Категория: Полезни съвети

Защита от студа на вечнозелените дървета – три основни принципа

Защита от студа на вечнозелените дървета в градината може да подобрим и ние сами. Три основни мероприятия – обилно поливане прези зимата, мулчиране и предпазване от вятър. Когато в средата и края на есента вали малко дъжд, опасността от зимни увреждания на вечнозелените иглолистни и широколистни дървета е особено голяма. Това, което градинарите често възприемат като увреждания от студ и измръзване, всъщност е причинено от суша. Листата на повечето вечнозелени растения издържат добре на екстремно ниски температури. Опасни за тях са колебанията в температурата, периодичното топене на снега и зимното слънце. Защото иглолистните изпаряват влага и през зимата, която трябва да попълват от почвата.

Ако в градината ви има иглолистни дървета, добре е да знаете, че те по принцип са по-податливи на поражения от измръзване и по-чувствителни към течение. В този случай е препоръчително да защитите дърветата от зимното слънце и силните пориви на вятъра, като им осигурите покривало, изработено от зоб, плат, нетъкан текстил или сламени рогозки.

Обилно напояване на вечнозелени дървета преди настъпването на зимата

Това е причината, поради която най-добрата защита за растенията през зимата е достатъчното им снабдяване с вода и защитата от загубата и. Рододендроните, смърчовете, тисът, боровете, елите и лавровите дървета се нуждаят преди първите големи студове от много вода. И то не наведнъж, а бавно, така че почвата около корените им да се просмуче с вода. Едва когато сте полели основно, можете да покриете площта около дървото, за да не се изпари водата твърде бързо.

За защита от изсъхване всички прясно насадени дървета и храсти, предимно вечнозелените, да получат достатъчно влажност в областта около корените. От помощ е и насипването на полупрегорял компост между дърветата.

Мулчиране под дърветата – помага за защита от студа

Почвата се мулчира за запазване на зимната влажност и за защита срещу твърде дълбокото и измръзване. За мулчиране под вечнозелените дървета може да използвате всичко, което предлага градината: дребно нарязани клони, отпадъци от зеленчуци, стара слама, трици, шума, смърчови клони, иглички, дървесина, торф, или окосена трева. Накои градинари обвиват своите безценни вечнозелени дървета в чували. Това е излишно, защото садим вечнозелени дървета, за да им се радваме и през зимата. Мулчирането е ефективен метод на защита от студа на вечнозелените дървета.

Защита срещу вятър

Третата важна мярка срещу изсъхването е защитата от слънце и вятър. Най-опасни са сухите ветрове и местата, където винаги има течение, така наречените ветровити коридори. Най-елементарната защита е плет от съчки, тел и два кола, поставени възможно най-близко до растението, така че да спира вятъра и да предпазва от слънцето. Тъй като най-опасният период е през януари, коледното дърво, след като изпълни предназначението си, може да намери още веднъж приложение и тук. Когато вечнозелените, рододендроните примерно, навият листата си на руло, това е опит на растенията сами да си помогнарт срещу изпарението. Това показва, че водният им баланс е застрашен.

Как да измерваме и регулираме рН на почвата: кисела, неутрална или алкална?

Когато отглеждате растения, е важно да знаете дали те имат полза от неутрална, кисела или алкална почва, както и какви са изискванията за слънчевата светлина и поливането. Ето защо рН на почвата е един от най-важните фактори, които трябва да се знаят. Как се измерва и регулира рН почвата и как съдържанието на калций влияе върху други свойства на почвата? Ph e водородният показател на даден разтвор – нарича се измерител на киселинността или алкалносттта.

Стойността на рН изразява химичната реакция на почвата: дали и до каква степен тя е киселинна, основна или неутрална. Той показва колко калций, обикновено под формата на калциев карбонат, има в почвата. Това е един от основните показатели при анализа на почвата и една от най-важните характеристики. Има растения, които понасят както кисели, така и алкални почви, но голяма част от тях са придирчиви.

Скалата от кисела до алкална почва

Разграничават се 6 вида почви според тяхното pH.

• До pH 4,4 почвата е изключително кисела
• При рН между 4,6 и 5 се нарича кисела
• При pH 5,1 до 5,5 показва леко кисела почва
• Неутралната почва има рН между 6,6 и 7,2
• При pH 7,3 до 7,7 показва алкална, основна почва
• Почва, чието рН е по-високо от 7,7, е силно алкална

Измерваме pH на почвата

Определянето на реакцията на почвата е част от агрохимичния анализ. Приготвя се суспензия от почвена проба и се измерва рН. Най-точното измерване е електронното.

Можете също така сами да определите рН на същата подготвена почвена проба, като използвате индикаторни хартийки – лакмуси. Те могат да бъдат закупени от специализираните магазини за градински потреби. Те дават само приблизителни стойности с отклонение от 0,5 pH.

