесва и се наситнява. След това се взема от нея и се стиска силно в шепата. Ако след отваряне на шепата почвата остава свързана в топка, влажността й е над 70 % от пределната полска влагоемност и не е необходимо да се полива, ако обаче не се свързва в топка, поливането е наложително.

Най-точно моментът на поливането се определя лабораторно чрез изсушаване на почвени проби, взети от 20, 40, 60 и 80cm дълбочина. Разликата в масата на пробите преди и след изсушаването им дава точна представа за влажността на почвата.

Какви видове поливане има?

Поливките, които се извършват през вегетационния период на овощните растения, се наричат вегетационни, а през време на покоя – влагозапасяващи. Всяко поливане трябва да се преустанови 2 – 3 седмици преди беритбата, понеже късните поливки влошават качеството на плодовете.

Поливане след беритбата на плодовете удължава фотосинтезата на листата и спомага за увеличаване броя на активните коренчета на растенията. През есента, когато влажността на почвата достигне 70 % от пределната полска влагоемност, независимо от това, дали листопадът е започнал, или е завършил, е необходимо да се направят влагозапасяващи поливки за поддържане активността на корените  и студоустойчивостта на растенията.

Какви начини на напояване са познати в практиката?

Напояването може да бъде повърхностно и подпочвено. Повърхностното напояване може да се извърши гравитационно и чрез дъждуване. И в двата случая проникването на водата става от по-горните към по-долните почвени пластове. При подпочвеното напояване овлажняването на активния почвен пласт става от по-долните към по-горните пластове. За гравитационното напояване е необходимо мястото за овощна градина да се подравни още преди засаждането, а след това периодично да се извършва и текущо подравняване. При подпочвеното напояване и при напояването чрез дъждуване не се налага подравняване на мястото.поливане ръчно

Гравитационното напояване може да се извърши по един от следните начини: чрез заливане, по бразди, в околостъблени чаши и чрез басейни.

Поливане чрез заливане се прилага твърде често, макар че е най-несъвършеният начин на поливане. При него се използва обилна струя вода, която овлажнява на малка дълбочина почвата и разрушава структурата на повърхностния почвен пласт. Почвата се уплътнява

извънредно много, проникването на въздуха в нея е твърде ограничено, вследствие на което се понижава и дейността на почвената микрофлора. А известно е, че без микроорганизми в почвата храненето на овощните растения се затормозва. Обработката на такива градини се извършва много трудно. Освен това при поливане чрез заливане отделни участъци от градината се преовлажняват и се заблатяват, а други остават неполети или недостатъчно навлажнени.

Поливане на бразди

Поливането по бразди е най-съвършеният начин за гравитационно напояване. При него водата тече по предварително направени бразди. Дължината и дълбочината на браздите и разстоянията между тях зависят от почвения тип, от възрастта на дърветата и от подложките им. При по-голяма пропускливост на почвата браздите са по-къси и обратно. При леки почви дължината на браздите не трябва да е по-голяма от 50 – 60 т, а при тежки почви тя може да достигне 150-180 т.

Дълбочината на браздите трябва да е от 15 до 18cm при по-леки почви и от 20 до 25cm при по-тежки. В овощните градини до 3-годишна възраст е достатъчно да се прокара по една бразда от двете страни на дърветата на разстояние 50 – 60cm от стволовете им. След третата година броят на браздите в междуредията се увеличава постепенно.

В градини с дървета на клонови подложки, които развиват плитко корените си, поливните бразди са по-къси, по-плитки и по-гъсти, отколкото в градини с дървета на подложки, развиващи дълбоко кореновите системи. Във всички случаи браздите се прокарват така, че да се осигури бавно течение на водата. Това се постига, ако те са с наклон 4 – 6 %о. Подготовката за поливане по бразди е извършена правилно, ако при страничното просмукване влагата от две съседни бразди се е съединила. Водата не трябва да се движи бързо по браздите, защото размива и изнася почвата.

За поливане в околостъблени чаши и чрез басейни е необходимо предварително да бъдат направени басейни (фиг. 23) или околостъблени чаши (фиг. 24). Тези начини на поливане са трудоемки и имат недостатъците на заливането. Басейните и чашите пречат за провеждане на редовната обработка на почвата.

При поливането в околостъблени чаши и чрез басейни се напоява само онази площ, в която са разположени корените на овощните дървета, и следователно не се изразходва излишно количество вода. Тези начини за поливане са най-подходящите за млади овощни дървета, корените на които заемат малка площ.