Антуриум
Описание: Антуриумът се отглежда предимно за направата на букети, но често се отглежда и като стайно растение. Понякога той се чувства по – добре в домашни условия, отколкото в оранжерия. Така той може да цъфти целогодишно. Отделните цветове издържат около 3-4 седмици. Родът включва повече от 800 вида епитафни растения и лияни, разпространени в тропическите райони на Америка. Родината на растението е Югозападна Колумбия и Северозападен Еквадор, където растението расте във високите влажни субтропични гори.
В превод от гръцки името на растението означава “цвете – храст”. Това е епитафно растение с късо стебло и многочислени корени. Листата са продълговати, във формата на сърце, дълги до 25 см. Цветовете са силно декоративни, приличат на широко сърце, ярко червени или бели, по – рядко – розови. Плодовете имат ярко оранжев цвят.
Грижи:
Температура: 18-24° С , през зимата – не по – малко от 15° С.
Поливане: Полива се с възможно най – мека (дъждовна) вода. Както азалията и въобще блатистите растения, антуриумът има нужда от реагираща на киселини почва, ето защо, ако водата, а която го поливате, съдържа варовик, листата ще пожълтеят. Поливайте повече пролетта и лятото, а през зимата – умерено.
Подхранване: Веднъж на 2-4 седмици през пролетта и лятото. По време на растежа се препоръчва да се добавя течен тор към водата.
Почва: Най – добре антуриумът расте в груба, хумусна почва, която пропуска добре водата.
Добре се развива и в готови смески. Добра комбинация е пръст, торф и пясък в съотношение (1:1:1), като се добавят малко дървесни кори и дървесен мъх.
Влажност: Обича високата влажност на въздуха.Често трябва да се пръскат листата. Място: Светлина: Антуриумът обича светлите места, не обича пряката слънчева светлина. Размножаване: По – лесно е да се отделят малки екземпляри или отделни отводи, който почти винаги се вкореняват. Още по удобен е метода с въздушни отводи, където на стъблото бързо се образуват нови корени.
Съвет на градинаря: Често младите растения биват нападнати от охлювчета. Ако въздухът е прекалено сух, това благоприятства разпространението на щитоносни въшки и брашняни червейчета.