Реакцията на почвата може да се оцени и по наличието на плевели. Например киселецът, хвощът или живовлякът растат на кисели почви, а комунигата или горчицата – на алкални.

Повечето растения, отглеждани в градините, са подходящи за почви с неутрална до леко кисела реакция на pH.

Черните боровинки, червените боровинки и рододендроните например изискват кисела почва.

Алкална почва

За лехите с броколи, засегнати от зараза, е благоприятна алкална среда. Гъбичките, които причиняват заболяването, са чувствителни към високи нива на pH, затова се препоръчва силно варосване, за да се поддържа pH на почвата над 7.

Алкалните почви са подходящи и за някои ароматни билки или скални растения.

Почвите, натоварени със замърсяване от т.нар. тежки метали, трябва да имат алкална реакция. В противен случай кадмий, живак, олово или други елементи, чиято прекомерна концентрация представлява сериозна заплаха за човешкото здраве, лесно биха попаднали в отглежданите култури.

Калцият влияе върху усвояването на други елементи от растенията

Както твърде ниските, така и твърде високите стойности на рН могат да имат отрицателно въздействие върху растенията.

Кисела почва

Ако рН е твърде ниско, растежът на растенията се възпрепятства. Основната причина за това е токсичното действие на алуминия, който преминава в почвения разтвор при ниски стойности на рН (под 4,5 до 5). Освен това той потиска дейността на микроорганизмите и земните червеи, поради което структурата на почвата се влошава. Тогава почвите са склонни към свличане и отлагане, което е особено неблагоприятно за тежките глинести почви. Въпреки това приемливостта на повечето хранителни вещества (с изключение на фосфор, магнезий и молибден) е добра в кисели почви.

Основният недостатък на високото pH е намалената приемливост на микроелементи (манган, желязо и бор). Дефицитът на микроелементи често се проявява при преовлажнени почви.

Неутрална почва

При неутрално рН структурата на почвата е много благоприятна, тъй като неутралното рН насърчава биологичната активност.

В централноевропейския климат и особено на по-голяма надморска височина неблагоприятното въздействие на киселинността на почвата се смекчава чрез варосване. Въпросът обаче е дали и кога това е правилното решение. Например наличието на мъх в тревната площ все още не е надежден показател за необходимостта от варосване, както често се случва по традиция, а по-скоро свидетелства за постоянна липса на грижи за тревната площ.

Лабораторията, която е изследвала рН на почвата, трябва да ни посъветва дали и как да добавяме вар. Ако установим, че почвата е била погрешно варосана и почвената реакция е над оптималната, обикновено е достатъчно да наторим с амониев сулфат.

Как да повишим киселинността на почвата?

Когато подкиселяваме почвата, не трябва да противодействаме на това, като я поливаме с твърда вода.

Използваме киселинен торф, иглички и сяра, за да подкиселим значително почвата за киселиннолюбивите растения. Може да се препоръча и редовно наторяване с амониев сулфат.

Торовете могат да променят реакцията на почвата

Всички азотни торове са физиологично киселинни – те изчерпват калция в почвата.

Азотната вар и калциевият йодид са изключения. Тези торове са физиологично алкални (обогатяват почвата с калций).

Всички суперфосфати, земни фосфати, всички калиеви торове, кизерит и гипс са физиологично неутрални, т.е. не оказват влияние върху почвената реакция.

Определяне на рН на почвения субстрат. Основни понятия

Измерването на киселинността или алкалността е една от основните характеристики, които се измерват в почвите. Почвената киселинност на земеделските почви е тясно свързана с някои физикохимични свойства на почвата, като например съдържанието на карбонати и необходимостта от варуване. За замърсени почви той е показателен за степента на замърсяване и се използва за определяне на вида на неутрализиращите агенти и за изчисляване на тяхното количество.

Филтрирането е лабораторен метод, използван за отделяне на твърди вещества от течности. Филтрирането може да се извършва при нормално или понижено налягане. Филтърният материал най-често е хартия или стъклена фрита. Степента на филтриране зависи от фиността на твърдите частици и размера на порите на филтърния материал.

Помощни средства за измерване на pH на почва

Помощните средства за измерване на pH на почва са: чаши, лъжица, стъклена пипета, индикаторни хартийки за pH – универсални, специални, pH метър, деминерализирана вода, въздушно изсушени почвени проби, филтърна хартия, филтърна фуния, ножица, спринцовка, градуиран цилиндър, везни.

Процедура на измерване на pH на повча

Запишете стойностите на атмосферното налягане, температурата и влажността на атмосферата в лабораторията и вида на използваната индикаторна хартия, както и данните за везната и рН-метъра, за да ги запишете в доклада.

В бехерова чаша се приготвя суспензия на почвен разтвор от 80 g почва и 200 ml дестилирана вода, като се разбърква и разклаща добре. След като почвените частици се утаят, течността се прелива във втора чаша и се филтрира. Полученият филтрат се използва за определяне на рН.

Подготовка на филтъра

Кръгла част от филтърна хартия се сгъва наполовина и след това отново наполовина. Използвайте ножица, за да регулирате размера на филтърната фуния, така че хартията да не надвисва над ръба на фунията. Сгънатият филтър се поставя във фунията и се разгъва, така че от едната страна да има един слой хартия, а от другата – останалите 3 слоя. С помощта на спринцовка с дестилирана вода намокрете филтъра, така че да залепне за стените на фунията. За по-бърза филтрация може да се използва сгънат филтър – кръгла секция се сгъва наполовина и след това се сгъва допълнително, така че парчетата да са насочени приблизително към центъра, но не в една точка. Стеблото на филтърната фуния се поставя така, че да докосва дългата страна на скосената част на стената на чашата.

Процедура за измерване на pH на почва с индикаторни хартии

Налейте достатъчно количество от разтвора, който ще се оценява, в чашата. С помощта на стъклена пръчица капка от разтвора се нанася върху универсална индикаторна хартия. За около 1 сек. Цветът се сравнява със скалата и се определя рН на разтвора. В случай на специална pH хартия измерването на pH се извършва съгласно инструкциите. Използваната хартия се поставя в петриева чиния и след изсъхване може да се изхвърли в контейнера за отпадъци.

Лабораторни задачи:

1. Измерете рН на утайката с помощта на индикаторни хартийки и рН-метър. Докладвайте резултатите под формата на таблица. Сравнете използваните методи за измерване по отношение на тяхната точност.
2. Опишете външния вид на пробите от почвата и утайките.
3. Използвайте получените резултати за рН на утайката, за да класифицирате почвените проби в групи в таблица.

Какво е това мулчиране и каква е ползата от него?

Каква система за поддържане на почвената повърхност е почвеното мулчиране? Мулчирането е начин за поддържане на почвената повърхност в овощните градини. Чрез мулчиране почвата около дърветата в диаметър от 1 до 1,5m се покрива с пласт от слама, царевичак, папрат или други материали с дебелина 10-15cm. Почвеното мулчиране спомага за запазване на почвената влага и за по-пълно използване на падналите валежи. Освен това то предпазва почвата от ерозия. Ето защо тази система за поддържане на почвената повърхност е особено подходяща за неполивни райони и за овощни насаждения, създадени на наклонени терени.   

Какво представлява чимово-мулчирната система и какви са предимствата и недостатъците и?

В някои страни тревната растителност на естествения или изкуствено създадения чим се окосява. Тя се оставя да изгние след равномерно разпръскване по почвената повърхност. Тази система за поддържане на почвената повърхност в овощните градини е известна под името чимово мулчиране. Може да се прилага само на поливни площи. За да се ограничи разпространяването на кореновата система на тревната растителност в по- плитките почвени пластове и за да се ускори изгниването на окосената трева, тя се коси често.

Предимствата на чимово-мулчирната система се състоят в това, че окосената трева, разхвърляна върху повърхността на почвата. Тя запазва почвената влага, а заедно с, корените изгнива и обогатява почвата с органични вещества и подобрява структурата й. При тази система за поддържане на почвената повърхност растителнозащитните мероприятия се провеждат редовно. Независимо от това, че пръскането се извършва със силни отровни препарати. Понеже тревната растителност не се използва за храна на домашните животно не е опасно. Плодовете на дърветата при зачимени междуредия се оцветяват по-добре.

Недостатъците на чимово-мулчирната система са тези, че натрупаната органична маса създава условия за намножаване на мишки, които често пъти нанасят сериозни повреди на корените и стволовете на дърветата. За да се избягнат пораженията от мишки, окосената растителност не бива да се натрупва около стволовете на дърветата в диаметър 1m. В някои страни с цел да се натрупат повече органични вещества и да се задържи почвената влага към окосената трева се прибавя пласт от друг материал с дебелина 12 – 15cm.

Какво трябва да се знае за градинското поливане на овощните растения кога трябва да се поливат овощните растения?

Установено е, че при поддържане влажността на почвата над 70% от пределната полска влагоемност растежът и плододаването на дърветата са най-добри. Затова градинското поливане на овощните растения трябва да се извършва, преди почвената влажност да е спаднала до 70% от пределната полска влагоемност. Моментът на поливане се определя от външното състояние на растенията, чрез контролни ями и лабораторно. Завяхването на растенията показва, че е необходимо да се извърши поливка. Но тогава би било много късно.

Чрез контролни ями влажността на почвата се определя по следния начин: в междуредията на овощната градина се изкопават ями, дълбоки 30 – 40cm и широки 20cm. Изкопаната почва се размесва и се наситнява. След това се взема от нея и се стиска силно в шепата. Ако след отваряне на шепата почвата остава свързана в топка, влажността й е над 70 % от пределната полска влагоемност и не е необходимо да се полива, ако обаче не се свързва в топка, поливането е наложително.

Най-точно моментът на поливането се определя лабораторно чрез изсушаване на почвени проби, взети от 20, 40, 60 и 80cm дълбочина. Разликата в масата на пробите преди и след изсушаването им дава точна представа за влажността на почвата.

Какви видове поливане има?

Поливките, които се извършват през вегетационния период на овощните растения, се наричат вегетационни, а през време на покоя – влагозапасяващи. Всяко поливане трябва да се преустанови 2 – 3 седмици преди беритбата, понеже късните поливки влошават качеството на плодовете.

Поливане след беритбата на плодовете удължава фотосинтезата на листата и спомага за увеличаване броя на активните коренчета на растенията. През есента, когато влажността на почвата достигне 70 % от пределната полска влагоемност, независимо от това, дали листопадът е започнал, или е завършил, е необходимо да се направят влагозапасяващи поливки за поддържане активността на корените  и студоустойчивостта на растенията.

Какви начини на напояване са познати в практиката?

Напояването може да бъде повърхностно и подпочвено. Повърхностното напояване може да се извърши гравитационно и чрез дъждуване. И в двата случая проникването на водата става от по-горните към по-долните почвени пластове. При подпочвеното напояване овлажняването на активния почвен пласт става от по-долните към по-горните пластове. За гравитационното напояване е необходимо мястото за овощна градина да се подравни още преди засаждането, а след това периодично да се извършва и текущо подравняване. При подпочвеното напояване и при напояването чрез дъждуване не се налага подравняване на мястото.

Гравитационното напояване може да се извърши по един от следните начини: чрез заливане, по бразди, в околостъблени чаши и чрез басейни.

Поливане чрез заливане се прилага твърде често, макар че е най-несъвършеният начин на поливане. При него се използва обилна струя вода, която овлажнява на малка дълбочина почвата и разрушава структурата на повърхностния почвен пласт. Почвата се уплътнява

извънредно много, проникването на въздуха в нея е твърде ограничено, вследствие на което се понижава и дейността на почвената микрофлора. А известно е, че без микроорганизми в почвата храненето на овощните растения се затормозва. Обработката на такива градини се извършва много трудно. Освен това при поливане чрез заливане отделни участъци от градината се преовлажняват и се заблатяват, а други остават неполети или недостатъчно навлажнени.

Поливане на бразди

Поливането по бразди е най-съвършеният начин за гравитационно напояване. При него водата тече по предварително направени бразди. Дължината и дълбочината на браздите и разстоянията между тях зависят от почвения тип, от възрастта на дърветата и от подложките им. При по-голяма пропускливост на почвата браздите са по-къси и обратно. При леки почви дължината на браздите не трябва да е по-голяма от 50 – 60 т, а при тежки почви тя може да достигне 150-180 т.

Дълбочината на браздите трябва да е от 15 до 18cm при по-леки почви и от 20 до 25cm при по-тежки. В овощните градини до 3-годишна възраст е достатъчно да се прокара по една бразда от двете страни на дърветата на разстояние 50 – 60cm от стволовете им. След третата година броят на браздите в междуредията се увеличава постепенно.

В градини с дървета на клонови подложки, които развиват плитко корените си, поливните бразди са по-къси, по-плитки и по-гъсти, отколкото в градини с дървета на подложки, развиващи дълбоко кореновите системи. Във всички случаи браздите се прокарват така, че да се осигури бавно течение на водата. Това се постига, ако те са с наклон 4 – 6 %о. Подготовката за поливане по бразди е извършена правилно, ако при страничното просмукване влагата от две съседни бразди се е съединила. Водата не трябва да се движи бързо по браздите, защото размива и изнася почвата.

За поливане в околостъблени чаши и чрез басейни е необходимо предварително да бъдат направени басейни (фиг. 23) или околостъблени чаши (фиг. 24). Тези начини на поливане са трудоемки и имат недостатъците на заливането. Басейните и чашите пречат за провеждане на редовната обработка на почвата.

При поливането в околостъблени чаши и чрез басейни се напоява само онази площ, в която са разположени корените на овощните дървета, и следователно не се изразходва излишно количество вода. Тези начини за поливане са най-подходящите за млади овощни дървета, корените на които заемат малка площ.